От няколко години те предоставят сравнително подробна информация за качеството на връзката в България. Съответно, раздават сертификати за „най-бърза“ и „най-качествена“ мрежа, които телекомите използват за да рекламират своите услуги. Преди бяха сравнително разпределени: Ookla даваше предимство на „Виваком“, Umlaut на „Йеттел България“, а OpenSignal – на „А1 България“. Последните две години ситуацията отново е близка като надпревара и показатели, но „А1 България“ започна да „обира наградите“.

В края на септември, „А1 България“ навръх 30-та си годишнина, получи сертификат от Ookla за най-бърза мрежа в страната. Но също и такъв за най-бърза мрежа в Европа. Последното е по-голямо постижение за телекома, като го поставя на върха при мобилните скорости на целия континент, а не само в България. Компанията запазва позициите си в OpenSignal, но при Umlaut, надпреварата е доста равностойна и там „Йеттел“ все още държат лидерската позиция, макар и с малка разлика.

Първи в Европа

Ookla дава лидерска позиция за „А1 България“ в Европа за първите шест месеца на 2025 г. Въпреки, че основната дейност на платформата е да предоставя на потребителите да измерват скоростта си, в публикуваните данни, се сравнява не по сваляне на файлове, а вместо това е даден коефициент „Speed Score“. Той разчита на 70% на оценката за сваляне, 20% за качване и 10% забавянето.

За „А1 България“ той е 81.03 точки, докато втория – датския Telia е със 79.26. Трети са исландците от Nova, а четвърти – нидерландците от Odido. На пета и седма позиция е бившият собственик на „Йеттел България“ – Telenor, съответно с родния си норвежки и на шведски оператори. Скоростта на българския оператор е 317.37 Mbps за сваляне, 27.38 Mbps за качване, докато забавянето е 521.81 ms за сваляне и 446.55 ms за качване съответно.

Отличното представяне на „А1 България“ поставя страната ни като цяло в Топ 10 в световната класация на Ookla – или престижното седмо място. За съжаление, в предишни периоди сме имали и по-добри съпоставки, като сме паднали с две места – най-доброто ни постижение е била пета позиция. София като мобилни скорости също пада с едно място и столицата ни е на осма позиция.

В надпреварата между трите български оператора, освен лидерската позиция на „А1 България“ се отличава доброто представяне на „Йеттел България“. Като скорости двете са приблизително 300 срещу около 260 Mbps. Докато, третият играч – „Виваком“ изостава със средни скорости под 200 Mbps.

Методологията на Ookla се базира основно на данните от платформата Speedtest.net. В нея всеки може да тества мобилната или фиксираната си връзка. Уловката е, че данните могат да варират в зависимост от избрания за тестване сървър. Понякога, да не кажем много често, по подразбиране се дава такъв от същата компания, тоест се изпробва връзката в рамките на мрежата на един оператор.

По-подробната разбивка на OpenSignal

Данните на OpenSignal дават малко по-подробна картина, с не толкова ясно отличаващ се победител. Също така, те са за цялата 2024 г., като нови за настоящата година все още няма. Компанията използва собствено приложение, което да се инсталира на потребителските устройства. Благодарение на него се извличат малко повече данни. OpenSignal разделя различните показатели на четири категории, три от които с по четири, а последната – с два индикатора.

„А1 България“ е победител по четири показателя, а по още шест – споделя лидерската позиция. Това означава, че резултатите в тях са идентични или прекалено близки, за да се обяви, за превъзходство в тях. Повечето са свързани със скоростта на връзката, нещо, което се подчертава и от Ookla. Затова неслучайно при обявяването на резултатите от последната, от „А1 България“ показаха данните и от OpenSignal.

Общата мобилна скорост на сваляне е нещо, в което мобилният оператор води, макар и според OpenSignal да става дума за много по-малки стойности от тези на Ookla. Това се дължи на факта, че имаме по-скоро реално потребление при първия подход, докато при втория се праща/сваля предопределен пакет през сайта/приложението. Както и разделянето на средна и 5G свързаност при OpenSignal.

В другите два показателя, „А1 България“ води при 5G скоростите – както при сваляне, така и при качване. Стойностите тук са съпоставими и дори по-високи от тези на Ookla, което се дължи на разделянето на две показателите. „Йеттел България“ също се справя добре, докато „Виваком“ подобно на данните от Speedtest.net изостава повече спрямо първите два оператора.

Тенденцията се повтаря при повечето категории. „А1 България“ и „Йеттел България“ се съревновават при скорости и цялостно качество на връзката. В пет категории двата оператора са с изравнени лидерски позиции. В една – за 5G гейминг връзка лидер е „Йеттел“. Нещо, в което обаче „Виваком“ грабва призовите места е покритието. Тук, бившият държавен монополист е с три лидерски позиции – при качество на покритието, качество на 5G покритието и наличност на 5G. Изводите са, че „Виваком“ набляга на осигуряването на сигнал на повече региони, включително и по-малко населените, както и по-качествено. Докато останалите две компании – на скорости и качество в по-големите населени места.

Бастионът на „Йеттел“

Последният голям сертификат при мобилните мрежи, който разглежда българския пазар е Umlaut. Германските консултанти (бивше подразделение на P3, понастоящем част от Accenture) са смятани за „златен“ стандарт при замерване на възможностите на телекомуникационните мрежи. От края на 2019 г. Umlaut прави изследвания на българския пазар и през всичките години, включително и за изминалата 2024 г. лидер е „Йеттел България“. Данните за настоящата година ще бъдат публикувани най-вероятно през първата половина на следващата.

За разлика от предишните издания на Umlaut, през последното показателите са доста близки. По общи точки, „Йеттел“ е първи с 926 от 1 000 възможни, докато втори е „Виваком“ с 914, а „А1 България“ е с 909. Последният е първи по скорост на сваляне с 278 точки от 300 възможни, но е следван плътно от другите два първият с 276, а вторият с 275.

Интересното е, че Umlaut дават предимство на „Йеттел“ за покритие, а най-голяма е преднината им в забавянето (тоест е по-ниско). При по-подробната разбивка излиза, че „Йеттел“ са отличници в качеството на покритието, което им засилва оценката по този показател, докато обхватът е в полза на „Виваком“ макар и с един процентен пункт.

Планове и бъдещи фактори за мрежата

Трите телекома продължават да развиват и инвестират в своите 5G мрежи. Вече има стартирани редица проекти, които предвиждат високоскоростна мобилна връзка по ключовите магистрали и първокласните пътища, както и на летището в София. „А1 България“ например дадоха за пример, че скоро ще тестват напълно самостоятелна 5G връзка (5G SA) в роуминг между България и Гърция, през следващите седмици.

Операторите получиха пълния набор от радиочестотен спектър, който да ползват и вече трудно могат да намерят оправдание с липсата на този дефицитен ресурс. Той ще им позволи да увеличат не само покритието си на база население, но и на територия. Това ще стане благодарение на честотите в 700 MHz и 800 MHz, които получиха и които позволяват по-голямо покритие с по-малко активно оборудване.

Друг ключов аспект е и ще е постепенното изключване на 3G сигнала. Това в момента създава проблеми на потребителите, особено на по-отдалечените места, където този тип мрежа има покритие, но по-новите поколения не достигат. Все още няма яснота, кога 3G сигнала напълно ще спре и кога ще се замени с 4G и 5G, но дотогава ще сме в един преходен период, който ще сваля качеството при определени ситуации.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

При първите презентации на тогава новата 5G мрежа в България, почти неотменен въпрос беше за евентуалното спиране на по-старите поколения свързаност. Отговорът през последните 3-4 години беше един и същ – „да, но по-натам“. С все по-голямото разгръщане на петото поколение мобилни мрежи в страната, както и с подготовката за междинната модернизация, времето за изключване на по-старото оборудване май настъпи.

Подобно на процеса по изграждането и модернизацията на телеком инфраструктурата, този по премахването също се развива на етапи и постепенно. И един от българските оператори вече го е започнал. В последните дни на 2024 г. „А1 България“ вече е изключил 3G мрежата си в областите на Варна и Кюстендил, най-вече на самите областни центрове. Първоначално, промяната е забелязана от крайни потребители, тъй като публично обявяване на процеса, до публикуването на този материал, не е направено.

Трите телекома обаче не крият пред медиите за своите намерения за спиране на 3G и официално потвърдиха за това пред TechTrends. Ситуацията в България не е прецедент, като вече в някои европейски държави, операторите са спрели не само 3G, но и по-старата 2G. Всъщност на база тези действия, Европейският съюз е направил анализи за целия процес с всичките му предимства, недостатъци и рискове.

В името на иновацията

Основният аргумент, който изтъкват операторите за спиране на по-старите поколения мрежи е, че се прави в името на иновацията. Предвид развитието на технологиите е нормално в един момент по-старите такива да бъдат изместени от по-нови и ефективни. Особено, когато се дублират като функции.

При мобилните комуникации ситуацията е малко по-сложна, защото за последните повече от 30 години се ползват паралелно цели четири поколения мрежи, без нито едно от тях да бъде премахнато. Отделно при 2G имаме 2 модернизации (GPRS и EDGE), а при 3G една – HSPA (две ако броим HSPA+ – бел. ред.). За всяко едно от тях му е необходимо съответното активно оборудване по базовите станции, но и по-важното – заема част от радиочестотния спектър. Последното е най-ограниченият ресурс, с който работят телекомите. Затова и другият голям аргумент на операторите в полза на постепенното премахване на 3G е по-ефективното използване на честотите.

5G например ще е изключително гладен за радиоресурс, защото мрежата ще бъде много по-гъста и разделена на слоеве. Тя обаче ще предоставя непрекъсната и почти без забавяне на пакетите връзка, която от своя страна ще позволи разгръщането на мащабни автоматизирани системи. Било то магистрали за автономни коли, роботизирани заводи или работа на хиляди сензори в рамките на няколкостотин метра в един умен град. Затова, независимо, че по европейските регулации са заделени цели три спектъра за 5G – 700MHz, 3.5-3.6GHz и 26GHz, те може да не са напълно достатъчни за уплътняването на толкова гъста мрежа.

Последният аргумент е, че потреблението на 4G и 5G вече е достатъчно голямо с тенденция за непрекъснат ръст. Докато това на по-старите поколения – сравнително по-малко и в един момент те се поддържат, само заради функционалността на някои много стари устройства. Нещо, което не е ефективно от гледна точка на телекомите.

Плановете и действията на операторите

Все пак какво се случва в България – трите основни оператора са заявили или са обявявали плановете си да спрат 3G. Първите индикации за това е пренасочването на честотите в 2GHz от това поколение напълно към 4G. С което за 3G остава единствено честотите в 900MHz, които се използват заедно с 2G и 4G. За мрежите от второ поколение това е единствения наличен спектър, всичко останало вече се преразпределя към последните две технологии, като леко варира между операторите. Процесът с прехвърлянето на 3G в 2GHz се случва през 2021 г. Всеки един от телекомите разполага с 2x20MHz ленти.

От „Йеттел България“ коментират пред TechTrends, че това са и техните стъпки предприети до момента в техния план за постепенното „залязване“ на връзката от трето поколение. От компанията допълват, че има изградена стратегия, при която е заден срок до 2027 г. 3G мрежата да бъде напълно спряна.

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“ Yettel България

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“, обявиха от телекома пред TechTrends.

Планът на „А1 България“ може би е по-агресивен като срокове, защото още през декември, компанията предприема следващата голяма крачка от плана си за спиране на 3G. Тя преустановява връзката от трето поколение в градските региони на Варна и Кюстендил, а впоследствие – и Перник.

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“ A1 България

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“, отговарят на TechTrends от оператора.

Телекомът не уточнява кога трябва да бъде завършен процеса. Предвид факта, че започват първи и действията по изключване на мрежата в градовете е сравнително бърз процес, може да предположим, че има шанс това да се случи преди 2027 г.

(Обновена 21:00 часа на 17 януари) „Виваком“ отговориха уклончиво на плановете си за спиране на 3G. От оператора обявиха, че следят и проучват практиките в страната и чужбина, но засега не могат да се ангажират със срокове за спиране на сигнала от третото поколение мобилни мрежи при тях. Причината е, че все още има устройства, които поддържат само 2G или 3G свързаност, но очакванията са до пет години трафикът от последната мрежа да се прехвърли напълно към 4G.

Потенциалните проблеми и казусът 2G

Има специфични причини, защо телекомите се насочват първо към изключването на 3G, а не започват с 2G. Това е направено по препоръка на Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC), която извършва анализ на процесите по спирането на старите поколения мобилни мрежи през 2023 г. Заключенията на доклада са, че прекратяването едновременно на 2G и 3G връзката водят до редица затруднения. Затова BEREC препоръчва само последната да бъде първо изключена, а след това 2G, като се изгладят напълно проблемите.

Най-големият от тях е, че европейската аварийна система инсталирана в автомобилите (т.нар. eCall) ползва основно 2G сигнал и SIM карти. По-новите, разчитат на 3G, но като цяло препоръката на организацията е eCall да разчита на технологична неутралност. Тоест, да се вграждат най-новите системи, а не да се залага на вече остарели такива. Това е редовен недостатък на европейските регулации в технологичния сектор.

Другият голям проблем е все още наличната зависимост от стари комуникационни технологии за пренос на глас и текстови съобщения (SMS). Гласова услуга през 4G (VoLTE) и 5G (VoLR) се предлага в момента, но ако сигналът бъде препредаден през мрежи, които все още разчитат на 2G и 3G (т.нар. роуминг), то такава може да бъде затруднена. Това засяга и друга задължителна опция в ЕС – възможност за набиране на аварийния номер 112, независимо от устройството и наличието на SIM карта или не. При SMS-ите понякога се създава проблем с автентикацията между потребители, които си разменят съобщения.

Уверенията на телекомите

Двата оператора, които отговориха на запитването на TechTrends увериха, че няма да има проблеми с изключването на 3G. Една от основните причини е, че 2G връзката ще остане. Тя е ключова за редица M2M карти (това са банкомати, касови апарати и подобни устройства, които осъществяват машина до машина комуникация – бел. ред.), както и за услуги от типа eCall и телефон 112.

(Добавено 21:00 часа на 17 януари) От „Виваком“ подчертаха, че една от основните причини да не се спира 2G е фактът, че M2M абонатите на 3G могат да работят и на по-старата технология и една от двете трябва да остане. Този тип устройства все още е прекалено голям, за да може да се спрат едновременно и двете остаряващи поколения мрежи.

От „А1 България“ коментираха, че със спирането на 3G в трите града за момента няма засегнати потребители. Има засечени изключения на единични случаи с M2M устройства, които не работят, заради тяхната специфика. „Йеттел“ още не са предприели хода с изключването на това поколение мрежи, но също допълниха, че значителна част от клиентите им ползват 4G. Това означава, че като пристъпят по действия с изключването на 3G, засегнатите потребители ще са доста малко.

В сигнал от читатели на TechTrends се описват потенциални проблеми с големи корпоративни договори, при които много SIM карти предоставят само 2G и 3G гласови услуги. Поради по-големия им размер, такива контракти се коригират по-бавно и доста често ще изискват и подмяна на устройствата на редица потребители. Двата телекома не коментираха конкретни казуси, а само допълниха, че насърчават все повече преминаването към VoLTE услуги.

Ако през 2021 г. идеята за спиране на 3G беше само едно намерение в по-далечна перспектива, вече тя е реалност в България. Ще видим темповете с, които „А1 България“ напълно ще изключи свързаността от трето поколение и дали ще има осезаеми последствия за потребителите или нещата ще бъдат сведени до единични случаи. Както е интересно да видим другите два оператора кога ще започнат да спират активното си 3G оборудване в страната.

The post Идва ли краят на 3G в България appeared first on TechTrends България.

В опит да неутрализират всичко това, телекомите от своя страна не останаха безучастни и до голяма степен „надуха“ възможностите на 5G мрежите. Или по-скоро започнаха да създават впечатлението как ползите на новото поколение свързаност в много дългосрочна перспектива (от десетилетие натам) ще се случат в рамките на няколко години. Това включва редица футуристични концепции, като автономни коли и заводи, нулево забавяне, хиперсвързаност и др.

Пет години по-късно, модернизацията към 5G се случи, като вече над 260 оператора в над 100 държави и с над 1.6 млрд. потребителя ползват новата технология към началото на 2024 г. Разликата спрямо 4G? Засега са няколко пъти по-високи скорости и намалено забавяне. Стойностите не са напълно с щедро обещаваните през 2020 г., но по-голямото е, че редица от очаквания бум на иновациите, така и не се случва.

Причината е проста – развитието на мобилните мрежи е постепенен и еволюционен процес, а не рязка революция. Мобилните технологии започнаха да скъсяват периодите на модернизация между отделните поколения, но замяната им става поетапно. Такъв е случаят с 5G, пет години след пускането на първите мрежи се подготвя почвата за междинния ъпгрейд – 5G Advanced или 5.5G. Отделно, не малка част от обещаните иновации през 2020 г. бяха изтеглени за следващото шесто поколение, което се очаква да започне да се развива след 2028 г.

LTE наследство

Един от факторите за по-бавното развитие на технологията е факта, че за по-бързото разгръщане на самите 5G мрежи се стъпи на модернизация на съществуващата LTE инфраструктура. Новата технология разчита на цялостна подмяна на системите, което повечето оператори нямаха ресурси да направят в кратки срокове. Така се стигна до пускането на 5G през DSS системи или софтуерно надграждане на вече съществуващите 4G базови станции.

Два от българските оператори тръгнаха по този път – „Йеттел“ и „Виваком“, които започнаха с DSS връзка. Предимството ѝ е, че тя беше достъпна за повече устройства и позволи да се осигури голямо покритие. Реално, в повечето места, където имаше изградени LTE Advanced базови станции. Това даде на двата телекома по-голямо покритие. „А1 България“ от самото начало разчиташе на изцяло нова 5G инфраструктура. Покритието се разширяваше с по-бавни темпове, но разликата в скоростите между „чистата“ 5G технология и DSS беше в няколко пъти.

Подобна е и глобалната ситуация. Някои телекоми тръгнаха с цялостна модернизация, други – с първоначално надграждане на LTE. В един момент всички преминават към физическото обновяване към 5G, включително и българските „Йеттел“ и „Виваком“. С развитието на напълно самостоятелните 5G мрежи (5G SA – бел. ред.) светът се подготвя и за ъпгрейда към 5G Advanced.

Новото и позабравено старо

Междинната модернизация обещава редица иновации, които се обещаваха да се случат със самото 5G. Затова и списъкът с новости може на доста хора да се стори познат. Скоростта към мобилни устройства ще се увеличи с 20% спрямо 5G SA. Това не е най-важното при Advanced ъпгрейда, защото стандарта ще покрие други важни елементи от мрежата и връзката.

Първият елемент на 5G Advanced са повишените възможности на обикновените и MIMO клетки (множество антени за пренасяне на няколко сигнала едновременно – бел. ред.). Прекият ефект е вече споменатото увеличение на скоростите, плюс допълнително намаление на забавянето на пакетите. Косвеният е увеличение на покритието. Активното оборудване ще бъде модифицирано допълнително да се възползва от последните пробиви в изкуствения интелект (AI) и машинно самообучение (ML). Чрез тях ще се подобри ефективността на цялостната мрежа, особено при включване на огромен брой устройства.

Друг позитивен елемент за 5G Advanced отново е свързан с връзката. Тя ще позволи по-прецизно определяне на местоположението на свързаните устройства, особено в затворени помещения. Това ще позволи по-лесна автоматизация на различни индустриални системи. Прецизността ще бъде засилена и при времевата синхронизация, което ще подобри работата на редица приложения да са наистина в реално време.

Комбинираният ефект от всички по-горе нови възможности ще позволят на 5G Advanced да разшири приложенията на връзката. Например, вече ще може да се осигури бърза и почти непрекъсната свързаност при силно мобилни обекти, дори в затворени помещения. Както и такава ще се осъществява безпроблемно при преминаване от клетка на клетка. Всичко това може да отключи вратите за редица автономни решения, както за масовия потребител, така и за индустриалния. За първия това са по-добри автономни системи за придвижване, смесена и виртуална реалност (XR и VR) и др. За втория – автоматизация на процеси, производство, логистика.

Последната иновация е свързана със самите устройства. Компаниите очакват да се засили предлагането на такива с „ограничен капацитет“ (Reduced Capacity – RedCap). Те ще работят с минимално количество енергия и сигнал, но ще са много като количество. Говорим за силно разширяване на възможностите на Интернет на нещата (IoT), като редица джаджи тип сензори, охранителни камери и др. Самите 5G Advanced мрежи ще изискват като цяло по-малко от крайните устройства откъм енергия. В момента 5G връзката изстисква с една идея повече батерията на смартфоните, спрямо 4G сигнала.

Нисък старт за вендори и оператори

Изминаващата 2024 г. е ключова за 5G Advanced, защото стандартизиращата организация 3GPP пусна т.нар. Release 18. Това е основната стъпка преди доставчиците на телеком оборудване да започнат да предлагат първите решения по обновената технология. Най-големите вендори също изразиха готовност и увереност, че такива ще започнат да се появяват през идващата 2025 г. Nokia и Ericsson обявиха през юни, че се подготвят да пускат подобни решения на пазара.

Лидерът при вендорите Huawei отиде дори по-далеч. Още през май 2024 г. китайският гигант даде заявка, че до края на годината ще пусне „пълен комплект мрежово оборудване за 5G Advanced“. През ноември, компанията подписа договор с един от трите китайски телекома China Unicom за модернизация на инфраструктурата на оператора в Пекин по новия стандарт.

Големи размествания на пазара на телеком вендорите с преминаването към 5G Advanced няма да се очакват. Причината е, че обикновено операторите избират същия доставчик за междинния ъпгрейд, който вече им е изградил основната инфраструктура. Основният ефект на модернизацията ще бъдат в повишените инвестиции и цялостния ръст на пазара, но не и разместване на пластовете по ключови доставчици.

Любопитното е, че за разлика от времето на приемането на основното 5G, сега производителите на модеми имат по-висока готовност. Списъкът включва Qualcomm, Mediatek, Apple, Google, Samsung и дори в някаква степен проблемния Intel. Което означава, че повечето нови устройства през 2025 г. ще имат потенциална съвместимост с 5G Advanced.

Къде е България

България продължава да заема едни от водещите места по скорости на мобилната връзка в света. През октомври 2024 г. тя се нарежда на пето място, след Дания, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ), показват данните на Ookla. За съжаление при фиксираните скорости, страната ни заема по-незадоволителното 68-о място за същия период.

Идеята е, че родината ни е сред иновативните държави, когато става дума за мобилна връзка. За да запазят това, операторите трябва да продължат да са сред първите интегриращи новите мрежи. „Виваком“ проведе още в началото на юни тестове на 5G Advanced, буквално дни след като 3GPP напълно потвърди стандарта по Release 18. Това е важно събитие за телекома, защото за момента, поне според Ookla, „А1 България“ е водещ по скорости.

„Виваком“ първи пусна 5G мрежа в страната, но по DSS технология. Което позволи на оператора да разгърне по-голямо покритие. Оттогава насам, обаче „А1 България“ води по скорости на връзката, защото тръгна директно с подмяна на физическото оборудване.

Първите тестове на „Виваком“ в 5G Advanced ще подсилят конкуренцията между двата оператора, което ще позволи и на трите играча бързо да внедрят новия стандарт. Поне, за крайните потребители. Ситуацията при индустриалните и корпоративни клиенти ще бъде по-сложна, заради липсата на много големи компании, които да се възползват от подобни мащабни решения. Това е проблем, с който българският пазар се сблъсква отдавна. Като цяло, може да очакваме, че модернизацията към 5G Advanced в България ще започне скоро и има потенциал да сме сред първите вълни по света.

The post 5G Advanced – еволюцията на „революционната“ технология appeared first on TechTrends България.

Те имат различни методологии и затова сравнението между тях е трудна задача. Не беше изненада, че нееднократно трите фирми понякога даваха отличията на различните оператори. През последните две години обаче се забелязва една друга тенденция – „А1 България“ започва да изпъква все повече при скоростите на 5G и мобилната връзка. Това се дължи на различни подход на компанията при разгръщането на технологията от пето поколение.

През изминаващата вече 2023 г. се забелязва и още една промяна – „А1 България“ започва да изпъква също така и при качеството на мрежата и връзката. Това се подкрепя от две от трите консултантски фирми, а при последната разликите през годината са прекалено малки. Което даде и поводи за гордост от първия мобилен оператор.

При ежегодния медиен семинар на „А1 България“, компанията за първи път използва метрите и на трите фирми, за да покаже качествата на своята мобилна мрежа. Нещо, което до момента не беше предприемано от телекомите. Преди ако са представяни такива данни, то най-много са споменавани само малка част от докладите на тези, които не показват лидерството на съответния оператор.

Лидерство при скоростите

Да започнем с по-консистентният показател – скоростта на сваляне. При нея „А1 България“ е лидер при трите консултантски фирми. Според Ookla, платформата която стои зад популярното приложение Speedtest, операторът е лидер със 167.81 Mbps скорост на сваляне. „Виваком“ е втори със 143.20 Mbps, а трети е „Йеттел“ със 110.99 Mbps. Данните на Ookla са към края на септември 2023 г.

Разликата между лидера и последващия е доста по-драматична при Opensignal. Там „А1 България“ пак е лидер този път със скорост от 82.3 Mbps. При общата връзка „Йеттел“ е втори с 62.3 Mbps, а „Виваком“ е с 59.9 Mbps. Ситуацията се променя напълно, когато се гледа само 5G скоростите. Тогава „А1 България“ „лети“ с 395.3 Mbps, докато втория „Виваком“ е с 270.4 Mbps. „Йеттел“ изостава тук с 232.3 Mbps. Данните на Opensignal са към юли 2023 г.

При Umlaut положението е буквално „мътна и кървава“, поради методологията, която ползват консултантите. Тя се прави на база точкова система, а не на абсолютни стойности. С което „А1 България“ е лидер при сваляне със 102 от 110 максимални възможни, „Йеттел“ е втори със 100.5 точки, а „Виваком“ е със 100.2 точки. При гледането на видео разликите са в рамките на десети ако изобщо ги има. Разглежданият период на Umlaut е към средата на 2023 г., но и трите консултантски фирми показват, че „А1 България“ има най-бързата мрежа.

Слабото качване

Две от тях обаче показват едно друго наблюдение при българските оператори. Скоростта на качване (ъплоуд) все още е доста ниска и така се демонстрира голяма „ножица“ между нея и тази на сваляне. При Ookla, трите телекома имат почти еднакви резултати в рамките на около 20 Mbps, докато при Opensignal средните базови са дори по-ниски – около 15 Mbps. Тези за 5G при втората платформа обаче са двойно по-високи – между 30 и 45 Mbps.

С малко и тук „А1 България“ е лидер. При данните на Ookla, компанията предоставя връзка със скорост на ъплоуд от 20.86 Mbps. „Йеттел“ са втори с 20.11 Mbps, а „Виваком“ е с 18.45 Mbps. Но както е видно разликите са сравнително ниски. При 5G скоростите според Opensignal, „А1 България“ е с 45.4 Mbps, „Йеттел“ отново е втори с 33.3 Mbps, докато „Виваком“ е с 30.8Mbps. Оценките на Umlaut не предоставят възможност за количествен анализ, въпреки, че са близки до максималните стойности.

Качествен (почти) паритет

Оценката за качеството на една мрежа е доста по-трудна, предвид, че повечето горни стойности показват само един или два показателя от всички. Например, Ookla взима данните от всички тестове, които потребителите са провели в Speedtest и ги осреднява. Opensignal и Umlaut използват свой софтуер, инсталиран на различни устройства сред потребителите, като първата компания работи и с някои големи онлайн платформи. Втората от своя страна има интеграции и в самите телекоми.

Като цяло двете компании разглеждат по-детайлно качеството на мрежите. Но резултатите им се различават поне в частта при крайните победители. Opensignal поставя „А1 България“ като явен победител в 3 от 15 категории, като това са трите основни свързани със скоростите. Докато „Виваком“ е в една – свързана с наличността на 5G, а във всички останали разликите между два или трите оператора са доста по-малки и затова няма ясно изразен лидер.

Umlaut за пореден път дава отличието за най-качествена мрежа на „Йеттел“. За разлика от предишните периоди, този път разликата между него и следващия е скъсена драстично – 940 срещу 935 точки, а и има паритет между „А1 България“ и „Виваком“. „Йеттел“ показва по-добри показатели в забавянето на сигнала и в преноса на глас.

Причини и модернизация

Горните резултати си имат своята логическа последователност. Те са в резултат най-вече на взетите решения от телекомите за начина на преминаване към 5G. „Виваком“ и „Йеттел“ предпочетоха да пуснат новата технология първо софтуерно през вече изградената 4G инфраструктура, чрез т.нар. DSS. Така те бързо си осигуриха голямо покритие, но самите скорости бяха в долния диапазон.

„А1 България“ от своя страна почти не използва DSS и разчита изцяло на модернизация на активното оборудване. В рамките на година от пускането на 5G услугата, компанията се похвали и с първата самостоятелна мрежа (т.нар. SA) от пето поколение. Това означава, че не само базовите станции, но и опорната инфраструктура е обновена по новия стандарт.

Останалите два телекома също започват физическо надграждане на своята мрежа. Но „А1 България“ вече навакса откъм покритие, като към октомври 2023 г. 5G сигналът на оператора вече обхваща 71% от населението на страната или общо над 340 населени места. 4G мрежата също се обновява, като се осигурява не само по-плътно покритие, особено в големи сгради, но и се добавя капацитет.

Големи очаквания

Телекомът коментира, че все повече концентрира своите ресурси към развитието на новата технология. 3G и 2G в момента се използват само в ниските честоти, докато всички високи са запазени за 4G и 5G. С добавянето на 700MHz и 800MHz, последните две технологии ще имат и още ресурс, с който да осигурят по-добро национално покритие. В лицензът на последните е добавено и изискване от държавата то да достигне 85% от населението на страната в рамките на шест години.

Отпускането на тези честоти е свързано с изграждането на санитарни зони около военните летища, на които военните ще използват сходен радиоресурс. Те обхващат територия 10 на 10 км около обектите. Втора зона, която е по-голяма и разгъната на 30 на 80 км ще може да се изграждат станции с уведомителен режим към военните. Освен това при нужда от Министерство на отбраната, сигналът ще може да се изключва максимално бързо на тях (т.нар. kill switch).

След като отпаднаха 5G магистралите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), телекомите търсят други начини да изградят сигнал по ключовите пътни възли. Един такъв проект е SEAGUL – който осигурява високолентова и непрекъсната мобилна свързаност по пътя от София до Атина. „А1 България“ прави частта на наша територия, като до края на 2025 г. трябва да е готов. В момента основните станции са положени, като най-голямата част която остава е връзката в тунелите.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Основното предимство на мобилната мрежа на „А1 България“ според Opensignal е скоростта на свързаност. Анализаторската компания дава и висока оценка за качеството на 5G връзката на оператора. Данните са за периода 1 септември–29 ноември 2022 г., като резултатите на българския телеком отбелязват значително подобрение спрямо предходното изследване на анализаторите, проведено между 1 март и 29 май миналата година.

Тогава докладите на Opensignal показваха доста по-близък паритет между трите основни играча на мобилния пазар в България, което се случва в период, в който местните телекоми инвестират значителни суми в модернизацията на своите мрежи към 5G стандарт. „А1 България“ от самото начало стартира този процес с подмяна на физическата инфраструктура, а не със софтуерен ъпгрейд, което беше първоначалният подход на конкуренцията. С това резултатите може би излизат наяве.

Силните страни

Петте категории, в които телекомът има превъзходство в изследването на Opensignal, са – средните скорости на сваляне и качване при пренос на данни, същите показатели, но и за 5G, както и видео през петото поколение свързаност. „А1 България“ е съвместен победител в почти всички останали. Това означава, че два или трите оператора са с прекалено близки показатели, за да може да се определи конкретен лидер.

Такива категории със съвместно лидерство са общото качество на гледането на видео, гейминга и ползването на гласови услуги през приложения. „А1 България“ има подобно отличие и в останалите две категории, свързани с 5G – за игри и онлайн пренос на глас. Трите телекома са с изравнени позиции в наличието на мобилна мрежа.

Анализаторите от Opensignal посочват и някои други развития за последната година. „А1 България“ е единственият оператор, който отчита значителен ръст в скоростите на пренос на данни за този период. Според изследователската компания, в цялостната мрежа на телекома те се повишават с 38%. За качване, скоростта за абонатите на „А1 България“ се увеличава с 14.5%. А1 също така отчита и най-високата 5G свързаност в страната от 478.5 Mbps.

Модернизация към 5G

При скоростите Opensignal са категорични, че „А1 България“ е лидер в страната като показатели. Това се дължи до голяма степен на метода, избран от телекома за модернизация на своята мрежа. Операторът заложи на физическа подмяна на базовите станции при преминаването си към пето поколение. Тя обхвана и опорната инфраструктура, чиято интеграция към новата технология приключи през октомври 2022 г.

По този начин „А1 България“ вече разполага с напълно самостоятелна 5G мобилна мрежа (SA). Тя позволява да се вдигне значително качеството на предоставяните скорости и на връзката от пето поколение като цяло. На този факт най-вероятно се дължи и доброто представяне на телекома. Останалите два оператора разчитат повече на софтуерна интеграция на новата технология (чрез т.нар. DSS) и по-бавна подмяна на физическото оборудване. Това им осигурява по-голямо покритие на 5G услугите, но срещу по-ниско качество на връзката.

От „А1 България“ коментират, че през 2022 г. са инвестирали над 91,5 млн. лева само в модернизацията на мобилната си мрежа. Операторът беше пояснил през октомври миналата година, че средствата заделени само за 5G са 52 млн. лева. Все още се очакват годишния финансов отчет на компанията-майка Telekom Austria Group, в който ще станат ясни пълните капиталови инвестиции за 2022 г.

Методологията

Opensignal използва данни от реални потребители в различните мобилни мрежи, за да анализира тяхното качество. Ключовото е, че те използват не само собствено приложение, но и работят със самите телекоми. По този начин се сверяват постъпилите данни и се елиминират различни променливи.

Подходът се смята за по-прецизен, защото позволява да се вземат предвид качеството на услугите, освен на ниво потребител, но и на ниво мрежа. Единствено липсва приблизителният брой устройства и потребители, с които Opensignal тестват мрежите в България.

The post Opensignal – „А1 България“ е с най-добрата мобилна мрежа в страната appeared first on TechTrends България.

През последните две години телекомите се фокусират основно върху базовите станции (или радиорелейната мрежа – RAN) при модернизацията към 5G. За постигане на напълно самостоятелна услуга, подобен ъпгрейд е наложителен и към опорната мрежа. Именно подобна интеграция завърши „А1 България“, обявиха от оператора на 11 октомври.

Продължаваща модернизация

Опорната мрежа на „А1 България“ е модернизирана до 5G стандарт съвместно с вендора Ericsson. Радиорелейната част (RAN) на телекома по последно поколение е дело на Nokia. Това разделение беше обявено до голяма степен от компанията още по времето на модернизацията, която старитра преди две години.

„А1 България“ пусна търговската 5G услуга в края на 2020 г. Оттогава досега са инвестирани в модернизация на мрежата 100 млн. лева, коментират от компанията. Средствата заделени за 5G за 2022 г. са 52 млн. лева. Целта на оператора е да осигури покритие от пето поколение до всички населени места с 3 хил. жители.

Модернизацията на опорната инфраструктура и възможността за самостоятелна 5G услуга е ключова поради няколко фактора. Първият е, че крайните потребители ще получат връзка, която вече отговаря по-пълноценно на такава от пето поколение. Като няма да търпи ограниченията на предходното, особено при по-стара кабелна инфраструктура.

Частни мрежи

Втората е в разгръщането на частни 5G SA мрежи. Те имат ключово значение за развиването на автоматизирано производство и Интернет на нещата (IoT) на индустриално равнище. Освен това може да се изградят обособени градски такива мрежи, които да подкрепят системи за автоматизация на населените места. Автономни коли, производствени роботи и много други ще разчитат на подобна инфраструктура.

Има причина тези мрежи да са отделени от традиционните. При тях се изисква минимално забравяне на връзката, например за автономните автомобили то трябва да е много под части от секундата. Някои елементи също така тряба да се изградят за периферни изчисления (т.нар. Edge). Отделеният капацитет за подобни ключови приложения също е в важно нещо. 5G SA мрежите помагат за изграждането на всичко това, като те се водят първата голяма стъпка в тази посока.

Развитието на 5G в България

В България 5G стартира по различни начини за телекомите. „Виваком“ тръгнаха първи, като пуснаха такава услуга по DSS технология. Тя реално се базира изцяло на 4.5G инфраструктурата и честотите, с които телекомът вече разполагаше. Подобен подход предприе и „Йетел“ (бившият „Теленор“) няколко месеца след това.

Втори беше „А1 България“, които тръгнаха с традиционната модернизация на базовите станции по 5G стандарт и честоти в 3.6GHz. Първоначално взети като тестови, а през пролетта на 2021 г. те бяха разпределени за трите оператора след изненадващ търг от страна на регулатора. Освен модернизацията на опорните мрежи и продължаващата такава на базовите станции, следващите стъпки в развитието на 5G в България са разпределението на честотите в 26GHz и в 700MHz.

The post „А1 България“ пусна своята самостоятелна (SA) 5G мрежа appeared first on TechTrends България.

Истинският акцент обаче дойде по време на презентациите, когато така, между другото, телекомът обяви, че ще инвестира общо 780 млн. лева в подмяна на мрежата си до 2024 г. Сумата е внушителна, като представлява близо две трети от приходите на компанията за миналата година. Тя ще се използва за пълна подмяна на мрежата, което ще позволи съвсем скоро „А1 България“ да разгърне напълно самостоятелна 5G мрежа в страната.

Мащабни инвестиции

През 2020 г. и 2021 г., операторът е вложил 46.5 млн. лева за модернизация на инфраструктурата си към пето поколение. От тях 4.7 млн. лева са дадени само за лиценз на честотите в 3.6 GHz. Сумата беше увеличена с малко, след като регулаторът организира търг за разпределението на този спектър след агресивната намеса на „Виваком“.

Плановете на „А1 България“ за следващите три години са наистина мащабни. Според Красимир Петров, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в компанията, до 2024 г. инвестициите в инфраструктура ще достигнат внушителните 780 млн. лева. Не беше уточнено дали това включват вложените средства на телекома в страната през годините и пускането на 4G.

Беше потвърдено, че „А1 България“ реално ще предприеме пълна подмяна на мрежата си до 2024 г. Опорната инфраструктура ще бъде изцяло модернизирана до 5G стандарт, което от своя страна ще позволи да се изгради самостоятелна (SA) услуга от пето поколение. Последното означава, че всички компоненти в инфраструктурата ще бъдат по този стандарт и няма да има зависимост от 4G елементи.

През август „А1 България“ обяви, че е избрала два доставчика на оборудване – Nokia ще поеме радиорелейната мрежа (RAN), докато Ericsson ще отговаря за опорната част.

Покритие и 5G надпревара

За момента, телекомът е осигурил 5G покритие от 50.3% от населението, като са включени 75 града и курорти. За 2022 г. намеренията са обхватът на новата услуга да достигне 67.2% от населението. За разлика от другите два оператора, „А1 България“ разчита изцяло на физическа модернизация на мрежата – тоест на подмяната на активното оборудване.

Това дава по-добри резултати при скоростите и капацитетите спрямо DSS технологията, която се ползва от „Теленор България“ и „Виваком“. В същото време последните два могат да използват по-голямото покритие на своята 4.5G мрежа, за да предоставят услуга от пето поколение.

„Не използваме DSS, защото може да използваме 100MHz лента в 3.6GHz спектър. Това е повече от колкото другите оператори разполагат общо в останалите спектри“, коментира Красимир Петров и уточни, че DSS се ползва единствено за тестове в централата в София.

„Не използваме DSS, защото може да използваме 100MHz лента в 3.6GHz спектър“ Красимир Петров, A1 България

Той допълни, че за да може да споделят досегашните честоти с 3.6GHz операторите, които разчитат на DSS трябва да инвестират в нова инфраструктура с базови клетки, които да излъчват на тези вълни. С други думи – физическата модернизация на мрежите е неизбежен процес и засега другите два оператора просто го отлагат във времето. Това дава добър начален старт за „А1 България“ в дългосрочната надпревара за 5G.

Очакванията на индустрията са скоро „Виваком“ да поеме по този път на постепенна пълна подмяна на мрежата. На ниво група беше прието, че ще се разчита изцяло на оборудване на Nokia, както за RAN, така и за опорна мрежа.

Красимир Петров от „А1 България“ коментира, че телекомът има планове за използване на другите определени честоти за 5G – в 700MHz и 26GHz. Там нещата зависят от регулатора – кога ще бъдат освободени, какви ленти ще бъдат предоставени на операторите, както и колко ще струват.

Дронове от БАН

Споменатият дрон за доставка е разработен от Института за космически технологии и изследвания към Българската академия на науките (БАН) съвместно с „А1 България“. За навигация и сигнал за управление се използва 5G мрежата на оператора. Предимствата на мрежата от пето поколение е, че предоставя непрекъсната връзка без забавяне и това осигурява на безпилотния апарат безпроблемно да му се увеличи радиуса на действие.

Според Красимир Петров от „А1 България“ така може да се осигури пробег от стотици километри. Професор Димо Зафиров от БАН обясни различните концепции за използването на дронове в бъдеще – от индустриални приложения до пренасянето на товари и лични транспортни средства. На изложение бяха показани и различни безпилотници – разработени от българския институт. Те включват от малки дронове с удължен пробег до сравнително средни такива с добра товароносимост.

Минутка за продукти и услуги

Доставеният iPhone 13 беше в основата на представените продукти, на които „А1 България“ акцентира по време на семинара. От 8 октомври, компанията вече предлага всички модели от новите смартфони на Apple, които ще идват във всичките налични разцветки. Допълнително, операторът ще ги продава в пакет с бързо 20W зарядно, което вече не влиза в оригиналния комплект. Цените започват от 1 189 лева за iPhone 13 Mini и надминават 2 000 лева за iPhone 13 Pro Max. Като става дума за 128GB версии и с двугодишен договор A1 Unlimited Ultra.

Телевизионната платформа Xplore TV вече ще е налична през приложение за умни телевизори на Samsung и LG. Работи се по версия за Android, а вече тя е възможна за достъп през онлайн браузър.

Михаил Семерджиев, старши мениджър „ICT услуги“ в „А1 България“ направи обзор на различните приложения за киберсигурност. В него беше включено и сътрудничеството с Acronis, което беше обявено през пролетта.

По-интересни бяха примерите за Интернет на нещата (IoT), които телекомът вече е разработил за различни клиенти. Сред тях са решение за следене на качеството на въздуха за Столична община. Подобен проект, само че за потреблението на минерална вода в Казанлък. Телекомът представи и системата за умно сметосъбиране, както и как една община е спестила 50% от разходите си по това перо.

The post „А1 България“ ще подмени цялата си мрежа до 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Изборът е направен на централно ниво от Telekom Austria Group (TAG) – компанията-майка на българския оператор. Тези доставчици ще се използват освен в България, така и в Сърбия, Хърватска и Словения. Решението да се ползват два вендора следва тенденциите и насоките на Европейския съюз за диверсифициране на производителите на телеком оборудване. Освен това, то централизира и оптимизира разпределението на доставчиците за звената на TAG в региона.

Кой какво ще прави в България

А1 България“ ще разпредели модернизацията на своята мрежа и изграждането на 5G инфраструктура по следния начин. Nokia ще отговаря за доставката на радиорелейно оборудване (т.нар. RAN) или казано по друг начин – на базовите станции. Опорната мрежа ще бъде изградена от Ericsson. Досега, Nokia беше основният доставчик и в двата компонента на „А1 България“. В много по-малка степен участие имат и други доставчици, като Cisco, Ericsson и ZTE.

Изборът на шведския вендор за „А1 България“ бележи връщането му на местния пазар. Преди десетилетия, когато телекомът беше „Мобилтел“, той разчиташе на Ericsson почти изцяло на него за своето оборудване. Впоследствие, компанията премина основно към Nokia, а шведската компания почти не разполагаше с бизнес в страната.

Изборът на финландците не беше изненада, след като TAG ги беше вече посочила за основен доставчик в основния си пазар в Австрия. Първите 5G тестове и настоящите разширявания се осъществяваха основно с оборудване на Nokia.

Добавката на Ericsson е логична, заради останалите пазари в региона на TAG. Шведският вендор е основен в изграждането на досегашната 4G инфраструктура в Словения, Сърбия и Хърватска, както за опорната, така и за радиорелейната. В трите държави ще се преразпредели по същия начин, както в България. Nokia ще поеме RAN мрежата, докато опорната ще премине при Ericsson.

5G надпревара

Договорът е важен за „А1 България“, тъй като компанията започва да разгръща модернизацията към 5G. Операторът разчита изцяло на подмяната на активното оборудване на настоящите клетки и потенциално разкриването на нови базови станции в развитието на новата услуга. Другите два телекома, предпочетоха хибриден подход, при който настоящата 4.5G мрежа се модернизира по софтуерен път да предоставя 5G връзка, както и засега в по-малка степен на подмяна на физическата инфраструктура.

Контрактът е важен и от друга гледна точка. Той показва, че за да има пълна физическа подмяна на мрежата, трябва да се сключи подобен договор поне с един вендор. Другите два телекома прибягват до хибридния подход, заради зависимостта си от Huawei. Китайският доставчик все още е обект на санкции от страна на САЩ. Цялата радиорелейна мрежа на „Виваком“ е дело на Huawei, докато при „Теленор“ освен нея, китайският гигант е правил и опорната.

The post „А1 България“ изгражда 5G мрежата си с Nokia и Ericsson appeared first on TechTrends България.

Тези постижения обаче идват със сравнителен или намаляващ растеж на абонатите, поне в сегментите, които се обявяват публично от „А1 България“. Мобилните клиенти от години намаляват, заради изчистването на неактивните и дублиращи SIM карти, което е вследствие на преминаването на дългосрочни и по-скъпи договори. През второто тримесечие на 2021 г. наблюдаваме потенциално забавяне на този процес, което може да е индикация за стабилизиране на абонатите на подобен тип услуги.

„А1 България“ и TAG от началото на годината спряха да обявяват потребителите на платена телевизия, затова нямаме представа какво се случва с тях. Те ще бъдат видни догодина, когато регулатора публикува тази информация за 2021 г. подадена от всички оператори.

Скоростен ръст на приходите

Приходите на „А1 България“ се увеличават със стабилните 19.5% до 145.1 млн. евро през второто тримесечие на 2021 г. През същия период миналата година те са били 121.5 млн. евро. Ръстът е малко по-умерен на шестмесечна база – от началото на 2021 г. постъпленията са в размер от 277.3 млн. евро или 11.3% повече от предходната.

TAG коментира в своя отчет, че има ръст на постъпленията от почти всички сегменти, но няколко фактора са по-изразителни. Първият е пускането на търговска 5G мрежа през ноември и представянето на новите тарифи свързани с нея. Те реално бяха най-скъпите 4G планове преработени и оптимизирани за новото потребление. От началото на годината, трите телекома влязоха в кратка битка по този показател, след като „Виваком“ пусна първа 5G тарифи с неограничен трафик на мобилен пренос на данни. Ефективно през второто тримесечие, всички преминаха в подобен формат.

Явно има интерес към тях, защото приходите от мобилни услуги се увеличават. Вторият фактор е нарастване на доходите и от фиксирани такива, което е тенденция при телекома от известно време, покрай стратегията за засилване на този тип предложения. Третият е продажбата на оборудване и устройства, което показва стремеж на потребителите да модернизират своите смартфони и друга техника.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също отчита възходящ тренд. През второто тримесечие на 2021 г. тя достига 55.4 млн. евро или бележи ръст от 15.2% на годишна база. Любопитно е, че за разлика от приходите, EBITDA расте с по-голям темп за шестмесечието, като е 111 млн. евро с 18.1% на нарастване.

Застоят при абонатите

От началото на годината се забелязва потенциално стабилизиране на мобилните абонати. Както отбелязахме трите оператора отчитаха отлив, покрай отписването на неактивни SIM карти. Този процес явно вече е към края си, поне при „А1 България“. Телекомът отбелязва минимален спад от 0.6% на мобилните абонати до 3.737 млн. на годишна база. На тримесечна база спрямо януари-март 2021 г. понижението е само с около 5 хиляди потребителя. Това може да се приеме за потенциална индикация за стопиране на процесите по изчистване на SIM картите. Най-добре ще се очертае за тенденция, като се проследят резултатите и на другите два телекома.

Ситуацията е сходна и доставката на домашен интернет. Абонатите в този сегмент се увеличават минимално с 3.5% на годишна база и вече са 487.9 хил. през второто тримесечие. Това може да се окаже важен индикатор за ситуацията на пазара и за „А1 България“. „Виваком“ от началото на годината придоби няколко малки оператора и най-вероятно с тях ще увеличи своята абонатна база.

Застоят на абонатите при „А1 България“ може да е индикация, че вече много трудно се привличат нови и шансът за по-големи промени вече става основно с придобиване на малки доставчици. Покупките на „Виваком“ подкрепят тази теза.

За съжаление, от началото на 2021 г. TAG и „А1 България“ спряха да обявяват абонатите на платена телевизия. Надеждата е, че компанията ще ги обяви в своите годишни доклади, ако ли не, ще трябва да чакаме списъците на Комисията за регулиране на съобщенията. Регулаторът събира информацията за различните абонати на годишна база и я публикува публично. Това обаче се случва през лятото на следващата година. Така данни за 2021 г. ще получим през 2022 г.

Инвестиции и другите показатели

Увеличението на приходите и застоят на абонатите логично ще доведе до ръст на един друг ключов показател – средномесечния приход от абонат (ARPU). Той се повишава с 9.8% през второто тримесечие до 6.4 евро. В доклада на TAG той вече е скрит от началото на годината, но засега българския оператор го съобщава индивидуално. Друг скрит показател от януари 2021 г. е churn rate-а, който показва процентът на отказали се от услугите на компанията потребители.

„А1 България“ отчита доста стабилен и очакван растеж при капиталовите инвестиции (CAPEX). Това се дължи на факта, че компанията в момента модернизира мрежата си и разгръща традиционно 5G. За първото шестмесечие инвестициите на българския оператор са се увеличили с 89.9% до 55.5 млн. евро.

Това се дължи както на разгръщането на нови 5G базови станции, така и на плащането на лицензите за новите честоти, най-вече в 3.6GHz спектър. „А1 България“ разчита изцяло на традиционния метод за развиване на услуга от пето поколение, което включва физическа модернизация на радио обектите в страната.

Другият подход – DSS, използва повече софтуерна модернизация на съществуващото оборудване. „Виваком“ и „Теленор“ обявиха, че ще ползват комбинация от двата, което означава, че при тях инвестициите ще са по-малки в началото и потенциално по-разтеглени във времето. За разлика от „А1 България“, при които имаме явен ръст в този показател. TAG обаче уточнява, че CAPEX е сред индикаторите, които няма да се съобщава на тримесечна база. С което по-трудно ще проследяваме динамиката на инвестициите. Тенденцията за поетапно затваряне на информацията от TAG продължава с пълна сила през 2021 г.

The post „А1 България“ със стабилен ръст по почти всички показатели през пролетта appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ стартира първа своята 5G мрежа още през септември миналата година. Тя обяви, че първоначално ще разчита на технологията DSS и ще има доста ограничени възможности, но постепенно ще ги разширява. „А1 България“ я последва през декември 2020 г. със собствена услуга от ново поколение, която е изградена по традиционния начин. „Теленор България“ пусна 5G услуга едва през юни 2021 г., като заяви, че ще развива хибриден похват – ще използва традиционната и DSS технологии паралелно.

Това доведе до своеобразно раздразнение от страна на „А1 България“, които ребрандираха своята мрежа, като 5G Ultra. Целта е да покажат, че техните услуги са по-добри от тези на конкурентите им. Рекламната стратегия през последната половин година на „А1 България“ беше насочена именно в тази посока – че те разполагат с истинска услуга от пето поколение, докато останалите имат нещо, което е само на име такова.

Какво представляват те

Подобно на всички подобни пазарни надпревари между големи компании, истината е някъде по средата. Традиционният похват е, както повечето хора си го представят – това е физическа модернизация на базовите станции. Тя може да включва добавянето на нови модули или подмяната на старите, за да се предоставя 5G сигнал.

От своя страна DSS е повече софтуерна модернизация. Тя се води официално 5G технология, но и в същото време се смята за временно решение или за първа крачка към изграждането на подобна инфраструктура.

Съкращението идва от Dynamic Spectrum Sharing или динамично споделяне на спектъра. Чрез него се разпределят наличните радиочестоти, така че една лента да може да се използва едновременно за повече от едно поколение мобилни комуникации. Различните поколения имат определени изисквания. Например, за LTE Advanced или 4.5G са необходими поне 2x20MHz непрекъснати ленти. Ако трябва да се ползва капацитет от други, то тогава се прилага технологията Carrier Aggregation.

DSS премахва това ограничение и така, „Виваком“ през есента на 2020 г. обяви, че преразпределя наличния си спектър. Това става по начин, при който се заделя достатъчно ресурс и за 5G сигнал. При стартирането на услугата, разпределението беше следното: за 2G се ползват лентите в 900MHz и 1 800MHz, за 3G – 900MHz и 2 100MHz, за 4G – 900MHz, 1 800MHz и 2 100MHz и за 5G останалите в 1 800MHz и 2 100MHz.

Трябва да отбележим, че през 2021 г. трите телекома получиха много нови радиочестоти. Всяка от компании получи 2x20MHz в 2.6GHz за постоянно ползване, както и част от ресурса, който беше останал в 2 100MHz. 5G честотите в 3.6GHz бяха разпределени след търг с тайно наддаване през април и лицензите бяха връчени през май.

Възможностите на DSS

DSS има няколко предимства, които може да определим. Това е бързо софтуерно надграждане на настоящата мобилна мрежа, която изисква по-малко инвестиции и подмяна на оборудване. Разгръща се по-бързо и съответно компания с добре развита 4.5G инфраструктура, може да предложи много по-голямо покритие за доста кратък срок. Естествено има и няколко недостатъка.

Възможностите на традиционната 5G

Традиционният метод за изграждане, брандиран от „А1 България“ като 5G Ultra, е да се подмени или допълни оборудването на настоящите базови станции. Това е най-добре познатият, но и скъп начин за модернизиране на мрежата. За да работи на 5G, при него имаме и едно допълнително условие – налични честоти в 3.6GHz.

Предимствата му са, че качеството на услугата ще бъде осезаемо по-добро от това на досегашната 4.5G мрежа. По-високи скорости (теоретични над 1Gbps), значително по-малко забавяне (под 12ms) и много повече устройства свързани на единична клетка. Както и, че много лесно операторът може да добави нов смартфон към услугата си, защото се изисква поддръжка на съответната честота, но не и на по-специфичната DSS.

Защо се стигна до това разделение

Това е въпросът който си задавате – защо телекомите в страната предприеха двата метода, а не разчитат само на единия? DSS, както отбелязахме е временно решение, подходящо за стартиране.

В средносрочен план всички компании ще трябва да опрат до традиционния подход. Затова „Теленор България“ обяви, че ще ползва двете технологии, стъпка, която и „Виваком“ предприе, след като трите телекома се сдобиха с официалните лицензи за радиочестотите в 3.6GHz.

Причините са няколко:

1. Бързо разгръщане на мрежата. Чрез DSS „Виваком“ се похвалиха, че първи са пуснали 5G услуга в страната. Те заедно с „Теленор“ успяха да осигурят и по-добър обхват от своя конкурент „А1 България“. Там, където обаче няма физически 5G клетки, двете компании предоставят по-слаба откъм качество услуга.
2. Забавянето на разпределението на 6GHz честоти. Коронавирус пандемията измести предоставянето на новите лицензи за 5G честоти и вместо през лятото на 2020 г. това се случи едва през май тази година. „А1 България“ предприе лек риск, като за своята услуга от ново поколение използваше временните разрешителни за ползване на ресурса в 3.6GHz.
3. Силна зависимост от Huawei. Неясното бъдеще на използването на оборудването на китайския гигант се пренася към 5G мрежите на „Теленор“ и „Виваком“. Мобилната им инфраструктура е изградена почти, ако не и напълно от Huawei. Физическата модернизация към 5G ще изисква много повече пари и време от компаниите, за да заменят и част от 4G компонентите си с такива, които не са от китайския вендор. Все неща, които те не могат да си позволят. Любопитно е, че „А1 България“ разчита основно на Nokia, но Telekom Austria Group призна наскоро, че използва и такова от Huawei при разгръщането си на 5G услуги. Ако САЩ затегнат примката срещу китайския производител, може да се получи доста сложен за българските телекоми сценарий.

Бъдещето

Традиционният метод на разгръщане на 5G ще замени напълно DSS след година-две най-вероятно. През това време ще се прави плавна подмяна на ключово оборудване с ново от страна на „Теленор“ и „Виваком“. Съществува и възможността този процес да се проточи допълнително. Не само от финансови съображения, но и ако двата телекома решат да предприемат този ход, едва след като се разпредели и спектъра в 700MHz.

Тези честоти са ключови за осигуряване на покритие извън населените места и особено в отдалечените региони. Разпределението им в момента е замразено, поне докато не се освободят достатъчно ленти и за трите телекома. Министерство на отбраната ги използва за основни при комуникацията с изтребителната авиация и докато не влязат на въоръжение новите изтребители F-16 Block 70, това надали ще се случи.

The post DSS срещу 5G „Ultra“ – битката на новите технологии appeared first on TechTrends България.