Допреди година, изграждането на 5G мрежи в България беше по-скоро мираж, заради редица проблеми, пред които бяха изправени родните телекоми. Но основният акцент в родния сектор през 2019 г. беше с предприемането на ударни действия в преодоляването на тези предизвикателства. По този начин, се очаква петото поколение мобилни услуги да стартират през новата 2020 г. Така, първата година от новото десетилетие ще бъде белязана основно с пускането на 5G мрежите в страната.

Има още няколко събития и тенденции, които белязаха изминаващата 2019 г. и най-вероятно ще продължат до голяма степен и през следващата 2020 г. Това включва приключването на поредната смяна на собствеността на най-големия по приходи телеком в страната „Виваком“, предстоящата засилваща се конвергенция между предлагането на мобилни и фиксирани услуги и съдържание, както и потенциална смяна на бизнес модела на абонаментите.

Ще разгледаме четирите елемента по отделно в настоящия ни обзорен анализ за телеком сектора в страната.

Честотни ограничения

Още при разгръщането на 4G мрежите, мобилните оператори в България се сблъскаха с няколко основни проблема. Най-големият беше и все още е – недостигът на свободни радиочестоти. Без допълнителен спектър, телекомите трябва да разпределят много внимателно капацитета на инфраструктурата си, за да поддържат баланса в предоставянето на услугите си.

От близо десетилетие, компаниите се опитват да убедят държавата да освободи така важните за тях честоти в 700MHz и 800MHz. Без тях, те разполагат единствено с доста ограничените откъм размер и капацитет ленти в 900MHz за осигуряването на национално покритие. Тези честоти са заети основно от Министерство на отбраната и до голяма степен по-конкретно от изтребителната авиация. С което тяхното освобождаване беше пряко обвързано с потенциалното закупуване на нови бойни самолети или модернизирането на старите. Процес, който се влачи от края на 90-те години на миналия век.

Без честотите в 700MHz и 800MHz, телекомите няма да могат да разгърнат мобилните 5G и дори 4G мрежи, така че да постигнат покритие на територията на цялата страна. A1 България например обяви в своя своеобразен отчет за модернизацията на инфраструктурата си, че е постигнала 99% покритие на населението, което разполага с 4G връзка. Което означава, че извън населените места, основните пътища и курортите най-вероятно ще трябва да разчитате на 3G връзка, при това ако сте късметлии. Това е максимумът на телекомите в момента, поради липсата на достатъчно честоти за национално покритие, като наличните се ползват от по-старите поколения.

Излизане от дълбокия сън

Този въпрос зависи до голяма степен от държавата и различните отговорни за това ведомства. След близо десетилетие пасивно отношение по проблема и изправени пред опасността страната ни да изостане технически с разгръщането на 5G мрежите, правителството и регулатора излязоха от дълбокия сън и предприеха редица мерки за преодоляването му.

Изминалата 2019 г. беше белязана с важно развитие в тази област. От една страна, сделката за закупуване на нови осем изтребителя F-16V беше задвижена и дори предплатена. От друга, Министерски съвет обяви, че освобождава спектъра в 700MHz за телекомите, като по неофициална информация, военните са били убедени да предоставят всички налични ленти при него. Както има и подобна индикация за честотите в 800MHz, но за момента няма официално или достатъчно достоверно потвърждение за това.

Другият скок в преодоляването на предизвикателствата е  постигнатото споразумение между телекомите и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за понижаване на таксите, които първите плащат на държавата за ползването на ресурса. Преговорите между двете страни продължиха близо година и половина, като в момента единствено трябва да бъдат одобрени новите тарифи от Министерски съвет, за да влязат в сила.

Така, операторите ще могат да вземат новите честоти на по-ниски цени, тъй като придобиването на прекалено много радиоресурс на висока стойност може да не се окаже рентабилно за тях. Този спор се водеше между бизнеса и регулатора в продължение на повече от десетилетие. Фактът, че това може да попречи по-бързото разгръщане на 5G услугите, доведе до по-активни действия от държавата.

Другите няколко пречки в изграждането и модернизирането на мобилни мрежи, като облекчаване на административната тежест при издаването на строителни разрешителни и вдигането на тавана за електромагнитни излъчвания са все още в много ранна фаза на междуведомствени разговори. Както и все още няма официално обявени мерки в тези насоки.

По-спешният проблем с честотите е пред решаване, като КРС обяви, че към май се очаква да пусне на търг необходимите честоти за 5G и потенциално допълнителни такива за 4G. Самите телекоми обявиха, че имат готовност да пуснат услуги базирани на пето поколение мобилни мрежи през 2020 г. Трите основни оператора започнаха 5G тестове през 2019 г., като ползваха временни разрешителни за ползване на честотите в 3.6GHz. Този спектър се очаква да бъде разпределен първи през новата година.

Новите балкански оператори

Телеком пазарът в България се раздвижва през 2019 г. и по друго направление – корпоративно. Основният акцент е продажбата на най-големия оператор по приходи – „Виваком“ на регионалната група United Group. Въпреки, че тя е започнала своята дейност като кабелен и интернет доставчик в Сърбия, дружеството може да се разглежда повече като финансов инвеститор, защото се контролира основно от британския инвестиционен фонд BC Partners.

Сделката беше обявена в края на 2019 г. и се очаква да бъде приключена през първите месеци на новата 2020 г. Преди това, тя трябва да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Антимонополният регулатор през последните 12 месеца спря опита на собственика на „Теленор“ в България PPF Group да придобие „Нова броудкастинг груп“. Инвестиционният фонд воден от чешкия милиардер Петр Келнер не се отказа от закупуването на медийни активи в страната и вместо това се прицели в CME – собственикът на „Би Ти Ви Груп“. За разлика от предходния опит, този път фондът на Келнер трябва да получи одобрението на Европейската комисия, а не на КЗК, защото сделката обхваща няколко страни от Европейския съюз. И тя се очаква да бъде приключена през първите месеци на 2020 г.

Ако бъдат финализирани двете сделки ще станем потенциални свидетели на две големи тенденции. Първата е във все по-голямо съсредоточаване на съдържание и доставки на телеком услуги в трите водещи оператора в България. От три години A1 активно развива собствени ТВ канали, като голяма част от изпълнението е аутсорснато на „Нова броудкастинг груп“. С придобиването на CME, „Теленор“ ще получи потенциален достъп и обвързване с медийните активи на bTV и останалите канали на групата. United Group от своя страна разполагат със силно ТВ присъствие със собствения си бранд United Media. След придобиването на „Виваком“, последната медийна група има шанс да навлезе в България.

Другата голяма тенденция е, че чрез тези покупки, PPF Group и United Group реално създават два големи балкански телекома. Които имат милиони абонати в почти целия полуостров и с възможност да се развиват услугите, така че да се предлага едновременно съдържание и доставка на ТВ, мобилен или сателитен сигнал (потенциално). Също така, PPF и United заедно може да станат новите собственици на Telekom Romania в северната ни съседка. Което ще бетонира позициите им на силни балкански телеком групи, особено след приключването на вече споменатите две сделки.

Пречистеният „Булсатком“

Изминалата 2019 г. доведе до смяна на собствеността в още едно важно дружество в България – „Булсатком“. Досегашните акционери и съоснователи Максим Заяков и Пламен Генчев бяха или извадени от структурата или с намалено влияние, след като големите задължения на сателитния оператор, накараха кредиторите да поемат нещата в свои ръце. През последните близо две години, „Булсатком“ преминава през пълно преструктуриране и в крайна сметка оцелява, но цената е нова акционерна структура, както и силно занижени амбиции.

Оригиналните кредитори излизат всички без Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която остава с 13.9% дял, като са привлечени нови такива. Фондът BlackRock влиза с 34.4% акции, делът на Пламен Генчев се свива от 40% на 20%. Към кредиторите се добавят фондът St Andrew’s с 18.4% и „Улас Инвестмънт“ (който е параван за Българската банка за развитие – ББР) с 13.9%. Информацията е потвърдена от източници на седмичника „Капитал“ през декември.

Новите собственици на „Булсатком“ обявиха, че са преструктурирали огромна част от задълженията и част от операциите на компанията, но тепърва ще се изясняват ключови елементи. Като например дали ще се продължи развитието на мобилна мрежа и съответно дали няма да се освободят честотите, които дружеството държи. Както и какво ще се случи с близо двете хиляди служители на оператора. Едно от условията, които ББР е поставило за влизане е да няма съкращения на персонала.

Тихото поскъпване

Добавянето на различно съдържание, стрийминг услуги и развитие на 4G услугите, доведе до очакваното поскъпване на мобилните пакети в България. Тенденцията се спазва до голяма степен и от трите оператора. В момента компаниите реално разделят своите планове на две категории – едната е по-достъпна, но с почти никакъв включен трафик, а втората разполага с повече трафик и включени допълнителни услуги, но и по-скъпа.

Това стана с обновяването на основните планове на трите оператора през 2019 г. Вече е много трудно да се намери балансиращ такъв, който да включва разговори и само трафик за над 5GB, без допълнителни услуги за под 30 лева. Поскъпването е тенденция от последните три години, като става поетапно, но все повече се усеща това разделение.

Тя най-вероятно ще продължи и през 2020 г., когато бъдат пуснати 5G мрежите в България. Телекомите по света все още не са достигнали до ясна визия как е най-удачно да тарифират новата услуга. Някои оператори в страни с работещи мобилни мрежи от пето поколение, загатват, че все пак ще се наложи да се пуснат отделни планове за нея. Които съответно ще са по-скъпи. Причината е, че 5G ще изисква поредната порция големи инвестиции от операторите и в един момент, те ще се опитат да си ги възвърнат. Сумарно трите изчисляват, че ще вложат около 800 млн. лева за изграждането на новите мрежи в страната.

Има шанс, тази тенденция с поскъпването на плановете да не се случи в България. Или поне не веднага. Причината е в позицията, която заема в момента държавата. Тя може да се обобщи по следния начин – „ние понижаваме таксите за честотите, в замяна операторите не повишават таксите за крайните потребители“. Дали това ще се случи, дали поскъпването ще дойде със закъснение или на етапи, както беше при 4G ще разберем през следващите години.

The post Българските телекоми в очакване на 5G appeared first on TechTrends България.

Всички тези тенденции са валидни от няколко години, но едва сега има чувствителен ръст. Той беше виден още при съобщаването на годишните резултати на трите водещи телекома A1, „Теленор“ и „Виваком“. Като силното им представяне се очертава да продължи и през настоящата 2019 г. Поне такива са индикациите от техните отчети за първото тримесечие.

В последните горещи дни на юни, Комисията за регулиране на съобщенията публикува своя годишен доклад за състоянието на индустрията. Той ни позволява да надникнем, макар и частично в тенденциите и да сглобим цялата картина за телеком сектора в страната. Като включим в контекста и по-малките играчи.

Трите основни телекома затвърждават бавно, но уверено своите доминиращи позиции

Основните заключения са, че пакетните услуги продължават да владеят пазара, а трите основни телекома затвърждават бавно, но уверено своите доминиращи позиции в сектора.

В следващите редове ще разгледаме данните, които държавния регулатор събира и публикува всяка година, както и тези обявени от големите телекоми в своите годишни финансови отчети. В частта за абонатите има разминавания в информацията между двата източника, като причината се крие в методологията и начина на отчитане на КРС и операторите.

Първият истински ръст

През 2018 г. приходите от всички сегменти се увеличават с 5.5% спрямо предходната година до 2.57 млрд. лева. Така, телеком секторът за първи път от 2009 г. се връща към растеж на приходите. През последните две-три години, подобни резултати отчитаха единствено големите оператори, но като цяло пазарът се свиваше. Тази тенденция беше нарушена през изминалата година.

Увеличението на приходите трудно може да компенсира цялостния спад през последното десетилетие. В пика на телеком пазара през 2008 г., те достигат 3.5 млрд. лева, което е с близо милиард по-малко от миналата година. Стриктните регулации и трансформация на сектора през последващите години, в комбинация с финансовата криза свиха драстично постъпленията на операторите през този период.

Част от отличното представяне може да се обясни с цялостното подобрение на българската икономика

Настоящият ръст от 2018 г. до голяма част може да се обясни с цялостното нарастване на икономиката на страната. Но дори и там, тя не следва с достатъчно силни темпове. Поради тази причина, делът на телеком сектора спрямо брутния вътрешен продукт спада от 2.5% на 2.4%.

Началото на 2019 г. започва силно за операторите, особено за големите, което дава предпоставки темповете на растеж да продължат до края ѝ.

Разделен по сегменти, пазарът също показва интересни тенденции. Приходите от предоставянето на гласови услуги спада. Не само на фиксирана телефония, но и на мобилните разговори. Те все още съставляват малко под половината от целия телеком пазар, като формира 1.2 млрд. лева приходи през 2018 г.

Вече основният източник на растеж за телекомите е предоставянето на интернет, в което се включва и мобилния такъв. То се увеличава с 16% до 887 хил. лева спрямо 750 хил. лева през 2017 г.

Мобилният интернет е основния източник на свежи приходи за операторите

Предвид, предстоящото развитие на мобилните мрежи от пето поколение (5G) и засилването на 4G мрежите на операторите, няма да се учудим ако тази тенденция се запази.

Друг важен елемент е предоставянето на ТВ и радио услуги. Операторите успяват да повишат цените с включването на различни пакети с допълнителни канали, в някои случаи и на ексклузивно съдържание. Ще бъде интересно да се проследи все по-голямото предлагане на стрийминг услуги от страна на операторите. До голяма степен то се реализира чрез партньорски споразумения с доставчици като HBO например и поне за момента не влиза в данните на КРС. Доста е вероятно през следващите години, да се забележи изменение по показателите за ТВ и радио, особено ако големите телекоми предложат собствена локализирана стрийминг услуга.

Силата на пакета

Данните от годишния доклад на регулатора демонстрират и голямото влияние на пакетните услуги. Според КРС близо половината от абонатите на фиксирана телефония (46%), две трети от тези на мобилна (66%) и около една трета на фиксиран интернет и ТВ (35% и 32% съответно) ползват услугите в комбинация с други.

Уловката тук е, че КРС отчита като пакет, съчетаването на мобилен глас и интернет в едно. Което от известно време съставлява основните планове на мобилните оператори. Предвид засиленото проникване на смартфони в страната през последните години е нормално да отчетем високи стойности.

Пакетните услуги продължават нарастващата си популярност

Като изключим основните три телекома, още 86 компании предлагат пакетни услуги, като в повечето случаи става дума за комбиниране на домашен интернет и телевизия в едно.

Въпреки опасенията на по-малките оператори, тройните абонаменти (които включват мобилна и фиксирана услуга) са доста малък дял от пазара. Двойните пакети съставляват 98% от общия брой предлагани комбинирани абонаменти. За сметка на това съчетаването между мобилен глас и фиксиран и мобилен интернет отчита голям ръст при генерирането на приходи. Но остава с незначителен дял на пазара.

Операторите про-форма

КРС подчертават доста ясно, че предлагането на мобилни услуги от „Булсатком“ и „Ти.ком“ (прехвърленият лиценз от фалиралия „Макс телеком“) е повече от незадоволително. Нещо, което е намекнато в приетата политика за разпределение на радио честотите за 5G и 4G. Първото поддържа малко под две хиляди абоната за мобилен интернет и около 900 за гласови услуги. Докато второто разполага с едва малко над 1 700 потребителя на мобилен интернет. Което показва, че приемането на лиценза към „Ти.ком“ не означава автоматично прехвърляне на абонатната база. В пика на бизнеса си, „Макс телеком“ разполагаше с близо 10 хил. клиента на мобилен интернет.

Четвъртият и петият мобилни оператори са все повече такива само на хартия

Така мобилните услуги си остават царство на трите телекома – A1, „Теленор“ и „Виваком“. При тях динамиката за момента остава без съществена промяна. A1 е за момента безапелационния лидер с малко под 4 млн. абоната. С близо милион по-малко изравнени са „Теленор“ и „Виваком“. Това показват данните от отчетите на трите компании, които броят в тях всички активни SIM карти. Тези на КРС се различават в посока надолу при броя на абонатите. Причината е, че, регулаторът ги разделя на такива за гласови услуги и пренос на данни.

При приходите в мобилния сегмент също няма големи промени. Тук, „Теленор“ води с малко пред A1, като успява по-добре да монетизира гласовите услуги с обвързването на плановете с предлагането на по-скъпи 4G пакети. Според КРС, „Виваком“ успява да е лидер по приходи и абонати при предлагането на мобилен интернет. При него не се включва предлагането на едро на SIM карти за касови апарати, асансьори или банкомати (т.нар. M2M). Което е също част от бизнеса на трите основни телекома.

Битката за оптиката

Най-голямата надпревара е при предоставянето на фиксирани услуги, като очевидна е битката при домашния интернет. Той е в момента основен източник на растеж за пазара, заедно с мобилния пренос на данни. Вторият е тясно контролиран от трите основни оператора, докато при първия е един от малкото сегменти, в които все още е налична солидна конкуренция.

Която е в лицето на цели 644 фирми, които предлагат доставка на домашен интернет, от които всяка шеста (117 дружества) предлага това и на едро или с други думи на корпоративни клиенти. Трите основни играча – „Виваком“, A1 и „Булсатком“ държат близо две трети от пазара (62.2%) на база абонати и половината (50.8%) на база приходи. Което не остава много за останалите дружества. Затова повечето от тях са фрагментирани на локални или областни доставчици.

Трите водещи телекома при доставката на интернет притежават над 60% от пазара на база абонати

В надпреварата за лидерската позиция „Виваком“ и A1 са много близо един от друг по брой абонати. По данни на КРС, те са 515 хил. срещу 497 хил. потребители съответно. В отчетите на компаниите са записани по-ниски стойности, като там се има предвид броя на абонатите в оптичните мрежи на операторите. По този показател, разликата там е нищожна (две хиляди потребителя).

Тенденцията е, че A1 успява с агресивна кампания да привлече нови абонати и да елиминира доскорошната комфортна преднина на „Виваком“. Няма да е изненада, ако през 2019 г. двете компании не разменят позициите си. Ръстът на нови абонати за големите оператори все повече ще идва за сметка на малките доставчици. Предвид, техния силно фрагментиран дял е възможно през следващите години да има връщане на тенденцията за консолидация или намаляване на техния брой.

През 2018 г. се забелязва спиране на процеса на изчезване на интернет доставчици, но предвид усилващия се натиск и конфликт между правоносители, големи телекоми и малки компании, е възможно това да бъде временна глътка въздух.

Новият стар лидер – сателитната телевизия

Платената телевизия е в нов възход, като през 2018 г. бележи ръст на новите абонати с над 11%, които достигат 2.03 млн. Все още най-популярен и с най-голямо увеличение е доставката на ТВ сигнал през сателит. Броят на абонатите в този сегмент е половината всички или 1.028 млн., което е ръст от близо 19% спрямо предходната 2017 г. Това е добра новина за тримата основни играча „Булсатком“, „Виваком“ и A1, които единствени предлагат тази услуга на потребителите в страната.

Липсата от необходима кабелна инфраструктура (CaTV или оптика) и изгодните цени правят този метод на доставка на ТВ сигнал предпочитан сред потребителите. Затова не е изненада, че тя е основен източник на такъв в селата, където 84% от абонатите я предпочитат.

Макар и с плавни темпове, интернет телевизията (IPTV) продължава да си пробива път, като вече съставлява почти 22% от пазара на база потребители. Всичко това става за сметка на кабелната телевизия, която продължава своя спад и през 2018 г.

Едва 14% от доставчиците на телевизия са независими оператори

Крайният резултат е, че по данни на КРС, трите основни дружества – „Булсатком“, А1 и „Виваком“ контролират около 86% от абонатите и приходите в ТВ сегмента. Това води и до спад на броя на останалите доставчици, като според регулатора те са намалели с 2.4% до общо 254.

В данните обявени от самите компании, A1 води с малко пред „Виваком“ при 507 хил. срещу 468 хил. потребители. По този показател има разминаване спрямо информацията подадена в КРС. Тя показва, че „Булсатком“ е лидер със 793 хил., следван от А1 с 489 хил. и „Виваком“ с 468 хил. абоната. Разликите най-вероятно идват в различните метрики и това какъв тип потребители всеки от източниците отчита.

Ролята на платеното съдържание

Големият ръст на приходите при ТВ разпространение идва най-вече от факта за предоставянето на платено съдържание. Това вдига цялата цена на пакетните предложения, както и позволява допълнителни продажби на съществуващи клиенти. Това обяснява и увеличението на приходите от IPTV с 46% през 2018 г. Доста спрямо ръста на потребителите.

A1 е сред водещите в това отношение, чрез своите канали с ексклузивно спортно съдържание Max Sport. „Виваком“ също започна да ги предлага на своите абонати, чрез отделен пакет. Max Sport обаче се превърна и в главоболие за A1 през 2019 г., след като от началото на юли, Комисията за защита на конкуренцията започна разследване за заблуждаваща реклама с тях.

Бумът на платено съдържание ще подпомогне ръста на ТВ сегмента и като приходи, и като абонати. Тенденцията се очаква да продължи, но до кога ще продължи ще видим. Причината е, че в България започна да навлизат все повече стрийминг услуги, като „Теленор“ направи стъпки през 2019 г. да засили това съдържание. През следващите няколко години може да се очаква, че някой от телекомите ще се реши да пусне собствена платформа към която да пренесе нов източник на приходи.

Перспективата за настоящата година

Трите основни оператора продължават силната серия на финансово представяне от началото на 2019 г. Дали темповете ще се запазят тепърва ще ни покажат счетоводните отчети за първото полугодие, което се очакват през идните месеци.

Усилията на големите телекоми ще бъдат съсредоточени в няколко посоки. А1 и „Виваком“ ще се опитат да продължат развитието на максимално широк спектър от комуникационни услуги, включително и добавянето на ново потребителско съдържание, както и клиентско обслужване. Двете компании все по-усилено се опитват да привлекат бизнеса в по-комплексни решения, които не изискват осигуряването единствено на стабилна връзка. Те ще останат вкопчени в печеленето на повече фиксирани абонати.

За сметка на малките доставчици, които ще бъдат подлагани на все по-силен натиск – икономически, пазарен и регулаторен.

Трите мобилни оператора ще започнат поетапното развитие на 5G мрежа, като тестовете на А1 в тази посока, вече започнаха. Добавянето на все повече нови услуги и стойност за потребителите, означава вдигане на цените на плановете. Или поне тези, които разчитат на достатъчно включен пренос на данни. „Теленор“ вече направиха крачка в тази посока с новите „Тотал+“.

The post Завръщането на растежа – телеком пазарът в България през 2018 г. appeared first on TechTrends България.

Компанията-майка A1 Group променя няколко неща през това тримесечие. На първо място, междинните финансови резултати не съдържат толкова подробна информация за различните звена по държави. Тя вече е изместена изцяло в допълнителната таблица. В крайна сметка, от централата във Виена коментират, че динамиката на българския пазар остава непроменена. Като цяло очакванията на сектора е той да продължи да расте през 2019 г. с добри темпове. Това се потвърждава с финансовия отчет на най-големия по абонати мобилен оператор в страната.

Плодовете на новите услуги

Отличното представяне на A1 България продължава да се дължи на допълнителните услуги за бизнеса, които компанията предлага. От самото българско звено коментират в съобщение до медиите, че има повишено търсене на цялостни и облачни технологични решения. През последната повече от година, телекомът засилва своето портфолио от предложения, насочени към бизнеса.

Всичко това позволява да се добавят нови услуги, към вече съществуващи клиенти или предлагането на завършени и интегрирани решения на нови такива.

Подобна тактика се прилага и към крайните потребители. Макар, тя да се реализира чрез друг подход. Централно място тук заемат собствените спортни ТВ канали, които продължават да привличат нови фиксирани абонати. В рамките на тримесечието, A1 България е добавила нови около десетина хиляди клиенти на фиксирана интернет и телевизия. Сходният им брой подсказва, че свежите абонати са се ориентирали към пакетни предложения.

Телекомът разширява значително своите предложения отвъд традиционните. През миналата година, A1 България навлезе в предлагането на собствена музикална стрийминг услуга, а от тази – представи възможността да се купуват електронни винетки през сайта и приложението им.

Компанията търси различни нови начини за разширяване на източниците си на приходи. Една от тях е пускането на мобилни реклами SmartAD. Това е специално приложение, което позволява на потребителите да получават и гледат насочени промоции в различни функции на смартфоните си. A1 България доста хитро обвърза този нов метод с една от своите благотворителни каузи, като част от парите се даряват на Националната агенция по приемна грижа (НАПГ).

Другите промени и показатели

Втората голяма промяна, която се осъществява на ниво група е приемането на счетоводния стандарт IFRS 16. Според A1 Group това няма да повлияе значително на показателите на компанията и нейните звена. Според данните, публикувани от австрийската група основната разлика се усеща при средномесечния разход за потребител (ARPU). Той реално девалвира спрямо предходните изчисления с около десетина евроцента. Ако при предходния финансов отчет, той е 5.6 евро за цялата 2018 г., то сега спада на 5.2 евро. След преизчисляването, A1 България отчита увеличение на ARPU-то през първото тримесечие на 2019 г. до 5.4 евро. Компанията не обявява колко е по старите нормативи.

Не всичко е в положителния спектър за българския телеком. Мобилните абонати продължават да спадат, въпреки това A1 България запазва силни позиции с 3.837 млн. потребителя и 39.2% дял. От австрийската група посочват, че причина за този спад е в изчистването на неактивни SIM карти.

По-притеснителен е друг показател – т.нар. Churn rate. Това е процентът на абонатите, които през съответния период са се отказали да бъдат клиенти на компанията. През първото тримесечие, Churn-а достига 2.4%, което е най-високата стойност за последните няколко години. Рязкото увеличение на този показател се забелязва още през периода октомври-декември 2018 г., когато скача от 1.4% на 2%. Тенденцията за ръст, обаче се запазва през следващото тримесечие, което може да се окаже като единствения за момента сериозен подводен камък за A1 България.

The post A1 България отчита силен ръст на печалбата си appeared first on TechTrends България.