Затова към всяка нова европейска технологична компания, която излиза на световния пазар и разполага с пазарна оценка за милиарди долари/евро се гледа с огромна надежда. Такъв е случаят с Wirecard – германско финтех дружество, което предлага онлайн разплащания и обещава да преобърне финансовия сектор.

Надеждите, че Wirecard ще бъде новият PayPal се изпариха яко дим, след като през месец юни, тя подаде документи за банкрут. Събитието не е толкова интересно, колкото причината и как се стигна до него. То е вследствие на открита финансова „черна дупка“ в размер на 1.9 млрд. евро след няколко независими счетоводни одита.

Така от пример за успешен финтех стартъп, Wirecard за дни се превърна в синоним за грандиозен провал. Като припомни на Европа, че величаенето на изключенията и пропускането на критична оценка, може да доведе до подобни резултати. САЩ също допускат подобни компании да се развиват, като Theranos е най-големия пример, който може да се даде.

Историята за възхода и падението на Wirecard и потенциалните последствия е повече от интригуваща, затова ще я разгледаме в следващите редове.

По пътя на славата

Тя не е само на няколко дни или години, а ситуацията и фирмата е развивана повече от две десетилетия. Wirecard е основана в Мюнхен още през 1999 г. буквално в последните месеци на дотком балона в САЩ. Нейната дейност е да обработва различни разплащания. Подкрепена е от частни и рискови инвеститори в началото.

Първите няколко години са трудни, като почти на ръба на провала през 2002 г. преживява основна трансформация. Маркус Браун – бивш консултант в KPMG влиза в Wirecard като главен изпълнителен директор и води сливането с основния ѝ конкурент в Германия – Electronic Business Systems. Последва мащабно преорганизиране, като дружеството се фокусира основно към онлайн разплащания и поне на пръв поглед тръгва по стъпките на PayPal.

През 2005 г. Wirecard излиза на германската борса чрез обратно публично-първично предлагане. То е и първият и най-ранен сигнал за потенциални нередности в технологичния гигант. За него след малко. Година след това, компанията е включена в технологичен германски индекс TecDAX

От 2007 г. Wirecard започва постепенна международна експанзия отвъд Европа. Първо е открито звено в Сингапур. Следват четири години затишие най-вече заради липсата на достатъчно средства за по-масово разширение. То започва през 2011 г. след като Wirecard набира капитал от 500 млн. евро от тогавашните си инвеститори. Новият ресурс се използва за придобиване на компании по целия свят, което поставя началото на бурния растеж на европейското дружество.

Към 2014 г., то разполага вече с операции в Нова Зеландия, Австралия, ЮАР и Турция. Година по-късно осъществява и едно от най-големите си придобивания в Индия за 340 млн. евро, с което стъпва на този пазар. До края на 2016 г. постига разширение в Северна Америка и Бразилия. В края на 2019 г. след придобиването на AllScore Payment Services в Пекин, компанията навлиза и в Китай.

Мащабното разрастване дава сигнали към инвеститорите и пазарите, че Wirecard е на път да се превърне в глобален гигант. Което я изстрелва като пазарна оценка и ѝ помага да привлече инвеститори и нови средства. Така през 2018 г. тя става част от основния общ германски борсов индекс DAX и се нарежда сред 30-те най-големи публични компании на борсата в Германия. Това се случва, като заменя една от най-големите банки в страната – Commerzbank.

През 2019 г. японският гигант SoftBank инвестира 900 млн. евро (или 1 млрд. долара) в Wirecard, с което пазарната ѝ оценка скача до впечатляващите за нова европейска компания от 17 млрд. евро. Привлеченият огромен ресурс през годините се инвестира не само в придобивания, но и в разширяване на дейностите и портфолиото. Добавени са предплатени кредитни карти за онлайн пазарувания, услуги за управление на риска, софтуерни решения, които ползват изкуствен интелект.

В продължение на години Wirecard расте стремоглаво. Компанията казва, че обработва транзакции за 140 млрд. долара годишно за над четвърт милион фирми. За кратко време тя има по-висока пазарна капитализация спрямо която и да е германска банка и е най-големият европейски финтех.

Първи червени лампички

Проблемите на Wirecard могат да се проследят доста назад в миналото и има немалко сигнали, че ситуацията с дружеството не е „чиста“. Най-първото такова е самото излизане на компанията на германската борса. Споменахме, че това става чрез обратно IPO.

То е осъществено, като компанията поема контрола върху берлински кол център наречен InfoGenie, чиито акции са обезценени до минимална стойност. С този ход, Wirecard става публична компания, но избягва регулаторната проверка и публикуването на задълбочените доклади за финансовото ѝ състояние по това време, заплахи, бизнес модел и описание на операции. Оттук насетне тя е задължена само да подава финансови резултати на тримесечна база. Които на базата на досегашните разкрития на одитори и регулатори показват, че най-вероятно са били манипулирани през годините.

Първият по-сериозен сигнал за потенциални счетоводни измами излиза наяве през 2008 г. По това време германски акционери се усъмняват в изрядността на финансите на компанията. Започва проверка, като за първи път тогава е привлечен Ernst & Young (EY), който се превръща в основен одитор оттук насетне. Проблеми не са установени, а германските власти дори разследват акционерите подали сигнала, защото не са споменали, че имат дялове в Wirecard. През следващите няколко години, регулаторите реално заемат страната на компанията, както ще видим по-нататък.

Следват няколко разследвания на Financial Times, като едно от основните е публикувано през 2015 г. Тогава британското издание твърди, че има несъответствия в счетоводните отчети на Wirecard за 250 млн. евро, които липсват. През същата година изследователската фирма J Capital Research смята, че азиатските операции на германското дружество са доста по-малки в действителност, отколкото ги представя в своите баланси.

Година по-късно е подаден анонимен сигнал в което се обвинява Wirecard за пране на пари. Последва разследване на германските власти, но не на компанията, а на подателя, като се смята, че това е направено с цел пазарна манипулация.

Сингапурският скандал

Нито едно от тези действия не води до сериозни последствия. До 2018 г. когато самото сингапурско звено на Wirecard започва вътрешно разследване за практика на трима служители от финансовия си отдел. Те са се опитвали да изпратят пари до индийското звено чрез трети страни. Тоест да прелеят средства от една Wirecard компания в друга, но като ги маскират като реални операции.

В края на 2018 г. разследването е спряно на централно ниво, но информация за това изтича до Financial Times. Британското издание пише по темата в първите дни на 2019 г., при което следва… проверка на германския регулатор BaFin за пазарна манипулация от страна на вестника. Причината за правителствения чадър е, че Wirecard е станал важен компонент за германската икономика.

Усилията на Financial Times не остават незабелязани, тъй като сингапурската полиция прави обиск на офисите на Wirecard в страната. В същия момент излизат и разследвания на британския вестник за изнасянето на значителна част от операциите на германската компания на партньори във Филипините. Financial Times твърди, че именно тези трансакции, както и дейността в Сингапур и Дубай отговарят за основната част от приходите, които официално обявява Wirecard.

Британското издание прави ново разследване в което пише, че всички тези приходи са умишлено завишени и не отговарят на действителността. Wirecard многократно отрича тези обвинения, но след натиск на инвеститорите наемат KPMG като втори одитор.

Последният удар на Financial Times е с разкритията, че германската компания продължава да обслужва основно порносайтове и платформи за онлайн залагания, като взима доста висока комисионна за това. Големите финансови компании ползват тези сектори само в началото на развитието си и после се оттеглят, заради потенциални имиджови проблеми. Това е друг индиректен сигнал, че нещата около Wirecard не са напълно изрядни.

Смъртоносният удар

Всичко приключва дни преди началото на лятото на 2020 г., когато филипинската тиктакаща бомба избухва. На 18 юни след задълбочен одит проведен от EY се оказва, че липсват около 1.9 млрд. евро, за които компанията казала, че са в две филипински банки. Сумата е около две-трети от годишните приходи на компанията за 2019 г., или колкото цялата печалба на Wirecarad от последните 10 години.

Според одита, тези пари „най-вероятно“ никога не са съществували, като се води разследване дали са откраднати или става дума за измама на трето лице. Така съмненията около Wirecard, че финансите на компанията не са изрядни се потвърждават.

Тогавашните проверки не доведоха до особени последствия за Wirecard. След одита през тази година обаче започват още проверки и обиски в Мюнхен и Виена.  Изпълнителният директор Маркъс Браун подаде оставка, след като проверката показа, че има „индикации“ за „погрешна представа“ за кешови баланси в някои от сметките на компанията.

И двете банки във Филипините казват, че не са имали отношения с Wirecard и пари от тази компания не са постъпвали при тях някога. Гуверньорът на централната банка на страната заявил, че документът, който твърди обратното, е фалшифициран.

Така започва доста дълга история от имена на адвокати и служители, които може по един или друг начин да са участвали в схемата. Първоначално Wirecard казва, че ще продължи работа както обикновено. След това обаче подава документи за банкрут. Оказва се, че липсващата сума е по-голяма от дълга на компанията, който е 1.97 млрд. долара към консорциум от 15 кредитори, а в последствие скача до над 4 млрд. долара.

Бърз разпад

Всичко се случва толкова бързо, че все още има много неизвестни и установени детайли. Все още не е ясно например дали парите не са съществували и става дума за опит за прикриване на лоши финансови резултати или пък са били източвани. Не се изключва схема, която да включва и двете действия. След сингапурския скандал, първичното разследване на германските регулатори и навлизането на KPMG като втори одитор EY „вижда“ дупката.

Сега вече се води пълно разследване от германските власти, които най-накрая обръщат поглед към самата компания, а не към нейните критици. Те се насочват към партньори на Wirecard, включително Senjo Group, която е базирана в Сингапур, където е и централата на европейската компания за азиатските ѝ операции. Самата местна група помага на Wirecard да се развива в нови пазари в Азия, където няма лицензи. Тя е получавала дял от преводите, а приходите да били в банкови сметки на доверени лица. Според данни, които са получени от Wall Street Journal, Senjo и други две сходни компании в Дубай и Филипините, са осигурявали над половината от приходите на Wirecard и над 95% от печалбата през последните години.

Разследващите в Германия проверяват дали партньорите на Wirecard по някакъв начин не са създали финансовата дупка. През април KPMG също са одитирали Wirecard и не са успели да докажат, че всички приходи от партньорите са реални. Досега Senjo и останалите компании не са коментирали темата. Самата Wirecard е наела адвокатска къща и в Сингапур да разследва.

Върхът на айсберга

Проблемите на Wirecard следват една и съща тенденция – първо има подозрения за липсващи пари или подправени сметки. След това следва проверка, която не открива нещо сериозно, както и такава на регулаторите, но доста често насочена в грешната посока. Вглеждане в детайлите обаче показва и друго. И проверката на KPMG и тази на EY не може да докаже наличието на парите във Филипините – въпросните малко над 2 млрд. долара. KPMG казват, че Senjo и другите трети лица не са съдействали на одиторите.

При одита на EY обаче одиторите получават вече споменатите писма от банките, които отричат наличието на парите и сметките. Това води до срива на компанията. Браун се предава на полицията, а главният оперативен директор Ян Марсалек, е уволнен и в неизвестност, като дори документите за последните му пътувания са фалшифицирани.

Сега пред доскоро обещаващата компания предстои разпродаване на активите. Пред Financial Times главният финансов директор на Deutsche Bank Джеймс вон Молтке казва, че банката има интерес към някои звена на Wirecard и би помогнала и на Wirecard Bank, но всичко все още е в ранна фаза на разговори.

Финансовият министър на Германия Олад Шолц също кава, че „това е само върхът на айсберга“  и не изключва да има още открития. За компанията това означава, че е много малко вероятно да се възстанови.

Последствията

Стремежът да се насърчат иновациите много често води до „приспиване“ на властите, които при традиционни играчи от финансовия сектор ще действат доста по-решително. Финтехът е изпълнен с компании, които обещават за края на досегашното банкиране. Някои от тях успяват да го постигнат, други не, а трети може да имат не толкова чисти помисли.

Случаят с Wirecard е класически прийом на някои стартъпи от Силициевата долина. От една страна имаме прикриване на определени практики, които имат за цел да надуят пазарната ѝ оценка и да привлекат допълнително финансиране. Или да им осигурят достатъчно време, за да могат напълно да променят бизнес модела си. От друга – пълното предположение на регулаторите, че компаниите са изрядни. Този проблем може да се проследи в САЩ, а вече и в Европа. За съжаление Стария континент засега успява да репликира повече от негативните, отколкото позитивните подходи в Силициевата долина.

Провалът на Wirecard може да понижи доверието на потребители, инвеститори и власти към финтеха като цяло в Европа. Една развитие, което ще бъде с две остриета, защото може да затрудни и компании с добри идеи и решения.

Последното последствие е за един от най-големите IT инвеститори по света – японската SoftBank. Първо тя инвестира общо 9 млрд. долара в затъващата в момента американска WeWork. Като добавим и вложението от 1 млрд. долара в Wirecard говорим за потенциално отписване на 10 млрд. долара в рамките само на тази година. Това е огромна сума дори за SoftBank, които имат портфолио от 100 млрд. долара.

The post Възход и падение на финтех гиганта Wirecard appeared first on TechTrends България.

На върха на финтеха

Последната инвестиция от 500 млн. долара идва основно от базираната в САЩ компания за рисков капитал TCV (Technology Crossover Ventures). От Revolut допълват, че в този кръг на финансиране участват и доста от предишните инвеститори. Те са доста като брой и сравнително малки като имена няма информация някой от тях да има по-доминиращо участие.  Списъкът включва Greyhound Capital, Draper Espirit, Index Ventures и много други. В първите години, Revolut привлича и грантово финансиране по програма на Mastercard.

Общият привлечен капитал на компанията възлиза на 836 млн. долара. При оценка от 5.5 млрд. долара, Revolut твърди, че е една от най-скъпите финтех дружества в света към момента. То отчита силен ръст на общия брой клиенти, като през 2019 г. той е 169%. От компанията допълват, че активните дневни потребители нарастват с 380%.

Как точно се отразява това на финансовите резултати на Revolut е малко по-трудна задача. Компанията е частна, не е излязла на световните борси и обяви своя счетоводен отчет за 2018 г. едва в края на миналата година. Общите приходи се утрояват и достигат 58.2 млн. британски лири.

Revolut отчита удвояване на загубата, която скача от 14.8 млн. лири на 32.8 млн. лири. Причината е в агресивната експанзия на услугите и продуктите на компанията по света. Revolut добави редица държави, в които оперира, като разширяването продължава и до момента.

Пари за години напред

Огромната пропаст между приходите, загубата и привлечения капитал, означава, че компанията в момента тепърва развива бизнес модела си. Свежите средства според Revolut ще се използват за укрепване и подобряване на настоящите услуги и продукти, както и за предлагането на нови такива. В плановете влизат кредитиране на физически и юридически лица, добавяне на спестовни сметки с висока лихва, които да не са достъпни само във Великобритания и др.

Revolut прави мащабно разширяване, което включва не само разходи по нвализане на нови пазари, но и редица други. Компанията разработва нови услуги, продукти и назначава нови кадри с бързи темпове. Revolut обяви, че за нея работят постоянно над две хиляди души, като сред тях има и редица големи експерти в областта на предприемачеството и финансовия свят.

Добавянето на нови клиенти и продукти може да засили приходите. Предвид темповете на растеж, няма да е изненада, ако и оперативната загуба на компанията продължи да се увеличава. Така, реално средствата ще са необходими, дружеството да запази стабилност, независимо, че гори пари. Размерът от 500 млн. долара е повече от достатъчен, да се постигне значителен мащаб и да се осигури работата на компанията поне още няколко години.

Надеждата е дотогава, в един момент приходите от оперативна дейност да се окажат достатъчни, за да могат да покриват разходите. В противен случай, може да се изпадне в ситуацията на Uber, чиито бизнес модел се оказа неподходящ в силно регулаторна среда и компанията продължава да гори пари, независимо от огромната си пазарна оценка и привлечен капитал.

The post Revolut набра нови 500 млн. долара финансиране appeared first on TechTrends България.

Така още преди официално да локализира дейността си, британската компания вече разполага с над 30 хил. потребителя в страната. От днес, те ще имат версия на български език на приложението, както и да откриват сметки в лева. През следващите месеци, ще бъдат увеличени тези функции, като ще бъдат добавени възможността да се търгуват акции без комисионни, уточняват от българския офис на Revolut.

“България е атрактивен пазар за нас, тъй като се превръща в регионален финтех център”Николай Сторонски, Revolut

“България е атрактивен пазар за нас, тъй като се превръща в регионален финтех център”, коментира Николай Сторонски, основател и главен изпълнителен директор на Revolut в съобщението до медиите. Според него, силното развитие на финансовите технологии в страната не са повлияли достатъчно в предлагането на нови технологични услуги в тази сфера на българските потребители.

„Въпреки това клиентите на местни банки продължават да плащат високи такси за ежедневни услуги като кеш тегления и скъпи парични преводи, които отнемат ненужно време. Присъствието ни в България ще запълни липсващото между съвременните нужди на клиента и решенията, които финтех секторът предлага,” допълни той.

Какво представлява „дигиталната банка“?

Подобно на много други технологични идеи, Revolut предлага напълно дигитализирани услуги в един доста консервативен сектор, какъвто е банковия. Това става чрез едноименното приложение, в което потребителите се регистрират и след което отварят виртуална сметка в него. С последната клиентите могат да правят парични трансфери в над 150 валути в страната и чужбина. Тъй като всичко е дигитално и минава през мобилно приложение, потребителите получават моментни съобщения и известия за състоянието и движението на техните финанси.

Каква е разликата спрямо подобните решения на традиционните банки? Обещанието на Revolut е, че всички трансфери стават без излишни и натоварващи такси, като се добави гъвкавостта на дигиталните преводи. Обмяната на валута се осъществява с реален курс, а не със собствен, както е при банките.

Последното предимство е възможността да се търгуват и следят пет от най-популярните криптовалути. Това са Bitcoin, Litecoin, Etherium, Bitcoin Cash и XRP.

Освен това, приложението разполага със специална система, в която потребителите могат да следят и анализират своя паричен поток и по-лесно да бюджетират личните си финанси.

Бизнес моделът

Revolut се издържа чрез популярния в момента абонаментен модел. Срещу месечна или годишна такса, потребителите имат достъп до всички или голяма част от функционалностите на приложението. Стандартният профил е безплатен, но някои трансфери включват такси. Премиум абонамента струва около 16 лева, а Metal е 28 лева. Последният разполага с изплащане на бонуси при всяко картово разплащане.

Revolut е доста успешна и с добри отзиви от потребителите, поради лесното и бързо ползване на приложението, липсата на такси и разширените възможности. Влизането на последния кръг от финансиране в компанията я оценява на 1.7 млрд. долара при общо събран капитал от 340 млн. долара. По думите на дружеството, в момента то разполага с 4.5 млн. потребители в Европа. Ежедневно се отварят по 12 хил. нови сметки, а ежемесечно се обработват парични обеми от 5.5 млрд. долара.

Литовските страсти

За да може да предлага всички тези услуги, Revolut се нуждае от специално разрешително. В рамките на Великобритания и Европейския съюз, то оперира като паричен оператор под лиценз предназначен за трансфер на пари по електронен път. За да могат потребителите да отварят собствени сметки това разрешително не е достатъчно.

Поради тази причина, компанията кандидатства и  получи през декември банков лиценз в Литва. По силата на европейското законодателство, това дава правото на дружеството да предоставя на потребителите си да откриват собствени сметки в рамките на целия ЕС. Освен това, Revolut получава възможността да предоставя различни кредитни и депозитни планове на своите клиенти. За момента, компанията не предлага подобни услуги, но работи в тази насока.

Миналия петък, литовският парламент гласува в полза да се преразгледа издаването на разрешително на Revolut. Крайната цел според депутатите на балтийската република е да се разбере дали то не застрашава националната сигурност на страната. Основните опасения са свързани с потенциални възможности за пране на пари през мобилното приложение.

Реалните страхове на литовците имат много по-тривиален характер. Те поставят под въпрос произхода на Николай Сторонски, чийто баща ръководи развоен отдел на компания под шапката на руския газов гигант „Газпром“. Всяко потенциално руско влияние в балтийската държава се разглежда доста сериозно, дори на моменти – твърде параноично.

В крайна сметка, независимо политическият аспект на преразглеждането на лиценза, за момента Revolut продължават да го ползват, с което не застрашава в краткосрочен план техните операции в рамките на Европа.

The post „Дигиталната банка“ Revolut вече е налична в България appeared first on TechTrends България.

Такова е обновеното мобилно приложение на Обединена българска банка (ОББ – част от KBC Group). То позволява на потребителите да управляват своите ресурси от няколко финансови институции. Т.нар. мултибанкинг функционалност, за момента предлага на клиентите на ОББ да добавят своите сметки от други банки. За момента те могат да проследяват точната наличност, както и да виждат история на транзакциите за последните 90 дни.

Възможности, изисквания и планове

За старта на тази функция, ОББ е добавила четирите най-популярни потребителски банки в България – Първа инвестиционна банка, Банка ДСК, Уникредит Булбанк и Пощенска банка. Така в мобилното приложение ще имате контрол върху сметки от общо пет институции.

Има няколко основни изисквания. Първо сметката, която искате да включите в приложението от друга банка трябва да разполага с IBAN номер. Второто е, тя да е с активирана функция за онлайн банкиране. Третото и може би най-важно е, че тази функция важи само за физически лица, клиенти на ОББ.

„ОББ първа у нас предлага на клиентите си мултибанкинг, тоест възможността да управляваш сметките си в различни банки директно от мобилното приложение“Петър Андронов, ОББ

В бъдеще се планира да се добавят, както нови банки, така и допълнителни възможности. Като например да могат да се извършват банкови транзакции през приложението от различните сметки. Мобилното приложение е налично за двете най-популярни операционни системи – Android и iOS. За момента, мултибанкингът няма да е наличен за браузър системата на ОББ за онлайн банкиране.

„Ще продължим да развиваме приложението ОББ Мобайл, така че да следваме последните технологични и потребителски тенденции във финансовия свят“, коментира Илияна Войнова

От ОББ обявиха, че иновацията е предимство именно за физическите лица, които разполагат с банкови сметки в повече от една банка и представлява удобство при следене на движението по сметките и получаването на детайли по дадена трансакция. Достъпно е и извличане на детайлите по конкретната трансакция в pdf формат.

„Това технологично нововъведение е само един от многото проекти, с които целим ОББ да се превърне в един от лидерите в България“Петър Андронов, ОББ

Въвеждането на тази функционалност в мобилното приложение става възможно благодарение на Втората директива за платежни услуги (PSD2) на ЕС. Според нея банките трябва да осигурят възможност за достъп до водените от тях банкови сметки на клиента и с негово съгласие – и до външни доставчици на платежни услуги (банкови и небанкови).

Сигурността на информацията за банковите сметки и движенията по тях се гарантира от защитните механизми на мобилното приложение ОББ Мобайл. Освен криптирането на данните, тя се допълва с отключване чрез пръстов отпечатък или ПИН код. Любопитно е да се отбележи, че според ОББ, самата банка няма достъп до информацията на потребителите за външните им сметки.

В търсене на по-малко приложения

„ОББ първа у нас предлага на клиентите си мултибанкинг, тоест възможността да управляваш сметките си в различни банки директно от мобилното банкиране на финансовата институция“, обяви главният изпълнителен директор на ОББ г-н Петър Андронов. „Това технологично нововъведение е само един от многото проекти в сферата на иновациите, с които целим ОББ да се превърне в един от лидерите в България“, допълни Андронов.

От ОББ разкриха и малко данни от тяхно онлайн проучване, проведено в началото на тази година. То показва готовността на българските потребители да се възползват от подобно решение, което обединява управлението на финансовите ресурси. Над половината от запитаните имат сметки в повече от една банка (52.9%), а почти три четвърти от тях биха използвали мобилно приложение, което им показва данни за състоянието на сметките им в повече от една банка (72.9%).

„Финансовият сектор има да догонва зрелостта на потреблението при редица други мобилни услуги и има страхотен неоползотворен потенциал. Само за една година клиентите на ОББ, които имат мобилно банкиране, се увеличиха с 25% и вече съставляват 24% от активните ни клиенти.“, обяви иновационният лидер на ОББ Кристоф де Мил.

Според него, потребителите са се уморили да инсталират нови приложения, затова подобни решения, които потенциално обединяват функциите на няколко програми е добре дошло за тях.

The post ОББ Мобайл – едно приложение за пет банки appeared first on TechTrends България.