Фон дер Лайен очерта тези приоритети в сряда 16 септември в своята годишна реч пред Европейския парламент, която включва от извънредни политики и мерки свързани с коронавируса до международната обстановка и позицията на Европейския съюз (ЕС) в световните тенденции. Въпреки това, тя определи периода до 2030 г. като „дигиталното десетилетие на Европа“.

Към горните сегменти, председателката на ЕК добави решимостта на Съюза да работи в посока на налагане на данъци за дигиталните услуги. Независимо дали ще се постигне единна рамка в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или през формата Г20, Брюксел ще наложи подобна политика.

„Амбицията ни да формираме дигиталното бъдеще на Европа покрива всичко – от киберсигурност, през критична инфраструктура, дигитално обучение и умения, до демократизиране на медиите“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

Фон дер Лайен отбелязва, че Европа трябва да действа бързо, ако иска да не изостане технически спрямо САЩ и Китай. Тя е изправена пред избора да „води в дигиталния свят или да бъде водена от другите, които изграждат стандартите“. В предходните политики на ЕС за иновации и дигитализация имаше също доста обещания, но със смесени резултати. Новите инициативи ще бъдат финансирани основно от фонда NextGenerationEU, който включва 750 млрд. евро.

Европейският облак

Новата посока и сегментите, които ще се развива Брюксел са до голяма степен очаквани. Първата точка са съхранението на данните и облачните технологии. ЕС разчита в момента значително на инфраструктурата на основно щатски компании за това. Центровете за данни на Google, Facebook, Amazon и Microsoft може да са разположени на Стария континент, но реално информацията може да бъде пренесена в САЩ.

За потребители и определени компании това не е проблем, но е такъв за мащабни публични услуги. ЕС ще се опита да изгради собствен европейски облак – „единно място, в което да се съхранява сигурно информация за енергийните и здравни сектори, например“. Това ще подкрепи изграждането на иновативни екосистеми от които да се възползват университетите, компаниите и др.

„Затова ще изградим Европейски облак като част от програмата NextGenerationEU“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Затова ще изградим Европейски облак като част от програмата NextGenerationEU“, коментира Урсула фон дер Лайен. Тя допълни, че той ще бъде базиран на платформата GaiaX – проект иницииран от Франция и Германия и подкрепен от редица европейски държави.

Отделно, председателят на ЕК обяви, че Брюксел ще инвестира 8 млрд. евро в изграждането на следващо поколение от суперкомпютри, които да обработват данните.

AI и е-идентичност

Вторият технологичен акцент е AI, който зависи много силно от първия. Изкуственият интелект може да се развие толкова добре не само от алгоритмите, но и от масивите с данни, с които е захранван. Тук идеята е по-скоро налагане на конкретни регулации какво да се прави с личната информация и алгоритмите, които я събират и обработват.

ЕК планира да предложи конкретни законови предложения през 2021 г., с които да се определят рамките, в които програмите да работят. Ключов момент е идеята за изграждане на единна електронна идентичност за всички граждани на ЕС. Концепцията е да може с нея да се извършват всички операции, които изискват персонални данни – от плащане на данъци, през ползване на дигитални услуги и др.

Е-идентичността е ключова за изграждането на електронно управление. Последното в България има дълга и мъчителна история, като една от големите пречки в реализирането му е именно липсата на одобрен електронен идентификатор. Засега председателят на ЕК обявява единствено, че скоро ще излезе с предложения по темата.

Мрежите, мрежите, мрежите

Европа изостава значително в изграждането на пето поколение мобилни мрежи (5G), независимо от обещанията и усилията на Брюксел, континентът да е водеща сила. Което е малко иронично, предвид факта, че два от трите най-големи доставчици на мрежово оборудване са европейски – Ericsson и Nokia.

ЕС ще инвестира в развитието на 5G и следващите 6G мрежи, както и на оптичната свързаност. Брюксел за пореден път идентифицира друг наболял проблем – липсата на интернет връзка в отдалечените региони. Нещо, което мобилните мрежи с бърз пренос на данни ще могат да решат.

„Без широколентова връзка вече е почти невъзможно да се изгради или движи бизнес. Тя създава огромна възможност за възраждане на отдалечените региони“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Без широколентова връзка вече е почти невъзможно да се изгради или движи бизнес“, обяви фон дер Лайен. „Тя създава огромна възможност за възраждане на отдалечените региони“.

Любопитен коментар, прави тя по отношение на развойните IT центрове, като допълва, че Европа разполага с човешкия потенциал и талант, да създава качествени продукти.

„Никога не е било по-добре време да инвестираме в технологии от сега, като дигитални центрове никнат навсякъде от София, през Лисабон до Катовице“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Никога не е било по-добре време да инвестираме в технологии от сега, като дигитални центрове никнат навсякъде от София, през Лисабон до Катовице“, коментира фон дер Лайен и допълни, че 20% от 750-те млрд. евро (150 млрд. евро) ще са именно вложения в дигиталната сфера.

Дигиталният данък

Идеята само Брюксел да дава няма да се реализира, защото ЕК има планове и да взима. От години на Стария континент витае във въздуха идеята за създаване на дигитален данък. Неговата цел е да се облагат приходите на интернет гигантите, които се генерират от европейските потребители.

Някои държави в ЕС вече мислят в подобна посока, като Франция например. Идеята вече се обсъжда активно на ниво ЕК и се очаква скоро да излезе в подготвения Закон за дигиталните услуги.

Новото в речта на Урсула Фон Дер Лайен е, че Брюксел ще задвижи концепцията с дигиталния данък, независимо дали има съгласие в международните организации като ОИСР и Г20. Надеждата на ЕС е, че Старият континент може да провокира и изгради единна регулаторна рамка в това отношение.

The post ЕС обяви периода до 2030 г. за „дигиталното десетилетие на Европа“ appeared first on TechTrends България.

Ирландското правителство се противопостави на решението на Брюксел, защото това означаваше да изгони Apple и други технологични компании от страната. Краят на драмата дойде на 15 юли 2020 г. след като Съдът на Европейския съюз обяви решението на ЕК за невалидно.

Този неуспех на управляващите в Брюксел е временен, след буквално в същия ден, те очертаха нови мерки, които имат за цел да се справят с различните практики за данъчно облагане в рамките на ЕС.

Историята е повече от любопитна и включва една доста „апетитна“ (във всяко едно отношение) практика. Това е т.нар. „двоен ирландски сандвич“. Чрез нея, Apple и някои други големи корпорации не плащат никакви данъци печалба. Схемата за момента е напълно законна и ключът за нея се крие до голяма степен в данъчната политика на Ирландия.

Двойният ирландски сандвич

Какво представлява тя? Това са множество трансакции между дъщерни компании, които имат за цел да нулират данъците, като се възползват от дупки или вратички в местното законодателство. Схемата работи най-добре с технологични компании, защото включва преотстъпване на интелектуална собственост. От нея се възползва не само Apple, но и Google, Facebook и други. Първият гигант обаче влезе по-силно в полезрението на регулаторите на САЩ и Европа и затова ще се спрем подробно на него.

За схемата се създават се три чуждестранни дружества – Apple Operations Ireland (AOI), Apple Sales International (ASI) и Apple Operations Europe (AOE). Въпреки имената, първото е базирано и данъчно се облага в Бермуда, която е данъчен рай и е над другите две, които са регистрирани в Ирландия.

ASI е ключът, за който се хваща и ЕК, и американския сенат при разследването си срещу Apple. В него постъпват всички приходи от продажби на устройства и услуги на компанията в рамките на ЕС. Втората компания AOE прави същото, но само за определени продукти и услуги и реално генерира по-малко приходи и печалба.

Уловката е следната – двете ирландски фирми са под шапката на базираната в Бермуда AOI. В тях остава само част от парите, които генерират, а останалите се прехвърлят в островния данъчен рай, където не се плащат никакви данъци.

В Ирландия, компанията има производствена линия и общо разполага с около 6 хил. души персонал. Поради силното ѝ бизнес присъствие, страната предоставя данъчни облекчения и двете дъщерни дружества там плащат на базата на тези средства, които остават там, едва 0.005% данък печалба.

По този начин, Apple не плаща никакъв данък на огромна част от печалбата си генерирана от продажби в Европа (и по света), а за много малка част от нея заделя за държавата едва 0.005%.

Връщане на парите в САЩ

Централата на Apple в Купертино, САЩ, разработва продукт или услуга и преотстъпва правата на ирландските дружества, в специално споразумение за споделяне на разходите. Те от своя страна изплащат за всяка продажба определени суми към щатската компания. Сумите са много по-малки отколкото реалните продажби и целта е да се финансира развойната дейност на Apple.

С което компанията си осигурява парична ликвидност от тези печалби, без да се налага да прехвърля печалбата от международните си операции в САЩ, където данъците са доста виоски.

Това е вариацията на Apple на „ирландския сандвич“. Съществува модификация, при която парите минават преди Бермуда през друго дружество в Холандия – схема, която използва Google. Има олекотени варианти, в които се използват и само холдански и ирландски звена.

Разследването на Европейската комисия и следващи стъпки

ЕК признава, че цялата схема на Apple е напълно легална от гледна точка на документация и спазване на местното законодателство. Затова, тя намира друг начин, по който да удари технологичния гигант и да се опита да обложи огромните суми, които минават през тези дъщерни дружества.

Брюксел обвинява Ирландия в предоставянето на нерегламентирана държавна помощ, заради понижаването на данъка до 0.005%. Както и, че Дъблин е подкрепял тази нелоялна данъчна практика, като си е затваряла очите, че централата на двете базирани в страната дружества се намира в офшорна зона, без да разполага с реални служители.

С което ЕК настоява Ирландия да си поиска обратно от Apple 13 млрд. евро невзети данъци за периода от 2003 до 2014 г. Именно това решение оборва Съдът на Европейския съюз.

Зам.-председателят на ЕК Маргарет Вестагер обяви, че ще изследва внимателно решението на съда, за да може да планира следващи стъпки в стратегията си за предотвратяването на подобни практики. Идеята, ЕК да удари Apple през Ирландия съдържаше голям риск. Защото управляващите в Дъблин няма да рискуват загубата на милиарди чуждестранни инвестиции в страната, заради опитите на Брюксел да пресече практиките на Apple и други технологични гиганти.

Хармонизирането на данъчните политики в рамките на ЕС е много деликатна тема, защото от една страна може да породи подобни ситуации, от друга – това е изключително суверенна политика на отделните държави. В крайна сметка Брюксел изготви подобен пакет от мерки за справедливо облагане в рамките на Стария континент. Тепърва ще видим дали решението на Съда на ЕС няма да повлияе и да наложи промени в него.

The post ЕС, Apple, данъчни облекчения и двойния ирландски сандвич appeared first on TechTrends България.