Част от концепцията за 5G наистина включваше всичко изброено. Когато нещата започнаха да се реализират на практика, стана ясно, че за някои от тях или поне за по-амбициозните ще трябва да почакаме следващото поколение – 6G. Подобно на всички досегашни цикли на развитие на мобилните технологии, когато едно поколение мрежи се разгръща, следващото се развива на ниво концепция. Така, докато вече имаме първите фази на 5G услуги, идеите за 6G започват да се оформят. За доста хора те няма да са изненадващи, защото включваха част от обещанията за настоящото „ново“ поколение.

За визията за 6G на софтуерния гигант VMware разказва Джо Багюли – вицепрезидент и главен технически директор на компанията за Европа, Близкия Изток и Африка (EMEA). Според него ще постигнем хиперсвързаност и „планетарна“ автоматизация, а облакът и периферните изчисления (Edge) ще се размият като понятия.

Хиперсвързаност или интернет като въздуха

Концепцията за хиперсвързаност вече няколко години витае във въздуха и в презентации на някои от големите технологични бизнес гиганти. Идеите на VMware съвпадат с тези на Hewlett-Packard от известно време – за интернет, който да е достъпен като въздуха. Връзката да е светкавична, като при 6G да се преследва границата от 1 Tbps. Това е хиляда пъти повече от обещанията при стандартните фази на разгръщане на 5G и скорости от 1Gbps.

Интернет на нещата (IoT) ще се възползва най-ефективно от напредването на технологиите, както при 5G, така и след това при 6G. Приложения, като виртуална реалност (VR) и холограмно присъствие, умни градове и други обещания на петото поколение мобилни мрежи ще се пренесат при шестото.

Обещанията за крайните приложения да съвпадат между двете технологии от големите корпорации е всъщност очаквана. Идеите са наистина революционни, които изискват различни компоненти и изграждането на изцяло нови екосистеми от съдържание, разпространение и др. Те ще си прокарат пътя бавно и ще бъдат обхванати от 5G и 6G. Например, опцията за холограмна медицина вече има практическо приложение в България в лицето на Holoma.

По-отворен код и мрежи

Ключов елемент в коментарите на Багюли от VMware е идеята за поддържане на отворена архитектура на мрежите. Независимо дали става дума за облачните или периферни системи. Най-малкото, че между двете разликите постепенно ще изчезнат, а границите между тях – размити.

„Пътеката към 6G изисква фундаментално преструктуриране на архитектурата на Интернет към отворена мрежа“Джо Багюли, VMware

„Пътеката към 6G изисква фундаментално преструктуриране на архитектурата на Интернет към отворена мрежа“, коментира Багюли от VMware. „По този начин ще могат да се поддържат мащабни приложения за контролните системи на автоматизирани фабрики, автономни коли и др“.

Той допълни, че това изисква и огромно сътрудничество между компаниите в редица индустрии. Това води до създаването на Съюзът на отворените мрежи (Open Grid Alliance – OGA), като VMware е част от него. Този индустриален консорциум има за цел да осигури съвместната работа между технологичните сектори на безжичните комуникации, мрежовите производители, облачните разработчици и други. Особено фокус ще имат периферните системи (Edge), които тепърва ще се развиват.

„Целта на OGA е да положи основите за създаване на планетарна автоматизация“Джо Багюли, VMware

„Целта на OGA е да положи основите за създаване на планетарна автоматизация“, допълва Багюли. В този нов свят, технологичните и оперативни проблеми ще са част от миналото, като приложенията ще могат да се прваят изключително бързо и да се адаптират още по-скоростно за различните приложения.

Друга инициатива е Next G Alliance, която има за цел да изгради по-добри планове за изграждането на 6G на национални нива. Идеята е технологията да може да се адаптира по-добре за конкретните социални и икономически нужди.

Възможност за Европа

Определено, 6G има още дълъг път до реалната си реализация. Вече са начертани някои основни идеи и цели. Повечето от тях са директно продължение на концепциите от 5G, други са прекалено амбициозни за петото поколение, които ще се пренесат в следващото. Багюли от VMware споделя нещо важно – Европа може да има водеща роля в развитието на новата технология. Старият континент вече изпусна лидерския влак за 5G, но все още може да хване първия за 6G.

Той цитира, че шестото поколение мобилни мрежи ще достигне 1.77 трлн. долара към 2035 г., като прогнозата е на Research&Markets. По-важното е, че Европейската комисия стартира инициативата HEXA-X с бюджет от 12 млн. евро за изследване и развитие на 6G. Основната цел е към 2030 г. Европа да я използва, за да се справи с различни проблеми свързани с екологията, енергийната ефективност, дигиталното развитие на редица сектори и др.

Багюли коментира, че Европа е в силна позиция да постигне лидерска позиция в развитието на 6G. Според него, една трета от научните публикации идват от Стария континент, 20% от световната развойна дейност е базирана тук и 25% от IT разработките. В тази насока VMware също подпомага за развитието на местните учени. Технологичният гигант обяви специални грантове за 6G проекти към CeTI в Техническия университет в Дрезден и за Групата за телекомуникации и мрежи (TKN) към Техническия университет в Берлин.

VMware определено залага силно за развитието на периферните и облачни системи. В тях 6G заема ключова роля, като първите плодове от тях ще ги виждаме и в последните фази на разгръщане на 5G технологиите.

The post Визията на VMware за 6G: хиперсвързаност и „планетарна“ автоматизация appeared first on TechTrends България.

Именно, играчки, като шлемове за виртуална реалност и бой между LEGO роботи, внасяше дозата свежест и контраст на фона на редица клетки и части от базови станции или половинчасови презентации, изпълнени от-до с технологични концепции, термини и решения.

Но изложението на Ericsson не беше само този сблъсък на тези два диаметрално противоположни свята. Там, между чистата атракция и тясно специализираните решения се прокрадват няколко важни идеи относно 5G, които най-вероятно ще се окажат ключови за следващото поколение мрежи. Както и някои важни уточнения. Особено предвид факта, че първата 5G базова станция в България вече заработи.

Антена под килима

Един от най-впечатляващите експонати бяха т.нар. „излъчващи ленти“. Това са реално тънки пластмасови ленти, в които е интегрирана антена по цялата им дължина. От тях излиза кабел, който се свързва към базовата станция. Чрез лентите може да се предава сигнал на различни места, в които има голям трафик от хора, като например спирки, метростанции, стадиони и др.

Служителите на Ericsson, даваха за пример възможността да ги сложите под килима, макар, че не дадоха категоричен отговор дали няма да бъдат повредени при непрекъснато стъпкване отгоре. Във всички случаи, те могат много лесно да се залепят на стена, таван или дори да бъдат сложени под перваз.

Моделите, показани на изложението бяха все още концептуални такива, които да работят на честоти от 3.6 GHz, но по думите на експертите от Ericsson, в бъдеще ще бъдат добавяни и други спектри, като например от 25 GHz и нагоре.

Гъвкавите антени не са нещо ново в сферата на телекомуникациите. Още през 2013 г. Ericsson, заедно с трите основни оператора осигуриха единна мрежа и покритие за мобилен интернет в софийското метро. Тогава за първи път в България беше използвана технологията на „излъчващи кабели“, които са като нормални проводници, но реално предоставят мобилен сигнал. Три години след това, по сходен начин беше въведена и 4G връзка в метрото в София.

Разпределен сигнал

Преди да скочите и да сложите шапката от готварско фолио на главата, питайки за опасностите от това наситено излъчване, има няколко други подробности. Едно от основните предимства на 5G ще е възможността да се разпределя сигнала максимално ефективно.

Настоящите мрежи, основно разчитат на стандартни базови станции, които имат силен сигнал в определен периметър около тях, който постепенно заглъхва с увеличаване на дистанцията. Което означава, че в някои зони имаме излишно силно излъчване, а в други не толкова.

При 5G, сигналът от една базова станция ще се разпределя равномерно по цялата територия, която покрива. Това ще става именно с решения, като излъчващата лента или други малки и компактни антени. Те ще са със значително по-малка мощност от големите клетки, но ще осигуряват покритие на места, където последните не са толкова ефективни. Или за да бъдат ефективни, трябва да бъдат с по-голяма мощност.

Именно такава концепция демонстрираха Ericsson при своето 5G изложение. Максимално ефективно разпределение на сигнала, което се постига чрез комбинации от честоти и технологии. Включително и чрез използването на алгоритмите с изкуствен интелект (AI). Крайната цел – да се осигури хомогенно, качествено и надеждно покритие, което от своя страна да позволи развитие на изцяло нови услуги.

The post Роботи, виртуална реалност и излъчващи ленти – 5G визията на Ericsson appeared first on TechTrends България.

Водещите инвеститори са стратегически за проекта. Те включват японският фонд Vision Fund на SoftBank, която традиционно влага средства в технологични начинания, автопроизводителят Toyota и доставчикът на автомобилни компоненти Denso. Средствата от 1 млрд. долара са предназначени за звеното за автономни коли Uber Advanced Technology Group (UberATG). По данни на американския технологичен гиганти, оценката само на това подразделение на компанията достига 7.25 млрд. долара.

„Разработването на безпилотни автомобили ще трансформира напълно начина по който пътуваме в момента“, коментира Дара Хосровшахи, главен изпълнителен директор на Uber, в прессъобщение до медиите. „Днешната инвестиция на Toyota, заедно с тази на ключов доставчик на компоненти, ще ни позволи да поддържаме водещата позиция на Uber в предстоящата промяна“.

Нова надежда

Uber подготвя излизане на борсата, като планира да събере от финансовите пазари около 10 млрд. долара при капиталова оценка от около 100 млрд. долара. Дружеството публикува своите документи към щатската Комисия по ценни книжа и борси (SEC) седмица след като основния му конкурент Lyft направи своето първично-публично предлагане.

Двете компании обявиха пред регулатора, че не очакват да излязат на печалба в дългосрочен план. Uber и Lyft в прав текст признаха, че надеждата им за позитивен развой се крие в разработката на автономни коли и развиване на дигитални услуги около тях. Първата има известен начален старт пред последната, както в развитието на безпилотни автомобили, така и в настоящата услуга за намиране на превоз чрез мобилно приложение. Това я прави и по-апетитна за инвеститорите.

Toyota от своя страна залага доста силно на развойната дейност на Uber. Автомобилният производител вече инвестира 500 млн. долара през 2018 г. в UberATG, като целта е да стимулира своето развитие в посока на автономната технология. Споразумението, дори включва модифицирането на Toyota Sienna с решението за автопилот на американската компания и тестването им.

Неравностите по пътя

Не всичко с технологията за автономните автомобили се развива по мед и масло. Миналата година, именно безпилотна кола на Uber доведе до първото пътно-транспортно произшествие, което коства човешки живот. Само преди месец, съдът реши да не повдига криминални обвинения на компанията за този случай.

Надпреварата за развитието на автономните коли става все по-ожесточена. Звеното на Google свързано с тази технология – Waymo – води съдебни дела с Uber за издаване на търговска тайна. Двете компании се споразумяха, но втората впоследствие прекрати разработката на автономни камиони.

The post Uber привлече 1 млрд. долара инвестиция за своите автономни коли appeared first on TechTrends България.

Новите AR очила разширяват функционалностите, като в комбинация с мощната облачна платформа Azure на Microsoft, се създава истинска екосистема. В която достъпът до виртуалните обекти, вече не е само ограничен до тясно специализирания хардуер.

Пълно потапяне

Основната цел на HoloLens 2 е да успее да потопи потребителите напълно във виртуалната среда. Доста усилия са положени в тази насока. Една от отличителните възможности е, че е разширено зрителното поле на екраните за добавена реалност. Запазена е високата разделителна способност от 47 пиксела за всеки градус. Това е важен аспект, защото достъпните решения за AR в момента използват екраните на смартфони, които се интегрират в очилата. С което броят на пикселите е близо два пъти по-малко – около 24 за всеки градус.

HoloLens 2 комбинира още доста технологии за прецизно отчитане на движение на тялото, ръцете и дори погледа. Очилата знаят много добре накъде и какво гледате в момента. По този начин софтуерът отчита и приоритизира тези елементи, към които сте се фокусирали погледа. По-важното е, че HoloLens 2 разпознава кой потребител ги използва. Вградената система за разпознаване по ириса, предоставя и високо ниво на сигурност, което е доста важно за високотехнологичните корпоративни решения.

Друг ключов елемент е във възможността на очилата да разпознават и следят ръцете на потребителя. Това е много важно, за да може да има максимално прецизно взаимодействие с виртуалните предмети. Тук не говорим само за големи компоненти, но и за дребни елементи, които са част от сложна машина например.

Към всичко това добавяме и факта, че са включени и широк спектър от гласови команди. Можете да задавате на някой компонент от интерфейса да „ви следва“. По време на демонстрацията в Барселона, тази функционалност беше показана с браузъра, но може да се направи с всеки отделен елемент. Добавена е възможността да се пише чрез глас.

Дигиталната конферентна стая

Чрез виртуалната технология, можете да създадете истински работен офис във виртуалното пространство. Навсякъде със себе си. Буквално, според Microsoft, можете да превърнете всяка стая в пълноценен офис – с отделни елементи, прототипи, табла с информация и др.

Възможностите не се ограничават дотук. HoloLens 2 може да пресъздаде дигитална конферентна стая, в която да комбинирате физически с дистанционни срещи. В предишната версия на AR, Microsoft показаха визия за създаване на подобни интерактивни разговори. Това става чрез създаването на холограмни аватари на хората, които участват дистанционно.

Microsoft, не само демонстрира подобни функционалности, но и добавя редица допълнителни екстри. По време на демонстрацията, в среща бяха трима души – двама на живо, а последния беше дистанционно. Те създадоха собствена виртуална зала за срещи, с табло и дори виртуални прототипи на играчки. Всеки един от тях с помощта на HoloLens може да си взаимодейства с тези дигитални елементи. Да създава бележки, които да залепя на играчката примерно или на таблото.

Готиното е, че всеки от участниците в срещата може да прави онлайн търсене чрез гласова команда. Резултатите се появяват пред него под формата на картинки или балони с информация. Той може да избира някой или няколко от тях, да ги уголемява, групира и дори закача на таблото. Най-яката част – всеки един от присъстващите с HoloLens 2 може да ги вижда и дори да предлага свои варианти.

Интернет на холограмите

Дотук говорихме само за това, което може да се ползва само със специалните очила на Microsoft. Компанията вече не ограничава софтуерната технология само до HoloLens 2. Чрез корпоративната облачна платформа Azure, достъп до тази виртуална среда ще има всеки с умно устройство с камера и съответното приложение.

Microsoft демонстрира тези възможности, като показа среща на човек с HoloLens 2 и на такъв с таблет. Жената с умното устройство може да вижда всичко, което се случва във виртуалната среда. Но само този, който носи HoloLens 2 може да взаимодейства с него. Това е ключовата разлика. Предимството е, че хора, които трябва да видят определени концепции, планове или продукти, без да е необходимо да ги „пипат“.

Технологичният гигант описва концепцията като Интернет на холограмите.

Все по-отворени

HoloLens 2 има безкрайни приложения, като Microsoft демонстрира някои, които вече се осъществяват с някои от редицата им корпоративни партньори. Очилата за добавена реалност могат да се прилагат не само за проектиране, срещи, но и за служители, които трябва да ремонтират или сглобяват сложни машини.

По-интересният елемент е в прегръщане на все по-отворения подход към разработчиците. Microsoft обяви, че ще позволи на компаниите да създават собствени онлайн магазини за приложения, тоест те няма да са ограничени само с Microsoft Store. Вторият компонент е, че софтуерният гигант има партньорство с Mozilla за предоставяне на браузъри с отворени възможности в HoloLens. Това е огромна промяна, защото допреди няколко години, Microsoft правеше всичко възможно да обвърже потребителите със своите версии на Internet Explorer и Edge.

Последното действие на компанията в отваряне е към цялата платформа, тя ще даде много по-голяма свобода при разработване на приложения за HoloLens 2. Всичко това е доста голяма промяна в корпоративната култура на Microsoft. Макар и за момента тя да се ограничава само до очилата и решенията за добавена реалност.

Цената на самостоятелния комплект на HoloLens 2 е 3 500 долара. Да, може да изглежда много, но на фона, че вече имаме смартфони на цена от 2 500 долара, разликата не е толкова голяма. Особено, че става въпрос за съвсем различна и иновативна технология.

Във всички случаи, HoloLens е една от големите новини на MWC, независимо от това, че водещите заглавия ще доминират главно около гъвкавите смартфони. Определено тези ходове на Microsoft ще бъдат интересни и имат шанс да са водещи при развитието на технологиите през следващите години.

Пълната презентация на Microsoft от Барселона, можете да видите тук:

The post Microsoft показа очилата за добавена реалност HoloLens 2 appeared first on TechTrends България.

В разгара на технологичното изложение CES в Лас Вегас, IBM представи първият в света квантов компютър, достъпен на пазара. IBM Q System One е проектиран специално за научна и търговска употреба, в случаи, когато трябва да се правят прекалено сложни изчисления, непосилни за модерните обикновени суперкомпютри.

Първи стъпки

“IBM Q System One е голяма стъпка в пазарното развитие на квантовите компютри”, коментира Арвинд Кришна, старши вицепрезидент на Hybrid Cloud звеното на IBM и директор на развойното подразделение на компанията, цитиран от TechCrunch. „Тази система е ключова за пренасянето на квантовата технология от лабораторията в реалния свят и практическото ѝ използване“.

IBM Q System One е 20 кюбитова (кюбитът е квантова версия на обикновения бит) машина, което е доста слабо за квантов компютър. Но все пак да не забравяме, че е първото устройство от този тип, като технологията тепърва ще се развива.

Самата система се състои от квантов хардуер, криогенно охлаждане, прецизни уреди за контролиране на състоянието на кюбитите, софтуер за следене на състоянието на хардуера и подсигурен облачен достъп до изчисленията.

Едно от големите предимства на IBM Q System One е във възможността за интеграцията на бъдещи подобрения или т.нар. ъпгрейди. Това ще позволи постепенното отключване на по-пълния потенциал на квантовия компютър. Допълнително от компанията коментират, че системата е сравнително лесна за поддържане.

От лабораторията към пазара

Сред приложенията на квантовите компютри са например създаването на нови финансови модели, с които да се елиминира пазарния риск. Или в оптимизирането на световните търговски пътища в стремеж за създаването на много по-ефективна логистика на стоки и товари. Предимствата на квантовата технология са във възможностите да се обработват наистина огромни масиви от данни.

Основната разлика между традиционните и квантови компютри е в тяхната архитектура. Първите разчитат на битове, които могат да бъдат само единици или нули (т.нар. двуичен или бинарен код). При квантовите компютри имаме вече споменатите кюбитове, които могат да бъдат едновременно единица или нула. Доскоро тези устройства бяха основно част от лаборораториите на технологични гиганти като IBM и недостъпни за пазара.

The post IBM представи първия достъпен на пазара квантов компютър appeared first on TechTrends България.