По този начин Apple промотира своите възможности за опазване на личните данни. Компанията се опитва да изгради имидж, който да е отличава от останалите технологични гиганти, чиито бизнес модели се крепят на продажбата на персоналната информация на техните потребители с цел реклама. И в повечето случаи това наистина се случва чрез дигитални аукциони, затова макар и хиперболизирано, сравнението в рекламата е доста достоверно.

Зад завесите на Apple обаче може да се случва нещо съвсем различно. Компанията може постепенно да завие към прегръщане на рекламния бизнес модел. Което в един момент да превърне рекламите с търга на данни в реалност и за техните потребители. Години наред, технологичният гигант се въздържаше от подобен ход, но перспективите за стагнация на финансовите ѝ резултати може да променят постепенно тази политика. Вече имаме и първите, макар и доста неофициални индикации за тази трансформация.

Бизнес с перспектива

Усилията на Apple за опазване на личните данни води до ситуация в която онлайн рекламите през нейните устройства са доста рядка гледка. Те са подбрани на специални места и са включени в някои основни приложения на самата „ябълкова“ компания. В момента такива може да се видят в Apple News и Apple Stocks – новинарската програма и тази за следене на акции и облигации. Както и в самия онлайн магазин за приложения App Store.

При компанията рекламите имат съвсем различно предназначение, за разлика от технологичните гиганти при които е основния им бизнес модел. Промоциите са строго ограничени и фокусирани към определена дейност. Например в App Store те се простират само до представяне на приложения. В наскоро включената рекламна възможност в премиум стрийминг услугата Apple TV+ тя е конкретно само и единствено за бейзболни срещи. Apple ограничава рекламите на места, където е нормално да ги виждаш – в новинарско приложение, в магазин за програми и „дигиталната телевизия“.

Технологичният гигант обаче започва да гледа на тях като на все по-важен източник на приходи. Рекламният отдел в Apple постепенно придобива по-голяма независимост, но и с увеличена отговорност. Той е подчинен пряко на „Услуги“ – направлението в което всички дигитални продукти на компанията са обединени. Според информация на Bloomberg, звеното вече постига 4 млрд. долара годишни приходи и има амбицията да го увеличи поне тройно.

Разширяване на обхвата

Предположенията на агенцията са, че Apple ще започне да интегрира рекламите все повече в своите услуги. Постепенно ще ги видим в Apple Maps, Apple Books и Apple Podcasts. Концепцията засега се запазва непроменена – търси се органичен и естествен начин за вкарването на промоциите, като не се дразнят потребителите с прекалено натрапчиви такива. Също така се свежда злоупотребата с личните данни до минимум.

Последното ще се постига като просто не се предоставят рекламни възможности извън приложенията на Apple. Тоест външните програми ще трябва да разчитат на вътрешния плащания, купуване на премиум абонаменти и др., но не и на реклами. Apple въведе специална програма – App Tracking Transparency, която позволява на потребителите да изключат проследяването на данните от външните разработчици. Именно тази инициатива е в центъра на споменатата реклама с търга на данни от увода.

Тенденцията обаче, Apple да се отваря постепенно за подобни промоции загатва, че може би рано или късно, компанията може да промени напълно политиката си. И да отвори напълно рекламните пространство във всички аспекти на своята екосистема. Да не забравяме, че Google преди две десетилетия се промотираше по същия начин – „като проста търсачка, в която няма нито един рекламен банер“. Да, все още няма банери, но в резултатите ѝ намираме понякога повече промоции отколкото релевантна информация.

Причината за завоя

Apple не прави това случайно. Отварянето за реклами в основните приложения е в следствие на стратегията ѝ за диверсифициране на приходите. Те продължават да са заложник на успеха на бизнеса ѝ със смартфони и макар да намаляват дела от 60% на под 50%, iPhone постъпленията продължават да доминират финансовите резултати на компанията.

Основната надежда на Apple е услугите да поемат ако не по-голяма, то поне равна тежест спрямо тези от смартфоните. За първото полугодие на 2022 г. iPhone отговаря за 53% от приходите или 162 млрд. долара. Услугите вече са второто по големина перо на постъпленията, но доста по-назад – с 58.9 млрд. долара или 19% дял.

На база на тези числа, 4 млрд. долара годишни от реклама са джобни пари. Дори утрояването им до 12 млрд. долара пак ще са капка в морето на машината на Apple. Технологичният гигант започва да изстисква максимума от услугите си и ръстът се забавя. Което ще ги накара в дългосрочен план да разчитат на допълнителна монетизация. Тя се постига чрез – реклами. С което рано или късно, Apple ще заобича онлайн рекламите и дори няма да се изненадаме след няколко години да ги видим и при външните приложения.

The post Как Apple (ще) заобича онлайн рекламите appeared first on TechTrends България.

Група от европейски, американски и британски учени изследват последствията на новата рамка върху приложенията за мобилната платформа Android. Според тях, GDPR е отговорен за увеличаване на разходите на разработчиците, намаляването на броя на наличния софтуер и потенциално – за „убиване на иновациите“. Последното може и да е малко пресилено с цел да се привлече внимание.

Резултатите от изследването

Заключенията на изследването са, че приложенията в Google Play Store са намалели с около 31-32% в периода между 2017 г. и 2018 г., когато е въведена регулацията. След което екипът разглежда тенденциите в публикуваните 4.1 млн. приложения от 2016 г. до 2019 г.

Приходите усвоени от двете основни платформи Google Play Store и Apple App Store са се удвоили през същия период от 43.6 млрд. долара на 83.6 млрд. долара. Втората привлича две трети от приходите – тенденция характерна за пазара, още преди въвеждането на GDPR. Тук, не става дума за общи постъпления, а само за комисионните, които Apple и Google взимат от разработчиците. И на двете места тя е обикновено около 30%.

Мобилните приходи се формират от няколко пера. Закупуване на самите приложения, реклама и дигитални покупки в самите програми. Само тези за реклама се увеличават от 80.7 млрд. долара през 2016 г. до 189.2 млрд. долара през 2019 г.

Според GDPR, разработчиците трябва да приемат специални правила за извличането на лична информация, по-прозрачно да я обработват, да изискват разрешение от потребителите. Както и най-важното – ограничени са по отношението за предоставянето ѝ на трети лица. Това води до няколко ефекта – намалява възможностите за по-агресивно монетизиране на приложенията, както и увеличава разходите за тяхната изработка.

Изследването стига до извода, че Android приложенията се свиват с около една трета на активните приложения след приемането на GDPR. При новите такива спадът е дори по-голям – 47.2%. Потреблението на останалите пък се ограничава с 45.3%. Не всичко е негативно, приложенията, които остават активни увеличават средно своите абонати с около 25%. Това показва, че хората се ориентират към по-качествено съдържание. Ефектът не е предизвикан изцяло от GDPR, а е по-стара тенденция, която просто набира скорост.

Корелация под въпрос

Данните и тенденциите споменати в доклада могат да събудят интерес. Изследователите не предоставят достатъчно доказателства за пряка зависимост или достатъчно добра аргументация, че GDPR е оказал напълно описаните ефекти. Не са взети предвид и различни други фактори, които могат да обяснят част от изнесените данни.

През същия период, а и след това, Google и Apple предприеха няколко „чистки“ на своите магазини за приложения. Целта е да се елиминират програми без добавени стойност, призрачни такива (без потребители), измамни или директно такива със зловредна функция. Интегрирането на бутон за фенерче в самия Android превърна в ненужни стотици приложения, които вършат същото.

Тенденцията за преориентиране към по-качествено съдържание не е за пренебрегване. За да бъде по-пълно изследването трябва да се види дали отпадналите приложения не са били именно, заради тяхното значение за потребителите и добавена стойност. Ако редица качествени такива са спрели работа, тогава може да се направи по-лесна връзка с въвеждането на GDPR.

За и против GDPR

Самата регулация беше и продължава да е разкритикувана, както от технологичните гиганти, като Google и Facebook, така и от доста медийни и рекламни компании. Според тях, бизнесът се натоварва излишно, както и се поставя техническа бариера за осъществяването на бизнес моделите им, които са основани на онлайн реклама.

Например, почти всички интернет и новинарски сайтове са задължени, при използването на проследяващи алгоритми (т.нар. бисквитки) да дават възможност на посетителите им да ги изключват. Бяха изградени такива механизми, че доста от страниците по-лесно е да ги приемеш, отколкото да ги премахнеш. По този начин, компаниите заобикалят ефектите на GDPR за своите бази с данни.

ЕС ще затвори тази вратичка с втората вълна от регулации. Тя ще затегне правилата, особено за технологичните гиганти, като последните ги подведе под по-силна отговорност. Google, Facebook и Amazon са доста против подобни рестрикции.

За разлика от тях Apple харесва GDPR. Технологичният гигант не разчита толкова силно на онлайн реклама в своя бизнес модел и държи своята екосистема максимално затворена. При изслушванията на основните главни изпълнителни директори, относно потенциално въвеждане на технологични регулации в САЩ, Apple нееднократно е призовавал за въвеждането на правила подобни на GDPR в Европа.

The post Европейската регулация GDPR е свила броя на приложенията в Android appeared first on TechTrends България.

Ситуацията около потенциалното напускане на най-ползваните социални мрежи в Европа има сходен спекулативен характер. Новината беше извадена от американските медии от годишния доклад на Meta, който компанията подава към федералната Комисия по ценни книжа на САЩ (SEC).

Документът следва конкретен шаблон за всички дружества, които се предлагат публично на борсата. Има секция, в която ръководството трябва да обясни в детайли всички потенциални рискове за оперативната дейност. Именно, от тези параграфи беше извадена идеята, че „Facebook и Instagram може да напуснат Европа“. Реалността е доста по-различна, но формулировката, която Meta избира в опит да окаже някакъв институционален натиск ѝ изиграва лоша шега.

Макс Шремс срещу технологичните голиати

През 2013 г. австрийският адвокат Макс Шремс започва своята неравностойна битка срещу технологичните гиганти Facebook и Google. Идеята му е да се спре масовото наблюдение на европейски граждани от страна на службите на САЩ по програмата PRISM. За нейното съществуване и някои от порочните практики се разбра повече от разкритията на Майкъл Сноудън по това време.

Делото срещу Facebook е заведено спрямо ирландското ѝ звено. Островната държава е европейската централа на социалната мрежа, като там се намират и сървърите, в които се съхраняват данните на гражданите от Стария континент.

Първите опити на Шремс удрят на камък, като през 2015 г. неговите жалби не са удовлетворени. Включително и делото в родната му Австрия не успява да доведе до някакъв пробив.

Бойно поле Ирландия

Европейският съюз реши да регулира по-стриктно опазването на чувствителната информация на своите граждани. Това доведе до създаването на Главната директива за опазване на личните данни, позната повече със съкращението си GDPR. Тя влезе в сила на 25 май 2018 г. и предизвика известно объркване на повечето дигитални бизнеси, както в рамките на ЕС, така и извън него.

Малко след влизането в сила на GDPR Макс Шлемс подава нови жалби в Ирландия. Под мерника на Шремс попадат освен Facebook, още Amazon, Apple, DAZN, Netflix, SoundCloud, Spotify и YouTube на Google.

Основното е срещу социалната мрежа Facebook. Между 2018 и 2020 г. щатските технологични компании могат да прехвърлят данните от Европа в САЩ по силата на международното споразумение Privacy Shield. То обаче е обявено за невалидно от Съда на Европейския съюз през юли 2020 г., защото влиза в конфликт с GDPR.

По същото време, ирландският регулатор по опазване на личните данни провежда разследване на практиките на Facebook да пренася персоналната информация на европейските граждани в САЩ. Първоначалните изводи са публикувани през август 2020 г. в които се казва, че социалната мрежа нарушава GDPR правилата и трябва да спре практиката. В документите подадени към SEC, Meta уточнява, че окончателното решение на ирландския регулатор се очаква да излезе през първата половина на 2022 г.

Опит за натиск от Meta

Технологичният гигант настоява да се постигне ново споразумение между САЩ и ЕС за свободен трансфер на данните. Защото настоящата ситуация е, че най-вероятно първо Дъблин, а след това и Брюксел ще забрани изнасянето на информацията на европейските граждани отвъд Океана. Meta формулират по такъв начин позицията си до SEC, че звучи като ултиматум.

„Ако не бъде постигната рамка за споделяне на данните или други алтернативни методи за трансфер между САЩ и Европа, то най-вероятно това ще доведе до невъзможност да предлагаме някои от нашите най-големи продукти, като Facebook и Instagram в Европа“, пише компанията в годишния си отчет към регулатора.

Важно е да се отбележи, че в предходния доклад към SEC за 2020 г. има сходно предупреждение по същия казус, но в по-мека формулировка. В случая, Meta се надява да окаже институционален натиск, за да може да се приеме подобно споразумение, което да ѝ позволи да продава данните на европейците на трети страни.

Насрещният пожар

Формулировката в документите на SEC обаче довеждат до напълно обратен ефект. Вместо натиск за ново споразумение, обществения интерес извъртя, че спирането на Facebook и Instagram е едва ли не неизбежно в Европа. Това дойде само дни след, като преди това технологичният гигант беше подложен на инвеститорски огън, заради първия, макар и минимален спад на абонатите на най-голямата социална мрежа.

Новината, донякъде изопачена на много места се развихри като пожар. Докато, зависимите хора от социалните мрежи, като инфлуенсърите, бяха в тиха паника, други злорадстваха за потенциалното оттегляне на Facebook и Instagram от Стария континент.

Някои европейски депутати от своя страна вместо опити за преговори, директно заявиха, че Meta не може да ги изнудва, за да може ЕС да промени своите регулации за опазване на личните данни. Сред тях беше и Аксел Вос – един от авторите на GDPR.

Инвеститорите също се повлияха от паниката и опасенията за изгубване на голям и ключов за Meta пазар като европейския не бяха приети леко. Технологичният гигант изгуби още около 100 млрд. долара пазарна оценка. Така в рамките на седмица тя пада от над 900 млрд. долара до 620 млрд. долара.

Отстъплението на Meta

Негативната реакция на пазарите и паниката на потребителите налага на Meta да действа. Технологичният гигант заявява, че не заплашва, че ще напусне Европа. Уточнява, че просто е предупреждавала за рисковете пред дейността ѝ – нещо, което се изисква от SEC в годишните доклади за всяка една публична компания.

Все пак допълва, че американският бизнес се нуждае от ясни правила, поради факта, че в момента регулациите за опазване на данните в САЩ и ЕС си противоречат. Това налага невъзможността за техния трансфер от сървири от едната страна към другата страна на Атлантическия океан.

Проблемът е, че Meta използва по-леките регулации за опазване на данните в САЩ, за да може да ги продава на трети лица. При прехвърлянето им от сървърите в Ирландия към Щатите се заобикаля GDPR. ЕС затвори тази вратичка, с обявяването на Privacy Shield-а за невалиден.

Опитът на Meta да окаже влияние върху американските институции за някакво решение, засега постигна обратния ефект. Европа втвърди позицията си, а от своя страна в САЩ се обсъждат идеи как да се пренесе GDPR рамката. Нещо, което ще накара Meta да пренареди бизнес модела си. Това ще се наложи да направят Amazon и Google ако стигнем до там. Ще видим какъв път ще изберат американските политици.

The post Как Ирландия „изгони“ Facebook от Европа appeared first on TechTrends България.

„Ябълковият“ гигант продължава тази традиция и „в името на потребителите“ наложи няколко нови ограничения чрез последната версия на мобилната платформа. Най-големите от тях включваха, възможността на собствениците на iPhone да отказват възможността тяхното поведение да бъде следено от разработчиците и от други фирми с маркетингова цел. Това са основите върху които се крепи съвременната дигитална реклама.

Резултатите вече са видни около три месеца, след като промените в iOS влязоха в сила. Едва една трета от потребителите на iPhone и iPad са позволили на разработчиците да предоставят поведенчески данни. Това кара рекламодателите да се отдръпнат от платформата и да се фокусират основно към Android. Екосистемата на Google буквално се изхранва основно от реклама и подобни драконови мерки няма да бъдат предприети, освен ако интернет гигантът не бъде накаран от регулаторите.

Вятърът на промяната

По последни данни на рекламната платформа Branch Mrakets, цитирани от Wall Street Journal, по-малко от 33% от потребителите на iOS са дали разрешение да им бъдат следени данните. Погледнато по друг начин – повече от две трети от ползвателите на платформата не са се съгласили и реално в момента са недостъпни или трудно достъпни за рекламодателите.

В резултат на което, цените за реклама в iOS спадат драстично, заради невъзможността да се осъществяват насочени промоции. От друга страна, тези за Android се качват, защото стават основна и достъпна аудитория за рекламодателите. Липсата на достатъчно информация за публиката, намалява ефективността на рекламните кампании и прави подобни подходи по-малко атрактивни за компаниите.

Любопитното е, че тази тенденция не се забеляза веднага, след като Apple направи промените и пусна версията iOS 14.5 през април. Причината е тривиална – беше необходимо време за потребителите да ъпдейтнат устройствата си до нея. Въпреки, че Apple е доста последователна в това кои смартфони и таблети могат да ъпгрейднат операционната си система, това не се случва в рамките на няколко дни. В добрия случай отнема няколко месеца. Към края на юни например, над 70% от iOS устройствата в момента работят на версия, която включва промените свързани с поверителността на данните.

Дребните детайли

Трябва да се отбележат няколко детайла. Първият е, че както споменахме в началото, Apple не обичат по принцип рекламата. Затова те я допускат само до определени места в техния App Store и iOS. Ограничаването ѝ има ефект по-скоро за приложения, които традиционно събират много информация и я продават. Най-големият пример за това е Facebook и механизмът по който работят спонсорираните постове. Което обяснява, защо социалната мрежа води истинска война с Apple относно промените в iOS.

Негативен ефект може да има върху други приложения – като игрите например, където следенето на потребителското поведение е ключово за самото им функциониране. Ако играчите не позволят на гейм студиата да събират необходимата им информация, това може да повлияе върху клиентското обслужване и оптимизирането на заглавията.

Приходи и регулации

Apple доминира при формирането на приходите от техния мобилен магазин и екосистема. Те обаче се формират от постъпления от директни продажби или такива осъществени в самите приложения, а не от реклами. Затова при първите, технологичният гигант събира по 30% комисионна на всяка трансакция, докато при вторите такава няма.

С тази политика, компанията от Купертино не само, че удря за пореден път рекламодателите, но и се опитва да прокара своята политика за регулации. САЩ и Европа взимат все по-крути мерки за контролирането на технологичните гиганти и техните потенциално монополни практики. Apple е на мнение, че регулациите трябва да са в посока на защита на персоналната информация на потребителите. Което е в противовес на бизнес модела на Facebook и Google.

Проблемът е, че „ябълковият“ гигант попада под прицела на регулаторите именно, заради затвореността на своята екосистема, правилата които налага. Което тя използва след това, за да засили своите услуги, за сметка на конкурентни в App Store-а. Ако регулаторите наложат на Apple да отвори своята екосистема, това може да намали защитата на поверителността на потребителите. Изобщо може да стигнем до ситуация на омагьосан кръг.

The post Apple срещу рекламодателите – рунд пореден appeared first on TechTrends България.

Подобни механизми не са новост в мобилните екосистеми. Google има сходни възможности, но те изискват повече действия от потребителите. Както и доста от функциите за проследяване на приложенията са включени по подразбиране. Apple позволява на техните клиенти да ги изключат само с едно натискане.

Рекламодателите и технологични гиганти, които разчитат на подобни данни реагираха остро на идеята. Това е обяснимо, защото огромния океан от информация, с който разполагат ще стане неактуален. Техния бизнес модел е заплашен, тъй като много компании събират и препродават тази информация. В един момент достъпът до нея остава само и единствено в Apple. Затова се предполага, че технологичният гигант се опитва да затвори допълнително своята екосистема и даде предимство на своите продукти.

Практиката е любима на „ябълковата“ компания и може да се проследи в почти всеки неин бизнес аспект. Ако Европейския съюз (ЕС) затегна правилата за споделяне, събиране и обработване на лични данни, то други големи пазари още нямат такива регулации. От друга страна, затвореното естество на iOS дава почва за антимонополни разследвания. Такова се очаква да стартира ЕС срещу Apple в следващите дни. Всичко това поставя въпроса дали технологичният гигант наистина е загрижен за поверителността на клиентите си или търси нов начин за монетизация на iOS платформата си.

За насочената реклама с любов

Накратко, за какво е спора – всеки смартфон събира различни данни. Това става, както от самото устройство и операционната система, така и от приложенията. В повечето случаи, тази информация се използва за тяхното функциониране. Приложението за камерата иска достъп до вашите снимки, за да може да прави и добавя нови кадри. Или да ги обработва след това. Това за разговори ще иска достъп до микрофона. Примерите са много.

Доста приложения събират различна информация с цел по-добро таргетиране на своята аудитория. Тук може да са игри, услуги, новинарски апове и др. Голям процент от всички изброени често препродават събраните данни на трети страни, обикновено рекламодатели. Чрез тази информация се правят потребителски профили, на базата на които може да се предлагат различни продукти, услуги и др.

Пословичен за подобен рекламен посредник е Facebook. Социалната мрежа събира данните на милиарди и ги ползва за насочена реклама във всички устройства и платформи, на които е налична. Ограничаването на извличането на информация ще създаде проблеми на компанията да предлага качествена услуга на рекламодателите.

Затова Facebook е сред големите критици на действията на Apple. Социалната мрежа дори започна да пуска съобщения сред компаниите, с които работи, че не може да предоставя потребителски данни за iOS устройства при анализирането на аудиторията и при пускането на реклами.

Идеалната цел

Apple представя подобни действия като голяма загриженост за поверителността на потребителите и опазването на техните данни. Главният изпълнителен директор на компанията Тим Кук многократно е призовавал за засилване на регулациите в тази сфера. Това е част от стратегията, „ябълковият“ гигант да поддържа имидж на производител, който цени своите клиенти и предоставя сигурни устройства и услуги.

От друга страна, Apple използва аргумента за опазването на лични данни, като опит да насочи IT регулациите в посока, на която им е удобно. Както и да разсее държавните органи от проблеми в екосистемата и практиките ѝ, които може да се сметнат за антимонополни.

Apple води все по-тежки търговски спорове, че използва доминиращото си положение чрез iOS и App Store, за да потиска конкурентни приложения и така може да развие собствените си. Такъв пример е със Spotify, като двете компании са на нож, откакто, технологичният гигант пусна собствена услуга за стрийминг на музика. Друг пример е спорът с Epic Games относно разплащанията и високия дял от 30%, който взима Apple.

Това са проблеми, които все повече надвисват над технологичния гигант. Различни социално отговорни дейности или замаскирването на бизнес решения като такива, може да дадат повече аргументи и възможности за защита на Apple.

Бизнес възможностите

Редица експерти виждат друг ъгъл в промените, които технологичния гигант налага в новия iOS 14.5. Според тях, Apple подготвя почвата да навлезе в бизнеса с дигитална и онлайн реклама. Досега, компанията избягваше този модел за монетизация в iOS и App Store. С действията си през годините, дори обезсърчаваше разработчиците да го прилагат. Технологичният гигант предпочита да се генерират приходи от директни транзакции и покупки, отколкото чрез понижаване на потребителското изживяване с интеграцията на реклами в приложенията.

Затварянето на вратата за извличане на данни от iOS към трети страни, както и пълния контрол едновременно върху платформата и устройствата, поставят Apple в уникална ситуация. Те получават пълен монопол на тази информация. Което може да им даде много силни позиции при стартирането на една онлайн рекламна услуга.

Подобна се предлага единствено в няколко строго определени за това места – в търсенето на App Store, както и в специализираните собствени приложения News и Stocks. Това е доста ограничен кръг, въпреки, че компанията бавно го разширява. Което може да проследим в постъпленията. През изминалата фискална година, Apple е прибрала около 274 млн. долара приходи по това перо. За новата има прогнози, че може да скочи до 2 млрд. долара. Почти всички приходи на Google и Facebook се генерират от реклами, което може да ви даде представа за какъв пазар говорим.

Ирония на монопола

Apple има интерес да навлезе в този сегмент, но не по същия начин, по който нейните конкуренти го правят. Постигането на монопол над данните е първата стъпка, следващата е в разширяването на местата и инструментите за реклама. Ако не го направи или се случи в много умерен и незабележим начин, тогава компанията наистина е действала с идеална цел.

В случай, че технологичният гигант все пак навлезе ударно в рекламния онлайн бизнес, може да станем свидетели на поредната порочна практика, в която той затваря вратите за конкурентите в своята екосистема. Което може да даде нови аргументи на регулаторите за нейните порочни практики. Иронично е, че в стремеж да защитава потребителската поверителност, компанията може да отвори нов фронт за антимонополни разследвания.

The post Apple в името на поверителността или на рекламата appeared first on TechTrends България.

Една от причините, тези компании да са се превърнали в тех мастодонти е, че малко или много са успели да превземат конкретен сегмент, който да контролират почти или изцяло. Нерядко се случва, някои от тях да излязат в ожесточена конкуренция.

Пример от преди десетилетие е, когато Google навлезе при смартфон платформите с Android. Заплахата за Apple беше такава, че покойният вече основател на компанията искаше „ядрена война“ с интернет търсачката.

„Ябълковият“ гигант отново е на фокус в подобен конфликт, този път с Facebook. Поводът е желанието на Apple да затяга все повече опазването на личните данни на потребителите. Социалната мрежа от своя страна разчита изцяло на тях, за да може да продава прецизна, насочена реклама. Което е основния бизнес на Facebook.

Двете компании навлизат в битка, която все повече се ожесточава и идва на фона на потенциално затягане на контрола и регулации от страна на САЩ и Европа. Опазването на личните данни е сред темите от двете страни на Океана, но също така е и огромното влияние, с което всеки от интернет гигантите разполага.

Casus belli

Поводът за войната (или Casus belli на латински) е промяната на правилата за ползване на магазина за приложения App Store. Apple планира да наложи на разработчиците да дават възможност на потребителите да забранят събирането на данните им. Това ще лиши Facebook и други компании, които разчитат на тази информация, за да продават насочени реклами.

Плановете на Apple бяха обявени през миналото лято, но сега те бяха обяснени в дейтали и през пролетта трябва да влязат в сила. Всяко приложение, което трябва да събира лични данни, вече ще трябва да изисква изричното разрешение от потребителите за това. Очакванията на много експерти са, че мнозинството ползватели на iOS ще изберат да не им се събира тяхната информация.

Решението на Apple е кулминация на тяхната политика за затягане на контрола на данните, които събират разработчиците в iOS от 2018 г. Подобни промени бяха направени в интернет браузъра на компанията – Safari. Той и Firefox на Mozilla се борят от няколко години да намалят следенето на потребителите онлайн от различни рекламодатели.

Ефектът за Facebook

Проблемът е, че бизнес моделите на Google и Facebook се основават изцяло на този подход. Те събират всяко късче информация за потребителите, тяхното поведение онлайн и всякакви други данни, които могат да им подобрят услугите и най-вече да представят все по-релевантни и ефективни реклами.

Facebook е най-засегнат, защото компанията притежава най-популярните мобилни приложения за iOS. През 2020 г. четири от най-сваляните за платформата на Apple програми са притежание на социалната мрежа. Това са Facebook, Messenger, WhatsApp и Instagram. Самите те, постепенно бяха прехвърлени към единна платформа, което означава и обвързване на базите им с данни.

С други думи, Facebook не губи ефективността на рекламите в едно приложение, а в цели четири водещи такива. Те от своя страна са допринесли за 98% от всичките приходи на компанията през 2020 г. Рекламата е генерирала продажби от 84.17 млрд. долара от общо 85.9 млрд. долара. За съжаление, компанията не предоставя разбивка за приходи от мобилни устройства.

Ответният удар

Най-яростно срещу решението на Apple реагира Facebook. Социалната мрежа започна интензивна медийна кампания, в която купуваше цели страници в големи вестници като New York Times. Те бяха изпълнени с реклами, как Apple ще навреди на малкия бизнес, защото търговците няма да могат да достигат до своите клиенти.

В панелите за управление на страници в социалната мрежа бяха поместени големи предупреждения, че статистиката и данните за устройства под iOS не е пълна. Както и много други подобни съобщения насочени срещу решението на Apple.

След като тази тактика за настройване на потребителите и рекламодателите срещу технологичния гигант не проработи, Facebook е на път да смени подхода. Малко след обявяването на финансовите ѝ резултати за 2020 г. на 27 януари, се появи неофициална информация, че социалната мрежа обмисля да подаде жалба срещу Apple за злоупотреба с монополно положение.

Ерата на регулациите

Ако Facebook предприеме този ход ще се получи доста интересна ситуация. Apple е обвинявана от разработчици (като конфликтът ѝ с Epic Games), че затваря прекалено много своята екосистема и дава предимства на собствените си приложения за сметка на тези от трети страни. По време на изслушванията на Конгреса на САЩ през лятото на 2020 г. „ябълковият“ гигант отговаряше именно на въпроси свързани с тази тема.

Facebook може да „налее вода в мелницата“ на регулаторите, ако новата власт във Вашингтон реши да взима мерки срещу Apple. Подобен иск може да се използва и срещу социалната мрежа. Причината е, че Facebook е силно критикувана за злоупотребата на личните данни, които тя събира за своите потребители. Това беше темата за основателя на компанията Марк Зукърбърг при изслушването на Конгреса.

Последният ъгъл е, че Apple активно лобира, ако има регулации за технологичния сектор в САЩ, те да са в посока за опазване на личните данни. Така развитието от сблъсъка между двете корпорации най-вероятно ще се реши от посоката за контрол на интернет пространството, който заемат управляващите във Вашингтон.

Най-ироничен ще бъде развоят ако регулаторите предприемат действия срещу Apple и Facebook. Първата – за злоупотреба с монопол свързан с нейната екосистема и правилата в iOS, а втората – за опазването на личните данни. Така, битката между двете компании в момента ще се окаже, че им е навредила почти еднакво. Но, всичко ще зависи от посоката за регулиране на технологичния сектор, която ще поеме новия президент Джо Байдън.

The post Apple срещу Facebook – технологичната гражданска война appeared first on TechTrends България.

Последното е убягнало на интернет браузъра Brave, който беше уличен в злоупотреба с доверието на потребителите, съобщава Decrypt.co. Оказва се, че при определени условия браузърът е презареждал сайтове, които потребителите посещават и променят линковете в тях, като добавят афилиейт код. По този начин известният като „криптоприятелски“ браузър, който поставя неприкосновеността на личните данни на първо място, е подкопал доверието на потребителите. Той разполага с около 15 млн. месечни потребители, което може да е нищо в сравнение с тези на Chrome или Firefox, но все пак е добро постижение за специализирано приложение.

Бредан Айх, изпълнителният директор на компанията Brave, която стои и зад едноименния браузър, се е извинил за случилото се в Twitter. “Извинявайте за грешката. Тя вече е поправена. Никога повече няма да преправяме въведените домейни, обещавам“, пише Айх.

Естеството на проблема

В края на миналата седмица потребител на Twitter обяви, че е открил странно поведение на браузъра Brave. Оказва се, че когато потребителят търси определени думи и посещава дадени сайтове, Brave автоматично ги презарежда и променя линковете от оригиналните в такива, към които има афилиейт код. Така Brave печели, когато потребителите посещават тези сайтове и си купуват стоки или услуги от тях.

В това не би имало нищо нередно, ако потребителите знаеха за практиката. Официално Brave е без реклами, но всеки потребител може да активира такива, чрез изрично съгласие в менюто на браузъра. В замяна, той ще получава малък дял от спечелените пари под формата на криптовалута.

Brave обаче не е направил същото за афилиейт линковете и тяхното автоматично преправяне. Потребителите не са били уведомени за тази практика. Друг ключов проблем за браузъра е, че създателите го промотират като сигурен, надежден и опазващ личните данни на хората, които го ползват. С подобна практика доста лесно се руши доверието на потребителите, които го ползват, именно с целта да не бъдат проследявани онлайн от рекламодатели. Brave не са единствените, като се оказа, че Google прави подобна заблуда в поверителния (Incognito) режим в своя Chrome.

В търсене на разумен бизнес модел

Откритието на Twitter потребителя Яник Екъл е от края на миналата седмица и засяга сайта на криптокомпанията Binance. Тя отскоро има партньорство с Brave, като дори нейният изпълнителен директор Шангпенг Жао обяви подкрепата си за браузъра.

В последствие бяха открити още такива линкове за Ledge, Trezor и Coinbase. Публикациите бяха в отговор на твърдението на Айх, че става дума за грешка.

Looks like it’s not a very isolated mistake. Brave also does this for Ledger, Trezor and Coinbase if you look in their Github https://t.co/8PpnlS5jAu https://t.co/JGQ7d23fer pic.twitter.com/keorBZiDJL

— Larry Cermak (@lawmaster) June 6, 2020

В отговор на новите обвинения Айх отговори, че Brave се оптива да изгради устойчив бизнес. Според него за целта е нужно да се изградят още източници на доходи, включително чрез афилиейт и уиджети, „както правят всички големи браузъри“.

Айх казва още, че афилиейт линквете не са предавали никакви данни за потребителите и са спазвали останалите принципи на Brave. Кодът за Binance например е еднакъв и универсален за всички потребители на Brave и идентифицира само браузъра, а не хората, казва Айх.

Реалният проблем

Критиците продължават, че Brave се извинява само, защото е хваната. Обяснението на Айх, че всичко това е в кода на браузъра и е достъпно от месеци, също не изглежда приемливо.

Основният проблем не е в това, че Brave търси повече доходи. Проблемът е в подхода към потребителите. За браузър, който гарантира неприкосновеността на данните на потребителите, компанията е пропуснала важен елемент към тази гаранция – прозрачността.

За истинската неприкосновеност не е достатъчно само да предпазваш информацията и да нея споделяш. Важно е и да информираш потребителите си за всичко, което се случва. Ако от Brave бяха уведомили предварително потребителите, че някои линкове ще са с афилиейт код, който не предава лични данни, то най-вероятно нямаше да има никакви проблеми с тази идея и тя щеше да бъде приета от хората.

The post Браузърът Brave тайно преправя линковете на сайтове, за да печели пари appeared first on TechTrends България.