OpenAI, която стои зад ChatGPT се опитва да балансира между безкомпромисния бизнес и технологичната етика. Компанията беше създадена именно с тази цел – да предостави мощни AI инструменти за свободно ползване, както и да установява контрол как те се използват. Както и да извади на показ разработките в сферата, които до онзи момент бяха затворени зад вратите на няколко технологични гиганта.

В рамките на няколко дни, OpenAI без разтресена из основи, като главният ѝ изпълнителен директор Сам Алатман беше уволнен от управителния съвет. Малко след това няколко други ключови фигури на компанията, сред които и единия основател също напуснаха в знак на солидарност. Действията на борда бяха посрещнати на нож от основния акционер и инвеститор в OpenAI – Microsoft.

Мотивите и развитието на събитията от 17 до 20 ноември извадиха на показ битката за надмощие между двете лобита в компанията. Едното се опитва да запази максимално достъпна AI технологията, както и да остане вярно на принципите заложени в създаването на OpenAI. Второто е насочено към по-ефективното развитие на бизнеса с нея и превръщането на компанията в печелившо предприятие.

Изненадващата рокада

В петък вечерта на 17 ноември, бордът на директорите на OpenAI обявиха, че освобождават изпълнителния директор на компанията Сам Алтман. Причината е, че той не е бил достатъчно прозрачен в управлението на дружеството пред управителния съвет, което не позволява да се упражнявае ефективен контрол и надзор. В рамките на едно денонощие се появиха информация, че все пак OpenAI са си променили мнението и Сам Алтман ще се завърне на поста си. Но на 19 ноември, бордът на директорите слага точка на всичко и затвърждават решението си за управленската рокада.

„Бордът застава твърдо зад решението да освободи Алтман като това е единственият начин за връщане на OpenAI към прогреса и защитаване на мисията си“, се посочва в писмото на управителния съвет.

Уволнението на Алтман идва като шок не само за цялата IT общност, която следи развитието на компанията. Тя е абсолютно изненадваща и за основния инвеститори в OpenAI – Microsoft. Технологичният гигант разбира буквално минути преди новината да бъде официално оповестена. Софтуерната компания от Редмънд до момента е обявила 13 млрд. долара инвестиции в OpenAI срещу което тя е получила около 49% дял.

Microsoft обаче има много по-голям достъп до разработките на компанията, които се използват за основа на нейните нови AI услуги. Сред тях са генеративните възможности в Bing, Windows и други, които вече се обединяват в платформата Copilot.

Двете лобита

Заради всичко това е обяснимо, защо главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела е бил „бесен“ от решението за уволнението на Алтман. Доскорошният ръководител на OpenAI се ползваше с огромно доверие от инвеститори като софтуерния гигант. Той взе и няколко противоречиви решения. Част от тях включват и сделките с Microsoft, както и превръщането на генеративните AI платформи в абонаментни услуги.

Фокусът изцяло към бизнеса и намаляващия такъв към ефектите на технологията обаче не се харесва на другият лагер в OpenAI. Той държи на причината да бъде създадена компанията – тя да позволи едно прозрачно развитие на изкуствения интелект в полза на обществото. Пропастта между двете лобита за първи път се проявява при напускането на Илон Мъск през 2018 г. Милиардерът е сред основните инициатори за създаването на OpenAI като организация с идеална цел. Това се случва отново при битка за надмощие в рамките на дружеството, въпреки че този път нещата минават тихо и подробностите са кът.

Факт е, че година след напускането на ексцентричния милиардер, компанията се трансформира от такава с идеална цел в нормално бизнес дружество. Оттогава започват и основните бизнес трансформации, нови инвестиции, но и пробиви в езиковите модели и GPT енджина.

Връзката на OpenAI с Илон Мъск не е напълно прекъсната. Един от ключовите членове на борда на директорите е Илия Суцкевер, е привлечен от милиардера през 2015 г. като съсновател на компанията. Миналият петък, той е сред хората гласували за оставката на Алтман.

Пъклен план или отмъщение на Microsoft

Ситуацията взима няколко обрата в рамките на последните малко повече от 72 часа. Първият са слуховете, че OpenAI е обмислял да се откаже от решението за уволнението на Алтман. В неделя обаче това категорично е отказано. Веднага след това идва ударът от Microsoft – софтуерният гигант обявява, че предлага работа на Алтман и всички останали служители на компанията, които напуснат.

По времето когато е отправено това предложение подобно намерение са изразили съоснователят Грег Брокман, директорът на изследователската дейност Якоб Пачоцки, отговорникът за оценката за рисковете на AI Александър Мадри и инженерът Шимон Сидор. Така два от тримата съоснователи напускат OpenAI и най-вероятно ще отидат при Microsoft. Ден по-късно в понеделник около 600 служители (от общо 700) на компанията са заплашили с оставки ако Алтман не бъде възстановен на поста си.

Microsoft обяви, че Алтман и Брокман ще се присъединят към звеното на компанията за развитие на AI. Ако OpenAI загуби шест седми от своите служители, софтуерният гигант ще може ако не всички, то да си подбере стабилно количество талант в тази сфера. В същият момент OpenAI няма да продължи да съществува дълго ако бъде редуцирано до 100 човека персонал. Вече започнаха анализи, как големият печеливш от цялата история с AI компанията е изцяло в полза на Microsoft.

Илон Мъск заподозря, че може да има нещо по-пъклено в този план. Той призова борда на директорите ясно да аргументира решението си за освобождаването на Алтман. Дали е така и това е било просто начин за прикрито придобиване от страна на Microsoft или милиардерът се опитва да спаси OpenAI с натиск за завръщане на Алтман ще се разбере след дни или седмици. Когато драмата с компанията бъде окончателно приключена. Скоростното развитие на ситуацията до момента показва, че посоката вече е предначертана и е много вероятно да видим края на OpenAI като действаща и водеща компания в сферата на изкуствения интелект.

Сътресенията в IT индустрията

Достигането на този мрачен сценарий, в който водещата компания в сферата на генеративния AI бъде заличена или обезличена ще върне инициативата изцяло в ръцете на технологичните гиганти. Microsoft ще се опита да привлече цялото ноу-хау, технология и патентни на OpenAI. Софтуерната компания изгради и интегрира цяла палитра от AI функционалности в своите продукти, които са базирани на продуктите на дружеството в което инвестира.

Google и Facebook са другите силни играчи в този сегмент, но OpenAI имаше летящ старт в сферата на генеративния AI. Както и неговите постижения бяха най-видими за потребителите и бизнеса. Илон Мъск създаде компанията xAI, която пусна своя първи продукт в тази сфера и му дава потенциално добро позициониране.

Нито един от тези играчи обаче няма да предоставят бързо, лесно и евтино своите инструменти за доразвиване от трети страни. Каквато беше идеята на OpenAI за изграждане на услуги базирани на отворен код. Те ще контролират входа и изхода на алгоритмите, както и най-важното при генеративния AI – неговото обучение. Настоящият момент може да се окаже закъснял за създаването на нова компания по модела на OpenAI. С което AI революцията ще остане изцяло в обсега на установените технологични гиганти.

Развръзката (обновено на 22 ноември)

Вторник рано сутринта OpenAI обявява, че е постигнала споразумение с различните страни и, че възстановява Сам Алтман на поста главен изпълнителен директор. Покрай него се завръща и другия съосновател Грег Брокман. Бордът на директорите ще бъде променен, като „бунтарите“ Таша Маккъли и Хелън Тонър, както и другия съосновател на OpenAI Илия Суцкевер ще го напуснат. Те ще бъдат заместени от бившия главен изпълнителен директор на Salesforce Брет Тайлър, бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс и съоснователят на платформата Quora Адам Ди’Анджело. Първият от тях ще стане и председател на борда. Новото ръководство ще осъществи и разследване за причините на уволнението на Алтман.

Ако тази развръзка се окаже финална в сагата за OpenAI, то тя ще остави компанията напълно в орбитата на влияние на Microsoft. Новият борд е предоминиращо корпоративно ориентиран, с което бъдещето на технологията на компанията с отворен код ще бъде поставено под въпрос.

Генеративния AI най-вероятно ще бъде предоставен само за бизнеси, които са готови да платят солидни суми, докато Microsoft ще продължи да извлича максимума от иновациите на дружеството. Амбициите на Илон Мъск в областта на изкуствения интелект ще се пренесат в новата му компания xAI. Няма да е изненада ако към нея се присъедини и самият Суцкевер. Самият милиардер поздрави лично Сам Алтман за завръщането му, както и Грег Брокман в социалната мрежа X.

The post Бунтът за контрола над машините appeared first on TechTrends България.

Ситуацията около потенциалното напускане на най-ползваните социални мрежи в Европа има сходен спекулативен характер. Новината беше извадена от американските медии от годишния доклад на Meta, който компанията подава към федералната Комисия по ценни книжа на САЩ (SEC).

Документът следва конкретен шаблон за всички дружества, които се предлагат публично на борсата. Има секция, в която ръководството трябва да обясни в детайли всички потенциални рискове за оперативната дейност. Именно, от тези параграфи беше извадена идеята, че „Facebook и Instagram може да напуснат Европа“. Реалността е доста по-различна, но формулировката, която Meta избира в опит да окаже някакъв институционален натиск ѝ изиграва лоша шега.

Макс Шремс срещу технологичните голиати

През 2013 г. австрийският адвокат Макс Шремс започва своята неравностойна битка срещу технологичните гиганти Facebook и Google. Идеята му е да се спре масовото наблюдение на европейски граждани от страна на службите на САЩ по програмата PRISM. За нейното съществуване и някои от порочните практики се разбра повече от разкритията на Майкъл Сноудън по това време.

Делото срещу Facebook е заведено спрямо ирландското ѝ звено. Островната държава е европейската централа на социалната мрежа, като там се намират и сървърите, в които се съхраняват данните на гражданите от Стария континент.

Първите опити на Шремс удрят на камък, като през 2015 г. неговите жалби не са удовлетворени. Включително и делото в родната му Австрия не успява да доведе до някакъв пробив.

Бойно поле Ирландия

Европейският съюз реши да регулира по-стриктно опазването на чувствителната информация на своите граждани. Това доведе до създаването на Главната директива за опазване на личните данни, позната повече със съкращението си GDPR. Тя влезе в сила на 25 май 2018 г. и предизвика известно объркване на повечето дигитални бизнеси, както в рамките на ЕС, така и извън него.

Малко след влизането в сила на GDPR Макс Шлемс подава нови жалби в Ирландия. Под мерника на Шремс попадат освен Facebook, още Amazon, Apple, DAZN, Netflix, SoundCloud, Spotify и YouTube на Google.

Основното е срещу социалната мрежа Facebook. Между 2018 и 2020 г. щатските технологични компании могат да прехвърлят данните от Европа в САЩ по силата на международното споразумение Privacy Shield. То обаче е обявено за невалидно от Съда на Европейския съюз през юли 2020 г., защото влиза в конфликт с GDPR.

По същото време, ирландският регулатор по опазване на личните данни провежда разследване на практиките на Facebook да пренася персоналната информация на европейските граждани в САЩ. Първоначалните изводи са публикувани през август 2020 г. в които се казва, че социалната мрежа нарушава GDPR правилата и трябва да спре практиката. В документите подадени към SEC, Meta уточнява, че окончателното решение на ирландския регулатор се очаква да излезе през първата половина на 2022 г.

Опит за натиск от Meta

Технологичният гигант настоява да се постигне ново споразумение между САЩ и ЕС за свободен трансфер на данните. Защото настоящата ситуация е, че най-вероятно първо Дъблин, а след това и Брюксел ще забрани изнасянето на информацията на европейските граждани отвъд Океана. Meta формулират по такъв начин позицията си до SEC, че звучи като ултиматум.

„Ако не бъде постигната рамка за споделяне на данните или други алтернативни методи за трансфер между САЩ и Европа, то най-вероятно това ще доведе до невъзможност да предлагаме някои от нашите най-големи продукти, като Facebook и Instagram в Европа“, пише компанията в годишния си отчет към регулатора.

Важно е да се отбележи, че в предходния доклад към SEC за 2020 г. има сходно предупреждение по същия казус, но в по-мека формулировка. В случая, Meta се надява да окаже институционален натиск, за да може да се приеме подобно споразумение, което да ѝ позволи да продава данните на европейците на трети страни.

Насрещният пожар

Формулировката в документите на SEC обаче довеждат до напълно обратен ефект. Вместо натиск за ново споразумение, обществения интерес извъртя, че спирането на Facebook и Instagram е едва ли не неизбежно в Европа. Това дойде само дни след, като преди това технологичният гигант беше подложен на инвеститорски огън, заради първия, макар и минимален спад на абонатите на най-голямата социална мрежа.

Новината, донякъде изопачена на много места се развихри като пожар. Докато, зависимите хора от социалните мрежи, като инфлуенсърите, бяха в тиха паника, други злорадстваха за потенциалното оттегляне на Facebook и Instagram от Стария континент.

Някои европейски депутати от своя страна вместо опити за преговори, директно заявиха, че Meta не може да ги изнудва, за да може ЕС да промени своите регулации за опазване на личните данни. Сред тях беше и Аксел Вос – един от авторите на GDPR.

Инвеститорите също се повлияха от паниката и опасенията за изгубване на голям и ключов за Meta пазар като европейския не бяха приети леко. Технологичният гигант изгуби още около 100 млрд. долара пазарна оценка. Така в рамките на седмица тя пада от над 900 млрд. долара до 620 млрд. долара.

Отстъплението на Meta

Негативната реакция на пазарите и паниката на потребителите налага на Meta да действа. Технологичният гигант заявява, че не заплашва, че ще напусне Европа. Уточнява, че просто е предупреждавала за рисковете пред дейността ѝ – нещо, което се изисква от SEC в годишните доклади за всяка една публична компания.

Все пак допълва, че американският бизнес се нуждае от ясни правила, поради факта, че в момента регулациите за опазване на данните в САЩ и ЕС си противоречат. Това налага невъзможността за техния трансфер от сървири от едната страна към другата страна на Атлантическия океан.

Проблемът е, че Meta използва по-леките регулации за опазване на данните в САЩ, за да може да ги продава на трети лица. При прехвърлянето им от сървърите в Ирландия към Щатите се заобикаля GDPR. ЕС затвори тази вратичка, с обявяването на Privacy Shield-а за невалиден.

Опитът на Meta да окаже влияние върху американските институции за някакво решение, засега постигна обратния ефект. Европа втвърди позицията си, а от своя страна в САЩ се обсъждат идеи как да се пренесе GDPR рамката. Нещо, което ще накара Meta да пренареди бизнес модела си. Това ще се наложи да направят Amazon и Google ако стигнем до там. Ще видим какъв път ще изберат американските политици.

The post Как Ирландия „изгони“ Facebook от Европа appeared first on TechTrends България.

Действието му напомня много на постепенното „пенсиониране“ на Бил Гейтс и излизането на последния от Microsoft. Разликата е, че легендарния основател на софтуерния гигант направи това след като години наред го защитаваше пред антимонополните органи на САЩ и Европа. На Amazon този дълъг и болезнен процес тепърва предстои. Което е и най-вероятната причина, за Безос да се оттегли, макар и да не я споменава директно.

Преследване на мечтите

В писмото си до служителите, което беше и официално публикувано, Безос дава за причина, че иска да се фокусира върху нови продукти и иновации, които са отвъд Amazon. Изброените активности, които ще продължи да действа са инициативата му за частни космически полети Blue Origin, медийната компания The Washington Post, както и личните му благотворителни фондове Day 1 Fund и Bezos Earth Fund.

„Като председател на борда, ще продължа да бъда ангажиран с Amazon, но ще мога да отделя време и енергия на други активности“, коментира Безос в писмото.

„Като председател на борда, ще продължа да бъда ангажиран с Amazon, но ще мога да отделя време и енергия на други активности“Джеф Безос, Amazon

Неговият пост на главен изпълнителен директор ще заеме Анди Джеси, директорът на ключовият бизнес за облачни услуги AWS. Той е сред основните печеливши дейности на компанията и предвид нарастващата нужда от дигитални ресурси, най-вероятно ще продължи да бъде такава. Назначаването на Джеси подсказва, че бъдещето развитие на Amazon ще бъде все повече насочено към подобни облачни услуги.

„Преди 27 години, когато започнах Amazon, най-честият въпрос, който чувах беше – Какво е това интернет? За щастие, от много време насам не ми се е налагало да правя подобни разяснения“, коментира Безос, подчертавайки ролята на дигиталните и онлайн технологии в момента.

Затишие пред буря

Излизането на Безос от Amazon повтаря до голяма степен модела на Бил Гейтс. Основателят на Microsoft първо отстъпи оперативната дейност на Стив Балмър през 2000 г., докато той се посвети повече на техническият аспект на компанията. Това се случва малко след като Гейтс трябваше да отговаря на изслушвания в Сената на САЩ, свързани с монополно влияние на компанията. Милиардерът все пак запази поста си на председател на борда на директорите в компанията. През 2014 г. той се отказа от него и остана под формата на „съветник“ на Сатя Надела. Едва миналата 2020 г., Гейтс напусна напълно борда на Microsoft.

Джеф Безос ще стане председател на борда в Amazon и ще продължи да играе роля във взимането на стратегически решения. По-важният аспект е, че оперативната дейност и пряката отговорност за технологичния гигант в момента се прехвърля на Анди Джеси. Това ще включва и парирането на потенциални антимонополни разследвания.

САЩ вече откри първите дела срещу технологичните гиганти. Засега за злоупотреба с монопол се разследват Facebook и Google, но подобни действия се очаква да започнат скоро време срещу Amazon и Apple. С други думи, Безос бяга превантивно от компанията и от ситуация, в която да ангажира време и енергия за защитата ѝ. Самият милиардер многократно е признавал, че е въпрос на време, Amazon да попадне на прицела на антимонополните органи в САЩ и по света.

От друга страна притежанието на медийната група на Washington Post може да се използва от Джеф Безос за лобиране за по-меки регулации. Такива все още са в ранен етап на дискусия във Вашингтон, но се очаква през следващите месеци да започне да се оформя по-конкретна посока. Сред по-радикалните идеи са разделянето на бизнеса на четирите големи – Apple, Amazon, Facebook и Google. С други думи – да се разцепят дружествата, за да не може да се предлагат едновременно платформи и услуги в тях.

Пир преди регулация

Регулаторната буря в Amazon предстои, като Джеф Безос слиза от ръководния пост малко преди началото ѝ. В същото време, компанията жъне силен ръст на своята оперативна дейност. Резултатите за 2020 г. са повече от обнадеждаващи. Пандемията засили необходимостта от електронна търговия и облачни услуги.

С което не е изненада, че приходите през цялата 2020 г. нарастват с 37% на годишна база до 386.1 млрд. долара. Нетната печалба се удвоява до 21.3 млрд. долара спрямо 11.6 млрд. долара през 2019 г. Освен онлайн продажбите и повишения интерес към облачни услуги, ръст бележи интернет рекламата, която все още е в графата „Други“ в резултатите. Дигиталният бизнес на Amazon започва да се отплаща, макар и по-голямото потребление на онлайн ресурси, изисква и повече разходи за поддръжка.

The post Джеф Безос слезе от трона преди бурята в Amazon appeared first on TechTrends България.

Реакцията на американския гигант е породена от засилващите се опити на Европейския съюз да регулират технологичните компании, особено тези, които доминират в определени сегменти. Предвид новата заявка на Брюксел от миналата седмица за още по-стриктни правила за дигиталните мастодонти, като Apple, Google и Amazon, тепърва ще започнем да слушаме за подобни заплахи за изтегляне или прекратяване на операции на Стария континент.

Съдебни войни в Ирландия

Поводът за заплахата е делото, което се води в момента между Facebook и Комисията за опазване на личните данни на ЕС(DPC), който е базиран в Ирландия. В началото на септември, местният регулатор обяви предварително решение в което задължава социалната мрежа да спре да изпраща личните данни на европейските ѝ потребители в САЩ. DPC заплаши, че ще спре операциите на щатската компания ако не се подчини. Facebook от своя страна обжалва решението в съда.

Целият казус се разиграва в Ирландия, поради простата причини, че там са базирани операциите на социалната мрежа (и на доста други технологични гиганти), включително и там са разположени част от центровете ѝ за данни. Facebook беше принудена според влязлата в сила през 2018 г. главна директива за опазване на личните данни на Европейския съюз (позната повече като GDPR) да съхранява информацията на нейните европейски потребители в рамките на Стария континент. Другите известни локации са в Дания.

Именно в показанията по делото, представител на компанията заплашва, че ако решението на DPC влезе в сила, тя ще е принудена да прекрати операциите си в Европа.

„Ако решението бъде прието, предвид обстоятелствата не е ясно дали Facebook ще може да продължи да предлага достъп до услугите на Facebook и Instagram в ЕС“, коментира Ювийн Кънейн, директор „Опазване на личните данни“ във Facebook в Ирландия. Тя използва доста директни нападки, включително и лични такива към председателката на DPC Хелън Диксън, че решението е взето „еднолично“.

Кънейн допълва, че Facebook е третирана от регулатора тенденциозно, тъй като само социалната мрежа е била разследвана за подобна практика.

Стъпка назад

От централата на технологичния гигант обаче опровергаха подобни намерения. Пред Vice, говорител на социалната мрежа коментира, че „Facebook не заплашва, че ще напусне Европа“. Но подчерта, че компанията, както и за много други дружества е ключов трансфера на данни между Стария континент и САЩ.

На първа инстанция, ирландския съд е замразил решението на DPC, но е много вероятно регулаторът да го обжалва на втора. Кънейн все пак използва в изслушването и по-меки аргументи. Според нея, Facebook е ключов инструмент в изразяване на свободното слово на европейците, както и, че социалната мрежа е генерирала приходи за 208 млрд. долара в продажби за различни местни компании, които са я ползвали.

Бизнес моделът на технологичния гигант е изграден изцяло въврху продажбата на потребителски данни на различни рекламодатели. Ако се спре обменът на информация между САЩ и ЕС, това може да доведе до по-ограничени възможности на платформата за различни компании, които я ползват за популяризация на своите продукти и услуги.

Празни приказки?

Експертите поставят под съмнение заплахите на Facebook за тотално изтегляне от Европа. Те описват като „празни приказки“ по-острите изказвания на Кънейн. Google е отправял заплахи, че определени регулации в някои европейски държави могат да „счупят“ нейни услуг, какъвто беше случая с Франция и Google News. Засега, интернет търсачката не е заплашвала, че ще се изтегли напълно от региона.

От друга страна, ЕС има желение да реализира дългогодишния си блян и да регулира по-силно технологичните гиганти. Сред идеите е вкарването на дигитален данък, който да вкара пари в местните икономики. Facebook е в особено уязвима ситуация, тъй като социалната мрежа има доминиращо присъствие на Стария континент с 82% пазарен дял.

Европа затегна регулациите за опазването на личните данни с GDPR, а технологичният гигант се слави, че не се справя много умело с тази задача. Все пак, Facebook беше в центъра на скандала с изтичането на личната информация на милиони американци и европейци, покрай компанията Cambridge Analytica, които после бяха използвани от предизборния щаб на настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп. Затова няма да е изненада, дори и ирландския съд да отмени решението на DPC, да има засилен регулаторен натиск от Брюксел.

The post Може ли Facebook да напусне Европа appeared first on TechTrends България.

Действието на Skyscanner е логично, предвид факта, че бизнесът ѝ е директно свързан с резервация на пътувания и полети, като и двете ниши пострадаха много силно вследствие на извънредните и карантинни мерки, които обявиха различните държави. Буквално, в рамките на няколко месеца, авиационната индустрия беше приземена.

Краят на софийския офис

В страната тя разполага с развоен център с 37 души, които са разположени в центъра на София в бизнес център на улица „Позитано“. В него има и други малки IT компании, като някои от тях са подобни изнесени звена на чуждестранни компании, като Skyscanner. Самият офис беше отворен през 2016 г.

Шотландското дружество обяви в средата на юли, че ще съкрати около 300 души по целия свят, за да може да се справи със затрудненията вследствие на коронавируса върху неговата дейност. Това са около 20% от целия ѝ персонал, като 84 от тях са в централата в Единбург.

Покрай тази оптимизация, то ще затвори своите офиси в Румъния и България, които са сравнително малки. За софийското споменахме, че разполага с 37 души, а това в Букурещ е с една идея по-компактно – 34 души. Новината беше потвърдена от представителите в българския офис пред вестник „Капитал“ в края на юли.

Свиване на крилата

С избухването на световната епидемия от COVID-19, пътническата индустрия и най-вече авиационната претърпява големи поражения. Хиляди самолети са приземени и стоят по летищата, когато държавите затвориха границите си. Авиокомпаниите обявиха съкращения, оптимизации и неплатени отпуски за служителите си. Сега те се опитват да възстановят дейността си, след като пандемията отслаби силата си през лятото. Ситуацията обаче продължава да е много нестабилна и динамична.

Skyscanner е онлайн платформа, която предлага различни опции и евтини билети за пътуващите по света потребители. Освен това, чрез нея, можете да резервирате хотелски престой, транспорт, коли под наем и др. Всичко това на едно място. Предвид блокирането на пътуванията, потреблението се свива рязко и независимо, че е IT компания, Skyscanner се оказва тежко ударена от COVID-19 пандемията.

Първоначално шотландското дружество се опитва да преодолее проблема, като замрази наемането на нови служители и оптимизира директните разходи. От ръководството описват една от мерките, като „доброволна промяна на работните навици“ на своите служители. Което може да се дешифрорва, като работа на по-малко часове, срещу намаляване на заплатата.

Какво следва за IT сектора в България?

Основният въпрос, който много си задават е дали Skyscanner е изключение или ще последва вълна от подобни закривания на IT офиси в България. Отговорът е зависи от бизнеса и клиентите. Повечето технологични компании в страната обслужват директно фирми в Западна Европа и САЩ.

Ако клиентите са в сектори, които са пострадали сериозно от COVID-19 пандемията, то е вероятно това да се пренесе и към българските им партньори. Същото важи и за чуждестранните клонове тук. Например, ако ситуацията с Uber рязко се влоши на глобално ниво, то технологичният гигант може да закрие своето развойно звено в София.

Не трябва да забравяме, че едно от предимствата на България за западните компании са сравнително ниските оперативни разходи в страната. В средносрочен план, ако бизнес обстановката не се влоши в страната, може да станем свидетели на нова вълна от чуждестранни компании, които отварят офиси тук.

Самите български IT фирми, изглеждат по-слабо засегнати, спрямо други сектори. По данни на изследователската компания CBN Bulgaria, само 227 компании от ICT индустрията в страната се обръщат за помощ към програмата на правителството за субсидиране на бизнеса и заплатите (т.нар. 60-40%). При нея, държавата поема 60% от разходите за възнаграждения и осигуровки в рамките на коронавирус пандемията.

IT дружествата, които опират до програмата съставляват 2.7% от всички. При броя на субсидираните месечни заплати, делът спада до 1.6%, а като обща субсидия – 2.3%. Предвид факта, че само софтуерната индустрия в България вече съставлява около 3% от брутния вътрешен продукт, резултатите са повече от добри.

Все пак, програмата за субсидирана заетост не е изключително изчепрателен показател. Самите компании, особено тези, които изграждат софтуер по поръчка или поддържат такъв за западни корпорации обявиха затруднения. ScaleFocus беше една от тях, които признаха публично за мерки като намаляване на работно време, неплатени отпуски и др.

Възстановяването на икономическата активност би трябвало да върне към нормалния ритъм повечето IT компании. Секторът поне на хартия най-лесно и бързо може да се адаптира към новата реалност, дистанционна работа и др. Изтеглянето на Skyscanner е по-скоро изключение, отколкото тенденция за вълна от напускания на страната. Компанията е фокусирана изцяло към много силно засегната индустрия, което прави ходът ѝ донякъде очакван.

The post Skyscanner е първата IT жертва на COVID-19 в България appeared first on TechTrends България.