Така се появи Европейския кодекс за електронни съобщения, който беше приет като директива през 2018 г. Това означава, че той става задължителен за всички страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Крайният срок за неговото транспониране в местното законодателство беше 21 декември, но повечето държави не успяха да се справят с този срок. Доста експерти от бранша очакваха подобно развитие, заради големия брой промени, които трябваше да се направят.

Не разполагаме с причините за всяка страна-членка, но историята за неговото забавяне в България е повече от любопитна. Тя представлява голямата битка между трите установени телекома и малките оператори за бъдещето развитие на конкуренцията в мобилния сектор в страната през следващите години. Процесите са и индиректно свързани с търговете за новите честоти, които стартираха няколко дни преди ЕК да започне наказателната процедура.

Прилагането на новия кодекс в страната

Българското правителство започна процедурата по интеграцията на кодекса в законодателството на страната още през миналата година. Тя се осъществява чрез мащабно пренаписване на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Неговият цялостен ремонт се оказа подходящ момент за почти всеки по-голям участник в телеком пазара в страната да се опита да прокара своите интереси.

Като резултат, промените в ЗЕС, които да отразят Кодекса и всички предложения са в размер на 185 страници и още 341 страници обществено обсъждане. Едно от предложенията се оказва истински гордиев възел, който спира или по-скоро забавя приемането на обновения закон. Това е идеята да се задължат големите телекоми да предоставят национален роуминг на алтернативните оператори.

По този начин, последните ще могат да се превърнат във виртуални доставчици на мобилни услуги, без да се налага да изграждат собствени физически мрежи. Тези предприятия са познати и като виртуални оператори (MVNO). При общественото обсъждане идеята е отхвърлена, но поправката намери почва при разглеждането на новата версия на ЗЕС в ресорната комисия на Народното събрание.

Резултати и забавяне

Цялата история, колко е важна тя за съществуването на MVNO и алтернативни оператори в България сме описали подробно в този анализ. Обобщено накратко – малките доставчици предлагат краен вариант, който се посреща остро не само от телекомите, но и от регулатора.

В крайна сметка се заявява компромисно решение, в което при предоставянето на новите лицензи за честоти (най-вече 3.6GHz за 5G – бел. ред.), алтернативните оператори могат да заявят достъп до мрежите на телекомите, които впоследствие Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да разгледа и да влезе в ролята на арбитър.

Дискусията доведе до отлагане на приемането на ремонтирания вариант на ЗЕС и съответно до транспонирането на новия европейски кодекс в нашето законодателство. Дори с първоначалното забавяне, българският парламент можеше да спази срокът от 21 декември или най-късно през януари, промените да бяха обнародвани. Проблемът е, че разглеждане на второ четене така и не се случи до ден-днешен. Причината може да е огромния обем промени и обсъждания (над 500 страници общо), но може да има и друга такава.

Потенциалната връзка с 5G търговете

Докато в Народното събрание движение по промените в ЗЕС няма, КРС действа по своя първоначален план. След като влязоха в сила новите тарифи, регулаторът вече има уверенията на големите оператори, че ще закупят допълнителни честоти. Още в първите дни на януари, трите телекома добавят по 2x5MHz в своите ленти, които имат в спектъра от 2GHz.

В последните дни на януари, КРС обяви търгове за три от четирите възможни разрешителни за ключовите честоти в 3.6GHz, които да се използват за разгръщането на 5G мрежи в страната. Отново, при общественото обсъждане има конфликт между малките оператори, големите телекоми и регулатора.

Условията за трите разрешителни могат да се покрият само от действащите основни играча на пазара, което подсказва, че най-вероятно и те ще ги вземат. Забавянето на промените в ЗЕС е в полза на телекомите. Защото, когато придобият лицензите за новите честоти, идеята на малките за последващ арбитраж на КРС при споделяне на мрежите от големите ще бъде представена пред свършен факт.

Дали наистина е това причината за забавянето на промените в ЗЕС и съответното транспониране на кодекса в България може само да се спекулира. Фактите са, че измененията в закона са замразени за момента, а търговете за честотите за 5G стартираха. И при двете процедури, лесно може да се проследят опитите на малките оператори да търсят всякакви лостове за натиск на големите, за да могат да развият MVNO в страната. Които засега се парират доста успешно пряко или косвено от останалите елементи в телеком сектора.

The post Защо България не е въвела новите телеком правила на ЕС appeared first on TechTrends България.