Близо 14 години по-късно ситуацията не се изменя, поне при поведението на „Виваком“. Телекомът продължава да натиска агресивно мобилния пазар в стремеж да привлече повече абонати и да създаде паритет спрямо останалите два оператора. Плановете Unlimited са основното му оръжие през последните две години. Те успяха да променят на два пъти начина по който мобилните оператори формират своите абонаментни тарифи.

„Виваком“ продължава с натиска, но вече с една идея по-умерено от преди. Пуска промоционален месец, в който се премахват ограниченията на скоростта на новоподписаните договори Unlimited. Както и собствен брандиран 5G смартфон, който да разшири потенциалната потребителска база, която да се обхване от тези планове. За разлика от предишните „тарифни революции“, този път „Виваком“ разчита само на ограничена във времето промоция от месец и половина. Стъпката е радикална дори за третия по големина оператор и в момента само се тества реакцията на потребителите.

Най-накрая наистина „неограничено“ (но временно)

Определението „неограничени“ се използва доста гъвкаво от телекомите, особено в контекста за мобилните планове. През годините различни услуги са носили това име и почти винаги ограничения са съществували под някаква форма и описани в „дребния шрифт“. Сходен е случаят и с плановете Unlimited на „Виваком“, с разликата, че те се налагат почти като стандарт и от другите два оператора.

През февруари 2021 г. „Виваком“ разтърси пазара като обяви неограничени мобилни планове от гледна точка на потребление. Уловката беше, че абонаментите бяха само във високия ценови клас, докато останалите запазиха старите си условия. „А1 България“ и „Йеттел“ последваха новата тенденция, макар и след известен първоначален отпор. Трите телекома, обаче сложиха едно ограничение – дневното потребление на SIM карта да е до 10GB. Това е защитен механизъм, който предотвратява потенциално „канибализиране“ на фиксираните услуги.

Година и половина по-късно – септември 2022 г. „Виваком“ отново вдигна леко мизата, като направи всичките си мобилни планове да са неограничени Unlimited. За да могат да се правят ценови разграничения и класове се въведе лимит на максимално достижимите скорости. Те варират от 2Mbps за най-евтината тарифа до 300Mbps за предпоследната по цена и най-скъпата само няма подобно ограничение. Дневният лимит на потребление от 10GB си остава в сила.

Сега „Виваком“ премахва скоростното разграничение, но само за при (пре)подписване на двугодишен договор. Промоцията е временна и важи само до края на октомври. Какво ще направи след това телекомът има две водещи хипотези. Първата е, че ще запази подобни промоционални „прозорци“, когато има нужда да засили привличането на абонати. Такава беше първоначалната реакция на конкурентните телекоми, при пускането на първите Unlimited през 2021 г.

Втората и по-малко вероятна е, че в близко бъдеще телекомът ще направи нова преработка на плановете, в които ограничението за скорости отпада. Диференциацията между плановете тогава ще бъде формирано на база на включените допълнителни дигитални услуги. При този вариант се рискува да се забави растежът на потребителите на мобилната версия на дигиталната ТВ платформа EON.

Телефонче за масите

Временното предлагане на планове без ограничения в скоростите не беше основният акцент в анонса на „Виваком“ Те поставиха фокус върху новия им брандиран 5G смартфон. Устройството е позиционирано в достъпния клас и ще се предлага срещу 1 лев на месец при двугодишен договор с абонамента Unlimited 300. Тарифният план е вторият най-скъп на телекома, което показва, че компанията се опитва да вдигне средномесечния си приход от абонат (ARPU). Както и да направи този план по-апетитен и технологично достъпен за потребителите.

Налагането на неограничените планове на българския пазар даде възможност на телекомите да се опитат да вдигнат цената на най-апетитните предложения. През 2021 г. месечната такса при тях варираше между 34.99 лева и 36.99 лева, които след индексацията миналата година ще са увеличени до нива около 40 лева на месец. Сега, „Виваком“ се цели в тази сума при комбиниране с фиксирана услуга. Тогава Unlimited 300 струва 39.99 лева на месец, а самостоятелно е 47.99 лева на месец.

Пускането на подобни брандирани устройства оказва краткосрочно влияние на пазара. Другите два телекома също имаха подобни модели през годините и това показва, че „Виваком“ вече разчита на утвърдени маркетингови похвати в търсенето на нови абонати. Вместо да се опитва отново да прави „тарифна революция“.

Друго оръжие е битката за най-качествена и голяма 5G мрежа. Тук, „Виваком“ се похвали, че планира да достигне 85% покритие на населението на страната до края на 2023 г. Важно уточнение е, че развитието на мобилните кули вече не е в ръцете на самата компания. Те бяха придобити и са ангажимент на саудитската TAWAL от началото на тази година.

Битката е за всеки абонат

Действията на „Виваком“ само затвърждават тенденцията, че на мобилния пазар битката е за всеки абонат между трите оператора. Според данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г. потребителите на мобилни гласови услуги са 7.964 млн. и за първи път от няколко години се увеличават. Въпреки всичко, пак говорим за проникване от над 100% спрямо населението.

„Виваком“ успя да премине границата от 3 млн. абоната през 2022 г. Към края на септември миналата година те са били 3.197 млн. показва финансовия отчет на компанията-майка United Group за първите девет месеца. За цялата 2022 г. „Йеттел“ обявява 3.4 млн. мобилни потребителя, а „А1 България“ – 3.77 млн. Постижението на „Виваком“ е, че успява да скъсява разликата с втория оператор. Данните на КРС, които са само за мобилна гласова, показват дори, че двете компании са почти изравнение. В доклада за 2022 г. на регулатора, „Йеттел“ е с дял от 32.1% срещу 31.2% за „Виваком“.

Ситуацията обаче не е толкова добра при приходите. Там „Йеттел“ е лидер с 38%, като „А1 България“ е с 34.2%, а „Виваком“ е едва с 27.8%, показва доклада на КРС за 2022 г. Затова и опитите на последния да привлече повече потребители в по-високите класове планове не е изненада. Стратегията с Unlimited в това отношение дава резултати. Според регулатора, „Виваком“ отчита стагнация при дела на приходите в периода 2019-2021 г., като варира на нива от 25%, но през изминалата се качва на 27.8%.

С други думи, телекомът се опитва да поддържа натиска върху мобилните абонаментни планове. Като вече не може да си позволи по-радикални стъпки, а разчита на периодични промоции и други „кукички“ за печелене на потребители.

The post „Виваком“ отново в атака на мобилния пазар appeared first on TechTrends България.

Логично, след тези събития, основните IT играчи осъзнаха, че трябва да форсират своите продукти и развойна дейност в тази сфера. Ако искат да останат конкурентно способни и да могат да противодействат на OpenAI. Изключение е може би Microsoft, които вместо да разчитат на самостоятелни действия подкрепиха отворената платформа.

Facebook и Google обаче ще трябва да удвоят усилията си и да представят нови продукти на базата на AI през следващите месеци. В противен случай, инициативата може да премине в ръцете на OpenAI и всички други, които решат да ползват отворената платформа.

Тази тенденция не е неочаквана, но по-малко очаквани са част от последствията от тези действия. Досега, технологичните гиганти действаха по-плахо в комерсиалното налагане на AI решенията. Причините бяха няколко, но едно от тях е, че вкарваха силни защитни механизми срещу различни злоупотреби. OpenAI свали тази бариера и сега Google и Facebook ще трябва да променят своето поведение. С всички последващи действия след това – добри и лоши.

Затвореният свят на гигантите

Големият въпрос, който си задават сигурно доста хора е – защо технологичните гиганти не създадоха решение като ChatGPT или Dall-E? Отговорът е разделен на няколко части. Основният е, че технологичните гиганти искат решенията да са затворени изцяло в тяхната екосистема от приложения. Без да предоставят кода на външни разработчици.

Google и Meta толкова затварят работата си по AI, че дори ограничават значително информацията, която се споделя при публикуваните научни трудове. С други думи, постиженията на техните разработчици не могат да бъдат проверени от другите учени, каквато е практиката в научните среди. Двата технологични гиганта отнасят значителна критика, че AI пробивите им не могат да бъдат проверени. Но за това има и причина – в научния свят е важно да могат да бъдат и репликирани. Google и Meta водят своите AI разработки като своя собственост и затова и не искат това да се случва.

Втората причина, защо до момента нямахме подобни решения също е интересна. Тя се крие във факта, че Google и Meta налагат огромни ограничения в работата на AI. Обикновено те специализират изкуствения интелект във вторични дейности – като съдействие при обработка на снимки за смартфони, допълване на текстове в търсачката и др. Google активно използва елементи от AI в своите приложения, като може би най-добрият пример е техният преводач. Компанията има доста други силни разработки, като например постиженията на DeepMind в сферата на гейминга.

Но ограниченията не опират само до това. Те обхващат и други елементи, като например от кои бази данни се обучават алгоритмите, както и какъв да е крайният резултат, който предоставят. Силните корпоративни регулации, премахват потенциални проблеми, които може и вече възникват при свободния AI.

Новата конкуренция

С други думи, технологичните гиганти искат да интегрират изкуствения интелект така, че да подсили собствените им решения. А не като създава нови, с които да се възползват и други компании. Предвид факта, че Google и Meta (първата най-вече) имат доста силни пробиви в областта на AI, Илон Мъск и редица други предприемачи създадоха OpenAI като алтернатива.

Отвореният код премахва бариерите на големите играчи и предоставя технологията на по-малките. Тази „демократизация“ на пазара се очаква да промени напълно интеграцията на AI решения през тази и следващите години. Част от последствията вече са напълно видими – почти всеки ентусиаст може безплатно или срещу малка сума да създаде изображения, музика или видео с помощта на AI.

Което да може да се използва от различни други компании да имплементират или доразвият решенията на OpenAI в свои собствени. Докато очакваме тази вълна да започне да се материализира по-силно през 2023 г. се случва друга любопитна промяна. Това е нагласата на Microsoft. Технологичният гигант първончално развиваше сам AI решения, като най-видният продукт беше гласовият асистент Cortana. Той не постигна желаните резултати и съответно беше постепенно изваден от употреба.

Сега, Microsoft инвестира толкова стабилно в OpenAI, като поредния рунд е в размер на 10 млрд. долара, че се очаква нейният дял в компанията да достигне 49%. Възможно е да достигнем до момент, в който софтуерният гигант да получи контрол върху технологията – било то пълен или най-малкото мажоритарен.

Недостатъците на OpenAI

Решенията на OpenAI почти веднага изкараха няколко проблема на повърхността, почти веднага. Едно от тях е ограниченията или липсата на такива на базите данни от които се обучават алгоритмите. При Dall-E, който генерира картинки, доста често се ползват за база изображения, чиито авторски права не са платени, осигурени или липсва най-малкото цитиране на първоизточника. Това създава голям проблем относно как да се регулира ползването на подобни картинки създадени от AI.

Shutterstock дава на пръв поглед работещо решение. Нейната AI платформа базирана на OpenAI алгоритмите ползва собствената си база данни. Тя ще е платена и ще се отчисляват суми за авторите на оригиналните изображения. Но не всички могат да направят това.

Вторият голям проблем е с качеството на крайните резултати. То зависи отново изцяло от наличната база данни, от която се обучават алгоритмите. Затова ChatGPT може да заблуждава и дори директно да лъже, ако му задавате въпроси, които изискват повече информация или по-актуална такава. Което прави AI решението неподходящо за всички видове дейности.

Опитите за интеграцията на ChatGPT в някои големи медии като CNET например, изкараха на показ тези недостатъци. Онлайн изданието се опита на определен период от време да генерира по няколко статии, които да са писани от AI. Те бяха пълни с грешки, фактологични неточности и директно преписване от други източници, без тяхното коректно цитиране. Което наложи, всяка такава статия да бъде пренаписвана от редакторите. CNET в крайна сметка реши, че все още AI решенията не са достатъчно добри за замяна или допълване на журналистическия капацитет и се отказаха от системата.

Отговорът на гигантите и опасенията

Големият шум, който се вдигна покрай пускането на решенията на OpenAI обаче наложи и силен натиск на технологичните гиганти. Инженерите на Google и Meta коментираха, че решенията като ChatGPT не стъпват на нова технология, като дори алгоритмите са назад спрямо техните разработки. Но без директно сравнение те не могат да докажат това. Което налага Google и Meta да пуснат подобни услуги или твъреденията им да „увиснат във въздуха“.

Интернет гигантът вече прави крачки в тази посока. В последните дни на януари, Google представи MusicLM – алгоритъм, който превръща текстово описание в музикални произведения. Компанията от Маунтиън Вю обаче все още не смее да го отвори за свободно ползване, а по-скоро демонстрация, че технологично OpenAI не е по-напред от тях.

Страхът от грешки и неправилно използване на подобни AI инструменти все още държи технологичните гиганти настрана. Но натискът на OpenAI може да премахне задръжките им и освен либерализацията на този пазар, да видим една нова и напълно непозната до момента технологична надпревара.

The post Златната AI треска започна appeared first on TechTrends България.

Тези правила не са първите усилия на Китай да ограничи гейм индустрията, особено сред подрастващите. Управляващите в страната отдавна смятат, че видеоигрите могат да влияят зле на децата. По-голямото им опасение, което не споменават е, че може да наруши идеологическият им ориентир, който комунистическата партия се опитва да поддържа. Което обяснява до голяма степен и мерките, които тя налага.

Те обаче са доста строги и определено залитат прекалено много в едната крайност. От друга страна, е хубаво да има някакви правила, които да ограничават прекалено „хищнически“ практики на някои разработчици в стремеж за максимализиране на приходите. Посока, в която гледат западните държави, включително доста европейски такива. Разглеждането на историята на двата подхода може да даде някаква малко по-обективна оценка, върху идеята за регулация на видеоигрите.

Моменти на почти пълна забрана

Китай има доста интересна история с гейминга. Първите видеоигри идват под формата на големи аркадни автомати, които са рядкост в страната през 80-те години на миналия век. В техния край, Япония успява да вкара известно количество конзоли, като се възползва от частичната си работа по модернизация на инфраструктурата в страната. Бизнес моделът им обаче е обречен, заради високите мита и данъци, с които се внасят и продават впоследствие игрите.

Потребителите и бизнесмените в Китай решават проблема в типично техен стил. Започват масово да ги копират и продават на сивия пазар. Предвид факта, че са сектор, който не е под контрола на управляващите, в момента, в който гейминга набира популярност, той попада под прицела на партията. Използва се класическото внушение, че игрите водят до зависимост, съпоставима с тези на наркотиците.

Той е в основата на крайното решение на Китай да забрани напълно производството, вноса и продажбата на гейм конзоли през 2000 г. Той е съпътстван и със стриктни регулации на компютърните клубове, които са другата алтернатива на местните потребители за дигитални развлечения по това време. Да не забравяме, че онлайн съдържанието в Китай се филтрира изключително стриктно, затова и изцяло интернет игрите са стриктно регулирани.

Конзоли все пак се появяват – Nintendo установява дъщерна фирма iQue, чрез която се правят и продават устройства на китайския пазар. Брандът се ползва и от Sony за локализирана версия на PlayStation 2. Продажбите на тези устройства обаче са лимитирани.

Пропукване на стената

Онлайн игрите се оказват по-лесната и евтина алтернатива на гейм индустрията да достигне китайските потребители. Което позволява на редица местни разработчици да изгреят на сцената. Един от тях е 5 Minutes и неговата Happy Farm, излязла през 2008 г., която служи като модел за суперхита Farmville впоследствие.

Популяризирането на смартфоните допринася за истинското пропукване на регулаторния модел, който Китай е наложил над гейминга. Мобилните игри пасват перфектно на поведението на местните потребители. Те предпочитат заглавия със сравнително опростени механики, които не изискват прекалено много внимание и концентрация.

Отделно, бизнес моделът Free to Play (f2p) също е подходящ – играта е безплатна за инсталация и забавление. Ако обаче геймърът иска да прогресира по-бързо и ефективно, той ще трябва да плаща непрекъснато впоследствие. Популяризацията на гейминга в Китай достига такива размери, че Пекин решава, че забраната за продажба на конзоли вече не е ефективна. Тя пада през 2018 г.

Пълен контрол

Властите може да отпускат контрола върху устройствата, но запазва този върху съдържанието. Малко известен факт е, че за да може една игра да бъде разпространена в Китай, под каквато и да е форма тя трябва да отговаря на страшно много изисквания. Цялото ѝ съдържание и елементи минава през лицензионна комисия – има списъци с какво може и какво не може да се включва. Това включва артистични компоненти, дизайн, механики и пр.

Почти винаги разработчиците правят отделна версия за своето заглавие в Китай. То е направено така, че да премине без проблеми лицензионната комисия. Изискванията не спират дотук – Пекин задължава компаниите да държат китайските играчи на отделни сървъри от останалия свят, които трябва да се съхраняват на местна територия. Освен това, трябва да има възможност, играчите да вкарват своите истински имена и да се добавят функционалности за тяхната идентификация.

Заобикаляне на правилата

Китайските геймъри доста често се опитват да заобиколят тези ограничения. Чрез използването на VPN програми и други технически инструменти се опитват да заобиколят интернет стената на Пекин. Възрастовите ограничения, които налагат властите пък лесно могат да се избегнат с ползването на акаунти на родителите или други пълнолетни познати.

За да се справи с тези проблеми, Tencent – най-голямата гейм компания в Китай, започна да прилага лицево разпознаване в своите игри. Доста краен метод, който ще срещне огромна съпротива ако се наложи в друга държава, особено в Европа или Америка. Предвид афенитета на китайците към тази технология, нейната интеграция при налагането на рестрикциите при видеоигрите не е изненадваща.

Също така, последното затягане на ограниченията не споменава нищо за наказания. Което не означава, че такива не могат да се добавят в близко бъдеще. Очакванията са, че колкото повече се затяга регулаторната примка над гейминга в Китай, толкова по-изобретателни ще стават потребителите там в заобикалянето ѝ.

По-умерен подход

Ако Китай е изключително краен пример, то самата идея за налагането на някакви правила върху видеоигрите не е никак лоша. Тя обаче трябва да пресече някои по-агресивни практики за монетизиране на заглавията. Такива се налагат все повече през последното десетилетие. Те са положени от онлайн бразуър заглавията и доразвити в мобилните игри.

Това са най-вече f2p модела. Както споменахме играта е безплатна, но включва микротрансакции вътре в нея. В някои случаи те са само козметични – тоест не оказват никакво влияние върху геймплея освен визуална промяна. В други, обаче те може да са единствения начин играчите да прогресират в дадено заглавие отвъд определено място.

Най-агресивният пример за монетизация са т.нар. loot boxes. Те могат да се преведат доста свободно като „загадъчни кутии“. Това са дигитални сандъци, в които се крият определени виртуални предмети или бонуси. Играчите обикновено трябва да си платят за тях или за да могат да ги отворят.

Проблемът е, че не знаят точно какво съдържат и привлекателните предмети се падат доста рядко. Което кара геймърите да купуват по десетки или стотици такива кутии. Тъй като механиката е доста подобна на ротативните машини, дори чисто визуално целият процес ги имитира, те са смятат от някои хора за форма на хазарт. По-страшно е когато предметите, които могат да се получат през тях не са само визуални, а оказват влияние върху геймплея. Засега най-добрия пример за добро интегриране на f2p модела в гейминга е Fortnite.

Масово насочени игри, като поредицата FIFA или Star Wars: Battlefront II предизвикаха дискусия, дали loot boxes да не се приравнят към хазартната дейност. Тук обаче говорим само за много конкретни механики, а не за игрите като цяло. Някои държави предприеха такива действия – Белгия е един от примерите. Целият дебат накара гейм разработчиците постепенно да изоставят този метод за монетизация и да се ориентират към други. Сега по-актуални са потенциалните месечни или годишни абонаменти, които отключват определено ексклузивно съдържание.

Ако не бяха станали скандалите със Star Wars: Battlefront II, нямаше да има дискусия против loot boxes и те щяха да се интегрират все по-агресивно в игрите. Затова е хубаво да има някакъв контрол, който да не позволява на разработчиците да прекрачват границата, в която слагат геймърите във финансова зависимост към заглавията. Което контрастира значително с подхода на Китай, който иска да ограничи до минимум гейминга в страната.

The post Китайските регулации в гейминга appeared first on TechTrends България.

Учените още дадоха препоръки за насърчаване на изследванията на ефектите от въздействието на милиметровите радиовълни (с честоти над 24GHz), цялостното дългосрочно излагане на радио излъчвания и повече средства за ново поколение измервателни уреди.

Корекция на ограниченията

В момента Европейският съюз насърчава на страните-членки да използват препоръките на Международната комисия за предпазване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP). Според тях електромагнитното поле на базовите станции в честотите, които се ползват за 5G, не трябва да надвишават 61 V/m, а плътността на излъчване да е под 1 000 µW/см². Другият източник на радиовълни при мобилните мрежи са потребителските устройства. При тях излъчването се измерва чрез относителния коефициент на поглъщане (SAR), който според ICNIRP не трябва да надвишава 2W/кг.

Препоръките на учените от панела организиран от Иво Христов са тези стойности да бъдат редуцирани, така че да се избегнат напълно всякакви канцерогенни рискове. Доктор Фиорела Беподжи от института „Рамацини“ в Болония смята, че електромагнитното поле на базовите станции трябва да се редуцира 10 пъти до 6.1V/m. SAR трябва да се понижи до 1.6W/кг, колкото е регулирано и в САЩ.

Ефектът за България

Добрата новина за българските потребители е, че при нас от десетилетия електромагнитното поле в честотите за телекомите е ограничено до тази стойност от 6.1V/m. При SAR се използват европейските сертификати за устройства, така че там ще зависим от решенията на ниво Брюксел.

Режимът в България като цяло е доста по-строг по отношения на електромагнитните излъчвания. Ограничителните нива са едни от най-ниските в света, като според професор Мишел Израел те са достатъчно защитаващи за местните потребители. Той сподели това преди година в просторно интервю за TechTrends. По същия начин има и троен режим на контрол на излъчванията при монтиране и модернизиране на базовите станции на телекомите, който включва и последващо наблюдение.

Фактът, че предложените от учените нови нива съвпадат с българските регулации, показват, че те са достатъчно ефективни и защитаващи. С което може да се разсеят опасенията за изграждането на 5G мрежи от трите телекома в страната.

Малко познатия спектър

Мобилните 5G мрежи в ЕС работят или ще работят с три честотни ленти – 700MHz, 3.6GHz и 26GHz. Първите две са добре познати на телекомите, регулаторите и учените. При тях може да се наблюдават странични или опасни за човешкото здраве или за природата ефекти, когато се използват с голяма мощност.

Световните учени са на различно мнение за точните прагове на безопасност, както споменахме ICNIRP препоръчват по-свободен режим, докато панелът от специалисти на Иво Христов в ЕП са за по-стриктен. Дори да не постигнат компромис, разбрахме, че българския потребител е достатъчно защитен. Освен това местните телекоми работят в момента за 5G само с 3.6GHz, която преди десетилетие се използваше за 4G мобилна връзка в София от вече фалиралия „Макс телеком“. Ползват се и съществуващи 4G честоти, когато се прилага технологията DSS.

Ситуацията е доста различна с т.нар. милиметрови вълни, тези при честоти над 24GHz. Третата лента за 5G е позиционирана в 26GHz. Учените са единодушни, че изследванията за ефектите от този тип честоти са малко, недостатъчни, с което изводите не могат да бъдат достатъчно категорични. Затова те призовават, този спектър да се изучи по-детайлно, преди да започне да се използва масово. Телекомите в Европа за момента не разчитат на него, но в други места по света, например в САЩ той вече се ползва за 5G.

The post Евродепутати ще поискат преразглеждане на лимитите за 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

Нека да видим какви са предимствата за обикновените клиенти, защото този нов план ще има ключова роля и когато 5G мрежите и устройствата навлязат масово в България. Най-голямата от тях е, че ще отговори най-адекватно и сигурно на нарастващото потребление на мобилен интернет. Друг ключов елемент е, че ще позволи свободното ползване без задръжки на следващото поколение услуги и нови приложения, които тепърва ще се развиват.

Разчупване на статуквото

Дълги години  потреблението на мобилен интернет беше неограничено, но след изчерпване на включените мегабайти на максимална скорост според тарифния план, скоростта падаше драстично.

В ерата на 4G и доскорошните поколения смартфони, интернет трафик от 5GB до 50GB изглежда повече от достатъчен. Той стигаше за сърфиране онлайн, ползване на социални мрежи, имейл и някои работни приложения, умерен стрийминг на видео в 1080p, слушане на музика и подкасти, игри на по-кежуъл заглавия.

С надргаждането на мрежите до 4.5G, започнаха да навлизат услуги за видео и филмов стрийминг, мобилна телевизия и др. Интернет потреблението от смартфони и таблети в България следва световните тенденции и расте с доста стабилни темпове. Вече стандартните пакети със средно 10GB трафик на максимална скорост започват да стават недостатъчни.

Ръст на трафика

Средното потребление от един смартфон в Централна и Източна Европа през 2020 г. например е 7.3GB, това в света – 9.4GB. Това показват данните през нормври на шведския телеком вендор Ericsson, в своя редовен Mobility Report. Очакванията са, че трафикът през едно устройство ще нарасне поне три пъти през следващите пет години. Средните стойности в региона ще достигнат 29GB, а в света – 34GB.

Горните данни са осреднени и показват потреблението между хора, които няма да ползват толкова активно мобилен интернет и такива, които ще разчитат много на него. Отделно, очакванията може да ги възприемем за леко консервативни, защото се базират на ръста отчетен по време на 4G мрежите. Тепърва 5G ще навлиза, като новото поколение мрежи ще позволи много по-висок капацитет и скорости спрямо скока, който имаше при предишната технология.

Затова, 100GB трафик на максимална скорост може да задоволи моментните нужди на обикновените клиенти, но да се окаже недостатъчен в средносрочен план. Премахването на всякакви лимити ще развърже ръцете на потребителите и те ще могат да разгърнат приложенията на мобилния интернет.

Работа и развлечение в движение

Това ще бъде ключов показател за хората, които предпочитат да работят в движение. Видеоконферентните разговори през Zoom например при най-ниските настройки консумира малко под 1GB на час, а при високите 2.4GB. Ако имате по 2 две срещи на ден, това прави по 10 на седмица и 40 на месец или между 40GB и 96GB трафик. С други думи, при подобен интензитет на работа, само служебните задължения ще ви изчерпят голяма част от ограничения план, при ползване на мобилен интернет.

Има много други приложения, като потребителите вече няма да опират до WiFi връзка, за да свалят обемни файлове или да ползват тежки откъм пренос на данни услуги. Най-тривиалният пример са големите ъпдейти на операционната система на смартфона. Той не е единствен.

Друг голям пример са видео стрийминг услугите. Всички такива от YouTube, през Netflix и HBO Go, предлагат като стандарт 1080p качество на изображението. Някои вече минават на 1440p, а други вдигат летвата по-високо – 4K. За мобилните устройства все още е далеч 8K резолюцията, затова нея няма да я разглеждаме.

Реални експерименти на HowToGeek показват, че при видео с 60 кадъра в секунда, едночасовият трафик на Netflix при 720p е 1.6GB. С други думи, един нормален филм, ще ви коства около 3GB трафик, ако смачкате кадрите до 30 в секунда тогава той ще бъде с обем около 2.6GB. Ако вдигнем на 1080p, при най-качествения вариант, Netflix филм от два часа ще изхаби малко над 6GB трафик, а при по-компромисния – между 4 и 5GB.

При 4K преносът на данни на час скача до 7GB, така че един филм ще ни коства 14GB. Буквално с няколко хитови заглавия при гледане на най-високо качество, ще сме изхабили уж големия трафик от 100GB за месец. При истинския неограничен план, такава опасност не съществува. Дори в момента, доста 4G потребители, намаляват качеството на клипчетата в YouTube, за да се намали потреблението или ги гледат през WiFi връзка.

Гейминг възможности

Геймърите също ще могат да се възползват без ограничения при подобен на Vivacom Unlimited план. Хардкор AAA заглавията вече са доста стабилни като обем и ако трябва да се свалят обикновено са между 20 и 200GB. Големите ъпдейти по тях също могат да достигнат обема на цялата игра.

Ситуацията е подобна при облачния гейминг. Там няма инсталационни файлове или ъпдейти, но примерно Google Stadia консумира около 7GB трафик за един час при графични настройки на 1080p. Или колкото е час филм в 4K резолюция по Netflix. За виртуална реалност по-добре да не отваряме дума. Ако нямаме 360-градусов поглед умножаваме видео или гейм трафика в 1080p или 4K резолюцията по две, заради двата екрана. При добавяне на 180 или 360-градусов поглед, информацията се умножава по доста повече.

Истински неограничените планове и перспективата за бързи мобилни мрежи с висок капацитет, каквото е 5G,  ще ни дадат възможност за свободно потребление, без да се замисляме и да налагаме лимити какво да ползваме и какво не.

The post Какво променя за потребителите неограничения мобилен интернет на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Подобни действия, разработчикът предприе в САЩ, но за момента с променлив до никакъв успех. Чрез жалбата в Европа, компанията ще се опита да намери съюзник или да окаже допълнителен натиск на Apple в разрешаването на този конфликт. През май делото в САЩ влиза в съда, докато на Стария континент, то тепърва се задвижва.

Естеството на спора

В жалбата си до Брюксел, Epic Games повтарят аргументите си от лятото, когато започна всчики между тях и Apple. Разработчикът твърди, че технологичният гигант поставя големи бариери и изисквания за допускане на мобилни приложения да се предлагат в App Store и съответно да са достъпни на iOS устройства.

В документите се посочва, че „Apple не само вреди на конкуренцията, но напълно я елиминира по отношение на дистрибуцията и разплащателните методи“, като поставя „специално създадени ограничения“. Epic Games твърди, че по този начин се нарушава европейското антимонополно законодателство.

Една от тях е задължителното отчисление на 30% от приходите, които дадена програма в магазина генерира. Тази практика я въведе Apple, но тя беше копирана и имплементирана от Google в техния Google Play. Според Epic това е антимонополно действие, защото ограничава разработчиците, а в същия момент то няма как да окаже влияние върху приложения, които самия технологичен гигант предлага в екосистемата си.

Конфликтът между двете компании не е от вчера, но ескалира през лятото на 2020 г. Тогава, Epic Games предприе специален ъпдейт на своя хит Fortnite, с който въвежда собствена разплащателна система в рамките на играта. Така, компанията заобикаля изискванията на Apple да използва само тяхната платформа за плащания и съответно – да плаща 30% такса от приходите.

Вследствие на което, Apple, а след това и Google, премахнаха заглавието от магазините. Fortnite все още е наличен за Android, но не и през Google Play. За iOS то обаче, изобщо не присъства.

Отвъд Fortnite

Спорът между Apple и Epic Games не е единственият проблем, с който „ябълковия“ гигант ще се сблъсква. От неговото начало досега има доста развития в iOS платформата. Apple започна да затваря различни вратички и изключения, които до момента се ползваха от някои разработчици да не плащат 30% такси от приходите си. Такива са виртуалните услуги на AirBNB и ClassPass например.

Доминиращата позиция на Apple ги вкара в конфликт и с някои от технологичните гиганти. Най-ярък е този с Facebook. Там споровете са за настройките на приложенията, в които потребителите ще трябва изрично да разрешават на разработчиците, да получават достъп до личните данни. Това удря доста дейността на социалната мрежа, която разчита на подобна информация, за да доставя насочена реклама.

Към тях добавяме и гейм стрийминг платформите на Google – Stadia и на Microsoft – xCloud. Предвид факта, че Apple разполага със собствена услуга, тя поставя бариери пред двете компании. Например, че продажбите на достъп до игрите в приложенията не само, че трябва да се облагат с 30% такси, но и всяко едно заглавие трябва да бъде индивидуално одобрявано от „ябълковия“ гигант. Това накара, Microsoft и Google да направят специални браузърни версии на своите облачни гейм платформи, които да са достъпни през Safari, за да могат да се появяват изобщо в iOS.

САЩ и Европа затягат регулациите около технологичните гиганти и поведението на Apple в App Store ще е основния проблем на компанията от Купертино.

The post Битката между Epic Games и Apple се пренася в Европа appeared first on TechTrends България.

Страната ни е лидер и в друга област – налагането на по-строги ограничения за електромагнитните излъчвания. Това са нормите, с които мобилните оператори трябва да се съобразяват когато изграждат своите клетъчни мрежи. Въпреки, че основата на регулациите в тази посока са положени още по времето на социализма, България ги запазва и след промените. Друг, малко известен факт е, че всеки може да провери, коя базова станция какви излъчвания генерира, тъй като замерванията на регулатора са публикувани в специализиран онлайн портал.

В интервюто ни с професор Мишел Израел от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) в началото на май, той разкри доста подробности, за това как се контролират излъчванията от мобилните мрежи. Той и неговият екип са отговорни за създаването на ограниченията за излъчване, както и за методологиите на замерване на фона в страната. Както и редица други малко известни на широката общественост факти. Решихме да ги систематизираме в отделен материал, за да са по-достъпни.

Най-стриктни в света

България може да се гордее с факта, че има наложени едни от най-стриктните лимити на излъчване в целия свят. Международната комисия за предпазване от не-йонизиращи лъчения (ICNIRP) определя при кои стойности има потенциална опасност за човека. Организацията приема, че такава има ако радиовълните повишат телесната температура с повече от 1 градус по Целзий. След което прилагат максималните прагове да са 50 пъти под тази стойност. Тоест, препоръките на ICNIRP за максимални излъчвания на целия електромагнитен фон са 50 пъти под потенциално опасните.

България е взела насоките на международната организация е наложила между 45 и 100 пъти по-защитаващи стойности (в зависимост от честотите). С което страната ни осигурява електромагнитен фон, който е до пет хиляди (5 000) пъти под нивата, които са опасни за човека.

„Най-голямата гордост на мен и моя екип са стриктните ограничения за излъчване в България, които са 5 000 пъти под потенциално опасните за здравето нива“, обяви професор Мишел Израел пред TechTrends.

Ако максималната стойност на излъчване установена от ICNIRP е 1 mW/cm² (миливат на квадратен сантиметър), то в България е 10 µW/cm² (микровата на квадратен сантиметър). Все повече държави, като Белгия, Швейцария, Италия и други възприемат или вървят към приемане на втората стойност, като свои гранични такива, допълни той. Единствено Брюксел има с една минимална идея по-строги ограничения – при тях са 9 µW/cm². Повечето страни, в които е установен лимит от 10 µW/cm² той важи за населените места или за чувствителни места, като училища, болници и др. Или пък е в сила само за големите градове.

Какъв е контролът у нас

Както някои биха казали – „все пак живеем в България и тук никой не спазва правилата“. Съответно изниква и ключовият въпрос за това какъв е контролът и колко стриктно се следят излъчванията на мобилните оператори. Той може да се квалифицира на три нива – две преди пускането в експлоатация на дадена мобилна станция и едно последващо. Надзорът се осъществява от Районните здравни инспекции (РЗИ), докато самите измервания се извършват, както от тях, така и от сертифицирани частни лаборатории.

Първото ниво на контрол е, когато даден телеком планира да изгради нова или да модернизира вече съществуваща базова станция, компанията трябва да подаде технологичени спецификации за нея. Те включват всички параметри на излъчване – насоченост на лъча, разположение на клетката, спрямо околните сгради, санитарна зона, мощността на клетките и др. РЗИ проверява дали на хартия няма да има проблеми, дали ще се спазват лимитите, както и дали няма да попадат хора или блокове в санитарната зона (в която излъчванията са по-високи, но под опасните стойности – бел. ред.). Ако има нередности, не се дава разрешително, докато не се отстранят проблемите.

Второто ниво на контрол е след завършването на базовата станция или модернизацията ѝ, да се направят реални замервания на терен, за да се установи, дали заявените параметри отговарят на реалните и дали отговарят на ограниченията за излъчване. Обикновено се измерват стойностите фронтално срещу антената, както и фона на оживено място около нея.

Третото ниво на контрол е последващия. При него всяка година РЗИ замерва всички клетки и базови станции, които са разположени до чувствителни и обществени сгради – болници, училища и др. Към тях се добавят и 10% произволно избрани обекти от останалата мрежа, която не влиза в първата категория. Чрез тези замервания в комбинация с контрола над модернизираните или новите станции на операторите, в рамките на няколко години, държавата може категорично да заяви, че клетъчните мрежи в страната отговарят на изискванията за безопасност.

Към тях може да добавим и факта, че РЗИ реагира и на жалби на граждани и институции. Което също влиза в последващия контрол. Като крайният резултат е, че едва 3% от всички оплаквания има някакви нарушения, които са по-скоро вследствие на техническа грешка или неправилни разрешителни за строеж на съседни сгради, отколкото за умишлено действие на операторите. Всеки, който се интересува за излъчванията на клетките на телекомите, НЦОЗА събира данните от РЗИ и ги е интегрирала в онлайн платформа, която е с публичен достъп.

Проблемите

Системата за регуалция работи, добра е, но има своите несъвършенства. Според професор Мишел Израел те са няколко – данните от сертифицираните лаборатории не се подават към РЗИ и НЦОЗА и така информацията не е пълна. Замерванията от частните компании се правят най-вече при пускането на мобилните станции в експлоатация. Тоест, последващият контрол е изцяло в ръцете на РЗИ.

Другият проблем е с подготовката на специалистите, които извършват замерванията, независимо за кой работят. По думите на професор Мишел Израел дейността е сложна, „не става само с натискането на няколко копчета“. Той допълни, че това предизвикателство ще се преодолее чрез периодичната им сертификация и допълнителна подготовка. С което се разсейват митовете, че потребителите, чрез мобилни приложения могат да измерят качествено нивата на излъчвания около тях.

Последните проблеми са свързани потенциално с 5G – новата технология ще бъде по-трудна за замерване, поради някои иновации, като по-насочения лъч директно към устройствата например.

Въпреки тези опасения, професор Мишел Израел твърдо заявява, че нивото на контрол е добър, изискванията се спазват, а нарушенията са много малко.

The post Как се контролират излъчванията на мобилните мрежи в България appeared first on TechTrends България.

Вижте цялото видео интервю:

Каква е ролята на Вашия екип в НЦОЗА?

Нашият екип се занимава основно с проблемите на физическите фактори – шум, вибрации, електромагнитни полета, лазери, оптични лъчения и т.н. Една от основните ни дейности е свързана с нейонизиращите лъчения, като част от тях са електромагнитните полета. За източниците на радиочестотни полета в населените места имаме специално разработена уеб-базирана електронна информационна система, достъпна за специалисти и за гражданите. В нея може да се получава информация за източниците на електромагнитни полета, за извършени измервания, за контрола, местоположението и др.

НЦОЗА се занимава и с обучение на регионалните здравни инспекции и на частни лаборатории по отношение на измерванията и мониторинга на тези лъчения и полета. Ние създаваме нормите и лимитите за излъчвания, като РЗИ-та извършват прекия контрол върху тях. Нашата роля е описана в Закона за здравето като методологични ръководители.

Екипът ни в миналото е правил редица експерименти за влиянието на електромагнитните полета, с животни и с доброволци. Сега такива не се провеждат, поради липсата на средства. По отношение на финансирането, науката е поставена по-встрани. Заради това, България не може да се похвали с големи научни изследвания в областта, особено с такива, които са проведени в лаборатория.

Какви са потенциалните опасности от електромагнитните излъчвания за човека и околната среда? Има изкуствени и естествени източници – кои от тях са по-мощни?

Има разлика между биологични ефекти и здравни ефекти. Това е много важно, защото обикновените хора много често бъркат тези две понятия. Биологичният ефект е всяка физиологична промяна на клетка, тъкан, система, свързана с тяхното нормално функциониране. Биологичен ефект е зрението и слуха ни, тъй като те са базирани на възприятието ни на физичните полета. Така, биологичният ефект може да е с положително въздействие върху организма.

„Биологичният ефект от електромагнитните вълни може да е положителен, здравните зависят много от честота на излъчване“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Здравните ефекти зависят много сериозно от честотата на електромагнитните полета. Доказано е, че при честоти под 10 MHz опасността е основно в индуциране на електрически ток в тъканите, което може да доведе до стимулация на нерви, мускулни влакна, централна нервна система и тн. Тази стимулация може да предизвика преходни симптоми, като световъртеж, зрителни нарушения и тн. Полета над 100 KHz се наричат радиочестоти, по-нататък микровълни чак до оптичния диапазон. При тях основното въздействие е поглъщането на енергията на полето в организма и превръщането ѝ в топлина. Този термичен ефект е основният доказан такъв при едно такова въздействие.

Има и неспецифични ефекти, като т.нар. „микровълнов слух“. Той е познат още и като „ефект на чувствителност“. Човек „чува“ (в кавички, защото тези вълни не са звукови и няма как реално това да стане) вълните от микровълновия диапазон. Това се случва при импулсно или модулирано лъчение, като ниската честота на модулация се възприема директно от акустичния нерв и така се получава усещане за слух на вълните.

Кои са най-големите източници на електромагнитни лъчения – естествените или изкуствените, както и кои са самите те?

Най-мощните изкуствени източници са радиостанциите, радарите. На дълги вълни, първите излъчват с мощност от над 1 MW (мегават). На средни вълни, средно тя пада на 100-500 KW (киловата). Телевизионните станция имат мощност от 10-40 KW, като толкова са и радиостанциите на къси вълни. На ултракъси вълни (87.5-108 MHz), в които попадат обикновените радиа в населени места, ползват мощност на излъчване от 100-500 W (вата).

„ТВ ефирните станции излъчват с мощност до 40KW, радиостанциите  до 500W, а мобилните клетки между 10 и 50W“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Мобилните базови станции излъчват под 100 W (вата), обикновено между 10 и 50 W. Технологията е такава, че колкото повече станции има, толкова е по-малка мощността на всяка една от тях. При петото поколение мобилни мрежи (5G) мощностите се очаква да са дори единични вати, защото енергията е насочена и се търси от потребителското устройство.

Естествените източници са преди всичко – космическото радиовълново лъчение, магнитното поле на Земята и електрическото в атмосферата. Последното може да достигне до изключително високи стойности при определени метеорологични условия. Магнитното поле е постоянно, като зависи изцяло от географската ширина и наличието на залежи на желязна руда или подобни аномалии.

„При 5G излъчването се очаква да бъде дори единични вати, заради естеството на технологията“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Важното за естествените електромагнитни полета е, че те са съществували по време на цялата еволюция на биологичните видове на Земята и от тази гледна точка, видовете са изработили доста голям диапазон от възможности за възприемане на промени на тези полета, без да има някакъв вреден ефект за техния организъм. Колкото по-висш е организма, толкова по-сериозни са тези адаптационни възможности. Елементарен пример е окото, което може да види светлина от единични фотони до изключително голям интензитет на видимата светлина. Ухото има огромна разлика между прага на чуване и този на болката – от 10 µPa (микропаскала) до 10 Pa (паскала)- 6 милиона пъти разлика.

Има и нещо друго за естествените източници – без тези електромагнитни полета, самата еволюция на биологичните видове е нямало да се осъществи. Слънчевата светлина, магнитното поле са част от тях.

Какво е съотношението между изкуствени и естествени източници?

Огромна. От създаването на радиото преди около 200 години, без значение дали от Маркони или Попов, от тогава стойностите са увеличени стотици милиони пъти, спрямо естествения фон.

При какви обстоятелства излъчването от мобилните мрежи може да са заплаха за здравето на човека и освен термичния ефект има ли други потенциални негативни опасности?

Антените на мобилните оператори могат да бъдат заплаха основно в случаи, когато самите те са монтирани без спазване на изискванията. Това се случва много рядко. Ролята на мобилните клетки е да разпространяват информационен сигнал и ако той попадне върху някакво препятствие, като сграда или нещо друго, се губи част от сигнала и се намалява покритието.

При неправилно монтиране, може да се случи „близване“ на съседна сграда, поради факта, че конусът на сигнала е широк и малка част от него попада в някое близко здание. Много е възможно тази постройка да е изникнала след монтирането на базовата станция, при неправилно дадени разрешения от общини и строителен надзор.

Отвъд тези примери, кога може да има потенциална опасност от мобилните мрежи – когато се надвишат нормите на излъчване. Те са създадени с тази цел – да предпазват хората. Друг доказан негативен ефект освен термичния, няма. Въпреки това, някои от страховете на хората са оправдани. Причината за повечето от тях обаче е в липсата на информация, отколкото в самата технология.

От Световната здравна организация (СЗО) бяха определили радиовълните за канцерогенни, но те са такива при определени обстоятелства, нали?

Основният ефект е термичния. СЗО е ограничил повишението на температурата до не повече от 1 градус по Целзий. Повишението над 1 градус се счита за вреден ефект от електромагнитни излъчвания. Когато то е под 1 градус, съответно не се счита за такова. За сравнение човек, ако стои на слънце повече време, температурата на мозъчната тъкан нараства с повече с 1 градус и няма тежки последици, а ефектът на загряване е само временен (освен ако не прекалим и не предизвикаме слънчев удар).

Микровълновият слух или „ефекта на чувствителност“ е второ негативно влияние, което може да се наблюдава при определени обстоятелства. Всички останали ефекти (нетермични) се проявяват при честоти под 10 MHz, които изброих по-рано и те не влизат в спектъра на честотите за мобилна комуникация.

Ако може да уточним, тези честоти се срещат основно при електрическата мрежа и директното излагане на нея нали?

Не директно на мрежата, а на магнитното поле от нея. Не е задължително да е само от ел. мрежа, може да бъде от определени радиостанции. Това са честоти, които се използват от индустрията, от системите за връзка на полицията, бърза помощ, те също работят в този диапазон. Те обаче не са свързани изобщо с мобилните базови станции.

Вие попитахте за канцерогенезата. СЗО не е оценила дали те са такива или не. Това е направила Международната агенция по изследване на рака (IARC). Тези две организации работят заедно, защото СЗО оценява риска за човека от фактори на средата, технологии и други, докато IARC оценява риска за ракови заболявания. Тук е разковничето на казуса, защото много се говори, че радиочестотите или микровълните са канцерогенни.

Оценката на IARC е, че има единични изследвания, които казват, че по-често се среща заболяването глиома (което е на глиалните клетки в мозъка) от продължително ползване на мобилни телефони. Няма нищо общо с излъчването от базовите станции, нито с каквото и да е друго излъчване на микровълни. Става дума само за един конкретен източник – мобилният телефон.

„Има единични изследвания според които продължителното ползване на мобилни телефони може, но може и да не, е причина за ракови образования“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Точното формулиране е още по-интересно: „На основание на факта, че през 2008 г. са установени нови 237.9 хил. случая на мозъчни тумори (за целия свят), от които глиомите представляват две трети от тях, работната група е взела решение, да включи радиочестотни електромагнитни полета в категорията за факторите, за които има ограничени доказателства за канцерогенеза. Това означава положителна връзка между фактора и раково заболяване, на която може да се вярва, въпреки че няма ясни потвърждения за този факт“. Има връзка, но не се знае дали има връзка.

Причината да е в тази категория (2B) е, че има само единични изследвания и те не са доказани с експерименти с животни. Чак след тях може да премине към 2A или към 1 (което е директна канцерогенна опасност – бел. ред.).

Споменахме на няколко пъти изследвания – кои са признатите научно такива за ефектите от радиовълните и мобилните мрежи?

Всички научни изследвания са признати, ако те бъдат публикувани в списание, което разполага със съответната научна проверка на фактите, рецензенти и достатъчно тежест в средите (има индекс на списанието). Такива се считат за достоверни. Друг е въпроса, че много малка част от тях могат да бъдат използвани за оценка на риска. Много хора правят научни изследвания.

„Много хора правят научни изследвания, но много малко от тях могат да се използват за оценка на риска от мобилните технологии“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Като пример, на едно място доктор Мартин Пол говори за калциевите йони в клетките. Те се изследват на много места и се отнасят до честота 16 Hz или под една трета от 50 Hz, на които работят домашните електроуреди и нямат нищо общо с мобилната комуникация. Цитираните изследвания от д-р Пол са напълно достоверни, но за да могат да се приложат за оценка на риска за здравето на човека, трябва да бъдат направени още много допускания и проверки. В заключенията на тези изследвания може само да има предположения за това какви са въздействията върху целия организъм. Но ако се говори директно и се твърди, че съществуват тези въздействия, това е чиста манипулация.

Що се отнася до тези изследвания, които оценяват риска, те са основните, които СЗО използва за тази цел. Включително и IARC, когато търси връзка с канцерогенност на въздействието.

Какви са техните заключения?

Техните заключения са, че засега няма доказателства за това, че електромагнитните полета, ако се спазват препоръките на ICNIRP, могат да доведат до рак. В страницата на СЗО има база данни и всеки може да разгледа научните изследвания – говорим за десетки хиляди (във всякакви области на рисковете – бел. ред.). Но само те могат да се ползват за оценка на риска, защото отговарят на съответния протокол на изследването.

„Само проверени научни изследвания, отговарящи на съответния протокол могат да се използват за някакви заключения свързани с риска от радиовълни“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Кои не отговарят? Установява се например, че не са правилно облъчвани тестовите животни, на какъв интензитет на полето са били изложени, не е оценено влияние на съседни метални предмети и повърхности, използвана е неправилна статистика и др. Тоест, те не са чисти експерименти. Няма и „двойно слепи експерименти“ – при които нито изследователят, нито доброволците в експеримента знаят в кой момент има облъчване.

САЩ провеждат задълбочени експерименти за ефекта на мобилните комуникации от 2018 г., в което са използвани мишки и са установени туморни образования при тези облъчвани в пъти над допустимите стойности от ICNIRP. Адекватно ли е това изследване?

Запознат съм с него и дори съм посещавал лабораториите, част от които се намират във военно-въздушната база в Сан Антонио. Там обикновено се правят експерименти с много високи стойности, с импулсни радиочестотни полета. Резултатите от изследването са адекватни (с висока степен на статистическа значимост). Няма нито едно изследване, което да доказва, че при ниски дози на облъчване, тоест под дори нашите норми, които са много по-строги от тези на ICNIRP, в рамките на 20-30 години, да има някакво вредно въздействие.

„Няма нито едно изследване, което да доказва, че при ниски дози на облъчване, под световните или дори българските норми, в рамките на 20-30 години, да има някакво вредно въздействие“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Подобен тип продължителни излагания не са изследвани достатъчно. Самите норми на ICNIRP са създадени върху проучвания на краткотрайно облъчване. Просто, няма достатъчно години, в които тази технология на мобилните устройства да работи. Говорим за поне две-три поколения, които да ползват безжичните технологии, за да можем да докажем наличие на хронични ефекти.

Освен това, прехвърлянето на данни от мишки към хора при изследванията на радио и микровълни е доста несериозно. Понякога се прави, но само когато се говори за оценка на погълната енергия (т.нар. SAR – бел. ред.), но не и когато се търсят промени в когнитивни функции или в централната нервна система. Човекът е просто много по-сложен организъм от този на експерименталното животно.

Когато става дума за микровълните в диапазона над 20 GHz, там се говори, че изобщо няма изследвания – как стоят нещата при тях? Изобщо, с какво се различават те спрямо останалия спектър на мобилните оператори?

Микровълните започват от 300 MHz с дължина на вълната от един метър и достига 300 GHz, където дължината на вълната е един милиметър, а след това (при още по-къси вълни) започват оптичните лъчи. Досега, мобилните оператори в България използват честоти от 900 MHz, 1800 MHz, 2.1 GHz до 3.5 GHz включително. Ако говорим за 5G, дори може да се каже, че като технология то практически не съществува в пълния смисъл на думата. Защото при тази технология новото е, когато се говори за честоти от 20 GHz нагоре. Това са милиметрови вълни.

Каква е разликата – в единия случай дължината на вълната е сантиметри и дециметри, а в другия е милиметри. При това положение, ако говорим за термичния ефект, при първия вариант имаме погълната енергия вътре в тъканите, докато при втория (милиметровите вълни) имаме енергия, която се поглъща единствено от кожата. Защото няма как да се погълне по-навътре.

„Физиката на милиметровите вълни е, че те се поглъщат от човешката кожа и не могат да проникнат по-навътре“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

При тези честоти пак ще говорим за термичен ефект, но загряването ще е на повърхностния слой (кожата). Милиметровите вълни могат да оказват влияние единствено на рецепторите, които са там, както и на подкожните такива.

Заради това тяхно свойство, те са били използвани през 60-те и 70-те години на миналия век за физиотерапия в СССР. Има цели монографии и подробни изследвания от Бецки, Девятков и др., които са преведени и на английски език, заради интереса на САЩ към тях. Изпробвани са методи на лечение за лекуване на десетки заболявания чрез излагане на милиметрови вълни. Имали са успех, като не е доказано, дали той се дължи на директен ефект от лечението, но пациентите са чувствали подобрение след терапията. Така, че единственото, което е установено за милиметровите вълни е техния положителен ефект.

Адекватни ли са максималните допустими нива за излъчване, препоръчани от ICNIRP за предпазване на човека и околната среда?

Нашата група има обструкции към ICNIRP още от 2000 г. Ние сме първите, които публикувахме материали срещу начина, по който се създават нормите. Не защото считаме, че те неправилно разсъждават или дават манипулирани данни. Нашите бележки са заради това, че има термини и определения, които не са адекватно използвани. Още 2000 г. пред САЩ и пред институциите в Санкт Петербург ние представихме доклад на изследвания в повече от 30 страни, което беше анкета, която дискутира как различните страни разглеждат препоръчаните норми на ICNIRP. Така, че ние сме едни от първите критици на комисията.

„Основната ни критика е, че ICNIRP създава норми за краткотрайни излъчвания, трябва да има и такива за продължително излагане“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Основната ни критика е, че ICNIRP създава норми за краткотрайни излъчвания. Нашата позиция е, че трябва да има такива и за продължително излагане. За да го постигнем това обаче, трябва да има допълнителни средства за наука, за да се направят нови изследвания. Такива не се правят, основно поради липсата на финансиране. Такива нови изследвания могат да се правят върху няколко последователни поколения от животни или микроорганизми (при изследвания върху доброволци е необходимо прекалено много време – няколко поколения). Или трябва да бъдат епидемологични изследвания в населени места, които са много сложни, заради огромния брой външни фактори, които трудно се изчистват при статистическата обработка.

„През годините ICNIRP преразгледа много от своите препоръки и направи много корекции за методология и въздействието върху човека“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Освен това имаше проблеми с начина на нормиране на импулсните полета. Много неща се промениха оттогава. ICNIRP преразгледа нормите си по честотни обхвати. ICNIRP издаде нови препоръки за част от честотите (2009 г.), година по-късно имаше такава за друга част. През 2019 г. ICNIRP издаде нова препоръка и за радиочестотите. Във всички тези препоръки бяха променени много неща. Имаше корекции за милиметровите, за начина по който попада енергията върху човека, за начина по който се оценява въздействието, предложени са и по-защитаващи норми за определени случаи. Бяха обособени като отделна категория хора със специфични рискове, като бременни жени и др.

Какви са нормите за излъчване в България и колко по-строги са те?

Нашите норми са създадени още в края на 70-те години на миналия век. Те са влезли в сила за защита на населението през 1991 г. и са променяни веднъж през 2002 г. Така че не са чак толкова стари. Те прилагат почти изцяло европейските практики, но са силно по-защитаващи от тези на ICNIRP. Мога да кажа, че те предпазват напълно хората при продължаващо излагане на излъчвания.

ICNIRP установява при кои стойности има термичен ефект с над 1 градус по Целзий, след което прилагат един коефициент на защита от 1:50 и го ползват за техните норми. Тоест, нивата на ICNIRP са 50 пъти по-защитаващи от праговете, в които може да има негативен ефект, открит от учените. В България, спрямо тази стойност от 1:50 има допълнителен коефициент от 1:100. С други думи, в страната ни максималните нива са 5 хил. пъти под тези в които има реален риск за здравето. Представете си колко по-защитаващи са нашите ограничения.

„Най-голямата гордост на мен и моя екип са стриктните ограничения за излъчване в България, които са 5 000 пъти под потенциално опасните за здравето нива“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Най-голямата ни гордост е, че колкото и да са стари нашите норми, повечето европейски страни вървят към тях. Ако максималната стойност на излъчване установена от ICNIRP е 1 mW/cm² (миливат на квадратен сантиметър), то в България е 10 µW/cm² (микровата на квадратен сантиметър). Все повече държави, като Белгия, Швейцария, Италия и други възприемат или вървят към приемане на втората стойност, като свои гранични такива.

Друг е въпросът, че нашите ограничения са в една наредба, която колкото и да отговаря на европейските изисквания, има доста несъвършенства. Първо, тя не обхваща целия честотен диапазон, а само стойности от 30 KHz до 30 GHz. Второ, тя има норма само за електрично поле и плътност на мощност. Трябва да се добавят такива за магнитно поле и други изисквания. Стъпална е зависимостта на нормите, а не плавна спрямо честотата. Както и други терминологични корекции, които трябва да се направят. В тази посока сме за промяна на законодателството.

Мобилните оператори искат малко да се разхлабят тези норми в България, има ли така да се каже „запас“ за подобно действие и дали то ще има негативни ефекти при дългосрочни излагания?

Нашето мнение на групата е, че ако има такова разхлабване, то трябва да се отнася само за места, в които човек не живее. Тоест в райони без жилищни сгради. За гъстонаселени места, с „чувствителни“ сгради, като болници, училища и детски градини, ние трябва да запазим по-строгите норми. Защото сме доказали и с измервания и всичко останало, че технологиите могат да спазват тези ограничения.

Във Великобритания, националният телеком регулатор OFCOM измери мобилната мрежа на Острова (на всички честоти и технологии вкл. 5G) и установи, че най-високите стойности от базова станция са под 1.5% от ограниченията на ICNIRP, което приблизително съвпада с максималните стойности за България. За 5G резултатите бяха под 0.5%. Наистина ли са такива стойностите, които се отчитат в България или са дори и по-малки?

В България много рядко са измерени стойности над 1 µW/cm² при норма от 10. Тоест в страната фонът е една десета от максимално допустимата граница. Има разбира се, случаи, когато са открити стойности над 1, дори над 10 µW/cm², но тогава обикновено са вече споменати ситуации за „близване“ на сграда, неправилно поставени антени или изграждане на здание срещу такива.

Тоест говорим за технически грешки, а не за умишлено увеличение на излъчването?

Абсолютно, тогава поставяме мониторингови станции, за да видим как се променя електромагнитното излъчване, дали има зависимости от трафика и др. Там където се установят стойности от над 5-6 10 µW/cm² или половината от максималната норма, вече имаме съмнение. Съответно поставяме въпроса към контролния орган и оператора, за да се вземат съответните мерки в този район.

„Стойностите на излъчванията на мобилните мрежи в България са обикновено между 1 и 6 µW/cm² или много под нашите ограничения“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Самият контрол се извършва от РЗИ. При приемането на базовите станции, първо се прави математическа оценка на зоната която може да попадне в обсега на лъча на антените (от НЦОЗА). Ако сграда попадне в рамките на хигиеннозащитната зона на станцията, то обектът получава отказ още преди да е изграден. Ако всичко е ОК, се пуска строежа и след неговото завършване се извършва измерване, което се прави от различни лаборатории. За съжаление, в националната електронна система влизат само данните подадени от НЦОЗА и РЗИ. Тези от частни лаборатории не постъпват там.

Самите РЗИ са контролния орган и те са упълномощени от Министерство на здравеопазването (МЗ) да извършва мониторинг на базовите станции. Това означава, че те трябва всяка година да правят периодични измервания около чувствителни райони в населените места, като болници, училища, детски градини и др., както и 10% на всички останали на произволен избор.

С няколко думи – има последващ контрол?

Да, точно така, и периодичен при това.

Имате ли някакви препоръки, как да се подобри допълнително този контрол – споменахте за частните лаборатории?

Големият проблем е, че не може да има акредитирана лаборатория за изследвания за здравето на населението и да не подава данни към МЗ. Иначе те просто печелят едни пари от извършване на измервания. Защото техните резултати трябва да постъпват в една обща база данни, която е разработена и съществува на национално ниво. Засега няма законово основание те да предават протоколи от извършените измервания за включването им в електронната система за източниците в рамките на един месец. В повечето страни практиката е такава. Най-малкото изискване е данните от тези измервания да бъдат публични, по-важното е да могат да бъдат използвани и от специалистите.

„Проблемите в България са, че акредитираните лаборатории извън РЗИ и НЦОЗА не подават данни към нас, за да станат публични“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Промените могат да се обособят в отделен закон. На много места по света има такива закони, насочени към предпазване от нейонизиращи лъчения. Както в България има закон за шума, защо да няма такъв за радиовълните. Пробвано е много пъти да се прокара подобен закон, включително с предложения в Народното събрание, но досега тези идеи не са минавали. Няма и да минат, защото няма политическата готовност за гласуване на подобен акт. Но поне в Закона за здравето могат да бъдат записани такива промени. Както там има отделен раздел за йонизиращите лъчения (или радиацията – бел. ред.), така трябва да има такъв и за нейонизиращите. Защото СЗО смята, че мерките за предпазване от вторите трябва да са подобни на тези на първите, но не толкова строги естествено.

„Необходима е промяна на Закона за здравето, в който да бъде включена секция за нейонизиращите лъчения с ясно разписани процеси за контрола и мониторинга им“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Вторият момент е да се дефинира ясно, кой извършва контрола, мониторинга, къде да постъпват данните от измерванията и каква информация да е достъпна за гражданите.

Друг проблем е, че компетентността на специалистите по измервания е много ниска, за съжаление. Това е много сложен процес, който изисква стабилно обучение. Измерването не е просто натискане на копчета или, че с най-скъпия специализиран уред ще можеш да получиш надеждни резултати. За съжаление, ако с един и същ апарат измерят поотделно двама души с различно телосложение (единият по-слаб, другият по-пълен), ще получим коренно различни резултати. Най-малкото е, че всеки човек има различна математическа функция в електромагнитните полета. Освен сертификация на различните лаборатории, трябва да има и оторизиране и списък на специалистите в МЗ. Тези хора трябва да бъдат проверявани веднъж годишно.

Въпреки тези проблеми, каква е Вашата оценка за това дали са безопасни мобилните мрежи в България в момента?

Моето мнение е, че обстановката в България е много безопасна в сравнение с предишните, пак безопасни, но и много по-мощни излъчватели, които имахме за радио, телевизия и тн. Защото въпреки, че антените бяха извън градовете, много голяма част от тях имаха ретранслатори в близки градски райони и техните мощности бяха толкова големи, че зоните за безопасност около тях бяха по няколко километра. Сега тези зони (познати и като хигиеннозащитни – бел. ред.) са под 100 метра, в някои случаи и под 50 метра, в зависимост от мощността.

„В момента обстановката в България е много безопасна в сравнение с предишните, пак безопасни, но и много по-мощни излъчватели, които имахме за радио, телевизия и тн“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Освен това, контролът е сравнително добър, като изискванията се спазват. Няма и голям процент нарушения. Спрямо постъпилите жалби в НЦОЗА, едва под 3% от тях са адекватни и оправдани. От този малък процент случаи, повечето са за хора, които се опасяват, че има антена, която е срещу жилищната им сграда и като направим измервания, има отчетени по-високи стойности. След като се установи такъв казус, се взимат съответните мерки.

„Въпреки всичко контролът е сравнително добър, като изискванията се спазват. както и няма голям процент нарушения“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Контролът и мониторингът е добър, затова и има много малки нарушения. Проблемите са, че няма пари за наука и по-задълбочени научни изследвания, както и политическа воля за необходимостта от законодателни промени.

Считаме, че 5G технологията, когато се разгърне напълно, ще създаде доста проблеми на цялото научно общество. Защото все още няма точна методика за измерването им.

Заради милиметровите вълни ли?

Да, но не само. Първо, все още има много малко уреди за измерване, които работят в тези диапазони. Другата причина е за насочеността на лъча при тази технология. Нямаме непрекъснато излъчване в определена зона, а само конкретна към съответното активно устройство. Трябва да се установи методика, която или да следи лъча или да мери продължително време и да събира данни. Защото сегашните измерващи технологии няма да свършат работа. Ако в момента базовите станции създават изцяло електромагнитен фон в голямо пространство, то при 5G такъв почти няма да има. Ще са само насочени лъчи в много тесни области.

Често се говори за препоръките на тези над 200 учени към ООН. Те са изключително адекватни. Искат защита на децата и на бременните жени, искат промяна в законодателствата, искат технологиите да се въвеждат безопасно, да има адекватна информация на населението. Това и ние искаме – да ги вкараме тези неща в един закон.

Учените в този апел не изкривяват ли малко фактите и не прекаляват ли с крайните заключения?

Като цяло той е много адекватен и сериозен, но има изкривяване. Това се дължи на няколко причини. Например, често се цитира в социалните мрежи лекцията на проф. Бари Трол, който е изключителен лектор и голям учен, но той представя нещата много манипулативно. Той иска да се редуцират нормите до природните нива – това означава всички да се върнем в пещерите. Ние се гордеем като цивилизация колко много сме постигнали и благодарение на електрическия ток. Той също създава електромагнитно поле и в такъв случай трябва да го спрем.

Друг пример е известният Мартин Пол. Неговите проблеми са по-големи. Първо, че не е специалист в тази област –  той е биохимик. Той търси нещата от гледна точка на биохимията. При слаби полета и излъчвания, ефектите на въздействие нямат общо с нея. Фактът, че той говори за атакуване на ДНК, програмирана клетъчна смърт, намаляване на мъжка и женска плодовидост, които са доказани ефекти, но не от нейонизиращите лъчи, а от йонизиращите.

Накрая, той сам си бие шамара, като казва, че трябва да се спазва принципа на „колкото е възможно по-малко“. Това е принципа ALARA, който се прилага за превенция на вероятностни ефекти от въздействието на йонизиращи лъчения (радиация) – вероятност от възникване на рак в рамките на 20-30 години…след облъчването. Което показва, че той не знае за какво говори – смесва принципите за защита от радиация с тези от електромагнитни полета.

„Аргументите на авторитетните скептици са адекватни, но цялостната им презентация и заключения са в повечето случаи манипулативни“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Такива неща се случват сред скептиците на мобилните технологии, но това са манипулации. Абсолютно всичко е верно в написаната статия или научен труд, но накрая заключенията и начина, по който те са е представени, е силно манипулативен.

Естествено се появиха и напълно откровени лъжи. СЗО даже казаха, че както COVID-19 е пандемия, тази дезинформация е инфодемия. Както и че последната се разпространява по-бързо от първата.

Кои са може би най-абсурдните твърдения на тези общности от скептици за мобилните технологии?

Най-абсурдното твърдение е, че COVID-19 се разпространява от 5G. Въобще не бих отговарял на този въпрос, защото това е не само фалшива новина, но и безпочвена тревога и дори престъпление срещу населението.

Понижава ли се имунитетът от 5G мрежите?

Имунитетът не намалява от това. Той се влияе от много по-мощни фактори и те не са физически енергии. Те са стресът, начина ни на живот, от лекарствата които взимаме, от храните и много други.

„Имунитетът не намалява 5G, той се влияе от много по-мощни фактори и те не са физически енергии. Те са стресът, начина ни на живот, от лекарствата които взимаме, от храните и много други“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Няма как да се направи епидемиологично изследване с групи от населението, защото то няма да е чисто. „Чисти“ изследвания се правят в лаборатория, но тогава много трудно можеш да прехвърлиш данните оттам, защото не винаги има нещо общо между тази тъкан, която си тествал и организма в естествена среда.

Много показателно е изречението с което завърши сериалът „Чернобил“ – „Ние учените сме наивни, толкова усърдно търсим истината, че забравяме колко много искат да не я узнаем“.

Той важи много добре за хората, които в момента се плашат от 5G мрежите, защото те не искат да приемат официалните документи, изследвания и заключения.

Те не са виновни. Хората получават грешни новини, които много често са написани от необразовани по темата лица, а други са откровено манипулативни. Обикновеният човек не може да знае всичко. Лошото е, че в момента сме залети от информация и всеки си мисли, че е специалист по всичко.

„Хората получават грешни новини, които много често са написани от необразовани по темата лица, а други са откровено манипулативни“ Професор Мишел Израел, НЦОЗА

Предвид факта, че 5G мрежите се очаква да се разгърнат в Европа през тази година, а към края на тази или в първата половина на следващата – и в България, какво е Вашето мнение за нея?

Това, което съм чел е, че у нас няма да е по-рано от 2022 г. Ние сме правили измервания на 5G клетки на честота от 3.6 GHz за единични тестове миналата година. Цялата работа е такава, че в Европа новата технология ще се развие върху разширяването на 4G. Още няколко години тя ще бъде основната на Стария континент и ще захранва все повече информационните необходимости на човека.

Истинският 5G ще дойде в България до няколко години. Още не са ясни много неща – не са разпределени честотите, не са готови техническите стандарти напълно. Освен това и крайните устройства все още са доста скъпи и ще останат така известно време и гражданите надали ще се ориентират веднага към тях. По-малки сензори за дома, за магазини и бизнеса ще бъдат разпространени.

Мислите ли, че в рамките на тези няколко години ще има достатъчно изследвания, които да кажат „да, 5G е безопасно“?

Само ако международните организации, държавите и индустрията осигурят повече пари, за да помогнат на науката да проведе своите изследвания докрай. Защото наука без пари не се прави, както е смешно и твърдението, че такава не може да се прави със средства от индустрията. Ако тя не предостави средства, откъде ще дойдат? Те винаги идват от индустрията.

Държавите също могат да осигурят пари.

Държавите също, но те имат много по-големи други грижи. Ако в момента тя даде пари на МЗ, те няма да са приоритет за 5G, а ще са за овладяване на пандемията.

А за изследванията инициирани на ниво ЕС, там докъде мислите, че ще успеем да стигнем?

Надяваме се. Ние сме кандидатствали и се надяваме да успеем да влезем в такива международни групи. Както и към други източници, като Норвежкия фонд за наука и др. В момента работим по малки проекти за обучение, защото няма средства, но се опитваме да влезем в голямата наука.

The post Професор Мишел Израел: България има силно защитаващи ограничения за мобилните мрежи и 5G appeared first on TechTrends България.

Положителното представяне на гиганти като Microsoft, Google (нейният холдинг-майка Alphabet), Facebook и др. показва, че все пак има компании, които са имунизирани срещу подобни тежки сътресения. Резултатите на други, в комбинация с някои предварителни изследвания и прогнози, могат да ни дадат малко по-обективна представа, кои IT сегменти ще пострадат повече, кои по-малко. Както и, че истинските последствия най-вероятно ще се усетят през второто тримесечие.

Облачните услуги във възход

Тенденцията ясно очертава, че тези технологични гиганти, чиито основни дейности са в рамките на облачните и олнайн услуги, почти не са усетили COVID-19 пандемията. Някои от тях, дори показват точно обратното – повишено търсене към определени продукти и дори растеж на приходите и печалбите.

Microsoft отчита ръст на приходите от 15% на годишна база до 35 млрд. долара. Нетната печалба на софтуерния гигант скача с 22% до 13 млрд. долара. Компанията отчита ръстове на потребление и приходи по всички облачни сегменти, особено в корпоративните продукти. Облачният Office 365 расте с 25%, а потребителите му са малко под 40 млн. Професионалната социална мрежа LinkedIn отчита 21% увеличение, а корпоративните решения Dynamics 365 са с 47% нагоре. Облачната платформа Azure е недостижима с ръст от 59% на приходите.

Microsoft няма голям хардуерен бизнес, но той стагнира или спада през първото тримесечие. Тенденция, която може да се проследи и при другите компании. Surface и Xbox продуктите отчитат минимални ръстове от 1% и 2% съответно.

Подобна е ситуация и при Amazon. Въпреки, че онлайн гигантът разполага с десетки физически складове, той се опитва да запази работа в кризата. Те не са единствените източници на приходи. Amazon е водещ доставчик на облачни решения, посредством сървърната платформа AWS, както и разполага със собствени стрийминг услуги – Prime Video. Приходите на компанията се увеличават с около 26% през първото тримесечие до 75 млрд. долара. Основната част се пада на ръста на услуги, който е 32% и наближава като обем, приходите от онлайн продажби – 33 млрд. долара срещу 41.8 млрд. долара съответно. Последните се увеличават с по-скромните 22%.

Нетната печалба на Amazon се свива с над 28% от 3.5 на 2.5 млрд. долара. Това е свързано с по-големите разходи, за да осигуряване на безопасността на служителите на компанията в условията на пандемия. Отделно, Amazon никога не се е хвалила със силни печалби, като дълго време беше на оперативна загуба.

Facebook също е на положителна вълна – ръст на приходите с 18% на годишна база до 17.7 млрд. долара и удвояване на печалбата от 2.4 на 4.9 млрд. долара. Социалната мрежа отчита ръст на потреблението на всичките си онлайн продукти по време на обявяването на пандемията. Отделно тя спестява известни средства, от по-малкото пътувания на служители, поддръжка на офиси и намаляването на темпа на наемане на нови кадри.

Google и по-скоро нейния холдинг-майка Alphabet също отчита ръст на приходи и печалба. Първите се покачват с 13% на годишна база до 41.2 млрд. долара. Докато нетната печалба се увеличават с минимален темп от 6.6 на 6.8 млрд. долара. Всички сегменти са на ръст, най-силен е при облачната услуга Google Cloud, но тя е и на много ниска база като цяло.

Потребителската електроника в свободно падане

Ситуацията е диаметрално противоположна при производителите на потребителска електроника. Те понесоха доста тежко пандемията, особено, когато тя беше в пика си в Китай. Азиатската държава не само, че отговаря за голяма част от производствените мощности на устройства и компоненти, но вече е и голям потребителски пазар. Тези два фактора, в комбинация с факта, че първото тримесечие по принцип е слабо откъм продажби на електроника поставиха в затруднено положение доста компании.

Apple е най-силният пример като зависимост от Китай. Технологичният гигант отчете минимален ръст на приходите през януари-март от 0.5% на годишна база до 58.3 млрд. долара. Традиционно високите маржове на печалбата, с които компанията е световноизвестна не ѝ помагат да я задържи през този период. Нетната такава, спада с 2.7% до 11.2 млрд. долара.

Това става въпреки факта, че последната серия смартфони iPhone 11 се възприеха много силно от потребителите. Apple се очаква да е най-засегната от производителите на умни телефони, заради силната ѝ зависимост от Китай. Както като доставчик, така и като ключов пазар за компанията. Освен това, Apple затвори почти веднага своите магазини в Китай. В общи линии целият пазар за смартфони отчита силни темпове на спад през първите три месеца на годината.

Технологичният гигант спря да обявява колко точно бройки е продала в своите финансови отчети, но спадът е очевиден по друг показател. Приходите от iPhone, които са водещи за Apple, спадат с 6.7% до 28.9 млрд. долара. По данни на IDC, продажбите като бройки се запазват, но предвид по-ниските цени на последната серия iPhone 11 спрямо тези миналата година, това понижение е повече от логично. Приходите от компютри Mac спадат с около 160 млн. долара, а на iPad – с над 500 млн. долара.

Apple компенсира големия спад при продуктите с увеличение на приходите при онлайн услугите. Те нарастват с 16.6% до рекордните за този сегмент 13.3 млрд. долара. Тук влизат редица стрийминг услуги, сред които Apple Music и Apple TV+. Тези сегменти помагат на Amazon да получи повече постъпления, както и до бурното развитие на Netflix през последното тримесечие.

Samsung отчита рязко понижение на смартфон продажбите през първото тримесечие, без да коментира конкретни числа. Консолидираните приходи на групата за потребителска електроника на южнокорейския гигант, отчита спад от 7.6% на продажбите до 55.33 трлн. вона (45 млрд. долара). Оперативната печалба се понижава минимално със 160 млн. долара до 5.26 млрд. долара.

Технологичният гигант компенсира спада на продажбите на техника и доставката на екрани с повишените поръчки за различни компоненти – памети, чипове, мрежово оборудване и др.

LG е в сходна ситуация – приходите се свиват, а печалбата се увеличава макар и с малко на годишна база. Компанията полага доста усилия да си върне пазарни позиции в различни сегменти и да компенсира историческото свиване на мобилното си звено. Резултатите са доста положителни до края на февруари, след което южнокорейския гигант отчита рязко забавяне. Основните звена, които движат резултатите са домашната бяла и черна техника и бизнес решенията. Смартфоните са в положителна тенденция, но минимална, а автомобилните системи са надолу, покрай затварянето на заводите.

Страх през второто тримесечие

Първото тримесечие обаче не обхваща реалните мащаби на пандемията. Те покриват пика ѝ в Китай и от януари, февруари и март, само последния попада в обхвата на световната пандемия. Истинските ефекти от нея ще се усетят през второто тримесечие. Всички изброени компании предупреждават, че очакват забавяне и допълнителни спадове на приходите и продажбите през април-юни.

Samsung правят най-голямото предупреждение в тази посока. Южнокорейският гигант обяви, че очаква допълнително понижение на търсенето, продажбите и съответно на приходите през второто тримесечие. Голям удар за телевизионния бизнес е отмяната на Европейското първенство по футбол и Летните олимпийски игри, като двете спортни събития движат силно продажбите на ТВ приемници. Мобилните системи от пето поколение (5G) ще трябва да компенсират търсенето, както на смартфони, така и на компоненти и оборудване през следващите месеци, допълват от Samsung.

LG споделя същите опасения, но възлага по-голяма надежда, че ще успее да неутрализира ефектите чрез подобряване на управлението на процеса на продажбите и други разходи. 5G тенденциите при смартфоните също са надежда за втората южнокорейска компания.

Apple директно посочва, че COVID-19 пандемията я е засегнала всички бизнес операции и това може да продължи и през следващите периоди. Повече конкретика, компанията не предоставя. Тя може и да омекоти удара, покрай пускането в продажба на бюджетния модел iPhone SE (2020) през април.

Подобни подробности не предоставят и останалите технологични гиганти, като Facebook, Google и Amazon. Първите две може да бъдат засегнати при продължително развиване на пандемията, заради свиване на рекламните бюджети на компаниите. Онлайн рекламата съставлява основна част от постъпленията на двата интернет гиганта, които кумулативно контролират около 60% от този онлайн сектор в САЩ и Западна Европа.

Microsoft все още не е предоставила прогнози за потенциалното си представяне през настоящето тримесечие. Софтуерният гигант може да се окаже с най-малко пострадал бизнес, поради обвързаността ѝ с дистанционното обучение, работа и образование, а всички те са ключови по време на пандемията.

Различни държави се очаква да либерализират мерките през май, като през юни може да има частично нормализиране на бизнеса. Или поне в тези сегменти, които пряко оказват влияние върху технологичните компании. Което дава известен лъч надежда, за IT гигантите, че може да не пострадат толкова тежко от пандемията през следващите месеци.

The post Технологичните гиганти спечелиха от пандемията, засега appeared first on TechTrends България.

ICNIRP е независима научна организация, финансирана основно от публични източници, като нейните препоръки се използват като база за изготвяне на регулациите свързани с електромагнитните излъчвания по света. Световната здравна организация, Европейския съюз и много други държави, разчитат на нейната експертна оценка в тази сфера. Поради тази причина, ревизията на ICNIRP най-вероятно ще бъде възприета за стандарт при сертифициране на 5G устройствата през следващите години.

Микровълните на прицел

Ревизираните препоръки на ICNIRP добавят към SAR лимитите и по-високите честоти, които доскоро не бяхa разглеждани детайлно. Причината се състоеше в това, че през последните над 20 години, откогато са последните приети насоки на организацията, устройства, които работеха на честоти над 6GHz нямаше. Мобилните мрежи ползваха ленти под 3.6GHz, безжичните WiFi само разглеждаха ползването на 6GHz, а Bluetooth връзката е в диапазона около 2.4-2.5GHz.

С навлизане на 5G мобилните мрежи, смартфоните, таблетите и останалите свързани устройства ще започнат да ползват микровълнови честоти (познати и като милиметрови), като 25GHz например. SAR лимитите, които са възприети в момента по света обхващат само лентите до 10GHz.

Повече за това дали е вредно 5G за здравето тук:

ICNIRP променя насоките, като в документа от 1998 г. беше записано, че ограниченията за SAR важат в излъчвания до 10GHz, сега са наложени специфични максимално допустими нива от 6GHz до 100GHz. С което се обхваща целия милиметров радиоспектър.

Лимитите са разделени, както и при по-дългите вълни на три компонента – SAR за цялото тяло, за максимално излагане на лъчение на определени части на тялото и временно такова до шест минути.

Очаквани корекции

Промените на ICNIRP са очаквани, като от организацията обявиха пред TechTrends през 2019 г., че заради навлизането на 5G, ще ревизират нивата на излъчване в милиметровия диапазон. Опасенията на комисията бяха, че поради по-насочения профил на сигнала, това ще засяга повече хората, които ползват новите устройства, а не околните, които не разчитат на технологията.

Заради това, ICNIRP променят SAR ограниченията, докато лимитите при плътността на излъчване остават същите. Именно последния показател е от по-голямо значение за телекомите при изграждането на техните мобилни мрежи (било то 5G или други). Плътността на излъчване се замерва преди всяка промяна на базова станция или клетка на операторите и е обект на държавна регулация. В България тези лимити са в пъти по-строги от обявените от ICNIRP и приетите в Европа, Северна Америка и Азия.

SAR от своя страна ще окаже влияние повече върху производителите на устройства, тъй като те трябва да се съобразяват с тях. Показателят също подлежи на регулация и на сертификация в отделните региони. България е възприела лимитите и процеса на стандартизация на ЕС, който следва определените от ICNIRP препоръки. Мобилните оператори са засегнати по-скоро индиректно, като при тях повече зависи да настроят мрежата така че, да работи ефикасно с одобрените устройства.

The post Международната организация ICNIRP затегна контрола върху 5G устройствата appeared first on TechTrends България.