Един с възможностите на няколко

Така, ако миналата седмица, Lenovo се похвалиха с умен телефон – Z6 Pro, който има 106MP камери… общо, то сега Samsung надминават тази бройка с един-единствен сензор.

ISOCELL Bright HMX е продукт на тясно сътрудничество между южнокорейския гигант и Xiaomi. Новият 108MP сензор е първият мобилен такъв, който да надминава 100 млн. пиксела резолюция. Чрез него Samsung разширяват портфолиото си от оптични сензори с 0.8 µm, като вече разполагат с разделителни способности от 64MP до 108MP. Така, компанията поддържа паритет с производителите на DSLR фотоапарати, които започват също да увеличават размерите на своите оптични сензори.

Samsung добавя, че новата разработка предлага отлични възможности за снимане при много ниска осветеност. Това става с добре познатата технология за събиране на светлината от четири пиксела и трансформирането ѝ в един (т.нар. Quad Pixel). Което придава на сензора еквивалент от 27MP при ниска осветеност.

Новият 108MP сензор ще позволява снимане на видео в 6K резолюция или 6016×3384 точки при 30 кадъра в секунда. Това е доста впечатляваща възможност, ако бъде интегриран в смартфон.

Очакваният скок

Сътрудничеството между Samsung и Xiaomi означава, че този сензор ще присъства най-вероятно в портфолиото на двете компании. Масовото производство на ISOCELL Bright HMX ще започне след месец, което означава, че може да го видим в следващото поколение умни телефони, които ще бъдат представяни през пролетта на следващата година.

Новината е определено добра, предвид факта, че Samsung през цялата 2019 г. разчита на почти идентични камери за своите флагмани Galaxy S10+ и Galaxy Note 10+. Които, поне на първо четене не впечатляват достатъчно много, предвид високите стандарти, налагани от производители като Huawei и техния P30 Pro. Отделно, тази година наблюдаваме истински поток от смартфони с 48MP сензор, както във флагмански, така и в среден клас модели.

The post Samsung показа 108MP сензор за смартфон камери appeared first on TechTrends България.

Истинският скок дойде през изминалата 2018 г., когато на пазара дебютираха P20 Pro и Mate 20 Pro, двата модела отчетоха завръщането на 40MP сензори и налагането на тройните камери. Независимо от опитите на редица други производители, комбинацията между силен хардуер и сравнително оптимизиран софтуер на приложението за снимане, превърна устройствата на Huawei в лидери при смартфоните. Особено, когато става дума за правенето на качествени кадри.

Още при представянето на P30 Pro, китайският гигант вдигна още по-високо летвата, като обещаваше невиждани до момента възможности за снимане в рамките на смартфон формата. Технологии, като напълно нов сензор при който зеления цвят е заменен с жълт за по-силна светлочувствителност и почти нощно виждане, специална призма, която създава детайлно петкратно увеличение. Малко са компаниите, които правят директни сравнения с конкурентни модели по време на официално представяне, но Huawei бяха достатъчно уверени да го направят.

След близо десетдневен тест на P30 Pro може смело да заявим, че претенциите им имат доста солидно покритие. Особено, когато става дума за качеството на камерите.

Тук веднага изниква основния въпрос – предвид големите неизвестни, покрай забраната за търговия с компании от САЩ и всичките последствия, има ли смисъл да се прави подобно ревю? Определено има, защото P30 Pro излезе на пазара, преди Белия дом да вкара Huawei в забранителния списък. Което означава, че смартфонът разполага с поддръжка на услугите на Google до края на експлоатацията му, както и потенциални ъпдейти по сигурността на Android.

Дали ще получи обновяване до версия Q на операционната система е още рано да се каже. Има такава надежда, предвид факта, че за Mate 20 Pro е планиран такъв ъпдейт по-късно през годината. Поради тези причини, обтегнатите отношения между САЩ и Китай, засега не се очаква да засегнат моделите, които са в продажба на Huawei.

Нощта става ден

Директно скачаме на камерите. Основните са три плюс четвърти ToF (Time of Flight) сензор, като последния помага да се определи по-добре разстоянието до различните обекти в кадъра. Главната камера е 40MP с 1.6/f бленда и е подходяща за стандартни снимки. Втората е 20MP широкоъгълна, а третата е 8MP телефото с петкратно оптично приближение.

Освен богатия набор от мегапиксели, Huawei заедно с близкото си партньорство с германския концерн Leica, разполага с няколко доста големи коза в ръкавите. Първият е в самите сензори. Те не са традиционните RGB (с червен, зелен и син), а са RYYB, в които зеления спектър е заменен с два жълти. Според Huawei, това дава значително предимство на камерите при снимки с намалена или почти липсваща светлина. Ако при представянето на смартфони, подобно твърдение може да предизвика скептичността на публиката, при самите тестове, P30 Pro определено се справя с една идея по-добре при намалена светлочувствителност.

Нощният режим

 Нощният режим 

 Нощният режим

С изключен Нощен режим

Истинската сила на устройството е като се активира специалния нощен режим. При него буквално нощта може да стане ден, като образите на моменти са нереално ярки и детайлни. С минимално осветление, можете да различите отделни обекти, като сгради и дървета вечерно време, както и да снимате без проблеми нощното небе.

Тези наистина феноменални резултати са доста по-добри от всичко, което към май 2019 г. има на пазара, включително и при сравнения на нощния режим на Motorola One Vision или опитите на Nokia 9 с петте си камери.

Те се постигат с две малки уловки. Първата е, че въпреки силните си възможности, за правенето на снимки е необходим поне минимален източник на светлина. Все още не можете да използвате телефона си за истинско нощно виждане.

Втората е, че специализираният режим изисква малко повече време, в което да задържите телефона си срещу обекта на снимане. При него се прави дълга експозиция от порядъка на 5-6 секунди, с която се събира максимално много информация, за да може после да се компилира детайлен кадър. Това прави нощния режим непрактичен за снимане на движещи се обекти.

Една композиция – множество възможности

Другият нов момент в камерите на Huawei P30 Pro е телефото сензора. Ако се загледате, ще видите, че е с необичайна квадратна форма. Huawei използват стандартна камера с двукратно оптично приближение пред която е разположена специална призма. Чрез нея се постига качествено реално петкратен зуум и се подобрява дигиталния, който може да достигне до внушителния фактор 50.

Петкратното приближение е истинската сила на P30 Pro, защото представя доста добър детайл и яркост на кадъра. Превключването между широкоъгълен, нормален, дву и пет кратен зум става бързо и лесно с едно натискване. Винаги можете ръчно с жест по екрана да го нагласите спрямо стойността, която ви трябва.

Нормален режим

С петкратно приближение

И с десетократен zoom

Това придава голяма универсалност и е изключително практично за потребители, които обичат да пътуват и снимат градска среда. С Huawei P30 Pro можете да направите до три различни кадъра на един и същи обект и всеки от тях да има своя чар и фокус.

След петкратното увеличение, дигиталния зуум започва да си казва лошата дума и, макар да дава избор на потребителите, не е за предпочитане да се ползва. Просто, нещата стават размазани, а при 50-кратното приближение, ще ви трябва статив, за са можете да се фокусирате върху даден обект, тъй като всяко трепване на ръката, ще измести кадъра.

Софтуер със смесени чувства

Докато сме на тема за камерата е хубава да поговорим малко за софтуера. Тук, чувствата ни са смесени. Силната страна на приложението на Huawei за камерата е, че разполага с наистина много функции и възможности за настройване. Режимите се сменят бързо и лесно в лента над бутона за снимане. Освен стандартните и вече споменатия нощен, тук фигурира и професионален такъв, в който ръчно можете да нагласяте фокуса, ISO-то и други опции. Списъкът е дълъг, а възможностите много.

Един от основните недостатъци е, че повечето режими са специализирани за определен сензор. Докато преминаването от широкоъгълния 20MP към този за телефото става с едно натискане, 40MP камера е извадена от опциите по подразбиране. За да я активирате, трябва да влезете в настройките и да смените разделителната способност на снимките. В момента, в който смените режима, автоматично се сменя необходимия сензор, но това не важи за 40MP камера и всеки път трябва да преминавате през ръчното ѝ активиране.

Този проблем се решава с прост софтуерен ъпдейт, при който при нормални снимки тя се задава по подразбиране и съответно се сменя с другите, когато е необходимо. Сега, това не се прави и крайният резултат е, че обикновените кадри се снимат с 8MP сензор и може да не са толкова детайлни, колкото ако се правят с 40MP.

  Добър кадър с AI и приближение

Същата снимка без AI  

Друг елемент, който предизвиква смесени чувства е включения асистент с елементи на изкуствен интелект. Той присъства силно в повечето устройства на Huawei и някои на Honor още от миналата година и неговата задача е автоматично да засича композицията, която се снима. След което автоматично да оправя кадъра, като засилва цветовете или подсилва светлината в зависимост от ситуацията, замъглява фона и др.

При Huawei P30 Pro крайният резултат е противоречив. На моменти, софтуерът може да направи страхотни кадри, в други, прекалява с ефектите. В някои случаи, толкова може да подсили цветовете, че да получите почти лилаво небе. Но, не са малко снимките, в които се справя повече от отлично.

Красивият флагман

Ако оставим настрана камерата, Huawei P30 Pro разполага с доста предимства, които са характерни за флагманския клас. Красив дизайн, който комбинира полирана метална рамка с двойно заоблено стъкло на предния и задния панел. Екранът също е извит от двете страни. Добро впечатление прави цветовия градиент при цвета Aurora, в който прелива от леко златисто към синьо. Цялата изработка е стабилна, без излишни ръбове, дефекти или слаби места.

Дисплеят е 6.47-инчов OLED с разделителна способност от 1080×2340, предвид, че е производство на Samsung, южнокорейския гигант си е запазил за своя S10+ по-добрия QuadHD+. Като изключим по-големия обем пиксели и двата смартфона са достатъчно ярки и с добро възпроизвеждане на цветовете.

Силна страна на Huawei P30 Pro е в скенерът за пръстови отпечатъци, разположен под екрана. Той е подобрен спрямо Mate 20 Pro и като бързина и прецизност на разпознаване е съпоставим с този на Samsung S10+.

Флагманът на Huawei е достатъчно бърз с обновения чипсет Kirin 980 с осемядрен процесор и всичко работи бързо и без видими забавяния. Батерията е голяма 4 200 mAh и разполага с екстри, като двупосочно индукционно (безжично) зареждане и USB Type C порт за зареждане и прехвърляне на данни. Версията, която тествахме е с 8GB оперативна памет и 256GB място за съхранение, което би трябвало да стигне, дори ако решите да запазвате снимките в RAW формат.

Предната камера е 32MP и поддържа HDR, което позволява провеждането на доста детайлни конферентни разговори, стриймване или прости селфита.

Дребните камъчета и по-голямото препятствие

Huawei P30 Pro не е съвършен и съответно лишен от недостатъци. От техническа гледна точка, те са обвързани с леки компромиси в звука, липсата на 3.5мм жак за слушалки и малко по-тежък, заради по-голямата батерия. Както и факта, че Samsung са си запазили QHD+ OLED екрана за своя флагман. Но това са дребни камъчета, които напук на поговорката, не биха преобърнали каруцата.

По-големият проблем на Huawei P30 Pro се крие в прехваления от китайската компания интерфейс EMUI 9, който е надграден върху Android 9.0 Pie. Тук е необходимо да отбележим, че ако сте фенове на марката, най-вероятно сте му свикнали и няма да ви прави лошо впечатление. Но за всеки друг потребител на Android смартфон, ще остане с повече негативни чувства, отколкото позитивни. Големи икони, които наподобяват iOS на Apple, объркващ на моменти жестов контрол и не толкова интуитивно меню за настройки. Samsung имат сходен проблем с последното, но предвид факта, че Huawei планират да разработят собствена операционна система, ни прави скептични, доколко добре ще се възприеме тя от потребителите.

Заключение

Като оставим настрана традиционните интерфейс и софтуерни добавки на китайския гигант, P30 Pro е стабилен откъм хардуер и дизайн флагман. Той, по наши оценки е ненадминат при основната камера, особено при снимане с приближение или в нощен режим. Huawei P30 Pro успява с дребни на пръв поглед иновации, да се постави пред предстоящото нашествие от по-евтини смартфони с единични 48MP сензори.

Ще видим, как ще се развие ситуацията за компанията в бъдеще и дали тя ще пусне още по-високия клас модел от серията Mate тази година или заради проблемите със САЩ ще реши да отложи пускането му на пазара. Дори да го направи, Huawei P30 Pro е сред най-силните попълнения при смартфоните от висок клас до момента. Особено, когато говорим за сила на камерите.

The post Huawei P30 Pro: Да преоткриеш камерата в смартфона appeared first on TechTrends България.

След като Nokia и Motorola започнаха да възвръщат позиции на глобалната смартфон сцена, инерцията им започна да отслабва или най-малкото да стагнира. Което налага, двете компании да излязат от своята комфортна зона и да се опитат да предложат неща, които доскоро са се въздържали да правят. Или поне не с размаха на лидерите в момента.

Основната сфера, в която Nokia и Motorola се справят задоволително е при камерите на техните устройства. Първият бранд, воден от HMD Global, въпреки партньорството си с Carl Zeiss, така и не успя да достигне нивата преди придобиването на марката от Microsoft. Nokia 9 е първият опит или по-скоро голям експеримент, в който да се поправи този пропуск.

Motorola също вижда, че потребителите се интересуват доста от способностите на камерите на своите смартфони и взима мерки. Устройствата от новата ѝ G7 серия са доста силни претенденти в достъпния клас, като всяко едно от четирите умни телефона предлага нещо за различните потребители. Но ще останете разочаровани ако искате истински мощна камера, която да прави много детайлни снимки, дори при много ниска осветеност.

Дебютиралият преди часове Motorola One Vision е точно това липсващо звено. То продължава тенденцията от последната година за постепенна специализация на умните телефони, които са на цена под 1 000 лева.

Новият смартфон запазва визията, дизайна и подхода на бранда, като добавя 48MP основна камера и доста сполучлив софтуер с изкуствен интелект и нощен режим. Имахме възможността да изпробваме Motorola One Vision при това, още докато в нас се намираше Nokia 9. Две срещу пет основни камери. Впечатленията са повече от интересни. Трябва все пак да се подчертае, че Nokia 9 е близо 1 200 лева, докато Motorola One Vision е близо наполовина като цена. Което е основното предимство на последния. Защото не са много смартфоните, особено тези, които се продават в България, с толкова мощна камера за около 600 лева.

Дизайн и екран

Motorola One Vision е истински хибрид между достъпно устройство и флагмански елементи. Стъкленият дизайн все повече си прокрадва пътя към умните телефони под 1 000 лева. Новият смартфон разполага с извит стъклен гръб, под който е интегриран доста красив синьо-черен градиент. Той се забелязва под определени зрителни ъгли. Предвид стъкленият дизайн, най-вероятно ще предпочетете да го скриете с някой калъф. В комплекта, Motorola One Vision е включен силиконов такъв, който е добра опция за базова защита на задния и дори предния панел.

За постигането на ниска цена са взети известни компромиси. При дизайна, това е пластмасовата рамка, която е добре полирана и трудно може да се разпознае материала ѝ, освен ако не се хване в ръка устройството.

Друга тенденция е в представянето на по-издължен екран в съотношение 21:9. Това е оригиналният формат, в който се заснемат филмите на кино. Той се използва и в повечето по-нови продукции на стрийминг услугите, като в „Игра на тронове“ в HBO GO например. Sony Xperia 10 Plus беше първият смартфон под 1 000 лева, който се възползва от него. Motorola One Vision е втория. Чрез подобни екрани можете да гледате филми в 21:9 формат без да имате ленти в горната и долната част.

Дисплеят с това съотношение има няколко други предимства. Той може да се раздели на две напълно еднакви части, в които да разположите две приложения. Което улеснява и подобрява мултитаскингът. Освен това, че устройството е по-издължено и по-лесно за хващане с една ръка.

Форматът има и своите недостатъци. Основният е, че всякакво друго видео съдържание ще излиза или с ленти или ще се побере на цял екран, като се изреже част от кадъра. В момента това представлява не малък проблем, предвид факта, че повечето клипове в YouTube например са във формат 16:9. Ще измине малко време, преди 21:9 видеата да започнат да преобладават в онлайн пространството.

Самият дисплей е с 6.3-инчов LCD панел с разделителна способност от 1080×2520 пиксела. В горната му лява част има дупка за предната камера, която е оградена със специален пръстен, който естетически малко дразни, но предпазва от опасността да се разместят лещите при удар.

Имат ли значение 48MP

Стигаме до камерите, област в която Motorola досега не е представяла модел, който истински да се отличава. Това е и основният акцент в новото устройство. За разлика от Nokia 9 и нейните цели 6 основни камери (пет 12MP и един ToF сензор), Motorola One Vision разчита на две – една 48MP и втора с 5MP. Към тях добавяме и вградената в дисплея 25MP предна такава.

Независимо от твърденията, че мегапикселите нямат значение, това не е напълно така. Това не е единственият фактор за направата на качествени снимки, но наличието на добър хардуер е много стабилна основа. Motorola One Vision определено превъзхожда повечето си конкуренти сред смартфоните до 1 000 лева. Статичните снимки са доста детайли и с наситени цветове.

Силната страна на смартфоните със сензори с голям брой мегапиксели е в яснотата на изображението. Това позволява всяка снимка ако има дребни предмети или надписи в далечината да не губят своята цялост. По този начин се постига известен паритет при кадрите с приближение спрямо някои модели с телефото камера с двукратно приближение. В случая с Motorola One Vision и нейния 48MP сензор, тя превъзхожда по детайли тези на Samsung при моделите Galaxy A9 и S10+.

Нощният режим и софтуера на камерата

Истинската сила на новия смартфон е като залезе слънцето. Освен мощния сензор и бленда от f/1.7, Motorola One Vision има и специален софтуерен нощен режим Night Mode. При него, устройството прави осем последователни снимки, рамките на секунда-две и после наслагва информацията от всяка, за да може да предостави най-детайлна и ясна картина при ниско осветление. Резултатите са доста добри и превъзхождат тестваните до момента смартфони със силни камери, като Samsung Galaxy S10+, A9 и Nokia 9. Не може да постигне истинското нощно виждане в почти пълна тъмнина, което прави Huawei P30 Pro, но все пак Motorola One Vision струва три пъти по-малко пари.

Софтуерно, Motorola са добавили не малко функции, включително и частичен асистент с изкуствен интелект (AI). При него може да се направи т.нар. умна композиция. Ако снимате по-широк кадър – например приятел, който не сте центрирали или допълнителен фон, алгоритмите предлагат оптимална снимка, при която излишните елементи са изрязани. Вие запазвате оригиналното изображение, но можете да запазите и обработеното.

Другите екстри свързани с приложението на камерата са изчистване на кадрите при приближение, наслагване на филтри в реално време и автоматично засичане кога всички в обектива са се усмихнали, за да направи снимка.

Тук е хубаво да споменем, че Motorola One Vision, както подсказва името, използва максимално изчистена версия на Android. Устройството е част от програмата на Google – Android One – при която получавате поддръжка с ъпдейти в рамките на две години с последните версии на операционната система и до три свързани със сигурността обновления. Изчистената версия подпомага бързата работа на смартфона, като една от малкото промени, които са правили Motorola е в приложението на камерата, за да могат да вкарат всички тези софтуерни функционалности.

Компромисите

Ако при камерите, Motorola не са правили компромиси, то при хардуера такива има. Смартфонът все пак се води в средния клас и няма как да очакваме флагмански процесор. Чипсетът е Exynos 9609 на Samsung – осемядрен с тактова честота от 2.2 GHz. Оперативната памет е 4GB, а мястото за съхранение е 128 GB. Последното може да се разширява с допълнителния слот за SD карти. Като цяло, при работа с Motorola One Vision няма големи забавяния, както и при мултитаскинг.

Батерията е с капацитет от 3 500 mAh, което е далеч от Moto G7 Power и нейната 5 000 mAh, но е напълно достатъчна да издържи един работен ден без необходимостта от зареждане. Портът за връзка е USB Type-C, което е добра новина, защото предоставя по-бърз трансфер на данни, както и бързо зареждане.

Трудно може да се намерят големи недостатъци при камерите. Такива има, но може напълно да ги игнорираме предвид доброто им представяне и ниската цена на Motorola One Vision. Основните са свързани с фокусирането, което е отлично в повечето случаи, но при снимане от близки разстояния играе и се затруднява. Другият момент е, че малко по-слабият процесор не създава проблеми при нормална работа, но при по-продължително снимане загрява.

Крайната оценка

Motorola One Vision е доста силен представител в средния клас. В момента се предлага от „Виваком“ на цена от 699 лева без договор, както и от „Технополис“ за 599 лева, което го прави достъпно и привлекателно устройство. Силната камера се справя в повечето ситуации и поне за момента, трудно можете да намерите смартфон, който да прави такива снимки на подобна цена. За да се постигне последната са взети компромиси. Но те не са толкова значими. Ако сте фенове на изчистения Android и качествените снимки, но не ви се дават 1 200 лева за експерименталния Nokia 9, то Motorola One Vision е идеалния избор за вас.

Вижте подробното видео ревю на Motorola One Vision от нашия партньор TechTipsMedia:

The post Motorola One Vision: 48MP на разумна цена appeared first on TechTrends България.

Донякъде те нямат избор, защото трябва да се откроят от тълпата, да се опитат да намерят различното, което винаги идва като нож с две остриета. От едната страна е потенциалът за успех и напипване на правилната визия и/или иновация, от друга – шансът да си навлекат гнева на масовите потребители. За добро или лошо, Nokia 9 е по малко от двете. Един интересен експеримент, с любопитни, но противоречиви резултати. Който ще се хареса на доста специфична и нишова публика.

Завръщането на PureView

Преди да разгледаме самият смартфон, ще се наложи кратка предистория. В последните години на самостоятелно съществуване, Nokia извади истинска тежка артилерия в областта на камерите при мобилните телефони. Тя беше обединена под бранда PureView и използва комбинация от хардуерни и софтуерни технологии. В общи линии се използва специализиран процесор, който обработва изображението, мащабира го и оверсемплира.

Крайният резултат е, подобрено дигитално приближение, намален шум в качеството на снимката. През 2011 г. Nokia комбинира PureView с най-големия сензор от 41MP с Carl Zeiss оптика в два свои модела – Nokia 808 и впоследствие в Lumia 1020.

PureView технологията на Nokia беше върхът на смартфон камерите близо пет години

Дълги години, вторият смартфон спокойно можеше да отнесе всеки нов флагман, когато става дума за качество на снимките. Технологията идваше с няколко големи недостатъка. Първият е бавната работа на затвора и съответно процеса по снимане на един кадър отнемаше понякога до няколко секунди. Което за динамични сцени беше недопустимо. Вторият проблем беше в обработването на самите изображения. Автоматичните настройки не винаги водеха до желаните резултати. Nokia добавиха възможността да се наглася почти всичко, като на професионален фотоапарат – бял баланс, чувствителност, ръчен фокус и др.

Но тези два детайла хвърляха обикновените потребители в потрес и въпреки превъзходството на технологията, много от тях смятаха камерата на iPhone за по-добра. Поради единствената причина, че тогава (и дори сега) Apple предоставяше най-добре калибрираните автоматични настройки.

От август миналата година HMD Global си върнаха марката PureView и всички активи, които не са останали под шапката на Nokia. Липсата на технически ресурс да ги развие, кара новата финландска компания да потърси партньор в лицето на Light. Последните грабнаха вниманието със своята камера с 16 сензора, които снимат едновременно и после с помощта на специален софтуер сглобяват едно детайлно изображение. Всичко това води до раждането на Nokia 9.

Бърз поглед и техническо описание

Преди да стигнем до черешката на тортата и петте основни камери (шест ако броим Time of Flight сензора) нега първо разгледаме дизайнът и хардуера, с който смартфона разполага. Част от детайлите ще са ни необходими, за да обясним някои от предизвикателствата, с които се сблъсква Nokia 9.

Като техническо изпълнение и дизайн, HMD Global залагат на сигурното и изпипаното. Смартфонът е с класическия дизайн в премиум класа със стъклен гръб и метална рамка. Изработката пасва на рекламирания перфекционизъм на HMD Global и новите смартфони Nokia. Идеална сглобка, гладки ръбове, перфектно полиран метал. По принцип съм противник на стъклените гърбове, но без него нямаше да имаме водо и прахо-устойчивост по стандарт IP67. Проблемът при Nokia 9 е, че задният панел е леко извит, което го прави изключително хлъзгав и лесен за приплъзване от маса или някое леко наклонена плоскост, на която е поставен.

Екранът е красив 5.99-инчов OLED с QHD+ резолюция или 2880х1440 пиксела. За разлика от миналогодишния модел в по-високия сегмент – Nokia 8 Sirocco, деветката не разполага с извит в краищата дисплей. Което в случая е плюс, предвид, колко лесно се хлъзга извитият стъклен гръм. OLED панелът не може да се конкурира с последния флагман на Samsung Galaxy 10+, но все пак разликата между двата телефона е почти 800 лева.

Това, което не прави Nokia 9 пълнокръвен флагман, да не говорим за премиум такъв е хардуерът. Той може да се каже, че е леко компромисен. Процесорът е Qualcomm Snapdragon 845, който беше стандарт във високия клас, но през миналата година. Причината HMD Global да се спрат на него е, че само него са имали под ръка, за да оптимизират PureView и Light технологиите на камерите. Оперативната памет е 6GB, което е достатъчно, макар че имаме вече модели с 8 и повече. Мястото за съхранение е 128GB, като за съжаление няма допълнителен слот за SD карта. Друг компромис е взет с батерията, която е „само“ 3320 mAh, достатъчно, но скромно на фона на доста конкуренти. Има опция за бързо и безжично зареждане.

Nokia 9 подобно на останалите модели от марката използва максимално изчистена версия на Android 9 Pie. Смартфонът е част от програмата AndroidOne на Google, която гарантира поне три години софтуерни ъпдейти съврзани със сигурността и поне две години новите версии на платформата. HMD Global не надграждат с никакви интерфейсни или други тежки елементи. Което за феновете на чистия Android е отлична новина.

Когато борят на камери има значение

Спираме със скучните технически характеристики и да видим какво могат петте основни камери. Всички те са 12MP, като две са цветни (RGB) и три монохромни (черно-бели). Концепцията е сравнително проста. Когато снимате, всяка една от тях прави по един синхронизиран кадър при различни настройки. След което процесорът обработва информацията и я наслагва, така че да получи максимално детайлно изображение.

Можете да зададете на Nokia 9, при всяка снимка да прави по два файла – единият е обработен с автоматични или други зададени от вас настройки и един RAW, който можете да манипулирате както искате. Тази функция беше налична и в оригиналните PureView смартфони. Time of Flight сензорът позволява да се добави още по-подробна информация за разстоянието между отделните обекти, които влизат в кадър.

Снимки с Nokia 9 PureView

Снимки с Nokia 9 PureView

Снимки с Nokia 9 PureView

Снимки с Nokia 9 PureView

Снимки с Nokia 9 PureView

Резултатите са интересни, защото Nokia 9 дава много добър избор на потребителите. От една страна имаме снимки с подсилени акценти, след обработката при автоматични настройки. От друга, RAW кадрите са напълно изчистени от подобни манипулации и позволяват да правите с тях каквото искате.

Снимките при автоматични настройки са доста добри, да не кажа отлични. Смартфонът се справя най-добре, когато в кадър има доста наситени цветове или добър контраст, когато се снима черно-бяло. Детайлите могат да ви изненадат, особено като вземете предвид, че сензорите са само 12MP. Nokia 9 спокойно може да се съревновава с повечето модели с две или три камери или такива с по-голям брой мегапиксели.

RAW кадрите дават свободата на потребителите да ги обработят професионално след това. Това може да стане на самия смартфон, тъй като Adobe Light е преинсталирано по подразбиране. От друга страна, особено при приближение, RAW снимките, запазват по-ясни детайлите (при хубаво осветление). Петте камери на Nokia 9 успяват да изравнят резултата при двукратен цифров зуум, спрямо оптичния такъв в Samsung Galaxy A9 и S10+. За съжаление, те не са достатъчни да се справят с тази задача спрямо Huawei P30 Pro, който по този показател е недостижим.

HMD Global са направили доста подобрения в самото приложение за камерата спрямо предишните си модели. В Nokia 9 имаме много по-лесен контрол и избор за видовете снимки или видео, което се избира от плъзгащо се меню в долната част на екрана.

Тъмната страна на кадрите

Не всичко с камерите на Nokia 9 е цветя и рози. HMD Global са елиминирали дългия интервал между натискането на бутона за снимане и самото хващане на кадъра, който късаше нервни окончания при Lumia 1020. Но имаме хардуерно и софтуерно обработване след това. Всяка снимка трябва да премине през този процес. Който в зависимост от кадъра може да отнеме между 10 и над 30 секунди. За всеки, като за RAW-овете понякога можете да изпиете кафе.

Това донякъде се дължи на по-бавния миналогодишен процесор, който ако го затрупате да обработва десетина и отгоре изображения, започва да загрява. Което е голямо разочарование предвид иначе добрите резултати. Може само да гадаем, каква щеше да бъде ситуацията, ако Nokia 9 идваше с новите флагмански чипсети.

В ниска осветеност, снимките не са нещо необикновено. Въпреки, че на теория трите монохромни сензора могат да компенсират частично размера на блендата и да извлекат повече светлина, практиката е малко по-различна. Макар да няма нощен режим, Nokia 9 се справя добре, като придава детайли не само на обектите в близост до силен източник на светлина, но и такива, които попадат в сянка. Важно условие е първият да е достатъчно наличен. Ако фоновата светлина е прекалено слаба, резултатите са… измъчени. И тук Huawei P30 Pro отнася конкуренцията.

Ако трябва да сме честни, по отношение на снимките, Nokia 9 отнася почти по всеки показател друг премиум флагман Samsung Galaxy S10+. Без широкоъгълната камера, която при модела на HMD Global липсва.

От видеото също не очаквайте чудеса. Има стабилизация, има възможност за забавен кадър, но доста модели на пазара се справят по-добре от Nokia 9.

Капризният скенер и заключение

Ако сте разглеждали други или чуждестранни ревюта, ще забележите големите проблеми, които този модел имаше със своя сензор за пръстови отпечатъци. Той е вграден под OLED екрана и като цяло работи с една идея по-бавно от аналозите на Huawei и Samsung. Това не е основният му проблем.

Самата му площ, която сканира е доста малка, което прави трудно първо прецизното картографиране на отпечатъците, второ – затруднява самото отключване след това. Понякога работи от раз, понякога от петия път. Ако сте сканирали максимална площ при запаметяването на пръста, имате шанс при точно поставяне да нямате този проблем. Което става със свикване и „хващане на цаката“, но не е това идеята в технологията.

Все пак заслужава ли си Nokia 9? Като дългогодишен привърженик на марката съм много раздвоен. Смартфонът прави страхотни снимки и ако имате познания по обработването им, можете да си играете с RAW файловете колко ви душа иска. Дизайнът и изработката са на високо ниво. Бавният процес по обработката на кадрите се преглътва, макар и ще е по-добре да не присъства като забележка.

Похвално е колко много HMD Global и Light са подобрили в автоматичните настройки и кадрите, които те формират, спрямо оригиналния подход на Nokia. Както и как са успели да изстискат максимума от 12MP сензори. Ако един от петте беше 41 или дори 48MP щеше да реши всички проблеми свързани със снимането при ниска осветеност или подобрено приближение. Но тогава може би дори новите процесори нямаше да решат проблема с обработката. Затова са избрали хомогенен брой пиксели.

Честно казано, Nokia 9 е много нишов смартфон, предназначен за ентусиасти, които обичат различното и да им се дава възможност за избор. Ако сте сред тях, този модел ще ви допадне. Въпреки, бебешките му проблеми. За масовият потребител, това е грозното пате, което няма никакъв шанс сред тълпата.

The post Nokia 9 PureView: Смартфон експериментът с пет камери appeared first on TechTrends България.