В единна позиция, местните звена на Lime, Brum (бранд на Bird) и българската Hobo обявиха, че подкрепят идеите на държавните институции за регулирането на е-тротинетките.

„Приветстваме усилията на властите да въведат механизми за регулиране на ползването на електрически тротинетки“ пишат трите компании. Те допълват, че конкретните предложения относно дефиницията на самите превозни средства, правила за движение по пътищата, минимална възраст на водача са градивни и биха допринесли за развитието на алтернативната мобилност, както и на сигурността на участниците на пътя.

Препоръчителните правила

Трите компании припомнят, че те се опитват да комуникират редица правила, които техните потребители трябва да спазват, за да ползват техните електрически скутери. Те включват, ползването на каска, да не се употребява алкохол, да не се вози повече от един човек, да се кара само по велоалеи или в най-дясната част на пътната лента, както и други. Препоръчителните правила бяха комуникирани още при пускането на услугите в края на лятото и са донякъде в резултат от подписания меморандум със Столична община, който реално легализира тяхната дейност.

От Lime, Brum и Hobo допълват в своята позиция, че за няколкото месеца дейност, потребителите в София са извършили общо над 150 хил. пътувания. Като, до момента няма регистриран нито един фатален инцидент. Компаниите също така подчертават, че искат тази позитивна тенденция да се запази. Те взимат различни мерки, в популяризирането на своите правила сред потребителите.

Де факто, доста от тях не се спазват. Често срещана гледка е, клиентите на тези услуги да не ползват каски и дори да се движат по двама на една електрическа тротинетка. Буквалното им захвърляне на произволни места също е предпоставка за създаването на неудобства и проблеми.

Конкретните предложения

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) предлага следните промени, които реално приравняват електрическите тротинетки с велосипедите. Местата където могат да се движат са идентични – велоалеи и в крайната дясна част на платното. Забранено е ползването им по пътища с максимално разрешена скорост от над 50 км/ч (като бул. „Цариградско шосе“ например), в обособените ленти за градския транспорт и във всички места, където велосипедите са ограничени, като пешеходни тротоари например.

Регулациите за безопасност са сходни – водачите на електрически тротинетки, трябва да носят задължително каска, а вечерно време и през нощта потребителите да носят дрехи със светлоотразителни елементи. Технически, е-скутерите трябва да имат изправна спирачна уредба, както и ако се движат през нощта – съответните светлини. Ограничението на скоростта е 25 км/ч, а ограниченията във възрастта е намалена до 16 години. Деца над 14-годишна възраст могат да ползват е-тротинетки, но само по велосипедни алеи.

Критика и липси

В предложените правила, липсват конкретни правила за паркирането на е-скутерите, като МТИТС прехвърлят тази отговорност на общините. Отпаднало е едно от предложенията, за което „Пътна полиция“ настояваше доста силно при дискусиите – наличието на шофьорска книжка. Тази идея беше много силно критикувана от застъпниците на електрическите тротинетки, като според тях е ненужна и прекалено рестриктивна. За щастие, в последните предложения тя е отпаднала, макар че тепърва проектът ще преминава през Народното събрание.

Българската асоциация за електромобилност (БАЕМ) беше против въвеждането на изискването за притежание на шофьорска книжка, както и за задължителното ползване на каски. Последното беше аргументирано с проучвания, че водачите на моторни превозни средства се отнасят по-непредпазливо към велосипедисти, които ползват такива защитни средства. Трите компании в лицето на Hobo, Lime и Brum също изразиха опасения, че препоръчителен, а не задължителен характер за носенето на каски е по-добрия вариант. В крайна сметка, тази позиция остава в проекта на МТИТС.

Приравняването на електрическите тротинетки с велосипедите е доста добра новина за потребителите, тъй като този тип превозни средства вече ще бъдат регламентирани. Което е крачка в правилната посока за добросъвестното им използване. Ако предложените изменения бъдат приети без допълнителна корекция, разбира се.

The post Правилата за е-тротинетките са готови, компаниите за наемане ги подкрепиха appeared first on TechTrends България.

Предстоящото навлизане на мобилните мрежи от пето поколение (5G) не може да се случи в тези условия. Което наложи за активни действия от всички заинтересовани страни. Това накара и държавните институции, най-вече в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и подпечената ѝ Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) да преразгледат напълно досегашната си политика към телекомите. Те, заедно с операторите преговарят вече близо две години за необходимите мерки, които ще позволят бързото развитие на 5G.

КРС дори започна активна публична кампания, която има за цел да покаже предимствата и значението на новата технология, както и демонстрира явна подкрепа към телекомите за нея. Първите признаци за това беше присъствието на председателя на регулатора Иван Димитров при представянето на 5G тестовете на трите оператора.

Подкрепата може да се каже, че кулминира в организираната от КРС конференция „5G – Интелигентна трансформация и растеж“. В нея за първи път участваха представители от най-високо ниво на трите телекома, МТИТС, КРС, Министерство на здравеопазването (МЗ), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Международната асоциация на мобилните оператори (GSMA) и Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Нейната цел беше да очертае проблемите, някои от мерките за преодоляването им, както и да се развенчаят някои митове свързани с 5G, които вървят в общественото пространство.

Предизвикателствата

Трите телекома в България, заявиха на висок глас в началото на годината, кои са основните предизвикателства за развитието на новото поколение мобилни мрежи в страната. Това е липсата на радиочестоти в ключови спектри, високата цена на тези, които са свободни в момента, тежката процедура с изваждането на строителни разрешителни не само за изграждането, но и за модернизирането на базовите станции. Както и с половин уста за прекалено стриктните лимити за излъчване, които са наложени в България.

Лазло Тот, ръководител „Публична политика“ за Европа на GSMA потвърди, че до известна степен тези въпроси стоят пред операторите на целия Стар континент. Но той обрисува доста нагледно предпоследния проблем свързан с административното време за одобрението на една базова станция от държавата.

В България са необходими межди една и две години, за да премине през цялата процедура, без да броим допълнителните разходи. Този проблем не е само в България, като времето за легализацията на мрежови обект в Полша, Германия, Франция и Испания е сходно. Но във Великобритания, Ирландия, Португалия, Италия и Хърватска този процес отнема до три месеца, показват данните, които представи Тот от GSMA.

Съвместна работа

В рамките на дискусията на дискусионният панел, представителите на трите оператора потвърдиха тези опасения към представителите на държавните институции. Стана ясно, че по някои от тях вече се взимат активни мерки, за които се знае от няколко месеца, а по други има индикация, че ще се работи в тази насока.

„Пълното разгръщане на 5G мрежите в България ще е в резултат на държавната политика и на координирането между всички заинтересовани страни, като законодателна и регулаторна власт, бизнеса и др.“ Иван Димитров, КРС

От своя страна представителите на държавата направиха две ключови изявления. Първото е, че правителството и институциите ще вземат активни мерки за решаване на проблемите, а второто е, че те ще бъдат достигнати чрез съвместни действия между всички.

„Пълното разгръщане на 5G мрежите в България ще е в резултат на държавната политика и на координирането между всички заинтересовани страни, като законодателна и регулаторна власт, бизнеса и др.“, коментира Иван Димитров, председател на КРС. „Целта не е само изграждане на мобилни мрежи от ново поколение, но и създаване на достъпни услуги за крайните потребители.“

Активните действия

По отношение на конкретните действия, бяха препотвърдени вече обявени мерки. Освобождаването на радиочестотите в апетитния спектър от 700 MHz и пускането им на търг през първата половина на 2020 г. Те ще бъдат дадени заедно с 3.6 GHz, които в момента се ползват временно за 5G тестове от операторите. КРС също така планира да даде и други свободни честоти.

„От министерството на транспорта и КРС положихме много усилия за освобождаване на спектъра за 5G. Второ тримесечие на 2020 г ще стартираме процедури, в областта на 700 MHz за търгове и отдаването им към операторите“, коментира Иван Димитров от КРС.

Любопитен е казусът с тези в 700MHz, тъй като те не са напълно свободни и ще могат да стигнат само за два от трите оператора. Останалата част от спектъра се държи от Министерството на отбраната, които бяха единствената липсваща институция, заинтересована макар и малко в цялата процедура покрай 5G мрежите. Тук, Иван Димитров даде интересна идея, операторите да ги използват като споделен ресурс.

„Има сегменти в 700 MHz, които ще трябва да бъдат допълнително разгледани. Може да се наложи операторите да ползват модерни технологични решения за споделен ресурс“ Иван Димитров, КРС

„Има сегменти в 700 MHz, които ще трябва да бъдат допълнително разгледани. Може да се наложи операторите да ползват модерни технологични решения за споделен ресурс“, коментира Димитров. „Това ще позволи да се използват наличните честоти максимално ефективно“.

Идеята не се лансира за първи в преговорите между телекоми и регулатор, но първите не са много съгласни. Най-малкото, защото точно тези честоти са много ограничени като ленти, а са много важни за осигуряването на национално покритие.

Висящ остава проблема и със спектъра в 800MHz, където отново част от него се държи от военните.

Другата ключова мярка е намаляването на таксите, които телекомите плащат за честотите. За 5G на тях ще им трябват много повече радио ресурс, а настоящите цени го прави икономически неизгодно за инвестиции. По този параграф, вече има изграден консенсус, като КРС предложи намаляването на тарифите с 50%, като проектът е вече внесен в Министерски съвет (МС) за одобрение. Досега операторите предпочитаха да не купуват нови честоти, защото бяха прекалено скъпи, така част от ресурса оставаше неизползван. Уговорката с държавата е, че тя ще намали цената им, но компаниите ще се ангажират да ползват повече радиовълни.

„Имаме разбирателство, че сметката за тези инвестиции трябва да бъде разпределена, държавата намалява тарифите, а операторите се ангажират да купят този спектър“ Росен Желязков, МТИТС

„Целенасочените инвестиции не могат да бъдат други освен пазарно ориентирани. Една от мерките е ясно определена – намаляването на таксите за радиочестотните лицензи“, коментира Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. „В най-скоро време МС ще ги промени. Имаме разбирателство, че сметката за тези инвестиции трябва да бъде разпределена, държавата намалява тарифите, а операторите се ангажират да купят този спектър.“

Желание за промяна

По отношение на останалите два проблема – строителните разрешителни и лимитите за излъчване, конкретни решения за момента няма. Веселина Терзийска, главен секретар в МРРБ обяви, че в момента изграждането и модернизирането на мобилни мрежи е определено в най-тежката категория три според Закона за управление на територията (ЗУТ). Операторите желаят, когато се надграждат технологично вече направените базови станции, те да преминават по по-олекотен режим.

Терзийска не се ангажира с конкретни действия, като единствено обяви, че „МРРБ е отворено на преговори с операторите по темата“.

„Стрителният режим на мобилни мрежи трябва да и ще се промени“ Росен Желязков, МТИТС

Министър Желязков застана на страната на телекомите, като сравни пускането на базова станция с изграждането на водно-електрическа централа и че това е голяма административна тежест за бизнеса.

„Режимът трябва да и ще се промени. Мрежовите станции ще могат да бъдат модернизирани без да имат конструктивни промени по тях при олекотени административни условия“, обяви министър Желязков. „В момента за такова действие изискванията са като за изграждане на ВЕЦ.“

Сходна е ситуацията по отношение на лимитите на излъчване. По действащите наредби, те са между 40 и 100 пъти по-строги от максимално препоръчаните от Международната комисия по защита от не-йонизиращи лъчения (ICNIRP).

Зам.-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова призна, че действащата правна рамка на регулирането на излъчванията е от 1991 г. и ще се налага нейната промяна. Точна в каква посока не уточни.

„Има висок интерес към контрола върху мобилните оператори от обществото, както и към безопасността на 5G. Затова е много важно да сме част от този процес в интеграцията на технологията“, коментира зам.-министър Йорданова.

Единственото, което тя коментира по отношение на коригирането на нормативната рамка е, че „промените ще се случат в междуведомствен формат.“

Всички участници в дискусията потвърдиха, че измененията ще бъдат направени, така че да се намали административната тежест на операторите, но без да се занижава контрола по тяхната дейност и да се рискува здравето на гражданите.

Развенчаване на митове

На конференцията на КРС бяха посветени цели два панела свързани с ефекта на 5G върху здравето и дали новата мобилна технология е опасна за хората. Доктор Коста Костов, специалист по вътрешни и белодробни болести и председател на Фондация за респираторна медицина INSPIRO потвърди тезата, че радиовълните не могат да причинят поражения върху клетките.

Основният негативен ефект от мобилните мрежи може да бъде термален (тоест нагряване на тъканите – бел. ред.) и, че ICNIRP е наложил стриктни лимити за излъчване. В същия момент, таванът за плътността на електромагнитния фон в страната е в пъти по-строг от международните стандарти. В него спадат всички електрически устройства от печки, през перални до ел. инсталация в блоковете.

Костов показа, че честотите, които ще ползват 5G мрежите в момента се ползват от някои потребителски уреди, като WiFi рутери и др.

Самите оператори признаха, че има двоен контрол при замерванията на всяка тяхна базова станция. Първият е още на база документи и технически спецификации, а вторият е измерване на максималните стойности при пускането на обектите в експлоатация.

По пътя към 5G

Цялата конференция на КРС показа еднозначно, че основните ресорни държавни институции, като КРС и МТИТС застават твърдо зад телекомите при изграждането на 5G мрежите в страната. Различията през годините са загърбени, поне на пръв поглед, въпреки, че не са изгладени всички предизвикателства. Подводни камъчета се забелязват при опитите за пълно освобождаване на спектрите в 700 и 800MHz, където ключова роля играят военните.

Но, операторите определено си спечелиха мощен съюзник в лицето на МТИТС, като ведомството ясно натиска в тяхна полза при преговорите с МРРБ и МЗ относно промяната на нормативната рамка за строителните разрешителни и таваните за излъчване. Това донякъде се налага и от агресивната стратегия на ЕС, всяка страна-членка да разполага с поне един град, който да има ефективно 5G покритие.

The post Държавата застана зад изграждането на 5G мрежите в България appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ бяха последни с публичното обявяване на своите тестове и с близо четиримесечно закъснение спрямо първата демонстрация на A1. Но събитието се отличи с необичайно много гости от държавните ведомства. Ако председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров уважи и трите оператора, то към него в четвъртък се присъединиха още куп други държавници. Той беше редом с вицепремиера по икономическата и демографска политика Марияна Николова, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и много други.

Изказванията на някои от тях подкрепиха вече коментирани теми за развитието на 5G в България. Като например освобождаването на част от радиочестотите необходими на операторите за пускането на новото поколение мобилни мрежи, както и понижаването на техните цени. Макар и с малко бяха засегнати и някои интересни теми – като например възможностите, които разкрива новата технология за правителството, опасенията със сигурността и някои други технически аспекти. Във всички случаи виждаме, как постепенно визията на телекомите и на държавните институции най-накрая започва да пасва по редица въпроси.

Координация с Европа

Още първото изказване на вицепремиер Николова беше насочено към сигурността на 5G мрежите. Тя наблегна върху общите усилия на Европейския съюз в изграждането на единна политика по темата. Както и, че през следващите години ще бъдат изградени хармонизирано сертифициране на 5G оборудването и компонентите на новите мрежи.

Европейската комисия вече направи първата стъпка в тази посока с представянето на своя първоначален доклад, в който бяха описани кои са основните заплахи със сигурността относно мобилната технология от пето поколение.

„В резултат на усилията на операторите, България се нарежда сред страните в света, които развиват успешно 5G мрежи“, обяви Николова. „Технологията обаче поражда редица въпроси, най-вече тези свързани със сигурността и последиците, които могат да доведат пробивите при кибершпионажа“.

Николова след това допълни, че се търсят решение на общоевропейско ниво и препотвърди плановете на ЕК и Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA) до края на годината да подготвят редица мерки, които да минимализират рисковете. Сред тях е и приетия през юли 2018 г. Акт за киберсигурност, според който страните-членки на Съюза ще трябва да издават сертификати за 5G. Това трябва да се случи към 2023 г.

Доставчиците на оборудване

Процедурата със сертифицирането тепърва ще се разработва през следващите години, но ЕК и ENISA дадоха поглед кои елементи на мрежите ще са най-критични за сигурността. Според доклада това са опорната мрежа и системите за цялостно управление (MANO).

В този контекст, главният технически директор на „Виваком“ Радослав Здравков изброи почти всички доставчици на компанията, както и кой за какво отговаря. Радиомрежата на телекома е изградена от Huawei, но тя е маркирана със средна степен на сигурност в доклада на ЕК и ENISA. Оборудването за оптичната е доставено от Cisco, а на опорната, която е най-важна – Nokia и Ericsson.

Ако Брюксел забрани на китайски компании да доставят мрежово оборудване за опорната мрежа и MANO, най-засегнат ще е „Теленор“ в България. Причината е, че абсолютно цялата инфраструктура на оператора беше подменена с решения на Huawei, когато норвежкия гигант Telenor Group пое компанията през 2013 г. При тестовете на 5G, оператора продължи да използва китайския доставчик.

A1 разчита на оборудване на Nokia в по-голямата част от своята мрежа – включително и в опорната инфраструктура. Финландският вендор доставя 5G решенията при тестовете на телекома. По неофициални данни, A1 разполага с остатъчно оборудване в мрежата си (радио и/или фиксирана) на Ericsson, както и за някои по-малко важни елементи от инфраструктурата си се обръща понякога към ZTE. Последното най-вероятно за понижаване на разходите.

Малко очаквани приложения

Въпреки, че основните приложения на 5G са насочени към гейминг, виртуална реалност, множествен стрийминг, Интернет на нещата, умни градове и домове, непрекъсната свързаност с минимално забавяне, автономни коли и други, по време на тестовете беше споменат и един друг аспект. Това е митичното за България електронно управление, което се изгражда и преизгражда през последните повече от две десетилетия.

Вицепремиерът Мариана Николова обяви, че е-управлението е основата платформа за дигитална трансформация на публичните институции и административните услуги.

„Плановете на България са до 2023 г. да сме постигнали необратима цифровизация на процесите в държавната администрация“, обяви вицепремиер Николова. Тепърва ще разберем доколко това обещание ще се изпълни, защото подобни изказвания сме чували много пъти през годините.

Препотвърдени отговори

Представителите на МТИТС и КРС потвърдиха на най-високо ниво, че държавата е готова да предостави допълнителни радиочестоти на операторите. При това като понижи цените на лицензите им. Нещо, за което телекомите се бореха от години, а през последните над 18 месеца се водят интензивни преговори по тези точки.

„Освен доброто познаване на технологията за развитието на инфраструктурата е необходима и смелост, която при телекомите се изразява под формата на инвестиции“, обяви Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. „Ние ще намалим разходите, като на първо място ще понижим тарифите за радиочестотите“.

Логиката на Желязков е, че така ще позволят на телекомите да предоставят новата услуга на същите цени за крайните потребители. Той допълни, че ще се намали административната тежест за разполагането на базовите станции. Това е друг наболял проблем за телекомите, покрай издаването на строителните разрешителни. Желязков обаче не уточни какво точно ще бъде облекчението за операторите – дали ще се правят някакви изключения, дали самите мобилни мрежи ще бъдат извадени от Закона за устройство на територията (ЗУТ) или някаква друга мярка.

Председателят на КРС Иван Димитров потвърди обещанието на регулатора, че ще пусне честотите в спектър 3.6GHz на операторите, за да могат да развиват 5G мрежите си. Според него това ще стане в рамките на първото полугодие на 2020 г. Тук нищо ново, дори КРС в различни официални документи и допитване до TechTrends обяви, че има планове да започне процедури за търгове за още редица други честоти през следващата година.

Димитров не уточни дали ще има определени условия за покритие и други технически параметри, на които операторите ще трябва да отговарят, за да могат да продължат лицензите си впоследствие.

Време за споделяне

5G мрежите тепърва се разгръщат по света, но вече има няколко примера сред операторите в някои държави, като Южна Корея и Полша, които работят заедно при изграждането на новата инфраструктура. Тук става дума за споделяне на мрежа и/или на радиочестоти. В подобна посока гледа и Брюксел, въпреки, че преди месец санкционира два от чешките телекома за злоупотреба с тази практика.

„Би било разумно да има някаква форма на сътрудничество между операторите“, коментира Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на „Виваком“. „Когато имаме нещо разумно на масата, то обикновено се случва“.

Макар, отговорът да е уклончив, е ясно, че всичко е въпрос на преговори между българските оператори. Което не изключва възможността скоро да станем свидетели на подобна практика. Споделяне на мрежата доскоро беше неофициална практика на двата бутикови оператора „Макс телеком“ и „Булсатком“.

The post Държавата и телекомите са на една вълна за 5G мрежите в България appeared first on TechTrends България.