Тогава, също тръгна неофициална информация, че предстои подобна продажба на останалите бизнеси на групата, включително и в България. До допълнителни сделки обаче не се стигна, но се засили интригата около причината за раздялата със сръбските дейности. Включително се разкри и силен разрив между миноритарния собственик и съосновател на United Group Драган Шолак и мажоритарния акционер фонда BC Partners.

Конфликтът предизвика отзвук и рокади в ръководствата на почти всички звена в групата, включително и във „Виваком“. В донякъде изненадващ, както и не толкова епизод дори беше поставена на масата и собствеността на футболен клуб „Левски“.

През 2025 г. не проследихме в детайли тази сага, поради това, че истинският анализ отвъд изнесените в медиите факти, трябваше да почива на спекулации за това дали ще има сделка с останалите активи на United Group отвъд сръбските или не. След като конфликтът между Шолак и BC Partners може да се каже, че вече е в миналото и имаме нова информация за потенциална продажба на групата е добре да разгледаме нещата по-задълбочено.

Новите новини за продажба

United Group има желанието да продаде бизнесите си в България, Гърция, Хърватска и Словения. Информацията е по източници на „Капитал“ и според нея, групата е поставила на тезгяха целия телеком бизнес и фиксираната инфраструктура. Или части от тях. Поне за фиксираната инфраструктура по-апетитно ще е да се продаде в пакет, както в момента дейността е обособено в отделно дружество в тези държави – United Fiber. Като е избран консултант в лицето на инвестиционните банкери от Morgan Stanley. Бизнесът е апетитен защото включва освен оптичните кабели, така и каналната мрежа, един почти безценен актив, за който се водят вечни спорове за условията за наем.

По подобен начин, United Group търси купувачи и за своя медиен бизнес, който е окомплектован в международната компания United Media. В нея влизат всички медийни, рекламни и ТВ дейности, като в България под нейната шапка влизат „Нова телевизия“ и сайтовете ѝ, както и онлайн групата „Нетинфо“ и прикачените ѝ сайтове.

Няколко са спряганите купувачи. На първо място е арабският Etisalat (e&), който вече държи телеком активите на друга бивша регионална група – PPF. В нея влизат мобилните оператори под бранда Yettel и инфраструктурните дружества CETIN. Според „Капитал“ това е логичен ход, след като PPF Group загубиха наддаването за „Булсатком“, който в момента е част от „Виваком“. От друга страна, това ще окрупни българския телеком пазар и ще редуцира конкуренцията от трима на двама основни играча.

Вторият кандидат е саудитският Saudi Telecom (STC). Той вече притежава малко парче от баницата на United Group, след като балканският холдинг отдели и впоследствие продаде мобилните кули на своите оператори в България, Словения и Хърватска на Tawal. Последният е инфраструктурен бранд на STC. За момента саудитите влизат само в аутсорсинга на инфраструктура, но това не означава, че нямат апетит и за по-коплексен бизнес в региона.

Третият вариант е продажба на парче. В гръцките медии (ot.gr) има неофициална информация за преговори между United Group и местния OTE за придобиване на фиксираната мрежа. „24 Часа“ публикува версия, че всъщност се готви продажба само на медийната част в България, Сърбия, Хърватска и Словения. Сръбските медии излизат с алтернативна информация за работна версия на договор за сделка за United Media в горните държави, но плюс бизнесите в Черна гора и Босна и Херцеговина. Сумата е за само 30 млн. евро, а потенциалният купувач е Alpec Capital, който е мажоритарен собственик на новинарската група Euronews. От United Group и дъщерните ѝ дружества по традиция отказват да коментират пазарни спекулации и слухове.

Сръбската драма

През февруари 2025 г. United Group обяви продажбата на по-голямата част от своя сръбски бизнес. Групата се раздели с фиксирания оператор SBB, от който тръгва съществуването на балканския конгломерат. Купувач е PPF Telecom Group, който държи също така в страната и мобилния оператор Yettel. Така, мажоритарно държаната от Etisalat група формира де факто дуопол с Telekom Srbije, който се разчупва единствено в мобилния сегмент от A1. Цената за това удоволствие е 825 млн. евро чисто, без да се включват паричните резерви на SBB и потенциалния дълг на оператора.

Telekom Srbije също взе парче от пая, като придоби DTH сателитната телевизия, за която United Group прибра 652 млн. евро. В още една сделка се предоставя дружеството, което държи ТВ правата за редица спортни канали и първенства. Така, общата сума от продажбите набъбва до малко под 1.5 млрд. евро, при това без да броим медийния бизнес, който до голяма степен остава в United Group. Внушителна сума, която става и потенциален повод за раздор между мажоритарния и доскорошния миноритарен собственик на балканската телеком група.

Няколко месеца след сделката, през юни, Драган Шолак е отстранен от групата, заедно с главния изпълнителен директор Виктория Боклаг. Малко след това са подменени повечето ключови мениджъри по звена, включително и в България. Решението идва от мажоритарния собственик – британския фонд BC Partners, който държи около 55% дял. Шолак, който заедно с някои от другите освободени мениджъри държат около 45% от акциите, започва съдебни обжалвания, които губи. Спорът е за 200 млн. евро, бонуси точно за сръбската сделка.

Оттук, почти през цялата втора половина на 2025 г. се водят залпове между двата собственика. Ако не се беше развила тази сръбска драма, първоначалната идея е, че се подготвяше масова разпродажба на активите на United Group. Дори имаше неофициална информация, че в някои дружества, включително и в България са започнати задълбочени одити от потенциални клиенти (т.нар. дю дилиджънс), което обикновено предшества бъдеща сделка.

Теория на конспирацията

Неофициалната информация, която се появи след това, очертава още по-различна и интересна картина. В изтекъл запис между новия главен изпълнителен директор на United Group Стан Милър и неговия колега от Telekom Srbije Владимир Лучич загатва, че балканската телеком група готви да уволни директорката на United Media Александра Суботич, която е силна опозиционерка на президента Александър Вучич. Всичко това се случва точно в период на масови протести срещу сръбското правителство. Шолак също се смята за критик на Вучич и неговото елиминиране от United Group съвпада удобно. За да бъде конспирацията пълна, дни след изтичане на предполагаемите разговори между Милър и Лучич, сръбската полиция извършва обиски във водещите медии на United Group в страната – N1 и Nova, които биха били най-логичния източник на спекулативната информация.

Една от спекулативните хипотези за това какво се случва през 2025 г. е, че BC Partners симулират масова разпродажба на United Group, като стартират процесите в почти всички пазари. До сделка обаче се стига само в Сърбия, като се продава точно перлата на Шолак – родната му SBB, от която той формира впоследствие балканската група. След което, сръбският бизнесмен и всички негови хора са отстранени от управлението. По този начин, BC Partners се отървават от потенциалният непрекъснат натиск от сръбското правителство и ги оставя да се концентрират върху бизнеса в останалите държави.

Официално, United Group и BC Partners отхвърлят всякакви спекулативни слухове. Те обявяват публикуваната информация за разговори между Милър и Лучич като „дезинформация“. Включително се позовават на решението на нидерландския съд, че всички претенции на Шолак са несъстоятелни. В което между другото, нидерландските медии споменават, че бизнесменът се е опитал да въвлече „сръбската политика“ в делото, но не е успял.

Парче по парче

Дали, цялата история по продажбата на сръбските активи и последвалата битка между United Group и Шолак е просто начин за дистанциране на телеком групата от конфликта между миноритарния акционер и правителството е все още в спекулативната сфера. Фактите са, че все пак балканският холдинг започва, макар и по-тихо, да продава част от активите си парче по парче.

Операторите Telemach в Босна и Херцеговина и Северна Македония са прехвърлени през март 2026 г. на босненския BH Telecom за 562 млн. евро, като телекомът тегли заем от 199 млн. евро за трансакцията. Така, продажбата парче по парче на части от United Group се подновява през настоящата година. Което потенциално подкрепя две тези – едната, че групата се готви да разпродаде още активи. Другата е, че сръбската драма по-скоро е забавила плановете за продажба, отколкото е бил някакъв сложен план за отстраняването на Шолак.

Разнопосочните заключения на медиите за това как ще подходи United Group подсказват, че всичко е в начална фаза и предлаганите варианти са доста. BC Partners вече са групирали бизнесите в три направления – на оператори, фиксирана инфраструктура и медии. Първата вече се продава на части. Сръбският бизнес е буквално разфасован – фиксираните услуги отиват в PPF Telecom Group, мрежата и DTH сателитната телевизия в Telekom Srbije. За това основен двигател е по-скоро експлозивната политическа ситуация, отколкото чисто пазарни механизми.

Продажбата на босненския и северномакедонски Telemach вече подчертават тенденция, че United Group ще продава операторите по-скоро поотделно. Останалите две групи – фиксираната мрежа и медиите са компактно пакетирани и ще им се търсят единни купувачи.

Ясна тенденция

Тази логика пасва идеално, защото в България например, продажбата на „Виваком“ на собственика на „Йеттел“ ще трансформира телеком пазара от олигопол в дуопол. При това във всички сегменти, а в някои новото дружество ще има значително пазарно въздействие. PPF Telecom Group имат повече шанс да вземат фиксираната мрежа, но нямат такъв за United Media, където те държат другата голяма медийна група – тази около bTV.

Ситуацията е подобна и в Гърция. Ако OTE вземат телеком или мрежовия бизнес на United Group (Nova), те ще получат монополно влияние от по 65% при мобилните услуги, над 70% и 80% съответно при интернет и ТВ абонатите. При инфраструктурата, ситуацията е същата, макар, че там Nova и останалите конкуренти са значително по-фрагментирани отколкото при крайните услуги.

По този начин може да се анализира ситуацията около поредната информация за разпродажба на United Group. Докато не пристигнат неофициални данни за обвързващи сделки и задълбочени одити, когато вече ще имаме по-точен вектор на разпределението на активите на групата. Ясно е, че процесът вече е стартиран.

The post Пореден опит за разпродажбата на телеком гиганта United Group appeared first on TechTrends България.

През следващите години телекомът последователно прави значими крачки в технологичното развитие на страната. За първи път хората в България могат да използват мобилен интернет на телефона си с WAP през GPRS през 2004 година, а през 2005 година компанията стартира и първата 3G мрежа, която първоначално покрива София, Варна, Пловдив, Бургас и Русе.

През 2008 година операторът навлиза на пазара на фиксирани услуги и започва да предлага фиксирана телефония и високоскоростен интернет. Година след старта на 4G през 2016 г. компанията стартира собствените спортни канали MAX Sport с ексклузивно спортно съдържание. В следващата 2018 година Мтел се ребрандира в А1 и разгръща дейността си в нови дигитални услуги и ICT решения за бизнеса. Стартът на 5G ULTRA в края на 2020 година съществено увеличава скоростта на мобилните комуникации и създава още повече възможности за общуване, развлечение и работа онлайн. През 2025 година мобилната мрежа на А1 e обявена за най-бързата в Европа според Ookla^®, а в 5G ULTRA са измерени максимални скорости на сваляне на информация от над 2,3 Gbps. 5G ULTRA вече има покритие на 88% от населението, а 4G мрежата – 99,5%. Модерната фиксирана инфраструктура покрива 80 големи и 145 малки градове или над 1,72 млн. домакинства. Дължината на оптичната мрежа на А1 надхвърля 28 000 км – малко повече от разстоянието между Северния и Южния полюс.

„През изминалите 30 години А1 е част от житейската история на всеки един българин. С иновациите, които въвеждаме, демократизираме достъпа до технологии за българите от всички възрасти. Зад това невидимо за клиентите присъствие стои усилената работа на над 4000 колеги в А1. Затова отбелязваме рождения ден на компанията с гордост от постигнатото дотук и оптимизъм и готовност за бъдещето. Вярвам, че занапред ни предстои заедно да постигаме още по-значими трансформации с навлизането на изкуствения интелект и развитието на 6G технологиите“, заяви Александър Димитров, главен изпълнителен директор на А1.

Преходът на А1 от мобилен оператор до най-голямата технологична компания е част от визията на компанията за свързаност, иновации и устойчивост, така че да е винаги в крак с нуждите и предпочитанията на съвременното общество. Телекомът си поставя мисията на основополагащ стожер на дигитализацията в България, което го превръща в участник във всеки момент от живота на българите. Потребителите на А1 използват 3,9 млн. мобилни услуги и 1,4 млн. услуги за телевизия и интернет, които им дават възможности за неограничено общуване, електронно обучение, работа в офиса и хибридна среда, ТВ и стрийминг развлечения.

Днес интернетът и комуникациите са задължително условие за развитие на бизнеса и през 2025 година клиентите могат да разчитат на А1 за цялостна технологична интеграция и високоспециализирани решения за софтуер и инфраструктура като услуга, киберсигурност и IoT. Компанията подкрепя близо 100 000 фирми и публични институции с телекомуникационни и ICT решения, с които да постигат повече ефективност, конкурентоспособност и растеж.

А1 е сред най-големите инвеститори и работодатели в страната. От основаването си досега компанията е инвестирала над 5 милиарда лева и е внесла в държавния бюджет близо 700 млн. лева данъци и осигуровки. Но приносът към българската икономика не се изчерпва с тези числа – изгражданата през годините инфраструктура, свързаност и експертност подпомагат развитието на десетки хиляди предприятия, които от своя страна създават стойност за бизнеса и обществото. За своята 30-годишна история А1 е част от професионалната биография на близо 18 000 души и е дала старт в кариерата на над 1600 млади хора чрез своите стажантски инициативи.

По случай годишнината от старта на първата мобилната мрежа у нас, компанията ще изписва 30YearsA1 на устройствата на клиентите до края на годината. През следващите седмици телекомът ще стартира мащабна рекламна кампания и много специални изненади за абонатите си.

The post A1 празнува 30 години мобилна връзка в България appeared first on TechTrends България.

Индексацията покрай високата инфлация през последните няколко години се „услади“ на трите големи телекома. Въпреки, че беше оспорена от регулаторите, компаниите успешно я приложиха и тя изигра част от добрите им финансови резултати през тези периоди. В крайна сметка, операторите и Комисията за защита на потребителите (КЗП) се договориха за нови условия, при които цените на съществуващите абонаменти да се коригират на база преминаването на определен праг на годишната инфлация в страната.

Това в комбинация със заслабващия темп на поскъпване на основните стоки през 2024 г. може да елиминира индексацията като инструмент за повишаване на приходите. Данните за годишната инфлация се очакват в средата на януари, като прогнозите са, че тя може да надхвърли 2%, което е договореният праг от КЗП за корекция на цените при телекомите.

Операторите решиха да се презастраховат и да проявят креативност, като въведат скрита такава. Първо, през декември 2024 г., „Йеттел България“ обяви едностранна промяна в общите условия (ОУ) по своите договори, с което разшири потреблението по договорите, но и увеличи цените. „Виваком“ ги последва няколко дни след Нова година и обяви подобна корекция, но само на цените, без да добавя минути или пренос на данни. КЗП излезе със становище още при действията на „Йеттел“, с което се противопоставя на практиката, но прехвърля топката към съда.

При телекомите важи неписаното правило, че когато две от основните компании предприемат някаква нова ценова политика е въпрос на време и третият да ги последва. До момента „А1 България“ не е обявил подобна промяна на ОУ, но е твърде вероятно да я предприеме. Както и при индексацията, австрийският оператор най-вероятно изчаква да види развоят преди да действа.

„Добавките“ на операторите

В началото на декември, „Йеттел“ обяви, че ще увеличи месечната такса с 1, 2 или 3 лева, в зависимост от настоящия план. Това ще стане като се добавят допълнителни екстри, като по-висока скорост на мобилния интернет и др. Промяна на цените има и при някои дигитални услуги. „Виваком“ не е толкова щедра и само добавя 1 или 2 лева (в зависимост от типа услуга) към месечната такса. Разликата между двете действия обаче може да се окаже значителна от регулаторна гледна точка.

Корекциите влизат в сила автоматично, като се налагат чрез едностранна промяна в общите условия и важат, както за индивидуални, така и за корпоративни клиенти. При „Йеттел“ промените стават реалност от 1 февруари, а тези на „Виваком“ – от 8 февруари. През това време потребителите могат да сключат нови договори, като изберат от наличните такива за всеки от портфолиото на операторите. В някои случаи, те за момента може и да са по-изгодни от старите с новата „индексация“.

Законно ли е

Ключов момент, който и двата телекома подчертават, е третата опция за клиентите. Последните могат да прекратят веднага абонамента си ако не са съгласни с наложените едностранно от компаниите промени. При този случай, те няма да дължат неустойки. Единствено при взимане на устройства на лизинг, те ще имат избор дали да изплатят цялата остатъчна сума или да продължат да погасяват вноските. Ако изберат втората опция те ще се увеличат, в случай, че се ползват отстъпки през плана.

Всичко това е записано в самите договори и на трите оператора. Такова е и законовото изискване при едностранна промяна на параметрите на контракта и на общите условия. Друго условие е всякаква подобна корекция да става с поне едномесечно предизвестие. Това също е спазено от телекомите. Има противоречива информация от операторите за запазването на мобилния номер. Някои потребители са уведомени, че прекратяването на абонамента означава закриването му или се дължат неустойки, но по закон потребителят може да заяви прехвърлянето му с едномесечно предизвестие.

Затова на теория, действията на операторите изглеждат изрядни пред закона. Може в индивидуалните казуси да възникнат такива, които да попадат в „сива зона“ или да правят някое нарушение, но в общия случай, се спазват предвидените от нормативната рамка и договорите условия.

Реакцията на регулаторите

Реакцията на КЗП беше бърза, но и доста динамична. Първо, регулаторът прехвърли проблема към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото измененията са направени на база текстове в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които са основно поле на действие на КРС. След това, обаче КЗП се активира и обяви, че действията на „Йеттел“ се водят като „непоискана услуга срещу заплащане“. Тъй като, потребителят не е заявил изрично, че иска тези допълнителни услуги, които оператора предлага и той може да откаже тяхното заплащане. Което вече попада в Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Може да звучи заплашително, но КЗП уточнява, че когато се нарушава съответния член от горния закон, глобата за юридически лица е… между 1 000 и 3 000 лева. Другите действия, които регулаторът ще предприеме е да сезира съдът за неспазването на съответния член и да представи потребителите пред него. От държавния орган обаче предупреждават, че операторите могат да прекратят услугите на съответните абоанти, докато траят делата, а те могат да се провлачат с месеци.

Последно, КЗП заплашва, че тези действия могат да се разгледат и като ограничаване на свободния избор на потребителите, което да попадне като нелоялна търговска практика. Което вече е в компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Тук става ясно видима причината защо „Виваком“ само едностранно променя месечните абонаменти, без да добавя услуги. По този начин, корекциите на компанията не попадат в ситуация за „непоискана услуга срещу заплащане“ и съответно връзва ръцете на КЗП. За момента, реакция от този регулатор (а и от останалите) за действията на „Виваком“ няма.

(Обновено – 8.1.2025 г. 14:30 ч.) КРС излезе със становище, че е направила анализ на действията на „Йеттел“, както и на останалите два телекома. Вследствие на което от ведомството допълват, че „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Казано на прост език, КРС прехвръля топката обратно в полето на КЗП.

Ефектите за пазара

Забавящата инфлация може да лиши телекомите от възможността да вдигнат цените на вече действащите абонаменти. Затова два от операторите (засега) решиха да се презастраховат и да индексират едностранно цените с промяна на общите условия. Така, те създават контролиран избор за потребителите и потенциално решават един от проблемите на телекомите – да редуцират броя на клиентите, които карат на безсрочни договори.

Потребителите могат да останат на стария контракт и съответно на новите цени, да преподпишат нов, което всъщност е желанието на компаниите. Или да прекратят и да отидат при някой от конкурентите, но предвид факта, че два от тях вече правят такава „индексация“ е просто ситуация тип „от трън та на глог“.

Създава се обаче и опасен прецедент, в който телекомите ще могат да използват факта, че са само трима основни играча и да правят подобни корекции всяка година. Вторият елемент е, че предвид инфлационната индексация, това може да доведе до двойна корекция на цените. КЗП и телекомите вече си стиснаха ръцете за нея, но за новия казус, регулаторът изглежда в по-слаба позиция от преди. Ключова ще са реакциите на съда, останалите две институции (КЗК и КРС), както и на третия оператор – „А1 България“.

Ударът на КЗП (добавена на 11 януари в 12:30 часа)

След известен анализ и прехвърляне на топката между регулаторите, КЗП реши да предприеме по-решителни действия срещу скритата индексация на телекомите. Докато те са напълно изрядни по текстовете в ЗЕС, регулаторът намери такива, които те нарушават в рамките на ЗЗП. Става дума, че едностранната промяна на цените и условията от страна на операторите създава неравноправна клауза в договорите на потребителите. Когато се установят такива те се смятат за нищожни е записано още в ЗЗП. Регулаторът още обвинява компаниите, че са заблуждавали потребителите, като са посочвали, че действията им са законни по ЗЕС.

Затова председателят на КЗП Мария Филипова обяви решението си да забрани практиките на двата телекома. Тя още обяви, че ще санкционира операторите, като глобата може да достигне 50 хил. лева „всяка прилагана нелоялна търговска практика“. Любопитно ще е тълкуването на последния цитат дали то ще е за трите нарушения, които КЗП е констатирал или за всеки отделен абонат. Първата дефиниция е по-вероятна. Почти сигурно телекомите ще обжалват в съда.

КЗП използва същото тълкуване на ЗЗП при действията си срещу инфлационната индексация на операторите. Въпреки, че регулаторът започна да губи делата в съда, двете страни се разбраха за сравнително компромисен вариант. Може би навлизаме в подобна ситуация и сега.

The post Скритата телеком индексация (Обновена) appeared first on TechTrends България.

Тенденцията при телекома започва да се затвърждава, като трето поред тримесечие имаме укротяване на увеличението на приходите и разходите. Тя най-вероятно ще се запази и през последните три месеца на годината. Основните източници на растеж в момента се генерират от индексацията на плановете и продажбата на по-скъпа техника. Бизнесът със системна интеграция тази година няма толкова големи приключващи проекти и затова не допринася за по-голям растеж.

Запазва се и друг тренд – „А1 България“ да е най-доходоносното международно звено на Telekom Austria Group (TAG). Макар и не като маржове, но като абсолютни стойности. Това е важно за групата, защото домашния австрийски бизнес продължава да трупа загуби, които се компенсират с резултатите навън.

Сезонността на IT услугите

Приходите на „А1 България“ се повишават с 4% на годишна база през периода юли-септември. Те достигат 196 млн. евро и се дължат основно на повишените приходи от услуги вследствие на индексацията за инфлацията от началото на годината. Друг източник на растеж са по-скъпите устройства и оборудване, което компанията продава. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също се увеличава, но с 3% на годишна база, като достига 85 млн. евро.

Един от основните източници на растеж през 2023 г. бяха IT услугите. „А1 България“ се превърна в най-големия системен интегратор, след като придоби компанията „Стемо“. Самата трансакция повлия на резултатите, но телекомът имаше силно увеличение на приходите през измината година, заради редица големи IT проекти, които приключваха и съответно получиха плащане.

През първото полугодие на 2024 г. IT звеното на „А1 България“ също е допринасяло положително за приходите и растежа, но третото тримесечие се е получила суша и това обяснява допълнителното забавяне. Проектното естество на този тип бизнес създава „сезонност“ и макар да е добър източник на приходи, то той не е постоянен.

Неизвестността с абонатите

Ситуацията с абонатите също е динамична. Мобилните се връщат в посока на увеличение и към края на септември 2024 г. са добавени 64 хил. спрямо края на юни и вече са 3.822 млн. Това, в комбинация с индексацията, обяснява ръстът на приходите от мобилни услуги.

От известно време, „А1 България“ спря да съобщава разбивката на фиксираните си абонати в своите финансови отчети. Което затруднява анализът на този сегмент. В коментарите за българското звено пише, че фиксираните потребители се увеличават, но се посочват само общите планове (т.нар. RGU – Revenue Generated Unit). От друга страна, приходите се свиват минимално със 700 хил. евро до 64 млн. евро.

„А1 България“ също така подчертава, че има увеличение на разходите от началото на годината. Те не са толкова свързани с инфлацията, както през предходните години от 2021 г. до 2023 г. В случая, телекомът инвестира доста средства в ТВ и друго дигитално съдържание, с което се опитва да привлече повече потребители. Българският оператор участва и в инициативата на TAG за изграждане на „център за компетенции“ (CDC), което ще е развойно звено за софтуерните нужди на групата.

Всички тези фактори допълнително допринасят за забавянето на ръста на финансовите показатели на компанията. Доста индикатори вече отсъстват, като например капиталовите инвестиции (CAPEX) вече се дават през шест месеца. Средномесечният потребител от абонат (ARPU) при мобилните услуги се увеличава леко от 7.9 до 8 евро при „А1 България“.

The post „А1 България“ забавя растежа през лятото на 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Още в навечерието на Коледа 2021 г. трите телекома обявиха, че ще активират клаузата за индексация на своите съществуващи абонаменти, заради силното нарастване на цените през годината. Още тогава идеята стартира със скандали, като два от операторите се опитаха да направят корекция на цените с натрупване от две години назад. Действието беше оспорено от регулаторите и впоследствие премахнато. Така, операторите индексираха цените, като ползваха инфлацията само за предходната година.

Във всички случаи, новата практика се хареса на телекомите и те повториха корекцията в началото на 2023 г. Тогава, действието беше повече от логично, защото инфлацията за предишната година достигна до рекордни нива от 15.3%. Операторите сами наложиха ограничение на максималната стойност на поскъпване, с което малко тушираха напрежението.

Индексацията се превърна в практика и затова не беше изненада, че и през януари 2024 г. такава беше обявена. Два от телекомите съобщиха за корекция веднага след като бяха публикувани официалните данни за инфлацията. Третият се очаква да се присъедини към тях през следващите дни. Това, което шокира всички беше двойната разлика между индексациите – „Йеттел“ обяви поскъпване от 9.5%, докато „Виваком“ само от 4.7%. Потребителите останаха объркани, някои се почувстваха излъгани, а недоверието към телекомите рязко скочи. В същия момент спорът за сделката с „Булсатком“ се политизира и не отне много това да се случи и с индексацията.

Урок по инфлация

За да разберем какво точно се случва, първо трябва да обясним как се измерва инфлацията или Индекса на потребителските цени (ИПЦ). Тя показва разликата между цените на продукти и услуги, които се следят през цялата година. Точно кои се подбират и каква тежест имат за крайния резултат се нарича „кошница“. Обикновено се представят три стойности – средногодишна, месечна на годишна база и месец спрямо месец.

Първата е най-популярната и показва средното поскъпване на съответната кошница в рамките на всичките 12 календарни месеца. Втората ограничава инфлацията за даден месец, примерно декември, който се съпоставя с данните от същия месец, но предходната година. Последната пък сравнява цените между ноември и декември примерно.

Най-често и акуратни са данните на средногодишната инфлация и месечната сравнена на годишна база. Тоест, първите две. Тъй като България се опитва да стане част от еврозоната освен местния ИПЦ се прави и втори индекс – ХИПЦ. Това са хармонизирани данни, които се използва за съпоставяне на инфлацията между различните държави в рамките на Европейския съюз.

Разликата между ИПЦ и ХИПЦ е в кошницата от продукти и услуги и тяхната тежест. Вторият използва единен стандарт за изчисление между държавите, докато първият е индивидуален за всяка страна. В България ИПЦ по принцип е малко по-висок, заради по-голямата тежест на енергийните цени. Това, заедно със стремежа на настоящото правителство да вкара страната ни в еврозоната, доведе до повечето съобщения за нивата на годишната инфлация за 2023 г. да са базирани на ХИПЦ.

Сходните, но различни клаузи

Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г. посочват, че ИПЦ през декември на годишна база е 4.7%, на месечна е 0.3%, а средногодишната е 9.5%. ХИПЦ или индексът за еврозоната е 5%. Телекомите взимат местния показател, както някои вече са се досетили. Проблемът се оказва точно кой. „Йеттел“ и „А1 България“ са заложили в своите договори на средногодишната стойност на ИПЦ, която е 9.5%. Вторият оператор все още не е обявил официално индексация, но най-вероятно и той ще прибегне до такава.

„Виваком“ от своя страна са решили да заложат в контрактите само на годишната инфлация за декември. Затова те не могат да приложат средногодишния ИПЦ, а само този за последния месец на 2023 г. Промяната на общите условия само заради индексацията ще породи допълнително недоволство и ще концентрира вниманието на регулаторите към тях, затова и не е направено. Поради тази причина, обявеното поскъпване при тях е по-ниско – 4.7%.

Така, се поставяме в ситуация, в която телеком индексацията е на две различни скорости. При това с двойна разлика за потребителите на едните оператори и тези на „Виваком“. В предишните години пак са се прилагали тези показатели, но тогава тя не е била толкова значима. За 2022 г. средногодишната е 15.3%, докато годишната за декември е 16.9%. Отделно, поради високите стойности телекомите наложиха ограничение за максималното поскъпване на плановете. Това допълнително маскира разликата между общите им условия.

Политическата буря

Двойната разлика предизвика сериозна ответна реакция не само от обществото, но предизвика интереса на политиците. Телекомите вече бяха в техния фокус миналата седмица. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ се ориентира към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и по-конкретно за потенциалното одобрение на сделката между United Group и „Булсатком“.

Неговият коалиционен партньор от „Демократична България“ Иво Мирчев обаче измести вниманието към индексацията на цените и как КЗК трябва да се намеси. Като вече да се разследва за картелно споразумение между операторите. Той допълни, че и Комисията за защита на потребителите (КЗП) не действа ефективно. Действията на двамата депутати може да имат и друга цел – смяна на съставите на регулаторите, нещо за което ПП-ДБ отдавна напират.

На 5 февруари към тях се присъедини и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя призова гражданите да подават масово жалби срещу индексацията. Нинова беше сред противниците на поскъпването на абонаментите докато беше част от управлението през 2022 г. Според нея, телекомите трябва да предоставят възможност на потребителите да могат да се отказват от услугите без да плащат неустойки.

Съдебен удар (Обновено)

Нинова цитира и решение на Районния съд в Пловдив, в което магистратите обявяват клаузата за индексацията на телекомите за недействителна. Казусът е доста интересен, като потребител индивидуално води дело срещу поскъпването на абонамента му предприето от „А1 България“. В него той обвинява телекома в доста проблеми – двойно индексиране, неравноправност на прилагане на клаузата, липсана добросъвестност и едностранчиви действия. Първото не влиза в сила, защото КЗП излиза с решение срещу поскъпването за две години назад.

Магистратите обаче подкрепят част от исканията по другите точки. Според пловдивския съд има неравноправност между двете страни, защото само операторът може да поиска поскъпване, докато потребителят не може да претендира за поевтиняване при съответната промяна на инфлацията. Както и, че абонатът не може да се откаже от договора си след като е уведомен за промяната на тарифата без да изплати неустойки.

Крайното решение на Районния съд в Пловдив е, че клаузата в договора на „А1 България“ (която е идентична между трите оператора, разликата е само в ползвания индекс) е недействителна. С което телекомът трябва да възстанови надвзетите суми на потребителя и да му заплати разноските по делото. Решението е взето на много ниска инстанция и може да се обжалва пред Окръжния съд в Пловдив, а оттам и на по-висока. Затова съдебната драма по този въпрос тепърва ще се развива.

В търсене на компромис

Докато политиците се опитват да извлекат дивиденти от ситуацията или да сменят съставите на регулаторите, операторите и държавните институции търсят компромисно решение. Част от обсъжданите варианти са подобни на тези на Корнелия Нинова – да има индексация, но да се отворят договорите. Тоест, потребителите да могат да се откажат от услугата при поскъпване в рамките на месец без неустойки. По информация на TechTrends, един от телекомите е бил против и засега не е взето такова решение. Което ще реши и проблема с изхода на делото от Пловдив.

Уеднаквяване на Общите условия на трите оператора по отношение на индексацията ще гарантира равнопоставеност между потребителите на различните компании. Което е често срещана практика на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да прилага при подобни случаи. От друга страна, телекомите допреди края на 2021 г. не опираха до активиране на тази клауза. Въпреки, че инфлацията е надминавала поставения праг от 1%.

След като го направиха „им се услади“, което е видно в техните финансови отчети през последните две години. Което отвори дискусията в обществото и с регулаторите. Използването на прага на инфлация, отваряне на договорите или максимален таван за поскъпване са част от наличните инструменти, за да може да се намери компромисно решение.

The post Телеком индексация на две скорости appeared first on TechTrends България.

От друга страна, разделянето на операциите на търговски и инфраструктурни при телекомите в България, Сърбия и Унгария, за PPF Group все още не дават съответните значими резултати. Новосъздадените дружества „Цетин“ засега обслужват само „Йетел“ операторите в посочените държави, без да са привлекли голямо количество външни клиенти.

Конкретно за българския мобилен оператор, той може да се похвали с доста неща през 2022 г. Стабилен ръст на печалба и приходи, лидер по последните в мобилния сегмент и удвояване на абонатите във фиксирания. Последната част на изречението е вярна – „Йеттел“ вече е значим играч в доставката на домашен интернет. От няколко дни, компанията вече предлага и интерактивна телевизия във фиксиран пакет и така вече е пълноценен участник на този пазар.

Мобилният първенец

Основната цел на норвежкият Telenor за „Глобул“, когато го придоби през 2013 г. беше да превърне операторът в лидер на мобилния пазар. Телеком групата постигна това няколко години по-късно, макар и само при приходите, но не и по абонати. Ребрандираният сега „Йеттел“ запазва тази позиция при това със сравнително комфортна преднина.

В презентацията на PPF Group е показано, че компанията е лидер с 37% пазарен дял за първите девет месеца на 2022 г. „А1 България“ е втора с 32%, докато „Виваком“ е с 31%. Мобилните приходи за цялата година са 320 млн. евро, което е ръст с близо 9% на годишна база. Както отбелязахме, ситуацията е различна при абонатите и това се задържа през 2022 г. Към края ѝ „Йеттел“ е втори с 3.5 млн. потребителя на мобилни услуги, докато „А1 България“ продължава да е лидер с 3.77 млн.

Цялостно приходите на компанията растат през изминалата година. Те се увеличават с малко над 7% на годишна база до 456 млн. евро. С което и средномесечния приход от абонат (ARPU) не се увеличава значително и в момента е на 10.1 евро. Ситуацията дори е с една идеа по-зле при капиталовите инвестиции – те се свиват от 41 на 31 млн. евро през 2022 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) нараства със 17% до 157 млн. евро. „Йеттел“ подчертава тенденцията при българските телекоми да имат по-слаб ръст на приходите, но да разчитат на по-голям темп на увеличение на печалбата.

Фиксираните мечти

За разлика от предишни години, все повече фиксираният сегмент ще бъде ключов за следене при компанията. „Йеттел“ пусна първо услугата за домашен интернет през 5G мобилна мрежа през 2011 г. Изминалата 2022 г. е първата пълна такава, в която този продукт е на пазара. На пръв поглед нещата са повече от добри – компанията отчита удвояване на фиксираните потребители до 42 хил.

Реалността е, че фиксираните амбиции на „Йеттел“ все още са в сферата на мечтите. Поне от гледна точка на приходите. Според финансовият отчет, те са едва 1 млн. евро или 0.002% от общите. Прекалено незначителен дял, но този ход е задължителен за компанията ако тя иска да запази потенциала си за растеж.

Нейните два основни конкурента от няколко години не разчитат на мобилния сегмент като източник на растеж. Вместо това, те залагат на фиксирания за такъв. Липсващото парче от пъзела се нарича платена телевизия. „Йеттел“ вече си го осигури, като пусна интерактивна такава в пакет с 5G домашния интернет. Ефектите от това действие ще ги наблюдаваме тепърва през настоящата и дори през следващата година.

„Цетин“ в търсене на бизнес модел

Изминалата година е интересна и от друга гледна точка – това е вторият пълен календарен период с финансови резултати за „Цетин“. Компанията е инфраструктурното звено на PPF Group, което оперира успешно и сравнително печелившо в Чехия. В България (и другите региони с Yettel бранда) ситуацията все още е противоречива.

„Цетин“ отчита успешна 2022 г. с минимален ръст на основните финансови показатели. Приходите нарастват с малко под 10% до 124 млн. евро, докато EBITDA се увеличава с 6% до 84 млн. евро. „Йеттел“ все още изкарва 3.6 пъти повече пари от инфраструктурното звено и малко под два пъти печалба. Съотношенито в Чехия например е съвсем различно. Там, О2 има само малко под два пъти по-голям приходен поток срещу местния CETIN, а EBITDA-та е доста близка до паритет – 458 срещу 375 млн. евро.

Ситуацията е същата и в останалите региони, в които брандът Yettel оперира. Това се дължи на две неща. Първо, чешкият телеком бизнес на PPF Group разполага със силна фиксиран бизнес и инфраструктура. Доста по-голяма от основно фокусираната върху мобилна такава в България, Сърбия и Унгария. Второ, все още CETIN в последните държави търси външни клиенти, на които да продава.

В България не липсват потенциални такива. „Булсатком“ обяви, че се интересува от подобна услуга, след като предаде своята мобилна мрежа на „Виваком“. При подписване на такова споразумение и по-важното – неговото реализиране, това ще превърне сателитния оператор в първия истински виртуален мобилен такъв (познат като MVNO). На българския пазар до момента търговска дейност развиваше само един – Bob. Той обаче беше вътрешногрупов бизнес в рамките на Telekom Austria Group, който е собственик на „А1 България“. Освен това, Bob просъществува сравнително кратко време – няколко години, като през 2016 г. беше напълно закрит.

Натискът за развиване на MVNO в България обаче се засилва, като малките оператори в момента се опитват да убедят регулатора да накара телекомите да отворят мрежите си по-лесно за тях. От една страна, отделянето на инфраструктурата от търговските дружества е голяма крачка в тази посока. „А1 България“ трябва да завърши през 2022 г. процесът по изнасяне на мобилната мрежа (кулите с базовите станции най-вече) в отделна компания. От друга страна, за да има MVNO освен мрежата, трябва да се сподели и лиценза за честотите, които тя ползва. В случая с „Цетин“ последните се държат от „Йеттел“, което може да затрудни преговорите за включването ан MVNO към инфраструктурата.

The post „Йеттел България“ през 2022 г.: Мобилен лидер с фиксирани амбиции appeared first on TechTrends България.

Покрай старта на продажбите, „А1 България“ споделиха някои интересни тенденции, макар и без точни обеми. Те съвпадат значително със световната посока на развитие на Apple от последната година и повече. Наблюденията са един от редки случаи, в които имаме частична представа за развитието на пазара на iPhone в България.

Най-продаваните модели

Основната статистика е за най-продаваните модели от миналогодишната серия iPhone 13. „А1 България“ предостави само процентна разбивка, без обеми, но и тя е достатъчна да се направят някои изводи и сравнения. Най-продавания смартфон на Apple от октомври 2021 г. до септември тази година в мрежата на оператора е базовата версия iPhone 13 с 40%. Следва iPhone 13 Pro, който е с 31% и така двата модела съставляват 71% от продажбите на „А1 България“ на смартфоните на Apple.

Най-скъпата версия от миналата година iPhone 13 Pro Max има 18%. При него тенденциите са интересни, защото обикновено той формира значителна част от продажбите през първите няколко месеца след дебюта на устройството. Александър Колев, директор „Продуктово портфолио и аксесоари“ в „А1 България“ коментира, че това се дължи на т.нар. „early adopters“ или най-големите технологични ентусиасти. Но по-скоро става дума за най-запалените и платежоспособни фенове на Apple продуктите.

Достъпният, за стандартите на корпорацията от Купертино, iPhone 13 Mini формира едва 11% от продажбите през периода. Александър Колев от „А1 България“ коментира, че това е тенденция на глобално ниво за Apple, което е и потенциалната причина, компанията да се откаже от подобен модел при iPhone 14. Той допълни, че като цяло всички резултати отчетени от български телеком следват световните тенденции.

Това може да проследим донякъде с най-продаваните модели смартфони за 2021 г. и въпреки да нямаме данните за настоящата година още, част от тенденциите обикновено се запазват. Apple е лидер, като най-реализираният ѝ телефон е базовата версия, в случая с миналата година това е iPhone 12. Следва Pro Max модела и после идват най-новите смартфони, които обаче имат само 3 месеца в продажби. Достъпните модели (SE за 2020 г. например) на Apple обикновено заемат задни места в тази класация.

5G ръст

Друга тенденция, която „А1 България“ демонстрира, макар отново без точни данни, са обемите продажби. Ако през 2019 г. и 2020 г. реализираните бройки iPhone са били сравнително стабилни и сходни, то през 2021 г. имаме известен ръст. В същия момент, телекомът очаква продажбите на iPhone за настоящата година да се увеличат с около 20%.

Това не е единствено особеност на българския пазар. В глобален мащаб, Apple отчита стабилен ръст на доставките на iPhone от 2021 г. насам. Причината е тривиална – „ябълковата компания“ въведе 5G съвместимост от iPhone 12. Това изстреля продажбите ѝ през миналата година, които бяха допълнително засилени със следващата версия – iPhone 13. Потребителите на Apple преминават масово към 5G, което също е традиционно поведение при смяна на мобилното поколение. Просто при феновете на компанията от Купертино това става по-рязко, докато при останалите производители – по-плавно и разтеглено във времето.

The post България и световните тенденции при продажбите на iPhone appeared first on TechTrends България.

Кратък обзор от документа беше първоначално публикуван от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в средаата на месеца, през която минава за одобрение. Той беше непълен и дава само най-обща представа за състоянието на пазара. Очакваме КРС да публикува и данните за крайните абонати на операторите, което обикновено се случва през юли, при които се формира най-пълната официална картина за телеком пазара в страната.

Перспективата за растеж най-вероятно ще се пренесе и през по-голямата част от настоящата 2022 г. Приходите ще нарастват, но не толкова заради нови клиенти, а по-скоро заради индексацията на договорите, вследствие на засилващата се инфлация от втората половина на миналата година. Ефектите от консолидацията ще продължат да се усещат, като от 2022 г. вече официално имаме само 3 мобилни оператора.

Положителният ефект от инфлацията може да премине в негативен в края на настоящата и през следващата година. Данните през първата половина са за двуцифрено поскъпване на основните стоки, с перспектива за увеличение до края на годината. При последваща индексация или повишение на цените на телеком услуги, почти сигурно може да започне процеси на свиване на потреблението. Ситуация, в която операторите не искат да попадат.

Общите тенденции и консолидация

Целият телеком пазар расте през 2021 г. с 10% на база приходи, като са генерирани постъпления от 3.148 млрд. лева. За периода от пет години, секторът отчита впечатляващия растеж от близо 27%. В него се обхваща и последния период на спад – 2017 г., когато пазарът се е свил с 1.5%. Оттогава насам, телеком сегментът върви уверено нагоре и дори увеличава темпа на растеж. Увеличението през 2018 и 2019 г. е сравнително умерено – 5.5% и 4% съответно, то набира скорост през 2020 г., когато достига 6.7%. Изминалата година затвърждава стабилната положителна тенденция.

Както ще видим при разбивката в основните сектори, този ръст на приходите не се дължи толкова на увеличение на абонатите. По-скоро става дума за увеличението на цените и предлагането на повече пакетни предложения. През 2021 г. все още се наблюдава леко увеличение на потребителите във фиксираните услуги, но при мобилните имаме пълна стагнация и насищане. Тенденция, която се следва плътно през последните няколко години. Друга такава е все по-водещата роля на преноса на данни, който формира близо половината от целия пазар. В доклада на КРС той е обединен между мобилен и фиксиран интернет, което изкривява общото сравнение между отделните типове услуги.

Друга тенденция, която самият регулатор подчертава, е консолидацията на пазара. Два от основните телекоми придобиха различни дружества основно във фиксирания сегмент. „Виваком“ е главният герой с покупката на цели осем независими оператора. Отделеното от „Теленор“ (вече „Йетел“) инфраструктурно дружество „Цетин България“ придоби две фирми, основно в сектора за продажба на едро на интернет.

Краят на мобилната конкуренция

Мобилният пазар може да се каже, че е в стагнация от гледна точка на абонатите. Потребителите в България все повече разчитат на по една, максимум две SIM карти и затова техният брой през 2021 г. остава почти фиксиран на 7.9 млн. подобно на данните от предходната година. Разликата е в приходите, които генерират, особено при мобилния интернет. Там ръстът на постъпленията е близо 22%, които достигат 842 млн. лева.

Размествания на пазара няма – „А1 България“ доминира като брой абонати, докато „Йетел“ („Теленор“) взима лъвския пай при приходите. По-важното тук е, че от средата на декември изтече мобилния лиценз на двата малки оператора – „Булсатком“ и „Т.Ком“. Втората компания реално не предлага такива услуги от известно време и спирането на разрешението само потвърждава този факт в статистиката на регулатора.

„Булсатком“ обжалва решението пред съда, като настоява лицензът да бъде удължен до 2023 г. Сателитният оператор обаче спира през декември месец да предлага мобилни услуги, като единствено съществуващите абонати на мобилен интернет остават за момента. Във всички случаи, компанията обяви, че ще се фокусира изцяло към фиксирания пазар и изоставя този сегмент.

Последствията ще са по-скоро символични – „Булсатком“ и „Т.Ком“ разполагаха с незначителни пазарни дялове. Тяхното елиминиране няма да доведе до размествания или масово прехвърляне на абонати в мобилния сегмент. Така се слага край на привидната конкуренция при мобилните услуги, в който според КРС има пет оператора, но реална дейност извършват основните три играча.

Растеж във фикса и консолидация

Интернет пазарът в България се развива доста динамично от началото на пандемията насам. Причината е в увеличението на потреблението и засилената необходимост от достъп до глобалната мрежа. Пазарът на едро се оказва най-благосклонен и той отчита най-голям растеж през този двугодишен период. За 2021 г. те скачат с внушителните 66%, но все още са малки като абсолютна стойност – 222.7 млн. лева. Бизнесът с крайни клиенти или този на дребно отчита повишение от 15% до 1.228 млрд. лева.

Абонатите се увеличават с около 500 хил., при кои точно отиват е трудно да се каже. Причината е, че единствено „Виваком“ отчита рязко увеличение на пазарния дял – от 27.2% на 31.4%. Това се дължи на придобиванията, които телекомът осъществи в края на 2020 г. и през цялата 2021 г. Тенденцията е отбелязана не само от TechTrends, но и от самия регулатор в доклада. Друго нещо е, че продължава да намалява пазарния дял на по-малките оператори. Той се свива от 38.6% на 34.2%.

Консолидацията засегна повечето измерения на фиксираните услуги. „Виваком“ добавя малко под 5% пазарен дял и измества „А1 България“ от второто място. Причините отново не се дължат на органичен ръст, а заради придобиванията на оператори с добри позиции в платената ТВ, като пловдивския N3 и софийския „Нет 1“. „Булсатком“ продължава да губи пазарен дял, но остава лидер за 2021 г.

За разлика от интернета, при ТВ услугите нямаме добавяне на нови абонати, затова битката тук е вече между разпределените. Възможностите са да се привличат потребители от конкурент или придобиването на някой, с който да се прехвърлят такива. Конкуренцията в технологиите през изминалата година също беше силна, като „Виваком“ представи новата си умна телевизия EON. Същото стори и „Булсатком“.

Конкуренцията през 2022 г. ще се пренесе на ново ниво, след като навлязоха две от големите стрийминг платформи в България. През март HBO Go се трансформира в HBO Max, а от юни Disney+ вече е налична за местните потребители. Включването на тези услуги към пакетните предложения най-вероятно ще са следващите методи на операторите в битката за нови потребители.

Отделяне на инфраструктурата

Последната тенденция, която все още се случва по-безшумно и на фон е потенциалното отделяне на инфраструктурата на всички основни телекоми. „Теленор“ (вече ребрандиран като „Йетел“) го направи през 2020 г., като мрежовите операции бяха концентрирани в дружеството „Цетин България“. То пое цялото разработване, модернизиране и управление на инфраструктурата на телекома. В „Йетел“ останаха лицензите за честотите, но „Цетин“ вече има възможност да продава по-лесно на едро.

Малко след това, в телеком средите започна да се говори, че подобен ход ще направят трите основни оператора. Информацията беше неофициално потвърдена от единия голям играч. Според доклада на КРС, „А1 България“ прави потенциална крачка в тази посока. През 2021 г. телекомът отделя дъщерното си дружество „А1 Тауърс“, което се занимава с развитието на базовите станции. Дали в него ще бъде концентрирана цялата мрежова и сървърна инфраструктура все още няма информация. Самата компания също не е обявявала публично по темата, но няма да има изненада ако скоро го направи.

„Виваком“ засега прави по-малки стъпки в тази посока. Компанията отдели маркетинга и продажбите за международна свързаност в дружество, което да обслужва целия регион на Югозападна Европа. Този ход е продиктуван от собствениците на телекома – United Group. Все още няма индикации, че пълно отделяне на инфраструктурата от оператора ще се осъществят в близко бъдеще.

Индексацията, инфлация и опасения

Обновените услуги и новите 5G планове помагат да се увеличават приходите в платената ТВ и мобилния интернет. Това са и основните двигатели на телеком индустрията за 2021 г. През настоящата най-вероятните двигатели на растежа ще са инфлацията. Още в края на декември, трите основни оператора за първи път активираха клаузата за индексация на цените по настоящите договори. Тя влезе в сила през февруари и вече движи, макар и с малко, приходите на телекомите. Засега очакванията са това да се отрази положително на постъпленията им за цялата 2022 г. Но има и предупреждения за евентуални негативни ефекти.

Индексацията беше в размер с официално отчетената инфлация за 2021 г. от малко над 3%. Войната в Украйна засили процесите на поскъпване на стоките и услугите в страната и през май вече доближава 16%. Това вече е лоша новина за телекомите. Защото, ако умереното поскъпване може да повиши техните приходи в средносрочен период, то прекомерното ще има силно негативни ефекти.

На първо място, това означава повишаване на разходите на телекомите. През последните години, основните компании имат добри маржове на печалбата и ще могат да поемат удара. Но предвид силните темпове и негативната перспектива, това няма да бъде достатъчно. Повишените разходи ще ударят силно малките оператори и може допълнително конкуренцията да се редуцира.

Нова индексация в края на 2022 г., която да влезе в сила през следващата ще бъде трудно решение. Защото цялостната инфлация ще доведе до свиване на потреблението, което ще засегне и телекомите в един момент. Тоест, те ще рискуват да заличат ръстовете до момента ако вдигнат прекомерно цените. Ако ситуацията с инфлацията се запази негативна, това може да е последният позитивен доклад на КРС за сектора в близко бъдеще.

The post Стабилен растеж и консолидация – телеком пазарът в България през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

В сходна ситуация в момента се намира държавата и телекомите. С малката разлика, че първата вече е намерила камъка, показала го е и след като вторите са се озъбили е започнала да им вика „Добро куче, няма да ползваме камъка“. Точно така изглеждат отношенията между правителството и мобилните оператори по темата ще има ли държавен телеком или не.

Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), както и новото Министерство на електронното управление (МЕУ) проведоха среща с главните изпълнителни директори на основните телекомуникационни компании. Целта – да се уверят дружествата, че няма да има формирането на държавен телеком. Както и, че пренасочените 630 млн. лева от Плана за възстановяване и устойчивост от изграждане на 5G магистрали към модернизация на правителствената мрежа, няма да се ползват в тази посока. Идеята била „да се намери добра синергия между големите телекомуникационни оператори и държавата“.

Повече по темата за 5G магистралите:

Правителството обаче си оставя всички механизми за реализирането на държавен телеком, по начина по който са разписани проектите от Плана. Те включват не само възможността за отдаване на оптична мрежа с национално покритие на едро на други оператори, но и с нейното надграждане с мобилна 5G такава. Това е камъкът, който държавата държи здраво в ръката, която сега е прибрала зад гърба. С което темата за подобна структура ще продължава да има значение и която ще разгледаме в следващите редове.

Крещяща нужда за модернизация

Държавната оптична инфраструктура е обединена в Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ), която в момента е под контрола на Министерството на електронното управление (МЕУ). Именно към нея ще се пренасочат парите от 5G магистрали предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост.

Новото правителство на премиера Кирил Петков се аргументира за в преработения проект от март месец тази година, с моралното остаряване на ползваното оборудване. Една от тезите е, че малкият капацитет и архаичната технология прави държавните комуникации лесно податливи на DDoS атаки, в които просто се засипват със заявки институционалните сайтове, услуги и др. Друг проблем е ограниченото покритие – тъй като ЕЕСМ в момента не е свързана напълно с всички общински центрове.

Настоящите параметри на мрежата, описани от МЕУ в окончателната версия на Плана са следните. Опорната част е изградена през далечната 2005-2007 г. с оборудване от Cisco от това време. Безжичният мултиплексен елемент (DWDM) е изграден през 2007-2008 г. и осигурява максимален пренос на данни до 1Gbps. Точките за достъп са само частично окомплектовани, само на някои места в големите градове има опция за скорости до 1Gbps. В други изобщо няма такова и има само пасивен достъп.

Заключението на МЕУ в плана е , че „устройствата са морално и физически остарели, извън разширена поддръжка от производителя“. Добавя се, че капацитетът за пренос не е достатъчен и трябва да се увеличи. В направените проучвания се достига до извода, че трябва да се разширят точките за достъп, което води до увеличаването на възлите в мрежата. Капацитетът също е крайно недостатъчен и препоръките са да се вдигне между 10 и 100 пъти.

В крайната версия на Плана, държавата иска да предприеме точно това – ЕЕСМ да обхване всичките 265 общински центъра, да увеличи точките за достъп и капацитета на пренос. Зададените цели са ръст от 400 пъти на преносния слой до 400Gbps, 200 пъти на агрегиращия до 200Gbps и 40-80 пъти увеличение на този при точките за достъп.

Според източници на TechTrends в МЕУ, състоянието на ЕЕСМ наистина не е розово и има „нужда от крещяща подмяна“. По други наши източници от индустрията, архитекти на прекроения в последния момент План, са именно новите ръководители на това ново ведомство. Включването му като отделно министерство им е дало лостове за преосмисляне на приоритетите залегнали в този сегмент.

Параванът „селски интернет“

В окончателно приетата версия на Плана за възстановяване и устойчивост средствата от 630 млн. лева трябва да се разпределят поравно между модернизацията и разширяването на ЕЕСМ и осигуряване на свързаност в труднодостъпните региони. Последната инициатива е позната в индустрията с жаргонния термин „селски интернет“. Тя е болезнена тема в телеком сектора, като до този момент не са постигнати никакви ползи за крайните клиенти.

При предишния период на европейските фондове бяха заделени 39 млн. лева по оперативна програма „Конкурентоспособност“ именно за тази цел. Беше изработена карта с „белите петна“ и след анализи започна изграждането на оптичните трасета. Накрая държавата се опита да предостави капацитет на операторите, които да свържат и да продават на крайни клиенти. Интерес затова обаче така и не се е появил, по информация от телеком индустрията. Резултатът беше, че държавата тогава използва средствата, за да разшири частично ЕЕСМ уж с цел да свърже отдалечени региони, но без това да има ефект за крайните потребители.

В окончателната версия на Плана, проектът за „селски интернет“ е почти огледално отражение като параметри и формулировка на този от ОП „Конкурентоспособност“. Разликата е, че в момента целевите средства ще са близо осем пъти повече. Отново имаме изграждане на оптични трасета до отдалечените региони от държавата. След което от тях ще се предоставя капацитет на едро на останалите оператори при равни търговски условия. Компаниите ще трябва да развият „последната миля“ – тоест да осигурят свързаността до крайните клиенти и да им предоставят интернет услуга.

Така, реално двата проекта във финалната версия на Плана – за модернизация на ЕЕСМ и за „селски интернет“, реално могат да се разглеждат като един. В този за държавната мрежа предвижда тя да се разширява и като опция да се ползва за предоставяне на свързаност в отдалечените места. Същността на тази за „селски интернет“ отново почива на базата на разширяване на ЕЕСМ в посока на по-труднодостъпни региони.

По този начин се създава припокриване между двата проекта и се „отваря вратичка“ за ползването на целия ресурс от 630 млн. лева само за модернизация и разширяване на държавната мрежа. Практиката от предходните подобни усилия на правителството през годините показва, че ефекти за крайните потребители, икономиката и индустрията най-вероятно няма да има.

Първо оптика, след това 5G

Единствената съществена разлика между сравнително скромния проект по ОП „Конкурентоспособност“ и настоящия по Плана за възстановяване и развитие е опцията към държавната инфраструктура да се добавят мобилни станции, ако това е необходимо. В новите проекти изрично е посочена 5G технологията и честотния спектър от 700MHz и 800MHz. Включването на втория е малко странно, тъй като според разчетите на Европейския съюз той е предназначен за 4G.

Това, което обаче не е посочено е кой ще може да изгражда тези мобилни базови станции. Дали ще са от операторите, които ще получат капацитет за покриване на крайни клиенти или от самата държава? Контекстуално везните накланят повече към втория вариант, но е много вероятно да е формулирано без конкретика с цел да може да се ползват и двете опции. (Обновено на 12 април) Броени дни по-късно, държавата обяви, че е постигнала компромисно решение за предоставянето на честотите на операторите. Което поставя идеята за разгръщане на 5G инфраструктура от правителството като малко вероятна.

Във всички случаи, правителството ще разполага с почти всички необходими компоненти за изграждането на собствена фиксирана и мобилна мрежа с национално покритие. Осигурени са 630 млн. лева европейски средства за инфраструктура, която позволява изграждането на двата типа оборудване.

Радиочестотите са национален ресурс, който държавата разпределя. Операторите, МТС и Министерство на отбраната отдавна се опитват да разрешат спора за освобождаването на спектъра в 700MHz. Той е частично наличен, като телекомите искат да има за всяка една от трите компании по 2x10MHz ленти. Свободни обаче има само за два от телекомите, тъй като военните не искат да предоставят целия ресурс.

Сега, със своята мрежа правителството ще има лост за влияние, като може да даде избор на телекомите. Например, те да ползват този ресурс споделено от базови станции, които опират на държавната мрежа. Или самата тя да бъде надградена до 5G с тези честоти.

Амбициите за държавна 5G мрежа бяха загатнати от министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев по време на срещата бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“ на 15 март:

„Част от парите за Плана ще отидат за държавна инфраструктура, с която ние ще трябва да гарантираме на населението на България, че ще има достъп до интернет, както и 5G за военни цели“ Николай Събев, министър на транспорта и съобщенията

„Част от парите за Плана ще отидат за държавна инфраструктура, с която ние ще трябва да гарантираме на населението на България, че ще има достъп до интернет, както и 5G за военни цели“, коментира Събев тогава.

Държавен интернет за всички

Според два независими източника на TechTrends от индустрията, по това време отношенията държава-телекоми са достигнали най-ниската си точка. С промяната на Плана в последния момент се решавали няколко въпроса. Освен с модернизацията на ЕЕСМ, правителството е имало желание да помогне на малките оператори с отварянето ѝ при равни условия.

За големите това не е проблем, ако това се прави само в труднодостъпните места, но ако се отдава на едро и инфраструктурата в цялата страна – тогава започва да се превръща в такъв. По този начин, държавата ще бъде един от малкото, които ще предлагат това в национален план. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията през 2020 г. това са били 17 дружества, но през миналата година имаше няколко придобивания, които редуцираха това число. Самият регулатор започна да изразява опасения за състоянието на конкуренцията на този пазар.

Проблемът е, че като добавим условието за фиксирана и мобилна инфраструктура, тогава пазарът се свива само до 3 компании. Ако държавната ЕЕСМ получи 5G компонент, тогава тя ще бъде четвъртият играч на този комплексен сегмент. Ситуацията е наистина хипотетична, но както вече посочихме – по начина по който е записан в Плана има такива вратички, а почти целият ресурс от средствата най-вероятно ще отиде за инфраструктура.

С което поне на теория, държавата ще може да позволи изграждането на виртуални мобилни оператори (MVNO). Това може да стане, като правителството представи на едро капацитета от своята мрежа на подобни компании и те ще имат достъп както до оптичен интернет, така и до 5G връзка. Вратата за тях беше затворена след законодателни промени през 2020 г. в Закона за електронните съобщения. Опитите за създаване на четвърти мобилен оператор със собствена инфраструктура през последните десет години завършиха безславно.

Трудностите и истинските цели

Задачата за поддържането на пълна търговска мрежа – мобилна и фиксирана, дори на едро ще е доста трудна. Това изисква доста голямо технологично и бизнес ноу-хау. Както и непрекъснати инвестиции, а не да разчита на еднократна финансова инжекция, какъвто е случая с Плана от ЕК. Намирането на качествени кадри също ще е голямо предизвикателство, като държавата ще трябва да влезе отново в пряка конкуренция с телекомите.

Има и друг аспект. Предвид универсалността на мрежата, поне един от слоевете ѝ ще трябва да бъде отделен и затворен, за да може да се пренася по-чувствителна информация. В противен случай, ЕЕСМ трудно ще може да предостави отворен достъп на различни малки и големи оператори, без да създаде риск за тези данни. Което ще оскъпи и усложни допълнително проекта.

Последният момент е бизнес модела. Според източници от индустрията, пазарът не е голям, данните на КРС сочат, че общите годишни приходи от даване на линии под наем да са в рамките на десетина милиона лева. От друга страна, ЕЕСМ трябва да бъде поддържана непрекъснато с нови инвестиции, за да държи конкурентоспособност спрямо другите играчи. Затова цялата идея за държавен телеком, изглежда малко вероятна.

По-скоро самата възможност, че правителството може да използва ЕЕСМ за търговски цели ще се ползва за натиск срещу телекомите. Източниците на TechTrends от индустрията потвърдиха, че при неофициални разговори в средата на март от управляващите индиректно са намекнали за подобни сценарий при който ако операторите не предоставят мрежите си на малките доставчици, това ще го направи държавата.

Дали стратегията работи или в случая част от управляващите са изпаднали в крайност е трудно да се каже. Факт е, че при последвалата голяма среща между МТС, МЕУ и операторите е поставена идеята да се търсят възможности за партньорство в рамките на двата проекта от Плана. Така се отварят вратите за операторите да помагат в изграждането на държавната инфраструктура. Което е и ход на управляващите да овладеят острата реакция на телекомите и да ги върнат на своя страна. С което имаме поне частично примирие, засега.

Традициите в паралелната инфраструктура

Дотук с теорията, защото когато става дума за практика, историята никак не е розова. Идеята за държавна оптична мрежа се заражда преди 25 години или през далечната вече 1997 г. от правителството на Иван Костов. До 2001 г. в нейното развитие са вложени около 50 млн. лева. Тя получава името Национална мрежа на държавната администрация (НМДА, но позната с по-звучното НАМДА) и има за цел да бъде основната комуникационна линия между отделните държавни ведомства, както централни, така и местни.

По някое време след това, започва изграждането на втора – почти паралелна и припокриваща като функции мрежа. Тя носи името Електронна съобщителна мрежа (ЕСМ) и до 2011 г. се оперира от тогавашната изпълнителна агенция ЕСМИС. Нейната цел е да се предоставя видеовръзка между централната и местна администрация. Отделно към тях имаме още две ТЕТРА мрежи – една за нуждите на армията и втора, за тези на полицията.

Основните елементи от ЕСМ и НАМДА са изградени през периода 2005-2008 г. Двете се обединяват в края на 2011 г., като част от новата стратегия за развитие на правителството по това време. Малка модернизация и разширение е предприето през 2013 г. с усвояването на проектите за „селски интернет“ с европейски средства в размер на 39 млн. лева. Още през 2005 г., когато са изградени основните трасета се оказва, че има пълна липса на координация, както между държавните, така и с частните мрежи. Само в отсечката София – Пловдив по това време се конкурират шест опорни оптични линии.

До 2013 г. в цялата тази инфраструктура (двете опорни и двете ТЕТРА мрежи) са налети общо около 1 млрд. лева. Две години преди това се прави голяма крачка напред в оптимизирането на държавните мрежи. През 2011 г. се взима решение, ЕСМ и НАМДА да се обединят в една мрежа, с което се ражда настоящата ЕЕСМ.

Източници от телекомите коментират, че цената на едни и същи трасета положени от държавата и от частните оператори разликата е била три пъти по-скъпа за първите. Пренасочването на още 630 млн. лева от Плана за пълна модернизация и разширяване на настоящата държавна инфраструктура надали ще промени тези практики. Най-малкото, държавата обяви в проектите по него, че ще изгражда целенасочено паралелно инфраструктура, спрямо положената такава от телекомите. За цената – времето ще покаже, но предвид практиката до момента, съмненията остават високи.

Дали ще има държавен телеком – по-скоро не. Развитията от месец март 2022 г. обаче показаха голям разлом между настоящото правителство и телекомите, което в комбинация с преправения План за възстановяване и устойчивост поставят на карта бързото развитие на индустрията. Особено в сферата на 5G технологиите, при които за момента страната ни е лидер по скорости в Европа.

The post Държавен телеком или не appeared first on TechTrends България.

Представете си сега, обаче, че тази оферта идва директно от производителя. Взимате последния модел iPhone срещу месечна такса по същия начин по който се абонирате за Netflix, например. Излиза следващият смартфон и вие го получавате срещу същата или малко по-висока месечна вноска. Тази стратегия в момента се обмисля от Apple и ще бъде революционна на пазара за умни телефони.

Тя има за цел да направи по-контролирани едновременно потока на приходите и продажбите на смартфони. Както и да насърчава потребителите да сменят своите устройства на точно определен период от време. Подходът за момента е характерен за телекомите, но досега нито един производител не е предвиждал това да го прави директно. Apple може да променят начина по който се разпространяват смартфоните чрез налагането на този модел на пазара.

В подготовка

Според неофициална информация от източници на Bloomberg, технологичният гигант работи от известно време по този проект. Той още не е готов и потенциалното му пускане на пазара е за края на тази или за следващата година. Apple не е потвърдила неговото съществуване и все още той е в рамките на т.нар. технологични слухове. По принцип тях не ги отразяваме, освен ако нямат потенциала да променят напълно пазара, идват от надеждни източници и са реалистични за изпълнение.

Концепцията е проста – Apple работи върху изграждането на единна лизингова услуга, която да стъпи върху нейната разплащателна система Apple Pay. През нея ще можете да използвате тази „абонаментна“ практика за всички продукти и услуги, които предлага Apple. Сред тях е и възможността да се вземат смартфоните iPhone на изплащане.

Apple не коментира за нейното съществуване, но според Bloomberg, компанията работи усилено, за да може да я пусне по-бързо. Все пак съществува и възможността, технологичният гигант да се откаже от нея и да я изостави или пък да бъде забавена повече от очакваното.

Предимства и недостатъци

Предимствата от този подход са доста. Най-очевидното и основно е, че прави редица скъпи устройства доста по-достъпни. Неслучайно, подобни лизинги са основен инструмент за продажбите на автомобили. Макар и в информацията на Bloomberg да се говори само за смартфоните на Apple, но няма да е изненада ако компанията реши да приложи подобни програми за всичките си устройства. Особено, предвид факта, че по-продуктивните компютри са на цените на коли втора употреба.

За Apple значение има, че потокът на приходи ще е много предвидим. Вместо да има големи амплитуди в продажбите и доходите от тях, те ще са разпределени във времето. Както и компанията няма да получава неочаквани спадове, заради по-слабо тримесечие на продажбите в някой регион.

Недостатъкът е, че в момента Apple е нагодил цялата си стратегия около премиерата на iPhone и с практиката, цялата сума да се плаща незабавно. Това се прави основно от телекомите и дистрибуторите, а само определена част от продажбите минават през технологичния гигант.

Друго голямо предимство е, че в зависимост от ценовата политика на тези абонаменти или месечни такси, Apple ще могат да насърчават по-лесно подмяната на старите устройства. Това е ключов елемент в стратегията ѝ, след като в момента има редица програми (основно в САЩ и други големи пазари), в които връщате стария си iPhone и получават отстъпка при покупката на нов.

Възможните ефекти

Има доста неизвестни покрай тази инициатива на Apple и дори не е напълно сигурно, че ще се реализира. Но тя има потенциал да промени доста елементи на пазара. Най-малкото ще послужи за тестване на водите, колко може компанията да стимулира директните продажби. За Apple реализацията на iPhone продължава да е ключова и от нея да зависи печалбата и представянето на компанията. Продажбите на смартфони формират между 55% и 65% от всички приходи на компанията.

Китайските брандове например разчитат силно на подобен подход, при който да реализират своите модели без посредници. Xiaomi започна първоначално само с директни продажби през сайта си, едва след като започна да набира инерция премина постепенно към работа с дистрибутори и телекоми. OnePlus се опитваше да продава ексклузивни цветове на своите модели на сайта си.

Подобна стратегия за пряк лизинг за момента не е масово известна, което ще покаже дали Apple няма да наложи нова тенденция. Технологичният гигант надали ще успее да прехвърли всички продажби през новата програма. Най-малкото телекомите няма да са доволни ако бъдат прескочени. От друга страна, компанията ще посрещне доста логистични проблеми и тази услуга ще е достъпна само в избрани пазари, поне в началото. От слуховете за новите разработки на Apple, тази си заслужава вниманието и ще я следим с интерес.

The post Смартфон на абонамент, но от Apple appeared first on TechTrends България.