Ефектите от нея са видими и до голяма степен очаквани. Huawei предупреди още в края на годината, че очаква приходите ѝ да се сринат с близо 30% и това беше потвърдено с годишния ѝ доклад. За смартфон бизнеса почти не се говори самостоятелно, но само като част от целия сегмент за потребителска електроника. Последният претърпява истински крах, покрай санкциите на САЩ и продажбата на звеното Honor.

Съответно бизнесът с потребителска електроника вече не е водещ за китайския гигант, като продажбата на телеком оборудване си връща лидерската позиция по приходи. Има и някои любопитни моменти. Например, че въпреки продажбата на Honor и с него на повече от 60% от развойната дейност свързана със смартфони, китайският гигант запазва нивата на инвестициите и служителите свързани с иновации.

Заличаване на 3 години бурен ръст

Huawei се връща на равнището на приходите си от 2017 г. Тогава, компанията навлизаше ударно в смартфон бизнеса и започваше да развива все по-силно потребителската електроника. По това време все още доминиращи бяха продажбите на телеком оборудване, които формираха основния дял от тези на технологичния гигант. Изминалата 2021 г. довежда до същите резултати, постъпленията са в размер на 99.8 млрд. долара, което е спад от близо 28% спрямо предходната година. Те са малко над регистрираните 92 млрд. през споменатата 2017 г.

Структурата на приходите също се изменя. Телеком оборудването вече доминира с 44.2% дял от всички постъпления. За сравнение, през 2020 г. мрежовите системи формират само 34%. В парично изражение обаче няма ръст, а минимален спад. През 2020 г. приходите са били 302 млрд. юана срещу 281 млрд. юана година след това. През споменатата 2017 г., те отговарят за 49% от постъпленията.

Бизнесът с потребителска електроника за сметка на това се срива наполовина – от 482.9 млрд. юана на 243.4 млрд. юана. Като дял от приходите това означава свиване от 54% на 38%. Корпоративните услуги и другите постъпления са единствените, които отчитат ръст от 105 млрд. юана на 111 млрд. юана. Увеличението обаче е минимално, за да може да компенсира някой от другите сектори. Предвид изложеното, залезът на смартфон бизнеса води и до крах на потребителската електроника на Huawei, независимо от опитите за диверсификация. Като те дават частичен успех.

Почти изцяло за местния пазар

Зависимостта на Huawei от китайския пазар вече е почти пълна. Азия отговаря за 73% от продажбите на компанията. Китай обаче формира 64% или две трети от всичките приходи на компанията показва по-подробната разбивка в годишния отчет на технологичния гигант. Европа, Африка и Близкия Изток (EMEA) се свиват на 20% дял от приходите, а Северна и Южна Америка остават с минималните 4.6%. Точна разбивка по сектори с географско разпределение не е предоставено, тогава сигурно щеше да има още по-интересни изводи.

Частична картина може да съставим с данните на изследователската фирма Dell’Oro за доставките на мрежово оборудване през 2021 г. Ако се извади Китай от продажбите, Huawei отива от лидер на пазара на трета позиция, например.

Друго любопитно сравнение може да се направи с данните от 2017 г. По това време китайският гигант не беше обект на санкции, но още не беше развил толкова силно потребителския си бизнес. Но дори и тогава, Китай формираше едва 50% от постъпленията на Huawei. EMEA беше втория най-голям регион с 27.1%, а Северна и Южна Америка формираха 10.9%.

Ръст на печалбата, но с уловка

Не всички новини са лоши за Huawei. Китайският гигант отчита стабилно увеличение на нетната печалба. Ръстът ѝ е 75% спрямо 2020 г. и тя достига 17 млрд. долара. Тя обаче се дължи основно на продажбата на смартфон звеното Honor. Сделката беше обявена през декември 2020 г., но беше финализирана през първото тримесечие на изминалата година.

Официалната сума не беше обявена, но се предполага, че е за около 15 млрд. долара. Което би означавало, че оперативната печалба е едва 2 млрд. долара за 2021 г. Съответно, без сделката, Huawei най-вероятно щеше да отчете свиване на финансовия си резултат със 77%. По-ясна представа ще придобием с развитието на компанията от настоящата 2022 г. и ще разберем в доклада ѝ, който ще бъде публикуван през следващата година.

Запазване на развойната дейност

По-интересна е другата добра новина – свързана с развойната дейност на Huawei. Заетите в тези операции на компанията се увеличават с минималните 2 хил. служителя или от 105 хил. на 109 хил., докато общия брой персонал остава непроменен – 195 хил. Това е учудващо предвид факта, че Huawei продаде Honor, в който беше концентриран над 60% от развойния потенциал при смартфоните на китайския гигант.

Това показва, че компанията се опитва да запази и дори увеличава кадрите си свързани с високотехнологична дейност. С което се надява да поддържа мащабите си в бъдеще. Ще видим дали санкциите, които продължават да вредят на продажбите няма да променят и това. Резултатите подчертават едно – действията на Вашингтон дават ефект и бъдещето на Huawei като глобална компания продължава да зависи изцяло от решенията в Белия дом.

The post Очакваното падение на Huawei през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

През последните пет-шест години, Zynga влизаше в медийното пространство основно с новини за масови съкращения, но тя постепенно започва да си стъпва на краката. Поне такова е усещането ако погледнем във финансите ѝ през 2019 г. Процесът с преориентирането ѝ към мобилен разработчик я кара да прави това, което всеки гигант предприема, за да трансформира бизнеса си. Да придобива компании.

Zynga отново влезе в общественото полезрение с купуването на турския разработчик Peak за 1.8 млрд. долара. Сделката превръща последната във втория технологичен еднорог в Югоизточна Европа след словенската Outfit7, която е закупена от китайски консорциум през 2017 г. Темата, че милиардните компании в региона са мобилни разработчици, придобити от чуждестранни играчи и липсата на българска фирма, която за момента да достигне подобен статус ще я оставим за друг път.

Сега ще се концентрираме малко повече с това какво се случи със Zynga и как от технологичен гигант, който Уолстрийт боготвореше преди борсовия дебют се превърна в поредния мобилен гейм разработчик. При това без капка иновация. Дори в най-силните си години, тя реално не създава собствен продукт, който да допринася с нещо ново на пазара. Това донякъде предопределя и позицията ѝ в момента.

Предимството да си първи

Възходът и падението на Zynga е изцяло свързан с Facebook. Социалната мрежа решава да стартира гейм секция, която да ангажира и задържа повече време потребителите. Затова и целта на заглавията е да са максимално достъпни и популярни. През юли 2007 г. Zynga пуска Texas Holde’Em Poker за новата гейм платформа на Facebook, както и за всички популярни мобилни операционни системи – Android, iOS и Windows Phone. Включително то се появява и за конкурентните социални мрежи, като G+ на Google, MySpace и Tagged.

Реално компанията пуска играта навсякъде с надеждата да натрупа или кумулативно много потребители или в една от тях да пробие с много. Това се случва във версията за Facebook и то поради простата причина, че е първата и за известно време единствена такава в социалната мрежа. С което привлича вниманието на инвеститорите и в рамките на 2008 г. си осигурява финансиране от 39 млн. долара. В следващите три години са привлечени още капитали на обща стойност от около 854 млн. долара.

„Създаването“ на Farmville

Историята на най-големия хит на Zynga е забулен с доста въпросителни. Официално Farmville е разработен от компанията и първата версия за Facebook е пусната през юни 2009 г. По абсолютно същото време тя придобива малкия стартъп MyMintLife, които са социална мрежа, изградена около създаването и развиването на виртуални домове. Подобно на The Sims, с разликата, че хората в платформата си помагат едни на други с обмяната на различни виртуални стоки и ресурси.

Информацията за истинския създател на FarmVille е противоречива. Най-достоверната теория е, че зад нея седят няколко основни действащи лица и две компании. От една страна е Марк Скагс, един от главните продуценти на хитовите стратегии в реално време Command&Conquer: Red Alert 2 и Command&Conquer: Generals. Той се присъединява в Zynga през 2008 г. и обикновено с него се асоциира създаването на FarmVille.

Другите „родители“ на играта се водят MyMintLife, които са придобити от разработчика по времето на старта ѝ. Според една от версиите, те са преработили напълно заглавието, за да може да се превърне в големия хит, който напълно превзе Facebook. Това става с интеграцията на всички механики от тяхната малка социална мрежа.

Независимо, кой е главното креативно лице зад FarmVille, без MyMintLife, Zynga никога нямаше да пожъне този свой успех. Фактът е, че именно техните механики доведоха до задържането и привличането на нови потребители. Което идва след първото по-голямо придобиване на компанията, а не в резултатът на изцяло самостоятелно разработен продукт.

На върха на света

Постиженията на FarmVille са наистина големи. През март 2010 г. тя достига до близо 84 млн. месечни и над 34 млн. дневни потребители. Година и половина след пускането ѝ, излиза CityVille, която позволява създаването на собствен виртуален град от потребителите на Facebook. Zynga доминира игрите във Facebook по това време с десетки милиони дневни и месечни потребители. Тя се превръща във феномен на гейм индустрията и е приравнявана като голям иноватор в сектора с огромен потенциал.

Zynga по това време е на печалба с около 12 млн. долара на тримесечие и трябва да направи първично-публично предлагане (IPO) в края на 2011 г. Всички очи на инвеститорите са вперени в нея, защото при привличане на 1 млрд. долара и оценка от от близо 9 млрд. долара, това ще я направи най-големият технологичен борсов дебют от Google насам.

IPO-то е факт през декември 2011 г. Обаче не преминава по очаквания за всички начин. Почти веднага, след като акциите стават публични при начална цена от 11 долара, те поскъпват с 50 цента през първите няколко часа, но последва срив до 9.50 долара. До края на 2011 г. спадът продължава до 8.45 долара за акция. Началото на 2012 г. е последвано от стабилен ръст до малко под 15 долара, но към средата на годината акциите вече губят близо ¾ от стойността си с 3 долара за парче.

Факторът Facebook

Две са причините за борсовото фиаско на Zynga. Първата е, че компанията се опитваше да изгради имидж на технологична, а не на гейм компания пред медиите и инвеститорите. По-голямата се крие във факта, че Zynga беше изцяло и напълно зависима от Facebook. Социалната мрежа се оказва много силен партньор, като се опитваше да ѝ даде максимални ексклузивни права.

В същото време, опитите на Zynga да се опитва да предоставя успешно своите заглавия извън популярната платформа удряха на камък. Самостоятелните версии на FarmVille и CityVille никога не достигнаха аудиторията, която имаха във Facebook. Създаването на отделна платформа Zynga.com също се проваля като инициатива за привличането на интерес. В най-добрите си финансови години, Zynga постига 95% от приходите си през социалната мрежа.

Упадъкът на компанията е предначертан през следващите периоди. Тя е зависима изцяло от развитието на игрите във Facebook, без никаква иновация отвъд тази концепция. Отделно, тя не успява да предвиди един външен фактор – геймингът в социалните мрежи се оказва краткотрайно явление. През 2012 г. и след това започва постепенно да намалява, най-вече заради набиращите популярност мобилни игри.

Пускането на 4G мрежи в развитите части на света, предоставя на смартфон заглавията бърза интернет връзка, с която потребителите могат да играят помежду си през умните си телефони.

Тези развития се оказват пагубни за Zynga и тя започва да свива приходите и служителите си. През 2013 г. са обявени съкращения на 520 души или 18% от целия ѝ персонал. Компанията вече влиза в медиите основно с подобни новини, както и с такива колко бързо намаляват потребителите в заглавията ѝ.

Към мобилния фронт

Първата стъпка в правилната посока Zynga прави през 2016 г., когато начело на компанията идва Франк Гибеу, бивш директор за мобилните игри на Electronic Arts. Той дава тласък на цялостната трансформация на разработчика към заглавията за смартфони и таблети.

Финансовото състояние започва да се подобрява, като Zynga отново разчита на добре позната си формула за успех. Вместо да разработва, тя придобива продукти, които да реализира. Изключение прави първата ѝ игра – Texas Hold’Em Poker, който се ребрандира на Zynga Poker и е най-популярното ѝ заглавие през 2017 г. Останалите ѝ хитове – като CSR Racing, Word with Friends 2 и др. са вследствие на придобивания. През 2019 г. тя отчита огромен ръст на приходите, които се увеличават от 907 млн. на малко над 1.3 млрд. долара. Печалбата я има, макар и доста ниска – едва 40 млн. долара.

Така реално Zynga разчита на купени хитове. Друг добър източник на пари е лицензирането и партнирането ѝ с големи компании. Пример в тази посока е сделката с Hasbro за адаптирането на FarmVille за настолните игри Monopoly.

Реалната добавена стойност или иновация при Zynga обаче е нулева. Нейният успех през 2007-2011 г. беше продиктуван изцяло от бързото „яхване на вълната“ с Facebook игрите по това време. Също толкова скоростния им упадък, доведе и до залеза на компанията. Сега, от технологичното чудо на Уолстрийт, Zynga се е превърнала в поредния разработчик за мобилни игри, в един пренаселен пазар. При това без да разчита на собствени хитове, а на купени такива. Модел, който трудно може да бъде дългосрочно стабилен.

The post Zynga в борба за оцеляване appeared first on TechTrends България.