Джоди ще бъде един от основните лектори на DevReach 2019 – водещата конференция за разработчици в Централна и Източна Европа, която ще се проведе в София от 20 до 24 октомври. Темата на лекцията й е „Техническото лидерство: Уроците, научени в НАСА”. Тя ще участва и в панелна дискусия за ролята на жените на работното място на 21 октомври. TechTrends като медиен партньор на събитието, получи възможност за кратко интервю с Джоди Дейвис.  

Какви са изискванията за започване на работа в НАСА?

Много зависи от типа работа, която искате да развивате в НАСА. В агенцията разполагаме с инженери от всички дисциплини – от механика, през аерокосмически до електроника и др. Но освен това имаме и учени от различни области, както и редица други специалисти. Те включват мениджъри проекти, фотографи, графични дизайнери, техници, специалисти по връзки с обществеността и пр. Разполагаме, дори със специализирани шивачи, които например изработват космическите термални одеяла. Има една известна подробност, която улеснява влизането в агенцията – за да работиш като цивилен служител в НАСА, не е необходимо да бъдеш американски гражданин.

Мечтали ли сте някога да работите в НАСА?

Мечтаех да работя в НАСА от 13-годишна, когато гледах филма „Аполо 13“. Като дете бях вманиачена в Слънчевата система и дебрите на Космоса. В същото време обичах да проектирам къщи и да правя етажни планове. След като разбрах за съществуването и естеството на НАСА, осъзнах, че авиокосмическото инженерство е перфектната комбинация, която да покрие едновременно любовта и влечението ми към звездите и дизайна.

Върху кои проекти сте работили в НАСА?

Работила съм по много мисии. Една от тях е Касини-Хюйгенс, при която НАСА изпрати сонда за проучване на Сатурн и неговите спътници. Друга е спускаемият апарат „Феникс“ на Марс., Той успешно се приземи на Червената планета през 2008 г., взе проби и изследва почвата ѝ. На базата на тези резултати се разбра за наличието на лед по повърхността на Марс. Последваха Марсианската научна лаборатория,

Бях отговорен инженер при пускането в орбита и управлението на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ и тестове на различни полети. Сред последните се включват изпитанията на Нископлътностния свръхзвуков забавител (Low-Density Supersonic Decelerator – LDSD), който изследва ефектите от полета при различни скорости в горните части на атмосферата. Уроците от него може да се окажат ключови при разработването на пилотирани полети до Марс.

В момента съм  заместник-инженер на системите за натоварване на инфрачервения широкоъгълен космически телескоп (Wide Field Infrared Space Telescope – WFIRST). При него помагам за разработката на нов телескоп за изследване на дълбините на Космоса, чрез който ще се опитаме за характеризиране на тъмната енергия и търсенето на екзопланети.

Коя е любимата ви мисия?

Труден въпрос. Най-вълнуващата досега е Марсианската научна лаборатория, по време на която преди седем години приземихме на Марс роувъра „Кюриосити“, който е с размерите на кола.

Какви бяха предизвикателствата при приземяването?

Предизвикателствата бяха много. Най-голямото пред мен беше, че нямаше как да направим тест на влизането от край до край, спускането и кацането на космическото превозно средство. Създадохме симулационна траектория с висока прецизност на навлизането, спускането и кацането, за да прогнозираме изпълнението от край до край. След това тествахме космическия кораб и марсохода на части. Оставихме голям марж в дизайна за неизвестните величини, които ще се случат при захождането в атмосферата на Марс.

Говорейки за Марс, възможно ли е да изпратим мисия с хора там? А ако погледнем по-напред – да я колонизираме?

От много години НАСА разработва възможност за човешко изследване на Марс – това е голямата ни цел. Но е много сложен проблем, спрямо досегашните пилотирани мисии до Луната и безпилотни до Червената планета. Причината е, че за изпращането на хора до Марс, космическите апарати, трябва да могат да пренесат много повече полезен товар и най-важното – който трябва да приземят на планетата. За всичко това са необходими огромно количество иновации, дизайн, тестване и време. Едва като се разработи всичко ще може да осъществим тази цел.

Как ръководите екип от учени и инженери?

Много внимателно. Изисква се постоянна комуникация и разнообразна мисъл. Трябва да разбираш, че всички имат различен опит и история – географски, професионално и културно. Невероятно е колко много може да постигнете, когато създадете среда, насърчаваща съвместната работа и отворена за различни гледни точки за подобряване на екипа или дизайна.

Има ли много жени в НАСА? Сблъскват ли се те с някакви предизвикателства в космическата агенция?

Всяка година виждам все повече и повече жени в науката, технологиите, инженерството и математиката в НАСА. Не сме достигнали още съотношение 50/50 между жените и мъжете, но се опитваме. В сегашния ми проект – работата по инфрачервения космически телескоп за широки полета в космическия център за полети на НАСА Goddam – не сме далеч от това в технологичните позиции. Вдъхновяваща група от жени сме.

Кое е по-трудното – да се приземи марсоход или да се поддържа баланс между личния живот и работата?

И двете са трудни и всъщност свързани в това, че приземяването на марсоход изисква баланс между работата и личния живот. Прекалено лесно е да работиш много усилено и професионално, като накрая да прегрееш. Ръководители на проектите ни подкрепят много служителите си да си вземат отпуск за семейството и да си почиват. Когато направиш стъпка назад, не си на работа и си починеш, се връщаш с по-добър светоглед. Имаме страхотен екип в НАСА и се подкрепяме много, когато някой има нужда да отсъства от работа.

The post Жената, която приземи марсохода „Кюриосити“ на Червената планета appeared first on TechTrends България.

Ако ползваме тази метафора, талантът е просто средство, което помага по-лесно да изкачим стълбата. Но самото действие изисква отново голямо количество практика. Различните технологични конференции си поставят разнообразни цели – някои са насочени към увеличаване на контактите, други към предоставянето на различна гледна точка. Общото между тях е, че в повечето случаи те са повече теоретични, отколкото практични.

Технологичната конференция DevReach, организирана от екип Developers Relations на софтуерната компания Progress, която има развойно звено в страната, се опитва да намери златния баланс между теорията и практиката. Новото издание ще се проведе между 21 и 23 октомври и ще комбинира интересни гости, с голямо количество лекции, в които ще се обсъждат последните тенденции в софтуерната разработка. TechTrends е медиен партньор на събитието.

Дамски поглед от NASA

Сред ключовите лектори в DevReach 2019 е Джоди Дейвис, авиационно-космически инженер в центъра за полети на НАСА – Goddard Space. Тя е участвала в екипа, който осъществи приземяването на сондата Curiosity на Марс. Нейната задача е била да разреши „седемте адски минути“ времето в което космическия апарат навлиза в атмосферата на Червената планета и осъществява меко и контролирано приземяване.

Гост-лектор на DevReach 2019 ще е Джоди Дейвис от NASA, която е била част от екипа по марсохода Curiosity

По време на DevReach 2019 тя ще постави акцент върху друга, доста популярна тема – как да бъде по-добър и ефективен технически лидер. Или с други думи едновременно да бъде брилянтен инженер, но и също толкова добър ръководител. Дейвис ще участва и в панелна дискусия за ролята на жените, като мениджъри в технически проекти.

Практична част

Ако Дейвис показва повече теоретичната част при управлението на проекти, то DevReach 2019 ще се фокусира значително върху последните тенденции при разработването на софтуер. Основен акцент е работата по различни приложения, както и платформите базирани на .NET и JavaScript.

Актуални тенденции като изкуствен интелект, машинно самообучение, дизайн по виртуална и добавена реалности (VR и AR) и инструменти за подобряване на потребителското изживяване (UX) няма да бъдат пренебрегнати и ще бъдат част от програмата на DevReach 2019.

Сред останалите лектори на събитието ще са Дейвид Пайн, разработчик на съдържание за Microsoft, Ед Шарбено, старши Developer Advocate в Progress, Джими Енгстром, главен технически директор в Azm Dev, Джесика Енгстром, главен изпълнителен директор и UX дизайнер в Azm Dev, Крис ДеМарс, front-end разработчик в Tuft & Needle и други.

Регистрацията вече е отворена и можете да направите на сайта на събитието.

The post DevReach 2019 – когато теорията срещне практиката appeared first on TechTrends България.