Първоначално, тази функционалност ще е активна само за притежателите на т.нар. метални карти Revolut Metal. През следващите седмици, тя ще бъде налична и за останалите потребители на дигиталната банка.

Безплатно с ограничения

Различните видове клиенти на Revolut ще имат право на определен брой безплатни трансакции на месец. Ползвателите на вече спомената метална карта получават достъп до 100 сделки месечно без допълнителни такси. Клиентите на Premium услугата на Revolut ще са ограничени до осем сделки, докато тези на Standard – до три.

Добрата новина е, че дори да надвишат тези ограничения, самата такса ще е доста достъпна – един британски паунд. Годишната такса за съхранение на портфолиото от акции също е на минимално ниво от 0.01%. Последното предимство на новата услуга на Revolut е, че могат да се закупуват частични акции, на стойност например за 1 долар. Което също разширява достъпността на търговията, защото може да изисква по-малко начални средства, поясниха от компанията.

Потребителите, които желаят да започнат да търгуват с акции ще могат да ползват специален панел в приложението. Там ще бъдат изобразявани в реално време актуализациите на цените на отделните книжа.

Сделките ще се извършват в рамките на работното време на съответните борси, което е 16:30 ч. до 23:00 ч. българско време. Revolut също така обяви, че списъкът с налични за търговия акции, ще се актуализира непрекъснато и периодично ще се добавят нови такива.

Гъвкавостта на новите

Добавянето на тази функция беше планирана от доста време от страна на британския финтех стартъп. Revolut затвърждава тенденцията, че новите дигитални портфейли могат да бъдат доста по-гъвкави от традиционните банки например.

Интеграцията и добавянето на нови услуги става по-бързо и ефективно. Това важи с пълна сила за компании, които успяват да постигнат сравнително добър мащаб на своите операции, какъвто е случая с Revolut.

По-добрият пример беше преди месец, когато в България навлезе системата за мобилни разплащания Apple Pay на технологичния гигант. Първи, които я предложиха бяха двата дигитални портфейла – Revolut и Monese. Въпреки, че основните картови компании Mastercard и Visa имат съвместимост с Apple Pay, банките които са ги издали все още не са успели да интегрират в системите си приложението. С което продължават единствените потребители с достъп до услугата за мобилни и онлайн разплащания на Apple да са само Revolut и Monese. Въпреки уверенията на българските банки, че работят по въпроса.

The post Дигиталният портфейл Revolut стартира опция за търговия с акции без комисионна appeared first on TechTrends България.

През последните няколко години тече бавна трансформация, чрез която китайците започват да се ориентират не само към производството, но и към потреблението на технологични продукти и услуги. В страната не само се изготвят почти целия процент от смартфони по света, но е и най-големия пазар за тях. Целият процес в превръщането на Китай от глобална фабрика, към мащабен дигитален пазар е на път да приключи.

Вече виждаме първите признаци за развитие на тенденцията в тази посока. Може би най-категорични са данните от доклада China Internet Report 2019, изготвен съвместно от South China Morning Report, Abacus и Edith Yeung. В него се разкриват мащабите, които придобива глобалната мрежа в страната, както и все по-бурното развитие на дигиталната ѝ икономика.

Документът показва и друга тенденция – китайските компании все повече започват да движат иновациите, с които се съобразяват останалите, а не просто да копират вече съществуващи решения от САЩ, Европа, Япония или Южна Корея. Тя започва да става видима и осезаема при хардуера, като пример са смартфоните и мрежовото оборудване на Huawei през последните няколко години. Но докладът дава подобни примери за мобилни приложения и използването на иновационни технологии, които започват да диктуват тенденциите не само в страната, но и по света.

Мащабите на китайския интернет

През по-голямата част от вековете в миналото, Китай е разполагала с най-голямото население на света. В различни моменти на историята, страната е успявала или не да се възползва от този факт. За последните няколко десетилетия постепенното ѝ отваряне към глобалния пазар я превърна страната във втора икономическа сила, благодарение на изобилието от работна ръка, ниски цени и мащабно производство.

Сега този процес се пренася към другата страна на икономическата теория – потреблението. Китай започва да оглавява челните места, когато става дума за абсолютни стойности по граждани, които притежават смартфони или ползват интернет. По данни на доклада China Internet Report 2019 г. (пълната версия можете да я свалите ТУК) страната разполага с 829 млн. души, които използват глобалната мрежа. Това съответства на проникване от 60% спрямо населението.

По този начин интернет потребителите в Китай са над 2.5 пъти повече от тези в САЩ, въпреки че в Щатите има проникване от 89%. Тоест, азиатската държава има още пространство за увеличаване на абсолютния показател.

При мобилния интернет ситуацията е идентична – Китай има 817 млн. потребителя срещу 268 млн. в САЩ. Проникването е 58% и 81% съответно. Темповете на растеж при Китай са доста големи, ако сравним с други данни от миналата година. Страната е със 782 млн. смартфон потребителя към септември на 2018 г., показват данните на Newzoo. Далеч пред Индия и САЩ. Което показва, че или клиентите на мобилен интернет са се увеличили с около 30 млн. души или това са такива, които ползват таблети или други мобилни устройства за достъп до глобалната мрежа.

Доста по-важен е друг показател – обема на потребителите, които извършват мобилни плащания. В Китай те са впечатляващите 583 млн. души или проникване от 42% спрямо населението или десет пъти повече спрямо САЩ, където са 62 млн. или 19% проникване.

Азиатската държава отчита и значителни ръстове на годишна база и в трите категории. Докато при САЩ нещата са доста по-непостоянни, особено при общото интернет проникване, където се достига почти до стагнация.

Изводите само от тези тенденции показват, че Китай не само е в пъти по-голяма интернет икономика, но има още доста накъде да расте. В същия момент, дигиталният пазар в САЩ е доста узрял и възможностите за развитие са ограничени, с изключение на области, като мобилните разплащания например.

Самодостатъчната мрежа

Китайският дигитален пазар е с толкова големи мащаби, че страната създава собствена онлайн екосистема. Страната поддържа през годините сравнително протекционистка политика, когато става дума за софтуер и електронни услуги. За да може американска или друга компания да предоставя дигитални продукти или достъп до своите платформи на китайските потребители, тя трябва да отговаря на определени изисквания. Те могат да включват, възможност на властите да имат достъп до данните за своите граждани или да се филтрира съдържание, което правителството смята за неподходящо.

С една дума – цензура, при това по възможно най-технологичния и развит начин. Поради която доста американски компании реално нямат дейност в Китай и най-големият пример е Google. Други имат силно ограничено присъствие. Този контрол над онлайн пространството, познат и като „Великата китайска интернет стена“, има и друга, повече икономическа роля. Той в комбинация с правилото, че в страната международните компании могат да осъществяват дейност чрез партньорства с метни дружества или чрез смесени такива, дава възможност за приоритетен достъп на локалните играчи.

През годините, Китай изгради собствена екосистема от онлайн гиганти, които се възползват от мащабите на местния пазар, за да натрупат голяма база от потребители и да се развият. Предвид описаните размери на онлайн икономиката, това не е толкова трудна задача. Почти всеки елемент, който в САЩ и голяма част от света се контролира от една или няколко големи технологични корпорации, то в Китай има собствен играч.

Google владее глобалното интернет търсене, но в Китай лидер е BaiDu. При онлайн търговията Amazon и eBay са основните щатски играчи, докато в азиатския гигант имаме TaoBao (част от Alibaba), Pinduoduo и други. Facebook и Instagram са водещи социални мрежи, но в Китай те са непознати, за сметка на WeChat и Weibo. В China Internet Report 2019 е посочен доста подробен списък по сегменти.

Във всеки един сегмент има поне една или няколко китайски компании, които предлагат сходни или дори по-добри дигитални продукти и услуги на потребителите в страната. Благодарение на условията, поставени от властите, те могат да се развиват и да се възползват от големите мащаби на вътрешния пазар, без страх от силна външна конкуренция. Предвид огромната потребителска маса, това за тях е достатъчно, за да достигнат не малки размери.

Независимо, че китайската дигитална икономика успява да развие екосистема, която си е самодостатъчна, в един момент новите онлайн компании могат да погледнат за международна експанзия. Това вече се случва, като имаме примери с Alibaba и Tencent, които вече са дигитални хегемони в Китай и започват да конкурират доста успешно своите западни аналози. Те може да не останат единствени през следващите години, предвид перспективата за продължаващ растеж на местния пазар и разширяване на портфолиото от услуги.

Пресен пример е мобилното приложение TikTok, което отчита милиони сваляния през последните месеци в онлайн магазина iOS. То позволява да се споделят кратки видеа, нещо, което Vine се опипа да направи през 2012 г., но пазарът и технологиите още не бяха готови за подобен продукт.

От копия към иновации

Във всеки един икономически аспект от отварянето на Китай към света, страната е известна със способността много бързо да копира различни продукти и технологии. От няколко години има еволюция във фокуса на страната и тя се концентрира много по-силно върху развиването на собствено ноу-хау и иновативни разработки. В хардуера вече има първи признаци, макар че покрай сагата и търговските санкции на Huawei от страна на САЩ, виждаме, че в това отношение е още трудно да се постигне пълна независимост.

Дигиталните продукти не правят никакво изключение в тези посоки. На Китай може да им отнеме няколко месеца или дори седмици да копират игра, програма, интерфейс. Доста интересен пример в това отношение е PlayerUnknown’s: Battlegrounds (PUBG) и Fotnite. Идентични копия на двете гейм заглавия се появиха в страната, малко след като придобиха популярност на Запад.

Доста любопитен пример има с опита на PUBG в Китай. Местната Tencent реално притежава 20% дял в компанията, която стои зад разработчика, но това се оказва недостатъчно за пускането му на китайския пазар. Причината се крие в трудности с адаптирането му към локалното законодателство. Оказва се по-лесно да се направи пълно копие на играта и тя да се пусне под друго име, но с определени политически коректни промени.

Но китайските интернет гиганти вече не разчитат само на сляпо имитиране на западните продукти. Те усилено експериментират с определени подходи и дизайни, които в един момент започват да движат тенденциите в световен мащаб.

В China Internet Report 2019 се дават няколко примера, някои от които са спорни, дали китайските компании наистина са първоизточника на идеите. Първият е свързан с т.нар. Super App или концепцията различни функционалности да се интегрират в единно мобилно приложение, вместо да се предлагат отделени.

Вторият е комбинирането на социални мрежи и онлайн пазаруване. Тук наистина, Amazon, Facebook и YouTube започват едва през тази година подобни инициативи, въпреки че те са в подготовка от няколко години.

Третият е с вече споменатите социални мрежи за споделяне на кратки видео клипове. Идеята идва от американската Vine през 2012 г., но компанията се проваля да я реализира на пазара. Китайските разработчици успяват да я развият на практика и да я превърнат в надежден бизнес модел, засега.

Последният пример е в лидерството на патенти, свързани с новите технологии за мобилни мрежи от пето поколение (5G). Тук основна роля играе Huawei, макар, че в China Internet Report 2019, компанията не е спомената директно.

Потребителят е винаги прав

Последният фактор, който доста експерти посочват, като предимство на пазарите в Западна Европа и САЩ пред китайския, е платежоспособността на потребителите от последния. Както и от нагласата им да не плащат за различни услуги, които по принцип могат да получат или безплатно или да ги ползват нелегално.

Този начин на мислене се изменя и според данните от China Internet Report 2019, все повече китайци са готови да плащат за различни дигитални услуги. Това се дължи на няколко фактора. Първият е в появата на все повече платформи, които дават достъп до легално съдържание.

Вторият се дължи в цялостното повишаване на жизнения стандарт на голяма част от населението. Китай успява да формира доста значителна средна класа, която разполага с все повече средства, които да харчи за забавления. Това не само дава положително развитие на стрийминг услугите в страната, но и показва по-общите процеси, които се случват на този пазар.

Другият важен елемент за китайските потребители е, че те вече са толкова значим фактор в световната икономика, че започват да диктуват някои от тенденциите с тяхното си поведение. Един от примерите, който се посочва в China Internet Report 2019 е развитието и споделянето на кратки видеоклипове. По техни данни, близо 800 млн. китайци редовни гледат подобно съдържание.

По някои показатели Китай направо доминира световния дигитален пазар. По други все още има доста работа, за да може да се постигнат някои от резултатите, които са характерни за развитите региони като САЩ и Западна Европа. Черешката на тортата е, че основна част от него и бъдещия му потенциал е резервиран само за местни компании.

Предвид бързите темпове и огромния мащаб, с който разполага страната изобщо не е изненада, защо Вашингтон действа по подобен начин с търговската война, която води с Пекин. Сред списъка за преговорите между двете страни включват точно този точка.

С лекото открехване на вратата и разкриването на размера на китайската онлайн икономика, може да намерим доста обяснения, за случващите се процеси в международната търговия. Макар, това да е само едно парченце, от още по-големия пъзел, който се реди в момента.

The post Събуждането на технологичния дракон appeared first on TechTrends България.

Той отчита ръст от 16% на регистрираните потребители през изминалата година, както и 10% на хората и фирмите, които предлагат стоки и услуги през платформата. Така в края на 2018 г. OLX разполага с 2.8 млн. регистрирани профила и близо 2.6 млн. уникални посетители на месечна база. Което показва сравнително висок процент на активните регистрации. Високият интерес към сайта е лесно обясним, защото той предлага на обикновените потребители да купуват и продават най-разнообрази стоки и услуги. От електроника и дрехи, през авточасти, коли, недвижими имоти, до различни нишови услуги.

Компанията цитира данни от изследователската фирма Gemius, че olx.bg е на първо място по интернет трафик в страната сред регистрираните в България сайтове. Това е станало през ноември и декември, когато потребителите се активизират да пазаруват за коледните и новогодишни празници. Друг факт, който от OLX посочват е, че техния сайт обхваща около 60% от интернет населението в страната. Което означава, че платформата обхваща около 40% от всички българи, ако вземем данните за проникване от Евростат или 67%. Ако вземем данните за най-посещавани сайтове на платформата SimilarWeb и махнем международните участници (Google, Facebook и YouTube) OLX е на трето място след портала и е-поща abv.bg и торент тракера zamunda.net.

Обяснение за несъответствието

Откъде може да идва това разминаване? Точен отговор няма, но може да се направят две предположения. Първото е в метриките, които използва НСИ и Евростат. Има доста спорове дали статистиката на агенциите не занижава стойностите за използване на интернет от населението, заради методологията на изследване.

Другото обяснение, може да се намери във факта, че OLX не дава информация колко от тези потребители са крайни и колко – бизнес. В платформата на компанията има доста профили, които са на различни магазини или фирми. Те влизат в общата бройка и затова могат да изкривят данните.

Управляващият директор на OLX Камен Янкулов единствено коментира, че има засилен интерес към платформата от корпоративни клиенти, защото предоставя бърз достъп до голяма база клиенти и чрез нея е доста лесно и евтино за осъществяване на търговия в момента.

Но, няма как да отречем, че е-търговията в България цъфти. Най-лесно забележимо е с бума на куриерските услуги и предлагането на специални възможности, които да улеснят онлайн продажбите. Такива са отваряне и тестване на продукти, наложен платеж, приемане или връщане на пратка на място и др.

Предпочитанията на българите

Независимо колко е делът на българите, които ползват интернет за пазаруват, тези които го правят са доста активни. Според данните изнесени от OLX, близо 68% от потребителите на платформата купуват онлайн всеки месец, а около 75% също така я използват и за да продават. Като най-често българите използват сайта за поръчка на дрехи и модни аксесоари, те са с 54% дял, а тези, които предоставят такива са 41%. Най-търсени и предлагани са роклите и якетата, показват данните на OLX.

Смартфоните са най-търсене при разглеждане на отделните стоки. Интересът към тях се е увеличил през 2018 г. с  21%, спрямо предходната година. Следват гумите и джантите и видеоигрите и конзолите. Сегментите с най-засилен интерес като процентно съотношение са авточастите и наемите на недвижими имоти. Причината за първите може да се обясни донякъде и със силното предлагане. Авточастите водят в тази категория по брой обяви, следвани от гумите и джантите.

Пукването на балона на криптовалутите и срива на цените им е довело до бум на обявите на хардуер предназначен за добиването им. Цели конфигурации или отделни компоненти са залели аукционния сайт през 2018 г. Най-скъпата единична обява е била на стойност 40 хил. лева, което показва и какви инвестиции са направени в тази сфера.

Най-търсената марка автомобили е Vokswagen, като моделът Golf 3 продължава да води тази класация в Перник. При недвижимите имоти, наемите са най-търсени, а продажбите – най-предлагани. Тази тенденция се обяснява с икономическия растеж и увеличението на строителството в големите градове и не само. Цените на недвижимите имоти продължава да расте в платформата, като за София е доста любопитно скокът на стойностите на гаражи и обособени паркоместа с 321%.

Наложен платеж срещу плащане с карта

Царят на разплащанията в България винаги е било плащането в брой. Наложният платеж предоставян от търговци и куриери „отключи“ вратите на е-търговията за българите. Според Камен Янкулов, все по-силно се забелязва тенденцията за преминаване от тази форма на разплащане към картова. Според него, делът на картовите трансакции в OLX през 2018 г. е между 40 и 45%, което е доста висок, предвид традиционните разбирания за пазара.

„Увеличеният интерес към подобни трансакции се дължи главно, заради повишената сигурност и регулациите като GDPR, както и други механизми за защита на клиентските права“, коментира Янкулов.

The post OLX е вече с 2.8 млн. регистрирани потребители в България appeared first on TechTrends България.