Основните тенденции, предимства и предизвикателства пред софтуерната индустрия се запазват. Освен стабилния годишен ръст, заплатите се увеличават, но и нуждите за нови кадри – също. Друг негативен елемент, който оказва влияние върху представянето на IT сектора е вдигането на максималния осигурителен праг. Причината е, че това е основното перо на разходи към държавата на тези компании.

Поредна позитивна година

Софтуерната индустрия достига 5.475 млрд. лева приходи за 2021 г. Това е ръст от 20.2% спрямо предходната и представлява 4.3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за периода. По този начин, секторът удвоява обемите на постъпления, които генерира в рамките на четири години и утроява за шест. През 2017 г. приходите са 2.674 млрд. лева, а през 2015 г. – 1.863 млрд. лева. Делът на софтуерната индустрия спрямо БВП е бил през тези години 2.6% и 2.1% съответно.

Заетите в сектора се увеличават с 13% през 2021 г. до 46.27 хил. души. Работещите в сектора са се удвоили в рамките на шест години, през 2015 г. те са били 22.43 хил. Предвид факта, че постъпленията на софтуерните компании се увеличават с по-голямо темпо, предполага, че има потенциал за отваряне дори на повече нови работни места.

Заплатите в сектора също са доста привлекателни. Средното брутно месечно възнаграждение достига 4 857 лева през 2021 г., като година преди това е било 4 350 лева. По изчисления на БАСКОМ това е 3.2 пъти повече от средните нива за страната.

От браншна посочват, че все още България е по-изгодна за софтуерните специалисти. Средната брутна годишна заплата е 58.28 хил. лева. Приравнено с Великобритания спрямо коефициента за паритет на покупателната способност е 62.22 хил. паунда. На Острова средното годишно възнаграждение за софтуерен инженер е 37.98 хил. паунда. При сравнение с Германия разликата е по-малка – 64.46 хил. евро срещу 54.31 хил.

Позитивна перспектива

Положителна е прогнозата на БАСКОМ и за следващите години. За 2025 г. очакванията са приходите на софтуерната индустрия да надминат 10 млрд. лева и 7% от БВП на страната. Заетите в сектора ще надминат 72 хил. души, като близо половината от работните места ще са новосъздадени през този времеви прозорец.

Изчисленията се базират на досегашните тенденции и очакванията на самите софтуерни компании. Предвид историята за стабилен ръст и темповете с които удвоят и утрояват своите резултати, подобни очаквания може да се разглеждат като реалистични.

Опасенията на софтуерните компании

Основните проблеми на софтуерната индустрия през годините обикновено са два. Първият е данъчно-осигурителната политика на държавата. Причината е, че осигуровките съставляват един от основните разходи на софтуерните компании. Предвид високите заплати, повечето експерти се осигуряват на максималния праг, а самите възнаграждения доста често го надминават.

Вторият проблем е липсата на кадри. Доста компании се опитват да разширяват своите операции в страната, но са ограничени, не от пари, а от невъзможността да наемат достатъчно квалифицирани хора. Това се потвърждава и от факта, че ново наетите кадри през годините са с по-слаби темпове от ръста на приходите. Новото правителство се ангажира да вземе някакви мерки по проблема. Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер се ангажира да създаде Съвет за взаимодействие с Министерството на образованието и науката, който да помогне на ведомството да развива нужните за софтуерната индустрия кадри.

Сред другите опасения, които софтуерните компании посочват, са националната икономика и конкуренцията. Пандемията и глобалната икономика са по-малки фактори, които будят притеснения сред дружествата от сектора.

The post Софтуерната индустрия в България нараства с 20% през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Инвестицията

Срещу вложените 200 хил. евро SiteGround ще получи 10% дял от Dev.bg, което дава пазарна оценка на дружеството от 2 млн. евро. При стартирането на дейността си през 2016 г., компанията получава инвестиция от 50 хил. евро от бизнес ангели срещу неназован брой акции.

Свежите средства ще се използват за развиване на платформата за наемане на IT кадри HireHeroes.bg. Тя се опитва да премести фокуса от работодателите повече към самите служители. Подобен инструмент е ключов за българската IT индустрия, поради хроничния недостиг на квалифицирани специалисти в страната. Борбата между местните технологични фирми е по-скоро за подготвени кадри, отколкото пряка конкуренция с продукти.

Пазарната оценка на Dev.bg след инвестицията достига 2 млн. евро

HireHeroes.bg е като, че ли по-лесната част за монетизация на Dev.bg. Компанията по принцип подписва договори с технологичните дружества за „рекламно“ присъствие на сайта и в нейните събития. Платформата за набиране на служители е по-важния сегмент, който е необходим на IT средата, затова и неговото допълнително развитие е логична посока за влагане на новата инвестиция.

Dev.bg е основана от Ивайло Христов, Светослав Димов и Митко Василев. Христов с неговата компания „иХолд“ остава мажоритарен собственик, докато другите двама запазват миноритарни дялове. Компанията отчита 249 хил. лева приходи през 2018 г., като в коментар за „Капитал“, Светослав Димов обявява, че през изминалата година постъпленията са се удвоили до около половин милион лева.

Общество от специалисти

Първоначалната идея е създаването на сайт и събития фокусирани около различни IT разработчици и професии. С годините, тя успя да придобие голяма популярност онлайн и в социалните мрежи. Създателите ѝ твърдят, че са успели да създадат най-голямата такава общност и достигат до 20 хил. професионалисти от сектора. Което го правят чрез над 160 събития годишно. Те са ориентирани в различни перспективни области, като изкуствен интелект (AI), интернет на нещата (IoT), блокчейн и бизнес развитие на стартъпи.

Стъпвайки на тази основа, те решават, че е по-продуктивен подхода за създаване на платформа за набиране на кадри. Предвид големия досег с професионалистите от бранша, те предлагат това да става на базата на препоръки от самите специалисти – или т.нар. HireHeroes. Те са звеното, с което комуникират компаниите и потенциалните кандидати. По този начин създават впечатлението за общество и изместват фокуса от самите IT дружества към служителите.

HireHeroes.bg е изправена пред засилваща се конкуренция от други по-млади платформи, които използва подобен подход или се ориентират към тясноспециализирани ниши. Инвестицията ще е добре дошла за Dev.bg, за развитието на тази услуга.

The post SiteGround инвестира 200 хил. евро в Dev.bg appeared first on TechTrends България.

Един от големите проблеми е, че все още трудно може да се направи оценка какви ще са мащабите и проблемите вследствие на тези трансформации. През последните седмици излязоха два доклада свързани с интеграцията на AI в бизнеса.

Първият е на Deloitte и той показва какви са очакванията на бизнеса относно налагането на решения основани на изкуствен интелект. Вторият е изготвен по поръчка на Hewlett-Packard Enterprise (HPE) и разглежда ефектите, които AI ще има върху предприятията. Двете проучвания са осъществени чрез запитвания сред големи компании и корпорации по света.

Трите оператора в момента използват временно честоти за своите 5G тестове

Ако ги разгледаме поотделно ще може да си отговорим само на част от въпросите, които изникват при автоматизацията на процесите. Като комбинираме изводите от тях се формира доста по-ясна картина за ефектите от налагането на AI в бизнеса.

Основните изводи са, че цялостната структура на компаниите ще бъде трансформиране вследствие на изкуствения интелект. Това ще доведе до създаването на милиони нови работни места. Но ще отвори и значителен дефицит на квалифицирани специалисти.

Структурни промени

Покрай дигитализирането на компаниите, особено големите корпорации вече започнаха да заменят значителна част от монотонната работа, с автоматизирани системи. Например структуриране или анализ на данни, обмен на документи и много други. До голяма степен те вече са интегрирани в различни корпоративни софтуер решения за управление (ERP, CRM и други системи). Amazon дори използва такива алгоритми, за да уволнява свои неефективни служители.

Компаниите очакват интеграцията на AI да създаде около 2.4 млн. нови работни места

Следващата стъпка, според доклада на Deloitte е тези процеси да станат интелигентни. Тъй като в момента те изискват доста допълнително внимание и ръчно настройване от служителите. Възможността софтуерът самостоятелно да осъществява все повече операции по цялата верига отваря нови хоризонти за бизнеса. Най-големият е значителното повишаване на продуктивността.

Всичко това може да елиминира необходимостта от служители, които извършват проста механична дейност. Но ще създаде много нови работни места, които имат за цел да допълват работата на AI алгоритмите. Според доклада на Deloitte, само в рамките на следващите три години, големите компании ще имат нужда от 2.4 млн. нови служители или около 27% ръст на работните места. Комбинацията между човек и машина ще става все по-ключова в големия бизнес.

Неизвестният баланс

Новосъздадените работни места ще имат своята уловка – те ще изискват кадри с доста добри познания в определени области. Бизнесът в България и в голяма част по света изпитва все повече недостиг на квалифицирани служители, особено такива, които да могат да работят с нови технологии и IT.

В доклада на Deloitte не става ясно дали и колко от нискоквалифицираните работни места ще бъдат елиминирани. Което прави невъзможно изчисляването на крайния нетен баланс.

Бизнесът не са изчислили, дали трябва да преквалифицират служители или не, за да посрещнат дефицита от квалифицирани кадри

Още по-лошото е, че самия бизнес все още не знае какво да прави с настоящите си служители, които не биха паснали в новата структура. Дали да ги преквалифицира според новите си нужди или да търси нови. Близо две трети от компаниите участвали в проучването на Deloitte не са изчислили този фактор.

Проучването на HPE допълва картината, че ако бизнеса не вземе мерки, това ще доведе до голямо разминаване между търсенето на компаниите и предлагането на трудовия пазар. Според доклада, за да може интеграцията на AI в работните процеси да бъде успешно и максимално ефективно е необходимо служителите да имат доста добри технически познания в съответните области.

В изследването на HPE директно се препоръчва компаниите да използват наличния си ресурс и да го преквалифицират навреме, за да могат да посрещнат все по-голямото търсене на специалисти.

Сред другите два проблема, които технологичния гигант очертава е наличието на прекалено много AI решения. Голямото разнообразие може в един момент да доведе до противоположния ефект, като фрагментира процесите. Също така да обърка служителите и мениджърите при взимането на адекватни решения.

Третият проблем, очертан в доклада на HPE е липсата на достатъчно развита технологична инфраструктура в голяма част от бизнеса. Това може да включва недостатъчен или неоптимизиран за AI решения хардуер или дори липсата на единни софтуерни решения, които да позволят лесната му интеграция.

Безкрайните приложения

Приложенията на AI за бизнеса са наистина необятни, както разбрахме, това може да бъде нож с две остриета. HPE очертават характерните решения в някои индустрии и потенциалните предизвикателства във всяка една от тях.

Първият сектор е финансовият, като в момента изкуственият интелект е най-ефективен при засичането на измами. Интересното е, че индустрията е доста отворена към иновации и близо две трети от запитаните компании използват или планират в краткосрочен план да използват AI.

Изкуственият интелект е много ефективен за предотвратяване на финансови измами

Другите приложения са свързани с клиентското обслужване и спазванията на различни изисквания и регулации, като например GDPR в Европа. Основните проблеми са свързани най-вече с достъпа до информация, независимо, че компаниите разполагат с големи масиви от данни, те не винаги са достатъчни.

Втората разгледана индустрия е здравеопазването. Някои от най-известните AI програми са обучавани именно в тази сфера. Причината е, че доста често има доста налична информация, която може да се анализира и да се постави диагноза на пациентите. Здравните заведения все още я слагат на заден план, като предпочитат да използват AI за следене на състоянието на пациентите и за справяне с документацията.

Липсата на квалифицирани кадри, които да работят максимално ефективно с новите алгоритми е сред основните проблеми, с които се сблъскват от здравната индустрия.

Любопитна е ситуацията в производството. Там, доста технологични напреднали компании вече автоматизират своите поточни линии или част от процесите. Но истинските приложения на AI са в друга сфера.

За производителите, това е анализът на информацията от различните индустриални машини и възможността да се предвиди кои от тях и кога имат нужда от поддръжка или замяна. Чрез алгоритмите може да се избегне времето, в което дадена поточна линия не работи, заради ремонтни дейности.

Друго приложение е в оптимизирането на дизайна на новите продукти и намаляването на техническата работа по неговото изчистване. Това подобрява и качеството на крайната продукция. Цялостното интегриране на комплексни AI системи е основното предизвикателство при производителите.

The post AI и бизнесът – нови работни места, но и недостиг на специалисти   appeared first on TechTrends България.

Българското звено на DXC Technology поема два нови клиента, за които единствено се съобщава, че са голям автомобилен производител и банка. Новите попълнения през тази година са насочени в изграждането на голям екип от около 250 души, който да ги обслужва. По думите на Камен Добрев, директор „Глобален център за услуги“ на DXC Technology вече 200 от тях са наети в рамките на шест месеца, като компанията продължава да попълва редиците.

Бъдещите разширения

За 2019 г. плановете на разширяването на компанията са за 250 души, но амбицията на Добрев е да може да се достигне до удвояване на персонала в средно до дългосрочен план. Тоест от 3 500 души, те да набъбнат до 7 000 в рамките на четири години. В момента, ако се броят различните поддоставчици, с които DXC Technology си партнира дългосрочно, както и българското звено на Luxoft (придобито на глобално ниво), хората, които работят по нейни проекти достигат 4 500 души.

Бъдещето разширяване се очаква да продължи с подобни и дори по-добри темпове. Причината е в наличието на добри специалисти в страната, качеството на свършената работа, както и сравнително ниските оперативни разходи. Камен Добрев не се притеснява от негативен ефект от потенциална нова световна икономическа рецесия. Това се дължи на факта, че DXC Technology извършва ключови дейности за доста големи корпоративни клиенти, които освен, че са част от дигиталната им трансформация, са и подсигурени от дългосрочни договори.

Да се справиш с недостига

Компанията не се притеснява (или поне не видимо) от недостига на IT кадри в страната. DXC Technology обяви, че разчита доста силно на собствени вътрешни обучения. Близо 870 от служителите на дружеството са преминали през фирмените курсове за подготовка и повишаване на уменията само през 2019 г, за което се инвестирани 700 хил. лева.

„Над 870 от служителите на DXC Technology са преминали професионални обучения от началото на 2019 г., като са инвестирани близо 700 хил. лева“Камен Добрев, DXC Technology

„Ценност номер едно за DXC Technology у нас е грижата за служителите – над 870 от тях са преминали професионални обучения от началото на 2019 г., като за това са отделени 46,750 часа и са инвестирани близо 700 хил. лева“, коментира Камен Добрев.

От DXC Technology допълниха, че работят доста добре със Софийския и Техническия университети в столицата. Засега не разчитат на външни IT академии, като предпочитат сами да си организират обученията. Понякога взимат хора, без никакъв опит или дори незавършили своята професионална подготовка, като квалификацията си те я повишават чрез споменатите вътрешни курсове. Добрев подчерта, че над 250 души от служителите в момента са под 25 години.

Бъдещето на Luxoft

Базираната в Швейцария, но основаната в Русия IT компания Luxoft имаше амбициозни цели при навлизането си в България. Тя искаше да достигне мащабите на DXC Technology, но засега разполага с едва около 250 души в своя офис в страната. В крайна сметка Luxoft беше придобита на глобално ниво от DXC Technology.

Засега двете компании ще оперират като отделни дружества. Стратегическите планове са Luxoft да запази сравнителна автономност, но да работи по съвместни проекти с DXC Technology. Което означава, че поне в близко бъдеще няма да очакваме двете фирми да се слеят в България. Според DXC Technology те вече работят по общи проекти, като Luxoft има едно голямо и доста изненадващо предимство. Тъй като тяхното българско звено е по-малко, те са доста по-гъвкави в изпълнението на задачите. Което допълва двете компании при работата им с клиенти.

Автономни автомобили и морето от данни

DXC Technology в България оперира в шест от деветте области, които предлага технологичното дружество на глобално ниво. Това са индустриален софтуер и услуги, работа с големи масиви от данни и анализи, приложни услуги, сигурност, облачни платформи и работни приложения и мобилност. По отношение на секторите за които се работи се покрива почти основно портфолио, като здравеопазване, застраховане, банки, транспорт, авиостроене, производство, автомобилен, енергиен, ритейл и много други.

Компанията смята няколко сфери за много перспективни за бъдеще – това са автоматизацията на работните процеси, големите масиви от данни и автономните автомобили. Последното е голям акцент в новите проекти. По информация на TechTrends, големият автомобилен концерн, с който са подписали DXC Technology е BMW. Задачата на български екип е да събира, съхранява и анализира данните, които генерират безпилотните коли. Според компанията, само един такъв автомобил събира около 4GB информация всяка минута.

DXC Technology ще използва данните за развиването на различни функционалности на автономните коли.

The post DXC Technology достигна 3 500 души в България appeared first on TechTrends България.

В лекцията си по време на конференцията Webit в София, Пол Уилмот, основател на дигиталното звено на консултантската фирма McKinsey, демонстрира малко по-различна гледна точка. Да, въвеждането на AI ще елиминира много работни места, но също така ще създаде доста повече. Неговото мнение се припокрива доста с Кати Тайнен от Microsoft, че автоматизацията ще елиминира редица професии, които изискват рутина, а ще стимулира креативните и такива свързани с по-висока добавена стойност.

Уилмот представи редица данни и прогнози събрани от McKinsey, според които общото количество работни места ще се увеличи, а няма да намалее. Крайният резултат е, че в един момент в развитите държави ще има голям недостиг на специалисти. Особено на квалифицирани такива, което вече е проблем в редица страни, включително и в България.

Автоматизация и растеж

Уилмот от McKinsey се аргументира с няколко факта. Първият е свързан с двата основни фактора за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП). Според него, исторически той нараства воден от създаването на нови работни места и увеличението на продуктивността.

Демографските процеси и тенденции през следващите 50 години ще елиминират първия фактор. Той може да бъде компенсиран от автоматизацията и интегрирането на AI в процесите, което ще доведе до значително повишаване на производителността.

„Ръстът на индустриалната производителност спада от 4% на 1% и автоматизацията може да обърне тази тенденция“ Гайдо Жури, ABB Group

Което е повече от добра новина в сфери като производството например. Гайдо Жури от ABB Group сподели по време на конференцията Webit, че вече се наблюдава стагнация на производителността в индустриалната сфера.

„Ако през 2000 г. отчитахме 4% ръст, сега тя е 1%“, коментира Жури. Той подкрепи тезата, че точно иновации свързани с автоматизацията ще помогнат да се обърне тази тенденция.

Една новина от тази седмица може да бъде вкарана за пример. Amazon е световно известна с добри и лоши практики относно служителите си и усилията ѝ в посока роботизиране на процесите. Лошите практики са свързани с високите и почти непосилни нормативи, които поставя на своите работници, както и с използването на AI за тяхната оценка и дори уволняването им.

Добрите са, че компанията се опитва да автоматизира все повече своите процеси. Последните усилия в тази насока са, че Amazon е започнала да интегрира роботи в своите дистрибуционни центрове в САЩ. Те автоматично сортират, опаковат и изпращат колетите, работа в момента извършвана ръчно.

По данни на производителя на машините CMC, те могат да опаковат между 600 и 700 колета на час, което е между четири и пет пъти повече отколкото хората.

Новите възможности

Логиката на обществото след това е, че покрай роботизирането на процесите, редица професии ще отпаднат. Която е вярна, защото в горния пример, Amazon ще се стреми да съкрати няколко хиляди души в САЩ и да ги замени с роботи. Всичко това не означава, че няма да се появят нови. Въпросът е какви точно?

„През индустриалната революция 80% от населението на САЩ е работелно в земеделския сектор, сега е под 2% вследствие на автоматизацията и механизацията на обработването на земята“ Пол Уилморт, McKinsey

„През 1850 г. в разгара на индустриалната революция в САЩ над 80% от населението е работело в земеделието, сега хората, които се занимават с него е едва 2%. Всичко това благодарение на механизацията и автоматизацията на редица процеси свързани с обработването на земята“, коментира Уилмот от McKinsey. „След което наблюдаваме тенденция за увеличаване на професиите и работните места в редица други сфери“.

На базата на този исторически пример, както и на задълбочени изследвания, McKinsey стигат до извода, че броят на работните места, които ще бъдат създадени ще надминат тези на заличените. Дори в редица развити държави ще има недостиг на специалисти.

„В Германия и особено в Индия очакваме да има глад за експерти. Изключение от тенденцията ще прави САЩ, където прогнозираме да има излишък на кадри“, коментира Уилмот от McKinsey. Той допълни, че в момента вече има глад за редица специалности, особено в IT сферата, чиято роля ще засилва своето значение всяка година. Според него, освен настоящите професии, новите технологии и иновациите ще създадат редица нови, за които в момента дори не подозираме.

Предизвикателствата

Пол Уилмот призна, че голяма част от проблемите ще дойдат, поради необходимостта за по-голяма подготовка на кадрите за новите работни места. Причината е, че новите професии и тези, които ще имат нужда от допълнителни служители изискват по-голяма подготовка на хората. Затова образованието, квалифицикацията и преквалификацията имат ключова роля.

„В страни, като Германия и Индия ще има голям недостиг на специалисти през следващите години, вследствие на създадените нови работни места“ Пол Уилморт, McKinsey

По прогнози на McKinsey, най-застрашени от елиминирането на работните места са нискоквалифицираните работници. С други думи, по-високото образование и експертиза на хората ги прави по-устойчиви на промените. Това може да създаде проблеми и диспропорции между търсените умения на пазара на труда и наличните.

Уилмот подчерта, че в момента държавите и компаниите не отделят достатъчно средства за обучения, което покрай бързия темп на развитие на технологиите създава все по-голяма пропаст между хората и необходимите им умения за намиране на работа.

Интересен момент е, че според Уилмот броят на предприемачите в развитите държави намалява, което показва потенциалната умора на хората да се опитват да създават свои проекти.

Друго голямо предизвикателство е, че по-високата продуктивност не означава автоматично по-добро заплащане. Връщайки се към примера с Индустриалната революция, Уилмот припомня, че в ранните фабрики възнаграждението е стагнирало, а работата трудоемка. Ситуацията се променя с прилагането на държавни регулации, които може да потрябват и при новата трансформация от автоматизирани рутинни процеси към по-креативни.

Гайдо Жури показа, че в момента повечето държави не са готови с прилагането на иновативни проекти свързани с автоматизацията, AI и други. Според изследване на ABB Group, най-уверени в подготовката за тази трансформация са Южна Корея, Германия и Сингапур. В Топ 10 изненадващо влиза Естония, поради големите ѝ усилия за дигитализиране на цялата страна, което правителствата предприемат през последните години.

Запис от двете лекции на Пол Уилморт и Гайдо Жури можете да видите тук:

The post Изкуственият интелект ще създаде повече работни места отколкото ще закрие appeared first on TechTrends България.

Едно е да твърдиш, друго е да го постигнеш. Технологиите може и да ни дадат подобна сила. Въпросът беше зададен от сцената на Innovation Explorer 2019 от Спас Керимов, основател на Printivo. Идеята зад него – чрез триизмерно принтирани органи и генетични манипулации да открехнем вратите на безсмъртието. Тази визия, демонстрирана нееднократно през последните години от различни учени и фантасти все още изглежда трудно достижима. Или поне все още доста отдалечена във времето.

Но тя показва и, че пред човешкото въображение и технологичен прогрес няма граници. Особено за първото. По този начин може да обобщим втората част от конференцията Innovation Explorer 2019. Тя беше фокусирана повече около технологиите, за разлика от първия панел, който извади хората на преден план.

Резервни части за тялото

Триизмерното принтиране е една от иновациите, чиито ефекти се очаква да усетим след години. Големите компании се възползват от технологията, но за крайния потребител тя е нещо далечно и дори абстрактно понятие. За Спас Керимов и неговата Printivo, тя е крайъгълен камък, около който се гради всичко.

„Кръвоносната система е Светия Граал в 3D принтирането на органи. Който първи я направи – взима всичко“ Спас Керимов

Идеята е да могат да се принтират човешки тъкани, а впоследствие и органи, които да ползваме, като „резервни части“. В по-далечна перспектива и на цели тела. Темата е обект на много научно-фантастични творби, сред които са филма „Петия елемент“, сериала „Западен свят“ и много други.

Задачата е доста трудна и сложна, толкова колкото са и нашите тела. Според Керимов, „Светия Граал“ на 3D принтирането на органи е в пресъздаването на кръвоносни съдове и образуването на функционираща система от тях. Което е нормално, предвид факта, че през най-тънките капиляри могат да преминават едно по едно кръвни тела и различни други молекули. Тоест, изисква се прецизност до под 3 микрометъра или казано с други думи – нанотехнологии.

В същото време, кръвоносната система изпълва не само човешкото тяло, но и самите органи. Без нея последните няма как да се изградят напълно.

Плановете на Printivo са през 2019 г. да се започне с нещо по-лесно – принтирането на човешки кости. Те са по-лесни за разработване, защото са с твърда конструкция и сравнително моногенна структура, като вид тъкани.

Блъфът на изкуствения интелект

Ираван Хиира от Hewlett-Packard Enterprise (HTE) представи в малко повече детайли историята и възможностите на изкуствения интелект (AI). Важен акцент постави върху тестването на алгоритмите чрез игри. След победите на машините над хората на шах и китайската Go, различните технологични гиганти започнаха да се оглеждат за ново предизвикателство, с което да вдигнат летвата на AI.

Ако Google се ориентира към видеоигрите и StarCraft 2, HPE избира покер. Хиира не показа, как точно са осъществени тестовете. Самата игра на покер е сложна, защото има много силен хазартен и психологически елемент – блъфирането. Освен това, участниците виждат само своите карти, не знаят с какво разполага противника, а комбинациите са наистина много.

През 2017 г. програмата на HPE е готова и се изправя срещу професионалисти в дисциплината. Резултатът е катастрофален за AI, който губи 700 хил. долара. Две години по-късно, изкуственият интелект си го връща тъпкано и печели 1.7 млн. долара.

Разработката е част от по-голям проект на HPE – InfoSight, който има за цел да може да обработва, анализира и прогнозира сложни бизнес процеси чрез обработването на огромни масиви от данни. HPE интегрира информацията от различни центрове и на базата на нея да дава пълноценни предположения и препоръки на клиентите на компанията.

Когато слепите прогледнат…

Комбинацията от технологии могат да имат буквално чудотворен ефект. Евгения Чернецкая, главен маркетинг директор в Microsoft за Централна и Източна Европа показа как може AI да се използва за добри каузи. Конкретният пример включваше човек, който е ослепял на седемгодишна възраст, но специален софтуер му помага в ежедневието, като буквално му казва какво се случва около него.

Така, когато покрай него минава скейтбордист, той прави кратко видео с помощта на камера в очилата си. След това приложението анализира чрез AI и му издиктува какво става. В друг случай, AI му помага да снима меню в ресторант, а след това му обяснява какво пише в него.

Чернецкая допълни, че съществуват етични предизвикателства пред тази нова технология. Най-добрият начин те да се преодолеят е като се сложат в конкретни рамки. Всичко да се представя прозрачно (събиране на данни например) и да се носи отговорност за различните ситуации.

Технологичният шанс за България

България не може да се превърне в Швейцария на Балканите, но може да се трансформира в Силициевата долина на региона. Дали ще го направи, времето ще покаже, но вече имаме някои положителни индикации.

Според Владимир Данаилов, главен изпълнителен директор на Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции, страната ни вече трансформира имиджа си от такава за изнасяне на евтини процеси, към създаване на технологии с добавена стойност.

„Вече не се свързваме само с ниски цени. България и столицата ни имат добър имидж на стартъп дестинация, като в София вече има 15 фонда за рискови инвестиции“, коментира Данаилов.

Той допълва, че средата се подобрява и един от ключовите показатели в това отношение е обръщането на тенденцията за „изтичане на мозъци“.

„Виждаме все повече българи, които са заминали в чужбина да учат и работят, да се връщат в родината, заради по-добрите възможности тук“, допълни Данаилов.

В подобна насока беше и презентацията на Кирил Петков, основател на Proviotic. Според него иновациите са ключови за бъдещия икономически просперитет на България. Те са двигател на износа на висококонкурентни услуги и продукти с добавена стойност, които от своя страна могат да неутрализират ефекта на понижаващите се преки чуждестранни инвестиции в държавата.

За да направим това, трябва да преобърнем начина ни на мислене и да използваме силните ни страни по-разумно. Той даде за пример българското кисело мляко. То е изместено от големите компании в развитите пазари, които са успели вече да използват нашата тайна съставка – бактерията Lactobacillus Bulgaricus. Така губим пазари за милиони долари.

Proviotic, взимат уникалната бактерия и ѝ намират ново приложение – като естествен консервант за различни био храни. Така компанията я прехвърля от висококонкурентен пазар, какъвто е този за млечни продукти, в територия с голям потенциал.

Автоматизация на хаоса

Визията и възможностите на технологиите може да са неограничени, но реализирането им на практика исторически доказано е доста по-бавен процес. Спас Керимов загатна тази теза, като все пак разкри, че не сме толкова близо до достигането на пълно безсмъртие. Откриването на „Светия Граал“ – 3D принтирането на кръвоносна система – може да стане след пет, десет или повече години.

Има и други фактори, които могат да се окажат пречка за осъществяването на технологичните ни мечти. Огнян Златев, главен представител на Европейската комисия (ЕК) в България, сподели, че близо една трета от всички жители на Стария континент не разполагат с базови дигитални умения. Освен това по данни на ЕК се очаква недостигът на кадри в ICT да достигне половин милион души през 2020 г.

„Трябват ни подготвени хора, с високо ниво на дигитални умения“, коментира Златев. „Затова Европейския съюз е заделил близо 700 млн. евро за подобряване на дигиталната квалификация на жителите на Стария континент“.

Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк“ предупреди, че за да може да се осъществи дигиталната трансформация, трябва да подредим процесите. Както технологичните, така и социално-политическите.

„Хаосът не може да се автоматизира, независимо от софтуера“, смята Хампарцумян.

The post Innovation Explorer 2019: (Без)граничните технологии appeared first on TechTrends България.

Планове за над 20 млн. долара

AtScale наскоро откри офис в София и вече е наела първите си служители. Плановете се в рамките на 2019 г. българското звено да достигне 40-50 души. Матю Бърд описва това като „агресивен, но постижим“ ход. При максимално положително развитие през следващите две години, българският екип може да достигне и 100 души.

Бърд допълни, че намеренията са да се премести широкоспектърен инженерен екип на компанията в България. По този начин в страната няма да се разработват само определени елементи или части от поддръжката, а да може да се предоставят цялостни решения. Затова AtScale се оглежда за специалисти с разнообразно портфолио. Включително ще се оглеждат за потенциални партньори и хора с готови решения или частични продукти, които да могат лесно да се интегрират в дейността на компанията.

Двамата обявиха, че потенциалната инвестиция в следващите 24 месеца ще бъде между 20 и 25 млн. долара.

Защо са амбициозни плановете?

Наемане на 40-50 души на година се смяташе за норматив от IT компания преди три-четири години, а „агресивно“ разрастване включваше търсенето на екипи от над 200 души. Реалностите на пазара на труда и недостига на квалифицирани специалисти не позволиха на редица нови играчи да постигнат желаните мащаби. Luxoft например, при стъпването им в България бяха обявили първоначално, че искат да достигнат 500 души с потенциал за разрастване до 1000 в дългосрочен план. В крайна сметка в момента са под 300. Битката за кадри е ожесточена и затова успешното наемане на 40-50 души с голям стаж и добри IT познания в страната вече се смята за „агресивна“ стратегия.

Малко повече за компанията

AtScale се занимава с виртуализация и анализ на данни. Компанията свързва различни бази с информация и на базата на тях да предлага по-лесно взимане на стратегически решения. По време на интервюто им за Bloomberg TV те дадоха за пример анализирането на потенциалните ефекти от търговската война между САЩ и Китай. AtScale си осигури в края на миналата година 50 млн. долара последващо финансиране, водено от инвеститори като Morgan Stanley, Storm Ventures, Wells Fargo и Atlantic Bridge. То ще бъде използвано за разрастването на екипа и възможностите на решенията на компанията. Матю Бърд и Скот Хаузър обявиха, че освен България, се оглеждат и за разкриването на нов офис в Азиатско-тихоокеанския регион.

Пълното интервю можете да го видите тук.

The post IT компанията AtScale планира „агресивно“ разрастване в България appeared first on TechTrends България.

Кои са Luxoft и DXC

Luxoft стъпи на българския пазар в началото на 2014 г. и в рамките на три години нейните служители достигнаха 260 души. Това беше доста под първоначалните планове на компанията, която искаше в местното звено да развие персонал от близо 500 IT специалисти. Причината, за свиване на намеренията се крие в недостига на софтуерни кадри, както и в силната конкуренция между технологичните компании, когато става дума за подготвени експерти.

Самата Luxoft е създадена в средата на 90-те години на миналия век в Русия. През годините, дружеството се развива на международните пазари, като разработва разнообразни софтуерни решения и продукти по поръчка (обикновено за различни индустриални гиганти). С времето, компанията мести централата си в Швейцария и впоследствие прави първично-публично предлагане на фондовата борса в Ню Йорк.

Историята на DXC е малко по-сложна. Компанията е крайният продукт вследствие на сливането между Computer Sciences Corporation (CSC), Electronic Data Systems (EDS) и корпоративното звено на Hewlett-Packard Enterprise (HPE), което се осъществи през 2017 г. След финализирането на сделката е създадена компанията DXC Technology. Първото и третото дружество имаха операции в България преди тази сделка. HPE стои зад аутсорсинг центъра „Хюлет-Пакард Глоубъл Деливери България Сентър“ (преименувано на „Ентерпрайз Сървисис България“) с персонал от 1200 души към края на 2017 г. CSC разполага (под името DXC) по същото време около 512 души. Служителите на двете фирми в страната към края на 2018 г. най-вероятно са доста повече.

Обединение или преструктуриране

С което сделката между Luxoft и DXC ще обхване около или над 3 000 души в България. Транзакцията тепърва ще трябва да преминава през одобрението на мажоритарните акционери на Luxoft, както и да получи зелена светлина от регулаторите. Очаква се да бъде финализирана през юни тази година. Поради тази причина, все още не се знае точно как ще бъдат засегнати българските операции, както и кога може да се очаква някакво преструктуриране на местните дружества.

Добрата новина е, че в официалното прессъобщение на DXC относно сделката се посочва, че Luxoft ще запази своята идентичност в рамките на купувача и ще продължи да бъде ръководен от досегашния главен изпълнителен директор Димитрий Лошчин. Технологичният гигант споменава, че компанията с руски корени разполага с голямо количество висококвалифицирани IT експерти, както и с много силни практики по търсене и наемане на нови кадри. Сливането на двете компании позволява както предоставянето на максимално пълни софтуерни услуги и продукти, така и географско разширяване на обслужваните клиенти.

Изгледът е за момента, двете компании повече да се допълват, отколкото да се застъпват в дейността си.

„Luxoft и DXC се допълват значително, както и двете компании споделят единна визия за развитието си в рамките на дигиталната трансформация“, коментира Майк Лоури, главен изпълнителен директор и председател на борда на DXC Technology, цитиран в прессъобщението публикувано от двете компании.

„Сливането с DXC ще разшири значително мащаба, ресурсите и пазарното присъствие, което ще ни позволи да реализираме по-бързо нашата бизнес визия“, коментира Димитрий Лошчин.

В коментар за „Капитал“, изпълнителният директор на „Луксофт България“ Алексей Рубцов не даде повече подробности от вече обявената публична информация. Единствено уточни, че за момента не са планирани преструктурирания. Предвид, че сделката ще бъде финализирана до средата на годината, дори и да има такива, е малко вероятно да се случат до края на 2019 г.

Във всички случаи, сделката между двете компании и запазването на позициите им в страната ще създаде истински гигант на българския IT пазар.

The post Сливането между Luxoft и DXC Technology може да създаде нов IT гигант в България appeared first on TechTrends България.