Да, говорим за митичното за България електронно управление. Първите хаотични стъпки в изграждането му са предприети още в последните години на комунизма, а след това темата остава като обещания на редица правителства. Сега, 30 години по-късно, имаме готови само отделни компоненти, които са готови в рамките на е-управлението. В здравеопазването например, дигиталните услуги са почти мираж, ако не броим възможността за справка дали дадено лице е осигурено или не.

Помощ от IT сектора

Български IT компании предлагат безвъзмездно 15 хил. човекочаса на своите специалисти по изграждането на системи за електронни здравни досиета, е-рецепти и направления, проследяване на лекарства и анализиране на ефективността им. Помощта е за да може да се даде тласък на е-здравеопазването, което стои в безизходица, заради хаотични обществени поръчки, обжалвания и други пречки.

Подкрепата е заявена от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST, бившата Българска аутсорсинг асоциация – бел. ред.). Тя ще включва работата на висококвалифицирани специалисти, които да подпомогнат изграждането на системата за електронно здравеопазване.

„Подобно на други индустрии и компаниите от сектора на технологиите и бизнес услугите вече се сблъскват с последиците от COVID-19 пандемията“, коментира Илия Кръстев, изпълнителен директор на A Data Pro и председател на AIBEST.

„Собствениците и мениджърите на IT компаниите смятаме, че наша отговорност към обществото е, не само да запазим възможно най-много работни места, но и да подкрепим институциите“ Илия Кръстев, A Data Pro

Технологичните компании за момента са по-малко засегнати от рестриктивните мерки средщу COVID-19 пандемията. IT специалистите най-лесно могат да се адаптират за дистанционна работа. Не само, защото повечето от задачите им са дигитални, но и защото често работят в международни екипи от разстояние. Затова е логично, компаниите от тази индустрия да се опитат да помогнат в ситуацията.

“Собствениците и мениджърите на нашите компании смятаме, че наша отговорност към обществото е, не само да запазим възможно най-много работни места, но и да подкрепим институциите и Националния оперативен щаб като предоставим безвъзмездно наличния си свободен ресурс за справяне с кризата причинена от COVID-19“, заяви още Кръстев.

Идеята е била посрещната с доста ентусиазъм от членовете на Асоциацията и затова толкова бързо идва и самата подкрепа.

„Реално в рамките на 24 часа получихме съгласие на повечето фирми за тази инициатива“ Ивайло Славов, Bulpros

„Ентусиазмът на членовете ни беше страхотен“, коментира Ивайло Славов, главен изпълнителен директор на Bulpros и член на борда на AIBEST. „Реално в рамките на 24 часа получихме съгласие на повечето фирми за тази инициатива“, допълни той.

AIBEST ще предостави редица ресурси на държавата. Сред заявените са бързо активиране на онлайн платформа, която да подпомага на здравните екипи с информация, следене на обстановката и спазване на карантината, системи за насочване, комуникация и др. Допълнително, Асоциацията ще представи анализ на добри практики и предложения, как да може да се дигитализира българското здравеопазване по-бързо и ефективно.

Порочният кръг на поръчките

Според здравеният министър Кирил Ананиев, при тези обстоятелства, дигиталните услуги в тази сфера ще могат да заработят още през ноември. Той допълни, че вече се работи по изграждането на определени модули от системата. Всеки един от тях е в различен етап на разработване.

Подобно на много други компоненти на е-управление, е-здравеопазването става жертва на различни по ефективност обществени поръчки, обжалвания и др. През 2018 г. министър Ананиев обяви, че системата за дигитални услуги трябва да заработи още през средата на 2019 г. Това не се случва именно, поради обжалвания на обществените поръчки или тяхното непрецизно изготвяне. Такива проблеми има и при редица други проекти, свързани с е-управлението. Самите услуги няма да се централизират напълно, докато не се въведе електронна идентичност на гражданите. Нещо, което зависи от Министерство на вътрешните работи и новите документи за самоличност. Проект, който стои замразен вече повече от пет години.

The post IT компании обещаха помощ за изграждане на е-здравеопазване в България appeared first on TechTrends България.

Дойде и денят X, в който в България усетихме, макар и в рамките на малко повече от час, какъв може да е света без Google. Надали ще разберем каква е точната причина, като се спекулира между проблем с център за данни, скъсан магистрален кабел и проблеми с DNS сървъри. Какъвто и да е, той беше отстранен и към 11 часа българско време, услугите на Google бяха възстановени. Засегнат беше почти целия регион на Балканския полуостров, заедно с половин Турция, елементи на Грузия и Кипър.

Видимите последствия

Технологичният гигант се асоциира почти напълно със своята онлайн търсачка. За повечето хора в Европа и САЩ тя е основният прозорец към глобалната мрежа. Малко потребители използва алтернативните търсачки, като Bing, Yahoo, Yandex или DuckDuckGo.

Отделно, потребителите нямат толкова силен развит навик да ходят директно до сайтовете, като изключим може би някои от най-големите новинарски и такива за имейл услуги. В България например, от Топ 5 посещавани сайтове, три са на Google (Google.com, YouTube.com и Google.bg), другите два са Facebook и порталът abv.bg. Това показват данните на Similarweb.

След търсачката, следващата голяма загуба за масовия потребител е YouTube, който също е на Google и ползва нейната инфраструктура. Към него добавяме имейл клиентът Gmail и облачния Google Docs офисен пакет, които се ползват от доста хора за работни и дори служебни платформи. Тези, които разчитат на навигацията на Google Maps също ще останат разочаровани от липсата на услугите на технологичния гигант.

Не трябва да забравяме и браузърът Chrome, като повечето му допълнителни функционалности са базирани на облачните услуги на Google. Приложението е най-използвано по света за директен достъп до глобалната мрежа.

Невидимите такива

Това са само директните последствия, които масовите потребители ще усетят незабавно. Google разполага с доста специализирани приложения и услуги, които биха докарали удар на експертите по дигитален маркетинг. Повечето сайтове ползват Google Analytics за следене на трафика и аудиторията си. Към него добавяме и Google Ads, който е центърът на реклами в различните платформи на технологичния гигант. Доста рекламни кампании минават през нея и съответно предоставят над 90% от приходите на компанията.

Това са само специализираните инструменти в рамките на екосистемата на Google. Към последната не трябва да забравяме и платформата Android. Най-ползваната мобилна операционна система се ъпдейтва и захранва от облачната инфраструктура на компанията. Липсата на връзка, няма да доведе до блокиране на работата на смартфоните ви, но много приложения може да не работят или да имат частични функционалности. Отделно забравете за ъпдейти, ако не сте правили и в същия момент системата на Google се срине.

Но към Google Cloud са закачени и много други технологични фирми, които пускат услугите до своите потребители през нея. Затова и връзката към онлайн платформи като Spotify, Fitbit и много други бяха отрязани.

Без паника

Липсата на услугите на Google беше временно явление, като проблемът беше сравнително бързо отстранен. Малко вероятна е появата на по-дългосрочна авария. Но дори и да има такава, за по-голямата част от нещата можете да намерите частични заместители. Краткото спирани обаче е много хубаво напомняне, че не трябва да сме 100% зависими от облачните услуги, които всички компании ни предлагат в момента.

Защото, в противен случай ще трябва да имаме резервен план за момент, в който облакът, независимо дали е Google или друг технологичен гигант, внезапно изчезне.

The post Денят, в който Google изчезне appeared first on TechTrends България.