Сделката наистина ще постави Microsoft сред водещите две компании в гейм индустрията. Но мащабите и техническите възможности на гиганта го поставят в по-изгодна позиция спрямо лидера Nintendo и другия пряк конкурент Sony. Последната е най-голям противник на сливането, заради опасения, че игрите на Activision-Blizzard ще станат ексклузивни за конзолата Xbox и няма да са налични за нейната PlayStation.

Решението на британския регулатор (CMA) ще може да послужи за основа на антимонополните власти и в други региони по света. Сделката се гледа под лупа в САЩ, Европейския съюз (ЕС), Япония и дори Китай. Изненадващи са аргументите на CMA, които залагат на влиянието на Microsoft в облачния гейминг, а не разглеждат толкова конзолния сегмент. Което идва на фона на провала на Google да развие собствена облачна гейм платформа и затвори проекта Stadia. От друга страна, явно CMA смята, че именно това ще е перспективния сегмент, който ще движи гейм индустрията през следващите години.

Аргументите на CMA

Британският регулатор обръща внимание точно на облачния гейминг. Според CMA този пазар се развива доста бързо във Великобритания, като през 2026 г. се очаква да генерира 1 млрд. паунда само в рамките на Острова. В глобален мащаб, прогнозата е за приходи от 11 млрд. паунда. CMA дава за пример музикалната индустрия, която през 2021 г. отчита горе-долу същите продажби в размер на 1.1 млрд. паунда.

Антимонополната институция отчита, че Microsoft вече разполага с около 60-70% от всички потребители на облачен гейминг в световен мащаб. Отбелязва и влиянието на софтуерния гигант в индустрията като цяло чрез конзолите Xbox, но и в другите технологични сфери. За примери са дадени операционната система Windows, която доминира PC пазара и облачните услуги като цяло чрез платформата Azure.

От другата страна, CMA поставя Activision-Blizzard, която държи някои от най-големите гейм франчайзи, като Call of Duty, Overwatch и World of Warcraft. Логиката на регулатора е, че тези игри рано или късно ще се влеят в облачната платформа на Microsoft и така ще дадат на компанията допълнително предимство. В същия момент, облачният гейминг ще направи конзолите по-неудобен и скъп начин за игра, предлагайки по-голяма гъвкавост на по-ниски цени.

Предложенията на Microsoft

От няколко месеца Microsoft се опитва да даде предложения на всички регулатори, които разглеждат сделката, за да може тя да мине одобрение. Основната насока е да се угоди на главните конкуренти на компанията в сектора. Sony, например се противопоставя от страх, че заглавията на Activision-Blizzard ще станат ексклузивни и ще се предлагат само през каналите на софтуерния гигант. Тя е най-ревностния противник на сделката, докато Nintendo и другите по-малки играчи изразяват критики, но най-вече с половин уста.

Решението на Microsoft е лесно – предлагане на десетгодишни лицензионни споразумения за най-популярните франчайзи на всички големи платформи. Такова предложение е отправено към Sony, Nintendo, Steam, Epic Games и др. CMA обаче смята, че решението идва с няколко големи недостатъка. То не покрива алтернативни облачни гейм платформи, както и не включва услуги, които предлагат абонаментен режим. Предложението на Microsoft не решава и проблема за предоставянето на игрите за PC на други системи, различни от Windows.

Заключението на британския регулатор е, че това предложение се ограничава само до определени заглавия и франчайзи на Activision и не обхваща цялото му портфолио (настоящо и бъдещо). Както и, че игрите не се предлагат до достатъчно голямо количество магазини и платформи. Всичко това може да доведе до потенциален конфликт между Microsoft и потенциални конкуренти в облачния гейминг през следващите десет години.

Съдбовно решение

Забраната на сделката от страна на CMA е съдбовно решение, защото подобни се очакват от регулаторите в ЕС, САЩ, Китай и Япония. То може да повлияе върху техните становища или те да повторят значителна част, ако не и всички аргументи на британската институция. Разглеждането на пазара на облачния гейминг, а не този на конзолите е друг притеснителен за Microsoft факт.

Най-малкото, защото технологичният гигант представи своите отстъпки при реализацията на сделката в другата посока. Компанията използва аргументите с лицензионните споразумения, за да защити придобиването пред всички регулатори. След като британският не ги взима предвид, това отслабва значително защитата на Microsoft и в другите региони. Предвид засилената регулация на технологичните гиганти в САЩ и ЕС, перспективите за одобрение там се понижават значително.

Конкретно за облачния гейминг е интересен ъгъл, защото за момента тази концепция се оказва много трудна за реализиране. Както от техническа, така и от бизнес гледна точка. Излизането на Google от този пазар, със затварянето на платформата Stadia подкрепят тази теза. Така, технологичният гигант не успя да пробие в гейминга по неговия си облачен начин. Stadia беше и основният конкурент на услугата xCloud на компанията от Редмънд.

Microsoft има по-голям опит в тази индустрия, след като пусна първата си конзола през 2001 г., както и все по-силна облачна система покрай Azure. Именно това е видяла CMA в своето разглеждане на сделката. Британският регулатор се опасява, че Microsoft ще успее да развие облачна гейм платформа, както на техническо, така и на бизнес ниво. Предвид високите изисквания за навлизане в този сегмент, компанията ще може да стане ако не монополист, то да доминира на световно ниво в него. Чрез сделката с Activision-Blizzard, CMA вижда увеличаване на тези шансове.

The post Първа блокада на сделката между Microsoft и Activision-Blizzard appeared first on TechTrends България.

Последствията за Google са ясни – технологичният гигант ще трябва да се раздели с милиардите инвестиции, вложени през последните години. Загубата е и имиджова, защото Stadia се смяташе за опита на компанията да навлезе като важен играч в гейм индустрията. Сега, тя ще трябва да мисли друг вариант или да се откаже напълно от тези си амбиции.

Последствията от закриването на Stadia може да не се ограничат само до такива за Google и потребителите на платформата. Това поставя под въпрос дали облачния гейминг не се оказва прекалено амбициозна и недостижима цел. Или просто, като доста иновации и предишни неуспешни опити, услугата не се появява прекалено рано преди пазарът да е готов за нея.

Предизвестена смърт

Съдбата на Stadia беше предначертана още от началото на годината. Всъщност, първите негативни косвени сигнали дойдоха още през февруари 2021 г. Тогава, Google обяви, че се отказва да прави собствени игри и закри всичките си вътрешни активи свързани с гейм разработката. Това беше първата червена лампа, защото идва две години и два месеца след пускането на платформата, но и само година след обявяването на подзвеното Stadia Games and Entertainment (SG&E).

Официалната причина тогава беше, желанието на Google да се концентрира повече върху партньорствата с вече утвърдените разработчици на пазара. Или с други думи, технологичният гигант преценява, че ще е по-ефективно средствата да отиват при независими от тях компании, вместо да изгражда нещо от нулата. Защото гейм разработката изисква много време, ресурс (човешки, технически и др.) и най-вече пари. За бързия растеж на Stadia, времето е от ключово значение и това най-вероятно е бил основния фактор в решението на Google.

Вторият сигнал е вече споменатото събитие от март тази година. Тогава технологичният гигант обяви редица мерки с които да насърчи разработчиците да правят игри за Stadia, както и нови възможности за потребителите. Промените бяха повече технически, но отваряха възможността, платформата да се използва от гейм студиата като White Label облачна услуга. Тоест, Stadia да се предоставя като собствена от други компании (със собствен брандинг, например).

Още през март, от TechTrends коментирахме, че това най-вероятно е последният шанс за платформата. Както и, че ако не проработи, то това означава най-вероятния край за Stadia. Очевидно стигнахме именно до тази точка.

Причините за провала

Самите Google си признават с половин уста, че Stadia не е покрила техните очаквания. От компанията коментират, че технологичната част е била силата ѝ, но не е привлякла интереса на потребителите. Точни данни колко са те, не бяха разкрити. Google ще върне парите на всички, закупили Stadia хардуера, както и всички игри платени през нейния магазин. Това подсказва, че потребителите направили това не са толкова много, въпреки, че и Google има „дълбоки джобове“.

Stadia влиза в омагьосания кръг на гейм платформите и донякъде на екосистемите като цяло. Google имаше проблеми да набере достатъчно игри, които да предлага през нея. Без достатъчно на брой и качествени заглавия възможността да привлече потребители намалява значително. От своя страна, разработчиците ще имат по-малък стимул да правят игри за платформата. Google успя да преодолее този проблем с Android, за разлика от Microsoft, но софтуерният гигант има доста аса в ръкава при гейминга.

Затова интернет компанията се опита да отвори максимално Stadia месеци преди да вземе решението да я закрие. Повечето възможности за разработчици и потребители беше рецептата на успеха на Android. За съжаление, явно при Stadia това не е проработило.

Бъдещето на облачния гейминг

Какво означава за облачния гейминг оттеглянето на Google. Това е един от технологичните мастодонти с оценка от над 1 трлн. долара. Ако някой разполага с ресурса и интернет технологиите, това е именно компанията от Маунтиън Вю. За момента, концепцията да играеш игри в облака, както гледаме филми и сериали през Netflix или HBO Max продължава да е жива. Но с уловката, че технически и пазарно все още е трудно постижима.

Microsoft има значителни шансове да успее в това начинание. Като ако го постигне, може да се превърне в самотен гейм гигант. Софтуерната компания е на път да завърши мегапридобиването на Activision за 67.8 млрд. долара. Трудната част на сделката е получаването на одобрение на регулаторите по света.

Веднъж завършена, Microsoft ще разполага с огромен каталог, франчайзи с милиони играчи и облачната инфраструктура на Azure. Това са необходимите съставки за изграждането на перфектната стрийминг гейм услуга. Софтуерният гигант вече я е пуснал, макар в ограничени региони и възможности. Което показва, че дори когато имаш всичко, то разгръщането е доста бавен процес. Бъдещето на облачния гейминг остава в ръцете основно на Microsoft, след като дори Sony ще започне да разчита частично на ресурсите ѝ. Това е резултатът от изхода на Google и закриването на Stadia.

The post Google прекрати облачните си гейм амбиции appeared first on TechTrends България.

Всичко това показва, че Microsoft се опитват да развият облачната си гейм платформа и да я направят достъпна за още повече хора. Един от проблемите пред подобен род услуги е, че те много трудно се разгръщат по региони и държави. Софтуерният гигант добавя облачни функционалности в Австралия и Нова Зеландия и така общия брой на страните, в които те са налични достига… 28.

Поради тази причина, все още Microsoft отбелязва услугата, като бета версия. Развитието и увеличаването на броя на устройствата е крачка напред в разгръщането ѝ по света. Предвид бавните темпове шансовете облачната версия на Xbox Game Pass, както и на самата абонаментна услуга да се появят в България засега изглежда доста далечни.

Игра на телевизора без конзола

Най-голямата новина на Microsoft е пускането на интегрирано приложение за умните телевизори на Samsung. Всички модели със смарт функции на южнокорейския гигант от 2022 г. ще имат достъп до платформата Xbox. Тя ще позволи на потребителите да инсталират стотици игри. Някои, като Fortnite, например няма да изискват абонаментен план и ще са достъпни безплатно.

По-важният елемент е, че ако сте в страна с достъп до облачната услуга на Xbox Game Pass, ще можете да играете стотици игри без да имате нужда от конзола. Единственото условие е интернет връзка и съвместим с Xbox контролер.

Услугата ще е налична от 30 юни. От Microsoft обещават плавно изживяване – пускате приложението и контролера и директно избирате желаното заглавие. Както Netflix е за филмите. Точно това е обещанието на облачния гейминг –  да пренесе консумацията на игрите по идентичен начин, както се случи с видео стрийминга.

Още повече облачни игри

Втората ключова промяна в Xbox Cloud Gaming ще е възможността за интеграция на потребителския каталог. Досега, достъп до облачен гейминг имат само избрани от Microsoft игри. Това са заглавия, които са част от портфолиото на абонаментната услуга Xbox Game Pass. През следващата година, софтуерният гигант ще позволи на геймърите да добавят към тях и такива, които вече притежават. Дори и да не са част от абонаментния каталог.

По този начин се разширява значително каталога от заглавия, които ще са достъпни през облачната услуга на Microsoft. От компанията допълват, че така дават възможност на по-малки и независими разработчици да достигнат до аудиторията на Xbox Game Pass.

Project Moorcroft

Последната голяма промяна, която планира Microsoft за своята облачна услуга носи енигматичното име Project Moorcroft. Това е програма, която трябва да привлече отделните разработчици да предоставят предварителни демо версии на своите заглавия.

Демо версиите са класически метод за промотиране на видеоигрите. Те включват в себе си определени сегменти от заглавието или вариант, с определени орязани функции. Демота се разпространяват обикновено свободно или се подготвят за определени изложения, на които геймърите да могат да ги тестват.

Project Moorcoft ще позволи на разработчиците, особено по-малките и независими, да предлагат демо версии в рамките на платформата на Xbox Game Pass. Microsoft дори предлага определени финансови стимули за тези студиа, които инвестират време и средства за да правят подобни предварителни версии.

По-стабилната облачна платформа

Тези новини показват, че за момента Xbox Cloud Gaming е единствената облачна платформа, която се развива сравнително стабилно. Разширяването на функциите и възможностите, както за потребителите, така и за разработчиците са добри знаци. Допълването на страните, в които е налична услугата също дава добри сигнали.

Ситуацията не е толкова розова за най-големия конкурент на Xbox Cloud Gaming – Stadia на Google. Интернет гигантът също започна да предоставя инструменти за ранен достъп и демо версии, които да ползват разработчиците в цел да привлече повече студиа, да правят заглавия за платформата.

Проблемът е, че Google закри цялата гейм развойна дейност и се отказа да прави ексклузивни игри. За сметка на това Microsoft придоби Bethesda Games преди година и в момента тече регулаторното одобрение на мегасделката с Activision-Blizzard. Софтуерният гигант се превръща в истински мастодонт в гейм индустрията и при финализирането на последната трансакция, заедно със Sony ще са недостижими лидери.

The post Microsoft разширяват своята гейм стрийминг платформа за Xbox appeared first on TechTrends България.

Двете сега ще се обединят под една шапка и ще включват промяна в месечните и годишни планове, които предлагат. Sony поставя двете паралелни платформи изцяло под бранда PlayStation Plus, като ги разделя на три абонаментни нива. В тях ще видим и основните тенденции, които големите гейм компании следват. Като включен достъп до ретро заглавия, безплатни игри на определен период от време, стрийминг и др.

Microsoft и Nintendo също засилват своите облачни платформи. Щатският софтуерен гигант се превръща във водещ играч след като обяви придобиването на Bethesda и наскоро – на Activision-Blizzard. Това размести пластовете в гейм индустрията, което накара лидерът Sony да вземе мерки. Преструктурирането на абонаментните планове е един от тези ходове.

Обновените услуги

Новият PlayStation Plus вече е разделен на три категории – Essential, Extra и Premium. Първата реално е досегашната Plus услуга. При геймърите ще имат достъп за сваляне на две безплатни игри месечно, специално отстъпки от каталога на Sony, облачно място за запазване на прогреса и достъп до онлайн мултиплейър функциите на конзолите. Цените тук се запазват – 9 евро на месец или 60 евро на година.

При втората категория – PlayStation Extra, нещата стават по-интересни. Освен всички възможности от Essential, геймърите тук получават достъп до каталог от 400 игри за PlayStation 4 и PlayStation 5, които могат да свалят и да се забавляват с тях. Сред тях са хитове, като God of War, Mortal Kombat 11, Death Stranding, Spider-Man и др. Цената на месец става 14 евро, а за година – 100 евро.

PlayStation Plus Premium включва вече тежката артилерия – достъп до стрийминг на игри. Някои от заглавията, като ретро версиите за PlayStation 3 ще са налични именно по този начин. Premium включва възможностите предложени от първите две категории и добавя до 340 допълнителни заглавия. Повечето от тях са класически ретро игри от предходните поколения конзоли на Sony – PlayStation, PlayStation 2 и PlayStation Portable (PSP). Цените скачат до 17 евро на месец и 120 евро на година.

Има друг елемент – PlayStation Plus Premium е наличен само в определени пазари, където се предлага облачен гейминг. Това са САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия, Люксембург, Австрия, Швейцария, Ирландия, Испания, Италия, Португалия, Норвегия, Финландия и Швеция. Извън тези държави, Sony ще замени Premium с Deluxe абонамент, който срещу по-ниска цена ще предлага достъп до ретро игрите на старите поколения конзоли.

Абонамент, стрийминг и ретро – новата посока в индустрията

Преструктурираните услуги на Sony следват всички големи тенденции на гейм индустрията. Това е предоставянето на игри срещу абонамент, нещо към което се стремят всички разработчици през последната година-две. Идеята на компаниите е да получат предвидим и равномерен поток на приходи. Старата концепция беше да се прибират продажбите на една игра наведнъж или в кратък период след нейното пускане и след две-три години, да се прави нова.

Стриймингът на заглавия е друга тенденция, която обаче продължава да е сравнително нишова. При нея, игрите се пускат на отдалечените сървъри на компанията и се стриймват изцяло на устройството на геймърите. Разработването на подобна система се оказва предизвикателно дори за технологичните гиганти като Meta (Facebook) и Google. Вторият преструктурира своята платформа Stadia, за да може започне тя да дава някакви приходи и да привлече потребители.

Sony е един от пионерите в този подсегмент и интегрирането на стрийминг платформата ѝ PlayStation Now в единен абонаментен план има смисъл. Тя следва практиката на Microsoft, които направиха това при пускането на своята версия xBox Cloud. Вместо под това име и като отделна услуга, стрийминг платформата беше обединена с абонаментната услуга Xbox Game Pass на софтуерния гигант.

Последната тенденция е развитието на ретро игрите. Големите гейм разработчици се опитват да монетизират носталгията на потребителите и да създават обновени версии на вечни класики. Това се оказва проблематично поради различни причини, като доста от нещата сме ги описали в този обзор. Sony показва, че като пазарен лидер, ще следва неотлъчно тенденциите с преструктурираните си гейм услуги.

The post Sony обединява облачните и абонаментни услуги за PlayStation appeared first on TechTrends България.

Технологичният гигант имаше амбицията да се превърне в незаобиколим фактор в гейм индустрията в рамките на една нощ. Рязкото подценяване на пазара, в комбинация с нереалистичните цели приземиха проекта. Затова, компанията променя рязко стратегията за развитието на Stadia. От средата на март, платформата ще разчита по-малко на собствено съдържание, но повече на такова, създадено от трети лица. Ще се предлага и възможността да се предоставят облачни гейм услуги, но на други компании под техния бранд. Подходът е известен в бизнес средите като White label и е характерен в редица IT сегменти.

Завоят в стратегията на Google показва очевидното, че Stadia не постигна желаните резултати. С малко повече смелост, може да заявим, че за момента дори е провал, в сравнение с други услуги на абонамент с облачни функции, като Xbox Game Pass на Microsoft (бившата xCloud) и PlayStation Now. Причините не са толкова в технологията, колкото в наличното съдържание. Това се оказа ахилесова пета за Stadia и за Google.

Новата стратегия

Облачната гейм платформа се отваря доста повече за независимите и външни разработчици. Целта е гейм студиата да могат максимално лесно не само да правят заглавия за нея, но и да имат достъп до инструменти за по-ефективното им промотиране.

Първите две промени са свързани с възможността на играчите да тестват безплатно заглавията (т.нар. Free Trial) от линкове в екосистемата на Google и дори външни такива. Това ще става без да е необходимо, потребителите да имат акаунт в Stadia. Така, ще се улесни достъпа до заглавията и ще става възможно прехвърлянето от клипче в Youtube в играта директно с няколко клика. Сред споменатите канали, освен платформата за видеосподеляне се споменават още посредством реклами в Google Ads, линкове в социални мрежи и др.

Технологичният гигант също така ще позволи на потребителите да могат да преглеждат игрите налични в Stadia без да са регистрирани там. Целта е да се компенсира ниската база от геймъри, които ползват платформата. Това ще повиши и видимостта на заглавията, което да стимулира разработчиците да публикуват такива там.

Другите промени са на техническо ниво, които да подобрят работата на самите гейм студиа. Това ще стане с по-лесно портване на игри създадени чрез най-популярните гейм енджини – Unreal Engine и Unity. Според Google, разработчиците няма да им се налага да променят заглавията си, за да бъдат налични в Stadia.

Освен това, технологичният гигант ще позволи White label услуги за други големи компании. Например, щатският телеком AT&T ще може да предлага облачен гейм стрийминг под своето има, на своите абонати. С други думи – Stadia все повече се предлага на бизнес клиенти, а не толкова да се разчита на крайните потребители като основен източник на приходи.

Постигнатото до момента

Google не предоставя данни за броя абонати на Stadia. По много груби преценки, платформата се предполага, че разполага с около 2 млн. потребителя. Това е песъчинка от плажа наречен гейм индустрия. По данни на Statista, геймърите по света са над 3.2 млрд. души, като тук са включени всички хора, дори тези, които обичат да редят „пасианси“ или да се забавляват за 10 мин. на спирката с Candy Crush Saga.

По-сериозните играчи са по-малко, но пак са доста повече от резултатите постигнати от Stadia. В платформата Steam през 2021 г. е достигнат пика от 132 млн. месечни потребителя, например. От друга страна, останалите платформи за облачен гейминг също стагнират. PlayStation Now на Sony има около 3.2 млн. абоната, което отново е ниска стойност на фона на целия пазар. Но пак е с около 50% повече от тези на Stadia. Ситуацията с игрите не е по-розова. Едва около 280 заглавия има в платформата, което на фона на хилядите в Epic Store или Steam е направо смешно.

Зад сцената

При старта на платформата Google обяви, че ще разработва собствени заглавия, които да са основния стимул за привличане на абонати. Идеята се оказа непосилна дори за технологичния гигант. След около две години усилия в създаването на собствени гейм студиа, компанията не успя да произведе дори едно заглавие и през февруари 2021 г. тя затвори двете налични до момента и уволни всичките 150 разработчици в тях.

През същия период, разследване на списание Wired стига до интересни заключения. Оказва се, че Google е подценила разходите, които са свързани с поддържането на две гейм студиа и бавния и сложен процес по създаване на игри от най-висок калибър. През 2018 г. компанията започва да събира таланти от гейм индустрията. Първи е Фил Харис, който е дългогодишен кадър на Sony и Microsoft. Втори е Джейд Реймънд, основателят на Ubisoft Toronto, като веднага двамата започват да събират разработчици, както от френската компания, така и от щатската Electronic Arts. През 2019 г. Google придобива Typhoon Studio и малко след това обявява, че изгражда собствено студио в Монреал. Година по-късно – през април е обявено подобно звено и в Лос Анджелис.

Прогресът е бавен и Stadia стартира без силни оригинални заглавия. Липсват и такива от външни разработчици. През първата година тя не оправдава очакванията на Google. Тенденцията се запазва и търпението на технологичният гигант се изчерпва, като в крайна сметка закрива своите гейм студиа. Така стигаме до настоящия момент, в който Google се опитва да спаси по някакъв начин проекта. Като разчита на външни разработчици и продава Stadia като White Label услуга. Бъде ли пропилян този втори шанс, то това най-вероятно ще бъде и краят ѝ. Google има дълга история със страхотни, но вече прекратени проекти.

The post Google дава втори шанс на облачната гейм платформа Stadia appeared first on TechTrends България.

Сделката показва, тектоничните размествания, които се случват в гейм индустрията. Имаме консолидиране между няколко големи играча и навлизането на основните IT гиганти. Microsoft засега е най-агресивен сред последните, като целта му е да овладее по-сериозния сегмент от геймърите – този на AAA заглавията.

Джакпотът на Боби Котик

Софтуерният гигант обяви, че ще придобие Activision-Blizzard за рекордните 67.8 млрд. долара. Това е над пет пъти повече от поставения връх при сделките в гейм индустрията от Take 2 Interactive. Само преди седмица, компанията обяви, че купува Zynga за 12.7 млрд. долара. Специфичното за сделкта на Microsoft е, че технологичният гигант плаща всичко това в кеш на инвеститорите. Без акции, разсрочено или по друга система.

Настоящият главен изпълнителен директор на Activision-Blizzard Боби Котик остава на поста си. Това е добра новина за него, освен, че най-вероятно той ще получи значителна сума от сделката, заради акциите, които притежава. Самият той беше в светлината на прожекторите на няколко скандала за сексуален тормоз в рамките на компанията. Котик е начело на Activision от 30 години, но през последната е подложен на силен натиск да напусне.

Придобиването от Microsoft може да промени доста неща. На първо място, гейм разработчикът ще бъде на директно подчинение на Фил Спенсър – директорът на гейм звеното в софтуерния гигант. Дали Котик ще запази позицията си, вече не е толкова релевантен въпрос, най-малкото защото той ще спечели доста пари от трансакцията. Така, дори и да бъде накаран да напусне след известно време, за да изчисти имиджа на Activision-Blizzard, печалбата за него ще е значителна.

Microsoft на върха на играта

Сделката има огромно значение за Microsoft. Тя дава голям развоен и маркетингов капацитет в гейм индустрията на софтуерния гигант. Activision-Blizzard разполага с над 10 хил. служители по целия свят. Освен това, тя притежава няколко големи и все още доста популярни франчайзи, като Call of Duty, Diablo, StarCraft, WarCraft, Overwatch и дори мобилният хит Candy Crush Saga. С други думи, експертизата на Activision-Blizzard се разпростира не само в големите AAA заглавия, но и в мобилния сектор.

Друг фактор, който прави сделката ключова за Microsoft са потребителите, които ползват игрите на разработчика. По данните, които софтуерния гигант обявява, става дума за 400 млн. месечни потребители от 190 държави. Microsoft допълва, че само големите франчайзи с които Activision-Blizzard разполага, се оценяват на три милиарда долара.

Технологичният гигант има амбицията да интегрира голяма част от тези играчи, както и самите поредици в своята абонаментна услуга Game Pass. Тя вече достигна 25 млн. потребителя, но с добавянето на активите на Activision-Blizzard в близко бъдеще може да се увеличи рязко. При нея се комбинира и с все още по-малката като мащаби, но с потенциал, облачна гейм услуга – доскорошната xCloud.

Последният елемент е факта, че игрите се очаква да бъдат ключови за изграждането на метавселени. Microsoft има открити амбиции да развива такъв проект, затова и в самото обявление на сделката с Activision-Blizzard това е споменато изрично, че тя ще бъде използвана за създаването на „съставните части за метавселената“.

Одобрението на сделката

Рекордното придобиване трябва да премине през няколко фази на одобрение. Първото е, че сделката все още е предварителна и трябва да бъде гласувана от борда на директорите, както на Microsoft, така и от тези на Activision-Blizzard. Тя е обявена публично преди да премине през тази процедура, най-вероятно, за да се презастраховат, че информацията няма да изтече в онлайн пространството.

Второто ниво на одобрение ще е на регулаторна основа. Microsoft агресивно се превърна в един от най-големите гейм разработчици, след като вече придоби друг голям такъв – Bethesda. С комбинацията от Activision-Blizzard, самият софтуерен гигант признава, че се нарежда на трето място по приходи в света. Пред него са единствено Tencent и Sony. Любопитно е да се види как ще реагират регулаторите в САЩ, които трябва да я одобрят. В момента в Щатите има повишена чувствителност на тема технологични монополи и може те да съзрат проблем с нея.

Microsoft очаква сделката да бъде финализирана през лятото на тази година. Ако премине през всичките изброени по-горе препятствия и одобрения, тя ще преобрази напълно гейм индустрията. След като софтуерният гигант изкупи два от няколкото големи AAA издателя, това ще окаже допълнителен натиск върху останалите такива. Консолидацията в сектора може да продължи и да сме свидетели и на други мащабни придобивания.

The post Microsoft става гейм хегемон – придобива Activision-Blizzard appeared first on TechTrends България.

Когато става дума за създаването на пълноценни устройства, Microsoft дълги години имаше славата, че просто не става за това. Което предизвика най-малкото иронична усмивка сред експертите през март 2000 г., когато софтуерният гигант обяви, че ще пуска гейм конзола. Точно година и половина по-късно на пазара се появи и първия Xbox.

Години наред, устройството ще работи на загуба, и за изненада на същите тези експерти Microsoft няма да се откаже от него. Докато стигнем до настоящето, в което гейм сегмента на софтуерния гигант ще е здрав и доходоносен бизнес. На 15 ноември се навършиха 20 години от дебюта на оригиналния Xbox. Една история изпълнена с претенции за иновации или най-малкото за еволюция в гейм индустрията. В следващите редове ще се опитаме да обхванем най-важните акценти от нея.

Първата американска конзола от години

Оригиналният Xbox допринася с много неща за гейм индустрията през 2001 г. До тогава конзолният пазар е доминиран от японски устройства – Sony с PlayStation 2 и Nintendo с GameCube. Също и по-старата Dreamcast на Sega. Microsoft представя първата американска конзола от 1993 г., когато излиза Atari Jaguar.

Съдържанието отразява до голяма степен тази тенденция. Качествените и оригинални заглавия са насочени доста към японската аудитория, с някои изключения, като Medal of Honor и Agent 007: Goldeneye. Доминират аркадните игри, като част от причините за това са технологични, но и чисто пазарни. Редица опити да се портнат хитови PC заглавия за конзоли завършват с неуспех.

Xbox променя много от тези парадигми. Първо, той идва с мощен хардуер, който до тогава е типичен само за PC – специално разработен Intel Pentium III процесор, 64MB RAM и графична карта, базирана на GeForce 3 на Nvidia и DVD-ROM устройство за четене. Microsoft има опит в разработването на игри със заглавия, като Microsoft Flight Simulator и Age of Empires, но решава да подсили своя развоен капацитет, като придобива Bungie, най-вече заради тяхната предстояща игра Halo.

Концепцията на Xbox е проста – да се опита да пренесе качествените PC заглавия в конзолен формат. Последният изисква те да бъдат предоставени достъпно, без инсталация на драйвери, сложни ъпдейти и други. Пускаш и играеш. До голяма степен, тази идея за пренасяне на по-хардкор игрите в конзолите ще се превърне във водеща в развитието на Xbox.

Раждането на легендата Halo

С първата конзола на Microsoft се ражда гейм иконата Halo. Историята на играта сме я описвали подробно в обзорния ни материал по повод 20-годишнината от нейното първо представяне и на ремастерираната версия за PC. Заглавието е разработено първо именно за компютри, но впечатлени от идеите на Bungie, Microsoft решават направо да придобият студиото. След което играта става флагман при пускането на новата конзола Xbox.

Ход, който повечето PC геймъри по това време заклеймяват силно, но води до феноменален успех. Както за Halo, така и за Xbox. Играта се превръща в истински хит и буквално доста хора си взимат конзолата на Microsoft, заради нея. Преспокойно може да се каже, че ако софтуерният гигант не беше предприел тази придобивка, историята на Xbox можеше да се развие по съвсем различен начин.

Поредицата Halo допринася за над 70 млн. продажби от осем заглавия в периода от ноември 2001 г. до юли 2015 г. Приходите, които те генерират са около 5 млрд. долара.

Технологичната иновация Kinect

Вторият модел на конзолата – Xbox 360 дойде с една шантава за времето си иновация. Това е приставката Kinect, която представлява набор от сензори, с които може да засича движенията на тялото, жестове и др. на потребителите. Чрез нея Microsoft се опита да повиши интеракцията на играчите във физическия свят. Така например да може да се играе с движения, като например тенис, танци, ски и др.

Пускането на Kinect накара конкуренцията в лицето на Nintendo и Sony да експериментират със свои сензорни аксесоари. Които бяха повече в посока на ползването на дистанционни, като например Nintendo Wii. В света на гейминга тази технология ще остане в историята, повече със забавните клипчета на хора, които се пребиват в хола си или без да искат чупят телевизора си след някое непремерено движение.

Kinect обаче се оценява много високо в научните среди. Сензорната приставка се оказва най-достъпния начин, различни хора, учени, изследователи и др. да се сдобият с ефективен инструмент за триизмерно сканиране на обекти. В един момент, продажбите на аксесоара са движени именно с такава цел, а не за забавление. Microsoft постигна една неочаквана иновация, която не пожела да развие и която в един момент еволюира в очилата за добавена реалност Hololens.

Размиване на границите между хардуер и софтуер

Xbox отдавна не е само конзола. Година след дебюта на оригиналното устройство, през ноември 2002 г. Microsoft пусна и едноименната услуга, която предлага онлайн мултиплейър на играчите. Xbox Live е вторият голям стълб в гейм стратегията на компанията. Реално, това се превръща в софтуерната платформа за разпространение.

Тя е ребрандирана на Xbox Network през март 2021 г. В нея са интегрирани абонаментните услуги за игри на Microsoft. Към тях, компанията прикачи в един момент и платформата за облачен гейминг Xbox Cloud. Последната стана част от абонаментния план Xbox Game Pass. Същият по данни на Microsoft достига 100 млн. потребители през януари 2021 г.

Успехите и новите предизвикателства

Конзолата Xbox и впоследствие целия бранд разчупиха доста елементи в стратегията на софтуерния гигант. На първо място, го утвърдиха като основен и не заобиколим фактор в гейм индустрията. Също така, демонстрираха, че Microsoft може да прави успешни потребителски устройства. След, като Xbox започна да излиза на зелена, компанията стартира линията от хибридни таблети Surface. Тя също се радва на интерес през последните няколко години.

Microsoft влиза още по-агресивно в гейм индустрията., след като придоби Bethesda за 7.5 млрд. долара. Компанията разширява своето портфолио от съдържание, което е очаквано предвид старта на новото поколение конзоли и постепенните опити за налагане на облачния гейминг.

Последната година се оказа предизвикателна за Xbox бизнеса. Въпреки, че края на 2020 г. и началото на 2021 г. трябваше да се жънат продажбите на новото поколение конзоли. Вместо това за миналата финансова година (приключила в края на юни 2021 г.) сегментът е на загуба от близо 7%. Недостигът на чипове удари силно производството и доставките на устройствата. С този проблем се сблъска и Sony с техния PlayStation 5. Отделно, за първи път, новите конзоли Xbox Series S и X дебютираха без ново заглавие Halo, заради забавянето на Halo: Infinite.

Microsoft вече е доказал, че дори в тежки моменти, дългосрочното бъдеще на Xbox е повече от светло. Както и, че геймингът е основен елемент в стратегията на компанията. Самите конзоли имаха своя принос за еволюцията на този тип индустрия и донякъде на някои иновации, като по-достъпни сензорни технологии.

The post 20 години Xbox – иновация или еволюция на гейминга appeared first on TechTrends България.

Това са стратегическите партньорства с някои от най-големите в индустрията. Някои от тях, са отдавна преки конкуренти на Microsoft, други вече са, особено след придобиването на ключов разработчик като Bethesda Studio. В неделя, SEGA обяви, че е подписала подобен документ със софтуерния гигант. Подробностите за него липсват, но стратегическото партньорство изглежда като почти идентично с това, което щатската компания подписа с друг японски разработчик – Sony.

Azure в светлините на прожекторите

SEGA уточняват малко неща за споразумението си с Microsoft. Едно от тях, че то ще се концентрира най-вече около облачната платформа Azure на софтуерния гигант. Идеята е по този начин да се позволи на SEGA да разработва мащабни, глобални игри от следващо поколение. Като в същия момента използва мрежовата и комуникационна ифранструктура на Microsoft.

„Съюзът има ключова роля в средно до дългосрочната стратегия на SEGA в разработването на „Супер игра“, което е нова инициатива на компанията“, коментира в прессъобщение Юкио Сугино, президент и оперативен директор на японския разработчик. Сугино допълва, че 5G връзката и облачните технологии предоставят на потребителите още по-големи и качествени възможности за забавления.

Както виждаме, конкретиката е малко, но се пускат „трохички“, с които може да се изведат някои хипотези. Потенциално, SEGA може би работи върху големи светове и по-комплексни от настоящите игри. Нещо, което ще изисква много по-мощна облачна и изчислителна инфраструктура, която е достъпна при нормални условия.

Идентичното партньорство

Microsoft изгражда Azure не само да е с глобален обсег, но и да има доста силна оптимизация за гейминг. Възможностите за това бяха видени първо от прекия конкурент във видеоконзолите Sony. Двете компании подписаха подобно стратегическо партньорство през 2019 г., като идеята е да работят заедно за развитието на облачния гейминг. Отново, фокус е платформата Azure на Microsoft.

Sony от близо десетилетие работеше по собствена стрийминг услуга за игри, като през 2011 г. дори обяви, че PlayStation 4 ще е последната физическа конзола. Това не се реализира и все пак виждаме, изключително успешно ново поколение да се появи на пазара в края на 2020 г.

Конкретни резултати от това партньорство все още не са видими. Но Sony нееднократно повтаря през последните две години, че работата с Microsoft в облачните технологии работи с добри обороти и, че има „доста идеи“. Отвъд това все още нямаме материализация на сътрудничеството, което да се усети от крайните потребители.

Облачна доминация

Независимо дали става дума за облачна гейм платформа или за по-традиционна онлайн игра и двете изискват много силна инфраструктура в сървъри. Които не само да са мощни и бързи, но и да има достатъчно такива в различни точки на света. За големите заглавия, капацитетът също е от значение. Защото има не малко заглавия, включително и големи ААА такива, които имат потресаващ старт на пазара, заради липса на достъп до тях, поради претоварване на сървърите.

Явно или скрито, все повече разработчици преминават на няколкото ключови и глобални доставчика. Amazon е лидер в момента със своята AWS, следван от Azure на Microsoft. Това прави софтуерния гигант примамлив партньор. Независимо, че компанията от Редмънд има все по-големи амбиции в гейминга.

Microsoft обяви силен ръст на приходите си от своето Xbox звено. Целият хардуерен бизнес отчита 232% ръст на годишна база през третото тримесечие на 2021 г., най-вече заради последното поколение конзоли. Продажбата на игри и виртуално съдържание отчита 34% увеличение. Azure също расте с 33% до 13 млрд. долара приходи.

Sony е принудена да търси стабилен облачен партньор и явно го намира в лицето на Microsoft. Което е леко парадоксално, защото двете компании са основни конкуренти при конзолите. Но в същото време си сътрудничат в развитието на облачните гейм технологии. Сега към този странен клуб се присъединява и SEGA.

The post Microsoft с ново гейм партньорство със SEGA appeared first on TechTrends България.

Нека да видим какви са предимствата за обикновените клиенти, защото този нов план ще има ключова роля и когато 5G мрежите и устройствата навлязат масово в България. Най-голямата от тях е, че ще отговори най-адекватно и сигурно на нарастващото потребление на мобилен интернет. Друг ключов елемент е, че ще позволи свободното ползване без задръжки на следващото поколение услуги и нови приложения, които тепърва ще се развиват.

Разчупване на статуквото

Дълги години  потреблението на мобилен интернет беше неограничено, но след изчерпване на включените мегабайти на максимална скорост според тарифния план, скоростта падаше драстично.

В ерата на 4G и доскорошните поколения смартфони, интернет трафик от 5GB до 50GB изглежда повече от достатъчен. Той стигаше за сърфиране онлайн, ползване на социални мрежи, имейл и някои работни приложения, умерен стрийминг на видео в 1080p, слушане на музика и подкасти, игри на по-кежуъл заглавия.

С надргаждането на мрежите до 4.5G, започнаха да навлизат услуги за видео и филмов стрийминг, мобилна телевизия и др. Интернет потреблението от смартфони и таблети в България следва световните тенденции и расте с доста стабилни темпове. Вече стандартните пакети със средно 10GB трафик на максимална скорост започват да стават недостатъчни.

Ръст на трафика

Средното потребление от един смартфон в Централна и Източна Европа през 2020 г. например е 7.3GB, това в света – 9.4GB. Това показват данните през нормври на шведския телеком вендор Ericsson, в своя редовен Mobility Report. Очакванията са, че трафикът през едно устройство ще нарасне поне три пъти през следващите пет години. Средните стойности в региона ще достигнат 29GB, а в света – 34GB.

Горните данни са осреднени и показват потреблението между хора, които няма да ползват толкова активно мобилен интернет и такива, които ще разчитат много на него. Отделно, очакванията може да ги възприемем за леко консервативни, защото се базират на ръста отчетен по време на 4G мрежите. Тепърва 5G ще навлиза, като новото поколение мрежи ще позволи много по-висок капацитет и скорости спрямо скока, който имаше при предишната технология.

Затова, 100GB трафик на максимална скорост може да задоволи моментните нужди на обикновените клиенти, но да се окаже недостатъчен в средносрочен план. Премахването на всякакви лимити ще развърже ръцете на потребителите и те ще могат да разгърнат приложенията на мобилния интернет.

Работа и развлечение в движение

Това ще бъде ключов показател за хората, които предпочитат да работят в движение. Видеоконферентните разговори през Zoom например при най-ниските настройки консумира малко под 1GB на час, а при високите 2.4GB. Ако имате по 2 две срещи на ден, това прави по 10 на седмица и 40 на месец или между 40GB и 96GB трафик. С други думи, при подобен интензитет на работа, само служебните задължения ще ви изчерпят голяма част от ограничения план, при ползване на мобилен интернет.

Има много други приложения, като потребителите вече няма да опират до WiFi връзка, за да свалят обемни файлове или да ползват тежки откъм пренос на данни услуги. Най-тривиалният пример са големите ъпдейти на операционната система на смартфона. Той не е единствен.

Друг голям пример са видео стрийминг услугите. Всички такива от YouTube, през Netflix и HBO Go, предлагат като стандарт 1080p качество на изображението. Някои вече минават на 1440p, а други вдигат летвата по-високо – 4K. За мобилните устройства все още е далеч 8K резолюцията, затова нея няма да я разглеждаме.

Реални експерименти на HowToGeek показват, че при видео с 60 кадъра в секунда, едночасовият трафик на Netflix при 720p е 1.6GB. С други думи, един нормален филм, ще ви коства около 3GB трафик, ако смачкате кадрите до 30 в секунда тогава той ще бъде с обем около 2.6GB. Ако вдигнем на 1080p, при най-качествения вариант, Netflix филм от два часа ще изхаби малко над 6GB трафик, а при по-компромисния – между 4 и 5GB.

При 4K преносът на данни на час скача до 7GB, така че един филм ще ни коства 14GB. Буквално с няколко хитови заглавия при гледане на най-високо качество, ще сме изхабили уж големия трафик от 100GB за месец. При истинския неограничен план, такава опасност не съществува. Дори в момента, доста 4G потребители, намаляват качеството на клипчетата в YouTube, за да се намали потреблението или ги гледат през WiFi връзка.

Гейминг възможности

Геймърите също ще могат да се възползват без ограничения при подобен на Vivacom Unlimited план. Хардкор AAA заглавията вече са доста стабилни като обем и ако трябва да се свалят обикновено са между 20 и 200GB. Големите ъпдейти по тях също могат да достигнат обема на цялата игра.

Ситуацията е подобна при облачния гейминг. Там няма инсталационни файлове или ъпдейти, но примерно Google Stadia консумира около 7GB трафик за един час при графични настройки на 1080p. Или колкото е час филм в 4K резолюция по Netflix. За виртуална реалност по-добре да не отваряме дума. Ако нямаме 360-градусов поглед умножаваме видео или гейм трафика в 1080p или 4K резолюцията по две, заради двата екрана. При добавяне на 180 или 360-градусов поглед, информацията се умножава по доста повече.

Истински неограничените планове и перспективата за бързи мобилни мрежи с висок капацитет, каквото е 5G,  ще ни дадат възможност за свободно потребление, без да се замисляме и да налагаме лимити какво да ползваме и какво не.

The post Какво променя за потребителите неограничения мобилен интернет на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Подобни действия, разработчикът предприе в САЩ, но за момента с променлив до никакъв успех. Чрез жалбата в Европа, компанията ще се опита да намери съюзник или да окаже допълнителен натиск на Apple в разрешаването на този конфликт. През май делото в САЩ влиза в съда, докато на Стария континент, то тепърва се задвижва.

Естеството на спора

В жалбата си до Брюксел, Epic Games повтарят аргументите си от лятото, когато започна всчики между тях и Apple. Разработчикът твърди, че технологичният гигант поставя големи бариери и изисквания за допускане на мобилни приложения да се предлагат в App Store и съответно да са достъпни на iOS устройства.

В документите се посочва, че „Apple не само вреди на конкуренцията, но напълно я елиминира по отношение на дистрибуцията и разплащателните методи“, като поставя „специално създадени ограничения“. Epic Games твърди, че по този начин се нарушава европейското антимонополно законодателство.

Една от тях е задължителното отчисление на 30% от приходите, които дадена програма в магазина генерира. Тази практика я въведе Apple, но тя беше копирана и имплементирана от Google в техния Google Play. Според Epic това е антимонополно действие, защото ограничава разработчиците, а в същия момент то няма как да окаже влияние върху приложения, които самия технологичен гигант предлага в екосистемата си.

Конфликтът между двете компании не е от вчера, но ескалира през лятото на 2020 г. Тогава, Epic Games предприе специален ъпдейт на своя хит Fortnite, с който въвежда собствена разплащателна система в рамките на играта. Така, компанията заобикаля изискванията на Apple да използва само тяхната платформа за плащания и съответно – да плаща 30% такса от приходите.

Вследствие на което, Apple, а след това и Google, премахнаха заглавието от магазините. Fortnite все още е наличен за Android, но не и през Google Play. За iOS то обаче, изобщо не присъства.

Отвъд Fortnite

Спорът между Apple и Epic Games не е единственият проблем, с който „ябълковия“ гигант ще се сблъсква. От неговото начало досега има доста развития в iOS платформата. Apple започна да затваря различни вратички и изключения, които до момента се ползваха от някои разработчици да не плащат 30% такси от приходите си. Такива са виртуалните услуги на AirBNB и ClassPass например.

Доминиращата позиция на Apple ги вкара в конфликт и с някои от технологичните гиганти. Най-ярък е този с Facebook. Там споровете са за настройките на приложенията, в които потребителите ще трябва изрично да разрешават на разработчиците, да получават достъп до личните данни. Това удря доста дейността на социалната мрежа, която разчита на подобна информация, за да доставя насочена реклама.

Към тях добавяме и гейм стрийминг платформите на Google – Stadia и на Microsoft – xCloud. Предвид факта, че Apple разполага със собствена услуга, тя поставя бариери пред двете компании. Например, че продажбите на достъп до игрите в приложенията не само, че трябва да се облагат с 30% такси, но и всяко едно заглавие трябва да бъде индивидуално одобрявано от „ябълковия“ гигант. Това накара, Microsoft и Google да направят специални браузърни версии на своите облачни гейм платформи, които да са достъпни през Safari, за да могат да се появяват изобщо в iOS.

САЩ и Европа затягат регулациите около технологичните гиганти и поведението на Apple в App Store ще е основния проблем на компанията от Купертино.

The post Битката между Epic Games и Apple се пренася в Европа appeared first on TechTrends България.