Законодателите на Стария континент искат да подобрят работата на онлайн магазините, търсачките, медиите и други масови платформи. От друга страна, новите регулации са насочени основно към технологичните гиганти, които са в полезрението на ЕП от години. Което беше подсилено от факта, че малките и средни предприятия ще могат да подават по-ефективно колективни искове срещу големите. ЕП наложи и някои промени в последния момент при окончателното гласуване на новия Закон за цифровите (дигитални) услуги.

Във всички случаи, имаме нови правила, които ще оформят дигиталното пространство в Европа. Някои от тях са похвални и в полза на потребителите, други – могат да бъдат нож с две остриета. Като например премахването на съдържание, което се окачествява като „фалшиви новини“. Границата там е прекалено тънка или размита, за да преминем от ликвидиране на дезинформацията до налагането на цензура.

Нов глас срещу насочената реклама

Редица евродепутати искаха директно да забранят насочената реклама онлайн. Това не се случи и се постигна компромисно решение. На първо място, в момента интернет компании няма да могат да събират някои доста лични данни, като сексуална ориентация, политически и религиозни убеждения. Те също така няма да могат да предоставят насочена реклама на малолетни деца.

Последният елемент е в събирането на съгласие за проследяване на потребителите. Прословутият GDPR беше елегантно заобиколен от някои компании, като поставят дълги и объркващи формуляри, в които посетителите на сайта трябва изрично да забранят своето съгласие. Което ги поставя пред дилема – да изгубят 5-10 минути из различни менюта или да натиснат просто бутона „Съгласявам се“.

Сега ЕП изрично забранява тази практика, като „несъгласието трябва да може да се изрази бързо, лесно и по същия начин като съгласието“. Друга новост е, че сайт или платформа не може да откаже достъп или услуги, ако посетителите откажат проследяващите инструменти. Нещо, което също се практикува в момента от някои страници, но не толкова масово, колкото объркващите формуляри.

Има и още мерки свързани с осигуряването на повече прозрачност, затова как се обработват данните от алгоритми за изкуствен интелект (AI). Освен това, компаниите трябва да поддържат отворен формат, който да позволява достъп до тях при наличието на публичен и научен интерес.

Борбата с дезинформацията

Една от основните цели на новите регулации всъщност имат за цел да намалят разпространението на дезинформацията. Проблем, който се изостри покрай коронавирус пандемията и освен здравните аспекти, обхвана и технологични, като например 5G мрежите. В закона, отговорност за разпространението на фалшиви новини ще носят платформите, като социални мрежи, системи за споделяне на видео и други.

От една страна, технологичните гиганти използват доста алгоритми с които крият подобно съдържание. ЕП предлага да се изградят механизми, които бързо и ефективно да премахват нелегалните клипове, постове и др. От друга, тези действия могат да прекрачат тънката граница на цензурата. Затова, ЕП ги задължава да вкарат в своите правила етични принципи, в които се налага равнопоставеност и без да се нарушава фундаменталните права на човека.

Първоначалната идея на медийните корпорации беше тази практика да се забрани напълно, но Брюксел предпочете да има средства за борба с дезинформацията.

Малко за „тъмните модели“

Под термина „тъмен модел“ се има различни автоматизирани системи, които събират по агресивен начин персонална информация. В някои случаи, дори потребителят може да не разбере, че е дал съгласие за дадено действие. Например, пускането на редица изскачащи прозорци (pop-up), които в стремеж да затвори, посетителят дава някакво разрешение. В аналоговия свят, „тъмни модели“ е дребният шрифт на договорите.

ЕП също така забранява и автоматизираните системи, които могат да дават автоматични съгласия. Те може да са вградени функции в браузъра, за които потребителите дори да не подозират, че са активни.

Значение и процес на приемане

С новия закон, ЕС ще се опита за пореден път да даде пример на света. Ако не в друго, то поне при регулациите, обединена Европа е почти винаги с едни гърди напред. По отношение на опазването на личните данни бяха също положени първите стъпки, чрез GDRP. За съжаление, подобно на повечето правила, бизнесът веднага намери вратички за заобикалянето им. Новото законодателство на ЕС трябва да ги затвори, както и да прецизира някои нови елементи в дигиталния свят. Другата цел е хармонизацията между няколко вече готови закона, които осигурят приемственост и последователност в нормативната рамка.

ЕП прие с голямо мнозинство крайният текст на Закона за дигиталните услуги. Съветът на Европейския съюз вече одобри новите правила. Последната фаза е да се получи зелена светлина от съвета на министрите на ЕС. Насрочени са общо пет такива срещи между края на януари и началото на април, през които може да мине. При финално одобрение, той ще влезе в сила през 2023 г.

The post Европа прие дигиталните регулации с някои ключови поправки appeared first on TechTrends България.

Подобни механизми не са новост в мобилните екосистеми. Google има сходни възможности, но те изискват повече действия от потребителите. Както и доста от функциите за проследяване на приложенията са включени по подразбиране. Apple позволява на техните клиенти да ги изключат само с едно натискане.

Рекламодателите и технологични гиганти, които разчитат на подобни данни реагираха остро на идеята. Това е обяснимо, защото огромния океан от информация, с който разполагат ще стане неактуален. Техния бизнес модел е заплашен, тъй като много компании събират и препродават тази информация. В един момент достъпът до нея остава само и единствено в Apple. Затова се предполага, че технологичният гигант се опитва да затвори допълнително своята екосистема и даде предимство на своите продукти.

Практиката е любима на „ябълковата“ компания и може да се проследи в почти всеки неин бизнес аспект. Ако Европейския съюз (ЕС) затегна правилата за споделяне, събиране и обработване на лични данни, то други големи пазари още нямат такива регулации. От друга страна, затвореното естество на iOS дава почва за антимонополни разследвания. Такова се очаква да стартира ЕС срещу Apple в следващите дни. Всичко това поставя въпроса дали технологичният гигант наистина е загрижен за поверителността на клиентите си или търси нов начин за монетизация на iOS платформата си.

За насочената реклама с любов

Накратко, за какво е спора – всеки смартфон събира различни данни. Това става, както от самото устройство и операционната система, така и от приложенията. В повечето случаи, тази информация се използва за тяхното функциониране. Приложението за камерата иска достъп до вашите снимки, за да може да прави и добавя нови кадри. Или да ги обработва след това. Това за разговори ще иска достъп до микрофона. Примерите са много.

Доста приложения събират различна информация с цел по-добро таргетиране на своята аудитория. Тук може да са игри, услуги, новинарски апове и др. Голям процент от всички изброени често препродават събраните данни на трети страни, обикновено рекламодатели. Чрез тази информация се правят потребителски профили, на базата на които може да се предлагат различни продукти, услуги и др.

Пословичен за подобен рекламен посредник е Facebook. Социалната мрежа събира данните на милиарди и ги ползва за насочена реклама във всички устройства и платформи, на които е налична. Ограничаването на извличането на информация ще създаде проблеми на компанията да предлага качествена услуга на рекламодателите.

Затова Facebook е сред големите критици на действията на Apple. Социалната мрежа дори започна да пуска съобщения сред компаниите, с които работи, че не може да предоставя потребителски данни за iOS устройства при анализирането на аудиторията и при пускането на реклами.

Идеалната цел

Apple представя подобни действия като голяма загриженост за поверителността на потребителите и опазването на техните данни. Главният изпълнителен директор на компанията Тим Кук многократно е призовавал за засилване на регулациите в тази сфера. Това е част от стратегията, „ябълковият“ гигант да поддържа имидж на производител, който цени своите клиенти и предоставя сигурни устройства и услуги.

От друга страна, Apple използва аргумента за опазването на лични данни, като опит да насочи IT регулациите в посока, на която им е удобно. Както и да разсее държавните органи от проблеми в екосистемата и практиките ѝ, които може да се сметнат за антимонополни.

Apple води все по-тежки търговски спорове, че използва доминиращото си положение чрез iOS и App Store, за да потиска конкурентни приложения и така може да развие собствените си. Такъв пример е със Spotify, като двете компании са на нож, откакто, технологичният гигант пусна собствена услуга за стрийминг на музика. Друг пример е спорът с Epic Games относно разплащанията и високия дял от 30%, който взима Apple.

Това са проблеми, които все повече надвисват над технологичния гигант. Различни социално отговорни дейности или замаскирването на бизнес решения като такива, може да дадат повече аргументи и възможности за защита на Apple.

Бизнес възможностите

Редица експерти виждат друг ъгъл в промените, които технологичния гигант налага в новия iOS 14.5. Според тях, Apple подготвя почвата да навлезе в бизнеса с дигитална и онлайн реклама. Досега, компанията избягваше този модел за монетизация в iOS и App Store. С действията си през годините, дори обезсърчаваше разработчиците да го прилагат. Технологичният гигант предпочита да се генерират приходи от директни транзакции и покупки, отколкото чрез понижаване на потребителското изживяване с интеграцията на реклами в приложенията.

Затварянето на вратата за извличане на данни от iOS към трети страни, както и пълния контрол едновременно върху платформата и устройствата, поставят Apple в уникална ситуация. Те получават пълен монопол на тази информация. Което може да им даде много силни позиции при стартирането на една онлайн рекламна услуга.

Подобна се предлага единствено в няколко строго определени за това места – в търсенето на App Store, както и в специализираните собствени приложения News и Stocks. Това е доста ограничен кръг, въпреки, че компанията бавно го разширява. Което може да проследим в постъпленията. През изминалата фискална година, Apple е прибрала около 274 млн. долара приходи по това перо. За новата има прогнози, че може да скочи до 2 млрд. долара. Почти всички приходи на Google и Facebook се генерират от реклами, което може да ви даде представа за какъв пазар говорим.

Ирония на монопола

Apple има интерес да навлезе в този сегмент, но не по същия начин, по който нейните конкуренти го правят. Постигането на монопол над данните е първата стъпка, следващата е в разширяването на местата и инструментите за реклама. Ако не го направи или се случи в много умерен и незабележим начин, тогава компанията наистина е действала с идеална цел.

В случай, че технологичният гигант все пак навлезе ударно в рекламния онлайн бизнес, може да станем свидетели на поредната порочна практика, в която той затваря вратите за конкурентите в своята екосистема. Което може да даде нови аргументи на регулаторите за нейните порочни практики. Иронично е, че в стремеж да защитава потребителската поверителност, компанията може да отвори нов фронт за антимонополни разследвания.

The post Apple в името на поверителността или на рекламата appeared first on TechTrends България.

Рекламодателите не стоят със скръстени ръце предвид тези развития и започват да ползват все по-усилено алтернатива на бисквитките. Това е т.нар. дигитален отпечатък, който е дори по-сложен инструмент от тях. Целта си остава същата – да могат да предлагат максимално свързани и насочени реклами към онлайн потребителите. Затова не се учудвайте, че промоции, които ви се показват са доста свързани с търсенето и браузването ви в глобалната мрежа. Независимо, че примерно сте отказали бисквитките или пък браузърът ги е блокирал.

Петер Доланшки е директор по „Сигурност и лична неприкосновеност“ в Mozilla. Той обяснява в The Next Web за ролята и все по-голямата употреба на дигиталната отпечатъци от големите сайтове, за да предлагат все по-насочена реклама.

Какво представлява дигиталния отпечатък

Бисквитките“ са сравнително прост инструмент, прост файл, който записва онлайн активността ви. Дигиталният отпечатък от своя страна е доста по-сложен. При него рекламодателят създава специален потребителски профил, като се базира на уникалните характеристики на устройството, от което той влиза в глобалната мрежа. Това включва хардуера (серийни номера на дъно, конфигурация на компоненти и др.), както и на различните инсталирани програми на него. Към тях може да се добавят и конкретни настройки, които са зададени в начален екран или десктоп.

Комбинацията от събраната информация позволява сайтовете и приложенията да идентифицират с висока точност съответния потребител. Недостатъкът е, ако дадено устройство се ползва от няколко души, те надали ще могат да се разделят на отделни сегменти.

„Дигиталният отпечатък е като баркод, с който се събират данни и се създават потребителски профили, които след това се ползват за предлагане на насочени реклами“ Петер Доланшки, Mozilla

„Дигиталният отпечатък е като баркод, с който се събират данни и се създават потребителски профили, които след това се ползват за предлагане на насочени реклами“, коментира Доланшки от Mozilla.

Исторически, дигиталните отпечатъци се ползват във финансовия сектор, за да могат да определят наистина дали даден потребител е този за който се представя и да избегнат потенциална измама. Сега, те са основно заменени с двустепенна идентификация.

Популярност сред големите

Рекламодателите го ползват поне от 2010 г., когато се появяват и първите медийни публикации по темата. През последните няколко години, дигиталните отпечатъци започват да намират все по-широко приложение. По данни на Mozilla, през 2014 г. този метод е засечен да се ползва от 5% от най-посещаваните 100 хил. сайта. Това е сравнително малко, но през 2019 г. организацията прави ново, но в най-посещаваните хиляда страници. Там вече 12% ползват дигиталния отпечатък.

Една от причините за това е, че той изисква доста повече технически ресурси и ноу-хау за изграждането и прилагането му. Все пак се изисква извличане на информация за хардуера, обвързването им със софтуера и съхраняването на специализирани профили. За по-малките сайтове това е непосилна задача. Ако се среща при тях, то по-скоро е вследствие от ползване на различни рекламодателски платформи, които разчитат на профилиране чрез дигитални отпечатъци.

„Някои собственици на сайтове не знаят, че техните страници използват дигитални отпечатъци. В много случаи, те идват като част от различни технологични решения, които не уточняват, че разчитат на тях“ Петер Доланшки, Mozilla

„Някои собственици на сайтове не знаят, че техните страници ползват дигитални отпечатъци. В много случаи, те идват като част от различни технологични решения, които не уточняват, че разчитат на тях“, коментира още Доланшки.

За сметка на това, повечето добре разработени мобилни приложения разчита доста силно на тази технология, но там няма информация какъв дял от най-ползваните апове я прилагат.

Защити и контрол

Минутката за реклама на Mozilla идва, когато става дума за защитите. Техният браузър Firefox по принцип се слави като един от първите, който залага механизми против следене онлайн. В последните ъпдейти от миналата година, беше добавен и специален режим – Enhanced Tracking Protection. Той вече е включен по подразбиране и предотвратява подобно сканиране.

Apple предлага подобни защити в Safari за своите компютри Mac и мобилни устройства. Те включват предоставянето на по-малко информация, но все пак споделят такава. Идеята на компанията от Купертино е да не се режат напълно рекламодателите, но и да не се предоставя пълна картина за потребителите.

За браузъра Chrome и смартфоните под iOS и Android вече се изисква инсталирането на допълнителен софтуер, който да предпази от подобен тип онлайн следене.

Битката срещу бисквитките

Дигиталните отпечатъци ще стават все по-популярен инструмент, след като от двете страни на Атлантика предприеха крути мерки в ограничаването на бисквитките. Тези действия се пренесоха на ниво браузъри, като освен във Firefox на Mozilla, така и в Safari на Apple и други вече се блокират малките файлове.

Google се опитва да забави приемането на пълни защити срещу бисквитките, защото голяма част от работата на нейната рекламна екосистема се крепи на тях. Предоставянето на насочени промоции на компании е основния бизнес модел на интернет гиганта, както и главен източник на приходите му. Бисквитките са задължителни за по-дълбокото сегментиране на аудиторията в платформата Google Analytics, както и задължително условие, за ползването на рекламната услуга AdSense. Затова, Google се опитва да не слага задължителни механизми за блокирането им в Chrome, както и се противопоставя на идеята като цяло.

Интернет гигантът, както и различни онлайн рекламодатели много кратно са критикували Европейската комисия, че ако тя забрани напълно бисквитките, те ще се обърнат към инструменти, които изискват дори повече информация от потребителите. Нещо, което реално представлява дигиталния отпечатък.

The post Mozilla: Дигиталният отпечатък заменя бисквитките в онлайн проследяването appeared first on TechTrends България.