Историята е на Валентина Иванова, старши мениджър „Планиране и развитие на мрежата“ в „А1 България“, но описва напълно точно пълната ситуация с цялостното разгръщане на оптичния интернет в труднодостъпните региони на страната през последните две десетилетия. Концепцията е позната и с жаргонното наименование „селски интернет“. Европейският съюз от повече от 15 години се опитва да свърже най-отдалечените региони и в почти всяка финансова рамка подобно перо ако не се приема, то най-малкото се предлага винаги.

В случая с България, „селският интернет“ се оказа основният проект в дигиталната част на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Процесът се оказа болезнен, защото в рамките на пет години, самите параметри на ПВУ бяха променяни, прекроявани и се водеха люти спорове между телекомите, различните български правителства и европейските чиновници. Ситуацията е, че през юни 2025 г. бяха подписани първите договори за изпълнението на проекта и операторите запретнаха ръкави.

Проблемът е, че телекомите влязоха в надпревара с времето, защото първоначално заложените срокове за изпълнение от около четири-пет години бяха свити на 14 месеца. Или ако използваме вариация на изразът от комунистическо време „пет за четири“ (изпълнение на „петилетката“ за четири години – бел. ред.) то в случая имаме „три за една“. Докато последните дни от крайният срок се изтъркулват от „А1 България“ организираха семинар на който беше показан прогресът на компанията с нейните два проекта. От него излязоха няколко неща. Първото е, че телекомът се справя значително добре и доста от обема работа е изпълнен. Второто е, че крайният срок официално е изместен с 41 дни – до 10 август 2026 г., както и се очакваше. Третото е, че операторите наистина са правили чудеса, за да се вместят в тази времева рамка.

92% готовност

За 12 месеца (увеличени на почти 14 – бел. ред.), „А1 България“ трябва да развие значителна оптична и мобилна инфраструктура в два от шест региона в страната. Компанията отговаря за Север-Запад и Север-Център, които обхващат всичко от Видин до Велико Търново. Операторът трябва да положи 950 км нова оптична мрежа и да надгради (реално да замени) още над 1 250 км. Трябва да се свържат 271 нови базови станции и общо да се осигури оптично покритие на 168 хил. жители.

Към 25 юни ситуацията изглежда доста добре по двата проекта на „А1 България“. Компанията е изпълнила грубо около 92% от заданието. Свързани са 251 от 271 базови станции и е осигурено оптично покритие на 152 хил. от 167 хил. жители. При кабелите, компанията е заменила над 98% от вече съществуващите такива с оптичен кабел с 96 влакна. При новата мрежа има леко изоставане, като са изпълнени малко над 83% – положени са 793 км от 950 км.

Резултатите дават позитивна нотка и надежда, че „А1 България“ ще се справи със сроковете, зададени ни от Брюксел за плащанията по ПВУ. Компанията е извършила 92% от работата при 85% от изминалото време, като най-рискови са тези места, на които все още не са издадени разрешителни за строеж. Но те са сравнително малко.

Засега няма информация как се справят другите два телекома. „Виваком“ отговаря за Север-Изток и Юг-Изток, докато Юг-Център и Юг-Запад са на „ЦЕТИН България“. Най-тежки са регионите на последната компания, където трябва да се покрият няколко големи бели петна в Рило-Родопския масив. „А1 България“ има такива в Стара планина, но основните са на сравнително равен терен в Дунавската равнина.

Тирове с разрешителни и стотици… багери

Теренът и времето не са единствените предизвикателства. Най-големият проблем за телекомите се оказва огромната административна работа, която трябва да се свърши. Всеки един телеком трябва да се изправи в непрекъсната комуникация с осем министерства и ведомства, десетки общини и редица други частни компании и организации. Конкретно в двата проекта „А1 България“ влиза във връзка с Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи (и още няколко подведомства), Министерство на околната среда и водите, Дирекция за национален и строителен контрол, Министерство на културата (музеи и др.), Министерство на транспорта и съобщенията (с още няколко подведомства), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (с няколко подведомства) и 75 общини.

По думите на Цветан Хранков, директор „Инфраструктура на мрежата и фиксирани услуги“ в „А1 България“, документите необходими за всички разрешителни и комуникация с всички изброени по-горе (а списъкът дори не е пълен) могат да запълнят 5 ТИРа. Предвид колко много институции са замесени и как една нормална тръжна процедура изисква „само“ една товарна количка с документация, обемът изглежда дори леко оптимистичен.

Друго голямо предизвикателство, което се превърна и във вътрешен хумор сред инженерите на телекомите, е наличната тежка механизирана техника. Когато се прекрояваше за пореден път ПВУ и частта за „Дигитална свързаност“ една от идеите беше всичко да се прави от държавата и тогава, операторите се шегуваха, че правителството ще трябва да вземе всички багери в страната.

После, с малко повече сарказъм отбелязваха, че сега на тях ще са им нужни, защото и сроковете се скъсиха драстично. Конкретно, при проектите на „А1 България“ в действие влизат над 130 тежки механизирани машини. По думите на Хранков най-ценни и дефицитни са верижните каналокопатели. Един такъв има производителност на 3-4 обикновени багера. Проблемът е, че в двата региона, които попадат в проектите на компанията има само по 3-4 такива и всичките те са били ангажирани от телекома.

Кабели с двойна употреба

Проектът на стойност 470 млн. лева за всичките шест региона има двойна употреба. Първата му е да се изгради оптична инфраструктура с много голям капацитет (над 1 Gbps) до отдалечени места, които при други обстоятелства нямаше да се свържат. Както отбеляза Валентина Иванова от „А1 България“ – ако няма икономическо обоснование (достатъчно клиенти – бел. ред.), компанията няма да направи необходимите инвестиции. Дори да бъдат заделени такива, базовият план е за 10 години изпълнение, за форсирано, но органично полагане щяха да са необходими над три години. Чрез ПВУ беше направено това за 14 месеца.

При различните прекроявания на Плана, „селският интернет“ варираше между 320 и 293 млн. лева. В началото, модернизацията на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ или позната със старото съкращение НАМДА) бяха заделени 98 млн. лева. Кабинетът на Кирил Петков си постави амбициозната цел да прехвърли половината пари по „Дигитална свързаност“ към нея за сметка на всички останали пера, включително изграждането на т.нар. 5G магистрали.

Идеята обаче беше парирана от телекомите и от Европейския съюз, които възприеха масовата модернизация на ЕЕСМ за държавна помощ. В крайна сметка се достигна до компромисен вариант. При него, три четвърти от финансирането отиват за „селския интернет“, а останалите – за държавната мрежа. При големия проект обаче всички кабели трябва да са с 96 влакна, от които по задание 24 или ¼ от тях са заделени за държавната ЕЕСМ. Това дава скорости от 250 Mbps за държавно ползване и се използва възможността за полагане на инфраструктурата за „селския интернет“ и за държавни цели.

Безспорни ползи

Само двата проекта на „А1 България“ покриват 105 бели петна, в които няма никакво интернет покритие в страната. Въпреки това, по думите на Цветан Хранков остават още около толкова, които много трудно могат да бъдат покрити. От друга страна, без парите по ПВУ, телекомите надали щяха да направят и това.

Европейското финансиране също помага и за част от дигитализацията на самите общини. Освен полагането на оптична инфраструктура „А1 България“ развива и някои от своите услуги за умни градове. Областни центрове като Враца, Монтана и Ботевград се модернизираха с модерно видеонаблюдение, умно сметосъбиране и др.

Петгодишното преправяне на Плана редуцира времето за изпълнение от 3-4 години на само 14 месеца. Телекомите бяха дори на ръба на паниката, поради изключително късите срокове и големия обем работа, те не бяха сигурни дали ще могат да ги изпълнят. Резултатите от последната една година за „А1 България“ са повече от обещаващи и има голяма вероятност проектите по „Дигитална свързаност“ да са едни от малкото, които имат висока успеваемост спрямо останалите заложени в ПВУ.

The post Три за една или какво се случва със „селския интернет“ appeared first on TechTrends България.

От финансовия отчет на United Group за деветмесечието излиза интересен детайл, който разкрива какъв е бил плана. Оказва се, че цялата група отпуска заем на Спас Русев, с който да придобие „Булсатком“. Условията на кредита са, след това сателитният оператор да предаде цялата си инфраструктура на „Виваком“. След което основната част от нея да бъде давана на лизинг за ползване. Финансовият отчет на United Group е достъпен само за инвеститори, като новината за съдържанието му беше съобщена от вестник „Капитал“ през собствени източници.

По този начин „Булсатком“ се превръща на практика във „виртуален оператор“ на фиксирани услуги. Като цялата инфраструктура, която ще ползва ще е чужда и предоставена под наем. Ако за сателитните операции това е нещо нормално, то е доста рядко срещано при кабелния интернет и телевизия.

Това поставя няколко ключови въпроса – най-малкото дали ще е икономически изгодно за „Булсатком“. По-ключовият е, че по този начин два от трите най-големи играча на фиксирания пазар в България са поставени в зависимост. Или по-точно „Булсатком“ е поставен „на колене“ спрямо „Виваком“.

Дяволският кредит

United Group се съгласява да отпусне кредит от 126.5 млн. евро на люксембургското дружество Viva Corporate на Спас Русев. Същото придобива „Булсатком“ през септември 2022 г., което се предполага, че е същата сума от 126.5 млн. евро. Заемът е за една година с 5% лихва на година, с което стойността му става 132.8 млн. евро. Още по-интересното е, че падежът на кредита е септември 2022 г. или точно периода в който сделката между Русев и „Булсатком“ беше финализирана. С други думи – прехвърлянето на инфраструктурата на сателитния оператор също вече е трябвало да приключи.

От заема 90 млн. евро ще бъдат под формата на продажба на инфраструктурата на „Булсатком“ към „Виваком“. Общо 148 мобилни базови станции са оценени на 3 млн. евро, а оптичната мрежа е за 87 млн. евро, пише още „Капитал“. В самия отчет конкретната разбивка не е предоставена. Останалите средства ще бъдат погасени от Спас Русев чрез кредит от други финансови институции.

United Group коментират за „Капитал“, че прехвърлянето на мобилните базови станции вече е завършено и не подлежи на регулаторно одобрение. 4G мрежата на „Булсатком“ беше актив, който в един момент се превърна в пасив за компанията. След преструктурирането и няколко спора за собствеността на оператора, новият главен изпълнителен директор Станислав Георгиев коментира пред TechTrends миналата година, че може да я монетизира, като я отдава под наем. Спас Русев направи само първата част и то чрез кредит.

За оптичната инфраструктура ситуацията ще бъде по-сложна. Там „Булсатком“ има по-силно пазарно присъствие, особено в София. Въпреки това, телеком групата планира да поиска официално становище от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Все още Спас Русев не е подал такова за одобрението на сделката с „Булсатком“. С излизането си от борда на директорите на „Виваком“, може такова да не е необходимо, ако следваме предишни тълкувания на закона. Но продажбата на инфраструктурата срещу пари, за да бъде придобит сателитния оператор, може да наклони везните в друга посока.

Конкуренция под въпрос

Шансовете от чисто легална гледна точка всичко да е изрядно все пак са големи. Отдалеч изглежда, че взаимоотношенията между „Виваком“ и „Булсатком“ могат да се определят като „чисто търговски“. Проблемът е, че с предоставянето и даването на лизинг на оптичната мрежа може да се използва като лост за влияние от по-големия оператор към по-малкия. Което поставя в скрита зависимост „Булсатком“ спрямо „Виваком“ и под въпрос доколко лоялни конкуренти ще са.

Това е ключово, защото двете компании са сред лидерите на фиксирани услуги в страната. Третият играч е „А1 България“. Данните за 2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) показват, че „Булсатком“ е лидер при платената телевизия с 648 хил. абоната и 31.3% дял. Следван плътно от „Виваком“ с 626 хил. потребителя и 30.2% дял и „А1 България“ с 525 хил. и 25.3% съответно. При домашния интернет ситуацията е малко по-различна – там лидер е „Виваком“ с 31.4% пазарен дял, следван от „А1 България“ с 26.9% и след това е „Булсатком“ с едва 7.6%.

Проблемите са при платената телевизия, защото двете компании формират малко над 60% от целия пазар. Добрата новина е, че „Булсатком“ е основно сателитен оператор и връзката му от орбита не зависи от благоразположението на „Виваком“. Лошата е, че останалата му инфраструктура вече е в чужди ръце.

Двата основни конкурента на „Виваком“ – „Йетел“ и „А1 България“ обявяват публично пред „Капитал“, че ще реагират и сезират регулаторите. Според първата компания, изповядана по този начин сделката между Спас Русев и „Булсатком“ може да окаже влияние на пазара. От „А1 България“ също коментират в тази насока, че „при потенциална концентрация между двете компании ще има негативно отношение спрямо конкуренцията“.

Крайните ефекти

От реакцията на двата конкурентни телекома може да заключим, че те разглеждат сделката по-скоро като „скрито“ придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“. На практика това не е точно така и ще видим дали КЗК ще прецени същото. Шансовете са по-скоро регулаторът да не види проблем или пряка заплаха за конкуренцията. Но в правомощията на КЗК са също така да постави и условия при които предоставената инфраструктура да се използва.

В по-малко вероятния сценарий е регулаторът да се сезира и да разгледа сделката между Спас Русев и „Булсатком“. Като към нея да се добави контекстът с предоставения заем от United Group. За момента, регулаторът е благоразположен към „Виваком“ след като одобри повечето сделки на телекома с по-малки регионални оператори.

Във всички случаи, хипотезата, че Спас Русев ще бъде „троянски кон“ на един от най-големите телекоми в „Булсатком“ се потвърди. Както и, че сателитният оператор ще бъде разделен постепенно от основните си конкуренти.

The post Троянският кон в „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Извънредни мерки

В общо обръщение на ЕК и Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC) се обявява, че за момента няма претоварване на мрежите на Стария континент. Повишеният трафик, може да доведе до такова и тогава, за да се запази връзката на потребителите с глобалната мрежа, се предоставя възможността да се налагат извънредни мерки за неговия контрол.

Това означава, че телекомите ще могат да забавят скоростта към сайтовете и онлайн услугите. Има две условия. Първото е, че всички категории трафик ще бъдат равнопоставени и трябва да се третират еднакво. Тоест няма да се забавя достъпа само до видео стрийминг услугите или гейм сървърите. Второто условие, че подобни мерки се налагат само ако са извънредно необходими или ако има заплаха за временни или перманентни прекъсвания на връзката вследствие на повишения трафик.

ЕК също така призова стрийминг платформите да намалят качеството на предлаганото съдържание, от High Definition (1080p) на Standard (до 720p), с цел да не се изпада в ситуация, в която трафикът да надвиши значително капацитета на мрежите и реално да се блокира достъпа на потребителите до интернет. Netflix, YouTube и Amazon Prime обявиха, че ще се съобразят с препоръката на Брюксел.

През годините Европейският съюз наложи стриктни регулации на телекомите, които им забраняват да предприемат мерки за регулиране на трафика. Така се пресичат лоши практики, като например приоритизиране на скоростта към определени сайтове или умишлено забавяне с цел преминаване към по-висок план.

Мрежите издържат… засега

Мерките срещу коронавируса, доведоха до бум на онлайн услуги като дистанционно обучение, работа и електронни уроци, както и засиления интерес към гейм и стрийминг платформи. Това доведе до рязко покачване на цялостния трафик на телекомуникационните мрежи. От BEREC обявиха, че има повишаване на потока от данни, но засега няма прекъсвания или претоварвания вследствие от него.

В България, ситуацията не се различава от цялостната в Европа. „Виваком“ официално обяви значителен ръст на трафика си, но и допълни, че за момента (18 март е изпратено съобщението – бел. ред.) няма проблеми в предоставянето на услугите за пренос на данни. Ръстовете са повече от интересни. Мобилните разговори скачат с 34% спрямо средните стойности през февруари, потреблението на мобилния интернет се увеличава с 13%, фиксираните разговори с 30%, а фиксираният интернет – с 25%.

Ситуацията в България е по-благоприятна от доста други места в Европа, заради доста добре развитата телекомуникационна мрежа, като особено голямо е оптичното порктие. Страната ни е сред водещите места по света по качество на фискирания и мобилен интернет.

Опасността е, че ако обемът информация, който се изисква от потребителите в един момент рязко надвиши капацитетът на мрежите, това може да доведе до цялостното им блокиране. Ако например, 1 000 души консумират тежко съдържание, като HD или 4K филми по Netflix наведнъж, но максималният обем трафик е за 500, това може да доведе до блокиране или забавяне на услугата за всичките хиляда потребителя. За да се избегне този сценарий се намалява качеството и съответно размера на данни, за да може той да премине за всичките потребители.

The post ЕК позволява на телекомите да регулират по-стриктно трафика покрай COVID-19 appeared first on TechTrends България.