Навлизането на Apple в сферата на виртуалната и добавена реалност (VR и AR) се очакваше с нетърпение. Почти всички други технологични гиганти (без Amazon) под една или друга форма се опитаха да насърчат този тип устройства и съдържанието за тях. Meta купи Oculus Rift и заложи всичко, включително името си в изграждането на метавселени, което за момента се води за непризнат провал. Microsoft за момента доминира при нишовите индустриални приложения със своя HoloLens. Valve продължава бавно и полу-славно да популяризира VR игрите. За провалените проекти на Google в двете сфери може и се е писало много.

Надеждите бяха, че Apple Vision Pro ще успее там, където останалите не можаха. Да се наложи VR технологията за масовия потребител. Което може да звучи странно, предвид, че новият шлем за виртуална и смесена реалност на компанията е с цена от 3 500 долара. Но е факт, той е позициониран основно за развлечение, макар и като все още луксозен продукт. Превръщането на VR технологията в мейнстрийм такава след повече от половин век опити на теория е по силата на Apple. Практиката след дебюта на устройствата се оказва малко по-нюансирана.

Като топъл хляб

Януари е сакралният месец за Apple Vision Pro. На 8-о число компанията представи официално очилата за виртуална реалност (тийзнати още през лятото), а от 19-о започнаха предварителните поръчки. До края на месеца, компанията продава над 200 хил. устройства, като първите доставки пристигнаха от 2 февруари. Това е над два пъти повече от наличните на премиерата продукти – по оценки готовите шлемове са около 60-80 хил.

Позитивните отзиви от редица ревюиращи журналисти и инфлуенсъри допълват очакванията и желанието на редица потребители да се сдобият с тях. Apple Vision Pro получава различни оценки като „революция в действие“ до „страхотен продукт, но с едно наум“. Появиха се и някои меко казано скандални клипчета на хора, които работят с Apple Vision Pro на шофьорското място в Tesla в автономен режим. С което впечатленията са, че бъдещето е тук и отново е в ръцете на „ябълковия“ гигант.

Самите Apple също рекламират и промотират шлема не като VR или AR, а като „пространствен компютър“. Който наистина да промени представите ни за работа в дигитална среда. Нещо, което компанията се опита да направи с iPad преди повече от десетилетие. Тогава успя, но донякъде, тъй като пазарът се ориентира повече към хибридните 2в1 устройства, вместо към чистите таблети. Ситуацията е на път да се повтори, като Apple ще повдигнат интереса към VR устройствата, ще зададе частично посоката, но масовото решение ще бъде по-скоро на конкуренцията.

Предимствата и проблемите на „ябълката“

Apple Vision Pro се възползва максимално от екосистемата на технологичния гигант. Това е големият и основен плюс на устройството – възможността за бързо оптимизиране на готово съдържание за VR среда. Въпреки, че при старта такова все още е силно ограничено, наличното до голяма степен оправдава част от очакванията. Apple позволява и лесна интеграция на такива, които не са специално оптимизирани за VR. Например в изграждането на дигитален десктоп на вашия Macbook лаптоп или Mac компютър.

Изцяло жестовият контрол премахва необходимостта от досадни дистанционни и джойстици, които не са толкова интуитивни. Apple спазват своята традиция да се опитват да правят опростен и лесен за работа интерфейс.

Дотук с положителните неща. Apple Vision Pro има редица проблеми. Освен високата цена, към тях може да добавим свързаната с кабел външна батерия, ограничено съдържание и някои интерфейсни проблеми. Последните са породени именно от използването само на жестов контрол и следене на очите. Голяма част от критиките са, че съдържанието и повечето приложения са просто леко адаптирани такива от iPad. Само няколко са специално преработени за VR среда, като положителен пример е Disney+ покрай партньорството на Apple с медийния гигант.

Друг проблем на Apple Vision Pro е опитът на компанията да направи смесена реалност (МR). Шлемът е по-скоро VR, като добавената (AR) такава се постига чрез камери, които следят обстановката и външен екран, който да прожектира лицето ви и да имитира прозрачност. Последната функционалност може да се каже, че все още не работи достатъчно прецизно и има още много път да извърви до рекламираните стойности.

Отговорът на конкуренцията

Създаденият висок интерес на Apple провокира един от най-големите VR ентусиасти в IT сектора да даде напоително мнение – Марк Зукърбърг. Основателят на Meta дава доста подробно и аргументирано мнение защо техния Quest 3 е по-добър от Apple Vision Pro. Основният аргумент е цената – VR очилата на Oculus Rift са седем пъти по-евтини 499 срещу 3 499 долара.

Все още Meta разполага с повече оптимизирано за виртуална среда съдържание. Нещо, което може да се промени с времето. Както Зукърбърг признава, че Apple Vision Pro е по-добър когато става дума за развлечения. Другите критики са, че устройството е по-тежко, външната батерия всъщо създава главоболия и др.

По-важното обаче остава извън фокус. Зукърбърг коментира, че някои от възможностите на Apple Vision Pro са добро решение и най-вероятно ще бъдат интегрирани в следващия Meta Quest 4. Сред тях са по-добър вътрешен екран с висока резолюция и по-добро следене на очите. С което се потвърждава, че дори Apple Vision Pro да не успее да се превърне в масов продукт ще накара конкуренцията да развие своите продукти в определена посока.

Охладеният ентусиазъм

Първоначалният успех с обещаващите предварителни продажби на Apple Vision Pro обаче е на път да се окаже краткотраен. Малко под две седмици след дебюта им, доста клиенти на компанията започват да връщат продукта. С наближаването на 14-дневния срок за връщане, пред магазините на Apple в САЩ започват да се извиват опашки от клиенти, които искат да направят точно това. Социалната мрежа X (бившият Twitter) също е залята от постове на потребители, които са разочаровани от продукта.

Основните критики са, че продуктът е прекалено скъп за това което предлага, докато в същия момент причинява главоболия, болки в лицето и др. В критиката на Зукърбърг се споменава, че по-голямото тегло на устройството ще доведе до неудобства при продължителна употреба, което явно се и случва. Главоболията са част от критиката към почти всички шлемове за VR, най-вече заради това, че поставянето на екран толкова близо пред очите изморява много, дори и да е с 4K резолюция.

Все още експертите са раздвоени дали Apple Vision Pro ще успее да доведе до революция подобна на тази на iPhone. Виртуалната реалност е сфера, която има много потенциал и желание за развитие, но все още не може да се наложи масово поради технически и финансови ограничения. При това в повече от десетилетия.

Потенциален провал на Apple в момента най-вероятно ще обрече опитите за мейнстрийм навлизане поне до края на десетилетието. Частичен успех ще даде шанс на този сегмент да се разшири и да не е толкова супер нишов, както е в момента. Но както при доста други продукти, това няма да зависи от Apple, а от останалите играчи. Технологичният гигант може да бъде само катализатор за това развитие.

The post Apple в страната на виртуалната реалност appeared first on TechTrends България.

Излизането на Xiaomi 12T моделите свали допълнително цената на Xiaomi 12 Lite и това може да направи още по-интересно, това позакъсняло ревю. Самият модел също излезе след дебюта на основните два модела, за да има баланс. С цена към ноември на свободна продажба от 879.99 лева го прави в долния спектър на достъпните флагмани. Моделът предоставя доста възможности, характерни за високия клас смартфони, с някои леки компромиси и естествено – по-ниска цена.

Дизайн и екран

Първата промяна е обновения и сравнително „квадратен“ дизайн на Xiaomi 12 Lite. Той идва още по-олекотен с пластмасова рамка, но със стъклен гръб. Задното гнездо за камери е изтъняло, въпреки наличието на сравнително големия 108MP сензор. Рамката и бутоните са опростени максимално – последните са разположени изцяло в дясната страна на устройството. В долната е USB Type-C жака за зареждане и трансфер на данни, като там е и слота за SIM карката и един говорител.

Екранът е 6.55-инчов, което поставя телефона по средата между големите модели и компактните флагмани, които в момента са на пазара. Самият дисплей е AMOLED със 120Hz честота на опресняване – едно от ключовите подобрения спрямо миналогодишния Lite. Резолюцията е стандартна от 1 080p. Има добавена съвместимост със стандартите HDR10+ и Dolby Vision, което го поставя по-близо до флагманите по този показател.

Като цяло, забележки от екрана няма да имате – ярък, адаптивно опресняване и с достатъчно добро цветово представяне. Недостатъците по последния показател са видими основно при лабораторни тестове. Следвайки флагманските тенденции в Xiaomi 12 Lite няма да открием слот за SD карта, нито аудио жак за слушалки.

Малко за хардуера

В сърцето на Xiaomi 12 Lite се намира 6nm процесор Snapdragon 778G на Qualcomm. Чипсетът е достатъчен за повечето задачи и мултитаскинг, но при по-тежките операции може да има задъхване. Базовите операции в комбинация с по-високото опресняване се усещат плавни и бързи. Snapdragon 778G в Xiaomi 12 Lite се представя над средното ниво в своя клас, но трудно ще се конкурира с премиум процесорите.

Има три конфигурации, като в България в момента се предлага основно една от тях – 8GB оперативна RAM памет със 128GB място за съхранение. Останалите две са 6GB със 128GB (която не сме засичали да се продава у нас) и 8GB с 256GB място за съхранение. Батерията е 4 300 mAh и може при смесено ползване да докара до ден и половина издръжливост. При интензивно може да очаквате до ден при пълен заряд. Бързото зареждане е 67W и е включено в комплекта, заедно и със силиконов калъф.

Смесените чувства при камерите

При камерите имаме два акцента – 108MP основна камера и 32MP селфи. Първата трябва да изнася повечето работа на плещите си, но до голяма степен това зависи не само от сензора, но и от софтуера. При нашите тестове, при пълна резолюция 108MP камера се справя компромисно при нормално осветление и условия. Софтуерът е оптимизиран повече за работа в сложения по подразбиране 16MP режим, където ще получите повече острота и контраст на кадрите.

Нощният режим също се посреща със смесени чувства. Ако имате достатъчно осветление – кадрите са прекрасни дори и без да ползвате софтуерното подобрение. Но при липсата на достатъчно светлина, не очаквайте чудеса като при RYYB сензора на Huawei. Дори спрямо други 108MP модели Xiaomi 12 Lite се справя по-зле. Останалите две камери са стандартни за този клас смартфони – 8MP широкоъгълна и 2MP макро сензор.

32MP селфи е вторият акцент и подобрение спрямо миналогодишния модел. Основният ѝ коз е автоматичния фокус, който може да спаси доста снимки. Софтуерно, Xiaomi предоставя доста функционалности към Lite версията, като вече почти всички производители са изчистили приложенията си за камерите. Възможности като боке ефект и други са налични и работят безпроблемно.

Софтуер и заключение

Последният аспект при Xiaomi 12 Lite е софтуерът. Традиционно, китайският гигант разчита на своя обновен интерфейс MIUI 13, който в случая е базиран на Android 12. Той включва различни софтуерни подобрения, като по-добро управление на RAM паметта, оптимизация на процесора и др. Сред готините функции са доста по-красивите Always On екрани, които можете да персонализирате в настройките.

Дали ще харесате MIUI 13 или не – е въпрос на личен вкус. Ако сте дългогодишен потребител на Xiaomi или Huawei ще бъдете в свои води. Двете компании взаимстват доста от естетиката и визията на iOS на Apple и това може да подразни някои потребители, които предпочитат по-„андроидско“ изживяване.

Xiaomi 12 Lite все още е отличен представител в класа на достъпните флагмани, който идва на по-разумна цена. Отличен дизайн и усещане, страхотен екран, лек компромис с процесора и батерията и по-силен такъв с липсата на какъвто и да е рейтинг за водо и прахо-устойчивост.

The post Xiaomi 12 Lite: Флагман на ръба appeared first on TechTrends България.