Сделката е изключително показателна по няколко причини. Тя демонстрира, че United Group най-вероятно ще бъде разпродадена на парчета, като във всяка държава ще има потенциално различен купувач. Трансакцията показва, че някои бизнеси на ниво група може да бъдат пакетирани и продадени отделно. Продажбата в Сърбия също така е и потенциален тест за точната стойност на различните активи, тъй като този пазар не е най-големият. „Перлите“ в короната на United Group са българската „Виваком“ и гръцката Nova.

Сръбската сделка има и няколко поетични, така да се каже, момента. Първият е, че от SBB тръгва самата United Group и сега това е първото звено, което бе продадено. Втората е, че купувачът е конкурент, с който преди около пет години имаха силни противоречия и конфликти около окрупняването на местния пазар. Сръбският телеком сектор обаче се измени значително оттогава насам, като държавният оператор Telekom Serbia подобри позициите си във всички сегменти.

Почти пълна подялба

Параметрите са сравнително прости. PPF Telecom Group придобива бизнеса на SBB в Сърбия. Той включва само фиксирани услуги – доставка на интернет и телевизия. По данни на компаниите, това означава над 700 хил. абонати в западната ни съседка. Цената е 825 млн. евро чисто, без в нея да се включват наличните парични резерви на SBB или потенциален дълг на компанията.

United Group постига и втора сделка, като DTH или сателитната ТВ ще бъде отделена и предоставена на Telekom Serbia. Трансакцията също е за чисти 652 млн. евро. Така, общо групата събира 1.5 млрд. евро при почти пълното си излизане от сръбския пазар.

Медийният бизнес на United Group в Сърбия остава в групата. Той включва различни новинарски и развлекателни ТВ програми, като N1 и Nova S. Те остават отделени в United Media, което е шапка за повечето подобни активи на балканския холдинг.

SBB обаче е ценна от друга гледна точка. Сърбия беше една от страните, която не е включена в United Fiber – звено на балканската група съдържащо опорната и магистрална оптична инфраструктура. То обхваща България, Гърция, Словения и Хърватия, като отговаря за продажбата на едро на капацитет.

Сръбската трансформация

Покупката е стратегическа за PPF Telecom Group, защото в Сърбия, другата балканска група има стабилно присъствие единствено в мобилния сегмент. Тя се опитва да развива фиксираните услуги, но към третото тримесечие на 2024 г. разполага с дял от едва 4% ТВ и 5% интернет абонати. Придобиването на SBB ще направи техния оператор Yettel Serbia пълноценен конкурент на все по-доминиращия Telekom Serbia.

Последният успя да измести конкуренцията и да се превърне в лидер във всички сегменти в рамките на пет години. Telekom Serbia е основно държавен оператор и чрез комбинация от агресивна политика и такава в стил „разделяй и владей“ успя да превземе пазара.

През 2019 г. успя да настрои двата основни конкурента и балкански телеком групи една срещу друга. Тогава, SBB обвини, че Telekom Serbia и Telenor (сега Yettel, част от PPF Telecom Group – бел. ред.) подготвят споразумение за споделяне на фиксираните мрежи. Целта – да се изхвърли United Group от сръбския пазар.

Последният по това време е доминиран от четири играча. Единственият напълно конвергиран оператор по това време е Telekom Serbia, два основно мобилни – Telenor и Vip Mobile (собственост на Telekom Austria, сега A1 – бел. ред.) и един фиксиран – SBB. Държавният телеком е лидер при мобилните услуги и интернет доставката, докато звеното на United Group държи ТВ сегмента.

За пет години картината се променя значително, като Telekom Serbia вече е лидер и на трите пазара. При фиксираните сегменти като дял абонати има над 50% и единствено при мобилния има по-силна конкуренция от Yettel и дял под 45%.

Продажбата на SBB трансформира Yettel в напълно конвергиран оператор и шанс за адекватна конкуренция на държавния телеком. Трансакцията обаче превръща сръбския пазар в ефективен дуопол, само с два основни играча. Telekom Austria и техния A1 присъства единствено при мобилния сегмент и е на трето място с 24% дял от абонатите.

С прибавянето на сателитните абонати на SBB, Telekom Serbia си гарантира близо, ако не и повече от 60% дял. DTH доставката в страната заема 13% от всички ТВ абонати, като след звеното на United Group са българската Polaris (зад нея седи Максим Заяков, бившия съсобственик на „Булсатком“ – бел. ред.) и DigiTV. Последните две нямат големи дялове, та лъвския пай от тези 13% ще отиде при държавния телеком. Което най-вероятно е направено, за да може сделката да мине през антимонополните регулатори в Сърбия.

Български и балкански асоциации

Ситуацията наподобява значително на българския пазар, на който „A1 България“ и „Виваком“ са напълно конвергирани, докато „Йеттел България“ тепърва прохожда във фиксираните услуги. Развитието им ще бъде трудно, тъй като вече не останаха достатъчно големи независими интернет и ТВ доставчици, които местното звено на PPF Telecom Group да придобие за бързо развитие в тези сегменти.

Огромната разлика е в Telekom Serbia, защото у нас нямаме държавен телеком, който да е лидер и в трите типа основни услуги. Дуополното положение също е голям капан за потребителите, защото това е последната стъпка преди пълен монопол.

На балканско ниво, сделката вещае големи трансформации, потенциално по-значими от тези за сръбския пазар. Собствениците на United Group са решили да разпродадат активите си и раздялата със звеното, откъдето тръгва групата е тест за тази стратегия. Доминацията на Telekom Serbia прави продажбата в Сърбия лесна задача, а с продажбата на част от ТВ абонатите на държавния телеком, най-вероятно се гарантира нейното одобрение. Изборът на SBB допълнително е улеснен от факта, че това е звеното с най-малък дял приходи спрямо останалите звена през 2023 г.

United Group тепърва има да продава своите най-ценни активи – „Виваком“ и гръцката Nova. Както инфраструктурната United Fiber и медийната United Media. Към тях прикачаме и Telemach, които оперират в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Хърватия и Словения. Сделка подобна на сръбската при първите два телекома може да трансформират съответно българския и гръцкия пазари в дуополи. При тях обаче няма толкова доминиращо държавно (или друго компанийно) присъствие и чисто от антимонополна гледна точка би трябвало да са проблем. Което отваря вратата на потенциални външни за тези пазари инвеститори да навлязат на тези пазари.

Сръбската сделка поставя първата стъпка към пълната разпродажба на United Group. Което показва, че тя ще се прави на парче, а не всичко накуп. След нейното приключване, телеком пазарите на Балканите, включително българския, може да не са вече същите.

The post Разпродажбата на United Group започна в Сърбия appeared first on TechTrends България.

Конкуренцията присъства на хартия с над 1 000 фиксирани доставчика на услуги, но техния сумарен дял е около една трета от пазара за интернет и (по данни на регулатора) едва 13% от този за платена телевизия. С новото тълкуване на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) последният се изменя на една четвърт, но дори и тогава остават съмнения за доминиращата позиция на основните играчи.

Индексацията от своя страна беше подхваната от политиците, като удобен повод за смяна на ръководството на регулаторите. Тя ще се окаже и последната сламка, за която могат да се хванат малките доставчици с техния може би последен опит в реализацията на мобилен виртуален оператор (MVNO). Браншовата асоциация на българските телекомуникационни организации (БАБТО) призова регулаторите да направят задълбочен пазарен анализ за статуса на конкуренцията в сектора.

Според тях, цялото развитие на двете основни теми от началото на годината все повече показва за липса на такава и наличието на олигопол. Думата е спомената няколко пъти в мотивите на КЗК при одобрението на сделката, но без по-големи последствия. Решението според БАБТО е държавата да наложи на телекомите да отворят своите мрежи за MVNO. Малките доставчици загубиха досегашната битка за създаването на виртуални оператори. Затова колкото и странно да звучи, привличането на общественото внимание към поредната годишна индексация им дава някакви далечни надежди, все пак тя да се увенчае с успех.

Гласът на малките

БАБТО вижда връзка между двете големи събития в телеком индустрията. Поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ е своеобразния пик на окрупняването в сектора, докато индексацията на цените спрямо инфлацията на годишна база демонстрира липсата на конкуренция. Представителите на малките оператори коментираха, че това непрекъснато повишаване на цените е симптом за формиране на олигопол или дори монопол в телеком индустрията у нас. Въпреки, че в годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията са вписани над 1 000 компании за фиксирани услуги.

„Обявяването на повишаването на цените в медиите е симптом за проблеми и дори цялостна липса на конкуренция“, коментира Невен Дилков, главен изпълнителен директор на „Нетера“, член на БАБТО и председател на ECTA – Европейската асоциация за засилване на телеком конкуренцията.

„Обявяването на повишаването на цените в медиите е симптом за проблеми и дори цялостна липса на конкуренция“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

Тезата на БАБТО е, че преди години, когато малките са заемали две трети от пазара, интернет скоростите у нас са били сред най-високите в света. Докато в момента, техния дял е редуциран до една трета, а българската връзка е паднала на 67-мо място, по последни данни на Ookla. Понижаващото се качество не е единствения индикатор за конкуренцията според малките доставчици. Тяхна е тезата, че в момента пазарът се движи в синхрон, не само като технологични решения и услуги, но и като цени, което е характерно за олигополно положение.

„Пазарът в момента се развива в синхрон, като цени, като технически възможности“, коментира председателят на БАБТО Ангел Василев. „Ако продължим този път на консолидация ще преминем към олигополоен и монополен пазар, от което ще страдаме всички – както бизнеса, така и потребителите“.

Искането на браншовата организация се оказва доста просто – те призовават да се извърши задълбочен анализ за състоянието на телеком сектора. В него да се изследва степента на конкуренция и наличието на олигополно или дори монополно положение в отделните сегменти. БАБТО призовават това да се осъществи от КЗК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), които са ресорни.

Поглед към виртуалните оператори

Следващата стъпка, която предлагат малките е добре позната – силово налагане от държавата на MVNO. С други думи, задължаване на трите големи телекома да отворят мрежите си и да предлагат връзка на други компании. Идеята за MVNO беше постепенно елиминирана от българския пазар.

Първо, държавата през годините смята преговорите за „национален роуминг“ за изцяло търговски и отказва да заема страна в тях. Второ, телекомите засега блокираха всякакви опити за подписване на такова споразумение. Единственият пример беше с „Макс Телеком“ и „Мобилтел“ (сега „А1 България“), но официално така и не влезе в сила. За причините се спекулираше, но според източници на TechTrends „едните искаха много пари, а другите просто нямаха“.

Невен Дилков призна, че в рамките на създадената преди седем години организация Мобилни алтернативни комуникации (МАК) са водени непрекъснати преговори с трите оператора. Те са се протаквали във времето и винаги са били лишени от взимането на окончателно решение.

МАК и БАБТО се опитаха да вкарат промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) с които да накарат КРС да задължи телекомите за отварянето на мрежите при раздаването на лицензите за честотите. Поводът беше приемането на Европейския кодекс за електронни комуникации и хармонизирането му с българската законова рамка. Крайният резултат беше огромен компромис, според който малките оператори можеха да обжалват решението на КРС пред съда.

Покрай търговете за радиоспектъра в 3.6GHz МАК направи точно това – обжалва и на първо ниво постигна победа. Съдът върна аргументите на КРС за решението си за аукциона за преразглеждане. Регулаторът го пренаписа, но без да променя крайното си становище. След което малките оператори са атакували в съда самата процедура на база на първото дело, но магистратите са го игнорирали. Така пропада последният легален за момента начин за теоретично създаване на MVNO.

Сламката КЗК

След всичко това, БАБТО се хваща за истинска сламка – да изиска пазарен анализ от КРС и КЗК. При това броени дни след като антимонополния регулатор направи „експресен“ такъв за пазара на платена ТВ, покрай решението си за сделката за „Булсатком“. В него КЗК игнорира официалните и проверими данни от КРС, за сметка на добавянето на приблизителни такива за стрийминг платформите и сивия сектор. Това изкриви цялостната картина на пазара и сумарния дял на „Виваком“ и „Булсатком“ от над 60% се редуцира набързо до по-приемливите 40%.

В решението на КЗК има два елемента, които БАБТО възнамеряват да използват. Първият е, че регулаторът започна да констатира в някои сегменти наличието на олигопол. Такъв е признат в разпространението на телевизия на едро, където основните играчи са „БТВ“ и „Нова“. Първата е собственост на PPF Group, доскорошен едноличен собственик на „Йеттел“, а втората – на собственика на „Виваком“ United Group.

Вторият елемент е особеното мнение на зам.-председателят на КЗК Димитър Кюмюрджиев. В него той се противопоставя на почти всички аргументи на решението на регулатора и поставя под въпрос олигополната структура на пазара при фиксирани услуги. Включително и взимането и включването на данните за стрийминг платформите и сивия сектор.

Надеждата на БАБТО е, че при изработване на обективен секторен анализ, тогава тези неща ще излязат наяве и държавата ще трябва да предприеме действия. Данните и годишните доклади на КРС не се водят за такъв. Те могат и служат за основата на изготвяне на подобни анализи, но самостоятелно не са такива. От БАБТО коментираха, че подобно изследване трябва да се направи от КЗК и КРС, като е специално регламентирано в ЗЕС.

Пожелателно и реалистично

Освен очевидния въпрос – дали подобен анализ ще помогне в създаването на MVNO, има още доста подобни. Единият е как КРС ще наложи на телекомите да отворят мрежите си при положение, че целият честотен спектър вече е раздаден. Отговорът на БАБТО беше уклончив и да не се „подценява силата на държавата“.

Отново могат да се хванат за сламката, че някои разрешителни изтичат през юни 2024 г., това са в 900MHz и 1 800MHz за два от операторите. Дори веднага да се започне с необходимите законови промени, шансът да са приети до юни е минимален до никакъв. Следващите изтичат през 2025 г., като това е за трите оператора в 2GHz, но това е поддържаща лента и без нея телекомите могат да работят без проблеми. Датите след това започват за няколко ленти през 2031 г., а повечето се пренасят направо в бъдещето към 2038 г., 2041 г. и 2042 г.

Телеком индексацията се превърна в сладка практика, която първият път мина заради ковид пандемията. Вторият път – заради войната, но сега на третия път, стомната за вода може да се счупи. В обществото се акумулира достатъчно негативна енергия и ще се търсят решения за справяне с казуса. Защото по почти същото време, докато траеше пресконференцията на БАБТО, третият оператор „А1 България“ обяви, че и той ще индексира цените с 9.5%.

За момента най-реалистичното решение е ако регулаторите позволят да се запази тази годишна промяна на цените е да се отворят договорите. Тоест, да се даде възможност на потребителите да прекратяват само с едномесечно предизвестие без заплащането на никакви неустойки. Отварянето на мрежите може да проработи в дългосрочен план при добро развитие на конкуренцията, но настоящата законова рамка го прави малко вероятно. Въпреки, това независимите оператори вече нямат други опции.

The post Телеком индексацията се оказва спасителна сламка за виртуалните оператори appeared first on TechTrends България.

Поради тази причина, конкуренцията в телеком сектора се смяташе за един от големите успехи на дерегулирания пазар. Както и на чудото за българския интернет и как той е сред най-добрите в света. Всичко това трябваше да се бетонира с очакваната либерализация и при мобилните оператори.

Малко повече от двадесет години и доста усилия по-късно, телеком секторът у нас уверено върви по пътя на западните държави. При тях, два, три или в най-добрия случай – четири оператора си разпределят 90% и повече от пазара. Тенденцията е видна от известно време и не идва като голяма изненада. Последният анализ на TechTrends отпреди година описва доста добре ситуацията и посоката на развитие. Просто изминалата 2022 г. доведе почти до край няколко процеса, които я затвърждават напълно не само на теория, но и на практика. Както и започват да дават отговор на някои неизвестни елементи в уравнението.

В последните седмици на изминалата година се видя и първия сигнал, че преходът към олигопол в България е вече почти завършен. Досега, трите големи телекома основна действаха за колективния си интерес или обединено срещу по-малките оператори. То в края на 2022 г. за първи път, основните играчи се захванаха да ограничават взаимно пазарното си влияние. Нещо, което не бяхме виждали от две десетилетия в такъв мащаб. С което е открита борбата за това кой ще седне на телеком трона у нас.

Мобилно кралство и паритет

Надеждата за четвърти и пети мобилен оператор угасна напълно през 2022 г.  Единият претендент – „Ти.Ком“ (наследникът на „Макс Телеком“) вече върна лиценза за честотите в 1 800MHz. Вторият – „Булсатком“ оспорва изтичането на разрешението в съда, като иска отсрочка до 2023 г. При него ситуацията се оказа и се разви в друга посока. В края на изминалата година излязоха наяве поредица от събития, които де факто прехвърлят изградената от оператора мобилна мрежа към „Виваком“.

Първото е финализирането на сделката между бизнесмена Спас Русев и „Булсатком“ през септември. С нея на пръв поглед се слага край на близо петгодишната борба за надмощие над сателитния оператор. Която се разви между инвеститори и съоснователи и дори може да продължи покрай последните развития.

Малко по-късно се оказа, че Русев е финансирал придобиването чрез заем от United Group – собственикът на „Виваком“. Обезпечението – предаването на мобилната и фиксирана мрежа на сателитния оператор на българския телеком. Клетъчната инфраструктура на „Булсатком“ не е толкова голяма, че да промени баланса. Но трансакцията показва, че компанията окончателно слага край да развива мобилни услуги.

От друга страна, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) подготви почвата за пълното преразпределение на спектъра в 1 800MHz. Първо, трите телекома изкупиха част от освободения спектър на „Ти.Ком“ и вече разполагат с по две ленти по 20MHz. След което КРС размести трите телекома и ги подреди така, че когато „Булсатком“ освободи лиценза, всеки един от тях да може да вземе преспокойно по 2x5MHz в една непрекъсната лента.

Така с честотите и мрежите, трите телекома затварят напълно мобилния пазар за себе си. Освен ако държавата не се отвори за идеята за изграждането на виртуални оператори. Такава възможност имаше преди няколко години, но беше затворена на законодателно ниво. Самите три оператора са вече разпределили пазара, като имат сравнително едни нива от между 3 и 4 млн. потребителя всеки.

Невидимата заплаха

След като United Group купи „Виваком“ и преструктурира напълно дълга на компанията, българският телеком зае по-агресивна пазарна позиция. Още през 2021 г. компанията започна с няколко придобивания, които преминаха и в началото на изминалата година. Те включваха основно закупуването на малки, но значителни на регионално ниво, оператори. Сред примерите са софийския Net1, пловдивския N3 и русенския NetWorks Bulgaria.

Това позволи на „Виваком“ да расте на база приходи и абонати при фиксираните услуги. Компанията на пръв поглед си купи клиенти чрез тези придобивания. Което може да се види и в резултатите за първите девет месеца на 2022 г. Най-голям ръст има при ТВ абонатите – 12% на годишна база до 470 хил. При широколентовия фиксиран интернет увеличението е 4% или 602 хил. клиента.

Но това са само привидните изменения. Придобитите компании разполагат с много силно развита инфраструктура в регионите в които оперират. „Виваком“ се опитва да си върне доминацията при опорните мрежи и продажбите на едро, с която разполагаше преди повече от 20 години.

Надпреварата в тази сфера се разгорещи след като „ЦЕТИН България“ придобива две компании през 2021 г. – „София Комюникейшънс“ и „Раком“. Първата е по-интересна, защото тя е сред малкото компании с много силна канална и опорна мрежа. Компанията е и сред трите водещи оператора, които дават линии под нае, както на дребно, така и на едро. „ЦЕТИН“ и „Йеттел“ са собственост на PPF Group и реално може да се разглеждат като едно цяло, когато става дума за българския пазар.

Първи залпове за трона

Така трите телекома вече са силни играчи на пазара на едро при предоставянето на свързаност. Но последните придобивания на „Виваком“ явно застрашават потенциалния баланс в тази сфера. Първо, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изрази опасения, че сделките може да окажат влияние в този подсегмент.

Становището на регулатора беше изпратено към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при разглеждането на сделките от последната. Тогава най-голям опонент на консолидацията се оказа именно „Йеттел“. Докато, друг ключов все още играч на фиксирания пазар – „Булсатком“ не виждаше проблем с тях.

Истинският залп дойде по друга линия. След като битката не успя да се проведе на терена на КЗК и регулаторът ги одобри, „Йеттел“ обжалваха решениято в съда. Така се стигна до блокирането на част от сделките от Върховния административен съд (ВАС). Магистратите обявиха, че КЗК трябва да преразгледа наново придобиванията, като този път оцени тяхното влияние на пазара не поотделно, а заедно.

Истинското бойно поле

Решението на ВАС може да не изглежда като голям удар за „Виваком“. Но то идва няколко дни преди други развития покрай телекома. Спас Русев приключи придобиването на „Булсатком“ през септември. Оказа се, че българският бизнесмен е взел заем за осъществяването ѝ от United Group – собственикът на „Виваком“.

В условията е записано, че кредитът се връща под формата на цялата мобилна и фиксирана мрежа на „Булсатком“. Тя трябва да бъде и предадена на „Виваком“, като с първата този процес вече е приключен. Придобиването на още фиксирана инфраструктура започва да тежи все повече в активите на телекома. Логично и очаквано, другите две компании обявиха индиректно, че това може да се възприеме като „скрито купуване“ на „Булсатком“ от страна на „Виваком“. Както и ще се противопоставят на сделката.

Малко след като ВАС задължи КЗК да преразгледа част от сделките за малките оператори, регулаторът обяви, че се самосезира и за ситуацията около „Булсатком“. До голяма степен след сигнали подадени първо от „Йеттел“, а след това и от „А1 България“. Така, двата телекома се обединяват в опит да намалят опитите на „Виваком“ да овладее пазара за инфраструктура. И превръщат в истинско бойно поле спорът за активите на сателитния оператор. Той е последният голям независим играч на пазара и апетитна хапка за всеки един от трите останали.

Какво следва

Стремежът на „Виваком“ да вземе инфраструктурата „през задния вход“ сега заплашва цялата битка за собствеността на „Булсатком“. Историята беше метафорично сравнена от TechTrends, като „Война на розите“ – обърканият и кървав конфликт, който е и прототип на историята на „Игра на тронове“. Тя прераства в истински спор за българския телеком трон, в който за първи път от много години насам, трите основни оператора ще се сблъскат един с друг в борбата за надмощие.

Как точно ще се разпредели непокътната част от фиксирания сегмент ще определи и кой ще има повече влияние на пазара. Значителна част от него е концентрирана в „Булсатком“. Въпреки, че „Виваком“ няма да получи и един абонат, чрез цялата инфраструктура, тя ще може да оказва косвено влияние върху сателитния оператор. Оспорването на сделката може да доведе до интересни развития – включително и до пълна промяна на изхода на „Войната на розите“ и връщането на Пламен Генчев начело на компанията.

Това може да запази нейния неутрален статус. Но Генчев може да реши да я продаде, като потенциален купувач е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Тогава балансът на силите във фикса ще бъде сравнително запазен, но и концентрацията ще бъде разпределена между трите телекома. Последният вариант е „Булсатком“ да продължи да съществува, но като се поддържа постепенното му разпадане и преразпределяне.

По-малките оператори също ще бъдат абсорбирани през следващите години. Дали с директни придобивания, чрез отлив на абонати или през опорната мрежа – няма да има голямо значение. Резултатът в дългосрочен план ще е един и същ, като България ще последва тенденциите в Европа. Надеждата? Промяна на регулациите на европейско ниво и разделяне на телекомите на две – инфраструктурни компании и виртуални оператори. Което засега не се очертава.

The post Трима в битка за телеком трона appeared first on TechTrends България.

Всичко това маркира развитието на телеком сектора през 2021 г., но една завръщането на една друга тенденция ни направи зловещо напомняне. Че конкуренцията на пазара е заплашена, независимо от уверенията на основните регулатори в страната. „Виваком“ започна третата вълна на консолидация, като изкупи няколко на пръв поглед малки, но ключови фиксирани оператора. „Теленор“ или по-скоро инфраструктурното дружество „ЦЕТИН България“ на PPF Group, тихомълком придоби два също не толкова големи и известни фиксирани дружества.

Към тези две линии добавяме и обявената продажба, както и сага със собствеността на „Булсатком“ – последният голям и независим оператор в страната. До голяма степен от средносрочното му развитие ще зависи дали и как ще се развие пазара за ТВ и интернет в България. Въпреки уверенията на главният изпълнителен директор на „Булсатком“ Станислав Георгиев вероятните сценарии след смяната на собствеността не са много, нито пък част от тях обещаващи.

Пълното развитие на 5G технологията в близко бъдеще, също ще постави доста въпроси пред оцеляването на малките оператори. В комбинация от липсата на средноголеми предприятия, които да са буфер между най-малките и най-големите прави перспективите на пазара нестабилни. Защото натискът на последните ще се засилва все повече и повече. Към това добавяме липсата на стимули и възможности за стартиране на нови дружества в тази сфера и в един момент висококонкурентният пазар при фиксираните услуги, може да се окаже доста самотен.

Това е истинската тенденция, която маркира 2021 г. и която ще се развие през новата и най-вероятно – през следващата година. Тя няма нищо общо със скоростта на интернета в страната, както загатва подобно насочен материал в „Капитал“ от края на декември. В него правилно се ориентират за потенциалните проблеми на телеком сектора, но без да задълбочават прекалено много. Нито за самите предизвикателства, нито за потенциалните решения. А за самите скорости на интернет връзката – планираме да разгледаме ситуацията през годините в последващ наш анализ.

Трите основни сегмента на телеком сектора са мобилната връзка, фиксираният интернет и доставката на телевизия. Последните два могат да бъдат разделени допълнително на пазар на едро и на дребно. Ще разгледаме всеки един от тях, както и ще направим сравнение с пазара от 2020 г. (последните данни на регулатора са оттогава) и ще ги сравним с тези от 2009 г.

1. Мобилният пазар – де юре и де факто

Надеждата за четвърти мобилен оператор умря доста отдавна, макар все още доста хора да го отричат. Дори Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) признава това с половин уста, индиректно през последните си годишни доклади. На хартия имаме пет оператора – трите големи „А1 България“, „Теленор“ и „Виваком“, като към тях добавяме два независими – „Булсатком“ и „Ти.Ком“. Последното дружество е духовният наследник на фалиралия „Макс телеком“, в което реално се прехвърлиха честотните му лицензи и мобилната мрежа. Така, „де юре“ конкуренцията в България при мобилните оператори е по-наситена от доста европейски държави.

На практика или „де факто“, ситуацията е коренно различна. Фалитът на „Макс телеком“ и финансовият колапс на „Булсатком“ сложи ефективен край на амбициите на двете компании да развиват собствени мобилни услуги. С което, от 2017 г. пазарните им дялове не само не се увеличават, но и прогресивно намаляват. „Ти.Ком“ намалява абонатите от около 10 хил. при „Макс телеком“ наполовина – до 5 751 към края на 2020 г., по данни на КРС. При „Булсатком“ от малко над 2 хил. спадат до 1 580.

По-лошото е, че лицензите за честотите им в 1 800MHz на двете компании изтекоха на 15 декември 2021 г. Станислав Георгиев от „Булсатком“ коментира пред TechTrends, че в момента тече обжалване за точната дата на влизането на разрешителните в сила. Надеждата и на двете дружества е то да бъде увеличено до 2023 г., защото до 2013 г. „Теленор“ обжалваше решението на КРС, с мотива, че неразпределеният спектър трябва да бъде предоставен на търг. Но дори след този период, шансът двете компании да задържат честотите е нищожен, като най-вероятно след 2023 г. трите телекома ще си поделят всеки по 2x10MHz в 1 800MHz, когато се освободят всички ленти.

Така, към 2020 г. трите телекома контролират 99.8% от всички абонати на мобилни услуги и 99.7% от приходите. С което присъствието на другите два оператора е просто фиктивно и на хартия. Има друг момент. България в момента има много силни показатели като скорост на мобилния интернет и сравнително ниски цени на абонаментите в рамките на Европейския съюз. Според Speedtest на Ookla, страната ни е на 9-то място със скорост на свлаяне от 84.59 Mbps към ноември 2021 г., но спада с две позиции спрямо предходния период.

Има две възможни обяснения за това. Едното е, че трите телекома имат почти изравнени пазарни дялове и борбата между тях е доста ожесточена за всеки един абонат. Което показва, че дори между три играча може да имаме добра конкуренция и развитие на иновациите, но само при тяхната равнопоставеност на пазара. Второто обяснение, че собственикът на водещия по брой абонати телеком „А1 България“ – Telekom Austria Group – разглежда от години страната ни като подходящо място за тестване на нови технологии. Което в комбинация от силната конкуренция на другите два оператора, стимулира иновациите. Или поне така изглежда за момента.

2. Повратната 2009 г.

Преди да се впуснем в двата основни сегмента при фиксираните услуги, ще трябва да обясним защо ще използваме 2009 г. за основна база за сравнение и защо тя е повратна за целия сектор. Първо, защото годината е пикът на брой предприятия предлагащи интернет услуги в страната. Тогава, са отчетени заявки за 724 фирми, които да осъществяват тази дейност. Удобно, през следващата 2010 г. КРС променя критериите и изважда част от тях и реално въпреки, че броя им спада с близо 150 (поради прехвърлянето им в други категории), се отчита повишение.

Но, 2009 г. е преломна заради други по-важни фактори. Това е годината, в която се ражда първият истински конвергиран телеком. Дотогава, БТК отговаря за фиксираните услуги, а „Вивател“ – за мобилните. От януари 2009 г., те са обединени под една компания и един бранд – „Виваком“. „Мобилтел“ (сега „А1 България“) работи вече няколко години по изграждане на фиксирани услуги, но все още не е достигнала мащаба, който бившият държавен монополист разполага по това време.

Също така, 2009 г. предшества кулминацията на първата вълна от консолидация на пазара. При нея, средните изкупуват редица по-малки, за да разширят бизнеса си, но всичко се променя, когато „Мобилтел“ придоби „Спектър нет“ и „Мегалан“ през 2010 г. Тогава мобилният оператор, най-накрая можеше да вземе титлата „конвергиран телеком“.

От 2009 г. започва и силния регулаторен натиск на КРС, наложен от Европейския съюз основно, в който се приемат редица правила, закони и ограничения. Най-тежко тук страдат мобилните оператори, но има промени, които засягат малките интернет и ТВ доставчици – най-вече със забраната за ползване на т.нар. „висящи кабели“. Всички тези фактори ни дават увереност да заявим, че 2009 г. е абсолютният връх в свободната конкуренция на фиксирания пазар в България.

3. Фиксираният интернет пазар – залязваща слава

Гордостта на редица технически предприемачи е бързият интернет в страната. Място на голяма конкуренция, която се е развивала без правила дълго време и основния фактор са били силата на амбициите. Споменахме, че през 2009 г. броят на интернет доставчиците е бил 724, през 2020 г. той е спаднал, но не толкова драстично, колкото бихте очаквали. През първата пандемична година, в България оперират 649 оператора, показва годишния доклад на КРС.

Разликата на пръв поглед не е голяма и отново на хартия, регулаторите спокойно могат да кажат (а и големите оператори), че конкуренция има и тя дори цъфти. Дяволът винаги е в детайлите, като погледнем развитието на пазара и дяловете между различните участници. Интернет потребителите през 2009 г. са 999.91 хил. или почти милион, показват данните от доклада на КРС за този период. През 2020 г. те са повече от двойно – 2.113 млн.

По-ключово е разпределението на абонатите по компании. През 2009 г. лидер е „Виваком“ с около 30%, като основен доставчик на ADSL интернет. Другите две компании, които разчитат на тази технология е под 1%. Останалите 70% са разпределени между всички останали 723 компании, като доставчиците с до 10% пазарен дял са единици.

Ситуацията е коренно различна през 2020 г. „Виваком“ контролира 27.2% от абонатите, „А1 България“ е с 26% и трети е „Булсатком“ с 8.2%. Малките оператори вече имат пазарен дял от 38.6%, а ако добавим сателитният доставчик за такъв, то тогава ще имаме 46.6%. Съотношението е такова, че двата телекома са обрали целия растеж на потребители през последните 12 години, докато останалите разчитат на почти същия пазар (или малко по-голям) спрямо този, за който са се борили през 2009 г.

Тук трябва да отворим скоба и да заявим, че данните на КРС за 2020 г. НЕ включват последната вълна от консолидация и придобивания, водени от „Виваком“ и „Теленор“. С което пазарният дял на първата най-вероятно вече достига 30%. На база данните, може да заключим, че докато потребителите в България се увеличават, конкуренцията в страната се свива. Освен това, новите придобивки на „Виваком“ и „Теленор“ са насочени към оператори, които имат силни позиции на пазара на едро и това ще е първият подсегмент, в който ще се усети намаляването на конкуренцията. Факт, отбелязан от КРС при своите становища пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

4. ТВ пазарът – затваряне на веригата

Докато при интернет пазара, ситуацията изглежда не толкова заплашителна, при телевизията имаме доста по-големи опасения за развитието на пазара. През 2009 г. имаме около 318 хил. абоната на спътников сигнал и около 1.2 млн. през кабел (независимо от технологията). Общо 3 компании осъществяват първата дейност, докато при втората те са 532. Големите телекоми все още нямат присъствие, въпреки, че такова подготвя „Виваком“ след своята консолидация.

И по това време „Булсатком“ е водещият доставчик през сателит, затова може да смятаме, че разполага поне с по-голямата част от този тип потребители или между 15% и 20% от целия пазар. В тези години, броят на абонатите на ТВ дистрибуторите бяха най-добре пазената тайна, затова може да само да предполагаме. Останалите големи играчи са кабелни оператори, които ще ги отчетем като независими. Което означава, че пазарът през 2009 г. се държи между 15% и 20% от „Булсатком“ и останалите 80%-85% се падат на други, неконвергирани оператори.

През 2020 г. можете да предполагате, че картината е напълно видоизменена. На пазара остават общо 242 ТВ доставчика или повече от двойно по-малко спрямо 2009 г. Като потребители той нараства до малко над 2 млн., от които основните са на спътникова телевизия – 914 хил. Тези по класическа кабелна са 523 хил., а тези през интернет – 590 хил. Пазарното разпределение е шокиращо доминирано от първите три играча. „Булсатком“ разполага с 33.9%, „А1 България“ има 25.7% и „Виваком“ е с 25.5% от всички ТВ абонати. Малките оператори разполагат едва с 15%, при това без да отчетем сделките направени през 2021 г.

Натискът върху независимите доставчици само нараства. В момента, трите телекома контролират и голяма част от медийните компании в страната. „А1 България“ директно оперира със спортните канали Max Sport, докато „Виваком“ и „Теленор“ притежават през своите компании-майки съответно „Нетинфо“, „Нова броудкастинг груп“ и „БТв груп“. Затварянето на кръга между предлагане на съдържание и доставянето му между водещите телекоми, означава бавна и мъчителна смърт за малките оператори. Нещо, което се и случва, както може да видим от изчезването на близа половината доставчици в рамките на 12 години.

5. Съдбата на „Булсатком“

Бъдещето развитие на „Булсатком“ има фундаментално значение за конкуренцията на пазара. Най-малкото, сателитният оператор е лидер на пазара за ТВ разпространение и трети при интернет доставчиците. Компанията се опита да изгради конвергиран телеком, но това доведе до финансовия ѝ колапс. Сега, тя ще се фокусира почти изцяло при доставката на ТВ.

След една голяма и почти истинска „война на розите“, собствеността на „Булсатком“ (част 1 и част 2) ще бъде сменена за пореден път. От началото на 2022 г. във владение трябва да влезе бизнесменът Спас Русев. Той продължава да е свързан с „Виваком“, като най-вероятно ще трябва да напусне надзорния съвет на телекома, за да се финализира сделката. За последното, фактор ще изиграе и делото, което „Булсатком“ води с „Розенфелд и Ко“. То е насрочено за средата на януари.

Очакваните ни са, че Спас Русев ще поеме сателитният оператор. Това обаче е средносрочно решение за компанията. Спас Русев се е доказал, като отличен финансов инвеститор – придобива дружество, държи го и го развива толкова, че да вземе по-добра цена от следващия купувач. Който в добрия случай вече трябва да е стратегически. Това се случи с „Виваком“, това най-вероятно ще стане и с „Булсатком“.

Сценариите тук са три. Първият и най-малко вероятен е, че Спас Русев ще развива компанията стратегически и дългосрочно. Като поне през първата година-две ще изглежда да се случва точно това. Вторият е, да бъде намерен стратегически инвеститор, който да не е свързан с другите два конвергирани телекома. Най-вероятният кандидат тук е PPF Group, които вече един път се провалиха при наддаването за „Булсатком“. Ако това се случи, то тогава ще имаме почти пълното преструктуриране на пазара към три конвергирани телекома. Друг вариант е да дойде някой изцяло нов извън пазара в момента.

Третият сценарий е, компанията в един момент да бъде разделена на няколко дружества и разпределена между местните играчи. Такива опасения са отправени в рамките на делото, което тече за несъстоятелността на „Булсатком“, но те не са реалност все още. Ако вървим към този сценарий, разделението най-вероятно ще се случи най-рано към края на 2022 г. или около половин година след поемането на новия собственик. Фиксираната мрежа тогава ще бъде предложена отделно на „Теленор“, за мобилната може да станем свидетели на наддаване.

Единственият въпрос при този сценарий е – какво ще стане с ТВ абонатите? Тук има два пътя – първият е отново „Теленор“ да ги поеме, заедно с целия сателитен бизнес. Вторият е, в рамките на времето, да бъдат поделени между трите вече конвергирани телекома. Защото, регулаторите няма да допуснат един от двата – „Виваком“ или „А1 България“ – да получи пълна доминация на ТВ пазара под формата на две трети от абонатите.

Най-добрите дългосрочни варианти за „Булсатком“ са компанията да бъде препродадена на „Теленор“ (или PPF Group) в един момент или на друг, но външен стратегически инвеститор.

6. Бъдещето и решенията

В момента ситуацията на пазара е ясна. България няма икономически потенциал да захрани четвърти напълно конвергиран телеком. Което изключва създаването на нова мобилна мрежа. ТВ пазарът вече е поделен, като голямата неизвестна там все още е „Булсатком“.

При интернет доставчиците, засега нещата изглеждат оптимистични, но с изчезването на все повече играчи на едро и на ключови регионални такива, това няма да продължи дълго време. Пълното разгръщане на 5G ще позволи на телекомите да предлагат фиксиран интернет дори на труднодостъпни региони. Което постепенно ще елиминира и последното предимство на малките оператори.

От различните мнения изказани пред TechTrends, „Капитал“ и в общественото пространство до момента, много малко хора говорят за работещи решения. Но всички са категорични, че е хубаво да има такива, за да може да се запази конкурентната среда.

Най-доброто за момента е да се запази паритет между настоящите телекома. Което означава, че „Теленор“ трябва да развие силни фиксирани услуги, за да може конкуренцията между компаниите да потиска потенциални нелоялни практики. Това обаче не трябва да е единственото решение. Трябва да има възможност да се предостави възможност за навлизане на малки играчи. Особено при пазара на дребно.

От инфраструктурна гледна точка, няма иновации в които малките да участват пълноправно. 5G и следващото поколение оптична свързаност, микросателитите – всичко това изисква много финансов ресурс и ноу-хау. Остава единствено опцията за създаване на мобилни виртуални оператори (MVNO). Те ще използват мрежите на телекомите, включително и 5G връзката, за да предлагат тройни пакети – мобилна услуга, телевизия и интернет на крайни потребители.

През 2020 г. отпадна възможността такива да бъдат наложени чрез закон. Въпреки това надежда все пак има. Все по-силно се говори в индустрията, че самите телекоми ще разделят бизнеса си на две части – инфраструктурна и търговска. С което открехват макар и леко вратата за създаването на MVNO-та. Въпросът вече ще е тук, как ще се намесят регулторите, за да могат да стимулират това да се случи.

Идва ли краят на конкуренцията? Не точно, пазарът ще се и вече се е трансформирал значително от състоянието си през 2009 г. Конкуренцията вече се разпределя между трите най-силни играча във всеки сегмент. Все още има малки шансове, поне на пазара на дребно, да се повторят процесите отпреди 10-15 години. Но това не е гарантирано, че ще се случи.

The post Идва ли краят на конкуренцията при българските телекоми appeared first on TechTrends България.