За обикновените потребители това може да звучи като поредната утопия, която технологичните гиганти ще се опитат да реализират. Но последните действия на Google и промените в нейната търсачка, могат да разтърсят интернет пространството из основи. С което да се срине изградената онлайн икономика от сайтове, онлайн магазини, платформи и др. Тъй като цялата информация ще се кондензира в кратко описание, генерирано от AI.

Последиците са огромни, като Google ефективно ще сложи AI филтър на глобалната мрежа. Качеството на изкуствения интелект се подобрява, но все още той е доста непрецизен, особено когато става дума да се използва като търсачка. Отделно, самите препоръчани резултати на алгоритмите на Google в нейния Search от известно време не са от най-прецизните. Това налага по-внимателните потребители да преценяват достоверността на информацията, като проверят повече от представените списъци със съвпадения. Няма да има подобни възможности при AI резултатите.

Ако тези нововъведения на Google се задържат, те ще са фундаментални за потребителското поведение и за интернет икономиката в бъдеще.

Първият става втори

Основната новина от конференцията за разработчици Google I/O през 2024 г. е, че технологичният гигант ще направи своята търсачка второстепенна, в собствената си платформа. През следващите месеци по подразбиране ще се отварят директно резултати чрез т.нар. AI Overview, които се генерират от изкуствения интелект на Google. Това може да е кратка или подробна разбивка на отговора, който алгоритмите са компилирали за вас.

Ще трябва доста скролване докато стигнете до същинските резултати с линкове от интернет, които традиционно се генерират от Google Search. Тъй като технологичният гигант премахна страниците, сега ще ви трябват по пет-шест пълни скрола, докато достигнете до познатите сини линкове. Старата онлайн търсачка е изнесена като второстепенен бутон Web, който ще се помести до Images и др.

Google ефективно превръща AI в основния инструмент за търсене. Преди изкуствения интелект беше само помощник, който помагаше с подсказки и допълваше изреченията на потребителите, а от последната година – и в търсенето на източниците на определени снимки. Сега той ще дава отговорите на всички ваши въпроси и задания за ровене в интернет.

Технологичен скок…

Презентацията на Google обрисува доста позитивна картина. Търсене на места за йога, рецепти и всякакви въпроси могат да бъдат отговорени напоително чрез AI Overview. В зависимост от контекста, те може да са описания или инструкции стъпка по стъпка. Накрая, Google дава линк към оригиналната информация, от която техния AI е компилирал отговора.

Търсенето е подсилено не само от текст или глас, но и с видео. AI Overview може да работи и като се заснеме кратко видео на предмет, текст, снимка или друго, на което да се зададе конкретен въпрос. След това, в зависимост от контекста, алгоритъмът дава напоителен отговор.

В своята презентация, Google дори стигнаха по-далеч. В секцията за DeepMind (AI звеното на компанията), която беше преди Search, бяха представен прогресът на техния езиков модел Gemini и техния последен прототип. Видеото показва, как жена обикаля офиса с телефон в ръка с включена камера на видео и активно пита устройството (по-скоро алгоритъма) кое какво е. Например, пита извадка от софтуерен код на монитор за какво е, как може да се подобри даден процес от диаграма нарисувана на бяла дъска и дори дали „асистентът“ е видял къде си е оставила очилата.

На всички тези въпроси, новият модел отговаря напоително и на пръв поглед доста прецизно. Понякога с известно забавяне, но предвид, че някои от ситуациите са поставени в доста широк контекст или с доста елементи на видеото е нормално, алгоритмите да им отнеме време за обработка.

Версията на Google изглежда като доста подобрена такава на едни други устройства и компании, които в началото на 2024 г. се опитаха да създадат подобни гласови AI асистенти. За разлика от тях, технологичният гигант не разчита на отделно устройство, а използва добрият-стар смартфон.

Тези развития възраждат идеята, че гласовите асистенти не само може да заменят традиционното търсене, но и да се използват за фундамента на новите екосистеми. Първите устройства от подобен тип обаче засега не вдъхват високо доверие, а развитието на Google тепърва ще трябва да се тества в по-широк мащаб. Все пак, от компанията подчертаха, че презентирания на I/O езиков модел е все още прототип.

…или счупване на интернета

Да оставим AI гласовия помощник настрана и да се върнем към AI Overview. Веднага изникват няколко проблема. Основният е, че сега изкуственият интелект ще подбира и филтрира един или няколко резултата, които да включи в своята извадка. Тъй като самата тя е достатъчно подробна, шансът потребителят после да отвори приложените линкове намалява драстично.

Освен това, местата на „челните“ позиции в релевантните резултати на Google Search ще се свият драстично. С AI Overview говорим за няколко до един-единствен линк от да кажем десетина преди.  Неслучаен е популярният преди няколко години израз „Ако искаш да скриеш нещо в интернет, то го сложи на втора страница в Google“, когато търсачката все още беше разделена на страници. Сега, просто няма да се включва в AI и ще остане скрито за потребителите.

Защото, не може да се отрече, че генерираните с изкуствен интелект резултати са удобни за обикновения човек. Тук веднага изниква и вторият проблем за качеството на тези извадки и по-скоро за тяхната достоверност. Генеративният AI все още страда от „халюцинации“ – ситуация в която, когато не може да намери точен отговор, алгоритъмът си „измисля“ или „запълва дупките“ с информация, която намира за подходяща. Независимо дали е правилна или напълно погрешна. Как ще се провят те, когато се ползва изкуствения интелект за търсачка тепърва ще разберем.

При AI Overview попадаме в ситуация в която, изкуствения интелект може да се ограничи до ползването само на много малка част източници, които да смята за достоверни. Това създава предпоставка за филтрация на интернет и унищожаване на всички, които не са в този подбран кръг. Другият вариант също крие рискове – разширяване на източниците и вкарване на непроверена информация. Ако се прави AI търсене, най-добрият сценарий е, когато се представят няколко източника с достатъчно контекст кой какъв е и разликите в отговорите. Защото сега, ако извадката на алгоритъма не ти свърши работа се връщаш към доброто-старо скролване на по-задни позиции или превключване към класическите резултати, но с повече загубено време.

Ръкавицата е хвърлена

Google хвърли ръкавицата към основните водещи в AI разработките – OpenAI и техния инвеститор Microsoft, както и в по-малка степен към Meta и по-дребните разработчици на подобни езикови модели. Технологичният гигант прави най-голямата си промяна на търсачката от нейното създаване, защото просто я слага на второ място. Предишните ѝ трансформации са опирали по-скоро до визия, подредба, интеграция на платени позиции и др. Но досега, подходът на търсене е оставал сравнително същия. Представените на I/O промени го заменят, а черешката на тортата е, че AI Overview не може да се изключва.

В същия момент Google правят това и към цялото индексирано съдържание в интернет. Дори най-малките промени в алгоритмите на компанията можеха да доведат до огромни колебания в посещенията на редица сайтове. С такава трансформация, въведена в доста кратък срок (под година се очаква) това може да означава и край за редица по-малки сайтове, електронни магазини и платформи. С което да привлече още повече главоболия от националните регулатори в САЩ и Европа, които вече са вдигнали мерника на Google, заради практиките ѝ с търсачката.

The post Новият AI филтър на Интернет appeared first on TechTrends България.

Слабата държавна съпротива

В края на март, Европейският парламент (ЕП) прие редактирана версия на новата директива. Спорните и противоречиви текстове в Член 11 и Член 13 бяха редактирани и изместени като номера 15 и 17 съответно. Съветът на Европейския съюз днес го одобри с 19 гласа „За“, само шест „Против“ и три „Въздържали се“. Вотът е проведен по време на срещата на министрите на земеделието на отделните държави-членки. Основната пречка в тази институция е, че решенията трябва да се приемат не само с просто мнозинство (55%+), но представителите на страните трябва да представляват повече от 65% от населението на ЕС. По този показател, Съветът на Европейския съюз постига консенсус от 71.26% „За“.

Министрите, които гласуваха против директивата са от Люксембург, Полша, Финландия, Швеция, Италия и Холандия, докато тези от Белгия, Естония и Словения се въздържат. Въпреки, че евродепутатите на Германия бяха на кантар при гласуването в ЕП, то техния държавен представител застана зад директивата. Което показва, че най-вероятно между Берлин и Париж е имало споразумение за текста. България, както на държавно ниво, така и на ниво евродепутати, запазва традицията да гласува в полза на директивата, както прави от самото начало.

Полша се изказва остро против решението на Съвета на Европейския съюз от днес.

„Член 17 създава много опасен механизъм, който може да положи основите на цензуриране на глобалната мрежа в бъдеще“, коментира полският министър на земеделието Ян Кшищоф Ардановски, цитиран от Euractiv. „Тази директива не подкрепя развитието на единния цифров пазар, а е стъпка назад“.

Румънският министър на културата и националната идентичност Валер Даниел Бреаз приветства решението на Съвета на Европейския съюз. Северната ни съседка в момента е председател на ЕС и срещите на министрите в момента се провеждат в Букурещ.

„Радвам се, че постигнахме балансиран текст, в който създаваме множество възможности за креативните сектори на Европа“, коментира Бреаз в прессъобщението на Съвета на Европейския съюз.

Новите-стари проблемни текстове

Противоречивите Член 11 и 13 продължават да присъстват в окончателния вариант на директивата. Сега те са под номера 15 и 17 съответно, но по самите тях има и множества корекции.

Старият Член 11 става 15

Член 11 предвиждаше т.нар. „данък върху линковете“ или превръща всички елементи на даден онлайн материал в обект на авторско право. Което означава, че за да се ползват цитати, снимки и дори линка към дадена статия трябва да се изиска изрично разрешение и потенциално плащане на лиценз за използване от съответния сайт или издател. Това щеше буквално да счупи глобалната мрежа, защото тя е основана на използването на линкове между сайтовете. Без тях се прекъсва тази фундаментална връзка и ще направи разработването на научни трудове и съществуването на сайтове като Wikipedia невъзможни.

Създаването на кратки „предварителни изгледи“ на дадена статия, което е в основната на различни услуги като новинарски агрегатори (Google News например) също ще изисква подобно плащане на лицензни такси от страна на компаниите към сайтовете.

В редактираната и окончателно приета версия на директивата, този текст е вече под Член 15.

Базовата идея на текста е запазена, но са вкарани няколко изключения и уточнения. Линковете на пръв поглед са извадени от обхвата на директивата. Когато се ползват с цел свързване към тях може да се върже първия подпараграф на дадена публикация. Това няма да важи за други извадки от материала. Авторските права върху даден онлайн материал важат в рамките на две години след публикуване на статията в интернет.

Остават доста въпросителни, като например – дали при линкване може да се ползва заглавието на статията, дали линкът важи изрично с интегриране на първия подпараграф или не, както и много други. Притеснителна е как точно може да се тълкува невъзможността да използваме „отделни думи или кратки извадки от текста“, без да плащаме лицензионни такси.

И фаталният Член 13 се превръща в Член 17

Старият Член 13 също остава с някои корекции. Той предвиждаше прехвърлянето на отговорността за спазване на авторските права от крайните потребители към собствениците на онлайн платформи. На пръв поглед, невинна и дори формална промяна. Но тя е фундаментална откъм крайния резултат. Освен това Член 13 включваше интеграцията на автоматизирани филтри, които да трият всяко едно съдържание, което нарушава авторските права в дадена платформа.

Така всички от Facebook и YouTube до малки платформи ще трябва да сложат подобни системи. Което може да доведе до масова филтрация и цензура в интернет. Някои дори обявиха, че ще доведе до край на редица YouTube канали и сайтове, в които т.нар. “meme”-та (осмиващи материали) се разпространяват.

Сега този текст е преименуван на Член 17. Прехвърлянето на отговорността продължава да присъства, като платформите са задължени да се договорят с различните правоносители, за да могат да ползват тяхното съдържание.

Текстът за филтрите е перифразиран, като се описва, че интегрирането му не трябва да доведе до създаване на система за „масов мониторинг“. За сметка на това се казва директно, че компаниите трябва да „могат да реагират веднага при установяване на нарушение на авторските права“. Любопитна е частта, в която се задължава платформите да предоставят информация на правоносителите за това как „работят техните практики“ за спазване на директивата.

В редактираната версия, Член 17 добавя и специални изключения, като под ударите на авторското право не попадат материали, които се използват за цитиране, критика, ревю, карикатура, пародия или стилизация. Извън обхвата на директивата също попадат онлайн платформи, които генерират под 10 млн. евро годишни приходи и разполага с под пет милиона абоната.

Остават въпросите как точно отделните платформи ще се справят с промените и как ще следят за спазване на авторските права. Големите въпросителни стоят и пред стриймърските сайтове, като Twitch и други. Директивата в това направление е доста обща, като може да се създадат редица прецеденти, които в крайна сметка да наложат или интегрирането на филтри или масовото ѝ неспазване.

The post Европа окончателно прие противоречивата директива за авторското право appeared first on TechTrends България.

Депутатката от Пиратската партия Юлия Реда обяви, че е планирана нова тристранна среща между представителите на Европейския парламент (ЕП), Европейската комисия и Съвета на ЕС за следващия понеделник. На нея трябва да бъдат финализирани окончателните детайли по директивата за авторското право. Одобреният текст след това минава през трето гласуване в ЕП и последвано от финално одобрение през Съвета на ЕС.

В края на януари, се увеличи броя на държавите, които се противопоставиха на директивата и най-вече на Член 13. Поради силната опозиция при предварителните разговори, срещата на тристранката беше отложена. Част от държавите са против самото естество на текстовете, които предвиждат филтриране на онлайн съдържанието.

Френско-германския консенсус

Най-важна беше разликата в позициите между Германия и Франция. Двете държави са за приемането на Член 13, но се разминаваха в детайлите около това за кои компании да важат изискванията за филтрите. Франция настоява те да се прилагат от всички, независимо от размера на бизнеса им. Германия предпочита филтрите да са задължителни само за компании, които отговарят на определени изисквания за годишен оборот.

Двете държави са достигнали консенсус, при който се налага минимален праг, на който онлайн платформите трябва да отговарят, за да наложат пълна и автоматизирана проверка на своето съдържание. Изискванията са толкова ниски, че реално обхващат почти всички платформи. Те включват, услугите да са налични от поне три години, компаниите да имат годишен оборот от поне 10 млн. евро и да разполагат с над 5 млн. уникални посетители. Така почти всяка малко по-популярна платформа или приложение попада под ударите на Член 13.

Консенсусът между Франция и Германия е ключов, защото решенията на Съвета на ЕС се приемат с квалифицирано мнозинство с гласовете на поне 55% от държавите-членки, които представляват 65% от населението на Съюза. Двете страни са с едни от най-многобройното население в Европа, което ще им гарантира преминаването на тази бариера.

По пътя на филтрирането и цензурата

Така, директивата си проправя пътя през Съвета и остава единствено ЕП. Там ситуацията е интересна, защото от една страна има силно лобиране за приемането на Член 11 и Член 13 и директивата като цяло от страна на правоносители и големите медийни корпорации, от друга през май предстоят нови избори за европейски представители.

В самия пост на Реда не се споменава какво е състоянието на Член 11, който ще забрани на технологични гиганти, като Google и Facebook да извличат кратко описание и визия на новини и материали, защитени с авторско право онлайн. За да го правят, платформите ще трябва да плащат на съответните медии. Текстът е познат и под името „данък върху линковете“. Член 11 беше леко видоизменен, като се добавиха изключения, като Wikipedia. Дори с тях, перспективата за филтриране и цензуриране на глобалната мрежа в Европа остава мрачна и реална. Google демонстрира как ще изглежда нейната услуга News след прилагането на директивата буква по буква. Компанията дори заплаши, че ще изтегли редица функционалности и продукти от Стария континент, заради новата регулация.

The post Франция и Германия задвижват преговорите за новата директива за авторското право в ЕС appeared first on TechTrends България.