Компанията Nothing се опитва да разчупи тази парадигма, като направи своите умни телефони по-отличаващи се от масата на пазара. Основана от водещото лице на OnePlus Карл Пей, дружеството се стреми да предостави на своите „нищофони“ различен поглед върху това как да изглеждат и да се използват смартфоните.

Новият Nothing Phone (3) е поредният опит на компанията да покаже нещо различно и да се отличи от тълпата. Поне на теория, защото практиката е малко по-противоречива. Устройството се води пълноценен флагман, като се позиционира на цена между 1 496 лева и 1 696 лева на свободна продажба от сайта на компанията. В страната може да се намери от няколко търговеца и то по-скъпата версия. Тестовата бройка беше предоставена от „Йеттел България“. Телекомът го предлага за 1 399.99 лева в брой с двугодишен абонаментен план Total Unlimited 300.

Дизайнът над всичко

Nothing Phone (3) продължава традицията на своите два основни предшественика (без вариациите). При него основният акцент в маркетинга е, че е различен като визия и функционалности. Смартфонът запазва частично прозрачният гръб, който не е голяма иновация, HTC U12+ от 2018 г. въведе тази мода. В момента, това решение отличава устройствата от останалите на пазара и му придава по-индивидуален дизайн.

Nothing също така разчупват разположението на камерите, които не са тясно групирани в едно гнездо или на една линия, както са при останалите. Тази лека асиметричност подсилва опитите на смартфона да е различен, но може и да не се понрави на някои потребители.

Два елемента придават по-голяма уникалност в Nothing Phone (3). Първият е малкия монохромен кръгъл екран в горния десен край на гърба, наречен Glyph Matrix. Вторият е белият бутон, разположен в средата на десния край на задния панел. Екранът играе ролята като информативен индикатор, който може да показва колко е часа, състоянието на батерията или дали има нотификации. Последният режим е „бутилка“, който позволява да ползвате смартфона вместо бутилка при едноименната игра. Белият бутон позволява да се активира екрана и да се сменят режимите.

Предимството е, че Glyph Matrix-а може да допълнително да се персонализира. Да се добавят анимации, други индикатори и режими. Nothing са предоставили за разработчици софтуерния пакет, които да изградят допълнителни функционалности.

Останалите елементи от външния вид на Nothing Phone (3) са сравнително стандартни. Матова алуминиева рамка с два бутона за контрол на звука отляво, а отдясно е този за включване и изключване на телефона. Под него е набиващия се на очи и допир хромиран бутон за активиране на изкуствения интелект (AI). Връщането на мода на тези AI копчета засега е дразнеща тенденция, а при Nothing Phone (3) шансът да го объркате с този за включване е огромен. Предният панел е стандартен, който е зает най-вече от OLED екрана с дупка за селфи камерата горе в средата.

Изчистеният софтуер и практичност

Липсата на дизайнерско решение при дисплея се компенсира от изцяло различния като тематика и визия интерфейс. Nothing продължава да залага на монохромен ретро стил – черно-бели икони, с букви и цифри в аналогов стил. Това пасва напълно с външната визия, не само на Glyph Matrix-а, но и предвид факта, че Nothing Phone (3) се предлага само в черна и бяла разцветка.

Различният стил си има своите недостатъци. Черно-бялата визия прави малко по-трудно различими повечето системни икони и тези по подразбиране. При една по-продължителна употреба, това ще се преодолее, но първоначално потребителите ще им трябва малко време да свикнат и повече взиране и търсене на правилната икона или приложение. С други думи – все едно сте сложили монохромен скин.

Черно-бялата стилистика придава и доста по-изчистена визия на интерфейса. Но при него има и някои скрити предимства – част от настройките изискват по-малко стъпки за достигането и осъществяването им. С други думи Nothing Phone (3) предлага по-опростен интерфейс, не само като визия, но и като функционалност.

Не може да се каже същото за Glyph Matrix-а. Той е практичен за тези, които държат смартфона си с екрана надолу. Тогава, подобен информативен монохромен дисплей влиза доста в употреба. Конкретно при мен това е проблем, защото държа устройствата си с екрана нагоре и Glyph Matrix-а остава скрит. С други думи – ако сте от втория тип хора, една от основните функционалности на Nothing Phone (3) изобщо няма да ви бъде от полза.

Флагмански хардуер

Отвъд визията и интерфейса, Nothing Phone (3) разполага с доста добри показатели като флагманско устройство. Дисплеят е 6.67-инчов OLED с разделителна способност от 1 260×2 800 пиксела и 120Hz честота на опресняване. Под него се крие процесор Snapdragon 8s Gen 4 изпълнен по 4nm технология. Това е чипсет едно ниво под премиум модела на Qualcomm Snapdragon 8 Elite, което позволява добра производителност за класа си.

Nothing Phone (3) идва в две конфигурации – с 12GB оперативна памет и 256GB място за съхраняване и втора с 16GB и 512GB съответно. Последната се предлага за момента от българските търговци, но първата може да се поръча от сайта на компанията. Батерията е от новата силициево-въглеродна с капацитет 5 150 mAh. Бързото зареждане е 65W през кабелно зарядно и 15W през безжично. Издръжливостта от друга страна е средна за класа на смартфона – около ден при по-силно натоварване и ден и половина при по-балансирано.

Един от недостатъците на Nothing Phone (3) е че се загрява значително при крайни натоварвания. Това може да бъде опасно и да доведе до повреди във вътрешните компоненти. Причината е, че смартфонът не разполага с допълнителни решения за охлаждане, а разполага с доста мощен процесор. Друго потенциално решение е софтуерна оптимизация, която може да дойде с някой от ъпдейтите.

Камери под общ 50MP знаменател

Nothing Phone (3) решава да не рискува с различни по размер сензори и уеднаквява всичко да е под общ 50MP знаменател. Това включва основната, телефото, широкоъгълната и селфи камери. Резултатите са, да кажем, интересни. Основният 50MP сензор предоставя най-добро качество на снимките в нормално и намалено осветление. С една идея по-слабо при нощните снимки се справя широкоъгълната камера.

Телефото сензорът от своя страна предлага много добри резултати при нощните и макро кадри. При нормална светлина обаче показва понижения в остротата на изображенията. Което се дължи най-вероятно на софтуерната оптимизация. Това е проблем, който присъства и на предишните Nothing Phone модели. Селфи камерата е по-близо като представяне до основния и широкоъгълни сензори.

Като цяло, изборът за четири 50MP сензора се оказва доста добра комбинация за Nothing Phone (3). Интерфейсът на приложението също е лесно за работа, но макар и не напълно перфектно. Липсата на достатъчно инструменти за обработка на изображенията може да не се понрави на по-претенциозните потребители.

Заключителни размисли

Nothing Phone (3) се различава от останалите по външния си вид и интерфейс. Но допълнителните екстри като Glyph Matrix-а могат да бъдат определени по-скоро като маркетингови инструменти, отколкото като практични. Както споменахме – ще зависи до голяма степен от потребителските навици. Същите ще са и в основната на изчистения монохромен интерфейс.

AI бутонът отключва някои интересни функционалности, но наличието му продължава да буди въпроси. Тази идея беше тествана преди близо десетилетие и беше изоставена само в рамките на няколко години. Генеративният AI определено се разви и еволюира, но практичността му все още не е чак толкова голяма, че да замени напълно стандартния начин, по който ползваме смартфона. Специализираният бутон, засега не се вписва в него.

Конкретно за Nothing Phone (3) – смартфонът идва като добър флагман, но трябва да имате едно наум за прегряването му. Другото е въпрос на вкус. Защото устройството се отличава спрямо конкурентите си като дизайн и визия. Върши работа като флагман, но част от уникалните му елементи може и да не паснат на всеки потребител. Те от своя страна ще намалят опциите за аксесоари, поради специфичните решения на задния панел.

Ако искате да се отличавате от тълпата iPhone-и, Galaxy-та и различни, но сходни като визия китайски марки – то тогава Nothing Phone (3) е за вас. Особено ако бюджетът ви е между 1 500 и 2 000 лева. По-скъпата версия може да се вземе със субсидия от „Йеттел България“ при цена в брой за 1 399.99 лева в брой с двугодишен абонаментен план Total Unlimited 300.

The post Nothing Phone (3): Различният флагман appeared first on TechTrends България.

Най-ползваната мобилна операционна система Android също разполага с тъмен режим от своята версия 10 насам. Apple я наложи с няколко месеца по-бързо при iOS 13 и iPadOS. Windows и Office на Microsoft също се присъединиха към тъмната страна. Последваха ги повечето чат приложения, като Messenger, Viber и др. За да не изостава със световните тенденции и сайта на TechTrends премина през скоростен редизайн в първите месеци на 2020 г. Така сме един от малкото сайтове в България, който направи максимално бързо тази трансформация.

Последният мохикан към тази мания е Facebook, чиито тъмен режим най-накрая е достъпен за всички потребители от петък насам, след месеци на тестване. Което ни дава добър повод да погледнем в историята, причините за налагането му, предимствата и недостатъците му.

В името на OLED екраните

Концепцията за бял фон, на който да има тъмен текст и цветни картинки бележи началото на масовия интернет и е наложен дизайн от 90-те години на XX век досега. Така, че в ерата на глобалната мрежа, само отделни сайтове или софтуерни решения използват обратната цветова палитра с черния или тъмен фон. Целта тогава е да изпъкнат от тълпата, да са различни, някои дори са откровени бунтари.

Връщането към тъмния режим е продиктуван най-вече от по-масовото разпространение на OLED екрани, особени при смартфоните. Вече има модели в средния ценови клас, които ползват подобна технология за своите дисплеи. Специфичното при тях е, че когато трябва да се изобразят напълно черни пиксели, не е необходимо те да излъчват каквато и да е светлина. За разлика от LCD технологията, при която е необходима подсветка дори при тъмните цветове.

По този начин се намалява необходимата енергия за работа на екраните и се пести живота на батерията. При сравнения, OLED екран с основно черен фон консумира около 40% от електричеството, което ще ползва LCD дисплей за представянето на същото изображение. Което превръща в основната причина, всички големи разработчици на онлайн и софтуерни решения да преминат към бързото въвеждане на тъмния режим.

По-щадяща очите или не

Има и други причини, но те са обект на сериозни дискусии и са по-скоро в сферата на личните предпочитания. За някои хора, светъл текст на тъмен фон се чете по-лесно, заради по-слабата светлина, която екранът възпроизвежда и съответно товари по-малко очите. Допълнително, определени палитри цветове изпъкват много по-лесно и са доста по-наситени, като са на черна подложка. През 2018 г. списание Science обявява, че тъмният фон щади повече очите и предразполага по-лесното четене. За други, ефектът може да е обратен, защото фокусират по-лесно буквите на светъл фон. Именно затова, спорът доста често опира до личните предпочитания на отделните потребители.

Противопоставянето на привържениците и противниците на двата подхода, кара повечето разработчици да не рискуват и да залагат на утвърдената с години светла палитра. Има и друга голяма спирачка, заради която досега сайтове и програми да не преминават към тъмния фон. Тя се крие във факта, че от зората на масовия интернет, повечето страници и цялостното съдържание в глобалната мрежа е оптимизирано за бели подложки. Така, може да се наложи преформатирането на голямо количество елементи, за да стоят добре на черен фон. Цветове на шрифтове, изображения и др.

Във всички случаи, тенденцията, която започна да се налага през последните две години набира все повече сила и е напълно възможно скоро да се превърне в новия стандарт. Дали ще се задържи е малко по-труден въпрос.

Кой беше първи?

Сред по-запалените фенове на смартфоните се разрази силен дебат, коя платформа първа въведе тъмния режим – iOS или Android. Google обяви първа за интегрирането на черния фон на своите приложения в своята операционна система през 2018 г. Тя обаче беше пусната на порции и реално чак година по-късно в последната версия на Android 10 имаме пълния набор от възможности. Apple успя да пусне завършен тъмен режим преди своя основен конкурент. Samsung тихичко ги изпреварва, като въвежда такъв в последните дни на 2018 г. с ъпдейт на своя интерфейс One UI.

Историята показва, че при смартфоните, нито една от тях не е била първата, която да интегрира този похват. Иронията е, че Microsoft и Nokia бяха иноваторите и въведоха преди повече години тъмния режим. Доста специалисти посочват за първата такава Windows Phone 7, излязла в края на 2010 г. или осем години преди тя да се появи в настоящите смартфони. По същото време е обявена и платформата MeeGo – съвместната разработка на Nokia и IBM. При излизането ѝ за единствения телефон Nokia N9, тя използва изцяло черен режим на интерфейса. Забавянето на смартфона за 2011 г. я правят втората, която го интегрира в подобни мобилни устройства.

От зората на компютрите

Иронично, но новото черно, всъщност е старото черно. В зората на компютърните технологии първоначално се е ползвало тъмен фон и светли букви. Причината е била повече технологична. Тогава мониторите възпроизвеждаха само по два цвята и бяха базирани на технологията CRT. При първите монохромни варианти в използвания от тях фосфор в тръбите възпроизвежда доста тъмен цвят. Когато премине през него електроенергия той започва да свети в обикновено зеленикав цвят. Така първите монитори и компютри разчитат изцяло на текстов интерфейс, който е зеленикави знаци на тъмен фон.

Развитието на цветните монитори, операционните системи и навлизането на компютрите сред масовите потребители кара дизайнерите да разчитат на по-ярки палитри. При текстовите редактори се налага слагането на тъмни букви на бял фон. Идеята е така да се имитира ефектът на печатната хартия, за да може потребителите по-лесно и бързо да възприемат работата на компютъра. После тази тенденция се пренася и в интернет и софтуерния дизайн. Така до днес, като в момента тя започва да се размива, покрай по-масовот налагане на тъмните фонове.

The post Силата на тъмния режим в технологичните системи appeared first on TechTrends България.