Бунтовниците нанасят удар след удар по злата Империя със своята блокчейн технология. Чрез нея те привличат нови и нови съмишленици към своята справедлива кауза.

Опиянени от успехите си, те започнаха да разширяват възможностите на криптовалутите. Стремежът им е да изградят огромна армия с чиято помощ да могат да надвият Империята и да достигнат нейните мащаби.

Този ход ги тласка да ползват все повече методи, характерни за Тъмната страна, срещу която са се заклели да се борят. А това може да доведе и тяхната трагична гибел.

Преди шест месеца, TechTrends започна поредицата „Крипто Войни“. Положихме началото с историята как започна всичко за криптовалутите и целия пазар. Идеята ни беше в рамките на месец да пуснем няколко материала в които да опишем възхода и падението на сектора. Плановете претърпяха известно забавяне. То се оказа ключово, защото шест месеца по-късно, криптопазарът продължава да е с главата надолу и с много нови развития, примери и тенденции.

Включително и с втора силна българска връзка – криптобанката Nexo. За съжаление, нещата около нея бяха политизирани до степен, в който цялата дискусия и информация опря до профанизираното – „нашите“ срещу „вашите“, както и „консерваторите“ срещу „иноваторите“. Но не и за истинската ситуация и дейност на Nexo.

Този и следващите материали от „Крипто Войни“ ще дадат редица отговори, как и защо стигнахме дотук в областта на криптоиндустрията. Както и да обрисуваме част от тенденциите, които ще последват криптопазара. Като цяло – защото Nexo е просто една брънка от целия пазар, която следва установените тенденции и следва липсата на правила.

Следващият елемент от „Крипто Войни“ е как криптовалутите и екосистемата около тях достигнаха до експлозивния растеж от последните няколко години. Най-вече със създаването на нови и нови дигитални валути (чрез процедурата ICO), изграждането на услугите около тях и кулминацията с незаменимите токени (NFT). Но и по-важното – технологичният и бизнес модел зад този успех, което е ключово за последващото спукване на криптобалона и мечтите в сектора.

Възходът на биткойн

Преди 12 години, една от първите трансакции с криптовалутата биткойн е за купуването на две пици срещу 10 хил. токена от нея. По сегашни цени, една от тях ще струва 106.95 млн. долара. Но по това време, биткойните са били екзотика, която не се е търгувала и ползвала. Затова и през първите няколко години, криптовалутата е представлявала интерес само за най-големите ентусиасти и на много ограничен кръг от дългосрочни инвеститори.

Първата голяма промяна идва през 2012 г. когато е основана първата дигитална платформа за обмяна на криптовалути – Coinbase. Тя позволява по-лесната замяна на дигиталните пари с истински и обратното. Както и с търговията на останалите няколко криптовалути, които се появяват покрай биткойна. Което е една от основните стъпки към по-масово налагане и използване от различни хора, компании и институции.

След Coinbase се появяват и още няколко подобни платформи. Една от тях е Mt Gox, която става печално известна и като една от първите случаи на масови измами/кражби на криптовалути. Както и един от първите банкрути в индустрията.

Въпреки това, всички тези инструменти за по-лесна търговия, превърнаха биткойн в лицето на криптовалутите. В рамките на една година – от ноември 2012 до ноември 2013 г. наблюдаваме първото избухване на дигиталната валута. Цената ѝ скача от малко над 12 долара за биткойн до впечатляващите 1 129 долара. След което отново спада рязко до малко над 200 долара. В рамките на 2017 г. тя поддържа нестабилна цена, която варира от 200 до над 700 долара. Причините – най-вече ограничени инвеститорски спекулации. Което е и първата голяма червена лампа за криптопазара.

Ethereum в основата на DeFi

Резкият ръст на биткойн през 2013 г. показва какъв скрит потенциал имат криптовалутите. Но и демонстрира ограниченията на идеята на Сатоши Нагамото. Биткойн (и неговите няколко копия по това време) има свойствата на златото в реалния живот – то е ценно, защото е ограничен ресурс. От своя страна обаче то не е ликвидно, то не е достатъчно като количества, за да се използва за масово разплащателна система. Поне не и от един момент.

Ethereum променя изцяло тази нагласа през 2014 г. Това е блокчейн платформа, която ползва технологията и по-голямата концепция на биткойн, но премахва някои от свойствата ѝ. Първата разлика е, че тук става дума за цялостна система, върху която може да се надграждат и развиват най-разнообразни решения.

Най-вече ориентирани към т.нар. децентрализирани финанси (DeFi) или това са различните финансови инструменти, които в реалния живот изискват някакъв специализиран и регулиран посредник. Такива може да са кредитите, спестовните влогове, ценните книжа с определена доходност, пенсионните фондове и много други. Самите посредници варират от фондове, банки, до брокери и др.

Ethereum създава точно такава възможност – да се изградят дигитални банки, фондове и други приложения, които да са базирани на блокчейн и криптовалути. Платформата предоставя основната технология и инструментите за създаването на гореизброените компоненти. Това не става изведнъж, на Ethereum са необходими близо три години докато успее да постигне по-пълна функционалност.

Новата армия от клонинги

Докато Ethereum се задвижва бавно и славно, тя предизвиква четиригодишна стагнация на криптопазара. В същия момент става ясно, че биткойн не е достатъчен или ефективен, за да се наложи като адекватна алтернатива на нормалните пари. Един от недостатъците ѝ се оказва най-голямото качество, заради което е създадена – фактът, че криптовалутата е с ограничено количество, подобно на „златния стандарт“ при парите.

Ethereum изменя това свойство. Платформата дава възможността всеки с известни технически познания и ресурси да създаде собствена криптовалута. При това без да има ограничения за наличните coin-и, които могат да са в циркулация. Пускането на пазара на нова дигитална валута се нарича първично-монетно предлагане (ICO). При него се определят параметрите – колко coin-а има в платформата на предлагащата компания, потенциално какви услуги предлагат и цената.

Инвеститори, спекуланти и ентусиасти след това плащат за определени обеми на криптовалутата в традиционна валута. Възможно е плащанията да стават и с някои други утвърдени крипто пари, като биткойн например. ICO-то постига няколко цели. Първата е, че така се създават нови и нови криптовалути, което можем да оприличим, като буквално „клониране“. Втората е, че чрез тях могат да се предлагат най-разнообразни услуги или да се интегрират в блокчейн платформи. Третата и най-сладката – това е изключително лесен и ефективен начин за набиране на капитал.

Ръст до Луната

Първата криптовалута, която дебютира чрез ICO стартира по време на „бета версията“ на Ethereum през 2013 г. и това е Mastercoin. Собствената Ether от своя страна излиза през 2014 г. Тя няма наложен технически лимит на „монети“ в обръщение, както при биткойна. Нейната цел е да предостави средства за развитието на платформата. Което съответно я прави и втората най-ценна (и сравнително стабилна, доколкото е възможно) криптовалута в света в момента.

До 2017 г. ICO в общи линии остава нишова дейност, но след това започва да се разгръща. Само в рамките на шест месеца са направени поне 18 криптовалутни предлагания. За секунди, създателите им привличат десетки, а впоследствие и стотици милиони долари. През ноември 2017 г. е достигнат пик от по 50 ICO-та на месец. За годината се пуснати около 350 нови криптовалути, а през следващата 2018 г. са отчетени двойно повече – около 780.

Привлеченият капитал също се удвоява от 6.1 млрд. долара на 12.7 млрд. долара през двете години. Самата 2017 г. е повратна, защото тогава е осигурено финансиране чрез ICO от над 40 пъти повече спрямо 2016 г.

ICO и нейната тъмна страна на силата

Идеята на биткойн е да се превърне в децентрализирана монетарна система, която да оперира подобно на „златния стандарт“ отпреди близо век. Естествено, в много по-дигитален и алгоритмичен вариант. ICO-то напълно премахва идеята за ограничения и позволява безконтролното „печатане“ на криптовалути.

Още повече, създателят на дигиталната валута разполага със значителен контрол над нея. Той определя колко да бъде пусната на свободния пазар чрез ICO и колко да остави при себе си да контролира. Въпреки, че на теория имаме децентрализирано „печатане“, предвид липсата на ограничения и лимити, те поставят възможности за по-централен контрол. Освен това, безконтролното емитиране на нови криптовалути повтаря едно към едно критиката към настоящата банкова и финансова система, че „създава пари от нищото“.

С други думи, криптопазарът по доста показатели започва да прилича на това, което трябваше да унищожи. Ситуацията дори е по-лоша, защото пълната липса на контрол и регулации позволява създаването на редица измами. Както и на огромен брой „клонинги“ или криптовалути, които да залеят пазара отвъд точката на пренасищане. Закономерно, в един момент повечето от тях губят почти веднага стойността си след пускането им на пазара. Което наподобява повече поведението на изкуствено надут, спекулативен балон, отколкото на здрава екосистема.

NFT – когато дяволът носи „Прада“

От 2018 г. започва „изтрезняването“ като споменахме, че повечето ICO-та губят стойността си, а някои дори не успяват да наберат желания капитал. Горе-долу около 60% от новите криптовалути не оцеляват в рамките на едно тримесечие след дебюта им на пазара през посочената година. Тенденцията продължава и през 2019 г., което поставя под въпрос дали ICO е достатъчно, за да се продължи растежа.

Тогава горе-долу започва налагането на незаменимите токени (NFT). Те се появяват още през 2014 г., отноро покрай старта на Ethereum платформата. NFT позволява дадени дигитални файлове да се интегрират блокчейн кодове, които да му придадат „уникалност“, като го запишат в платформата. По този начин може да се каже, дали файлът е автентичен, първичен или да се ползва за удостоверяване на авторски права.

NFT остават в страни от криптообщността няколко години. Техният бум започва в края на 2020 г., което съвпада със стагнацията на ICO финансирането от предходната година. Някои съществуващи интернет файлове започнаха да се монетизират, но пикът на NFT манията беше достигната с Bored Ape Yacht Club. Това е блокчейн платформа, която създава и продава NFT аватари с персонализирани ликове на маймуни.

Големият пик на незаменимите токени беше движен от два основни двигателя. Първият е, че много от притежателите им се надяваха да получат колекционерска стойност, подобно на марките, монетите, картините и други подобни физически активи. Вторият е, че NFT беше интегриран дълбоко в изграждането на метавселените. Концепция, която блазни всички – от IT гиганти, през всякакви компании, че дори до публични институции.

От джедаи в сити

ICO и NFT имат много различия, особено на техническо ниво. Но от гледна точка на бизнес модели, те са доста сходни, да не кажем идентични. Още покрай бума им през 2021 г. от TechTrends изразихме няколко опасения около незаменимите токени. Първото беше, че те могат да „счупят“ едно от основните качества на глобалната мрежа. Второто е, че те са просто поредния спекулативен балон, който следва този на ICO-тата.

Докато първата теза, засега не се оправдава, втората се реализира в ударни дози още в рамките на 2021 г. Когато в края на годината, NFT пазарът се срина, а през следващата (към момента изминала) я последва и целия криптопазар. Тези събития още предизвикват вторични трусове в индустрията.

Но те изкараха наяве най-тъмните тайни на криптопазара и как той се трансформира от идеализирана, децентрализирана и утопична алтернатива на финансовите системи, в копие на последните. Безразборно „сечене“ криптовалути, микроцентрализация, все по-малко значение на блокчейн алгоритмите и създаване на виртуални активи основно със спекулативна стойност.

Бурният растеж доведе до бум на измамите, порочните практики и на нестабилните бизнес модели. С други думи – джедаите се превърнаха в сити. Тема, която ще разгледаме с повече детайли в Епизод III на „Крипто Войни“.

The post Крипто Войни (Епизод II): Клонираните атакуват appeared first on TechTrends България.

Гражданската война започна. Web3 бунтовниците нанесоха първата си победа срещу злата Империя на централизираните системи. Храбрата съпротива показа тайното си оръжие – блокчейн технологията.

С нея те се надяват да победят Империята, която разполага с пълен монопол над финансовата система. Регулациите ѝ позволяват да се унищожат цели бизнеси за седмици или дори дни.

Тайнственият принц Сатоши Накамото успя да предаде плановете за създаването на криптовалутата Bitcoin. Тя ще е първата от многото, чрез които, хората ще си върнат свободата в Галактиката.

Криптовалути, биткойни, незаменими токени (NFT), блокчейн и Web3. За определена част от обществото тези думи се свързват с прогрес, както на технологиите, така и нсвета като цяло. Те са инструментите за пълна институционална децентрализация на нашия живот в сфери като пари и финанси, сделки, трансакции, консумация на съдържание и защо не – дори на гласуване на избори.

Web3 е общият знаменател, под който се поставя това желание към постигане на технократска утопия. Той е и символът за пълна трансформация на глобалната мрежа и след това – на нашето ежедневие. Концепцията набира доста значими и влиятелни последователи, като най-богатия човек на Земята – Илон Мъск, както и редица други хора от технологичния свят. Технологията започна да достига по-лесно до обикновения човек, а все повече институции, включително държавни такива, се замислят за нейното приложение.

Постигането на масовост води до неизменен сблъсък на две, несъвместими помежду си, концепции – регулации и сигурност с децентрализация и нестабилност. Той е повече от очевиден през последните няколко години, като досегашните опити да се намери компромисно и балансирано решение в най-добрия случай удрят на камък. В най-лошия – гръмват като класически балон.

Изключителната динамика на крипто пазара от началото на 2022 г. неизбежно поставя редица въпроси за бъдещето на крипто света. Оправдаха се някои от най-големите страхове на част от скептиците, но надеждите на блокчейн ентусиастите остават все така силни. Затова решихме да създадем тази поредица „Крипто Войни“, която ще е съставена от три части. Настоящият материал е първия епизод, който има за цел по-скоро да обявни накратко логиката на блокчейн света. Както и да покаже идеалите и утопичните мотиви, които го движат до момента.

Раждането на бунта срещу централизацията

Енигматичната личност Сатоши Накамото публикува през 2009 г. кода за криптовалутата Bitcoin (биткойн). Базирана на новата за времето си блокчейн технология, тя обещава да сложи край на монопола на Централните банки и финансовите институции по света в контрола на паричните потоци.

Идеологията е, че след откъсването на традиционните пари от златния стандарт, тяхното управление е в ръцете на малка група от хора, които засилват инфлационните процеси. Първите визии за електронна и независима от човешкия фактор система датират от повече от 20 години с раждането и налагането на интернет, но по това време няма технологичната възможност за тяхната реализация.

Накамото описва цялата концепция в Бяла книга и предоставя отворения код на биткойн, за да може да използва от други запалени ентусиасти. С пускането ѝ се полага началото на първата истинска и все още най-популярна криптовалута в света. Тя има за цел да детронира традиционните пари и да бъде управлявана изцяло от алгоритмите. Поддържането на криптовалутите „чисти“ от институционално влияние привлича множество бунтари на традиционната система.

Основната идея е сравнително проста – биткойн може да се възприеме като дигитално злато. Кодът е направен по такъв начин, че да могат да се извлекат само 21 млн. дигитални „монети“ от новата криптовалута. Това гарантира ограничено количество, което веднъж достигнато не позволява да се придобиват или създават нови биткойни. Ситуацията е същата със златото във физически свят – благородният метал е в ограничени количества, с което му се гарантира неговата стойност през годините.

Процесът, по който криптовалутите се извличат се нарича „копаене“. Това става, като се осъществяват различни и тежки изчисления, като след определеното им завършване на процесите, системата ви дава монета биткойн. Колкото повече единици криптовалута има в обръщение – толкова по-бавен и ресурсоемък ще е процеса по придобиването на нови. До момента в който не се изчерпат напълно всичките 21 млн. монети. Самите изчисления са свързани със съхраняването, обработването и шифроването на трансакциите свързани с биткойн.

Тайнственият принц

Най-голямата мистерия свързана с биткойн е нейният създател – Сатоши Накамото. Съществуването на такава личност, все още не може да бъде доказана. Основната теза е, че това е псевдоним, зад който се крие истинският създател на биткойна и блокчейн технологията. Това може да бъде един човек или екип от няколко.

Имаше известна конспиративна теория, че Накамото е самият Илон Мъск. Причините да се свързва милиардерът с него са няколко. Мъск има силен интерес и познания в сферата, както и обича да създава концепции, които да реализира или да предоставя в отворен формат на други да завършат. Подобна е идеята за HyperLoop – високоскоростен влак, който се движи във вакумиран тунел. През 2017 г., самият Мъск отрече да е Накамото.

В същото време има няколко по-подходящи кандидати. Разследвания на различни западни медии посочват няколко такива. Един от тях е починалият през 2014 г. Хал Фини. Той е експерт в дигиталната криптография и е живял до човек на име Дориан Сатоши Накамото. Първоначалната теза е, че е ползва името на своя съсед за псевдоним, с който да представи идеята си пред света.

Вторият е самият Дориан Накамото, който има доста силен профил на физик от политехнически университет в Лос Анджелис. Освен името и потенциалната връзка с Хал Фани, други допирни точки с криптовалутата и криптографията Дориан няма.

Крайг Райт е може би най-агресивният кандидат за титлата „създател на биткойн“. Няколко технологични издания като Wired и Gizmodo публикуват статии, че той е един от хората, които се крият зад псевдонима Сатоши Накамото. Първоначално Райт не желае да коментира, но получава подкрепата от някои разработчици на биткойн като Джон Матонис и Гейвин Андерсон. Други обаче остават скептични към тази история и предполагат, че самият Крайг е създал историята индиректно. Малко след това Райт се опитва да съди всеки, който отрича, че той е създателят на биткойн.

Списъкът с потенциалните кандидати е дълъг. Мистерията е основателна, защото самият Сатоши Накамото притежава между 750 хил и 1.1 млн. биткойна, което го поставя като най-големият криптовалутен милиардер в света. При подобно количество монети, той или те, ще разполагат с лост за влияние на пазарната оценка на криптовалутата. Засега, обаче тези биткойни остават без употреба.

Властелинът блокчейн

Концепцията и технологията наподобява доста тази на торентите – система от навързани независими помежду си компютри, които служат за обмен и съхранение на файлове. Последните се превърнаха в синоним на дигиталното пиратство, като са един от най-популярните методи за обмен на съдържание. Принципът за peer-to-peer (P2P) е заложен дълбоко в блокчейн.

Разликата е, че при него са навързани всички операции и трансакции в една криптографска верига, разделена на блокове. Цялата информация за обмена може да се проследи лесно, като се записва във всеки един блок, но в същия момент да се запази сигурността по трансферите. По този начин се автентикира трансакцията, без да са необходими посредници – банки или други институции.

Тези качества в комбинация с алгоритмите за създаване на нови активи, позволяват всичко да се автоматизира и да се премахне напълно човешката дейност. Тоест, веднъж пусната една криптовалута, при добре развит код, тя ще може да създава нови монети и да извършва трансакциите автоматично. Последващи манипулации би трябвало да са невъзможни.

Структурата е направена така нарочно. За да може да се елиминира човешкия фактор и съответно да се децентрализират процесите. В случая с валутите, централните банки решават дали да емитират нови емисии пари, както и да влияят с различни инструменти паричните наличности в икономиката, като повишаване и намаляване на лихвените проценти. При криптовалутите, тези механизми отсъстват, като единствените фактори са фиксираната чрез алгоритъм наличност и трансакциите, които се правят от потребителите.

Самата технология си е истинска революция в криптографията и структурирането на базите с данни. Затова тя предизвика силен интерес към различни институции – банки, картови компании, държавни учреждения и др. Тя или елементи от нея в момента се използват в различни платформи за разплащания. Картовите гиганти Visa и Mastercard също започват да интегрират част от концепцията в своите платформи. Подобни проекти, обаче не се възприемат от крипто евангелистите, защото се взима само части от технологията, но се запазва централизацията на управлението на процесите, както и посредниците.

В света на прожекторите

Биткойн полага началото на манията наречена криптовалути. Първата трансакция е направена между част от създателите през 2009 г., а след това се установява като масово разплащателно средство в тъмните дебри на интернет и в нелегалния онлайн пазар Silk Road. Медиите и обществото затова предпочитат да разказват историята за закупените две пици от веригата Papa John’s срещу 10 хил. биткойна през 2010 г. Поради това, крипто евангелистите празнуват 22 май като Денят на биткойн пицата. Защото тестови или криминални разплащания не звучат толкова красиво.

Постепенно биткойн започва да набира скорост и популярност. Постепенно се улеснява неговата търговия, но първия голям скок на криптовалутата в края на 2013 г. е движен основно от действията на щатското ФБР срещу елементи на Silk Road. Тогава цената скача от 13 долара за дигитална монета до 1 163 долара. В рамките на две години, криптовалутата варира между 45 долара и 1 000 долара, като промените може да се осъществят в рамките на минути.

Тази брутална нестабилност привлича някои от най-рисковите инвеститори, както и различни опортюнисти. Екипи от технически лица и финансови спекуланти започват да създават собствени криптовалути. Целта е бързо забогатяване и достигане на мащабите на биткойна. Следва истинска експлозия от криптовалути. Към март 2022 г. в продажба са над 9 хил. дигитални валути. Като 70 от тях разполагат с пазарна капитализация от над 1 млрд. долара всяка.

Това донякъде обезсмисля идеята на биткойн да бъде универсално и уникално разплащателно средство. Пазарът в момента е наводнен с криптовалути, но първата такава остава и с най-високо доверие. Затова, биткойн в момента една дигитална монета се търгува за около 30 хил. долара. През 2021 г. беше достигнала до пика си от малко под 65 хил. долара за брой. Пазарната оценка му е около 580 млрд. долара, по данни на сайта Statista.

Към тях добавяме и набралите сила през пандемичните години незаменими токени (NFT). Това са различни дигитални активи, които използват блокчейн технологията за да установят, че те са „оригинални“ и „уникални“. Те са обвързани с определена криптовалута, като повечето от тях са вързани за етериум – втората по популярност през годините, след биткойн. Той е и втори по пазарна капитализация с оценка от 250 млрд. долара.

Децентрализирай всичко

Изграждане на стойност от нулата до няколко трилиона долара е само началото за крипто евангелистите. Идеята на най-запалените фенове на технологията е да се преформатира изцяло настоящата глобална мрежа. Проектът или по-скоро визията, се нарича Web3 или Web 3.0. Тя включва пълна децентрализация на обмена и съхранението на информация, паричния поток, както и изграждането на цели организации на базата на блокчейн.

Криптовалутите ще осигурят разплащанията, NFT – различните дигитални предмети, които може да купуваме онлайн. Оттук насетне, блокчейнът може да бъде интегриран в различни други процеси. Електронна идентичност, документооборот, разрешителни и много други.

До голяма степен визията за метавселената на част от технологичните гиганти Meta, Microsoft и др. се базира именно на комбинацията между криптовалути и NFT. Различни търговци и големи компании също проявяват интерес към технологията и нейните възможности за популяризиране сред крайния потребител.

Крипто евангелистите искат да отидат дори по-далеч. Като изградят цели държави на база на блокчейн. Избори, решения и процеси да бъдат подчинени изцяло на децентрализираната технология. Аргументите им е, че така ще може да се постигне по-голямо доверие в обществото. Като се елиминира човешкия фактор, корупцията, субективния интерес и монопола на институциите.

Европейският съюз (ЕС) планира да интегрира блокчейн възможности в своята електронна идентичност eIDAS. Тя ще се комбинира с универсален дигитален портфейл, в който ще могат да се сложат личната карта, шофьорската книжка, банковите карти, студентски книжки и много други обществени документи. Технологията позволява това да се случи, както и да се развият още доста други приложения.

Въпросите са дали фанатичното преследване на цялостна децентрализация на всичко, ще е най-добрият и прагматичен път към прогреса. Или крипто евангелистите ще трябва да направят отстъпки за частично регулиране, за да може да се избегнат различните опасности, които отделни личности или институции могат да създадат чрез блокчейн и крипто системите. Това ще е обект на нашия Епизод II от „Крипто Войни“.

The post Крипто Войни (Епизод I): Web3 нова надежда appeared first on TechTrends България.