Двете дружества са преки конкуренти в борбата за сърцата на българските геймъри. Те залагат на различни подходи. Ozone.bg се ориентира изцяло към онлайн продажби, докато „Пулсар“ разчитаха повече на своята мрежа от физически магазини и установения през годините бранд. Бързото развитие на електронната търговия в България, дава значително предимство на първата компания през последните години. За сметка на това „Пулсар“ не успя да задвижи напълно този канал за привличане на клиенти.

Неясни параметри

Реалните параметри на сделката не са обявени публично, КЗК посочва, че тя ще се осъществи на записания от „Пулсар“ официален капитал от пет хиляди лева. Малко вероятно това ад е истинската стойност на трансакцията, предвид факта, че това е под 10% от печалбата за 2018 г. на дружеството.

През 2018 г. „Пулсар“ отчита приходи от почти 10 млн. лева (9.995 млн. лева), но нетната печалба е само 55 хил. лева за периода. Компанията е пионер в нишата за разпространение на видео игри в страната, като тя е основана почти веднага след промените – през 1990 г. „Пулсар“ беше дълги години самотен играч в този сегмент. Ozone.bg (под юридическото име „Озон Ентъртейнмънт“) е на пазара от малко повече от десет години. Компанията започва дейността си през 2008 г. и през изминалата година отчита приходи от 15.7 млн. лева и печалба от 218 хил. лева.

Аргументите на регулатора

Един от основните аргументи на КЗК за одобряване на сделката се крие в това разделение на дейността им. Ozone.bg не разполага с физически обекти и продажби на дребно на място, като използва единствено онлайн каналите за своите продажби. „Пулсар“ е с диаметрално противоположен основен бизнес – магазините са основния източник на приходи. От КЗК обявяват, че няма припокриване на дейностите, тъй като едната компания е фокусирана само към онлайн търговия, докато втората главно към продажбата през физически обекти. Регулаторът подчертава, че „Пулсар“ има много ограничено присъствие в интернет.

Вторият аргумент на КЗК се базира на разглеждането на целия пазар за конкретните стоки. Въпреки, че Ozone.bg и „Пулсар“ имат идентичен профил при портфолиото си, тяхното влияние се разглежда в доста по-широк смисъл – като търговия на дребно на потребителска електроника основно. В този разширен сегмент има големи играчи, като „Технополис“, „Зора“, „Техномаркет“ и други. Така ефектът, който оказва сделката ще е минимален в този контекст.

КЗК не навлиза в по-подробно сегментиране, явно поради съображения, че нишовият пазар на гейминга е доста малък като обем в България. Допълнителни опасения в тази насока са разсеяни от регулатора, заради все по-силното присъствие на големи международни компании, като Amazon и Aliexpress.

Плановете след сливането

Ozone.bg планира да използва основно физическата верига от магазини на „Пулсар“, като вижда това за естествено развитие и потенциален растеж. Подобна тенденция за търсене на нови канали за продажба на дребно се наблюдава в САЩ и Западна Европа. Тя обикновено се случва, когато растежът при онлайн сделките започне да забавя темпото си. Онлайн гигантите търсят нови източници, които да подсилят продажбите.

Ozone.bg е доста силен в е-търговията и наложен бранд особено сред по-младите потребители в страната. Физическото присъствие обаче идва с повече разходи по поддръжката на отделните обекти. Сливането между двете компании ще се отрази доста положително на приходите на Ozone.bg, но ще видим дали няма да изяде от печалбата, покрай използването на веригата магазини.

The post КЗК разреши на Ozone.bg да придобие „Пулсар“ appeared first on TechTrends България.