„А1 България“ постепенно свиваше обема данни, които се публикуват във финансовите отчети на Telekom Austra Group (TAG, но все повече се брандира като А1 Group). United Group, когато пое контрола над „Виваком“ затвори своите финансови резултати само за регистрирани инвеститори. Единственият начин за достъп до тях беше чрез вътрешни източници, които да предоставят данните. Другият е през Търговския регистър, но изместването на крайния срок за подаване на отчетите покрай ковид пандемията до септември, прави информацията доста остаряла и с повече от девет месеца закъснение.

Чешкият фонд PPF Group продаде мажоритарния дял на своя телеком бизнес на арабската Etisalat (под бранда e&), което прехвърли собствеността на „Йеттел България“ и инфраструктурното звено „ЦЕТИН България“. Това придаде нова финансова или по-скоро публична дисциплина, като пълния финансов отчет за пълната 2025 г. беше изненадващо публикуван още февруари, което мина под радара, защото обикновено PPF Group правеше това към средата на следващата година.

За разлика от предишни периоди, този път имаме изключително детайлни резултати, които обрисуват не само картината в България, но и в съседна Сърбия. Особено в стремежа на e& да наложат доскоро почти напълно мобилната група Yettel да се развива ударно при фиксираните услуги. Макар и с бавни темпове, първите добри резултати са вече налице.

Скромен растеж

Йеттел България“ отчита скромен растеж по основните финансови показатели. За 2025 г. приходите се увеличават с 3.9% на годишна база до 557 млн. евро. За сметка на това печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с приблизително същия темп – 3.7% до 157 млн. евро спрямо 163 млн. евро през 2024 г.

Точните причини за спада на печалбата не се споменават. Има минимално свиване на мобилни абонати (с около 30 хил.) до 3.2 млн. Ръстът на приходите е лесно обясним, като той е генериран от по-скъпи мобилни планове и индексацията на съществуващите договори през 2024 г. Комбинацията на тези фактори води до повишаването на средномесечния приход от абонат (ARPU) до 13.2 евро. По данни на „Йеттел“, компанията остава лидер по мобилни приходи през първите девет месеца на 2025 г. с 35% дял. Позициите са почти изравнени, като „А1 България“ е с 33%, а „Виваком“ – с 32%.

Капиталовите инвестиции са поделени между „Йеттел България“ и „ЦЕТИН България“. Първото дружество държи лицензите за радиочестотите и съответно плаща таксите за тях, докато второто изгражда мрежовата инфраструктура. През 2025 г. „Йеттел“ инвестира 47 млн. евро, което е увеличение с 8 млн. евро на годишна база. „ЦЕТИН“ допринася по това перо 71 млн. евро през миналата година, като отчита значителен скок на инвестициите спрямо 2024 г., когато са били едва 45 млн. евро.

Сред добрите новини за „Йеттел“ е тази, че освен годишните такси към държавата за радиочестотите, скоро няма да има нови подновявявания на лицензите. Операторът подновява разрешителното за 2 100MHz през 2025 г. и за новите блокове при преразпределението на 1 800MHz през 2024 г. Следващите подобни операции са след шест години за лентите в 900MHz и цялостно обновяване на разрешителното за 1 800MHz. Това се очаква да се случи през 2032 г.

Дългият път към фикса

Компаниите под бранда Yettel са почти напълно мобилни оператори. През последните две години текат активни процеси по тяхното трансформиране в напълно конвергентни телекоми. Българският „Йеттел“ не прави изключение и вече заема твърдо третото място на пазара за фиксирани услуги.

Във финансовите резултати е записано, че компанията е с пазарен дял от 6% на база приходи. Тя е все още далеч зад едноличния лидер „Виваком“, който контролира сегмента с 52% след придобиването на „Булсатком“ и зад „А1 България“ с 27%.

„Йеттел“ има доста стабилен ръст по отношение на абонатите. Тези на фиксиран интернет нарастват до 141 хил., докато тези на платена телевизия са вече 107 хил. Има една уловка, повечето от тези потребители не са напълно „фиксирани“. В годишния доклад е записано, че „Йеттел“ има 107 хил. абонати на „фиксиран безжичен достъп“ (FWA). Това означава, че те консумират фиксирани услуги, но през мобилната мрежа. Съответно, само 34 хил. потребителя на широколентов интернет са през кабел.

Сръбските размествания

Фиксираните услуги са приоритет за разрастване не само в България. Страната ни е сред отличниците по взимане на пазарен дял. В Унгария, Yettel контролира едва 2% в сегмента на база приходи. Важно е да се отбележи, че като абсолютни стойности, унгарският фиксиран пазар е близо три пъти по-голям – 890 млн. евро за първите девет месеца срещу 319 млн. евро за българския. В Словакия O₂ (единственият запазил брандинга си засега) е с 4% при пазар от 536 млн. евро.

Ситуацията е по-различна в Сърбия. Etisalat придоби втория по големина играч там – SBB от United Group. В годишния доклад е записано, че местния Yettel притежава 6% от фиксирания пазар през първите девет месеца на 2025 г. Любопитното е, че сръбския е два пъти по-голям от българския с обем от 626 млн. евро приходи. SBB отговаря за 28% и така сумарно, Etisalat контролира 34% или една трета от пазара в Сърбия. Лидер остава държавния MTS с 57% дял.

Под чертата

Годишният доклад на PPF Telecom Group съдържа някои любопитни новини, така да се каже „под чертата“. Една от тях е приключено арбитражно дело между „Йеттел България“ и Amdocs. Втората компания е сред основните софтуерни доставчици специализирани в телеком сектора. Тя е популярна основно със своята билинг система, както и с платформата си за работа с клиенти.

Информацията е непълна, като се казва, че Amdocs е завела арбитражно дело срещу „Йеттел България“ във Виена, но е постигнато извънсъдебно споразумение. По силата на последното, двете страни свалят претенциите си една към друга. Хипотезата е, че българският оператор е прекратил отношенията си с Amdocs и е сменил билинг системата. В сектора имаше подобна неофициална информация, че „Йеттел България“ преразглеждат всичките си договори, сключено от времето на Telenor.

The post „Йеттел“ през 2025 г.: Арабската прозрачност appeared first on TechTrends България.

„А1 България“ засега остава единственият телеком, който официално си публикува годишните финансови резултати. През последните няколко години, данните в тях постепенно бяха редуцирани, като това идва основно на ниво група – A1 Group. Изчезна и отделния коментар за всеки международен пазар, включително и българския.

Потенциално втори местен телеком може да бъде „Йеттел България“, след придобиването на мажоритарния пакет от арабската Etisalat (e&). В досегашните тримесечни отчети на близкоизточната група, българското звено не се споменава.

Финансовите показатели

За миналата 2025 г. „А1 България“ компанията отчита приходи от 895.1 млн. евро. Това е ръст от 9% спрямо предходната година, когато постъпленията са 820.9 млн. евро. A1 Group коментират, че има забавяне на увеличението на приходите през последното тримесечие на 2025 г. до само 1.1%. Причината за това се крие във факта, че през същия период през 2024 г. са приключили два големи проекта свързани със системна интеграция.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ се повишава също с почти 9% (8.9%) на годишна база до 371.1 млн. евро. Българското звено е сред най-добре представящите се в рамките на A1 Group. „А1 България“ допринася за 16% от всички приходи на групата и подпомага за ръста отчетен в групата.

Абонати и инвестиции

При абонатите имаме няколко тенденции. Първата е, че се затвърждава растежът на броя на мобилни потребители. През 2025 г. те се увеличават с близо 100 хил. на годишна база до 3.945 млн. Сходни темпове са отчетени през 2024 г., но по-бавни от малко под 70 хил., докато в по-предишните периоди ситуацията е била стагнираща по този показател.

При фиксираните абонати, A1 Group изменя нещата, като първо премахна секцията с потребителите на платена телевизия, а след това и на интернет. Те бяха заменени с общ показател – потребители, генериращи приход (RGU) от фиксирани услуги. По него „А1 България“ отчита стабилен ръст от 114 хил. абонати до 1.457 млн. през 2025 г. Той е съпоставим с растежа от предходните години, показват данните на компанията-майка.

Увеличението на потребителите води до стабилизиране на един друг показател – темпът на отписване на абонати или т.нар. Churn rate. Исторически „А1 България“ поддържаше сравнително високи стойност спрямо останалите два оператора, поради факта, че беше основно предприятие при мобилните комуникации дълго време. Последните години се наблюдава стабилизиране около 1.9%, колкото е и през 2025 г. През по-миналата година има леко повишение до 2.0%, но това е пак подобрение спрямо 2023 г., когато е 2.1%. Повечето потребители оказва влияние върху друг показател – средномесечният приход от абонат (ARPU), който се понижава от 8 евро на 7.5 евро.

Една от привидно по-негативните новини е понижението на капиталовите инвестиции (CAPEX). Това е тенденция, която се наблюдава от 2023 г. насам. През изминалата година те се понижават до 113 млн. евро. Това е понижение с малко над 6% спрямо 2024 г., когато са били 121 млн. и със 17% спрямо 2023 г. при 137.5 млн. евро. Тенденцията е проследима на ниво група, като ако се извадят лицензионните такси за радиочестоти, CAPEX се понижава с 5.6%. „А1 България“ е платила 10 млн. евро през 2025 г. за разрешителни и годишни такси по това перо.

5G проекти и Планът за възстановяване са във фокуса на 2026 г.

Ситуацията през настоящата 2026 г. предопределя няколко потенциални тенденции и фактори, които ще определят финансовото представяне на българските телекоми. Първата са различните големи 5G проекти, които отделните компании са поели.

„А1 България“ обяви, че се заема с нов такъв, който носи името 5G WAVEO и има за цел да изгради мобилна връзка от пето поколение по границата с Румъния. Българският телеком вече има няколко мащабни 5G проекта в разработка, като SEAGUL, който покрива магистралният маршрут между София и Атина и такъв за софийското летище. Подобни инфраструктурни разработки с външно финансиране може да са отговорни частично за свиването на капиталовите инвестиции. Друго обяснение е частичното изнасяне само на физическите кули в отделно дружество извън A1 Group.

Второто голямо перо, което трябва да бъде разплатено през 2026 г. е финализирането на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Работата по тях кипи с пълна пара в трите телекома, които поеха разгръщането на високоскоростен интернет в труднодостъпните региони.

Проблемът му е, че той трябва да бъде завършен до юли тази година, а дейностите по него са доста мащабни и със забавени срокове от над две години. Трите телекома ще си разделят общо 470 млн. лева (240 млн. евро) по него ако всичко бъде изградено в срок. Ако не бъде вариантите са два – държавата да плати от бюджета (който още не е и гласуван) или телекомите да отпишат средствата и да ги прехвърлят като CAPEX инвестиции. Добрата новина за момента е, че в доста къси срокове минаха последните две плащания по ПВУ от европейска страна към България.

The post „А1 България“ през 2025 г.: Продължаващ растеж на приходите и печалбата с уловки appeared first on TechTrends България.

Тенденцията при телекома започва да се затвърждава, като трето поред тримесечие имаме укротяване на увеличението на приходите и разходите. Тя най-вероятно ще се запази и през последните три месеца на годината. Основните източници на растеж в момента се генерират от индексацията на плановете и продажбата на по-скъпа техника. Бизнесът със системна интеграция тази година няма толкова големи приключващи проекти и затова не допринася за по-голям растеж.

Запазва се и друг тренд – „А1 България“ да е най-доходоносното международно звено на Telekom Austria Group (TAG). Макар и не като маржове, но като абсолютни стойности. Това е важно за групата, защото домашния австрийски бизнес продължава да трупа загуби, които се компенсират с резултатите навън.

Сезонността на IT услугите

Приходите на „А1 България“ се повишават с 4% на годишна база през периода юли-септември. Те достигат 196 млн. евро и се дължат основно на повишените приходи от услуги вследствие на индексацията за инфлацията от началото на годината. Друг източник на растеж са по-скъпите устройства и оборудване, което компанията продава. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също се увеличава, но с 3% на годишна база, като достига 85 млн. евро.

Един от основните източници на растеж през 2023 г. бяха IT услугите. „А1 България“ се превърна в най-големия системен интегратор, след като придоби компанията „Стемо“. Самата трансакция повлия на резултатите, но телекомът имаше силно увеличение на приходите през измината година, заради редица големи IT проекти, които приключваха и съответно получиха плащане.

През първото полугодие на 2024 г. IT звеното на „А1 България“ също е допринасяло положително за приходите и растежа, но третото тримесечие се е получила суша и това обяснява допълнителното забавяне. Проектното естество на този тип бизнес създава „сезонност“ и макар да е добър източник на приходи, то той не е постоянен.

Неизвестността с абонатите

Ситуацията с абонатите също е динамична. Мобилните се връщат в посока на увеличение и към края на септември 2024 г. са добавени 64 хил. спрямо края на юни и вече са 3.822 млн. Това, в комбинация с индексацията, обяснява ръстът на приходите от мобилни услуги.

От известно време, „А1 България“ спря да съобщава разбивката на фиксираните си абонати в своите финансови отчети. Което затруднява анализът на този сегмент. В коментарите за българското звено пише, че фиксираните потребители се увеличават, но се посочват само общите планове (т.нар. RGU – Revenue Generated Unit). От друга страна, приходите се свиват минимално със 700 хил. евро до 64 млн. евро.

„А1 България“ също така подчертава, че има увеличение на разходите от началото на годината. Те не са толкова свързани с инфлацията, както през предходните години от 2021 г. до 2023 г. В случая, телекомът инвестира доста средства в ТВ и друго дигитално съдържание, с което се опитва да привлече повече потребители. Българският оператор участва и в инициативата на TAG за изграждане на „център за компетенции“ (CDC), което ще е развойно звено за софтуерните нужди на групата.

Всички тези фактори допълнително допринасят за забавянето на ръста на финансовите показатели на компанията. Доста индикатори вече отсъстват, като например капиталовите инвестиции (CAPEX) вече се дават през шест месеца. Средномесечният потребител от абонат (ARPU) при мобилните услуги се увеличава леко от 7.9 до 8 евро при „А1 България“.

The post „А1 България“ забавя растежа през лятото на 2024 г. appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ отчита стабилни ръстове по всички показатели, като във вече упоменатите фиксирани сегменти – те са най-значителни. Приходите се увеличават най-вече заради поредната година на индексация на плановете. Тази тенденция се следва и от основния конкурент на компанията – „А1 България“, докато при „Йеттел“ръстът на постъпленията е по-скромен. Печалбата също нараства, но с по-плавни темпове.

В рамките на United Group, „Виваком“ продължава да е лидер по генериране на печалба, като отговаря за 30% от нея в рамките на целия балкански конгломерат. Българският телеком е втори в тежестта на приходите, след гръцкото звено Nova. Двете заедно доминират финансовите резултати на United Group с кумулативни 52% от всички приходи и 57% от печалбата на групата.

Пълният отличник

През 2023 г. „Виваком“ отчита ръст по всеки от важните показатели за индустрията. Приходите се увеличават до 646 млн. евро или с 9% на годишна база. Като основна причина във финансовия доклад на United Group е посочена индексацията на плановете през последните две години. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) се увеличава с малко под 6% до 294 млн. евро.

Абонатите също се увеличават стабилно. Мобилните такива се увеличават за поредна година. През 2023 г. ръстът е с 4%, което е внушително предвид високото проникване на този тип услуги и силната конкуренция между трите телекома. Мобилните потребители на „Виваком“ вече са 3.354 млн. и изпреварват „Йеттел“ за първи път откакто компанията стартира като трети GSM оператор през 2009 г.

Както отбелязахме, придобиванията засилиха доста клиентите на фиксирани услуги – платена телевизия и домашен интернет. Първите се увеличават с 26% до 607 хил., а вторите с 18% до 721 хил. клиента. Към ТВ абонатите прибавяме и тези, които ползват DTH услуга (сателитна телевизия), които също нарастват с 8% до 282 хил. Точно те ще са основния източник на нови потребители след придобиването на „Булсатком“. То беше финализирано през февруари 2024 г. и затова не влизат в отчета за 2023 г.

Средномесечният приход от абонат (ARPU) също се качва с 11% от 10.6 евро на 11.8 евро. Така, по този показател, „Виваком“ излиза начело, след дългата доминация на „Йеттел“. Телекомът отчита и леко увеличение на капиталовите инвестиции с 8% до 114 млн. евро. Това се дължи на отпуснатите в края на 2023 г. нови честоти в спектрите 700MHz и 800MHz, след над десетилетие преговори с институциите.

Българският пазар на тримата големи

С осветляването на финансовия отчет на „Виваком“ вече разполагаме с данните за 2023 г. на трите основни телекома в страната. „А1 България“ продължава да е лидер по приходи със 750 млн. евро. „Виваком“ обаче увеличава преднината пред третия „Йеттел“. Последният телеком все още страда от факта, че тепърва започна да развива фиксирани услуги (предлагане на платена ТВ и домашен интернет). Те са в основата на ръста на приходите на телекомите през последните няколко години. Както и те имат допълнителна тежест при индексацията.

Това оказва влияние и на EBITDA. Двата водещи и отдавна конвергирани телекоми са рамо до рамо с 304 млн. и 294 млн. евро съответно за „А1 България“ и „Виваком“. Докато „Йеттел“ е само наполовина със 151 млн. евро EBITDA. Дори като съотношение с приходите (т.нар. марж) доскорошният основно мобилен оператор е само с 30% срещу 40% и 45% съответно за „А1 България“ и „Виваком“.

„А1 България“ продължава да е стабилен лидер на мобилния пазар с 3.77 млн. абонати. Промяната през 2023 г. бе рокадата на втория и третия, за която вече споменахме. „Виваком“ изпревари „Йеттел“ по мобилни клиенти, след като последните години отчита стабилно увеличение на потребителската си база. „Йеттел“ е на приливи и отливи, като последната година се сви с минималното 1.9% до 3.23 млн.

На фиксирания пазар, доминацията на „Виваком“ започва да се усеща. Компанията има 889 хил. клиенти на платена телевизия. За съжаление „А1 България“ спря да публикува данни по този показател и ще чакаме през лятото обновяването на публичния регистър на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за да ги попълним. Но през 2022 г. телекомът разполага с 536 хил. При интернет абонатите „Виваком“ е лидер със 721 хил. клиента срещу 526 хил. за „А1 България“. „Йеттел“ тепърва прохожда в тези сегменти, като разполага с 69 хил. интернет клиента и 35 хил. на платена ТВ.

The post „Виваком“ през 2023 г.: Фиксирана доминация и мобилен напредък appeared first on TechTrends България.

Австрийската група също така обяви, че през есента ще бъде напълно завършен процеса по отделяне бизнеса на мобилните кули на всичките ѝ оператори. Както и, че ще бъде листнат на фондовата борса във Виена. С което два от българските телекоми – „А1 България“ и „Виваком“ ефективно ще аутсорснат своята мобилна инфраструктура. Вторият телеком вече продаде своите мобилни кули на саудитската TAWAL в началото на 2023 г.

Ефектът „Стемо“

За периода април-юни, „А1 България“ отчита ръст на приходите от 21% до 183 млн. евро. От тях 14 млн. евро са постигнати благодарение на интеграцията на „Стемо“ в телекома. Това прави 8.7% от растежа на постъпленията на българския оператор и ако ги извадим, компанията продължава със здравословното увеличение от 12.3% на годишна база. С подобни темпове, се развива „А1 България“ през последните периоди.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също скача с впечатляващите 25.8% до 80 млн. евро. Във финансовият отчет не се посочва какъв е ефектът на системния интегратор. Косвен индикатор е маржът на печалбата, който през второто тримесечие на 2022 г. е бил 41.8%, докато през същия период на настоящата година се увеличава слабо с 43.5%. Друг коментар в документите на TAG е, че разходите за софтуерни лицензи и специалисти са нараснали вследствие на придобиването на „Стемо“.

Несъществените промени при абонатите

А1 България“ и компанията-майка намалиха съществено данните, които публикуват през последните отчети. Някои индикатори вече не се обявяват, а други – се дават само при завършването на счетоводната година. Така например, ТВ абонатите продължават да остават скрити.

Мобилните абонати се свиват минимално в средата на годината до 3.779 млн. от 3.788 млн. Средномесечният приход от потребител (ARPU) в този сегмент е 7.4 евро. Потребителите на фиксиран интернет се увеличават също с незначителните 4 хил. до 522 хил. Общия брой фиксирани клиенти на „А1 България“ са 1.176 млн.

Новият дом на базовите станции

Друг ключов момент от финансовия отчет на TAG е конкретизирането кога и какво ще се случи с мобилните кули на цялата група. „А1 България“ започна да ги прехвърля в отделен бизнес и трябва вече да е завършила този процес. Австрийската група очаква до август да бъде финализирана цялата процедура сред всички оператори.

Новото дружество ще се казва EuroTeleSites. Към 30 юни, то ще включва над 13 хил. мобилни кули, като няма конкретика, колко от тях са в България. Неговите про форма приходи за 2022 г. ще са около 230 млн. евро и EBITDA от 127 млн. евро.

Плановете на TAG са да листнат EuroTeleSites на Виенската фондова борса, а не да се търси директен купувач. Основните процедури за да се случи това са планирани за септември и октомври. Собственикът на „Виваком“ United Group предпочете другия подход. Балканската група отдели и дори вече продаде всички налични мобилни кули на саудитската TAWAL. Основна част от тях беше клетъчната инфраструктура на „Виваком“.

The post „А1 България“ със силен ръст покрай „Стемо“ и аутсорсване на мобилните кули appeared first on TechTrends България.

От друга страна, разделянето на операциите на търговски и инфраструктурни при телекомите в България, Сърбия и Унгария, за PPF Group все още не дават съответните значими резултати. Новосъздадените дружества „Цетин“ засега обслужват само „Йетел“ операторите в посочените държави, без да са привлекли голямо количество външни клиенти.

Конкретно за българския мобилен оператор, той може да се похвали с доста неща през 2022 г. Стабилен ръст на печалба и приходи, лидер по последните в мобилния сегмент и удвояване на абонатите във фиксирания. Последната част на изречението е вярна – „Йеттел“ вече е значим играч в доставката на домашен интернет. От няколко дни, компанията вече предлага и интерактивна телевизия във фиксиран пакет и така вече е пълноценен участник на този пазар.

Мобилният първенец

Основната цел на норвежкият Telenor за „Глобул“, когато го придоби през 2013 г. беше да превърне операторът в лидер на мобилния пазар. Телеком групата постигна това няколко години по-късно, макар и само при приходите, но не и по абонати. Ребрандираният сега „Йеттел“ запазва тази позиция при това със сравнително комфортна преднина.

В презентацията на PPF Group е показано, че компанията е лидер с 37% пазарен дял за първите девет месеца на 2022 г. „А1 България“ е втора с 32%, докато „Виваком“ е с 31%. Мобилните приходи за цялата година са 320 млн. евро, което е ръст с близо 9% на годишна база. Както отбелязахме, ситуацията е различна при абонатите и това се задържа през 2022 г. Към края ѝ „Йеттел“ е втори с 3.5 млн. потребителя на мобилни услуги, докато „А1 България“ продължава да е лидер с 3.77 млн.

Цялостно приходите на компанията растат през изминалата година. Те се увеличават с малко над 7% на годишна база до 456 млн. евро. С което и средномесечния приход от абонат (ARPU) не се увеличава значително и в момента е на 10.1 евро. Ситуацията дори е с една идеа по-зле при капиталовите инвестиции – те се свиват от 41 на 31 млн. евро през 2022 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) нараства със 17% до 157 млн. евро. „Йеттел“ подчертава тенденцията при българските телекоми да имат по-слаб ръст на приходите, но да разчитат на по-голям темп на увеличение на печалбата.

Фиксираните мечти

За разлика от предишни години, все повече фиксираният сегмент ще бъде ключов за следене при компанията. „Йеттел“ пусна първо услугата за домашен интернет през 5G мобилна мрежа през 2011 г. Изминалата 2022 г. е първата пълна такава, в която този продукт е на пазара. На пръв поглед нещата са повече от добри – компанията отчита удвояване на фиксираните потребители до 42 хил.

Реалността е, че фиксираните амбиции на „Йеттел“ все още са в сферата на мечтите. Поне от гледна точка на приходите. Според финансовият отчет, те са едва 1 млн. евро или 0.002% от общите. Прекалено незначителен дял, но този ход е задължителен за компанията ако тя иска да запази потенциала си за растеж.

Нейните два основни конкурента от няколко години не разчитат на мобилния сегмент като източник на растеж. Вместо това, те залагат на фиксирания за такъв. Липсващото парче от пъзела се нарича платена телевизия. „Йеттел“ вече си го осигури, като пусна интерактивна такава в пакет с 5G домашния интернет. Ефектите от това действие ще ги наблюдаваме тепърва през настоящата и дори през следващата година.

„Цетин“ в търсене на бизнес модел

Изминалата година е интересна и от друга гледна точка – това е вторият пълен календарен период с финансови резултати за „Цетин“. Компанията е инфраструктурното звено на PPF Group, което оперира успешно и сравнително печелившо в Чехия. В България (и другите региони с Yettel бранда) ситуацията все още е противоречива.

„Цетин“ отчита успешна 2022 г. с минимален ръст на основните финансови показатели. Приходите нарастват с малко под 10% до 124 млн. евро, докато EBITDA се увеличава с 6% до 84 млн. евро. „Йеттел“ все още изкарва 3.6 пъти повече пари от инфраструктурното звено и малко под два пъти печалба. Съотношенито в Чехия например е съвсем различно. Там, О2 има само малко под два пъти по-голям приходен поток срещу местния CETIN, а EBITDA-та е доста близка до паритет – 458 срещу 375 млн. евро.

Ситуацията е същата и в останалите региони, в които брандът Yettel оперира. Това се дължи на две неща. Първо, чешкият телеком бизнес на PPF Group разполага със силна фиксиран бизнес и инфраструктура. Доста по-голяма от основно фокусираната върху мобилна такава в България, Сърбия и Унгария. Второ, все още CETIN в последните държави търси външни клиенти, на които да продава.

В България не липсват потенциални такива. „Булсатком“ обяви, че се интересува от подобна услуга, след като предаде своята мобилна мрежа на „Виваком“. При подписване на такова споразумение и по-важното – неговото реализиране, това ще превърне сателитния оператор в първия истински виртуален мобилен такъв (познат като MVNO). На българския пазар до момента търговска дейност развиваше само един – Bob. Той обаче беше вътрешногрупов бизнес в рамките на Telekom Austria Group, който е собственик на „А1 България“. Освен това, Bob просъществува сравнително кратко време – няколко години, като през 2016 г. беше напълно закрит.

Натискът за развиване на MVNO в България обаче се засилва, като малките оператори в момента се опитват да убедят регулатора да накара телекомите да отворят мрежите си по-лесно за тях. От една страна, отделянето на инфраструктурата от търговските дружества е голяма крачка в тази посока. „А1 България“ трябва да завърши през 2022 г. процесът по изнасяне на мобилната мрежа (кулите с базовите станции най-вече) в отделна компания. От друга страна, за да има MVNO освен мрежата, трябва да се сподели и лиценза за честотите, които тя ползва. В случая с „Цетин“ последните се държат от „Йеттел“, което може да затрудни преговорите за включването ан MVNO към инфраструктурата.

The post „Йеттел България“ през 2022 г.: Мобилен лидер с фиксирани амбиции appeared first on TechTrends България.

Новата 2023 г. ще бъде и силно трансформираща за „А1 България“. Причината е, че се планира през настоящия период да бъде отделена мобилната мрежа (кулите най-вече) в дъщерна компания на ниво група. Решението е взето от Telekom Austria Group, което включва и малко структурни промени в борда на директорите. То беше обявено накратко седмица преди публикуването на финансовите резултати.

Към това добавяме поредната индексация, която трите оператора предприеха в България, заради инфлацията. Позитивните новини са, че засега прогнозите са повишаването на цените и разходите на телекомите да отслабне през 2023 г. Има развитие и по т.нар. 5G магистрали, като „А1 България“ заедно с няколко гръцки телекома ще изграждат връзка от пето поколение по АМ „Струма“ от София до Атина в т.нар. българо-гръцка връзка 5G SEAGUL.

Стабилните резултати

Приходите на „А1 България“ се увеличават с 11.5% на годишна база за цялата 2022 г. Те вече достигат 640.4 млн. евро. От компанията-майка коментират, че това се дължи най-вече на наложените нови 5G тарифи, индексацията и добавянето на нови услуги към вече съществуващите. В същия момент печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) расте също стабилно – с 16.5% до 254.4 млн. евро.

„А1 България“ придоби през изминалата година системния интегратор „СТЕМО“, с което реално се превърна в един от най-големите играчи на този пазар. Ефектът от сделката даде резултати още в рамките на 2022 г. Тя допринася за 7.6% от ръста на приходите на телекома за периода.

Прави впечатление, че последното тримесечие на „А1 България“ е доста по-силно от останалите. Приходите нарастват с 23% до 186.8 млн. евро, докато EBITDA скача с впечатляващите 26.5% на годишна база до 63.8 млн. евро. Всичко това идва на фона на покачващи се оперативни разходи. За пример са дадени тези за ел. енергия, които през 2022 г. се покачват с 41%.

Годишните резултати дават и по-плътна представа за абонатите на различните услуги по сегменти. Въпреки, че в таблицата на Telekom Austria Group по неизвестни причини са заличени точно кои числа за кое са, на база на предходните отчети може да свържем стойностите.

Мобилните абонати се увеличават до 3.770 млн. през 2022 г., като година преди това са били 3.745 млн. Ситуацията е доста положителна и при фиксирания сегмент. Потребителите на платена телевизия се увеличават с 6.5% до 604 хил., а тези на фиксиран интернет с 3.8% до 518 хил. Средномесечният приход от абонат (ARPU) за цялата година се увеличава минимално спрямо средата ѝ от 6.9 на 7 евро. Отписването на абонати също расте, макар и незначително до 1.8%. В годините преди пандемията този показател беше над 2%.

Плодовете на 5G мрежата

А1 България“ инвестира значително в модернизация на своята мобилна мрежа към пето поколение (т.нар. 5G). Затова, капиталовите инвестиции (CAPEX) се запазват сравнително с минимално увеличение от 102.9 млн. евро на 108 млн. евро на годишна база. Трябва да се отбележи, че през 2021 г. те скачат двойно спрямо пандемичната 2020 г., когато са били 57 млн. евро.

Още от пускането на своята 5G мрежа, операторът разчита на физическата подмяна на оборудването. Докато останалите два телекома – „Виваком“ и „Йеттел“ заложиха първоначално на софтуерна модернизация чрез DSS технологията. След това приложиха комбиниран подход, който включва постепенна подмяна и софтуерния ъпгрейд. Това оказва влияние върху качеството на връзката и според изследването на Opensignal, „А1 България“ предоставя най-бързите скорости в мобилните мрежи в страната. Това се постига и до голяма степен с модернизацията и на опорната инфраструктура, което позволява пускането на самостоятелна 5G услуга (т.нар. 5G SA). Процесът беше завършен миналата есен.

През изминалата 2022 г. беше изменен Плана за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз (ЕС). От него беше изваден проекта за изграждане на 5G връзка по магистралната мрежа на България, известен в сектора под жаргонното определение „5G магистрали“. Това предизвика известен разлом между трите телекома и тогавашното правителство на Кирил Петков.

„А1 България“ все пак ще развиват подобно решение, но чрез друг финансов инструмент на ЕС. Преди дни, телекомът обяви, че ще изгражда българската част на инфраструктурата по коридора 5G SEAGUL, който свързва Атина и София. Проектът е на стойност от 22.48 млн. лева, като „А1 България“ ще осигури половината средства, а останалите ще дойдат по Механизма за свързване на Европа. Преди да отпадната 5G магистралите се очакваха тези пари да покрият само пограничните региони, а не целия маршрут. Сега, Брюксел ще осигури финансирането за 5G свързаност на половината АМ „Струма“.

Отделяне на кулите

Друга ключова промяна, която ще засегне „А1 България“ идва на групово ниво. Telekom Austria планира до края на 2023 г. да отдели всичките си мобилни мрежи в отделно звено. То ще се казва TowerCo и подобно на настоящата група ще бъде листнато на Австрийската фондова борса. Всички настоящи акционери в Telekom Austria Group ще получат кореспондиращите им дялове в новата компания. За момента се говори основно за кулите и клетките, без да се споменава опорната мрежа.

Българският телеком е с втората по големина инфраструктура в групата. „А1 България“ разполага с 1 750 обекта в урбанизирани зони и 700 кули извън населените места. Това формира около 20% от цялото подобно оборудване в групата. Австрия е лидер с 45% дял, а най-малко мобилни станции има в Северна Македония – едва 500.

Отделянето на кулите беше очакван ход, като в българския телеком сектор се говори от поне няколко години. У нас, собственикът на „Йеттел“ PPF Group, вече отдели цялата си мрежа от оператора в отделно дружество – „ЦЕТИН България“. Подобна тенденция се забелязва все по-силно в Европа, като телекомите се опитват да монетизират допълнително инфраструктурата си. Предвид нарастващите инвестиции в 5G, това се явява като почти задължителен ход.

Честотните лицензи обаче останаха в „Йеттел“, като това най-вероятно ще бъде и ситуацията с „А1 България“. По отношение на спектъра през 2023 г. се очаква да бъдат разпределени лентите в 700MHz и 800MHz.

The post „А1 България“ през 2022 г. – ръст, модернизация и отделяне на мобилната мрежа appeared first on TechTrends България.

Това е голяма новина предвид дългогодишната тенденция в този сегмент потребителите да намалява, не само при „А1 България“, но и при останалите телекоми. Причините са няколко и комплексни, но посоката на развитие в момента се обръща в тази част на пазара. Миналата година имаше стабилизация на спада, а през тази се проявиха и първите потенциални признаци на ръст. Във финансовите документи на Telekom Austria Group за периода април-юни вече се забелязва стабилното им увеличение.

Отличникът по печалба

А1 България“ запазва добрите темпове на растеж на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA). За третото тримесечие тя се увеличава с 14.2% до 63.3 млн. евро и е втората най-голяма за Telekom Austria Group след местния пазар в Австрия. Като темпове на растеж също е на втора позиция след оператора в Беларус.

Приходите за периода също се увеличават с добри, макар и по-умерени темпове – 4.3% на годишна база до 151.3 млн. евро. Интересно е, че за първото полугодие инвестициите на „А1 България“ в инфраструктура намаляват спрямо тези през първата половина на 2021 г. Спадът е с 12.5% до 48.5 млн. евро. Това може да означава, че компанията е забавила темпото на модернизация на мрежата си към 5G. Или е изпълнила настоящите си планове. Телекомите очакват регулаторът да разпредели допълнителен ресурс, за да могат да доразгърнат мрежата от пето поколение.

От компанията коментират, че основния двигател за добрите резултати са позитивните тенденции при мобилните услуги, както и увеличеното търсене при технологични бизнес услуги. „А1 България“ се трансформира в един от най-големите системни интегратори в страната. През май, компанията обяви, че придобива един от водещите в сектора „СТЕМО“.

Промяната при абонатите

Приходите и печалбата вървят нагоре стабилно от близо две години, промяната в тенденциите идва при мобилните абонати. „А1 България“ отчита ръст от 1.4% до 3.79 млн. потребителя на мобилни услуги. Дълги години, операторите губеха абонати, заради пренасищането на пазара. Постепенно, вследствие на европейските и местни регулации започна изчистването му.

В един момент проникването на мобилните услуги в страната беше надминало 150%, като много потребители имаха по няколко SIM карти. Това се дължеше на няколко фактора – огромния брой предплатени карти, високите цени на едро между операторите, които се пренасяха на дребно и сравнително малкия процент единични абонаменти. Европейските регулации фиксираха цените на едро, а впоследствие бяха изготвени и нови правил за предплатените карти. Последните станаха неизгодни за потребителите, а операторите имат по-скъсени срокове за тяхното отписване.

Крайният резултат е, че мобилните клиенти масово започнаха да преминават на абонаментни договори. Като постепенно телекомите ги пакетираха и с други услуги – в повечето случаи фиксирани. Така, потребителите започнаха в масовия случай да разполагат с по една SIM карта, в най-редкия случай с две, като втората обикновено е служебна.

Ръстът на абонати при „А1 България“ показва, че е достигнато дъното на този пазар и има потенциал за привличане на нови потребители. Ключов стимул за това са т.нар. неограничени планове, които започнаха да се предлагат покрай 5G услугите. Въведени първо от „Виваком“ през 2021 г., те бяха последвани до голяма степен и от другите два телекома.

„А1 България“ илюстрира ръста с доста нисък churn rate – процент на отписали се доскорошни клиенти. Средно за компанията през първото полугодие той е 1.5%, който е сравнително нисък исторически погледнато за нея. При абонаментите е едва 0.8%, докато при предплатените карти е 6.8%.

Другите показатели

За съжаление, „А1 България“ спря да дава подробна информация за потребителите на фиксиран интернет и платена телевизия. Вместо това, тя предоставя такава за общите свързани клиенти. Те са 1.147 млн. през второто тримесечие, което е с ръст от 4.4% спрямо предходната година. За разлика от „Виваком“, които през 2021 г. разчитаха на придобивания, тук говорим за органично увеличение.

Логично, предвид ръста на приходите, е да се увеличи друг ключов за телеком индустрията показател. Това е средномесечния приход от потребител (ARPU), който достига 6.9 евро. Все пак постъпленията нарастват повече от абонатите, което води до неговото покачване.

The post „А1 България“ отчита стабилен ръст на мобилните абонати appeared first on TechTrends България.

Затова и резултатите през първото тримесечие на 2022 г. не са толкова впечатляващи като темпове, но се задържа положителната тенденция. Според компанията-майка Telekom Austria Group, „А1 България“ е на второ място по най-големи разходи за електроенергия в рамките на цялата група. За момента австрийският собственик не се притеснява от прекалено негативни ефекти, които може да окаже пряко войната в Украйна, дори в беларуското му звено. Опасения обаче има за инфлацията, която набира скорост в цяла Европа.

Telekom Austria Group продължава тенденцията да не обявява всичките ключови параметри на тримесечна база. По-скромните данни включват, че „А1 България“ отчита минимален спад на мобилните потребители и умерен ръст на фиксираните.

Към умерените стойности

Приходите на „А1 България“ през първото тримесечие се увеличават с умерения темп от 3.7% спрямо същия период на 2021 г. и достигат 137 млн. евро. Силното търсене на мобилен фиксиран интернет (4G и 5G рутери) движат този тип услуги напред. По-силен като представяне е бизнесът с класически интернет и ТВ. Ръстът на приходите там през първото тримесечие е 14%, но все още фиксираните услуги формират 40 млн. евро срещу близо 75 млн. евро от мобилните. Ако се запазят тези темпове, след година-две може да имаме изравняване между двата основни бизнес сегмента на „А1 България“.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) за първото тримесечие е 59.3 млн. евро, което е ръст от 6.3% на годишна база. Новината може да се разглежда със смесени чувства, защото „А1 България“ през същия период на 2021 г. отчете ръст от 21.2%. Telekom Austria Group подчертава, че разходите са се увеличили, но предвид по-малкия ръст на приходите, спрямо печалбата е имало оптимизация по това перо. Макар и да не се споменава, но индексацията на абонаментните договори през февруари също е изиграло роля.

Увеличените постъпления от фиксирани услуги правилно подсказва за нарастване на абонатната база. Българският оператор отчита минимално увеличение от 3.5% на всичките си потребители на интернет, телевизия и пренос на глас през кабел. Те съставляват 1.12 млн. абонати, като точна разбивка по отделните сегменти не се предлага на тримесечна база. Мобилните потребители се свиват минимално с 0.1% до 3.728 млн.

Очакван инфлационен натиск

Инфлационният натиск е огромното опасение на компанията-майка Telekom Austria Group. От Виена обявиха, че са предприети индексация на тарифите по абонаментните договори на три пазара – местния в Австрия, Беларус и България. Основните разходи, които са се увеличили през 2021 г. са свързани с електроенергията и тези за заплати. Последните формират около 20% от всички за групата през изминалата година.

Любопитно е, че България е на второ място по разходи за електроенергия, както и по тяхното очаквано увеличение през 2022 г. в рамките на цялата Telekom Austria Group. Северна Македония ще има ръст по това перо по-голям спрямо всичките средства давани през миналата година, но като обем са наполовина на българските.

На база на това от Telekom Austria Group се опасяват, че цялостните инфлационни процеси ще продължат през 2022 г. Основните мерки, които ще бъдат взети са чрез оптимизиране на разходите, за различни програми за подобряване на ефективността на бизнес операциите, както и активиране на договорни клаузи. Последното може да се чете, че в края на годината ще има обявена нова индексация на абонаментните контракти. Действие, което вече предизвика полемика сред държавните институции и потребителите.

The post „А1 България“ с умерен ръст на финансовите показатели от началото на 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Индикациите дойдоха при финансовите резултати на „Виваком“ през второто тримесечие, а новите за третото затвърждават тази тенденция, поне за момента. United Group не обявява публично своите отчети, като те са налични само за инвеститори. Достоверни източници на TechTrends засега ги предоставят редовно за преглед.

Изводите са, че „Виваком“ е добавила около 80 хил. абоната през последните 6 месеца. Дали това се случва в целия сектор още е рано да кажем, защото „Теленор“ не обявява тримесечните си резултати, а Telecom Austria спря да съобщава редица параметри в тези на „А1 България“. Очакваме, че и двата телекома ще са по-конкретни в годишните си отчети. Ако не са, ще трябва да изчакаме до следващото лято, когато ще излязат данните на Комисията за регулиране на съобщенията.

Ръст при всички сегменти

Мобилните абонати на „Виваком“ се увеличават от 2.98 млн. на 3.03 млн. през третото тримесечие, показва финансовия отчет на компанията-майка United Group. В началото на годината те бяха 2.95 млн., така телекомът е добавил през последните 6 месеца около 80 хил. потребителя на мобилни услуги. Ако растежът е изолиран само при „Виваком“, това може да се обясни с пускането на първите пакети с истински неограничен мобилен интернет. Другите два оператора последваха този ход в рамките на месец, затова ще е интересно да проследим, как се развиват техните абонати през периода.

Ситуацията е положителна и в почти всички други сегменти. Платената телевизия и домашния интернет отчитат увеличение на потребителите през периода юли-септември спрямо същия през 2020 г. с 38% и 23% съответно. При първия сегмент те вече са 419 хил., докато при втория – 581 хил. Това се дължи най-вече на агресивните придобивания на малки регионални оператори, които „Виваком“ предприе от декември 2020 г. и продължиха през почти цялата 2021 г. Последното такова беше на великотърновския Telnet, което беше обявено почти по същото време с излизането на отчета на United Group.

Придобиванията имат основна заслуга, тъй като сегмента на платена сателитна телевизия е почти в застой с минимален ръст от 1% до 256 хил. абоната. Единственото перо, което е със спад в резултатите на „Виваком“ е фиксираната телефония. Тя е в това положение от години, покрай популяризацията на мобилните телефони и впоследствие – на смартфоните. Понижението при нея е 10% на годишна база до 487 хил. абоната.

Малко за приходите и печалбата

Сравнението на движението на приходите и печалбата на годишна база при „Виваком“ в момента е трудно. Причината е, че United Group дават информация само от периода от когато влизат във владение в българския телеком. Отделно те дават разбивката не по тримесечия по тези показатели, а до датата на издаване на доклада. Тоест, в случая информацията е за деветмесечието.

Така за този период, приходите на „Виваком“ са 402 млн. евро или 29% от общите за United Group. Според, компанията-майка те отчитат ръст от 352%, но сравнението е напълно некоректно. Причината е, че се сравняват паричните потоци на телекома от третото тримесечие на 2020 г. (когато United Group поемат контрола) с тези за деветте месеца на 2021 г.

На база на тази информация и тази за шестмесечието на настоящата 2021 г. може да заключим, че приходите за юли-септември през миналата година са 114 млн. евро. Тези за същия период през тази година са 141 млн. евро, което е ръст от 23%, но данните не са официални, а са изчисления на TechTrends. Същото важи и за печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Тя е 49.3 млн. евро през третото тримесечие на 2021 г. при 176.6 млн. евро за първите девет месеца.

Друг ключов показател е средномесечния приход от абонат (ARPU). За „Виваком“ от началото на годината до септември той е 9.7 евро. Това е ръст спрямо същия период на 2020 г., когато е бил 9.2 евро, като тук отново отваряме скобата с начина на отчет на United Group.

Бегъл поглед в „Нова телевизия“

Балканската група придоби и цялата медийна група около „Нова телевизия“ в края на миналата година и сделката беше финализирана през януари. В отчета на компанията-майка тя влиза под шапката на United Media, която общо, за деветмесечието на 2021 г. има приходи от 208.1 млн. евро и EBITDA от 88.1 млн. евро.

Точни разбивки за самата „Нова броудкастинг груп“ няма. United Group обаче посочва, че тяхното медийно звено отчита ръст от 95% на приходите, което се равнява на 101.5 млн. евро. Почти напълно тези допълнителни доходи се формират от придобивания, като „Нова телевизия“ допринася най-много от тях. Колко точно – United Group не посочват в своя отчет.

The post „Виваком“ затвърди тенденцията за ръст на мобилните абонати appeared first on TechTrends България.