Последният анализ на фирмата по киберсигурност Night Lion Security показва, че пазарът за хакнати потребителски акаунти за различни игри. Най-голям интерес и цена на подобни придобити по незаконен начин данни очаквано е към хитови заглавия, като Fortnite. Коронавирус пандемията и социалната изолация е довела до истински бум не само на самите игри, но и на този нелегален пазар.

Fortnite на прицел

Night Lion Security се концентрира повече за ситуацията около хита на Epic Games – Fortnite. Играта е безплатна, но генерира милиарди долара приходи от продажбата на различни виртуални предмети. Един потребителски профил, може да разполага с платени такива за стотици или дори хиляди долари. Те могат да се препродават през магазина на Epic и така има шанс да се избие инвестицията.

Затова и цената на хакнатите акаунти варират значително от няколко долара, до няколкостотин или дори няколко хиляди долара. Средната им стойност е около 200-250 долара.

Извличането на профилите става по сравнително прост начин. Повечето нелегални търговци използват специални софтуерни инструменти, с които преглеждат бързо отделни бази с хакнати данни. Като засекат наличието на акаунт от популярна игра, извличат информацията и после я препродават.

По думите на директора на Night Lion Security Вини Троя, един напорист търговец може да продаде Fortnite акаунти за 20 хил. долара на ден. Отделно, те предлагат подобни данни за други популярни игри, както и за социални мрежи, като Facebook, Twitter, Telegram и др.

Но не само

Fortnite може да е популярното име в момента, за което се хващат медиите, но реално това не е играта, която формира най-много пари от незаконни продажби на потребителски акаунти. Roblox, RuneScape и Minecraft се предполага, че прибират дори по-добри суми за хакнати профили.

Общо четирите игри привличат около 700 млн. долара на година, като останалите около 300 млн. долара идват от много повече на брой други заглавия.

Мерките

Нарастващата тенденция за кражба на профили кара гейм компаниите да затягат сигурността на своите системи. Не само на целите бази данни, но и на начина по който един потребител се идентифицира. Повечето вече разчитат на т.нар. двустепенна верификация. При нея, влизането в профила става на две стъпки.

Първата е традиционната – с имейл/потребителско име и парола. Следва втората стъпка, при която играчът трябва да въведе специфичен код, който получава на смартфона, мейла или на специален токен. Тази практика се прилага доста масово от банките при техните онлайн услуги. Покрай кражбата на потребителски акаунти и гейм компаниите опират до нея. Включително Ubisoft, Blizzard и самите Epic Games.

Това явно не е достатъчно, щом има толкова много откраднати профили за Fortnite. От Epic Games допълват, че разполагат и с още защити. Те включват captcha механизмите, система за анализиране на оценка на IP адресите и машинно самообучение за идентификация на потенциални пробиви.

Проблемът с достъпността

Най-големият проблем с продажбата на хакнати акаунти е, че правят подобна услуга доста достъпна. Феноменът за кражбата на подобни данни, е от много години, но преди тя се ограничаваше само до хора, които ги взимат за персонална изгода. Тоест, да напреднат по-бързо в дадено заглавие или да отмъстят на някой играч. Продажбата на големи бази с данни и наличието на такъв пазар, затваря един порочен кръг. Защото докато има търсене, ще има и предлагане. Съответно и хакване на системите на гейм компаниите.

COVID-19 пандемията засили допълнително този пазар, заради изолацията вкъщи на повечето хора по света. Което извади все повече на показ проблема с хакването на профилите. Например, Ubisoft пострадаха доста чрез своя хит Rainbow Six: Siege. По време на социалната изолация се достигна до бум на ползването на откраднати акаунти, включително и на утвърдени професионални играчи.

Хакнатите профили могат да се използват за различни цели. Купувачите могат да са играчи, които вече са били баннати от дадено заглавие, заради лошо поведение, обиди или ползването на хакове и други програми. В по-редки случаи това може да е вече споменатото злепоставяне на конкретен откраднат акаунт. Във всички, този нелегален пазар ще навреди на гейм индустрията и няма да помогне за нейното качествено развитие.

The post Пазарът за откраднати гейм акаунти достигна 1 млрд. долара appeared first on TechTrends България.

Комбинацията от всички те, формират Европейския индекс по кибербезопасност. Първенец по него е Германия със 76.37 точки, следван от Ейре (Ирландия) със 73.60 и Дания с 69.82 точки.

България е на 22-ро място зад Латвия и пред Словения. Последни в класацията са Литва, Кипър и Румъния. Интерактивна таблица с цялата класация, можете да намерите тук.

За доста родни експерти, страната ни дори може да се позиционира и по-назад, когато става дума за киберсигурност. Държавната ни администрация е търпяла постоянни критики, че неглижира темата, особено при обществени поръчки за изграждане на различни платформи и услуги. В изследването на VPNOverview може да направим доста интересни изводи, за ситуацията, различните заплахи и (не)активността на властите.

Липса на дигитални престъпления

Първата категория е наличието на киберпрестъпления във всяка една от държавите. В нея са включени следните три показателя, базирани на дял от населението. Първият е, колко хора са откривали зловред софтуер на свои устройства, вторият показва, колко са станали жертва на онлайн банкова измама и последният обхваща потребителите, чиито профили в социални мрежи или имейли са били хаквани.

За щастие, България в тази категория е на доста предни позиции. Статистиката показва, че почти всеки трети българин е откривал зловред софтуер на своите устройства (30%). Страната ни е на престижното трето място по този показател. Най-много холандци са откривали вируси на компютрите или смартфоните си.

Страната ни е на четвърто място по най-малко жертви на банкови измами онлайн – едва 4%. Всъщност с тази стойност са още Словакия, Латвия и Естония. Над двойно повече българи са им хаквали профилите в социалните мрежи или имейли – 9%. Тук сме пети, заедно с Гърция, Германия и Хърватска.

Тези резултати могат да се тълкуват двузначно. От една страна, те могат да означават, че българите не са обект и интерес на хакерите към подобни кибератаки. От друга, могат да показват, че всъщност самите потребители не са разбирали, че са обекти на подобни зловреди действия онлайн.

Повишен риск от бъдещи опасности

Втората категория в Европейския индекс по кибербезопасност е свързан с риска от бъдещи онлайн атаки. Показателите отново са три –  уязвимостта на самата държава от потенциални кибератаки, както и дял от потребителите изложени на риск от онлайн заразяване на устройствата им посредством посещение на сайтове. Последният е свързан с опасността жителите на даден страна да прехвърлят компютърен вирус посредством файлове получени онлайн или през USB флаш памет.

България не е сред най-застрахованите или застрашени държави от риск за киберпрестъпления. Тя е на 17-то място по първия показател със световен ранг 54. Но е далеч зад държави, като Великобритания (ранг 5) Франция (ранг 6) и Холандия (ранг 7).

По-големите опасности за страната ни, според VPNOverview, идват по посока посещенията на заразени или съмнителни сайтове. Тук сме на 22-ро място, като 21.4% от населението е  застрашено. България е лидер, когато става дума за обмен на файлове. Компанията изчислява, че 21.7% от сънародниците ни са изложени на риск от заразяване на устройствата им чрез файлове обменени онлайн или през USB флаш памет. Тук страната ни изпреварва Румъния, която е с 19.7% по този показател.

Мерки свързани с киберсигурността

Третата категория са мерките, които взима правителството на всяка страна за повишаване на киберсигурността. Тя е засегната по-леко, като има само два показателя – единият е свързан с готовността на властите да предприемат действия в тази насока, а другият е с броя на документите (нормативни и законови) свързани с повишаване на дигиталната безопасност.

По първия, страната ни е на 20 място, като VPNOverview оценява нашето правителство, че полага 0.579 усилия в тази посока, при максимална стойност от 1. В същото време, България е приела три документа за повишаване на киберсигурността, което ни нарежда между 20 и 26 място.

Не се знае, дали страната ни нямаше да заеме по-задна позиция, ако тази категория включваше по-задълбочено изследване. Трябва да се отбележи, че VPNOverview не споделят точната методология за изчисление на всеки един от показателите. Така че дори да приемем с лек скептицизъм данните, те разкриват интересни тенденции, в една по принцип пренебрегвана сфера в България.

The post България е на опашката в Европа по кибербезопасност appeared first on TechTrends България.