Подобно на триумвиратите в Римската империя, те бяха най-вече привидни, като всеки един от тях е готов да се обърне срещу другия. В подходящия момент, разбира се. С разбиването на дългогодишното владичество на „Булсатком“ в сегмента на платената телевизия, се слага почти окончателен край на влиянието на независимите оператори на телеком пазара. Независимо от фактите, че все още в България има 244 ТВ и 644 интернет доставчика, влиянието на малките вече не е толкова значим фактор на пазара. Както показват и последните данни от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г.

Със слагането на края на ефективния отпор на малките оператори, конкуренцията остава в рамките на трите големи и конвергирани телекома. С което рухва и триумвиратът изграден между тях през последните години. Настъпва епохата, в която трите компании ще се борят за всеки абонат, стотинка приход, метър кабел, като (почти) всичко ще бъде позволено. Завършването на тези процеси ги видяхме в края на 2022 г. и продължават да се разгръщат от началото на 2023 г.

Измамните общи тенденции

На пръв поглед телеком пазарът се развива както през последните няколко години. Умереният и стабилен растеж се запазва, като през 2022 г. е отчетено общо увеличение на приходите от 7.1% до 3.374 млрд. лева. За справка, през 2021 г. ръстът е 10.1%, а през пандемичната 2020 г. – 6.7%. Телеком секторът обаче намалява своята тежест като част от българската икономика. През изминалата година той съставлява 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато година по-рано е бил 2.3%.

Запазват се тенденциите за постепенен спад на мобилните гласови услуги, за сметка на сумарната интернет свързаност (мобилна и фиксирана). Приходите от първите минават под 1 млрд. лева до 946 млн. лева през 2022 г. Вторите се увеличават от 1.45 млрд. на 1.67 млрд. лева. Платената телевизия също отчита повишение през изминалата година от 453 млн. на 474 млн. лева.

Друга, традиционна за нашия пазар тенденция е, че се увеличава делът на пакетните услуги. Като към края на 2022 г. 78% от мобилните абонати ползват такава (като доста често пакетът са мобилни разговори и пренос на данни – бел. ред.), 35% от потребителите на фиксиран интернет и 40% от тези на платена ТВ.

Спокойствието на мобилния фронт

Многократно сме повтаряли тезата, че проектът за четвърти мобилен оператор се провали с гръм и трясък в България. Въпреки, че КРС близо десетилетие отчиташе, че на пазара има пет играча. Само, че две от тях, които трябваше да предоставят тази услуга, години наред само присъстваха като статистика в регулатора. Пазарните им дялове бяха частица от 1 процентен пункт, при това сумарно.

Тази измамна ситуация официално приключва през 2022 г., след като „Булсатком“ и „Ти.ком“ не подновиха лицензите си и те бяха върнати обратно на КРС. Така, за миналата година, регулаторът вече отчита единствено трите големи телекома, като основни играчи на мобилния пазар.

Между тях самите няма значими размествания – „А1 България“ е лидер по абонати с 36.7%, а „Йеттел“ по приходи (38%). На база клиенти, „Виваком“ от своя страна започва да се добилижава доста до втория, като вече разликата между тях е под 1 процентен пункт – 31.2% срещу 32.1% съответно.

При приходите, „Йеттел“ все още доминира, въпреки че преднината му пред „А1 България“ е сходна между първия и втория от 4% пункта. Разликата е, че „Виваком“ изостава повече при постъпленията, като има 27.8% срещу 34.2%. Но, телекомът подобрява резултатите си в този подсегмент, като през 2021 г. е разполагал с дял от 25.3%.

Ако ще има раздвижване на мобилния пазар то ще е при предоставяне на капацитет на мрежата. В полезрението на доклада на КРС започва да попада и аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Първата вече продаде своите кули и базови станции на саудитския TAWAL, докато втората ги отдели и през тази есен трябва да излязат на фондовата борса във Виена. „Йеттел“ също раздели този бизнес и сега той е ситуиран в „ЦЕТИН“. За КРС тенденциите на този пазар ще се отчитат в сегмент „Колокация“ и ще бъде интересно да се проследят през следващите години.

Новият ТВ крал

Голямата новина е, че след години на властване и доскоро недостижимия лидер при платената телевизия „Булсатком“ вече е детрониран. Данните на КРС показват, че сателитния оператор вече е втори по пазарен дял на база абонати от 26.7%. Новият лидер по този показател е „Виваком“ с 32.9%. Сривът на „Булсатком“ е значим дори само на годишна база, като през 2021 г. компанията разполага с дял от 31.3%.

По груби изчисления в абсолютни стойности, ситуацията може да е дори много по-зле за сателитния оператор, като през 2022 г. да разполага с около 540 хил. абоната. Преди години се предполагаше, че „Булсатком“ разполага с над 1 млн. потребителя, основно на сателитна ТВ. Тогава тези данни не се разкриваха от КРС, но имаше няколко косвени доказателства за доминацията на компанията по това време.

Ключово е сега, „Булсатком“ да успее да намали „изтичането на абонати“ и тяхното преливане към конкуренцията. Дори КРС коментира, че съществува перспективата, сателитния оператор да падне доста бързо на трета позиция. В същият момент, в средносрочен план „Йеттел“ може да заеме неговото място, като компанията от април 2023 г. предлага интерактивна телевизия. Комплексните пакети ще са основното оръжие на телекома. „Булсатком“ е силен в сателитния сигнал, където има също сравнително млад играч – „Поларис“, зад който стоят неговите бивши основатели. Тя се появи на радара покрай пазарния анализ на КЗК, но за момента още не са публикувани абонатите за 2022 г., за да се каже, колко точно е нейния ефект върху сегмента.

Ситуацията е сходна при пазарния дял на база приходи. Влиянието на „Булсатком“ в този подсегмент спада от 34.2% на 29.3% през 2022 г. Любопитното е, че тук е изместен не от „Виваком“, а от „А1 България“, като последната разполага с 29.8%. По този показател, водещите компании са сравнително близки, като третата има дял от 27.6%. Друг любопитен факт е, че категорията „Други“ расте минимално от 12.9% на 13.3% при това въпреки придобиванията на ТВ доставчици от страна на „Виваком“ през последните две години.

Свят за двама с уловка

Истинската перла на пазарната икономика в телеком сектора у нас се нарича сегмента за фиксиран интернет. Но и тук нещата започват да наподобяват тези при мобилната връзка. „Виваком“ и „А1 България“ са самотни и недостижими лидери с 31.4% и 22.1% дялове съответно при абонатите. Третият „Булсатком“ е с 6.2%, като и тук отчита отлив на клиентите, през 2021 г. разполага с дял от 7.6%.

Все още малките оператори успяват да държат „лъвския пай“ на база приходи. Графата „Всички останали“ отговаря за 52.3% постъпления от доставката на фиксиран интернет. Въпреки, че разполагат едва с 34.2% от абонатите. Но това са общите данни за 687 компании от всичките 690, които оперират на пазара.

През настоящата година, сателитният оператор ще промени частично статуса си на този пазар, като компанията предостави фиксираната си мрежа на „Виваком“. По-точно – на нейния собственик United Group, като това беше част от заема отпуснат към Спас Русев, за да може последния да придобие „Булсатком“. Без инфраструктура, компанията ще се превърне във виртуален доставчик на фиксиран интернет.

Краят на голямото примирие

Както виждаме, изминалата 2022 г. маркира задълбочаване на консолидационните процеси в основните телеком сегменти в България. Годината обаче беляза и първото голямо пропукване на привидния триумвират между водещите телекоми. Досега, трите оператора заставаха един до друг по отношение на редица въпроси свързани с радиоспектъра, ТВ правата, законодателните промени и др. в стремеж да запазят силните си позиции.

Ябълката на раздора между тях се нарича мрежовата инфраструктура. Агресивната политика на придобивания на „Виваком“ от последните две години е силно оспорвана от другите двама ключови играча. Част от сделките попадат в своеобразна игра на пинг-понг между регулатори и съда. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на два пъти защити окрупняването, съдът го върна за преразглеждане. След последното становище на КЗК „Виваком“ обяви, че е финализирала придобиването на „Телнет“. Предстои одобрение на сделката покрай „Булсатком“, Спас Русев и прехвърлянето на мрежата на сателитния оператор.

КРС първоначално изрази на два пъти съмнения за пазара на едро на интернет, но в последния си анализ те бяха значително смекчени ако не и напълно елиминирани. В доклада си ресорният регулатор също не показва загриженост. „Йеттел“ (заедно с инфраструктурното „ЦЕТИН“) и „А1 България“ обявиха, че последните консолидации на „Виваком“ ще нарушат конкуренцията. Битката на това поле тепърва предстои.

The post Краят на привидния триумвират – българският телеком пазар през 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина за всички покупки на „Виваком“. При това, въпреки опасенията изразени от ресорния регулатор – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за потенциална концентрация на пазара на едро за доставка на интернет. В края на 2022 г. на две инстанции съдът връща за преразглеждане част от сделките обратно на КЗК. Този път, магистратите възлагат на регулатора да извърши подробен пазарен анализ, за да се види дали има опасения за концентрация.

В последните дни на юни, КЗК излиза с ново решение, което е като старото – разрешава сделките на „Виваком“. Този път то е аргументирано в малко над 100 страници с изготвен пазарен анализ, базиран основно на данни от КРС за 2021 г. За разлика от предишното решение, ресорният регулатор не заема толкова категорична позиция, а само предоставя информацията, като тълкуването го прави най-вече КЗК.

Няколко дни след публикуването на решението на антимонополния регулатор, двата основни конкурента на „Виваком“ изразиха своята разтревоженост относно пазарната ситуация. Собственикът на оператора „Йеттел“ и инфраструктурното дружество „ЦЕТИН“ – PPF Group обяви, че тези сделки ще подкопаят конкуренцията, особено при доставката на интернет. С подобен, почти идентичен тон и аргументация излиза „А1 България“ в писмо до медиите. Което означава, че станем свидетели на нов кръг от обжалвания пред съда. И така ще продължим играта на пинг-понг между компании, магистрати и регулатори.

Новите-стари опасения

Върховният административен съд (ВАС) спира одобрението на придобиването на „Нетуъркс-България“ (Networks Bulgaria), „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктури“от страна на „Виваком“. Плюс частични дялове в още три свързани дружества с вече изброените. Магистратите връщат на регулатора решението за преразглеждане, което трябва да включва не само пазарен анализ, но и да се вземат предвид вече одобрените от КЗК и съда сделки. Телекомът преди това купи „Нет1“, „КомНет София“ и N3.

Опасенията са няколко. Придобиването на толкова оператори ще доведе до акумулиране на доминиращо или значително пазарно влияние на „Виваком“ в няколко сегмента, както на национално ниво, така и в конкретни региони. „Телнет“ е силен в региона на Велико Търново, докато „Нетуъркс-България“ в Северна България. Тези оператори имат и доста изградена инфраструктура, която може да навреди пазара на едро за доставка на интернет.

Ябълката на раздора – пазарът на едро

КЗК и КРС навлизат в доста технически детайли относно различните сегменти. За съжаление доста от самите данни са заличени, защото се водят за търговска тайна. Други дялове са представени ориентировъчно в диапазон от 10 процентни пункта. С което по-трудно може да се направи пълен прочит на анализа на регулатора, но поне дава някакъв ориентир за ситуацията.

Така например при пазара за резервиран капацитет на едро, „Виваком“ заема лидерска позиция с дял от между 10% и 20% на база приходи и 20% и 30% на база потребители. Като се добавят и компаниите от сделките под въпрос, позицията и диапазона на телекома се запазват. Проблеми тук има на регионално ниво. В Габрово и Велико Търново, „Виваком“ реално си купува лидерската позиция, тъй като „Телнет“ е водещ с 40%-50% в двата града по приходи и потребители. Присъствието на телекома е до или под 5%.

В сегментът линии под наем на едро и MAN достъп (достъп до големите градове) кумулативните пазарни дялове на „Виваком“ не се променят значително, така че да надхвърлят 10-те процентни пункта, в които са представени данните. При първият сегмент, телекомът не надвишава предела от 20% дял, а при втория – 40%. В някои градове, обаче компанията може да се каже, че концентрира доста пазар. Във Велико Търново след сделката „Виваком“ поема между 70% и 80% дял, а в Габрово – 50%-60%,

Каналната мрежа – другата наболяла тема

Преди седмици телекомите спореха по друга тема – за цените на каналната мрежа на „Виваком“. Компанията направи индексация на наемите на шахтите на база на високата инфлация, но не за една, а за две години. КРС оспори решението и задължи телекомът да спазва вече утвърдените цени. Въпросът за каналната мрежа на „Виваком“ излиза също в пазарния анализ на регулаторите. Конкурентите изтъкват, че подземната инфраструктура на компанията е най-добре развита и се ползва най-много. Те дори подчертават, че тя няма алтернатива.

КЗК обаче не вижда нещата по този начин. Регулаторът е на мнение, че каналната мрежа е поставена в законова рамка (Законът за електронните съобщителни мрежи и пасивна инфраструктура), както и, че КРС може да се намеси при промяна на цената за достъп ако тя не отговаря на изискванията. КЗК смята, че има и други предприятия, както и операторите могат да ползват инфраструктурата на комуналните дружества – водо, топло и енергоснабдяване. Комисията дава за пример и последния спор за цената и как той е разрешен, с което слага край на въпроса.

Пазарите с повишена концентрация

Анализът на регулаторите все пак показва доминацията на „Виваком“ на няколко сегмента, особено като се добавят придобитите доставчици. За разлика от предишните становища на КРС, изнесените приблизителни данни показват такава не на пазара на едро, а на дребно. При линии под наем до краен клиент, телекомът разполага с между 70% и 80% на база линии. С добавените компании делът не надвишава 80%.

Ситуацията е интересна и при доставката на интернет за крайни потребители. Докато на целия пазар, делът на „Виваком“ е между 30% и 40%, то в някои конкретни градове, компанията има значително присъствие. Русе е такъв пример, като „Нетуъркс-България“ има дял от 50-60%, а телекомът преди сделката е бил под 10%. Съответно след придобиването, „Виваком“ става доминиращ играч с между 60% и 70%.

Нов сервиз и следващи двубои

Конкурентите на „Виваком“ вече изразиха своя протест от решението на КЗК да разреши сделките. Това почти сигурно означава, че топчето ще бъде върнато в полето на съда. КЗК изпълни изискването за осъществяване на пазарен анализ, въпреки, че той е изготвен на база информацията за 2021 г. След да видим как магистратите ще тълкуват мотивите на регулатора.

Аргументите на „А1 България“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ са, че се нарушават европейските норми за концентрация, това загатва, че може да пренесат битката и на ниво Европейски съюз. „Виваком“ контрират, че на някои пазари на Стария континент има играчи с дялове от 50%-60% на целия фиксиран сегмент в някои страни. Във всички случаи, играта на пинг-понг между компаниите, регулаторите и съдилищата ще продължи още дълго време.

Битката за инфраструктурата и фиксирания телеком пазар не опира само до тези сделки. Към нея добавяме и прехвърлянето на цялата оптична мрежа на „Булсатком“ на собственика на „Виваком“ – United Group. Трансакцията е част от начина по който Спас Русев си осигури финансиране за придобиването на сателитния оператор. Страните по сделката по прехвърляне на фиксираната мрежа на „Булсатком“ решиха първоначално да не я пускат за разглеждане в КЗК, но впоследствие, тя ще трябва да мине през комисията. Конкурентите на „Виваком“ са разтревожени, че тя също ще бъде одобрена, поради начина по който тълкува анализите регулатора.

The post Регулаторният и съдебен пинг-понг със сделките на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Internet Explorer дълги години беше основния инструмент за сърфиране в глобалната мрежа и послужи до известна степен за нейното популяризиране. Освен с дългото си пазарно лидерство, браузърът стана печално известен с усилията на Microsoft да го наложи агресивно и да задуши конкуренцията. Заради което, срещу технологичния гигант в САЩ и Европа се проведоха антимонополни дела.

Самият Бил Гейтс споделя години след това, че съдебните спорове са част от причината, Microsoft да не успее да пренесе Windows в мобилното пространство. Те също така убеждават Гейтс постепенно да се изтегли от управлението на компанията. Антимонополните дела обаче дават резултат, като детронират Internet Explorer, но предоставят доминиращото място на друг – Chrome на Google. Дотолкова, че наследникът на браузъра на Microsoft – Edge използва технологията на настоящия лидер.

Началната „Мозайка“

Internet Explorer не е 100% продукт на технологичния гигант. Той е вариация на браузъра Mosaic на Spyglass, като Microsoft в началото е партньор и получава технологията чрез лиценз. След леки модификации той е пуснат официално като Internet Explorer през август 1995 г. Браузърът е част от допълнителния Microsoft Plus пакет за новата по това време операционна система Windows 95.

Малко след това се появява и във версията Windows NT. Година след това излиза Internet Explorer 2.0, който добавя по-стария Windows 3.1 и компютрите Macintosh. Последва период, известен като „браузърните войни“, в които различните решения се борят за надмощие. По това време се налагат и нови технологии. В рамките на няколко версии се добавени стандарти като CDF, P3P, поддръжка на Dynamic HTML и други.

До 2000 г. Internet Explorer достига впечатляващи пазарен дял от 80%. Единственият адекватен конкурент по това време е Netscape Navigator, който разполага с около 15%. В рамките на година-две след това браузърът на Microsoft доминира с около 94% сегмента. Успехът на Internet Explorer до голяма степен се дължи на факта, че софтуерният гигант го обвързва със своята операционна система Windows. Резултатите кореспондират – през 2003 г. тя разполага с пазарен дял от 92% (сумарно за всички версии).

Делото срещу Microsoft

Тенденцията не остава незабелязана от регулаторите. През 2001 г. започва дело срещу Microsoft в САЩ по обвинение за злоупотреба с монополно влияние. По-голямата част от обвиненията са свързани с Internet Explorer и обвързването му с Windows. Софтуерната компания смята браузърът като интегрална част от операционната си система и нейна функционалност и не я разглежда като отделен продукт.

Microsoft също така е е обвинена, че умишлено изменя своите програмни интерфейси, за да може Internet Explorer да има по-добро представяне спрямо останалите браузъри инсталирани под Windows. Софтуерната компания е уличена, че е водила целенасочена политика в опит да „задуши“ основния си конкурент в началото – Netscape Navigator.

Делото има фундаментално значение за Microsoft, защото в най-лошия случай можеше да активира процеси по разцепването на компанията. Като се отдели браузърния бизнес от този свързан с операционната система. Крайният резултат е постигане на споразумение в което Microsoft предоставя достъп до API на трети разработчици, за да могат да оптимизират своите решение.

Нарицателно в киберсигурността

След делото, софтуерният гигант продължи да интегрира Internet Explorer в Windows. Това поддържаше инерцията му като пазарен лидер още дълги години. Но се появиха по-добри, стабилни и сигурни алтернативи. В един момент, браузърът на Microsoft започна да изостава технологично. Internet Explorer от години е смятан за рисково решение от гледна точка на киберсигурността.

Браузърът попада в серия от сериозни дупки в сигурността през 2008 г. Една от тях позволява на злонамерени потребители да поемат контрол на чужд компютър и да получат достъп до паролите. В друг случай, през 2010 г. изследователят Крис Еванс открива проблем в Internet Explorer, който е активен в рамките на почти две години. Microsoft знаят за него, но го отчитат като такъв с нисък приоритет, защото изисква изграждането на много тясно специализиран сайт.

Това не помага на Internet Explorer да получи славата си на браузър с ниска степен на киберсигурност. През същата 2010 г. е осъществена масова хакерска атака към редица технологични компании, като Adobe, Google, Akamai, Yahoo, Symantec, Northrop Grumman и др. Тя става възможна чрез вратичка в браузъра. Атаката носи името Project Aurora и е дадено от вицепрезидента на McAfee – антивирусната компания, която я открива. Вследствие на нея, германското, австралийското и френското правителства издават предупреждение за използването на Internet Explorer от компании с национално значение.

Освен за нарицателно в киберсигурността, браузърът на Microsoft получава и печалната слава на бавно приложение. Популярна интернет шега е, когато някой реагира с изключително забавяне, да се определя, че „работи/действа като Internet Explorer“.

Chrome – новият крал

Всички тези недостатъци постепенно ерозираха бетонната позиция на браузъра като пазарен лидер. Първият по-сериозен претендент беше независимият Firefox на Mozilla. Той обаче не успя да надмине 20-25% през годините.

Истинският конкурент дойде от друг технологичен гигант – Google. Пуснат през 2008 г. той се отличава с лек и бърз режим на работа и постепенно в себе си интегрира облачните услуги на интернет компанията. Развитието на браузъра наподобява доста това на Internet Explorer. Google го интегрира като незаменима част в лицензираната версия на операционната система Android през 2012 г.

Покрай това и предимствата си за настолни компютри, той започва да печели сърцата на потребителите. Достига най-големия си пазарен дял от 73% през 2018 г., но после се стабилизира на около 68%. По-важното е, че технологията на която е базиран – Chromium, става ключова за световния интернет.

Тя е толкова успешна, че дори Microsoft я използва в изграждането на Edge – наследника на Internet Explorer. Mozilla дори обявиха, че двата технологични гиганта са на път да монополизират за пореден път сърфирането в глобалната мрежа, заради този факт.

Добър или лош, Internet Explorer оставя своя отпечатък в историята на технологиите. Той постига висини, които дори Chrome не можа да постигне за момента, спечели си печална слава и по-скоро ще бъде запомнен с шегите, отколкото с позитивните неща. Както и, че покрай него, Microsoft беше заплашен от разцепване преди около 20 години.

The post Залезът на Internet Explorer appeared first on TechTrends България.

Тя обаче ще предначертае напълно гръцкия телеком пазар, както и ще засили и все по-мощната балканска група United. Това е вторият ѝ конвергиран пазар, в който конгломератът ще разполага със стабилен мобилен и фиксиран бизнес. Това става месеци след придобиването на „Виваком“ и покрай нея на още няколко кабелни и интернет оператора в България, както и на най-голямата медийна група – тази на „Нова Телевизия“.

Допълнително ще видим дали и обявената продажба на „Булсатком“ няма да се окаже част от плана ѝ за експанзия поради връзките на новия собственик на сателитния доставчик с най-големия телеком в страната. Тема, която сме разгледали подробно тук и тук.

United Group също така подсили операциите си и в Хърватска. Там, балканският гигант придоби мажоритарен дял във фиксирания оператор Optima Telekom. Той вече разполага с третия по големина мобилен телеком – Tele2 и така, страната донякъде може да се каже, че е третия конвергиран пазар на собственика на „Виваком“.

Сделката за Wind

Параметрите на сделката между United Group и Wind не са публично оповестени. Споменава се единствено, че гръцкия телеком разполага с общо 4.2 млн. абонати на мобилни и фиксирани услуги и годишните приходи са над 500 млн. евро. Досегашният собственик беше холдингът Crystal Almond.

Според данните на гръцкия телеком регулатор EETT за 2019 г. Wind има стабилни позиции в почти целия основен спектър на сектора. Компанията третия по големина мобилен оператор с 24.5% пазарен дял. Около 18% разполага при интернет доставката, където е втори. При платената телевизия Wind е последна с около 8%.

Промяна на пейзажа

Дори само с този телеком United Group ще разполага с добри изходни позиции на гръцкия пазар. Само, че балканският конгломерат вече държи местния кабелен и интернет доставчик Fothnet. Комбинирани те формират значително повече дял на телеком пазара в Гърция, особено ако се разглеждат фиксираните услуги.

Forthnet е четвърта при интернет доставката с около 10%. Силата на оператора е при платената телевизия, където под бранда Nova държи дял от 28% и е втора. Кумулативно, след придобиването на Wind, United Group ще се превърне в третия по големина телеком при мобилните услуги. При интернет доставката ще се бори наравно за второто място с Vodafone. При платената телевизия ще бъде твърдо втори с около 38%.

Гръцкият пазар е специфичен и не е толкова фрагментиран, колкото българския. Особено, когато става дума за фиксирания сегмент. Бившият държавен монополист OTE, който оперира под бранда Cosmote доминира и в трите ниши. Към момента той има интересна структура на собственост – най-големият акционер е германския гигант Deutsche Telekom с 47%, други 7% се държат от гръцкото правителство, а останалите са пласирани свободно на фондовата борса.

Сделките на United Group от последната година реално консолидираха третия и четвърти играчи във фиксирания сектор – Wind и Forthnet. Така, на гръцкия телеком пазар остават три основни компании – Cosmote (OTE), британския Vodafone и дружеството, което ще се роди след трансакциите на балканския гигант. Въпреки привидното намаляване на броя на играчите на гръцкия пазар, местните регулатори може и да одобрят сделката. Като най-вероятната цел ще бъде да се създаде по-равностоен конкурент на доминиращата OTE.

Конвергирани поръчки

United Group навлязоха първо във фиксирания бизнес в бившите държави на Югославия. Tele2 в Хърватска беше първата сделка за мобилен оператор. Придобиването на „Виваком“ промени напълно облика на групата. С българския телеком, балканския конгломерат разполагаше вече с напълно конвергиран оператор. Това означава, че е дружество, което покрива максимална част от спектъра услуги на телеком пазара.

United Group реално се сдоби с най-големия по приходи играч в България за този сектор. Като не се ограничи само с това и от началото на 2021 г. започна да придобива няколко ключови регионални доставчици на интернет и телевизия, за да подсили позициите си.

Тенденцията се пренася с пълна сила в Гърция, което става видно от други две сделки. Първата за Forthnet, която беше обявена в края на 2020 г. и втората сега за Wind. Южната ни съседка се превърна във втория конвергиран пазар за групата, както вече описахме.

И третият се формира в Хърватска. След Tele2, преди буквално седмици – в началото на юли – United Group обяви, че придобива мажоритарен (54%) дял във фиксирания оператор Optima Telekom.

Какво предстои за всички нови активи на балканския конгломерат? За момента опита с „Виваком“ показва, постепенно ребрандиране и допълнително консолидиране, ако местния пазар го позволява. Крайната цел все повече заприличва на създаването на наистина единна балканска телеком група.

The post Собственикът на „Виваком“ превзема Гърция appeared first on TechTrends България.

Първият лагер успява да изиграе по-добре ситуацията, като вестник „Капитал“ съобщава, че Спас Русев е избран за новия собственик на „Булсатком“. Бизнесменът и доскорошен мажоритарен акционер във „Виваком“ е подал най-висока оферта в рамките на 120-130 млн. евро. Това се е случило в края на юли, като най-вероятно продажбата се е осъществила чрез търг в Лондон.

Официално потвърждение за трансакцията все още няма, като от „Булсатком“ отказаха коментар. Такова, най-вероятно ще дойде при финализирането на сделката. Самата тя обаче ще има огромни последствия за телеком пазара. Причината е, че „Булсатком“ е последният сравнително голям независим оператор в България. Продажбата му към Спас Русев ще го постави пряко или косвено под сферата на влияние на „Виваком“.

РЕДАКЦИЯ (9 август 18:15 часа): Сделката беше официално потвърдена от компанията „Вива корпорейт България“, като от нея допълниха, че тя е дори финализирана. Не се уточнява дали има одобрението на регулаторите, предвид краткия срок това надали е станало. Също така в регистрите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) все още няма, не само публикувано решение, но и постъпило производство.

Другият кандидат, който е участвал до края е PPF Group – собственикът на „Теленор“ в България. Спечелването на търга от чешкия фонд ще е по-добрият изход за местния пазар, тъй като ще доведе до някаква балансирана ситуация. Затова, освен в детайлите, които изнася „Капитал“ и които бяха известни досега от „войната на розите“ в „Булсатком“ ще разгледаме и какви са потенциалните последствия за телеком сектора в страната.

Последните сблъсъци

Защо, в TechTrends определихме ситуацията в сателитния оператор за „война на розите“ можете да прочетете в предния ни материал. Синтезирано накратко, единият от съоснователите и доскорошен собственик на „Булсатком“ Пламен Генчев се опитва да откупи обратно компанията от кредиторите, които влязоха във владение преди няколко години. Последните решават да вземат повече пари и предпочитат продажба.

Генчев и няколко от бившите мениджъри в оператора вадят скрито оръжие, което би оскъпило всяка една сделка – чрез договори за управление, които им гарантират големи обезщетения в размерите на десетки милиони евро. Завеждат се дела за решаването на казуса – за опцията за изкупуване на Пламен Генчев и за договорите за управление на мениджърите.

Кредиторите не се отказват от намеренията си за продажба, като обявяват за неплатежоспособно първото дружество във веригата на собственост на „Булсатком“. Това е британското Bulsatcom UK Holdco Ltd и след което то влиза в процедура по защита от кредиторите. Според местните закони, то се поема от администратор – по данни на „Капитал“ това е консултантската Alvarez&Marsal Europe, с което се замразяват всички съдебни производства.

Следващата стъпка е продажбата на дружеството на търг. Действието крие някои рискове – например, желаещите на търга да не предложат по-голяма сума от Пламен Генчев или над 100 млн. евро. Все пак трите фонда и двете банки се решават на този изход. Така, в края на юли е проведен такъв.

Пламен Генчев прави последен опит да спре продажбата, като завежда дела и в България с опит да обяви в несъстоятелност „Булсатком“, съоветно и тук да се назначи синдик. Това става чрез компаниите „Розенфелд и ко“ и „БГ топ мюзик“, като първата стои зад ТВ канала ТВ+, които претендират за неизплатени задължения. Съдът засега отказва действия в тази посока, като следващото дело е насрочено за 10 август. Шансовете за успех са сравнително малки.

Наддаването

Информацията за търга е сравнително оскъдна. Обвързващите оферти, които включват плащането на значителна такса, с която да могат да участват в следващите кръгове са подадени в края на юли. Малко след това са започнали и подаването на окончателните предложения. Според „Капитал“, Пламен Генчев не е участвал в търга, въпреки, че подобна възможност съществуваше. Интерес е имало от няколко компании, като част от тях са били там по-скоро с цел проучване на оператора и пазара.

Финалните оферти са на двама участника. Първият е Спас Русев през „Вива корпорейт България“, която е дъщерна на люксембургската Viva Corporate. Интересно е да се отбележи, че името „Вива“ (Viva) беше в основаната на повечето компании по веригата на собственост на „Виваком“, когато бизнесменът беше мажоритарен акционер. Другият участник в търга е PPF Group, която е собственик на „Теленор“ в България.

Отново, според „Капитал“ офертите са били доста сходни като стойност – около 120-130 млн. евро. Толкова се спекулираше, че иска да даде Спас Русев при предходната информация за битката за собствеността на „Булсатком“. Предвид паритета на офертите, победителят е избран на база колко бързо може да бъде изплатена сумата. Очевидно, Спас Русев има по-добра готовност за това от PPF Group.

Има ли връзка с „Виваком“

И двата изхода при наддаването за „Булсатком“ щяха да пренаредят българския телеком пазар. Ако сделката бъде финализирана и Спас Русев поеме контрола върху сателитния оператор, то ситуацията ще бъде повече от деликатна. Причината е, че бизнесменът все още е в надзорния съвет на „Виваком“, след като най-големият по приходи телеком в страната беше придобит от United Group.

Дали Спас Русев е „прокси“ на бившия си оператор е много спекулативен въпрос. След като „Виваком“ е придобит от United Group следва преструктуриране на веригата на собственост, като са премахнати люксембургските офшорки. Директна връзка между някоя от тези компании и Viva Corporate няма. Засега единствения конфликт на интереси е фактът, че Спас Русев все още е част от надзорния съвет на „Виваком“.

Преминаването на „Булсатком“ в ръцете на най-големия телеком в България ще предизвика доста регулаторни главоболия. „Виваком“ вече обяви няколко консолидационни сделки във фиксираните услуги през 2021 г., при които започнаха да светват и първите „червени лампи“ на регулаторите. Засега, те са одобрени, но такава с „Булсатком“ има голям шанс да бъде блокирана.

Причината е, че тогава „Виваком“ ще доминира напълно във фиксирания сегмент. През 2020 г., компанията разполага с 475 хил. абоната на домашен интернет. Със сделките през настоящата година те могат да достигнат 575 хил. „Булсатком“ разполага през 2020 г. със 172 хил. потребителя и общо, телекомът може достигне почти 750 хил. Следващият „А1 България“ по този показател ще разполага с почти 200 хиляди абоната по-малко. По данни на КРС сумарно делът на „Булсатком“ и „Виваком“ ще бъде над 33%.

Ситуацията с платената телевизия е по-притеснителна, ако „Виваком“ придобие сателитния оператор. „Булсатком“ е лидер с 687 хил. абоната през 2020 г., по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Добавяме 516 хил. на „Виваком“, което може да доведе до над 1.1 млн. потребителя. Целият пазар според регулатора през 2020 г. е бил около 2 млн. абоната, като комбинирано двете предприятия ще държат почти 60%.

Отделно, „Булсатком“ държи 2x5MHz радиочестоти в апетитния спектър от 1 800MHz, което може да подсили мобилните операции на всеки един от трите големи телекома в страната. Всичко това подсказва, че Спас Русев няма да може директно да се обвърже с „Виваком“ след финализирането на сделката, поради голямото влияние, което ще получи най-големият оператор в страната.

По-балансираният изход – PPF Group

Доста по-балансиран може да бъде изхода ако PPF Group бъдат избрани за купувач. Или пък „Булсатком“ бъде препродадена от Спас Русев към тях след време. Причината е проста – „Теленор“ в България няма фиксирани услуги. Едва през лятото на 2021 г., компанията (и то инфраструктурното дружество „ЦЕТИН“ – бел. ред.) получи достъп до този пазар с придобиването на „София Комюникейшънс“. Още по времето на управлението на норвежците от Telenor Group имаше опити за развитие в тази посока. Те бяха попарени, след като загубиха наддаването за „Близу“ от „А1 България“.

Ако „Теленор“ вземе „Булсатком“, операторът автоматично ще се превърне в лидер на платена ТВ и трети при доставките на интернет на дребно. Той вече е трети (по приходи, втори по абонати) в последния сегмент, но на едро, с придобиването на „София Комюникейшънс“. С което пазарът в България на телекомуникации ще се преразпредели по-равномерно между трите основни играча.

Следващите стъпки

Следва официалното обявяване на сделката и нейното разглеждане от регулаторите. Ако Спас Русев наистина е избран за купувач на „Булсатком“, то той ще трябва да напусне надзорния съвет във „Виваком“ или много добре да аргументира дали не е в конфликт на интереси.

След като поеме руля на сателитния оператор и не е „прокси“ на водещия роден телеком, то Спас Русев има няколко възможни действия. Реално, може да очакваме препродажба след няколко години подобно на „Виваком“. Във всички случаи, прякото или косвено обвързване на „Булсатком“ с някой от големите три телекома в страната, ще доведе до пренареждане на пазара. Както и до заличаване на последния голям независим играч.

The post Войната на розите в „Булсатком“: Част 2 appeared first on TechTrends България.

Много работодатели вече обмислят да наложат хибриден модел, при който служителите ползват едновременно офиса и могат да изпълняват своите задължения и от разстояние. Мобилността ще бъде ключова дори и след пандемията, тъй като доста компании и потребители усетиха предимствата и недостатъците на дистанционната работа. Налага се мнението, че комбинацията от ходене в офис и работа от вкъщи ще бъде водещия подход и след нормализирането на здравната обстановка.

Без размествания

Сред водещите производители няма големи размествания, като всички отчитат стабилни ръстове през първите три месеца на 2021 г. Лидер продължава да е Lenovo с 85% увеличение на годишна база и 16.3 млн. доставени бройки. Плътно следван е от HP, които отчитат ръст от 91% или 15.4 млн. бройки.

От представителите на челната петица най-умерено увеличение отбелязва Dell. Американският гигант има 37% ръст на продажбите на лаптопи или до 10 млн. бройки. Apple и Acer са с по 94%, като първата компания има 5.7 млн. доставени преносими компютри, а втората – 4.9 млн. Графата „други“ също отбелязва 95% ръст до 15.8 млн.

Експертите от Strategy Analytics коментират, че отличните резултати стават независимо от недостига на чипове по целия свят. Според тях, засега производителите успяват да изпълнят заявките на търговците. Самите компании обаче предупреждават нееднократно, че има силен натиск върху веригата от доставки, което може да окаже влияние на продажбите през следващите периоди.

Източници на растежа

Впечатляващото постижение на ръст от 81% до 68.2 млн. продадени лаптопа през първото тримесечие на 2021 г. не се дължи само на бизнеса. Не малка част от преносимите компютри са закупени и с образователни цели. Училищата и университетите продължават да редуват присъствено с дистанционно обучение, което налага и по-голям интерес към подобен тип устройства.

Те обясняват и ръста към лаптопи тип Chromebook или такива, които ползват облачната операционна система Chrome OS на Google. Те са по-евтини и мобилни от своите традиционни събратя, което ги прави по-предпочитан избор от ученици и студенти. Chrome устройствата почти утроява продажбите си през първото тримесечие от 4.4 млн. бройки до 12.1 млн., показват данните на Strategy Analytics.

Интерес има и към Windows системите, които отчитат по-скромен ръст от 66% или от 30.1 млн. на 49.8 млн. продадени лаптопа. Преносимите компютри на Apple под MacOS почти удвоят продажбите от началото на годината до 5.7 млн. бройки. Те обаче остават сравнително малък дял спрямо глобалния пазар. Както и се затвърди тенденцията Chrombook да надминат устройствата на Apple като пазарен дял.

Оптимистични очаквания

Тенденцията за растеж би трябвало да продължи и през следващите периоди. Причините са, че хибридния модел на работа и обучение ще се задържи и ще поддържа интереса към преносими компютри. Има няколко фактора, от които ще зависи дали ще видим подобни високи темпове.

Основният е недостига на компоненти, който може в един момент да постави пред изпитание веригата за доставки на производителите. Другият е във факта, че последните девет месеца на 2020 г. бяха силни за пазара на компютри и лаптопи. Това прави сравнителната база при следващите тримесечия по-висока и съответно по-трудна за надскачане.

The post Дистанционната работа и обучение изстреля продажбите на лаптопи appeared first on TechTrends България.

Залезът на Huawei на Стария континент е факт от края на 2019 г., когато санкциите на САЩ забраниха използването на лицензиран Android в смартфоните им. Както и услугите на Google, които са доста популярни в региона. Залезът на китайската компания започва от тогава, задълбочава се през 2020 г. и вече навлиза в крайната си фаза.

Данните на изследователската фирма Counterpoint Research показват ясно тези тенденции. Големите губещи са Huawei, Honor и Nokia, a печелившите са Xiaomi и Oppo, както и изгряващите звезди в лицето на Realme и OnePlus (подбранд на Oppo).

Състоянието на пазара

В края на 2020 г. пазарът в Европа отчита спад от 14% на годишна база. През първото тримесечие на новата година, имаме ръст от 6%. Това в комбинация с все по-масовото навлизане на 5G устройства, показва не само оптимистичен старт, но и потенциал за пълно възстановяване. Както и за растеж от преди пандемичната 2020 г.

Позитивните нагласи се дължат на няколко фактора. Първият е, че Европа беше ударена тежко от COVID-19 пандемията и все още се възстановява бавно от нея. Което също така забави и отложи разгръщането на 5G мобилните мрежи на Стария континент за настоящата 2021 г. Което създава потенциал за растеж до края на годината, в комбинация с нови и по-достъпни 5G смартфони на пазара.

Недостижимата тройка

Водещите три смартфон производителя в Европа трудно могат да бъдат достигнати. Те увеличават своите дялове и отчитат здравословни и дори силни ръстове на доставките. Лидер е Samsung с 32% дял, но и с най-малко увеличение на годишна база през първото тримесечие от едва 13%.

Apple има силни продажби със своя 5G модел iPhone 12 и за това имаме директни доказателства, чрез публикуваните на 29 април финансови резултати на компанията. Тя отчита рекорден ръст и приходи, благодарение почти изцяло на своя смартфон бизнес. Данните на Counterpoint Research показват 31% увеличение на доставките. С което Apple скъсява разликата между тях и Samsung на 4% пункта и с дял от 28%.

Xiaomi комфортно заема третата позиция и мястото на Huawei с 18% пазарен дял и 73% ръст на годишна база. Китайският гигант навлиза все по-агресивно в Европа и е възможно скоро да започне да конкурира повече първите двама.

Новите в играта

Oppo удвоява своя пазарен дял до 6%, същото прави и техния подбранд OnePlus, само че от 1% на 2%. Вторият може и да засили допълнително своето присъствие на Стария континент, като се смята за добър избор за доста прагматичните европейски потребители.

Единственият с по-голям ръст от тях е друг представител от Китай – Realme. Компанията отчита увеличение от 183%, но все още разполага с малък пазарен дял от едва 2%. Това не ѝ пречи да има голям потенциал за развитие в перспектива.

Залезът на Huawei и очакваното завръщане на Honor

Очаквано, големите губещи през първото тримесечие в Европа при смартфоните са Huawei и техния доскорошен бранд Honor. Китайският гигант няма нови модели на Стария континент откакто, САЩ ограничиха рязко доставките на ключови компоненти, като мобилни чипсети за тях. Това отряза амбициите на Huawei да пусне своите флагмани през първите три месеца на 2021 г. дори и само за местния пазар в Китай.

Huawei залязва стремглаво със 77% спад до минималния пазарен дял от 2% в Европа. Honor също се свива до 2% от 6% през 2020 г. Това е спад от 74%. Добрата новина за Honor е, че от декември, брандът е с нови собственици, които планират да пуснат нови модели през лятото на 2021 г. Европа също е в плановете им, така че шансът марката да се завърне е много голям. Това не важи за Huawei, които са изцяло зависими от санкциите на САЩ.

Отпадането на Nokia

Единственият оцелял европейски бранд на смартфон пазара е преродената Nokia. Тя отчиташе добри резултати на Стария континент през 2018 и 2019 г. Но от повече от година и половина, марката, сега управлявана от финландците от HMD Global е в позиция на свободно падане. През началото на 2020 г. тя беше с пазарен дял в Европа от 2%, а сега е в графа „Други“.

Nokia претърпя удари по няколко направления. Първото е, че коронавирус пандемията разстрои нейните доставки и компанията почти не пусна нови модели през 2020 г. Едва в началото на настоящата година тя показа шест нови смартфона, част от които са с 5G свързаност. Вторият фактор е, че тя претърпя няколко удара в горния клас, с провала на Nokia 9 PureView и липсата на истински флагман близо две години.

Последният идва с изтичането на ексклузивното партньорство с експертите в лещите и оптиката Zeiss. Nokia така и не успя да капитализира на това сътрудничество, като в някои случаи решенията за камерите бяха дори по-зле от конкуренцията. Zeiss вече работят с няколко други производителя и това премахва добра възможност за различаване на техните продукти от останалите. Предвид не толкова силното портфолио до момента, шансът финландският бранд да се завърне, дори в родна Европа е минимален.

The post Xiaomi замести трайно Huawei при смартфоните и в Европа appeared first on TechTrends България.

Резултатите са повлияни най-вече от разгръщането на 5G и то в определени големи пазари. Разпределението на вендорите при поръчките в тези ключови региони, реално предопределят и дяловете на основните играчи. Китай например, основните доставчици са китайските Huawei и ZTE, откъдето идва техния ръст през 2020 г. В САЩ и Великобритания, както и други държави близки до Вашингтон разчитат повече на Nokia и Ericsson.

Повече за големите

Целият пазар за телеком оборудване увеличава приходите си със 7% на годишна база през 2020 г. Това показват предварителните резултати на изследователската фирма Dell’Oro. Huawei увеличава пазарния си дял от 28% на 31%, воден най-вече от мащабното разгръщане на 5G в Китай. Азиатската държава инсталира 500 хил. базови станции през 2020 г., което е впечатляваща цифра.

От тази технологична експанзия на Китай най-голям печеливш е Huawei, но не е единствен. В по-малка степен, договори по тази линия печели ZTE, което обяснява и увеличението на дела ѝ от 9% на 10% през 2020 г. Трите китайски телекома също така сключват договор още с Ericsson, до голяма степен, за да покаже държавата, че не подкрепя само местни компании.

Във финансовите отчети на шведския производител се споменава, че ръста му през миналата година се дължи до голяма степен на контрактите в тази държава. Ericsson също така увеличава пазарния си дял от 14% на 15%. Това не се дължи само на китайския пазар, защото шведският вендор спечели и доста договори и в други държави през 2020 г.

Nokia не успява да капитализира достатъчно от растежа през миналата година. Пазарният дял на финландския производител пада от 16% на 15%, като се изравнява със своя шведски конкурент. До голяма степен това се дължи на загубата на китайските договори, които от своя страна са вследствие на технически проблеми.

По-малките вендори и митът за Huawei

5G технологията изненадващо или не, оказва негативно влияние на по-малките играчи. Голямата четворка взима пазарен дял от 71% през 2020 г., спрямо 67% от 2019 г. Надеждата, че изгряващи компании, като Samsung ще могат потенциално да заемат вакуума, който може да остави Huawei при затягане на санкциите в световен мащаб, за момента не се материализират. Европа обмисля, частичното или пълно блокиране на китайските вендори, като политиката на САЩ в тази посока, засега се запазва непроменена.

Китайският гигант има потенциал да продължи доброто представяне. Не само, заради втората вълна от 5G инвестиции в местния пазар, но и за все по-голямото сътрудничество, което компанията разработва с Русия. То не опира само до доставка на телеком оборудване, което беше сключено през 2020 г., но и до развойна дейност и договори с корпоративни клиенти. Дали ZTE също ще се ориентира в тази посока е все още отворен въпрос.

Тенденциите за 2021 г.

Изминалата 2020 г. даде по-колебливо начало за 5G, но покрай пандемията имаше по-голямо натоварване на мрежите, което подкрепя идеята за модернизация и увеличаване на капацитета им. Затова втората половина на изминалата година се компенсира почти напълно.

Dell’Oro са оптимисти за новата 2021 г. Телеком пазарът се очаква да продължи да расте, като очаквания темп е между 3% и 5%. Дали тенденциите за играчите ще се запази е друг интересен въпрос. Това ще важи от обема на инвестиции на Китай в 5G, както и от цялостната политика на САЩ, Европа и други свързани региони към Huawei и ZTE. Доста държави и телекоми изчакват модернизацията на мрежиите си, докато не се изяснят обстоятелствата около двете компании. Причината е, че те са основни доставчици на доста оператори в Европа, включително и в България, особено Huawei.

The post Huawei засилва лидерството си при телеком оборудването през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Колегите от GeekWire правилно изчислиха, че доставките на хромбуци през цялата 2020 г. надминава тези на Apple. Което означава, че по пазарен дял на операционни системи, Chrome OS е на второ място след Windows при персоналните компютри. Поне по бройки устройства доставени през миналата година.

Хромбуци са достъпни и евтини лаптопи, които използват по-слаби компоненти, но много по-олекотена операционна система – Chrome OS. Тя е базирана на едноименния браузър на Google и разчита основно на облачни услуги, за да функционира пълноценно. Поради тази причина, техническите параметри са по-ниски от стандартните лаптопи и съответно – цената е много по-приемлива дори спрямо най-достъпния клас нормални преносими компютри.

Данните за 2020 г.

Развитието на хромбуците винаги е било на приливи и отливи, като и преди те са задминавали по популярност продуктите на Apple. Това се е случвало на тримесечна основа, но никога на годишна. През 2020 г. стремежът за бърза дигитализация, дистанционното обучение и работа доведоха до повишен интерес към всякакви продуктивни устройства.

Затова лаптопите под Chrome OS попадат във фокуса на потребителите. Те са и в основата на първия двуцифрен ръст на PC продажбите през 2020 г. По данни на IDC и Canalys дават скок от 11 до 13%, докато тези на Gartner, които не включват хромбуците в сметките, показва увеличение от едва 4.8%.

GeekWire се заравят малко повече в информацията на IDC, която за съжаление е платена. Те откриват, че продажбите на Chrome OS устройства са на едно ниво с тези под MacOS през първото тримесечие на 2020 г., но през останалите девет месеца, те убедително ги задминават. Така през периода на пандемия, интересът към хромбуци определено се увеличава.

В достъпните данни на Canalys има подробна разбивка за пазара на лаптопите под Chrome OS. За цялата година са доставени 30.7 млн. устройства, докато Apple е продала 22.7 млн. преносими и настолни компютри под MacOS. С което се потвърждава тезата на GeekWire.

Играчите в Chrome OS

Водещите производители в хромбук категорията са доста сходни с тези на PC пазара. Това, не е изненада предвид факта, че все пак става дума за достъпни лаптопи. Поне от хардуерната гледна точка. HP е лидер с 9.4 млн. бройки доставени през цялата 2020 г. и 31% пазарен дял.

Следвани са от Lenovo, с 6.8 млн. продажби и 22% дял. Китайският производител обаче има впечатляващият ръст от 287% на годишна база, което го поставя в благоприятно положение да атакува първата позиция през 2021 г. Ако тенденциите за повишен интерес към хромбуците се запази.

Трети и четвърти са Dell и Acer с доста близки продажби. Първата компания има 4.6 млн. доставени бройки, а втората 4.3 млн. Пазарният дял е съответно 15% и 14%. Ръстът на годишна база е под средния за целия сегмент от 58% и 43%.

По-интересният играч тук е Samsung. Южнокорейският гигант агресивно навлезе в сегмента, като е възнаграден засега с пета позиция. Той отчита 1.9 млн. продажби, но впечатляващ ръст от 400%. Компанията по принцип присъства при таблетите и е лидер при смартфоните, но с хромбуците, тя намира своето място. Макар и нишово, за момента.

Има ли промяна при платформите

Сигурно вече на много хора преминава въпроса – дали Chrome OS задминава MacOS на глобално ниво? Засега отговорът е твърдо не. Може при продажбите на годишна база, хромбуците да привлекат вниманието, но кумулативно, активните устройства са много над тези, които са продадени през последните 12 месеца.

Тук, данните на StatCounter ясно показват, че Chrome OS има незначителните 1.91% от пазара на операционни системи при компютрите. Водещ е Windows със 76%, а доста под него е MacOS, като втори с малко под 17%.

Хромбуците трябва да запазят и дори да усилят ръста на продажбите през следващите години, за да може да кажем, че идва някаква фундаментална промяна. Засега те остават строго нишови устройства, които се ползват основно от ученици, деца и студенти за достъп до интернет. Отделно, Windows и MacOS все повече се оптимизира за лаптопи под ARM процесори, което ще свали тяхната цена. Процес, който и двете компании започнаха през 2020 г.

The post Хромбуците задминаха по популярност компютрите на Apple appeared first on TechTrends България.

Последните данни на NetMarketShare показват сериозно разместване на пластовете на този пазар. Не при първото място – Chrome продължава да доминира, а при подгласниците. Новият браузър Edge на Microsoft успява да детронира Firefox на Mozilla. Софтуерният гигант полага сериозни усилия да наложи своя продукт и те на пръв поглед дават резултат.

На ръба

NetMarketShare поставя на второ място Edge със 7.5% потребление. Разликата с Firefox на Mozilla е минимална, тя е трета със 7.2%. Ако погледнем статистиката на друга изследователска фирма StatCounter ще видим съвсем различна картина. Firefox е твърдо на второ място с 9.2% пазарен дял, следвана от Safari на Apple с 8.9%. Едва на четвърто място е Edge с 4.5%. Двете агенции не се разминават единствено с това, колко е дела на лидера Chrome. NetMarket му дава 68.5% от пазара, а StatCounter – 68.1%.

Двете статистики все пак показват няколко тенденции. При сравнение на данните на годишна база ясно личи, че Firefox на Mozilla отчита спад, което не е добра новина за независимия браузър. Организацията разчита много на различни практики за борба с проследяването в интернет и за опазването на личните данни, като се надява това да ѝ спечели потребители. Засега реалностите показват съвсем различна картинка.

Другата тенденция, е в бързото развитие на Edge. Независимо коя статистика ползваме и дали е на второ или четвърто място, той във всички случаи вече е пред своя „легендарен“ предшественик Internet Explorer. За което си има и съответните причини. Microsoft просто започна да го скрива в своя Windows 10. При последните ъпдейти, единственият начин да го достъпите е да го потърсите в търсачката. Браузърът по подразбиране вече е Edge.

Троянският кон на Chrome

Google не печели само с доминацията на своята програма за достъп до мрежата. Интернет гигантът има интерес и от успеха на Edge. Причината е, че Microsoft премина изцяло към технологията Chromium за разработката на последните му версии. С други думи, Edge в момента е базиран почти изцяло на кода, който ползва Chrome.

Така се бетонира влияние на Google, докато големият губещ е Mozilla с нейния Firefox. Организацията на няколко пъти предупреди, че с преминаването на Edge към Chromium се получава монополизиране на технологиите за интернет достъп, което е лош знак. Европейската комисия веднъж глоби Google за агресивното налагане на Chrome като браузър по подразбиране в Android устройствата. Загубеното през 2018 г. антимонополно дело коства на компанията 4.34 млрд. евро.

The post Edge и Firefox в битка за второто място при интернет браузърите   appeared first on TechTrends България.