Сривове в мобилните мрежи първо в България, а месец по-късно – и в Испания, отвориха редица въпроси и опасения. В иберийската държава темата е по-чувствителна, защото това се случва само седмици след като системата за електроснабдяване в страната доведе до близо двудневно изключване на тока. Възможно ли е да имало ограничен Fire Sale в България и Испания? Докато за електрическата мрежа в Испания отговорите са по-скоро не и, спирането на тока се дължи на десинхронизация на мрежа.

При телекомите, обяснението може да се окаже много по-елементарно и идентично за сривовете в двете държави. Ползването на един и същи вендор за оборудване и проблеми след системен ъпдейт. Първият сигнал за това е, че оправданието на българските и испански компании е идентично, независимо, че се случва през месец разстояние. Вторият сигнал е, като се разгледат кои услуги са засегнати и кои са доставчиците на оборудване. Тогава пъзелът напълно се нарежда.

Две от три или българският срив

На 25 април мобилната мрежа на „Виваком“ се срина, като потребителите не можеха да провеждат обаждания и да ползват мобилен интернет. В рамките на деня, достъпът до услугите беше възстановен, макар и с малко прекъсвания. Редица потребители продължаваха да изпитват затруднения, но от компанията обявиха, че клиентите с подобни оплаквания трябва да рестартират устройствата си. Обяснението на телекома беше, че причината за срива е свързан със софтуерна актуализация на техен доставчик:

„Причината за това е софтуерна актуализация на мобилната мрежа, извършена от наш доставчик“, коментираха от „Виваком“ в официалното си прессъобщение.

Четири дни по-късно на 29 април, „А1 България“ изпита идентичен срив. Мобилната връзка на техните абонати беше недостъпна за входящи обаждания и пренос на данни, а някои можеха да правят изходящи обаждания. Засегната беше само клетъчната връзка, като фиксираните услуги бяха достъпни за абонатите.

„В момента имаме технически затруднения, поради което се наблюдават смущения при изходящи и входящи повиквания в 2G и 3G мрежата и SMS в различни части на страната“, коментираха тогава от „А1 България“.

От компанията не предоставиха конкретика за точната причина. Вместо това, побързаха да предложат компенсации за засегнатите мобилни абонати. С няколко дни по-късно, подобно действие беше предприето и от „Виваком“. Проблеми с мобилната мрежа на „Йеттел България“ нямаше, както тогава, така и след това.

Основният заподозрян

Още по това време се появиха съмнения за точната причина и, че сривът на двете компании е свързан. Основният заподозрян можеше да се намери на база на малкото официална информация, която беше разпространена от медиите от двата оператора. „Виваком“ обяви, че става дума за софтуерна актуализация на техен доставчик за мобилната мрежа. „А1 България“ само коментира, че е засегната 2G и 3G връзката в тяхната инфраструктура.

Двете компании разчитат на различни телеком вендори. „А1 България“ използва Nokia като основен доставчик за 4G и 5G инфраструктурата си, но и малки компоненти са направени от ZTE. 4G мрежата на „Виваком“ е базирана на Huawei, новото активно 5G оборудване е на Nokia, а управлението отново е на финландската компания, в тандем със Cisco.

Двата оператора обаче имат припокриване на вендорите при 2G и 3G мрежите, където ако не целите, но голяма част от тях са изградени от Ericsson. „А1 България“ обяви, че точно тези мобилни услуги са засегнати, докато при „Виваком“ същите бяха недостъпни за клиентите. „Йеттел България“ разчита изцяло на Huawei, след като през 2014 г. беше извършен пълна подмяна на оборудването с китайско от тогавашния собственик Telenor.

Трите телекома в страната разчитат все още на 2G и 3G връзка за преноса на глас, с постепенно мигриране към VoLTE (4G глас). Два от операторите обявиха, че планират поетапно изключване на сигнала от трето поколение и от началото на 2025 г. вече текат тестове за „А1 България“. Единствено от „Виваком“ отговарят уклончиво, дали планират изключване на 3G мрежата.

С други думи, косвено може да заключим, че софтуерен ъпдейт на системите на Ericsson е довел до срива на двата телекома. Засегнати са основно услугите, които ползват подобно оборудване и то на компаниите, които са клиенти на шведския вендор. Защото, „Йеттел“ остава незасегнат. Източници на TechTrends потвърдиха, че проблемът поне при единия телеком, се дължат именно на софтуерен ъпдейт на Ericsson.

Испанско дежавю

На 20 май всички мобилни мрежи в Испания се сриват, което засяга услугите на четирите основни телекома в страната. Към тях частично е засегнат и единният телефон за извънредни ситуации 112. Има проблеми и с част от фиксираните мрежи в страната. Единственото Telefonica излиза с официална позиция за причините – софтуерен ъпдейт на мрежата, който засяга не само техните услуги, но и на част от други оператори. Дежавю? Да, особено като видим, кои са основните телеком вендори в Испания.

Звеното на Vodafone в страната, което беше продадено на фонда Zegona Communications, разчита на Ericsson и Samsung за своите 4G и 5G мрежи. MasOrange, испанският бранд на Orange, също ползва Ericsson като основен вендор в своите 4G и 5G системи. За фиксирани и опорни мрежи, френската компания разчита на широка палитра оборудване от Cisco, Huawei, Juniper и Nokia. Telefonica (с бранда Moviestar) ползва Ericsson за 5G и 4G, като за последната разчита и на системи от Alcatel Lucent (придобити от Nokia през 2016 г.).

Трите испански телекома обявиха, че през 2024 г. започват да изключват своите 2G и 3G системи. Крайният срок за тяхното напълно елиминиране е настоящата година, което означава, че са напреднали значително в този процес. Затова оборудването при тези мрежи в Испания не е толкова от значение, както в България. Последният оператор Digi има договор за ползване на мобилната инфраструктура на Telefonica, както и такъв за национален роуминг, затова е зависим от системите на по-големия телеком.

Сривът на телефон 112 е по-интересен случай, защото няма публична информация, с чие оборудване и системи е изграден в Испания. Ericsson правят подобни проекти, защото имат такъв реализиран в Черна гора. Това предполага, че някои централи на 112 в Испания са били с оборудване на шведската компания, защото само в някои региони има срив на услугата, а не в цялата страна.

Fire Sale или злощастен ъпдейт

По този начин е лесно да предположим, че софтуерният ъпдейт на Ericsson, който свали две от българските мрежи е засегнал всичките в Испания. Трите телекома  със собствена инфраструктура разчитат на Ericsson като основен доставчик и изпитват идентични проблеми след актуализация на системите. Времето за възстановяване на услугата също съвпада с това в България – под един работен ден.

Често срещана практика е при големи системни актуализации, разработчикът да ги пуска постепенно на порции за клиентите си. Това е много лесно видимо при ъпдейтите за Android, когато два смартфона от един модел на даден производител може да получат най-новият ъпдейт в рамките на няколко месеца един от друг. Затова тезата, че българските телекоми са обновили своите мрежи през април, което води до срива у нас, а испанските са го получили месец по-късно с идентичен резултат изглежда доста правдоподобна.

Естествено, съществува хипотезата, че може да става дума за софтуерна уязвимост, която да се активира при ъпдейт или пък обратното – да се неутрализира с ъпдейт. Но тя е малко вероятна, защото сривовете на телекомите, както у нас, така и в Испания, станаха „в пакет“. В България през няколко дни, но в иберийската държава, това се случи мигновено и за трите. Което предполага повече, че става дума за злощастен ъпдейт, а не за сценарий тип Fire Sale от популярната холивудска продукция. Последният въпрос е – дали това е нещо нормално? Да, предвид факта, че вече всичко се управлява повече от софтуер, отколкото от хардуер, може да очакваме, че това няма да са първите, нито последните подобни проблеми. Този на Ericsson беше отстранен сравнително бързо – в рамките на един ден, както в България, така и в Испания. Което е похвално за екипите на всички замесени в проблема. Но също така демонстрира, нашата зависимост към модерните технологии.

The post Връзката между телеком сривовете в България и Испания appeared first on TechTrends България.

Преди близо два месеца излезе такова проучване на Opensignal. В него се посочва, че „А1 България“ разполага с най-добрата мобилна мрежа в страната. То показа, че телекомът успява да разгърне модернизацията на инфраструктурата си спрямо конкурентите. Ookla от своя страна обяви, че България е на десето място по мобилни скорости в света.

За да придобием по-голяма представа от състоянието на мрежите в страната ще разгледаме и сравним резултатите от последните няколко такива изследвания. Взимаме тези на Ookla, Opensignal, Nperf и Umlaut, които покриват част или напълно 2023 г.

България в Топ 10 по мобилна връзка в света

Първото изследване, което попада в нашия фокус е това на Ookla или на най-популярния инструмент за измерване на интернет скоростта сред потребителите – Speedtest. Тук ще разгледаме цялостното позициониране на България, като причините са две – едната е, че все още не са излезли лидерите в отделните категории за нашата страна. Другата е, че обикновено се показват само лидерите за отделните държави, но не и представянето на останалите оператори.

Така, според Speedtest и данните събрани през февруари 2023 г. България попада сред десетте държави с най-бърза мобилна онлайн връзка. Средните замервания, които са правили потребителите през този период показват скорост от сваляне на малко под 100Mbps – 97.6Mbps. Забавянето е само 20ms, което е доста добре за мобилна връзка.

Това поставя страната ни на десета позиция и скок от цели 11 места спрямо януари месец. През изминалата 2022 г. българските мобилни мрежи имат доста силно представяне – като дори през юни заемат трето място със скорост от 110Mbps. Като цяло при клетъчната връзка, България е сред световните лидери по данните на Speedtest. Лидер за февруари 2023 г. са Обединените арабски емирства със скорости малко под 180Mbps.

Ситуацията не е толкова оптимистична при фиксираните мрежи. България пропада с още няколко места през февруари 2023 г. и вече заема незавидната 61 позиция. Скоростта на сваляне е 69.13Mbps, на качване е 52.63Mbps, а забавянето е само 5ms. Страната ни обаче запазва низходяща тенденция през по-голямата част от изминалата година, като през февруари 2022 г. е била на 56 място. Разликата с лидерите също е стряскаща – Сингапур е на първа позиция със скорости на сваляне от 237Mbps, втори е Китай с 226Mbps, а трети е Мароко също с 226Mbps.

Opensignal – повече данни за мобилните мрежи

Изследванията при мобилните мрежи са повече, като освен Ookla, такива правят още Opensignal и Umlaut. Първата дава доста подробна разбивка и вече сме я разглеждали, но само от гледната точка на цялостния лидер за втората половина на 2022 г. – „А1 България“. Телекомът е първи по пет показателя, съвместен победител (тоест е с близки показатели с друг/и) в осем категории и само в една няма отличие.

Според Opensignal компанията е лидер, както по скоростите на сваляне и качване в цялостните мрежи, така и в тези за връзка в 5G. При първите средната стойност за сваляне при „А1 България“ е 81.7Mbps, като е близо двойно по-голяма спрямо конкурентите – „Виваком“ е с 47.8Mbps, а „Йеттел“ е с 51.2Mbps. Скоростите на ъплоуд са малко по-равностойни, лидерът е с 15.3Mbps, а другите два оператора са с около 12.5Mbps. При 5G връзката, „А1 България“ е доста безапелационен лидер с 478Mbps при сваляне или над двойно спрямо конкурентите – 190Mbps при „Виваком“ и 206Mbps на „Йеттел“.

В повечето категории, където се изследва не само скоростта, но цялото представяне в конкретна дейност има по-силен паритет между операторите. При тях има по-скоро субективна оценка от 1 до 100. Така, в общите мрежи при игри разликата почти няма – трите оператора са с около 68-69 точки. Сходна е ситуацията и с чат/войс приложения – между 77 и 79 точки. Подобни са резултатите и в 5G мрежи, макар и разликите между операторите да са са с една идея по-видими.

Единственият критерий по който „А1 България“ няма превъзходство или паритет според Opensignal е наличността на 5G мрежата. Тук, лидер е „Виваком“ с 34.2% от времето за свързване. Което е двойно повече спрямо останалите два оператора, които са с по около 17%. Причината за това се крие най-вече в ползването на софтуерен ъпгрейд на мрежата на „Виваком“ и по-голямата оптична инфраструктура, с която компанията разполага.

Индивидуалните резултати на Umlaut

Резултатите на втората компания за изследвания при мобилните мрежи Umlaut се различават значително. Opensignal и Speedtest разчитат най-вече само на потребителски данни и оценки, докато при тези на германската компания се взимат и такива от самите оператори. За някои телеком експерти това е по-добрата методология, тъй като взима предвид и информация от backbone-а.

За съжаление, Umlaut дават общи оценки, а не например точни скорости. „Йеттел“ и „Виваком“ тук са почти един до друг, като първата компания е с 927 точки, срещу 922 за втората. Лидерът при Opensignal „А1 България“ е по-назад с 897 точки. Като цяло, разликата в отделните компоненти е минимална. „Йеттел“ имат повече точки при качеството на покритие и базови скорости на сваляне. „Виваком“ е с по-добри показатели с времето, в което има бърза връзка.

Nperf или малко за фиксираните мрежи

Когато става дума за фиксираната мрежа, което да обхваща българските телекоми, през март излезе и това на Nperf. Без изненади, тук лидер е „Виваком“. Компанията инвестира много не само в подобряването на основната си мрежа, но и в нейното разширяване (най-вече с придобивания на конкуренти). Отделно, телекомът все още притежава най-голямата канална инфраструктура, в която да се разполагат оптичните кабели. Фактор, който продължава да е ключов при разгръщането на фиксирани услуги.

Скоростите на сваляне при „Виваком“ са 80.75Mbps, втори е „А1 България“ с 64.81Mbps, а трети е „Булсатком“ с 41.75Mbps. Трябва да отбележим, че последният оператор вече продаде своята инфраструктура на лидера. Сделката се оспорва в момента от конкурентите пред регулаторите и ако все пак бъде финализирана, този сектор ще остане „надпревара с два коня“.

„Виваком“ е лидер и при качване на данни – с 62.95Mbps, докато „Булсатком“ дава дори по-силен резултат спрямо качване с 42.94Mbps. Трети е „А1 България“ с 36. 82Mbps, но телекомът има и най-голямо забавяне от 42.94ms. „Булсатком“ е с 37.17ms, докато „Виваком“ остава лидер с най-малко такова – 28.02ms.

По този начин виждаме сравнително противоречива картина. От една страна, България продължава да е сред лидерите по мобилна връзка в света. От друга, най-добрата такава мрежа в страната зависи от методологията – дали ще вземем данните на Opensignal или тези на Umlaut. При фиксираните мрежи имаме доминация на „Виваком“, като следим изследването на Nperf.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Новото правителство на Кирил Петков измени Плана и в момента всички средства по това перо са де факто алокирани за модернизиране на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Де юре, те са разделени между два проекта – един за споменатото ъпгрейдване на административната инфраструктура и втори за свързване на отдалечените региони. Последният е до болка познатите опити за „селски интернет“, които така и не се реализират по предназначение близо десетилетие.

Алианса на технологичната индустрия (АТИ) е изпратила писмо до Европейската комисия (ЕК) в които „изразяват сериозни опасения“ относно тази преработена част от Плана. Основните са фокусирани около отпадането на 5G магистралите и занижените цели за „селския интернет“. Според АТИ, в настоящия си вид, проектите противоречат на целите заложени от Брюксел в самия План за възстановяване и устойчивост, особено по отношение на 5G стратегията на Европейския съюз.

Основните членове в АТИ са трите големи телекома – „А1 България“, „Йетел“ и „Виваком“, както и четвъртият играч на пазара – „Булсатком“. Организацията е наследник на преструктурираното БАККО. Писмото до ЕК идва в момент, в който предстоят финалните процедури по окончателното одобрение на Плана. То също така показва, че телеком секторът е „на нож“ с правителството, въпреки опитите на Министерство на транспорта и съобщенията да разчупи ледовете с потенциално решение за освобождаване и предоставяне на радиочестотите в 700MHz и 800MHz. Това е друга болна тема на операторите, която стои неразрешена от повече от десетилетие.

„Кървавото писмо“

По-внимателният прочит на писмото на АТИ до ЕК повтаря до голяма степен, първоначалната реакция на телекомите при обявените промени на Плана. В него отново се казва, че държавата не е комуникирала с компаниите планираните изменения. Операторите разбират за тях след публичното им публикуване през март. Отбелязано е, че предишните три версии са били обсъждани подробно в рамките на една година.

От АТИ поставят под съмнение основния аргумент на новите управляващи, че този сегмент е бил изрично редактиран, за да отговаря на коментарите на ЕК. Самият работен файл, качен на сайта nextgeneration.bg е озаглавен по този начин. Според тях, предходната версия, която е трябвало да бъде внесена е била направена също с тази цел. Тя е била съгласувана с операторите, докато финалната – не е.

Основният проблем на телекомите си остава отпадането на 5G магистралите, за които бяха заделени 175 млн. лева. Сега те са „прехвърлени“ към проекта за модернизация на държавната оптична мрежа ЕЕСМ, за който бяха първоначално предвидени 98 млн. лева. В новия План те вече достигат до 315 млн. лева.

Отпадането на 5G магистралите според АТИ ще постави под въпрос готовността на България да изпълни поставените от ЕС цели за разгръщане на петото поколение мобилни мрежи. Според тях, „всички градски зони и основни пътища от републиканската пътна мрежа, трябва да имат 5G покритие до 2025 г.“ АТИ повтарят изказаната теза на телекомите, че обещаните от тях допълнителни 300 млн. лева инвестиции няма да бъдат направени, заради отпадането на този проект.

Един от другите аргументи, че Планът в настоящия си вид не е изготвен по изискванията на ЕС е, че според тях 37% от средствата трябва да бъдат разпределени за „зелен“ преход. Отпадането на идеята за изграждане на соларни панели на отдалечените и несвързани с електропреносната мрежа базови станции е крачка назад, според АТИ.

Два проекта – една цел

АТИ предупреждават, че новият План е написан и структуриран по начин, по който се облагодетелства основно единия проект – този за модернизация на държавната ЕЕСМ. От организацията допълват, че в същия момент целите за „селския интернет“ са преработени и реално занижени. Броят на планираните за покритие населени места спада от 500 на 185, а 200 хил. домакинства са коригирани на 350 хил. жители.

Анализът на TechTrends при подаването на Плана показа, че двата проекта в него са написани така, че да се припокриват. Тоест, с ресурса за модернизация на държавната ЕЕСМ да може да се осигури и достъп до отдалечени населени места. На теория, тази вратичка позволява на държавата да пренасочи всички средства към подмяната и разширяването на публичната оптична мрежа. С което въпреки, че имаме два проекта, целта е една.

Предишните аргументи на правителството

Единствената потенциална пречка това да се случи е, че двата са разпределени в отделни ресорни институции. Модернизацията на ЕЕСМ е в ръцете на Министерството на електронното управление, а проектът за „селски интернет“ остава при Министерството на транспорта и съобщенията. В предишните версии на плана, първото ведомство не съществуваше, като държавната мрежа беше под опеката на второто.

При първичния анализ на TechTrends от Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) се аргументираха, че без налични 700MHz и 800MHz проектът за 5G магистрали се оскъпявал значително. В писмото на АТИ се посочва, че операторите могат да реализират проекта и в другите налични вече честоти. МТС също така поддържаше тезата, че са водени дискусии с операторите.

Телекомите също така се опасяваха от създаването на държавен телеком, който да предоставя новата и обширна ЕЕСМ на едро на целия пазар. Реализирането на подобен план е теоретично възможен, но на практика труден за реализиране. Особено в средно или дългосрочен план. Причината е, че такава мрежа изисква непрекъсната поддръжка, модернизация и разширяване. Съответно – постоянен поток от инвестиции и технически кадри. Нещо, което държавата е показала във времето, че не успява да осигури.

МТС и МЕУ увериха телекомите, че подобен телеком управляван от тях няма да се създава. Първото министерство също така представи и план за разпределението на спорните честоти в 700MHz и 800MHz. Първоначалните впечатления бяха, че ведомството работи заедно с операторите. Оказа се, че последните имат големи резерви, според източници на TechTrends. Писмото към ЕК от АТИ потвърждава това, както и показва, че отношенията между телекомите и държавата продължават да са хладни.

The post Българските телекоми сезират ЕК за отпадането на 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

Част от концепцията за 5G наистина включваше всичко изброено. Когато нещата започнаха да се реализират на практика, стана ясно, че за някои от тях или поне за по-амбициозните ще трябва да почакаме следващото поколение – 6G. Подобно на всички досегашни цикли на развитие на мобилните технологии, когато едно поколение мрежи се разгръща, следващото се развива на ниво концепция. Така, докато вече имаме първите фази на 5G услуги, идеите за 6G започват да се оформят. За доста хора те няма да са изненадващи, защото включваха част от обещанията за настоящото „ново“ поколение.

За визията за 6G на софтуерния гигант VMware разказва Джо Багюли – вицепрезидент и главен технически директор на компанията за Европа, Близкия Изток и Африка (EMEA). Според него ще постигнем хиперсвързаност и „планетарна“ автоматизация, а облакът и периферните изчисления (Edge) ще се размият като понятия.

Хиперсвързаност или интернет като въздуха

Концепцията за хиперсвързаност вече няколко години витае във въздуха и в презентации на някои от големите технологични бизнес гиганти. Идеите на VMware съвпадат с тези на Hewlett-Packard от известно време – за интернет, който да е достъпен като въздуха. Връзката да е светкавична, като при 6G да се преследва границата от 1 Tbps. Това е хиляда пъти повече от обещанията при стандартните фази на разгръщане на 5G и скорости от 1Gbps.

Интернет на нещата (IoT) ще се възползва най-ефективно от напредването на технологиите, както при 5G, така и след това при 6G. Приложения, като виртуална реалност (VR) и холограмно присъствие, умни градове и други обещания на петото поколение мобилни мрежи ще се пренесат при шестото.

Обещанията за крайните приложения да съвпадат между двете технологии от големите корпорации е всъщност очаквана. Идеите са наистина революционни, които изискват различни компоненти и изграждането на изцяло нови екосистеми от съдържание, разпространение и др. Те ще си прокарат пътя бавно и ще бъдат обхванати от 5G и 6G. Например, опцията за холограмна медицина вече има практическо приложение в България в лицето на Holoma.

По-отворен код и мрежи

Ключов елемент в коментарите на Багюли от VMware е идеята за поддържане на отворена архитектура на мрежите. Независимо дали става дума за облачните или периферни системи. Най-малкото, че между двете разликите постепенно ще изчезнат, а границите между тях – размити.

„Пътеката към 6G изисква фундаментално преструктуриране на архитектурата на Интернет към отворена мрежа“Джо Багюли, VMware

„Пътеката към 6G изисква фундаментално преструктуриране на архитектурата на Интернет към отворена мрежа“, коментира Багюли от VMware. „По този начин ще могат да се поддържат мащабни приложения за контролните системи на автоматизирани фабрики, автономни коли и др“.

Той допълни, че това изисква и огромно сътрудничество между компаниите в редица индустрии. Това води до създаването на Съюзът на отворените мрежи (Open Grid Alliance – OGA), като VMware е част от него. Този индустриален консорциум има за цел да осигури съвместната работа между технологичните сектори на безжичните комуникации, мрежовите производители, облачните разработчици и други. Особено фокус ще имат периферните системи (Edge), които тепърва ще се развиват.

„Целта на OGA е да положи основите за създаване на планетарна автоматизация“Джо Багюли, VMware

„Целта на OGA е да положи основите за създаване на планетарна автоматизация“, допълва Багюли. В този нов свят, технологичните и оперативни проблеми ще са част от миналото, като приложенията ще могат да се прваят изключително бързо и да се адаптират още по-скоростно за различните приложения.

Друга инициатива е Next G Alliance, която има за цел да изгради по-добри планове за изграждането на 6G на национални нива. Идеята е технологията да може да се адаптира по-добре за конкретните социални и икономически нужди.

Възможност за Европа

Определено, 6G има още дълъг път до реалната си реализация. Вече са начертани някои основни идеи и цели. Повечето от тях са директно продължение на концепциите от 5G, други са прекалено амбициозни за петото поколение, които ще се пренесат в следващото. Багюли от VMware споделя нещо важно – Европа може да има водеща роля в развитието на новата технология. Старият континент вече изпусна лидерския влак за 5G, но все още може да хване първия за 6G.

Той цитира, че шестото поколение мобилни мрежи ще достигне 1.77 трлн. долара към 2035 г., като прогнозата е на Research&Markets. По-важното е, че Европейската комисия стартира инициативата HEXA-X с бюджет от 12 млн. евро за изследване и развитие на 6G. Основната цел е към 2030 г. Европа да я използва, за да се справи с различни проблеми свързани с екологията, енергийната ефективност, дигиталното развитие на редица сектори и др.

Багюли коментира, че Европа е в силна позиция да постигне лидерска позиция в развитието на 6G. Според него, една трета от научните публикации идват от Стария континент, 20% от световната развойна дейност е базирана тук и 25% от IT разработките. В тази насока VMware също подпомага за развитието на местните учени. Технологичният гигант обяви специални грантове за 6G проекти към CeTI в Техническия университет в Дрезден и за Групата за телекомуникации и мрежи (TKN) към Техническия университет в Берлин.

VMware определено залага силно за развитието на периферните и облачни системи. В тях 6G заема ключова роля, като първите плодове от тях ще ги виждаме и в последните фази на разгръщане на 5G технологиите.

The post Визията на VMware за 6G: хиперсвързаност и „планетарна“ автоматизация appeared first on TechTrends България.

Всичко това маркира развитието на телеком сектора през 2021 г., но една завръщането на една друга тенденция ни направи зловещо напомняне. Че конкуренцията на пазара е заплашена, независимо от уверенията на основните регулатори в страната. „Виваком“ започна третата вълна на консолидация, като изкупи няколко на пръв поглед малки, но ключови фиксирани оператора. „Теленор“ или по-скоро инфраструктурното дружество „ЦЕТИН България“ на PPF Group, тихомълком придоби два също не толкова големи и известни фиксирани дружества.

Към тези две линии добавяме и обявената продажба, както и сага със собствеността на „Булсатком“ – последният голям и независим оператор в страната. До голяма степен от средносрочното му развитие ще зависи дали и как ще се развие пазара за ТВ и интернет в България. Въпреки уверенията на главният изпълнителен директор на „Булсатком“ Станислав Георгиев вероятните сценарии след смяната на собствеността не са много, нито пък част от тях обещаващи.

Пълното развитие на 5G технологията в близко бъдеще, също ще постави доста въпроси пред оцеляването на малките оператори. В комбинация от липсата на средноголеми предприятия, които да са буфер между най-малките и най-големите прави перспективите на пазара нестабилни. Защото натискът на последните ще се засилва все повече и повече. Към това добавяме липсата на стимули и възможности за стартиране на нови дружества в тази сфера и в един момент висококонкурентният пазар при фиксираните услуги, може да се окаже доста самотен.

Това е истинската тенденция, която маркира 2021 г. и която ще се развие през новата и най-вероятно – през следващата година. Тя няма нищо общо със скоростта на интернета в страната, както загатва подобно насочен материал в „Капитал“ от края на декември. В него правилно се ориентират за потенциалните проблеми на телеком сектора, но без да задълбочават прекалено много. Нито за самите предизвикателства, нито за потенциалните решения. А за самите скорости на интернет връзката – планираме да разгледаме ситуацията през годините в последващ наш анализ.

Трите основни сегмента на телеком сектора са мобилната връзка, фиксираният интернет и доставката на телевизия. Последните два могат да бъдат разделени допълнително на пазар на едро и на дребно. Ще разгледаме всеки един от тях, както и ще направим сравнение с пазара от 2020 г. (последните данни на регулатора са оттогава) и ще ги сравним с тези от 2009 г.

1. Мобилният пазар – де юре и де факто

Надеждата за четвърти мобилен оператор умря доста отдавна, макар все още доста хора да го отричат. Дори Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) признава това с половин уста, индиректно през последните си годишни доклади. На хартия имаме пет оператора – трите големи „А1 България“, „Теленор“ и „Виваком“, като към тях добавяме два независими – „Булсатком“ и „Ти.Ком“. Последното дружество е духовният наследник на фалиралия „Макс телеком“, в което реално се прехвърлиха честотните му лицензи и мобилната мрежа. Така, „де юре“ конкуренцията в България при мобилните оператори е по-наситена от доста европейски държави.

На практика или „де факто“, ситуацията е коренно различна. Фалитът на „Макс телеком“ и финансовият колапс на „Булсатком“ сложи ефективен край на амбициите на двете компании да развиват собствени мобилни услуги. С което, от 2017 г. пазарните им дялове не само не се увеличават, но и прогресивно намаляват. „Ти.Ком“ намалява абонатите от около 10 хил. при „Макс телеком“ наполовина – до 5 751 към края на 2020 г., по данни на КРС. При „Булсатком“ от малко над 2 хил. спадат до 1 580.

По-лошото е, че лицензите за честотите им в 1 800MHz на двете компании изтекоха на 15 декември 2021 г. Станислав Георгиев от „Булсатком“ коментира пред TechTrends, че в момента тече обжалване за точната дата на влизането на разрешителните в сила. Надеждата и на двете дружества е то да бъде увеличено до 2023 г., защото до 2013 г. „Теленор“ обжалваше решението на КРС, с мотива, че неразпределеният спектър трябва да бъде предоставен на търг. Но дори след този период, шансът двете компании да задържат честотите е нищожен, като най-вероятно след 2023 г. трите телекома ще си поделят всеки по 2x10MHz в 1 800MHz, когато се освободят всички ленти.

Така, към 2020 г. трите телекома контролират 99.8% от всички абонати на мобилни услуги и 99.7% от приходите. С което присъствието на другите два оператора е просто фиктивно и на хартия. Има друг момент. България в момента има много силни показатели като скорост на мобилния интернет и сравнително ниски цени на абонаментите в рамките на Европейския съюз. Според Speedtest на Ookla, страната ни е на 9-то място със скорост на свлаяне от 84.59 Mbps към ноември 2021 г., но спада с две позиции спрямо предходния период.

Има две възможни обяснения за това. Едното е, че трите телекома имат почти изравнени пазарни дялове и борбата между тях е доста ожесточена за всеки един абонат. Което показва, че дори между три играча може да имаме добра конкуренция и развитие на иновациите, но само при тяхната равнопоставеност на пазара. Второто обяснение, че собственикът на водещия по брой абонати телеком „А1 България“ – Telekom Austria Group – разглежда от години страната ни като подходящо място за тестване на нови технологии. Което в комбинация от силната конкуренция на другите два оператора, стимулира иновациите. Или поне така изглежда за момента.

2. Повратната 2009 г.

Преди да се впуснем в двата основни сегмента при фиксираните услуги, ще трябва да обясним защо ще използваме 2009 г. за основна база за сравнение и защо тя е повратна за целия сектор. Първо, защото годината е пикът на брой предприятия предлагащи интернет услуги в страната. Тогава, са отчетени заявки за 724 фирми, които да осъществяват тази дейност. Удобно, през следващата 2010 г. КРС променя критериите и изважда част от тях и реално въпреки, че броя им спада с близо 150 (поради прехвърлянето им в други категории), се отчита повишение.

Но, 2009 г. е преломна заради други по-важни фактори. Това е годината, в която се ражда първият истински конвергиран телеком. Дотогава, БТК отговаря за фиксираните услуги, а „Вивател“ – за мобилните. От януари 2009 г., те са обединени под една компания и един бранд – „Виваком“. „Мобилтел“ (сега „А1 България“) работи вече няколко години по изграждане на фиксирани услуги, но все още не е достигнала мащаба, който бившият държавен монополист разполага по това време.

Също така, 2009 г. предшества кулминацията на първата вълна от консолидация на пазара. При нея, средните изкупуват редица по-малки, за да разширят бизнеса си, но всичко се променя, когато „Мобилтел“ придоби „Спектър нет“ и „Мегалан“ през 2010 г. Тогава мобилният оператор, най-накрая можеше да вземе титлата „конвергиран телеком“.

От 2009 г. започва и силния регулаторен натиск на КРС, наложен от Европейския съюз основно, в който се приемат редица правила, закони и ограничения. Най-тежко тук страдат мобилните оператори, но има промени, които засягат малките интернет и ТВ доставчици – най-вече със забраната за ползване на т.нар. „висящи кабели“. Всички тези фактори ни дават увереност да заявим, че 2009 г. е абсолютният връх в свободната конкуренция на фиксирания пазар в България.

3. Фиксираният интернет пазар – залязваща слава

Гордостта на редица технически предприемачи е бързият интернет в страната. Място на голяма конкуренция, която се е развивала без правила дълго време и основния фактор са били силата на амбициите. Споменахме, че през 2009 г. броят на интернет доставчиците е бил 724, през 2020 г. той е спаднал, но не толкова драстично, колкото бихте очаквали. През първата пандемична година, в България оперират 649 оператора, показва годишния доклад на КРС.

Разликата на пръв поглед не е голяма и отново на хартия, регулаторите спокойно могат да кажат (а и големите оператори), че конкуренция има и тя дори цъфти. Дяволът винаги е в детайлите, като погледнем развитието на пазара и дяловете между различните участници. Интернет потребителите през 2009 г. са 999.91 хил. или почти милион, показват данните от доклада на КРС за този период. През 2020 г. те са повече от двойно – 2.113 млн.

По-ключово е разпределението на абонатите по компании. През 2009 г. лидер е „Виваком“ с около 30%, като основен доставчик на ADSL интернет. Другите две компании, които разчитат на тази технология е под 1%. Останалите 70% са разпределени между всички останали 723 компании, като доставчиците с до 10% пазарен дял са единици.

Ситуацията е коренно различна през 2020 г. „Виваком“ контролира 27.2% от абонатите, „А1 България“ е с 26% и трети е „Булсатком“ с 8.2%. Малките оператори вече имат пазарен дял от 38.6%, а ако добавим сателитният доставчик за такъв, то тогава ще имаме 46.6%. Съотношението е такова, че двата телекома са обрали целия растеж на потребители през последните 12 години, докато останалите разчитат на почти същия пазар (или малко по-голям) спрямо този, за който са се борили през 2009 г.

Тук трябва да отворим скоба и да заявим, че данните на КРС за 2020 г. НЕ включват последната вълна от консолидация и придобивания, водени от „Виваком“ и „Теленор“. С което пазарният дял на първата най-вероятно вече достига 30%. На база данните, може да заключим, че докато потребителите в България се увеличават, конкуренцията в страната се свива. Освен това, новите придобивки на „Виваком“ и „Теленор“ са насочени към оператори, които имат силни позиции на пазара на едро и това ще е първият подсегмент, в който ще се усети намаляването на конкуренцията. Факт, отбелязан от КРС при своите становища пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

4. ТВ пазарът – затваряне на веригата

Докато при интернет пазара, ситуацията изглежда не толкова заплашителна, при телевизията имаме доста по-големи опасения за развитието на пазара. През 2009 г. имаме около 318 хил. абоната на спътников сигнал и около 1.2 млн. през кабел (независимо от технологията). Общо 3 компании осъществяват първата дейност, докато при втората те са 532. Големите телекоми все още нямат присъствие, въпреки, че такова подготвя „Виваком“ след своята консолидация.

И по това време „Булсатком“ е водещият доставчик през сателит, затова може да смятаме, че разполага поне с по-голямата част от този тип потребители или между 15% и 20% от целия пазар. В тези години, броят на абонатите на ТВ дистрибуторите бяха най-добре пазената тайна, затова може да само да предполагаме. Останалите големи играчи са кабелни оператори, които ще ги отчетем като независими. Което означава, че пазарът през 2009 г. се държи между 15% и 20% от „Булсатком“ и останалите 80%-85% се падат на други, неконвергирани оператори.

През 2020 г. можете да предполагате, че картината е напълно видоизменена. На пазара остават общо 242 ТВ доставчика или повече от двойно по-малко спрямо 2009 г. Като потребители той нараства до малко над 2 млн., от които основните са на спътникова телевизия – 914 хил. Тези по класическа кабелна са 523 хил., а тези през интернет – 590 хил. Пазарното разпределение е шокиращо доминирано от първите три играча. „Булсатком“ разполага с 33.9%, „А1 България“ има 25.7% и „Виваком“ е с 25.5% от всички ТВ абонати. Малките оператори разполагат едва с 15%, при това без да отчетем сделките направени през 2021 г.

Натискът върху независимите доставчици само нараства. В момента, трите телекома контролират и голяма част от медийните компании в страната. „А1 България“ директно оперира със спортните канали Max Sport, докато „Виваком“ и „Теленор“ притежават през своите компании-майки съответно „Нетинфо“, „Нова броудкастинг груп“ и „БТв груп“. Затварянето на кръга между предлагане на съдържание и доставянето му между водещите телекоми, означава бавна и мъчителна смърт за малките оператори. Нещо, което се и случва, както може да видим от изчезването на близа половината доставчици в рамките на 12 години.

5. Съдбата на „Булсатком“

Бъдещето развитие на „Булсатком“ има фундаментално значение за конкуренцията на пазара. Най-малкото, сателитният оператор е лидер на пазара за ТВ разпространение и трети при интернет доставчиците. Компанията се опита да изгради конвергиран телеком, но това доведе до финансовия ѝ колапс. Сега, тя ще се фокусира почти изцяло при доставката на ТВ.

След една голяма и почти истинска „война на розите“, собствеността на „Булсатком“ (част 1 и част 2) ще бъде сменена за пореден път. От началото на 2022 г. във владение трябва да влезе бизнесменът Спас Русев. Той продължава да е свързан с „Виваком“, като най-вероятно ще трябва да напусне надзорния съвет на телекома, за да се финализира сделката. За последното, фактор ще изиграе и делото, което „Булсатком“ води с „Розенфелд и Ко“. То е насрочено за средата на януари.

Очакваните ни са, че Спас Русев ще поеме сателитният оператор. Това обаче е средносрочно решение за компанията. Спас Русев се е доказал, като отличен финансов инвеститор – придобива дружество, държи го и го развива толкова, че да вземе по-добра цена от следващия купувач. Който в добрия случай вече трябва да е стратегически. Това се случи с „Виваком“, това най-вероятно ще стане и с „Булсатком“.

Сценариите тук са три. Първият и най-малко вероятен е, че Спас Русев ще развива компанията стратегически и дългосрочно. Като поне през първата година-две ще изглежда да се случва точно това. Вторият е, да бъде намерен стратегически инвеститор, който да не е свързан с другите два конвергирани телекома. Най-вероятният кандидат тук е PPF Group, които вече един път се провалиха при наддаването за „Булсатком“. Ако това се случи, то тогава ще имаме почти пълното преструктуриране на пазара към три конвергирани телекома. Друг вариант е да дойде някой изцяло нов извън пазара в момента.

Третият сценарий е, компанията в един момент да бъде разделена на няколко дружества и разпределена между местните играчи. Такива опасения са отправени в рамките на делото, което тече за несъстоятелността на „Булсатком“, но те не са реалност все още. Ако вървим към този сценарий, разделението най-вероятно ще се случи най-рано към края на 2022 г. или около половин година след поемането на новия собственик. Фиксираната мрежа тогава ще бъде предложена отделно на „Теленор“, за мобилната може да станем свидетели на наддаване.

Единственият въпрос при този сценарий е – какво ще стане с ТВ абонатите? Тук има два пътя – първият е отново „Теленор“ да ги поеме, заедно с целия сателитен бизнес. Вторият е, в рамките на времето, да бъдат поделени между трите вече конвергирани телекома. Защото, регулаторите няма да допуснат един от двата – „Виваком“ или „А1 България“ – да получи пълна доминация на ТВ пазара под формата на две трети от абонатите.

Най-добрите дългосрочни варианти за „Булсатком“ са компанията да бъде препродадена на „Теленор“ (или PPF Group) в един момент или на друг, но външен стратегически инвеститор.

6. Бъдещето и решенията

В момента ситуацията на пазара е ясна. България няма икономически потенциал да захрани четвърти напълно конвергиран телеком. Което изключва създаването на нова мобилна мрежа. ТВ пазарът вече е поделен, като голямата неизвестна там все още е „Булсатком“.

При интернет доставчиците, засега нещата изглеждат оптимистични, но с изчезването на все повече играчи на едро и на ключови регионални такива, това няма да продължи дълго време. Пълното разгръщане на 5G ще позволи на телекомите да предлагат фиксиран интернет дори на труднодостъпни региони. Което постепенно ще елиминира и последното предимство на малките оператори.

От различните мнения изказани пред TechTrends, „Капитал“ и в общественото пространство до момента, много малко хора говорят за работещи решения. Но всички са категорични, че е хубаво да има такива, за да може да се запази конкурентната среда.

Най-доброто за момента е да се запази паритет между настоящите телекома. Което означава, че „Теленор“ трябва да развие силни фиксирани услуги, за да може конкуренцията между компаниите да потиска потенциални нелоялни практики. Това обаче не трябва да е единственото решение. Трябва да има възможност да се предостави възможност за навлизане на малки играчи. Особено при пазара на дребно.

От инфраструктурна гледна точка, няма иновации в които малките да участват пълноправно. 5G и следващото поколение оптична свързаност, микросателитите – всичко това изисква много финансов ресурс и ноу-хау. Остава единствено опцията за създаване на мобилни виртуални оператори (MVNO). Те ще използват мрежите на телекомите, включително и 5G връзката, за да предлагат тройни пакети – мобилна услуга, телевизия и интернет на крайни потребители.

През 2020 г. отпадна възможността такива да бъдат наложени чрез закон. Въпреки това надежда все пак има. Все по-силно се говори в индустрията, че самите телекоми ще разделят бизнеса си на две части – инфраструктурна и търговска. С което открехват макар и леко вратата за създаването на MVNO-та. Въпросът вече ще е тук, как ще се намесят регулторите, за да могат да стимулират това да се случи.

Идва ли краят на конкуренцията? Не точно, пазарът ще се и вече се е трансформирал значително от състоянието си през 2009 г. Конкуренцията вече се разпределя между трите най-силни играча във всеки сегмент. Все още има малки шансове, поне на пазара на дребно, да се повторят процесите отпреди 10-15 години. Но това не е гарантирано, че ще се случи.

The post Идва ли краят на конкуренцията при българските телекоми appeared first on TechTrends България.

Истинският акцент обаче дойде по време на презентациите, когато така, между другото, телекомът обяви, че ще инвестира общо 780 млн. лева в подмяна на мрежата си до 2024 г. Сумата е внушителна, като представлява близо две трети от приходите на компанията за миналата година. Тя ще се използва за пълна подмяна на мрежата, което ще позволи съвсем скоро „А1 България“ да разгърне напълно самостоятелна 5G мрежа в страната.

Мащабни инвестиции

През 2020 г. и 2021 г., операторът е вложил 46.5 млн. лева за модернизация на инфраструктурата си към пето поколение. От тях 4.7 млн. лева са дадени само за лиценз на честотите в 3.6 GHz. Сумата беше увеличена с малко, след като регулаторът организира търг за разпределението на този спектър след агресивната намеса на „Виваком“.

Плановете на „А1 България“ за следващите три години са наистина мащабни. Според Красимир Петров, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в компанията, до 2024 г. инвестициите в инфраструктура ще достигнат внушителните 780 млн. лева. Не беше уточнено дали това включват вложените средства на телекома в страната през годините и пускането на 4G.

Беше потвърдено, че „А1 България“ реално ще предприеме пълна подмяна на мрежата си до 2024 г. Опорната инфраструктура ще бъде изцяло модернизирана до 5G стандарт, което от своя страна ще позволи да се изгради самостоятелна (SA) услуга от пето поколение. Последното означава, че всички компоненти в инфраструктурата ще бъдат по този стандарт и няма да има зависимост от 4G елементи.

През август „А1 България“ обяви, че е избрала два доставчика на оборудване – Nokia ще поеме радиорелейната мрежа (RAN), докато Ericsson ще отговаря за опорната част.

Покритие и 5G надпревара

За момента, телекомът е осигурил 5G покритие от 50.3% от населението, като са включени 75 града и курорти. За 2022 г. намеренията са обхватът на новата услуга да достигне 67.2% от населението. За разлика от другите два оператора, „А1 България“ разчита изцяло на физическа модернизация на мрежата – тоест на подмяната на активното оборудване.

Това дава по-добри резултати при скоростите и капацитетите спрямо DSS технологията, която се ползва от „Теленор България“ и „Виваком“. В същото време последните два могат да използват по-голямото покритие на своята 4.5G мрежа, за да предоставят услуга от пето поколение.

„Не използваме DSS, защото може да използваме 100MHz лента в 3.6GHz спектър. Това е повече от колкото другите оператори разполагат общо в останалите спектри“, коментира Красимир Петров и уточни, че DSS се ползва единствено за тестове в централата в София.

„Не използваме DSS, защото може да използваме 100MHz лента в 3.6GHz спектър“ Красимир Петров, A1 България

Той допълни, че за да може да споделят досегашните честоти с 3.6GHz операторите, които разчитат на DSS трябва да инвестират в нова инфраструктура с базови клетки, които да излъчват на тези вълни. С други думи – физическата модернизация на мрежите е неизбежен процес и засега другите два оператора просто го отлагат във времето. Това дава добър начален старт за „А1 България“ в дългосрочната надпревара за 5G.

Очакванията на индустрията са скоро „Виваком“ да поеме по този път на постепенна пълна подмяна на мрежата. На ниво група беше прието, че ще се разчита изцяло на оборудване на Nokia, както за RAN, така и за опорна мрежа.

Красимир Петров от „А1 България“ коментира, че телекомът има планове за използване на другите определени честоти за 5G – в 700MHz и 26GHz. Там нещата зависят от регулатора – кога ще бъдат освободени, какви ленти ще бъдат предоставени на операторите, както и колко ще струват.

Дронове от БАН

Споменатият дрон за доставка е разработен от Института за космически технологии и изследвания към Българската академия на науките (БАН) съвместно с „А1 България“. За навигация и сигнал за управление се използва 5G мрежата на оператора. Предимствата на мрежата от пето поколение е, че предоставя непрекъсната връзка без забавяне и това осигурява на безпилотния апарат безпроблемно да му се увеличи радиуса на действие.

Според Красимир Петров от „А1 България“ така може да се осигури пробег от стотици километри. Професор Димо Зафиров от БАН обясни различните концепции за използването на дронове в бъдеще – от индустриални приложения до пренасянето на товари и лични транспортни средства. На изложение бяха показани и различни безпилотници – разработени от българския институт. Те включват от малки дронове с удължен пробег до сравнително средни такива с добра товароносимост.

Минутка за продукти и услуги

Доставеният iPhone 13 беше в основата на представените продукти, на които „А1 България“ акцентира по време на семинара. От 8 октомври, компанията вече предлага всички модели от новите смартфони на Apple, които ще идват във всичките налични разцветки. Допълнително, операторът ще ги продава в пакет с бързо 20W зарядно, което вече не влиза в оригиналния комплект. Цените започват от 1 189 лева за iPhone 13 Mini и надминават 2 000 лева за iPhone 13 Pro Max. Като става дума за 128GB версии и с двугодишен договор A1 Unlimited Ultra.

Телевизионната платформа Xplore TV вече ще е налична през приложение за умни телевизори на Samsung и LG. Работи се по версия за Android, а вече тя е възможна за достъп през онлайн браузър.

Михаил Семерджиев, старши мениджър „ICT услуги“ в „А1 България“ направи обзор на различните приложения за киберсигурност. В него беше включено и сътрудничеството с Acronis, което беше обявено през пролетта.

По-интересни бяха примерите за Интернет на нещата (IoT), които телекомът вече е разработил за различни клиенти. Сред тях са решение за следене на качеството на въздуха за Столична община. Подобен проект, само че за потреблението на минерална вода в Казанлък. Телекомът представи и системата за умно сметосъбиране, както и как една община е спестила 50% от разходите си по това перо.

The post „А1 България“ ще подмени цялата си мрежа до 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Всичко трябваше да приключи на 16 март, когато решението на КРС трябваше да бъде обнародвано в Държавен вестник. В същия ден се очаква да бъдат обнародвани и промените в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които дадат на регулатора възможност за натиск над операторите да споделят мрежите си на други играчи, чрез разрешителните за честотите. Тоест, основните ленти за 5G щяха да бъдат раздадени без да може да се включи такава опция за действия на КРС.

„Играта на търгове“ в България се оказва също толкова заплетена като романите на Джордж Р.Р. Мартин. Когато всичко се очаква да се нареди и да има щастлив край, изниква нещо изневиделица и променя напълно картината. Оказва се, че единият от участниците в търга е недоволен от ситуацията и прави всичко възможно, за да промени решението на регулатора. Причината е, че не е достигната до тръжна процедура с наддаване.

Работещите варианти липсват и затова последното се обжалва в съда. Информацията за искът е потвърдена от Reuters, като източници на TechTrends коментираха, че това е бил само единия от обмисляните сценарии. Историята се заплита и заема изненадващият обрат при който регулаторът предоставя честотите при максимално изгодни за операторите условия, а един от тях се изправя срещу тях, за да надиграе конкуренцията.

Стремеж за наддаване

КРС открива процедура по организиране на търг за честотите в 3.6GHz на 28 януари. На тезгяха са поставени три ленти по 100MHz. Регулаторът поставя такива изисквания за участие, че единствените възможни компании, които да подадат заявление и да бъдат допуснати до тръжната процедура са трите установени телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „Теленор“. Това става въпреки силните възражения на малките оператори. Нечути остават и исканията им ресурсът в 3.6GHz да се разпредели на четири ленти по 90MHz, а не на три по 100MHz и една по 70MHz.

Насрочената дата за търга е 15 март, но пет дни преди това – на 10 март, КРС излиза с решение, че разпределя честотите на базата на подадените заявления за участие. Без да се достига до фаза наддаване. Това става след като „Виваком“ подава заявки във всички ленти, във втората в 3.6GHz и третата в 3.7GHz документи подава „А1 България“, а „Теленор България“ само при последната. Според условията на търга, „Виваком“ получава първите честоти и отпада от участие в останалите. Това освобождава втората лента за „А1 България“, които я получават нея и третата остава за „Теленор“.

Източници на TechTrends потвърдиха тезата, че „Виваком“ са пуснали заявления в трите ленти с ясната идея да предизвикат наддаване. Това се прави с цел да се направи ресурса по-скъп за конкурентите. Колкото повече един от телекомите инвестира в честотите, с толкова ще намалеят вложенията за 5G мрежа през следващите месеци.

Изчисленията на „Виваком“ обаче пропадат напълно поради два фактора. Първият е, че те са приели презумпцията, че другите телекоми, ще подадат по две заявления. Едното в желаната от тях лента, а другото – в резервна, за всеки случай. Това е обичайната практика и която „А1 България“ спазва. „Теленор“ решава, че няма да я приложи и подава само в лентата, която желае да получи.

Вторият фактор е, че в условията за провеждане на търга е ясно записано, че ако един от операторите получи разрешително в някоя от лентите, той отпада от участие в заявка за другите. Което позволява на КРС да раздаде лицензите без да се стигне до наддаване. Това отбягва от погледа на „Виваком“ и надеждите им за истинска тръжна процедура се разпадат, което е изненадало екипа на телекома.

В търсене на изход

Най-големият по приходи оператор в страната не е доволен от развоя на събитията и според информацията на TechTrends веднага започва да се работи по посока на обявяване на търга за невалиден. Неофициалните преговори поне до уикенда се провалят. КРС е спазил буквата на закона и условията за провеждане на търга.

Опитите за маневри не се оказват много. Първият е да убедят КРС да изпрати писма до трите оператора, в които ведомството да ги помоли да се откажат от лицензите доброволно. След което да се организира нов търг. Този сценарий е почти невъзможен, защото ако дори един от телекомите да не го направи, цялото начинание се проваля.

Според източници на TechTrends, „А1 България“ и „Теленор“ са получили желаните от тях ленти. Първият оператор специфично е настоявал в неофициални разговори с КРС да получи именно средните честоти в 3.6GHz. Причината е, че се страхува в един момент другите две компании да не започнат да споделят ресурса си. Използването на две съсдени ленти беше голям фактор преди няколко години за пускането на по-качествени 4G услуги. Както от гледна точка на достъпност, така и на цена. Сега обаче, то не е толкова важно, защото смартфоните, които имат Carrier Aggregation вече са доста по-масови, а решенията за съвместно използване на спектър вече са по-достъпни за телекомите.

Във всички случаи, „А1 България“ получава това което е поискал на ниска цена. Същото може да се каже и за „Теленор“, като тяхното желание за лента е очевидно, тъй като подават заявление само за една. С което този вариант за действие от страна на „Виваком“ за повтаряне на търга потъва.

Временното решение

Остава вторият вариант – обжалване на решението на КРС в съда. Точно това прави телекома, като на 15 март, ден преди обнародването му в Държавен вестник, подава иск. Информацията е потвърдена от агенция Reuters и от регулатора. Целта на „Виваком“ е ясна – да забави разпределението на спектъра и по този начин да натисне КРС и институциите за някакво решение на ситуацията. Регулаторът намеква, че е готов на преговори за постигането на извънсъдебно споразумение.

„Ще организираме срещи и ще търсим изход от ситуацията, защото е в националния интерес процедурата по разпределението на честотите да премине максимално бързо“ Иван Димитров, КРС

„Ще организираме срещи и ще търсим изход от ситуацията, защото е в националния интерес процедурата по разпределението на честотите да премине максимално бързо“, коментира Иван Димитров, председател на КРС пред агенция Reuters. Той допълни, че ако не се намери компромисно решение, то тогава нещата ще опрат до мнението на съда.

Димитров потвърди и, че докато не се произнесат магистратите по казуса, лицензите няма да бъдат разпределени. Както се очакваше да стане в рамките на тази седмица. Пред „Капитал“ Иван Димитров коментира, че се е обсъждал вариант за нов търг с тайно наддаване, но за него и трите телекома трябва да се съгласят с това. „Виваком“ определено искат това, но е под голям въпрос дали другите два ще са склонни за този сценарий.

Защитен ли е интереса на държавата

КРС е спазил буквата на закона и условията, което им дава увереност, че съда би трябвало да отсъди в тяхна полза. Единственото място, което може да бъде атакувано са първичните условия за допускане на участници в търга. Там, регулаторът поставя много рестрикции и намалява кандидатите до трите големи телекома. Което намалява шансовете за провеждането на реална тръжна процедура.

Без наддаване, държавата ще получи по-малко пари, отколкото ако има такова. В много западни държави, именно след такива процедури се стига до абсурдни цени от няколко милиарда долара, евро или паунда при раздаването на 5G лицензите. Абсурдното в случая е, че телекомите обикновено се противопоставят по всякакъв начин на подобен сценарий, а в момента, един от българските застава зад него.

Ррешението на КРС да ограничи участниците не се крие само желанието на основните оператори по-лесно да получат разрешителните. Регулаторът има горчив опит с предишния търг в 1 800MHz когато след търг (пак без наддаване) разпредели спектъра между шест компании. Това бяха трите телекома, два по-малки оператора и една „куха“ компания – „4Джи ком“. Последната държеше няколко години ресурса единствено с целта да ги препродаде и докато КРС не ѝ отне лиценза, основните играчи не можеха да пуснат ефективно 4G.

Регулаторът явно искаше да избегне подобен сценарий и затова даде предимство при настоящите три разрешителни на водещите телекоми. В 3.6GHz все пак има още една свободна лента от 70MHz, която може да се използва от някой по-малък оператор за 5G услуги.

Изход и последствия

Преговорите през следващите дни между КРС, операторите и държавата ще са доста трудни. Този път операторите не са на едно мнение, а всеки един от тях има все по-силни лостове за влияние от преди години. Да не забравяме, че следващите три седмици са предизборни, а в рамките на два от телекомите влизат едни от най-големите медийни групи в страната.

Собствениците на „Виваком“ са United Group, чийто български операции влиза ефирната „Нова телевизия“, нейните сайтове, заедно с „Нетинфо“, в които са сайтовете Vesti.bg, abv.bg, dariknews.bg, sinoptik.bg и други. Към тях добавяме вестникарската група на „Телеграф“ и „Монитор“, както и по-малката ТВ такава на „Канал 3“. „Теленор“ от своя страна са част от PPF Group, които придобиха активите на „БТВ медиа груп“ с едноименната ефирна телевизия и останалите канали, радиа и сайтове около нея. Двете балкански телеком групи вече демонстрираха, че могат да играят групо помежду си и срещу държавни органи, както показва спорът им в Сърбия.

Вариантите не са много – да се намери начин в който търга да се обяви за невалиден, да се върнат разрешителните или „Виваком“ все пак да отстъпи. При първите два означава нова процедура, което вкарва друг елемент в играта. Това са промените в ЗЕС, които вече са обнародвани в Държавен вестник. Според тях, КРС ще може през разрешителните за радиочестоти да задължава телекомите да споделят своите мрежи с други компании.

Досега големите не позволяваха на малките да изградят виртуални мобилни оператори, като ползват тяхната инфраструктура и честоти. Сега в ЗЕС има такава възможност. Ако лицензите в 3.6GHz бяха раздадени тази седмица, те попадаха в заварено положение спрямо новите законови промени. При нов търг, това няма да е така.

Независимо от развитието на ситуацията, щастливият 5G край за телекомите за момента се отлага. „Виваком“ със своите действия учудващо взима ролята на държавата, което може да доведе до повече от интересни последици за сектора. Иронията е пълна, защото трите телекома, работеха усърдно и заедно през последните няколко години, за да свалят цената на разрешителните за честоти. Стремежът за наддаване при търг буквално ги нулира.

The post Игра на търгове 2: Съдебният удар по 5G честотите appeared first on TechTrends България.

Последните търгове за радиочестоти се проведоха преди почти точно 10 години. Те причиниха много главоболия на всички участници на телеком пазара, от регулатора, през големите и до малките оператори, най-вече заради стремежа за защита на интереса на всяка от страните. Търговете от есента на 2011 г. също така изградиха и погрешното впечатление, че в страната ще заработят пет или дори шест пълнокръвни телекома.

Десетилетие по-късно имаме нов опит за разпределението на радиоспектъра чрез наддаване. То обаче приключва по същия начин, както легендарния едноименен сериал по бестелъра на Джордж Р.Р. Мартин – с предизвестен и дори леко разочароващ край.

Погледната в по-широк контекст „Играта на търгове“ в България е доста интересна и заплетена. Приети бяха ключови промени в Закона за електронни съобщения, като тайминга съвпада с инициативите за раздаване на честоти от регулатора. Битката между големите и малките оператори, маневрите на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в следващите седмици ще реши кой ще седне на „трона“ на 5G мрежите в страната.

Резултатът вече изглежда все по-явен, който ще постави България в парадоксална ситуация. Големите телекоми ще развият 5G мрежи, ще получат честотите, които искат, но малките няма да могат да създават виртуални оператори. Въпреки, че последните на теория ще могат по новите закони да получават достъп до инфраструктурата на установените телекоми. Това статукво ще се запази най-вероятно в следващите 20 години.

Очакваният развой

КРС обяви още през 2019 г., че е готова да проведе търгове за редица честоти, най-вече за апетитния спектър в 3.6 GHz, които да се ползват за изграждане на 5G мрежи. В тази насока бяха направени няколко промени, включително след дълги преговори бяха намалени наполовина лицензионните такси за операторите. Ситуацията беше такава през 2020 г., че търговете бяха изместени за началото на настоящата година.

В края на януари това се случи и тези за 3.6GHz бяха насрочени за 15 март. Техният край обаче беше предизвестен, поради условията, които КРС постави. Регулаторът насрочи търгове за три ленти по 100MHz в т.нар. двоен дуплекосов режим или TDD. Изискванията за участие бяха написани така че реално единствените компании, които можеха да бъдат допуснати, са трите установени телекома – „А1 България“, „Теленор България“ и „Виваком“.

Предвид обстоятелствата лесно можеше да се предположи, че наддаване няма да има и разрешителните ще бъдат разпределени при начална цена. Това се и случи, след като се оказа, че за трите лиценза са подадени документи от трите изредени по-горе компании.

КРС дори не си направи труда да организира търг, като на 11 март директно обяви, че такъв няма да има и предоставя лентите на допуснатите участници (чрез решение №94). „Виваком“ получава лента от 100MHz в 3.5GHz, „А1 България“ в 3.6GHz, а „Теленор България“ в 3.7GHz.

Опит за надцакване

Подадените заявления от трите телекома са любопитни от гледна точка, че явно все пак се е целяло да се постигне наддаване. „Виваком“ подават заявление за всяка една от трите ленти. „А1 България“ прави това за две, докато „Теленор“ пуска само за една.

Идеята на това упражнение е да се направи разрешителното на конкурента по-скъпо. Предвид разпределението на заявките, целта явно е била да се отслаби „Теленор“ и да се предизвика наддаване на трите телекома при единствената желана лента от втория по брой абонати оператор. В подобна ситуация трябва да попаднат „А1 България“ и „Виваком“, чиито заявки също се припокриват.

Това не се случва. КРС се позовава на условията за провеждане на търга, че ако една компания получи лиценз за една лента, отпада от участието в другите. Така, по реда на номерата „Виваком“ получава първите честоти, „А1 България“ вторите и третите остават за „Теленор“. Разпределението е завършено, без да се налага провеждането на търг. КРС се аргументира допълнително, че предоставя същите честоти, които компаниите и в момента ползват временно, което улеснява техническата процедура по усвояването им.

Перфектен тайминг

Прекратеният търг и раздадените честоти съвпадат перфектно като време с приетия ремонт на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от Народното събрание. Депутатите приеха промените на 25 февруари и се очаква през настоящата седмица да бъдат обнародвани в Държавен вестник, тоест да влязат в сила.

При тях буквално в последния момент бяха приети текстове, които дават възможност на КРС да задължава операторите да споделят своите мрежи, инфраструктура и честоти на други компании. Това става чрез условията за издаване на лицензи за радиоспектър. Промените бяха инициирани от малките играчи на телеком пазара с идеята да могат по този начин да създадат виртуални мобилни оператори (MVNO).

След решението на регулатора за отмяна на търга и директното разпределение на честотите по-голямата част от този ресурс вече е раздаден. Буквално ден след окончателното приемане на новия ЗЕС в парламентарната зала, на 25 февруари, КРС издава лиценз за трите телекома за предоставяне на спектъра в 2.6GHz. Всеки един от тях получава 2x20MHz ленти, които до тогава ползваха с временни разрешения. По този начин 3.6GHz също е раздаден на трите основни телекома, като там остава една свободна лента от 70MHz в TDD режим.

Има три ключови момента. Първият е, че всички издадени лицензи спазват условията на настоящето законодателство. Тоест, те не подлежат на промените в ЗЕС, съответно КРС няма да може да задължи телекомите да споделят мрежите си, поне не и докато не подновят някой от тях. Причината е, че още законовите промени не са влезли в сила, а разрешенията за честотите се превръщат в заварено положение.

Вторият ключов момент е, че лицензите вече са със срок на действие от 20 години и всички изброени по-горе влизат в тази категория. Има ленти, които изтичат след между 3 и 10 години, но става дума за честоти, които няма да са основни за 5G.

Което означава, че споделянето на мрежите ще продължи да зависи от договорките на големите с малките и няма да позволи намеса на регулатора за тях. Последният елемент е, че дори и някои от радиочестотните лицензи все пак в близко бъдеще да попадне под това условие, КРС може да въведе изискванията по своя преценка.

Европейският кодекс и виртуалните оператори

Промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) бяха основното и последно оръжие на малките оператори в стремеж към формирането на MVNO в страната. Целта на поправките беше да се хармонизира българското законодателство с новия Европейски кодекс за електронни съобщения, който беше приет през 2018 г. Специфичното при него е, че той е директива – тоест, неговото адаптиране на местно ниво е задължително.

Крайният срок, това да се случи беше 21 декември, но след редица дебати, българските депутати, отложиха приемането на промените в ЗЕС за по-късен етап. Това не остана незабелязано от Европейската комисия, която през февруари започна наказателна процедура срещу България, заради неспазването на срока.

Причините за забавянето не бяха оповестени. Още от самото начало имаше оплаквания, че огромния брой промени (внесеният в НС проект е 236 страници, а общественото обсъждане е над 400), изисква повече време за правилното им разглеждане.

Другата теза е, че ремонтът на ЗЕС се използва от малките оператори за прокарване на MVNO. Предложенията им предизвикаха негативната реакция на трите големи телекома, както и на вносителите на проекта от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Еволюцията на промените и окончателно приетите текстове загатва, но не доказва, че това може да е и основната причина за забавянето на ЗЕС в парламента, както и форсираното раздаване на честотите. Съвпадението между двете обаче загатва за подобна синхронизация. Финалният вариант на закона дава нови възможности на регулатора да стимулира MVNO компаниите, но както виждаме той ще влезе в сила след разпределението на ключовите 5G честоти. Историята на приемането му, особено на промените свързани със споделяне на мрежите е също толкова интересен, както и с организирането на търга от КРС за 3.6GHz.

Казусът с MVNO

Дискусията за MVNO започна още при общественото обсъждане и продължиха при първите разглеждания на промените в НС. Малките оператори предлагаха да се запише изрично в ЗЕС, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) трябва да задължи големите телекоми да споделят мобилните си мрежи с тях. Пълната история можете да проследите в нашия анализ тук.

Досега, това беше пожелателно и зависеше изцяло от търговските преговори между отделните компании. Към момента в България подобно споразумение не е постигнато. Предварително такова е подписано между „Мобилтел“ (сега „А1 България“) и фалиралия вече „Макс телеком“ през 2015 г. То така и не влиза в сила, като за причините информацията е противоречива – компаниите твърдяха, че има технически препятствия, а някои източници на TechTrends, че е имало и финансови такива. Крайният резултат е, че година по-късно, „Макс телеком“ фалира.

Една от тезите на малките оператори е, че няма да постигнат работещо споразумение, ако такова не им бъде вменено от регулатора. Идеята е на близо десетилетие, но до момента нито МТИТС, нито КРС я е одобрявала.

Първоначалните предложения

Първоначално, малките оператори предложиха директно да се впише в ЗЕС, че регулатора трябва да задължи телекомите за споделяне на мрежите с издаването на лиценза за радиочестотите. Тъй като законът се разглеждаше седмици преди потенциалните търгове за 5G спектъра, това беше от ключово значение за бъдещето развитие на сектора в страната.

След редица дискусии, малките оператори промениха предложението си към много компромисен вариант. При него, КРС получава опцията да се намесва като арбитър при преговорите между големите и малки доставчици, когато става дума за споделяне на мрежата. Ако развоят не е положителен, решението допълнително можеше да се обжалва после в съда.

Параграф 100

При финалното разглеждане (второ четене) на промените в ЗЕС на 24 февруари, компромисното предложение е изтеглено от трибуната на НС от неговия вносител Христиан Митев, представител от „Патриотичния фронт“ (коалицията между НФСБ и ВМРО). То е заменено от Параграф 100, предложен първоначално от Станислав Иванов от ГЕРБ, който е прецизиран впоследствие от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в НС.

В него се посочва, че КРС може да задължи операторите да споделят мрежите си и да сключват национален роуминг с други компании. Това става в условията при организирането на търгове или в самите лицензи при предоставянето на нови честоти. Реално, това беше желанието на малките оператори, но с една уловка. Новото предложение дава това като инструмент на КРС, но законът не го задължава изрично да го използва.

Допълнително, в Параграф 100 е записано, че може да подкрепи съвместно изграждане на мрежи, споделяне на спектъра за по-ефективното му използване и други. Повечето от тези мерки ще са ключови в отношенията и изграждането на 5G мрежите от трите големи телекома в дългосрочен план. Предложените промени бяха приети с почти пълно мнозинство при окончателното гласуване.

Угасващата светлина на MVNO

Така България де юре прие промени в ЗЕС, които се чакаха от години от потенциалните MVNO компании, в техния стремеж за създаването на виртуален оператор. Де факто, обаче честотите вече са раздадени с дългосрочни разрешителни преди измененията да влязат в сила. Това означава, че в рамките на следващите няколко години (между 3 и 20), споделянето на мрежите ще продължи да зависи от търговските преговори между големите и малките.

Законовите и нормативни фактори, не са единствените, които може да попречат на създаването на MVNO в страната. През последните два месеца се възродиха процесите за окрупняване на пазара, като „Виваком“ вече придоби няколко регионални независими оператора. Ако тенденцията продължи, скоро няма да има достатъчно голям играч или дори група от такива, които да стартират виртуален телеком.

Голям удар в „заверата“ за MVNO е продажбата на „Нет 1“, като доставчикът беше купен от „Виваком“, с което големите му банкови задължения бяха погасени. Компанията беше сред един от основателите на неправителствената организация „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК). Тя беше сред основните инициаторки за създаването на MVNO в България, като работи в тази посока от 2018 г. С отслабването ѝ шансовете това да се случи намаляват.

Сноп надежда

Остават някакви снопове светлина в тунела. Това е неразпределената лента от 70MHz в 3.6GHz, въпреки, че и за нея имаше спорове при организирането на търга и общественото обсъждане. Там беше поставена тезата, че този ресурс няма да е достатъчен за конкурентна 5G мрежа, ако той бъде взет от четвърти играч.

Неразпределени остават честотите в 700MHz и 800MHz, тяхната съдба ще продължи да бъде в ръцете на Министерството на отбраната. Военните още не са освободили достатъчно ресурс, за да може той да се разпредели между операторите. Дори и да се издадат лицензи и да има опция за споделяне на мрежите, тези честоти се използват за покритие на отдалечени места и няма да са подходящи за MVNO.

Вторият сноп надежда се крие в изтичането на някои лицензи. Най-близки във времето са все поддържащи ленти (2GHz през 2025 г., части от 1 800MHz през 2024 г.) и 900MHz, която е подобна на неразпределените. При подобни условия, MVNO ще може да бъде създаден, но той ще бъде ограничен до 4G услуги.

Другата е, че дори теоретично, КРС вече разполага със законов инструментариум да се намесва при определянето на условията за споделяне на мрежата или за нейното съвместно изграждане.

Въпреки всичко, България дава засега само привидни шансове за създаване на MVNO. Но ако не друго, страната ни поне ще е изпълнила хармонизирането на родното законодателство с европейския Кодекс. С което ще отпадне и наказателната процедура. Телекомите получиха своите честоти, с което се отваря широко вратата за 5G в България, но се затваря тази за MVNO.

The post Игра на търгове за 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

САЩ ефективно забраниха на основния доставчик на Huawei за процесори TSMC да търгува с тях. Samsung също се изтеглиха от доставките на определени компоненти през септември. Компанията се презапасява с процесори през последните месеци, но дори и при пълни складове, те няма да покрият нуждите ѝ за дълъг период от време.

В същият момент, Вашингтон разреши на Intel да доставя определени компоненти на Huawei. Друга американска компания Qualcomm също е подала заявление за разрешително за търгуване с китайския технологичен гигант. Което може да се окаже спасителния пояс за Huawei. На пръв поглед може да няма логика, но такава има и дори е повече от желязна. Също толкова далечна изглежда сделката между Nvidia и ARM, но и тя ще има големи последици за китайският гигант (и не само).

Забраната

През май 2019 г. Huawei беше включен в специален списък на Вашингтон, който забранява на щатски компании да търгуват с китайски, без разрешението на администрацията на Белия дом. Санкциите срещу технологичният гигант постепенно се разшириха, като от 15 септември 2020 г. влязоха в сила ограничения за доставки на компоненти, които са изработени с помощта на американска технология.

Така, през 2019 г. Huawei първоначално изгуби напълно достъпа до пазара в САЩ, лицензираната версия на Android и услугите на Google, а впоследствие доставките на различни технологични елементи от щатски фирми като Intel и Qualcomm. Американският пазар отдавна е компенсиран в глобалното разширяване на китайската компания. Смартфон доставките без лицензиран Android също бяха неутрализирани със силни продажби в Китай, където и без това устройствата не могат да ползват тази операционна система. Доставките на компоненти постепенно бяха изместени в посока към намирането на нови производители, които не са базирани в САЩ.

Промените от 15 септември 2020 г. поставят изцяло ново неизвестно във все по-засилващото се към неравенство уравнение. Според новите санкции, всякакви компании, които използват по някакъв начин американски технологии в своите продукти, нямат право да доставят последните на Huawei. В противен случай могат да загубят лиценза си за тях.

По този начин се достига до ситуация, в която изцяло тайванския производител на чипове TSMC не може да доставя разработените от Huawei процесори Kirin на китайската компания. Причината – значителна част от оборудването във фабриките е американско.

Ефектите

Huawei изпада в положение, в което няма кой да произведе и достави собствените ѝ чипове. Процесорите Kirin са разработени от HiSilicon, което е нейно дъщерно дружество. Те се използват основно в смартфони, но варианти на Huawei се използват и в нейното мрежово оборудване. С новите санкции на САЩ, този път се удря много тежко едновременно двата бизнеса на китайския гигант – потребителски и за телеком инфраструктура. Без стабилен поток от процесори и определени силициеви модули, компанията е обречена на смърт в дългосрочен план.

Huawei не стои безучастно към този апокалиптичен развой. По информация на южнокорейски медии, тя е започнала презапасяване с чипове за мрежово оборудване още от началото на 2019 г. Това включва процесори и цели решения за 5G базови станции в честотния спектър от 3.5GHz и 2.6GHz. Добрата новина за китайския гигант е, че чиповете за мрежово оборудване имат много по-дълъг технологичен живот от този при смартфоните. Тоест, един процесор в базова станция ще е актуален с години, за разлика от този в умния ви телефон.

Ако тази информация е вярна, Huawei се е запасявала със силициеви модули за мрежово оборудване в продължение на година и половина. Повече от достатъчно време, за да разполага с достатъчно количества процесори, за да поддържа бизнеса си за телеком решения още няколко години.

Не толкова розови са нещата при смартфоните. Всеки производител трябва да осигури милиони актуални бройки на ежегодна база, за да може да остане конкурентоспособен. Просто, технологиите се движат много по-бързо при крайните устройства, за разлика от бизнес решенията. По различни данни Huawei все пак е започнала презапасяване с процесори Kirin през последните няколко месеца до половин година.

Проблемът е, че капацитетът на производство на TSMC е ограничен, както и времето. Което означава, че запасите на китайския гигант за такива компоненти е много по-ограничен. Оптимистичните оценки са за цялата 2021 г., песимистичните – само за няколко месеца. След 15 септември, Samsung обяви, че е спряла доставките за Huawei.

Китайският вариант

Най-добрият вариант за Huawei е да си намери изцяло китайски производители, които да не са зависими от американска технология в своите фабрики, за да може безпроблемно да доставят необходимите за компанията компоненти. Вариантът с неамерикански беше обречен на провал, тъй като те подобно на TSMC са зависими от оборудване от Щатите в своите производствени линии. По подобен начин, Mediatek подаде молба за лиценз пред американската администрация, за да доставя чипове на Huawei. За момента тя няма развитие, което може да се възприеме и като мълчалив отказ.

Затова, Huawei е добре да се ориентира към китайска алтернатива. Такава има, но засега само на хартия. Това е хонконгската SMIC, която получи 2.25 млрд. долара за преоборудване на част от своите мощности с изцяло неамериканско оборудване, за да може да доставя на технологичния гигант определени компоненти. Общо бяха събрани в рамките на 2020 г. 7.6 млрд. долара финансиране, което трябва да забърза тази трансформация.

Въпреки всичко, процесът ще отнеме време, според някои оценки дори години. Отделно, трябва да се отбележи, че дори преоборудвана, тя може да не разполага със същото качество на изработка, като тези фабрики с американски технологии.

САЩ от своя страна не стоят пасивно и в този сценарий. Вашингтон наложи санкции върху SMIC в края на септември, като се аргументира, че компанията представлява безпрецендентен риск и, че нейните технологии могат да се използват за военни цели. Докъде се простират ограниченията все още няма яснота, но в най-лошия сценарий, китайският производител ще е напълно изолиран от работата си с американски дружества.

Това може да забави допълнително, амбициите на Пекин да развие самостоятелно производство на процесори. Единственият доставчик на високотехнологично оборудване, различно от щатското е холандското ASML, което обаче получава ограничения в доставките на такова за SMIC. Действията на САЩ ще засегнат и американски компании, тъй като SMIC доставя част от процесорите на Qualcomm, но Белият дом е готов да посрещне тези проблеми, за да реши по-дългосрочните си опасения.

Американските алтернативи

В рамките на тази обстановка беше изненадващо, че Intel получи одобрението на Белия дом да снабдява Huawei с определени компоненти. Не се споменават точно какви. Intel не разполага с мобилни процесори, а наскоро продаде своя бизнес с мобилни модеми на Apple, така че по-скоро става дума за не толкова ключови части. Или, разрешението е свързано повече с лаптоп бизнеса на Huawei, който компанията се опитва да засили през последните месеци в опит да диверсифицира портфолиото си.

По-интересни са амбициите на Qualcomm, които са подали подобно заявление за доставка на компоненти за китайския гигант. Американската компания разполага с пълно портфолио от части, необходими в момента на Huawei, за да поддържат своя смартфон бизнес. Към тях добавяме и AMD, които също могат да доставят елементи свързани с лаптопите или сървърите на Huawei.

Защо изведнъж американски компании получават право за търговия с китайския гигант, докато тайванските са извадени от играта? Отговорът е много прост – основната цел на настоящата администрация на Белия дом и президента Доналд Тръмп е да върне щатските дружества на световната карта. Huawei със собствените си разработки, представлява дългосрочна заплаха за тях. Вашингтон първо елиминира доставките на вторични компоненти и софтуер, а сега отрязва собственото им производство.

По този начин, Huawei е изправена до стената и САЩ могат да контролират кой и какво да им доставя. Което отваря вратите на американските компании да търгуват с технологичния гигант. В същия момент, инвестициите в собствени разработки стават неизползваеми. Просто, грубо, но ефективно.

Сделката между Nvidia и ARM

Придобиването на ARM от Nvidia ще има наистина колосални последствия за целия мобилен пазар. Тя е ключова за Huawei и за китайските компании като цяло. Поради простия факт, че Nvidia може да е основана от тайванец Йенсен Хуанг, но е изцяло базирана и развита в САЩ.

ARM е фундаментална компания за целия мобилен пазар. Нейната архитектура се ползва в почти всеки процесор в смартфоните и таблетите в момента. Тя се използва за база на собствените чипове на Qualcomm, Mediatek, Huawei, Samsung, Apple и много други. Скоро процесорите в новите модели лаптопи Mac на Apple също ще ползват нея, вместо архитектурата на Intel.

При финализиране на сделката и Nvidia получи контрола върху нея, правителството на САЩ може да упражни същия натиск и да забрани технологията на АRM. Това може да засегне не само Huawei, но и всички китайски компании, които я ползват или ще я ползват. Тук влизат Xiaomi, Lenovo (и нейния бранд Motorola), ZTE и други.

Точно поради тази причина, сделката между ARM и Nvidia може и да не бъде одобрена от различните регулатори. Антимонополните институции трябва да се произнесат не само в САЩ и Великобритания, където са базирани двете компании, но още в Европейския съюз и Китай. Интересна е ситуацията на китайското звено на ARM, тъй като мажоритарния дял в него се държи от местни инвеститори. Това е породено поради задължителното изискване за инвестиции и работа в страната, да участват китайски фирми.

Затова, най-голямото предизвикателство пред сделката между ARM и Nvidia ще бъде именно в Китай. Като причините за това са до голяма степен част от силициевия пъзел, който Huawei се опитва да нареди.

Какво следва

Докато ситуацията с ARM и Nvidia може да се проточи, поради спецификите на регулаторните рамки в различните места, как ще се развият нещата за китайския гигант? Huawei е подсигурен в своето телеком оборудване поне за няколко години напред, така че в този сегмент, негативни последствия ще започнат да се усещат най-рано през 2022 г. ако не и след това.

Смартфоните са голямото препятствие, поради липсата на компоненти. Технологичният гигант ще успее да пусне нови модели и да захрани основните си пазари поне до лятото на 2021 г. Какво следва зависи изцяло от действията на САЩ по отношение на доставките на елементи. Qualcomm и Intel ще могат да запълнят дупките в липсващата верига на Huawei. Въпросът е да има разрешение за това. Самата китайска компания няма да желае да се обвързва дългосрочно и ще предприеме този ход, докато SMIC не разполагат с готови линии, които да ги обслужват. Новите действия на САЩ, блокират на първо време и този сценарий.

Сделката между Nvidia и ARM обаче е голямата заплаха, която да елиминира опцията за затваряне на производствения цикъл в Китай. Един ъгъл, който не излезе веднага при разглеждането на потенциалното придобиване.

The post Силициевият пъзел на Huawei appeared first on TechTrends България.

Изненадващият лидер

Предвид търговската и технологична война, която водят Китай и САЩ е близо до ума, да се предположи, че двете страни трябва да се борят първото място по скорости и качество на сигнала. Според Opensignal това не е така. Изненадващо първо място заема Саудитска Арабия, следвана от Канада и едва на трето е Южна Корея, за която може да се каже, че редовно се опитва да бъде сред лидерите при изградените мобилни мрежи през годините.

От разгледаните 12 страни, САЩ е на предпоследното място, като е единствено пред Великобритания. Китай не фигурира като цяло, но в изследването е включен Хонконг, който заема осмата позиция и се води район под специалната юрисдикция на Пекин.

Тези данни обаче са смесени – тоест това е средната стойност на скоростите едновременно, които се предоставят от 4G и 5G мрежите в тези държави. Ако тръгнем да сравняваме само за тези от новата технология, тогава отново Саудитска Арабия заема първото място, а Южна Корея заема второто. С доста голяма разлика под тях е Австралия и Тайван. По този показател на последно място е САЩ, а Хонконг отново е осми.

Въпрос на скорост

Предимствата на 5G спрямо предходните технологии не се изразяват само в по-високи скорости. Въпреки, че това е най-очевидната разлика поне в началото. В лидерът Саудитска Арабия разликата между 4G и петото поколение по този показател е над 14 пъти – 414.2 Mbps срещу 28.9 Mbps. В някои държави, като САЩ например, разликата е под два пъти – 50.9 срещу 28.9 Mbps съответно.

Причините за големите разлики са разнообразни. От честотите, които се използват за новите и стари мрежи, до постигнатото до момента качество на 4G услугите. Примерът със Саудитска Арабия показва, че страна, която с предишното поколение е изоставала с възможностите на своята мобилна връзка, чрез 5G може не само да компенсира това, но и да излезе напред.

Наличност на услугите

Специфичното за всяко едно ново поколение мобилни технологии е, че на операторите им отнема време докато модернизират своята инфраструктура. Съответно да осигурят голямо покритие, капацитет и като цяло – наличност на новите услуги. Този показател е времето, в което потребителите ползват най-високата налична технология в дадена мобилна мрежа. По отношение на 5G, Саудитска Арабия отново води с 34.4% и е следвана от по-малки по размер държави (и градове), като Кувейт с 29.1%, Хонконг с 26.1% и Южна Корея с 20%.

Размерът на страните, както и гъстотата на населението явно са основните фактори по този показател. САЩ са на сравнително предна позиция – пети, като това се дължи най-вече на факта, че в страната се използват дълги честоти на 600 MHz, които осигуряват по-голямо покритие. Миксът от спектри, е ключов при доставянето на качествена 5G услуга, допълват от Opensignal.

Поуки за България

Опитът на тези 12 държави може да се използва, за да се развият по правилен начин 5G мрежите в България. Страната ни все още преодолява голямо количество натрупани през годините регулаторни и правни пречки, които забавят новата технология. От 2021 г. се очаква те да бъдат преодолени и трите оператора да пуснат новата услуга за българските потребители.

България има силни позиции в скоростите на 4G ако проследим данните от друга платформа – Speedtest на Ookla. Там, през юли страната ни е на девето място по мобилна връзка и е единствената, в която няма 5G мрежа от първите десет.

Много по-ключов компонент ще са честотите, които ще са налични за операторите за развитието на новите услуги. Българското правителство ще понижи тарифите за голяма част от неизползвания спектър от 1 януари 2021 г. Тук се включват основните честоти за 5G като 3.6 GHz, както и допълващи за 4G, като 2 GHz и др.

Важен елемент е дали правителството, регулатора и операторите успеят да се договорят за пълното освобождаване на лентите в 700 MHz, така че да има ресурс и за трите компании. Тези честоти ще са необходими за постигането на национално покритие на 5G.

The post Opensignal: Най-бързата 5G мрежа е в Саудитска Арабия appeared first on TechTrends България.