Тогава, също тръгна неофициална информация, че предстои подобна продажба на останалите бизнеси на групата, включително и в България. До допълнителни сделки обаче не се стигна, но се засили интригата около причината за раздялата със сръбските дейности. Включително се разкри и силен разрив между миноритарния собственик и съосновател на United Group Драган Шолак и мажоритарния акционер фонда BC Partners.

Конфликтът предизвика отзвук и рокади в ръководствата на почти всички звена в групата, включително и във „Виваком“. В донякъде изненадващ, както и не толкова епизод дори беше поставена на масата и собствеността на футболен клуб „Левски“.

През 2025 г. не проследихме в детайли тази сага, поради това, че истинският анализ отвъд изнесените в медиите факти, трябваше да почива на спекулации за това дали ще има сделка с останалите активи на United Group отвъд сръбските или не. След като конфликтът между Шолак и BC Partners може да се каже, че вече е в миналото и имаме нова информация за потенциална продажба на групата е добре да разгледаме нещата по-задълбочено.

Новите новини за продажба

United Group има желанието да продаде бизнесите си в България, Гърция, Хърватска и Словения. Информацията е по източници на „Капитал“ и според нея, групата е поставила на тезгяха целия телеком бизнес и фиксираната инфраструктура. Или части от тях. Поне за фиксираната инфраструктура по-апетитно ще е да се продаде в пакет, както в момента дейността е обособено в отделно дружество в тези държави – United Fiber. Като е избран консултант в лицето на инвестиционните банкери от Morgan Stanley. Бизнесът е апетитен защото включва освен оптичните кабели, така и каналната мрежа, един почти безценен актив, за който се водят вечни спорове за условията за наем.

По подобен начин, United Group търси купувачи и за своя медиен бизнес, който е окомплектован в международната компания United Media. В нея влизат всички медийни, рекламни и ТВ дейности, като в България под нейната шапка влизат „Нова телевизия“ и сайтовете ѝ, както и онлайн групата „Нетинфо“ и прикачените ѝ сайтове.

Няколко са спряганите купувачи. На първо място е арабският Etisalat (e&), който вече държи телеком активите на друга бивша регионална група – PPF. В нея влизат мобилните оператори под бранда Yettel и инфраструктурните дружества CETIN. Според „Капитал“ това е логичен ход, след като PPF Group загубиха наддаването за „Булсатком“, който в момента е част от „Виваком“. От друга страна, това ще окрупни българския телеком пазар и ще редуцира конкуренцията от трима на двама основни играча.

Вторият кандидат е саудитският Saudi Telecom (STC). Той вече притежава малко парче от баницата на United Group, след като балканският холдинг отдели и впоследствие продаде мобилните кули на своите оператори в България, Словения и Хърватска на Tawal. Последният е инфраструктурен бранд на STC. За момента саудитите влизат само в аутсорсинга на инфраструктура, но това не означава, че нямат апетит и за по-коплексен бизнес в региона.

Третият вариант е продажба на парче. В гръцките медии (ot.gr) има неофициална информация за преговори между United Group и местния OTE за придобиване на фиксираната мрежа. „24 Часа“ публикува версия, че всъщност се готви продажба само на медийната част в България, Сърбия, Хърватска и Словения. Сръбските медии излизат с алтернативна информация за работна версия на договор за сделка за United Media в горните държави, но плюс бизнесите в Черна гора и Босна и Херцеговина. Сумата е за само 30 млн. евро, а потенциалният купувач е Alpec Capital, който е мажоритарен собственик на новинарската група Euronews. От United Group и дъщерните ѝ дружества по традиция отказват да коментират пазарни спекулации и слухове.

Сръбската драма

През февруари 2025 г. United Group обяви продажбата на по-голямата част от своя сръбски бизнес. Групата се раздели с фиксирания оператор SBB, от който тръгва съществуването на балканския конгломерат. Купувач е PPF Telecom Group, който държи също така в страната и мобилния оператор Yettel. Така, мажоритарно държаната от Etisalat група формира де факто дуопол с Telekom Srbije, който се разчупва единствено в мобилния сегмент от A1. Цената за това удоволствие е 825 млн. евро чисто, без да се включват паричните резерви на SBB и потенциалния дълг на оператора.

Telekom Srbije също взе парче от пая, като придоби DTH сателитната телевизия, за която United Group прибра 652 млн. евро. В още една сделка се предоставя дружеството, което държи ТВ правата за редица спортни канали и първенства. Така, общата сума от продажбите набъбва до малко под 1.5 млрд. евро, при това без да броим медийния бизнес, който до голяма степен остава в United Group. Внушителна сума, която става и потенциален повод за раздор между мажоритарния и доскорошния миноритарен собственик на балканската телеком група.

Няколко месеца след сделката, през юни, Драган Шолак е отстранен от групата, заедно с главния изпълнителен директор Виктория Боклаг. Малко след това са подменени повечето ключови мениджъри по звена, включително и в България. Решението идва от мажоритарния собственик – британския фонд BC Partners, който държи около 55% дял. Шолак, който заедно с някои от другите освободени мениджъри държат около 45% от акциите, започва съдебни обжалвания, които губи. Спорът е за 200 млн. евро, бонуси точно за сръбската сделка.

Оттук, почти през цялата втора половина на 2025 г. се водят залпове между двата собственика. Ако не се беше развила тази сръбска драма, първоначалната идея е, че се подготвяше масова разпродажба на активите на United Group. Дори имаше неофициална информация, че в някои дружества, включително и в България са започнати задълбочени одити от потенциални клиенти (т.нар. дю дилиджънс), което обикновено предшества бъдеща сделка.

Теория на конспирацията

Неофициалната информация, която се появи след това, очертава още по-различна и интересна картина. В изтекъл запис между новия главен изпълнителен директор на United Group Стан Милър и неговия колега от Telekom Srbije Владимир Лучич загатва, че балканската телеком група готви да уволни директорката на United Media Александра Суботич, която е силна опозиционерка на президента Александър Вучич. Всичко това се случва точно в период на масови протести срещу сръбското правителство. Шолак също се смята за критик на Вучич и неговото елиминиране от United Group съвпада удобно. За да бъде конспирацията пълна, дни след изтичане на предполагаемите разговори между Милър и Лучич, сръбската полиция извършва обиски във водещите медии на United Group в страната – N1 и Nova, които биха били най-логичния източник на спекулативната информация.

Една от спекулативните хипотези за това какво се случва през 2025 г. е, че BC Partners симулират масова разпродажба на United Group, като стартират процесите в почти всички пазари. До сделка обаче се стига само в Сърбия, като се продава точно перлата на Шолак – родната му SBB, от която той формира впоследствие балканската група. След което, сръбският бизнесмен и всички негови хора са отстранени от управлението. По този начин, BC Partners се отървават от потенциалният непрекъснат натиск от сръбското правителство и ги оставя да се концентрират върху бизнеса в останалите държави.

Официално, United Group и BC Partners отхвърлят всякакви спекулативни слухове. Те обявяват публикуваната информация за разговори между Милър и Лучич като „дезинформация“. Включително се позовават на решението на нидерландския съд, че всички претенции на Шолак са несъстоятелни. В което между другото, нидерландските медии споменават, че бизнесменът се е опитал да въвлече „сръбската политика“ в делото, но не е успял.

Парче по парче

Дали, цялата история по продажбата на сръбските активи и последвалата битка между United Group и Шолак е просто начин за дистанциране на телеком групата от конфликта между миноритарния акционер и правителството е все още в спекулативната сфера. Фактите са, че все пак балканският холдинг започва, макар и по-тихо, да продава част от активите си парче по парче.

Операторите Telemach в Босна и Херцеговина и Северна Македония са прехвърлени през март 2026 г. на босненския BH Telecom за 562 млн. евро, като телекомът тегли заем от 199 млн. евро за трансакцията. Така, продажбата парче по парче на части от United Group се подновява през настоящата година. Което потенциално подкрепя две тези – едната, че групата се готви да разпродаде още активи. Другата е, че сръбската драма по-скоро е забавила плановете за продажба, отколкото е бил някакъв сложен план за отстраняването на Шолак.

Разнопосочните заключения на медиите за това как ще подходи United Group подсказват, че всичко е в начална фаза и предлаганите варианти са доста. BC Partners вече са групирали бизнесите в три направления – на оператори, фиксирана инфраструктура и медии. Първата вече се продава на части. Сръбският бизнес е буквално разфасован – фиксираните услуги отиват в PPF Telecom Group, мрежата и DTH сателитната телевизия в Telekom Srbije. За това основен двигател е по-скоро експлозивната политическа ситуация, отколкото чисто пазарни механизми.

Продажбата на босненския и северномакедонски Telemach вече подчертават тенденция, че United Group ще продава операторите по-скоро поотделно. Останалите две групи – фиксираната мрежа и медиите са компактно пакетирани и ще им се търсят единни купувачи.

Ясна тенденция

Тази логика пасва идеално, защото в България например, продажбата на „Виваком“ на собственика на „Йеттел“ ще трансформира телеком пазара от олигопол в дуопол. При това във всички сегменти, а в някои новото дружество ще има значително пазарно въздействие. PPF Telecom Group имат повече шанс да вземат фиксираната мрежа, но нямат такъв за United Media, където те държат другата голяма медийна група – тази около bTV.

Ситуацията е подобна и в Гърция. Ако OTE вземат телеком или мрежовия бизнес на United Group (Nova), те ще получат монополно влияние от по 65% при мобилните услуги, над 70% и 80% съответно при интернет и ТВ абонатите. При инфраструктурата, ситуацията е същата, макар, че там Nova и останалите конкуренти са значително по-фрагментирани отколкото при крайните услуги.

По този начин може да се анализира ситуацията около поредната информация за разпродажба на United Group. Докато не пристигнат неофициални данни за обвързващи сделки и задълбочени одити, когато вече ще имаме по-точен вектор на разпределението на активите на групата. Ясно е, че процесът вече е стартиран.

The post Пореден опит за разпродажбата на телеком гиганта United Group appeared first on TechTrends България.

Черно море е един от регионите в които подводната интернет инфраструктура е неглижирана. Случайно или не, България вече играе основната роля в единствения презморски кабел, който свързва Балчик с Поти, Грузия. Другите връзки са по-къси и обхващат Румъния и Турция (отново през нашата държава), както и Русия и Грузия.

Нова подводна връзка предложена от британския телеком Vodafone предвижда дублирането на съществуващата между България и Грузия, но с две отклонения – първото към Турция, а второто към Украйна. Официалното ѝ име е „Кардеса“. В проекта участие обяви още и българската „Булгартрансгаз“, която предоставя инфраструктурата си за природен газ за продължаване на интернет „магистралата“ към София. Цялата инициатива е оприличена на „Дигитален път на коприната“, но действителността е малко по-различна.

Централна роля

България ще изиграе централна роля в „Кардеса“. Първият етап от проекта ще стартира през 2027 г., като ще започне от Ахелой в област Бургас и ще тръгне в посока Турция. Като бъде завършена тази част от трасето ще стартира по-дългата трансморска магистрала от България до Грузия, като отново крайна цел ще е пристанищният град Поти. Едва накрая, ще стартира изграждането на подобно отклонение към Украйна, което ще стига в Одеса. Това се очаква да се случи към 2030 г.

Предвид последователността на етапите и началната точка, позиционират страната ни като централна за проекта. „Кардеса“ ще даде още един пряк път между България и Грузия, както и допълнително морско трасе до Турция. Инициативата се финансира основно от британската Vodafone и основно базираната в Азербайджан NEQSOL Holding. Очаква се стойността на проекта да надхвърли 100 млн. долара, като не става ясно дали това включва и сухопътната връзка между Ахелой и София.

На българска територия основен партньор на „Кардеса“ е „Новател“ – един от лидерите в предоставянето на интернет капацитет на едро, собственост на унгарския телеком Magyar Telekom, който от своя страна е част от групата на Deutsche Telekom. На база брой линии/кабели, българското звено притежава около 20% от пазара през 2024 г., показват данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Лидер в този по-малко интересен сегмент е „Нетера“ с близо 26%, а трети е „Виваком“ с 15%. Останалите играчи, като „Вестител“, „Глобал комюникейшънс нет“ и „Интерут“ формират 38%.

По отношение на сухопътната връзка между София и Ахейло „Новател“ и държавното дружество „Булгартрансгаз“ създадоха съвместно предприятие ДЗЗД „Новател-Булгартрансгаз“, като мажоритарното участие от 55% е на първата компания, а втората е с 45%. Идеята е, да се предостави газовата тръбна инфраструктура в която да се положат магистралните кабели. По този начин инвестицията за свързаността от брега до столицата ще е минимална. В компресорните станции на държавното дружество ще има интегрирано оборудване за усилване на оптичния сигнал.

Проектът „Кардеса“ ще ни постави още по-силно на световната карта при подводните интернет кабели. Досега държавата ни не успя да се позиционира успешно в други подобни начинания. Имаше идеи, София да се включи в инициативата на Атина за свързаност в Източното Средиземноморие. Концепцията беше да се изгради подводен кабел, който да свърже Гърция, Италия и Кипър, но заради спорове с Турция, проектът беше замразен. В края на 2025 г. имаше неофициални индикации, че Атина проучва възможности за подновяването му.

Въздействие върху пазара

Капацитетът на „Кардеса“ е 500 Tbps, липсата на информация колко точно са останалите сухопътни трасета в България прави трудно сравнението. Единственото число, което беше подхвърлено е от главния изпълнителен директор на „Новател“ Камен Георгиев цитиран от „Капитал“ за двадесетократно увеличение на трафика, който ще се терминира в София.

Това звучи внушително, но по-вероятно да е направено в контекста само на капацитета на „Новател“ в столицата. Липсата на контекст и данни затруднява да се направи точната оценка за въздействието на „Кардеса“. Особено предвид силните позиции на „Нетера“ и „Виваком“ точно в столицата по отношение на магистралната инфраструктура.

Друг въпрос който стои, е дали ще има още разклонения между София и Ахелой. Ползването на газовата инфраструктура е сравнително нова, но все повече доказваща се технология, която пести време и пари. Това повече е свързано с възможностите на „Новател“ да разширяват своята мрежа, като ползват за изходни точки тези разположени в компресорните станции. За момента, плановете са основното трасе да е Ахелой-София.

Описанието на „Кардеса“ като „Дигитален път на коприната“ е пресилено, дори направено в контекста за заобикаляне на „авторитарни режими“, като Русия и Иран. Причината е, че крайната точка на оригиналния „Път на коприната“ е друга държава с подобно управление – Китай. Но това е само единият проблем.

Другите са, че „Кардеса“ зависи силно от още един проект – подводният кабел в Каспийско море, който се изгражда между Azertelecom (собственост на NEQSOL Holding) и Kazahtelecom (с мажоритарен собственик от 51% Държавният суверенен фонд на Казахстан). Без него, черноморското трасе се явява като алтернативно такова на изградените сухопътни връзки през Турция или забива в Иран.

Последният проблем е зависимостта от грузинската магистрална мрежа, която има своите прецеденти в историята. Най-колоритният е през 2011 г., когато грузинска баба в търсене на медни кабели намира и пресича оптичното трасе към Армения и спира интернета на цялата държава.

С дъх на украинско пожелание

Затова „Кардеса“ може да се разглежда като нереализирания газопровод „Южен поток“ – противниците му смятат, че е опит за заобикаляне на Украйна в руските доставки за Европа, докато привържениците му го смятат за допълнително трасе. По същият начин, но с обратен знаменател е ролята на новият подводен магистрален кабел в Черно море.

Проектът всъщност започва с идеята да се подсили свързаността на Украйна и заобикаляне на добре развитите руски трасета в източна посока. „Кардеса“ е обявен за първи път като инициатива между британският телеком гигант Vodafone и Vodafone Ukraine. Местният оператор все още носи името на бившия си собственик, но новият е споменатият британски фонд с азерски активи NEQSOL Holding.

Официалната цел е вече споменатия „дигитален път на коприната“ или нов коридор между Европа и Азия, а де факто тази е всъщност подобряване на украинската свързаност и заобикаляне на инфраструктурата на Русия. Независимо от мотивите, има един голям и съществен проблем. В Украйна, кабелът ще излиза в Одеса, а инфраструктурата на черноморския град е редовна цел на руските далекобойни атаки. Дори подводното трасе да минава през териториалните води на България и Румъния, сухопътната връзка за украинците се превръща в най-уязвима точка.

Надеждата е, дотогава войната в страната да е приключила. Но ако тя ескалира (да, отвъд настоящите рамки – бел. ред.), Москва нееднократно е заявявал претенциите си към Одеса, което може да обрече този проект или поне северното му разклонение. България в случая нищо не губи, а само подчертава допълнително името си като ключов разпределител на интернет трафика на Балканите.

The post България влиза в голямата игра на подводните интернет кабели appeared first on TechTrends България.

Българските телекоми активно подготвят почвата за подобно нещо. Отново „Виваком“ направи и първата по-крайна стъпка или по-скоро техният собственик United Group. Балканската група обяви, че продава мобилните кули на три от своите подразделения – в България, Хърватска и Словения за 1.22 млрд. евро. Те бяха отделени от местните телекоми в различно дружество – TowerCo към края на 2022 г.

Сделката е показателна по много начини. Така, „Виваком“ се оказва първият оператор в страната, който ще разчита на изцяло външна компания да развива мобилната му мрежа в рамките на т.нар. „последна миля“. Самата трансакция се случва само няколко месеца след интеграцията на мобилните кули на „Булсатком“, които United Group придоби през бизнесмена Спас Русев, когато той купи сателитния оператор. Останалите два големи телекома вече са разделили част или цялата инфраструктура от основния си бизнес.

В същият момент, малките оператори натискат големите за споделяне на мрежите, за да могат да изградят виртуални мобилни услуги (т.нар. MVNO). И на последно място, продажбата загатва за тежестта на дълговете, които United Group натрупа през последните няколко години.

Сделката – параметри и причини

От официалното становище на балканската телеком група става ясно, че продават целия си бизнес с мобилните кули на три от пазадите си – България, Хърватска и Словения. В края на 2022 г. те бяха отделени в специално подготвена за това компания – TowerCo. Още в отчета си за първото деветмесечие United Group отбелязва, че този процес е завършен и оттук, групата ще търси допълнителна монетизация на мобилната си инфраструктура.

Сделката е за 1.22 млрд. евро, които ще бъдат платени в налични пари. Тоест, няма да участва дълг, облигации или дялово финансиране. Купувач е Tawal – инфраструктурното звено на саудитската Saudi Telecom Co Group. Той ще придобие всичките 4 800 мобилни кули разположени на трите пазара в България, Хърватска и Словения. От балканския телеком обявиха, че Tawal се е ангажирал да увеличи с 40% или с около 2 000 кули през следващите 20 години. С други думи – да продължи да развива мобилната инфраструктура, а основен клиент ще бъдат операторите на United Group.

Балканският конгломерат в момента търси допълнителни източници на приходи и ударен свеж капитал. Причината, до голяма степен се дължи във високата задлъжнялост на United Group. Целият дълг на групата към края на септември 2022 г. е около 5.7 млрд. евро, основно формиран от редица облигации. Първият транш датира от 2017 г. в размер на 1.35 млрд. евро, като от тях 325 млн. евро са останали и с падеж 1 юли 2024 г. Последната порция облигации е пусната през миналата година на два транша – 500 млн. евро и 480 млн. евро.

Целият този дълг се използваше за ударното разширяване – географско и секторно, в рамките на Балканския полуостров. Например през 2022 г. средствата от облигации финансираха сделката за гръцкия оператор Wind. Фактът, че придобиването на TowerCo от Tawal е изцяло в налични пари, показва, че United Group ще ги ползва за текущи нужди, неотложни инвестиции и най-вече – в изплащането на част от дълга си.

Тенденциите в сектора

Отделянето на част или цялата мрежова инфраструктура е тенденция, която тепърва ще се развива. Концепцията е ясна – телекомите търсят алтернативни източници на финансиране, оптимизация на приходите с аутсорсване на някои дейности или просто да успеят да монетизират допълнително изградената мрежа. В Европа, тази тенденция тече от известно време, като вече навлезе и на българския пазар.

При „Виваком“ просто се получи ударно и сравнително бързо, но за подобен развой по един или друг начин ще се приложи и от другите оператори. Буквално по следите на телекома върви „А1 България“, нейният собственик Telekom Austria Group обяви, че до средата на настоящата година ще бъде завършен процеса по отделяне на мобилните кули от компанията. Предвид скоростта с която беше завършена сделката между TowerCo и Tawal, може да очакваме, че същото ще постигне и другия български оператор, когато финализира отделянето.

Ситуацията е малко по-различна за „Йеттел България“. Техният собственик PPF Group отдели още преди две години цялата мрежова инфраструктура от оператора. Така се появи дружеството CETIN („Цетин“), което вече разполага с цялата физическа мрежа на Yettel в България, Унгария и Сърбия. В нея не влизат само кулите, но опорните кабели и управляващите системи (т.нар. MANO). Идеята е „Цетин“ в България да продава на „Йеттел“, но и на други потенциални клиенти.

Битката за MVNO

Настоящите развития стават интересни за местния пазар. От една страна имаме опитите на големите телекоми да завършат консолидационните процеси при фиксираните мрежи. От втора – все още да се въздържат от отварянето на мрежите на малките за развитието на мобилни виртуални оператори (MVNO). От трета, отделянето на инфраструктурата създава потенциални предпоставки точно за това – да се продава на трети компании.

Показателно за обърканата ситуация е начинът по който „Булсатком“ предаде своята инфраструктура на „Виваком“. Това стана чрез придобиването на бизнесмена Спас Русев на сателитния оператор. Самият предприемач обаче финансира сделката с кредит от United Group, в замяна на който след влизане във владение на „Булсатком“, компанията трябва да предаде своята мрежа на „Виваком“. В нея влизат и мобилните кули на сателитния оператор.

Факт е, че сделката с Tawal става няколко месеца, след като TowerCo получава базовите станции на „Булсатком“, като условие за погасяване на заема на Спас Русев. С други думи, трансакцията на сателитния оператор се явява като допълнителен „подсладител“ за по-голямата продажба.

В същия момент, „Булсатком“ обяви, че има желанието да ползва инфраструктурата на „Цетин“ за да пусне собствена мобилна услуга. По този начин ще даде и търговски смисъл на отделянето на компанията от „Йеттел“. Както и ще създаде потенциално добър прецедент за развиване на MVNO. Има една малка уловка – лицензите за честотите все още са притежание на самия мобилен оператор. Тоест, няма как да се получи MVNO, без разрешението на „Йеттел“. Именно заради това, малките оператори водят битка с телекомите и регулаторът през съда, за да може да допуснат създаването на истинско MVNO в България.

Тенденцията в крайна сметка е, че два от българските телекоми вървят към аутсорсване на мобилната си инфраструктура. Фиксирната в същия момент ще е по-скоро обект на продажба на едро, като най-ценна в това отношение са опорните кабели. Точно заради тях, „Виваком“ проведе редицата придобивания през последните две години, а United Group подготвиха почвата за изграждане на единен интернет доставчик от II ниво.

The post Началото на българския телеком аутсорсинг appeared first on TechTrends България.

Фон дер Лайен очерта тези приоритети в сряда 16 септември в своята годишна реч пред Европейския парламент, която включва от извънредни политики и мерки свързани с коронавируса до международната обстановка и позицията на Европейския съюз (ЕС) в световните тенденции. Въпреки това, тя определи периода до 2030 г. като „дигиталното десетилетие на Европа“.

Към горните сегменти, председателката на ЕК добави решимостта на Съюза да работи в посока на налагане на данъци за дигиталните услуги. Независимо дали ще се постигне единна рамка в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или през формата Г20, Брюксел ще наложи подобна политика.

„Амбицията ни да формираме дигиталното бъдеще на Европа покрива всичко – от киберсигурност, през критична инфраструктура, дигитално обучение и умения, до демократизиране на медиите“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

Фон дер Лайен отбелязва, че Европа трябва да действа бързо, ако иска да не изостане технически спрямо САЩ и Китай. Тя е изправена пред избора да „води в дигиталния свят или да бъде водена от другите, които изграждат стандартите“. В предходните политики на ЕС за иновации и дигитализация имаше също доста обещания, но със смесени резултати. Новите инициативи ще бъдат финансирани основно от фонда NextGenerationEU, който включва 750 млрд. евро.

Европейският облак

Новата посока и сегментите, които ще се развива Брюксел са до голяма степен очаквани. Първата точка са съхранението на данните и облачните технологии. ЕС разчита в момента значително на инфраструктурата на основно щатски компании за това. Центровете за данни на Google, Facebook, Amazon и Microsoft може да са разположени на Стария континент, но реално информацията може да бъде пренесена в САЩ.

За потребители и определени компании това не е проблем, но е такъв за мащабни публични услуги. ЕС ще се опита да изгради собствен европейски облак – „единно място, в което да се съхранява сигурно информация за енергийните и здравни сектори, например“. Това ще подкрепи изграждането на иновативни екосистеми от които да се възползват университетите, компаниите и др.

„Затова ще изградим Европейски облак като част от програмата NextGenerationEU“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Затова ще изградим Европейски облак като част от програмата NextGenerationEU“, коментира Урсула фон дер Лайен. Тя допълни, че той ще бъде базиран на платформата GaiaX – проект иницииран от Франция и Германия и подкрепен от редица европейски държави.

Отделно, председателят на ЕК обяви, че Брюксел ще инвестира 8 млрд. евро в изграждането на следващо поколение от суперкомпютри, които да обработват данните.

AI и е-идентичност

Вторият технологичен акцент е AI, който зависи много силно от първия. Изкуственият интелект може да се развие толкова добре не само от алгоритмите, но и от масивите с данни, с които е захранван. Тук идеята е по-скоро налагане на конкретни регулации какво да се прави с личната информация и алгоритмите, които я събират и обработват.

ЕК планира да предложи конкретни законови предложения през 2021 г., с които да се определят рамките, в които програмите да работят. Ключов момент е идеята за изграждане на единна електронна идентичност за всички граждани на ЕС. Концепцията е да може с нея да се извършват всички операции, които изискват персонални данни – от плащане на данъци, през ползване на дигитални услуги и др.

Е-идентичността е ключова за изграждането на електронно управление. Последното в България има дълга и мъчителна история, като една от големите пречки в реализирането му е именно липсата на одобрен електронен идентификатор. Засега председателят на ЕК обявява единствено, че скоро ще излезе с предложения по темата.

Мрежите, мрежите, мрежите

Европа изостава значително в изграждането на пето поколение мобилни мрежи (5G), независимо от обещанията и усилията на Брюксел, континентът да е водеща сила. Което е малко иронично, предвид факта, че два от трите най-големи доставчици на мрежово оборудване са европейски – Ericsson и Nokia.

ЕС ще инвестира в развитието на 5G и следващите 6G мрежи, както и на оптичната свързаност. Брюксел за пореден път идентифицира друг наболял проблем – липсата на интернет връзка в отдалечените региони. Нещо, което мобилните мрежи с бърз пренос на данни ще могат да решат.

„Без широколентова връзка вече е почти невъзможно да се изгради или движи бизнес. Тя създава огромна възможност за възраждане на отдалечените региони“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Без широколентова връзка вече е почти невъзможно да се изгради или движи бизнес“, обяви фон дер Лайен. „Тя създава огромна възможност за възраждане на отдалечените региони“.

Любопитен коментар, прави тя по отношение на развойните IT центрове, като допълва, че Европа разполага с човешкия потенциал и талант, да създава качествени продукти.

„Никога не е било по-добре време да инвестираме в технологии от сега, като дигитални центрове никнат навсякъде от София, през Лисабон до Катовице“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Никога не е било по-добре време да инвестираме в технологии от сега, като дигитални центрове никнат навсякъде от София, през Лисабон до Катовице“, коментира фон дер Лайен и допълни, че 20% от 750-те млрд. евро (150 млрд. евро) ще са именно вложения в дигиталната сфера.

Дигиталният данък

Идеята само Брюксел да дава няма да се реализира, защото ЕК има планове и да взима. От години на Стария континент витае във въздуха идеята за създаване на дигитален данък. Неговата цел е да се облагат приходите на интернет гигантите, които се генерират от европейските потребители.

Някои държави в ЕС вече мислят в подобна посока, като Франция например. Идеята вече се обсъжда активно на ниво ЕК и се очаква скоро да излезе в подготвения Закон за дигиталните услуги.

Новото в речта на Урсула Фон Дер Лайен е, че Брюксел ще задвижи концепцията с дигиталния данък, независимо дали има съгласие в международните организации като ОИСР и Г20. Надеждата на ЕС е, че Старият континент може да провокира и изгради единна регулаторна рамка в това отношение.

The post ЕС обяви периода до 2030 г. за „дигиталното десетилетие на Европа“ appeared first on TechTrends България.

Друг любопитен факт е, че българският оператор откакто смени собствеността си не обича да споделя нивата на капиталовите инвестиции (CAPEX или парите влагани в инфраструктура) пред местните медии. Оказва се, че те са публикувани свободно в отчетите на PPF Group.

Стабилен растеж

За първите шест месеца на 2020 г. „Теленор България“ отчита стабилен ръст на приходите и печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). За съжаление, PPF Group не дава разбивка по тримесечия и няма как да определим дали има забавяне на темповете през периода април-юни, когато коронавирус пандемията удари най-силно страната ни.

Приходите се увеличават с 3.5% на годишна база до 190 млн. евро (371.6 млн. лева), докато EBITDA нараства с по-стабилните 9.8% до 96 млн. евро (187.7 млн. лева). PPF Group посочват един показател, който не винаги се обявява от телекомите – нетната печалба. Тя е за периода в размер на 46 млн. евро (89.9 млн. лева), но в нея не са включени инвестициите в мрежата.

Ръстовете на постъпленията водят и до повишаването на един друг ключов показател – средномесечния приход от абонат (ARPU). „Теленор България“ не само запазва най-високите нива сред останалите телекоми в страната, но го увеличава с доста стабилен темп. ARPU-то за шестмесичието и за второто тримесечие достига 8.7 евро (17 лева).

За сравнение – това на „A1 България“ през април-юни е 5.9 евро (11.53 лева). „Теленор България“ се възползва от факта, че е изцяло ориентиран към мобилни услуги и това повишава нивата на ARPU-то.

Единственият по-голям показател, който спада е броя на абонатите. Потребителите на оператора намаляват от 3.04 млн. на 2.94 млн. през второто тримесечие. Продължава да е водеща тенденцията в изчистването на предплатените карти, както и консолидирането на хора с няколко абонамента. Това явление се наблюдава и при трите оператора.

Модернизация на мрежата – по нов начин

CAPEX от своя страна са само 13 млн. евро (25.4 млн. лева), което не е внушителна сума за едно шестмесечие. Те дори се увеличават на годишна база с 18%, което показва, че дори бившите норвежки собственици от Telenor не са инвестирали големи суми през първата половина на 2018 г.

Обяснението за това е доста просто – скандинавският гигант подмени изцяло мрежата на „Теленор България“ през 2014 г., което им излезе около 100 млн. евро. Тя беше изградена изцяло с оборудване на Huawei и така им коства наполовина от пазарната цена. Отделно, в нея беше заложена бърза и лесна модернизация до 4G и 4.5G. Затова преминаването до тези технологии стана доста бързо и евтино, спрямо останалите двама оператори.

Ниските нива на CAPEX няма как да се задържат вечно, като „Теленор България“ ще трябва да мисли скоро за преминаване към 5G. Това ще доведе до необходимите сериозни инвестиции в дългосрочен план.

CETIN – новата надежда

PPF Group залага доста силно за оптимизация на разходите и приходите по отношение на самата мрежова инфраструктура, като я отдели от крайните търговски операции. Този процес беше завършен на 2 юли (първите дни от третото тримесечие – бел. ред.) в Унгария, България и Сърбия. Тогава беше обявено, че във всяка от държавите се създава отделна компания – CETIN, която ще отговаря за съответните мрежи.

Концепцията вече се прилага в Чехия, като O2 и CETIN оперират от няколко години по отделно. По този начин PPF Group ще разполага с два типа телеком бизнес – краен търговски и инфраструктурен. В своята презентация за финансовите резултати, чешкият собственик аргументира своето действие, като обявява, че това ще създаде „устойчив модел за развитие“.

Той ще включва възможността да се продава свързаност на едро на други компании, без да се създава опасност от „конфликт на интереси“ с търговските операции на оператора. PPF Group изрично описва като една от възможностите за развитие на CETIN, че създава „потенциал за партньорства, включително и споделяне на мрежите“. Последното е доста болна тема в България, защото нежеланието на операторите да споделят своята инфраструктура с по-малките играчи, ефективно затваря вратите за разширяване на конкуренцията.

Последният елемент, който PPF Group виждат като положително нещо е, че всички мрежови дружества на фонда ще са обединени под един покрив – CETIN. Това, по техни думи, създава „синергия в развитието на инфраструктурата на всички пазари“. По-конкретно ще трябва да доведе до намаляване на оперативните разходи и капиталовите инвестиции. Което може да се постигне с пазаруване на едро от телеком вендорите – метод, който норвежката група Telenor прилага доста успешно.

Това означава, че в следващия доклад всички инвестиции в мрежата на „Теленор България“ ще бъдат под шапката на CETIN. Предстои да разберем, дали PPF Group ще даде за това дружество разбити данни по държави.

The post „Теленор България“ с ръст на приходите от началото на 2020 г. appeared first on TechTrends България.