Проектът ще бъде реализиран от телекома „А1 България“, заедно с гръцката Wings ICT Solutions и се съфинансира с европейски пари. Срокът му за завършване е три години, но за момента той е едва четвъртият такъв в Европа. Другите подобни са германското във Франкфурт, австрийското във Виена и нидерландското в Амстердам.

Така, 5G мрежата на летище „София“ (вече „Васил Левски“ – бел. ред.) става ключова поради две причини, че е първият подобен проект в България, който ще разгърне напълно потенциала на технологията от пето поколение. Както и, че поставя България на сравнително предни позиции в развитието на 5G технологиите в Европейския съюз (ЕС).

5G SAMITEA – не точно съкращение

Проектът носи името 5G SAMITEA, което е съкращение, но не напълно. То означава Sofia Airport Mobile Private Network Powered by A1. Въпреки, че основната част се реализира от „А1 България“, както е изписано, той е част от партньорство между оператора на летището SOF Connect и вече споменатата гръцка Wings IT Solutions.

В рамките на 36 месеца ще бъде изградена напълно самостоятелна 5G мобилна мрежа. Тя ще обхваща 100% от външната площ на летището и 98.9% от вътрешността на сградите. В нея влизат съоръженията на открито, пероните и основните сгради. Общо става дума за 8 кв. км, без да се включва разгъната площ в сградите.

Възможностите, които ще бъдат изградени са много – периметрова и вътрешна в летището охрана, управление на пътникопотока, аналитична система за наземния транспорт, подобрение на редица функции и услуги на летището, както и оптимизирано управление при извънредни ситуации. Камерите например ще имат термални датчици и в комбинация с аналитичния софтуер ще могат да определят дали човек, животно или нещо друго е преминало защитените зони на летището.

Частните самостоятелни мрежи

5G SAMITEA на летището в София ще демонстрира пълните възможности на частните самостоятелни мрежи от пето поколение. Това е първият подобен проект в страната, който е обявен до момента. Досега, подобни комплексни решения бяха представяни само теоретично или като значително умалени демонстрационни системи.

Частните самостоятелни 5G мрежи имат няколко специфики. Първата е, че те са разделени на „слоеве“, обикновено на два – публичен и частен. Последният е затворен и позволява резервиран капацитет само за целите на летището. Докато публичният е предназначен за всички. При досегашните поколения мобилна свързаност мрежата се ползва като едно цяло от всички.

Управлението на слоевете позволява да се приоритизира комуникацията между различните потребители. Така, например, няма да има забавяне в преноса на видео от полосата и хангарите при важни ситуации, заради претоварване на капацитета от пътниците в самолетите или в чакалните. Частният слой може да бъде предоставен и на различни публични институции, като службите за безопасност – полиция, бърза помощ, пожарна и други. Това е много важно, особено в случай на инциденти или извънредни ситуации.

Вторият елемент е надграждането с различни софтуерни приложения. Тук е ролята на Wings IT Solutions, която ще предостави редица такива. Някои от тях включват умно управление на пътникопотока, като например отваряне на повече ленти за проверка по сигурността при засичане на натрупване на опашки. Едно от показаните решения е добавка на AR приложение, което да може да упъти хората в летището към изходите при една извънредна ситуация.

Отново с европейски средства

След като 5G магистралите не се реализираха с пари по Плана за възстановяване и устойчивост, парите за подобни проекти преминаха по друг европейски механизъм за финансиране. Това е CEF-Digital, който и в случая с 5G SAMITEA осигурява голяма част от средствата за проекта. Общата му стойност е 5.921 млн. евро, от които Брюксел ще покрие 4.441 млн. евро. Това е и първият български проект по CEF-Digital, който не е свързан с осигуряването на  5G връзка по наземните транспортни коридори.

Свързването със самостоятелна мобилна мрежа от пето поколение на летище „Васил Левски“ в София го превръща в четвъртото в ЕС от общо 600. Един от другите подобни проекти – 5G мрежа за аеропорта във Виена се осъществява от A1 Austria. По този начин, половината подобни инициативи за момента в ЕС се реализират от Telekom Austria Group – компанията-майка на „А1 България“.

The post Първата частна 5G мобилна мрежа се изгражда на летището в София appeared first on TechTrends България.

Операторите получиха своето „сладко“ отмъщение за отпадналите проекти, които трябваше да изпълнят при първоначалните корекции на Плана. Тяхното предупреждение, че изграждането и оперирането на държавната мрежа от публична компания ще бъде санкционирано от Брюксел също остана нечуто. Телекомите получиха така желаните честоти, въпреки отпадането на 5G магистралите, при това на обещаните ниски цени.

Горчивината обаче остава, защото двата проекта (почти обединени като един след трансформацията) ще трябва да се изграждат от операторите, но в опасно кратки срокове, което може да компрометира всичко. Компаниите получиха европейски финансиране по друг механизъм (CEF-Digital) за изграждане на 5G магистрали. Те обаче са само частични и ще покрият само западните трансгранични коридори, но не напълно и ключови възли като АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“.

Замразяването на парите по втория транш се дължи на продължаващата политическа нестабилност, а целият План се използва във всяка една от честите вече предизборни кампании. На някои места, проблемите са с липсата на законодателни реформи, на други – изоставане със сроковете.

При телеком проектите на НПВУ ситуацията за последните няколко години е горе-долу следната. Преработеният план в последния момент не е координиран с операторите, отпадат добри и практични идеи, а останалите са формирани така, че да бъдат изпълнени трудно, заради протакването и намаляващите срокове или са заплашени от блокиране от страна на ЕК. Нещата се поправят в движение, а оставащото малко време за изпълнение не дава гаранция, че ще бъдат завършени. Половината от ангажиментите като реформи и законодателни промени са изпълнени. Но другата половина може да компрометират проектите, защото ще поставят под въпрос спазването на сроковете.

(Пред)последните промени

Версията, която беше предадена официално към ЕК през април 2022 г. включваше два проекта с по равно финансиране от по около 315 млн. лева. Първият е за цялостна модернизация и надграждане на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и като НАМДА). Вторият е за разгръщане на онлайн свързаност в слабонаселените региони, познат и като „селски интернет“.

Разговорите с Брюксел водят до нова преработка на проектите, заради прекомерно голямата роля на този свързан с ЕЕСМ. Парите за т.нар. „селски интернет“ са разширени до 469.9 млн. лева, като целта е да се развият мрежи с много висок капацитет (VHCN). Вторият проект е вече за развитие на държавната опорна мрежа, която да обхване всички областни центрове. Средствата предвидени за нея са 162.5 млн. лева, като още 1.3 млн. лева са предвидени за информационни и комуникационни дейности.

При първоначалната версия на НПВУ от 2020 г. проектите са пет, като към горните два са предложени още споменатите 5G магистрали, които да покрият с високоскоростна мобилна връзка основните транс-европейски коридори (АМ „Тракия“, АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и др. първостепенни пътища), модернизиране на базови станции със соларни панели и ваучери за потребители за 5G устройства и услуги. Последната идея отпада при последващата ревизия през октомври 2021 г., а останалите два – в завършения вид на НПВУ подаден през април 2022 г.

Основните реформи и законодателни промени първоначално предвидени са промяна на таксите за радиочестоти, освобождаване на спектъра в 700MHz и 800MHz, намаляване на административната тежест и разширяването на достъпа при изграждане на мрежова инфраструктура.

Най-трудна от всички се оказа освобождаването на честотния спектър в 700MHz и 800MHz, който се държеше от Министерство на отбраната. За него спорове между регулатори, телекоми и военни се водеха в продължения на десетилетия. Вкарването им като изискване в НПВУ засили диалога между всички замесени страни и доведе до разпределението на честотите в края на 2023 г. Още година по-късно, почти целия радиочестотен спектър предназначен за телекомите е разпределен между трите основни играча.

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) обаче не са реализирани. Те са необходими да се съкратят сроковете за изграждането на опорна мрежа, което е необходимо при останалите след промените два проекта по НПВУ.

5G план без цялостен 5G проект

Не толкова гладки са нещата с оцелелите след промените два проекта. Веднага след входирането на ПВУ в ЕК, телекомите обявиха, че ще обжалват отпадането на 5G магистралите пред Брюксел. Един от аргументите за това е, че една от основните цели на самия План е да засили разгръщането на пето поколение мобилни мрежи. Модернизацията на инфраструктурата към 5G се забави, заради пандемията в Европа и затова Брюксел създаде перото за „Дигитална свързаност“. Отпадането на изграждането на високоскоростна мобилна връзка на основните магистрали премахва 5G проекта от българската версия на ПВУ.

Спасителният компонент за Плана се оказват законодателните реформи заложени в него. Телекомите изразиха опасения тогава, че отпадането на единствения 5G проект ще направи част от предвидените промени излишни. Държавата обаче ги изпълнява в края на 2023 г. и така София може да каже пред Брюксел, че е подпомогнала чрез НПВУ изграждането на мобилни мрежи от пето поколение. Макар и без да е осигурила финансиране за конкретни проекти, свързани пряко с новата технология.

Останалите такива в Плана обаче остават ключови, защото сега над 630 млн. лева се разпределят само между двата оцелели след редакциите. Дейностите по тях са сходни, като и двата предвиждат изграждане или надграждане на фиксирани мрежи с опция за 5G връзка в страната. Ако един от тях отпадне или не се реализира целият ПВУ може да се окаже заплашен, заради изискването на ЕК 21.46% от средствата да се разпределят за дигитална трансформация.

Две в едно, но не съвсем

Окончателната версия на Плана оставя два проекта – този за модернизация на ЕЕСМ, който е под опеката на Министерството на електронното управление (МЕУ) и по-конкретно на и за „селския интернет“, който попада в юрисдикцията на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Те обаче имат една скрита цел – максимално разгръщане на държавната мрежа. Идеята е, с проекта за модернизация на ЕЕСМ да се подменят основните трасета и да се разширят до главните населени места, а със селския интернет да се създадат допълнителни „възли“. Преди по този начин беше частично разширена държавната мрежа точно с европейски средства за развиване на връзка в труднодостъпни региони.

МЕУ поддържа тази инициатива, за да може напълно да подмени и разшири ЕЕСМ. Затова и до втората половина на 2023 г. двата проекта бяха предвидени да се правят от държавно дружество. Изградената инфраструктура от своя страна може  да се ползва за нуждите на институциите, но с опция част от капацитета ѝ да се предоставя на малките оператори, които да създадат виртуална мобилна услуга (MVNO). С което да се създаде ефективен държавен телеком, което макар и да беше хипотетична ситуация, можеше да се реализира. Поне на първо време.

Още от самото начало телекомите алармираха за две неща. Първото е, че дори и да се реализира, ще са необходими огромни последващи инвестиции за поддръжка, както и огромен технически и експертен ресурс за експлоатацията на мрежата. Нещо, с което държавата просто не разполага. Крайният резултат щеше да бъде изградена инфраструктура, която постепенно да запада от липса на поддръжка.

Праволинейният Брюксел

Вторият проблем, за който предупредиха телекомите е, че така развит проекта за ЕЕСМ може да бъде възприет от ЕК за държавна помощ и ще трябва да отпадне. Ако беше спазен предходния вариант на НПВУ, според който държавната мрежа щеше да получи само 15% дял от всички средства, идеята за нейната модернизация можеше да мине. Но не и във версията, която се представя пред Брюксел, когато тя съставлява 50% дял от предвиденото финансиране и потенциално останалите 50% като прикрито такова.

Затова не е изненада, когато през втората половина на 2022 г. от ЕК съобщават на българското правителство, че модернизацията на ЕЕСМ ще мине за държавна помощ. В опит да се спасят парите по Плана, двата проекта търпят изменения, за да отговарят на изискванията на Брюксел.

Първата голяма промяна е редуцирането на парите за държавната мрежа и вместо 316 млн. лева, сега са 162.5 млн. лева, останалите 469.9 млн. лева отиват за „селския интернет“. Втората промяна е, че правителството ще закупи само активното оборудване за модернизацията на ЕЕСМ и за „селския интернет“. За него ще отговаря Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ), което е под шапката на МЕУ. Физическата инфраструктура ще се полага от телекомите, като операторите са обещали да заделят капацитет (примерно, един сноп от оптичните кабели), които ще се ползват само от държавата.

Тези промени може да звучат доста невинно и на пръв поглед лесни за разработване, но не е така. Източници от телекомите обаче дълбоко подчертават, че това е много амбициозен план. В него се предвижда изграждане или надграждане на над 7 хил. км оптична инфраструктура, което е „безпрецедентно като мащаб за България“. Операторите трябва в рамките на година да покрият значителна част от страната, която не включва големите населени места, където такава мрежа вече съществува.

Въпреки това, след години на прекрояване на НПВУ в частта за „Дигитална свързаност“, България най-накрая има зелена светлина да започне проектите. Първите обществени поръчки ще бъдат пуснати от двете министерства от началото на 2025 г. и трябва да бъдат затворени през април. След което, операторите ще имат само около 14 месеца за изпълнението им, вместо близо три години според първоначалните планове.

Участието на телекомите

Засега две от телеком групите публично потвърдиха, че ще участват в поръчките по НПВУ. „Виваком“ заедно с инфраструктурното подразделение на United Group – United Fiber, както и „Йеттел“ с мрежовото CETIN България, потвърдиха пред TechTrends готовността си за включване в проектите, докато от „А1 България“ не отговориха на изпратените им въпроси.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“, коментират от „Виваком“.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“ Виваком

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“, коментират от „Йеттел България“. Което може да се преведе, че двете компании от групата на PPF Telecom ще потърсят тези региони в поръчките, които могат да се реализират най-реалистично предвид краткия срок.

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“ Yettel България

Според източници на TechTrends първоначалната реакция на операторите е да не вземат участие в проектите, нещо като „сладко отмъщение“ за 5G магистралите. Или най-малкото подобни действия са били обсъждани. От една страна компаниите вече се сдобиват със „сладката част“, след като получават заветните честотни ресурси на по-ниски цени, както им беше обещано. Както и разпадане на идеята за създаване на „държавен телеком“.

От друга страна, източниците на TechTrends подчертават, че отпадането на проекта за модернизация на ЕЕСМ в неговия изцяло държавен вид, „отпушва“ целия процес и работа по Плана. Това се случва, защото МЕУ вече не участва толкова активно и всичко е повече в ръцете на МТС. От транспортното министерство се оказват по-сговорчиви с операторите, като предпочитат те да изпълнят проекта и не настояват всичко да се прави от държавата. Уговорката между МТС и телекомите в момента е вече споменатото изграждане на мрежата от вторите и да резервират част от капацитета за ползите на държавата. Без да се прави паралелна инфраструктура или тя да се полага от публично дружество.

Капанът със сроковете

След като двете страни си стискат ръцете експертите от транспортно министерство започват работа по развитие на проекта за „селски интернет“, в който ще се полагат кабели, както и същото и за ЕЕСМ. Това е доста трудна задача, защото вече има солидно натрупване в забавени срокове. България подава последна своята финална версия на Плана от всичките държави-членки. Това се случва през април 2021 г., докато през октомври същата година, Гърция например вече получава първия транш по него. Но без да осъществи необходимите за него реформи, с което си навлича малко гнева на ЕК и прави Брюксел по-чувствителна с темата за законодателни промени заложени от всяка държава.

Работата по НПВУ в частта за дигитална свързаност обаче продължава да буксува до втората половина на 2023 г., заради разногласията с държавната мрежа. Така са изгубени две пълни години от предвидените четири и половина за развитие на проекта. Например по график, първите обществени поръчки трябва да стартират в началото на 2022 г., а първите дейности по планиране и изграждане в края на същата година. Така, вместо три години и половина за разгръщане на „селския интернет“, в момента операторите ще разполага само с 14 месеца, 18 ако броим и срока за обществените поръчки.

По информация на TechTrends, МТС е приключила определянето на т.нар. „бели петна“ на покритието и вече ги е публикувала официално. Вече се подготвят обществените поръчки и тепърва ще има яснота кога ще започнат реалните строително-монтажни дейности, докато сроковете все повече се свиват. Очакванията са това да се случи през средата на 2025 г.

Времето е доста малко и тези срокове ще „са на ръба“, по думи на източници от индустрията. Те, дори саркастично коментират: „Преди време им се смеехме (на държавните институции – бел. ред.) как ще трябва да вземат всички багери в страната, за да прокопаят мрежата, ама сега на нас ще ни трябват“.

Последният елемент са промените в ЗУТ и ЗЕСМФИ, които ако не бъдат приети в следващите месеци, най-вероятно ще направят сроковете невъзможни за реализиране. В общественото обсъждане за поръчките, CETIN България предлага да се удължи времето за изпълнение при необходимост, МТС го отхвърля, като напомня, че то е фиксирано от Европейската комисия и обвързано с плащанията по Плана. „Виваком“ от своя страна се опитват да прокара промените в ЗЕСМФИ, които да направят проектът осъществим. Тази позиция се заявяват и официално:

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“, коментират официално от „Виваком“ пред TechTrends.

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“ Виваком

Телекомът от своя страна се опитва да трансформира липсата на промени в законодателството като форсмажорно обстоятелство. С което операторите да се оправдаят при неизпълнение навреме на поръчките. МТС също отхвърля това предложение, като казва, че промените в ЗЕСМФИ не касаят пряко процедурите, въпреки, че значително ще улеснят изпълнението им. Министерството директно казват на операторите „да преценят възможностите си за изпълнение“.

5G магистрали вече на парче

Докато часовникът тик-така за НПВУ, България все пак ще разполага с 5G магистрали, макар и частично. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz позволяват на операторите да кандидатстват за финансиране през други европейски фондове и механизми. Един от тях е Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital. Първият проект е на „А1 България“ и гръцката Cosmote и носи обозначението 5G SEAGUL.

Той предоставя непрекъсваеми мобилни скорости от пето поколение на разстояние от близо 450 км между София и Велестино. Това покрива значителна част от пътя между българската столица до гръцката Атина. Cosmote ще покрива 300 км магистрала в южната ни съседка, докато останалите 146,5 км ще се изградят от „А1 България“ и ще обхванат цялата изградена до момента дължина на АМ „Струма“.

Важен елемент е непрекъсваемостта на връзката, която се осигурява и през самата граница на ГКПП „Кулата“ – „Промахон“. Двата телекома демонстрираха завършването на първия етап от проекта на 24 април 2024 г., който предоставя трансгранична връзка около самия пропускателен пункт. На него връзката се осигурява с честоти от 3.6GHz за по-голям капацитет, а по самата магистрала – в 700MHz. 5G SEAGUL трябва да бъде завършен напълно през 2025 г. и е първия подобен проект на Балканския полуостров.

„А1 България ще използва за по-голямата част от отсечката между София и Кулата в спектъра 700MHz, защото той предоставя по-добро покритие по протежение на магистралата и по-ниска латентност“, коментира Живко Ковачев, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в „А1 България“ при представяне на отсечката в началото на април.

Отново в края на април беше обявен стартът и на втори подобен проект по механизма CEF-Digital. Той ще свърже София със сръбския Димитровград през ГКПП Калотина, но засега ще включва само подобряване на оптичната свързаност, с цел развитие на 5G връзка след това. Трасето реално, ще осигури интернет връзка по изградената част на АМ „Европа“. Проектът се казва 5G Balkans и се изпълнява от българските и сръбски звена на CETIN и Yettel.

Последният проект по CEF-Digital, който е в ръцете на „Виваком“, е за „непрекъснато 5G покритие за свързана и автоматизирана мобилност (т.нар. CAM) по коридора Ориент/Източно-Средиземноморски в трасето между Гърция, България и Турция“. Последният по принцип включва почти всички магистрали и пътни артерии по линиите ГКПП Калотина-София, ГКПП Кулата-София, София-Видин и София-Пловдив-Свиленград. В наличната информация се говори най-вече за първите две отсечки, които вече се разработват от другите два телекома. Възможно е „Виваком“ да прави 5G мобилната свързаност при ГКПП Калотина-София, но и да включва част или напълно някое от другите две направления. Във всички случаи, няма да се покрие напълно АМ „Тракия“ или АМ „Хемус“ с тях.

Сладко-горчивият привкус

Въпреки „сладкото отмъщение“ на операторите, то е с леко горчив привкус. Телекомите все пак получиха заветните честоти, някои от тях след десетилетия на разправии и преговори. Цените за лицензите бяха намалени. Материализираха се предупрежденията, че модернизацията на ЕЕСМ в предвидените в Плана мащаби ще бъде възприета от ЕК за държавна помощ и проектът беше спрян в този му вид.

В крайна сметка операторите ще полагат инфраструктурата за „селския интернет“ със заделен капацитет за държавната мрежа, както и самата ЕЕСМ. Както и засега осигуриха три проекта за 5G магистрали, които да бъдат съфинансирани от Европа. Не всичко е само „шоколад и бонбони“ обаче. Телекомите ще трябва да изградят проекта за „селски интернет“ при все по-свиващи се и граничещи с невъзможност срокове.

Това поставя под въпрос дали изобщо те могат да бъдат реализирани. Ако бъде изпуснато европейското финансиране, най-вероятно парите по проектите ще трябва да бъдат компенсирани изцяло от държавния бюджет. Или от компаниите, чрез неустойки, заради закъснения, поради кратките срокове.

Индикациите за цялостен провал на Плана вече се натрупват. България все още не е получила второто плащане, а по график трябва да е на четвъртото. Дори второто е под въпрос и вече има предупреждения от официални лица в Брюксел, че може да бъде редуцирано. Като към момента то дори е блокирано. Някои обновени енергийни проекти още не са представени пред Европейската комисия, а законодателни реформи висят „на трупчета“ от едно Народно събрание към друго.

Относно 5G магистралите ситуацията също е със своите плюсове и минуси. Връзка от пето поколение ще има само в рамките на 189 км магистрален път – 143 км АМ „Струма“ и 46.5 км АМ „Европа“ (София-Калотина – бел. ред.), както и потенциална, но засега неназована част от „АМ Тракия“. Докато първоначалната версия на ПВУ предвиждаше покритие да се изгради по основните за България – АМ „Тракия“ и в АМ „Хемус“ (общо двете са 551 км) + АМ „Европа“ и други пътни възли, които не са магистрали. Засега първата ще се прави частично, а втората ще почака (по навик), което ще е изпусната възможност за страната ни вече да разполага с напълно свързани магистрали в Европа. Все пак ще има 5G връзка, но със забавяне и може би частично.

The post „Сладко-горчивото отмъщение“ за 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

В опит да неутрализират всичко това, телекомите от своя страна не останаха безучастни и до голяма степен „надуха“ възможностите на 5G мрежите. Или по-скоро започнаха да създават впечатлението как ползите на новото поколение свързаност в много дългосрочна перспектива (от десетилетие натам) ще се случат в рамките на няколко години. Това включва редица футуристични концепции, като автономни коли и заводи, нулево забавяне, хиперсвързаност и др.

Пет години по-късно, модернизацията към 5G се случи, като вече над 260 оператора в над 100 държави и с над 1.6 млрд. потребителя ползват новата технология към началото на 2024 г. Разликата спрямо 4G? Засега са няколко пъти по-високи скорости и намалено забавяне. Стойностите не са напълно с щедро обещаваните през 2020 г., но по-голямото е, че редица от очаквания бум на иновациите, така и не се случва.

Причината е проста – развитието на мобилните мрежи е постепенен и еволюционен процес, а не рязка революция. Мобилните технологии започнаха да скъсяват периодите на модернизация между отделните поколения, но замяната им става поетапно. Такъв е случаят с 5G, пет години след пускането на първите мрежи се подготвя почвата за междинния ъпгрейд – 5G Advanced или 5.5G. Отделно, не малка част от обещаните иновации през 2020 г. бяха изтеглени за следващото шесто поколение, което се очаква да започне да се развива след 2028 г.

LTE наследство

Един от факторите за по-бавното развитие на технологията е факта, че за по-бързото разгръщане на самите 5G мрежи се стъпи на модернизация на съществуващата LTE инфраструктура. Новата технология разчита на цялостна подмяна на системите, което повечето оператори нямаха ресурси да направят в кратки срокове. Така се стигна до пускането на 5G през DSS системи или софтуерно надграждане на вече съществуващите 4G базови станции.

Два от българските оператори тръгнаха по този път – „Йеттел“ и „Виваком“, които започнаха с DSS връзка. Предимството ѝ е, че тя беше достъпна за повече устройства и позволи да се осигури голямо покритие. Реално, в повечето места, където имаше изградени LTE Advanced базови станции. Това даде на двата телекома по-голямо покритие. „А1 България“ от самото начало разчиташе на изцяло нова 5G инфраструктура. Покритието се разширяваше с по-бавни темпове, но разликата в скоростите между „чистата“ 5G технология и DSS беше в няколко пъти.

Подобна е и глобалната ситуация. Някои телекоми тръгнаха с цялостна модернизация, други – с първоначално надграждане на LTE. В един момент всички преминават към физическото обновяване към 5G, включително и българските „Йеттел“ и „Виваком“. С развитието на напълно самостоятелните 5G мрежи (5G SA – бел. ред.) светът се подготвя и за ъпгрейда към 5G Advanced.

Новото и позабравено старо

Междинната модернизация обещава редица иновации, които се обещаваха да се случат със самото 5G. Затова и списъкът с новости може на доста хора да се стори познат. Скоростта към мобилни устройства ще се увеличи с 20% спрямо 5G SA. Това не е най-важното при Advanced ъпгрейда, защото стандарта ще покрие други важни елементи от мрежата и връзката.

Първият елемент на 5G Advanced са повишените възможности на обикновените и MIMO клетки (множество антени за пренасяне на няколко сигнала едновременно – бел. ред.). Прекият ефект е вече споменатото увеличение на скоростите, плюс допълнително намаление на забавянето на пакетите. Косвеният е увеличение на покритието. Активното оборудване ще бъде модифицирано допълнително да се възползва от последните пробиви в изкуствения интелект (AI) и машинно самообучение (ML). Чрез тях ще се подобри ефективността на цялостната мрежа, особено при включване на огромен брой устройства.

Друг позитивен елемент за 5G Advanced отново е свързан с връзката. Тя ще позволи по-прецизно определяне на местоположението на свързаните устройства, особено в затворени помещения. Това ще позволи по-лесна автоматизация на различни индустриални системи. Прецизността ще бъде засилена и при времевата синхронизация, което ще подобри работата на редица приложения да са наистина в реално време.

Комбинираният ефект от всички по-горе нови възможности ще позволят на 5G Advanced да разшири приложенията на връзката. Например, вече ще може да се осигури бърза и почти непрекъсната свързаност при силно мобилни обекти, дори в затворени помещения. Както и такава ще се осъществява безпроблемно при преминаване от клетка на клетка. Всичко това може да отключи вратите за редица автономни решения, както за масовия потребител, така и за индустриалния. За първия това са по-добри автономни системи за придвижване, смесена и виртуална реалност (XR и VR) и др. За втория – автоматизация на процеси, производство, логистика.

Последната иновация е свързана със самите устройства. Компаниите очакват да се засили предлагането на такива с „ограничен капацитет“ (Reduced Capacity – RedCap). Те ще работят с минимално количество енергия и сигнал, но ще са много като количество. Говорим за силно разширяване на възможностите на Интернет на нещата (IoT), като редица джаджи тип сензори, охранителни камери и др. Самите 5G Advanced мрежи ще изискват като цяло по-малко от крайните устройства откъм енергия. В момента 5G връзката изстисква с една идея повече батерията на смартфоните, спрямо 4G сигнала.

Нисък старт за вендори и оператори

Изминаващата 2024 г. е ключова за 5G Advanced, защото стандартизиращата организация 3GPP пусна т.нар. Release 18. Това е основната стъпка преди доставчиците на телеком оборудване да започнат да предлагат първите решения по обновената технология. Най-големите вендори също изразиха готовност и увереност, че такива ще започнат да се появяват през идващата 2025 г. Nokia и Ericsson обявиха през юни, че се подготвят да пускат подобни решения на пазара.

Лидерът при вендорите Huawei отиде дори по-далеч. Още през май 2024 г. китайският гигант даде заявка, че до края на годината ще пусне „пълен комплект мрежово оборудване за 5G Advanced“. През ноември, компанията подписа договор с един от трите китайски телекома China Unicom за модернизация на инфраструктурата на оператора в Пекин по новия стандарт.

Големи размествания на пазара на телеком вендорите с преминаването към 5G Advanced няма да се очакват. Причината е, че обикновено операторите избират същия доставчик за междинния ъпгрейд, който вече им е изградил основната инфраструктура. Основният ефект на модернизацията ще бъдат в повишените инвестиции и цялостния ръст на пазара, но не и разместване на пластовете по ключови доставчици.

Любопитното е, че за разлика от времето на приемането на основното 5G, сега производителите на модеми имат по-висока готовност. Списъкът включва Qualcomm, Mediatek, Apple, Google, Samsung и дори в някаква степен проблемния Intel. Което означава, че повечето нови устройства през 2025 г. ще имат потенциална съвместимост с 5G Advanced.

Къде е България

България продължава да заема едни от водещите места по скорости на мобилната връзка в света. През октомври 2024 г. тя се нарежда на пето място, след Дания, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства (ОАЕ), показват данните на Ookla. За съжаление при фиксираните скорости, страната ни заема по-незадоволителното 68-о място за същия период.

Идеята е, че родината ни е сред иновативните държави, когато става дума за мобилна връзка. За да запазят това, операторите трябва да продължат да са сред първите интегриращи новите мрежи. „Виваком“ проведе още в началото на юни тестове на 5G Advanced, буквално дни след като 3GPP напълно потвърди стандарта по Release 18. Това е важно събитие за телекома, защото за момента, поне според Ookla, „А1 България“ е водещ по скорости.

„Виваком“ първи пусна 5G мрежа в страната, но по DSS технология. Което позволи на оператора да разгърне по-голямо покритие. Оттогава насам, обаче „А1 България“ води по скорости на връзката, защото тръгна директно с подмяна на физическото оборудване.

Първите тестове на „Виваком“ в 5G Advanced ще подсилят конкуренцията между двата оператора, което ще позволи и на трите играча бързо да внедрят новия стандарт. Поне, за крайните потребители. Ситуацията при индустриалните и корпоративни клиенти ще бъде по-сложна, заради липсата на много големи компании, които да се възползват от подобни мащабни решения. Това е проблем, с който българският пазар се сблъсква отдавна. Като цяло, може да очакваме, че модернизацията към 5G Advanced в България ще започне скоро и има потенциал да сме сред първите вълни по света.

The post 5G Advanced – еволюцията на „революционната“ технология appeared first on TechTrends България.

Те имат различни методологии и затова сравнението между тях е трудна задача. Не беше изненада, че нееднократно трите фирми понякога даваха отличията на различните оператори. През последните две години обаче се забелязва една друга тенденция – „А1 България“ започва да изпъква все повече при скоростите на 5G и мобилната връзка. Това се дължи на различни подход на компанията при разгръщането на технологията от пето поколение.

През изминаващата вече 2023 г. се забелязва и още една промяна – „А1 България“ започва да изпъква също така и при качеството на мрежата и връзката. Това се подкрепя от две от трите консултантски фирми, а при последната разликите през годината са прекалено малки. Което даде и поводи за гордост от първия мобилен оператор.

При ежегодния медиен семинар на „А1 България“, компанията за първи път използва метрите и на трите фирми, за да покаже качествата на своята мобилна мрежа. Нещо, което до момента не беше предприемано от телекомите. Преди ако са представяни такива данни, то най-много са споменавани само малка част от докладите на тези, които не показват лидерството на съответния оператор.

Лидерство при скоростите

Да започнем с по-консистентният показател – скоростта на сваляне. При нея „А1 България“ е лидер при трите консултантски фирми. Според Ookla, платформата която стои зад популярното приложение Speedtest, операторът е лидер със 167.81 Mbps скорост на сваляне. „Виваком“ е втори със 143.20 Mbps, а трети е „Йеттел“ със 110.99 Mbps. Данните на Ookla са към края на септември 2023 г.

Разликата между лидера и последващия е доста по-драматична при Opensignal. Там „А1 България“ пак е лидер този път със скорост от 82.3 Mbps. При общата връзка „Йеттел“ е втори с 62.3 Mbps, а „Виваком“ е с 59.9 Mbps. Ситуацията се променя напълно, когато се гледа само 5G скоростите. Тогава „А1 България“ „лети“ с 395.3 Mbps, докато втория „Виваком“ е с 270.4 Mbps. „Йеттел“ изостава тук с 232.3 Mbps. Данните на Opensignal са към юли 2023 г.

При Umlaut положението е буквално „мътна и кървава“, поради методологията, която ползват консултантите. Тя се прави на база точкова система, а не на абсолютни стойности. С което „А1 България“ е лидер при сваляне със 102 от 110 максимални възможни, „Йеттел“ е втори със 100.5 точки, а „Виваком“ е със 100.2 точки. При гледането на видео разликите са в рамките на десети ако изобщо ги има. Разглежданият период на Umlaut е към средата на 2023 г., но и трите консултантски фирми показват, че „А1 България“ има най-бързата мрежа.

Слабото качване

Две от тях обаче показват едно друго наблюдение при българските оператори. Скоростта на качване (ъплоуд) все още е доста ниска и така се демонстрира голяма „ножица“ между нея и тази на сваляне. При Ookla, трите телекома имат почти еднакви резултати в рамките на около 20 Mbps, докато при Opensignal средните базови са дори по-ниски – около 15 Mbps. Тези за 5G при втората платформа обаче са двойно по-високи – между 30 и 45 Mbps.

С малко и тук „А1 България“ е лидер. При данните на Ookla, компанията предоставя връзка със скорост на ъплоуд от 20.86 Mbps. „Йеттел“ са втори с 20.11 Mbps, а „Виваком“ е с 18.45 Mbps. Но както е видно разликите са сравнително ниски. При 5G скоростите според Opensignal, „А1 България“ е с 45.4 Mbps, „Йеттел“ отново е втори с 33.3 Mbps, докато „Виваком“ е с 30.8Mbps. Оценките на Umlaut не предоставят възможност за количествен анализ, въпреки, че са близки до максималните стойности.

Качествен (почти) паритет

Оценката за качеството на една мрежа е доста по-трудна, предвид, че повечето горни стойности показват само един или два показателя от всички. Например, Ookla взима данните от всички тестове, които потребителите са провели в Speedtest и ги осреднява. Opensignal и Umlaut използват свой софтуер, инсталиран на различни устройства сред потребителите, като първата компания работи и с някои големи онлайн платформи. Втората от своя страна има интеграции и в самите телекоми.

Като цяло двете компании разглеждат по-детайлно качеството на мрежите. Но резултатите им се различават поне в частта при крайните победители. Opensignal поставя „А1 България“ като явен победител в 3 от 15 категории, като това са трите основни свързани със скоростите. Докато „Виваком“ е в една – свързана с наличността на 5G, а във всички останали разликите между два или трите оператора са доста по-малки и затова няма ясно изразен лидер.

Umlaut за пореден път дава отличието за най-качествена мрежа на „Йеттел“. За разлика от предишните периоди, този път разликата между него и следващия е скъсена драстично – 940 срещу 935 точки, а и има паритет между „А1 България“ и „Виваком“. „Йеттел“ показва по-добри показатели в забавянето на сигнала и в преноса на глас.

Причини и модернизация

Горните резултати си имат своята логическа последователност. Те са в резултат най-вече на взетите решения от телекомите за начина на преминаване към 5G. „Виваком“ и „Йеттел“ предпочетоха да пуснат новата технология първо софтуерно през вече изградената 4G инфраструктура, чрез т.нар. DSS. Така те бързо си осигуриха голямо покритие, но самите скорости бяха в долния диапазон.

„А1 България“ от своя страна почти не използва DSS и разчита изцяло на модернизация на активното оборудване. В рамките на година от пускането на 5G услугата, компанията се похвали и с първата самостоятелна мрежа (т.нар. SA) от пето поколение. Това означава, че не само базовите станции, но и опорната инфраструктура е обновена по новия стандарт.

Останалите два телекома също започват физическо надграждане на своята мрежа. Но „А1 България“ вече навакса откъм покритие, като към октомври 2023 г. 5G сигналът на оператора вече обхваща 71% от населението на страната или общо над 340 населени места. 4G мрежата също се обновява, като се осигурява не само по-плътно покритие, особено в големи сгради, но и се добавя капацитет.

Големи очаквания

Телекомът коментира, че все повече концентрира своите ресурси към развитието на новата технология. 3G и 2G в момента се използват само в ниските честоти, докато всички високи са запазени за 4G и 5G. С добавянето на 700MHz и 800MHz, последните две технологии ще имат и още ресурс, с който да осигурят по-добро национално покритие. В лицензът на последните е добавено и изискване от държавата то да достигне 85% от населението на страната в рамките на шест години.

Отпускането на тези честоти е свързано с изграждането на санитарни зони около военните летища, на които военните ще използват сходен радиоресурс. Те обхващат територия 10 на 10 км около обектите. Втора зона, която е по-голяма и разгъната на 30 на 80 км ще може да се изграждат станции с уведомителен режим към военните. Освен това при нужда от Министерство на отбраната, сигналът ще може да се изключва максимално бързо на тях (т.нар. kill switch).

След като отпаднаха 5G магистралите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), телекомите търсят други начини да изградят сигнал по ключовите пътни възли. Един такъв проект е SEAGUL – който осигурява високолентова и непрекъсната мобилна свързаност по пътя от София до Атина. „А1 България“ прави частта на наша територия, като до края на 2025 г. трябва да е готов. В момента основните станции са положени, като най-голямата част която остава е връзката в тунелите.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Резултатите на компанията потвърждават тенденциите в сектора, който е движен от индексацията на цените, заради инфлацията, обновените мобилни планове, пакетните предложения и предоставянето на допълнителни услуги. Диверсификацията вече е задължителен елемент за растежа на един телеком. Особено ако той иска да запази високите маржове на печалба. Затова „Йеттел“ вече навлиза по-ударно на пазара за платена телевизия и домашен интернет.

Отличникът на групата

Приходите на „Виваком“ нарастват с 9% през първото полугодие на годината и достигат 308 млн. евро. Това е поредният период на растеж на телекома, движен от няколко фактора. Консолидацията и прибавянето на нови абонати, инфлацията и съответно индексацията на цените, както и преминаването на все повече пакетни услуги и по-скъпи мобилни планове.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) също върви в позитивна посока. Тя достига 148 млн. евро и вече е малко под 50% от постъпленията на оператора. Също така, „Виваком“ отговаря за 30% от EBITDA на цялата United Group, докато при приходите този дял е само 23%. Единственото по-голямо звено в балканската телеком група е добавеното през миналата година гръцко подразделение Nova Greece. То формира 30% от приходите, но при печалбата допринася за 27%.

Отличният бизнес резултат се пренася и в друг ключов показател – средномесечния приход от абонат или ARPU. Той се увеличава до 11.6 евро, което е близо удвояване за последните пет години.

При абонатите също има растеж, основно движен от финализираните придобивания на „Виваком“. През последните две години, телекомът купи няколко регионални по-малки оператора, с които увеличи клиентската си база, но по-важното – оптичната си инфраструктура. Потребителите на платена кабелна ТВ нарастват с 10% до 502 хил., а тези на сателитна (DTH) със 7% до 273 хил. Интернет клиентите се увеличават само с 3% до 617 хил. Мобилните абонати също бележат ръст и вече са 3.27 млн., като почти се изравняват с тези на „Йеттел“.

Аутсорсинг ефекти

Капиталовите инвестиции намаляват с 10% до 40 млн. евро. За причини се посочват понижаването на предоставяното потребителско телеком оборудване (CPE или модеми, ТВ приставки и др.), както и намалени инвестиции в мобилната инфраструктура. „Виваком“.

Телекомът отдели и впоследствие продаде мобилните си кули на саудитската TAWAL. Във финансовия си доклад на United Group се посочва, че трансакцията е получила регулаторно одобрение през август и е финализирана. Това означава, че капиталовите инвестиции на „Виваком“ в мобилния сегмент от втората половина на 2023 г. нататък ще се ограничат само до лицензите и таксите за радиочестотите.

Решението и сделката беше направена на ниво група. Тя включи и противоречивата трансакция на мобилната инфраструктура на „Булсатком“. Историята накратко – бизнесменът Спас Русев получава заем от United Group, с който придобива сателитния оператор, като в замяна балканският телеком получава мобилната и фиксирана инфраструктура. Първата я интегрира в отделеното дружество, което и продава, а втората я предава на своето местно звено „Виваком“. Последната част от сделката все още преминава регулаторно одобрение, след оспорване от конкурентите.

Силните лидери

Позитивната тенденция не обхваща само „Виваком“, а е характерна за всички основни играчи. „А1 България“ и „Йеттел“ също отчитат стабилни ръстове на приходите. Това е повече от очаквано. Благоприятните фактори за това обхващат и трите компании – инфлацията и индексацията, засиленото предлагане на дигитални услуги, пакетни предложения и накрая новите мобилни планове. Последните включват т.нар. „неограничено“ ползване, което се наложи на пазара от 2021 г. Както и 5G мобилна връзка.

„А1 България“ продължава тенденцията от миналата година да е лидер по приходи. Операторът измести „Виваком“ от лидерското място след дългогодишно преследване. „Йеттел“ е традиционно трети в този сегмент.

При печалбата ситуацията е малко по-различна. „Виваком“ е лидер с 1 млн. евро повече EBITDA от „А1 България“. Първата компания обаче има по-голяма ефективност, защото постига този резултат на база по-малко приходи. „Йеттел“ от своя страна е единствената от трите, която отчита понижение на EBITDA през първото полугодие. Мобилният оператор вече навлезе в сегмента на фиксираните услуги, но тепърва ще се налага в този сегмент. Това е и голямата разлика спрямо останалите двама.

При ARPU-то, паритет отново има при „Виваком“, но този път с „Йеттел“. Двете компании вървят с еднакви стойности през последната година. За първото полугодие на 2023 г. тя е 11.6 евро.

The post „Виваком“ затвърждава растежа на сектора през първата половина на 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Българските телекоми активно подготвят почвата за подобно нещо. Отново „Виваком“ направи и първата по-крайна стъпка или по-скоро техният собственик United Group. Балканската група обяви, че продава мобилните кули на три от своите подразделения – в България, Хърватска и Словения за 1.22 млрд. евро. Те бяха отделени от местните телекоми в различно дружество – TowerCo към края на 2022 г.

Сделката е показателна по много начини. Така, „Виваком“ се оказва първият оператор в страната, който ще разчита на изцяло външна компания да развива мобилната му мрежа в рамките на т.нар. „последна миля“. Самата трансакция се случва само няколко месеца след интеграцията на мобилните кули на „Булсатком“, които United Group придоби през бизнесмена Спас Русев, когато той купи сателитния оператор. Останалите два големи телекома вече са разделили част или цялата инфраструктура от основния си бизнес.

В същият момент, малките оператори натискат големите за споделяне на мрежите, за да могат да изградят виртуални мобилни услуги (т.нар. MVNO). И на последно място, продажбата загатва за тежестта на дълговете, които United Group натрупа през последните няколко години.

Сделката – параметри и причини

От официалното становище на балканската телеком група става ясно, че продават целия си бизнес с мобилните кули на три от пазадите си – България, Хърватска и Словения. В края на 2022 г. те бяха отделени в специално подготвена за това компания – TowerCo. Още в отчета си за първото деветмесечие United Group отбелязва, че този процес е завършен и оттук, групата ще търси допълнителна монетизация на мобилната си инфраструктура.

Сделката е за 1.22 млрд. евро, които ще бъдат платени в налични пари. Тоест, няма да участва дълг, облигации или дялово финансиране. Купувач е Tawal – инфраструктурното звено на саудитската Saudi Telecom Co Group. Той ще придобие всичките 4 800 мобилни кули разположени на трите пазара в България, Хърватска и Словения. От балканския телеком обявиха, че Tawal се е ангажирал да увеличи с 40% или с около 2 000 кули през следващите 20 години. С други думи – да продължи да развива мобилната инфраструктура, а основен клиент ще бъдат операторите на United Group.

Балканският конгломерат в момента търси допълнителни източници на приходи и ударен свеж капитал. Причината, до голяма степен се дължи във високата задлъжнялост на United Group. Целият дълг на групата към края на септември 2022 г. е около 5.7 млрд. евро, основно формиран от редица облигации. Първият транш датира от 2017 г. в размер на 1.35 млрд. евро, като от тях 325 млн. евро са останали и с падеж 1 юли 2024 г. Последната порция облигации е пусната през миналата година на два транша – 500 млн. евро и 480 млн. евро.

Целият този дълг се използваше за ударното разширяване – географско и секторно, в рамките на Балканския полуостров. Например през 2022 г. средствата от облигации финансираха сделката за гръцкия оператор Wind. Фактът, че придобиването на TowerCo от Tawal е изцяло в налични пари, показва, че United Group ще ги ползва за текущи нужди, неотложни инвестиции и най-вече – в изплащането на част от дълга си.

Тенденциите в сектора

Отделянето на част или цялата мрежова инфраструктура е тенденция, която тепърва ще се развива. Концепцията е ясна – телекомите търсят алтернативни източници на финансиране, оптимизация на приходите с аутсорсване на някои дейности или просто да успеят да монетизират допълнително изградената мрежа. В Европа, тази тенденция тече от известно време, като вече навлезе и на българския пазар.

При „Виваком“ просто се получи ударно и сравнително бързо, но за подобен развой по един или друг начин ще се приложи и от другите оператори. Буквално по следите на телекома върви „А1 България“, нейният собственик Telekom Austria Group обяви, че до средата на настоящата година ще бъде завършен процеса по отделяне на мобилните кули от компанията. Предвид скоростта с която беше завършена сделката между TowerCo и Tawal, може да очакваме, че същото ще постигне и другия български оператор, когато финализира отделянето.

Ситуацията е малко по-различна за „Йеттел България“. Техният собственик PPF Group отдели още преди две години цялата мрежова инфраструктура от оператора. Така се появи дружеството CETIN („Цетин“), което вече разполага с цялата физическа мрежа на Yettel в България, Унгария и Сърбия. В нея не влизат само кулите, но опорните кабели и управляващите системи (т.нар. MANO). Идеята е „Цетин“ в България да продава на „Йеттел“, но и на други потенциални клиенти.

Битката за MVNO

Настоящите развития стават интересни за местния пазар. От една страна имаме опитите на големите телекоми да завършат консолидационните процеси при фиксираните мрежи. От втора – все още да се въздържат от отварянето на мрежите на малките за развитието на мобилни виртуални оператори (MVNO). От трета, отделянето на инфраструктурата създава потенциални предпоставки точно за това – да се продава на трети компании.

Показателно за обърканата ситуация е начинът по който „Булсатком“ предаде своята инфраструктура на „Виваком“. Това стана чрез придобиването на бизнесмена Спас Русев на сателитния оператор. Самият предприемач обаче финансира сделката с кредит от United Group, в замяна на който след влизане във владение на „Булсатком“, компанията трябва да предаде своята мрежа на „Виваком“. В нея влизат и мобилните кули на сателитния оператор.

Факт е, че сделката с Tawal става няколко месеца, след като TowerCo получава базовите станции на „Булсатком“, като условие за погасяване на заема на Спас Русев. С други думи, трансакцията на сателитния оператор се явява като допълнителен „подсладител“ за по-голямата продажба.

В същия момент, „Булсатком“ обяви, че има желанието да ползва инфраструктурата на „Цетин“ за да пусне собствена мобилна услуга. По този начин ще даде и търговски смисъл на отделянето на компанията от „Йеттел“. Както и ще създаде потенциално добър прецедент за развиване на MVNO. Има една малка уловка – лицензите за честотите все още са притежание на самия мобилен оператор. Тоест, няма как да се получи MVNO, без разрешението на „Йеттел“. Именно заради това, малките оператори водят битка с телекомите и регулаторът през съда, за да може да допуснат създаването на истинско MVNO в България.

Тенденцията в крайна сметка е, че два от българските телекоми вървят към аутсорсване на мобилната си инфраструктура. Фиксирната в същия момент ще е по-скоро обект на продажба на едро, като най-ценна в това отношение са опорните кабели. Точно заради тях, „Виваком“ проведе редицата придобивания през последните две години, а United Group подготвиха почвата за изграждане на единен интернет доставчик от II ниво.

The post Началото на българския телеком аутсорсинг appeared first on TechTrends България.

От друга страна, разделянето на операциите на търговски и инфраструктурни при телекомите в България, Сърбия и Унгария, за PPF Group все още не дават съответните значими резултати. Новосъздадените дружества „Цетин“ засега обслужват само „Йетел“ операторите в посочените държави, без да са привлекли голямо количество външни клиенти.

Конкретно за българския мобилен оператор, той може да се похвали с доста неща през 2022 г. Стабилен ръст на печалба и приходи, лидер по последните в мобилния сегмент и удвояване на абонатите във фиксирания. Последната част на изречението е вярна – „Йеттел“ вече е значим играч в доставката на домашен интернет. От няколко дни, компанията вече предлага и интерактивна телевизия във фиксиран пакет и така вече е пълноценен участник на този пазар.

Мобилният първенец

Основната цел на норвежкият Telenor за „Глобул“, когато го придоби през 2013 г. беше да превърне операторът в лидер на мобилния пазар. Телеком групата постигна това няколко години по-късно, макар и само при приходите, но не и по абонати. Ребрандираният сега „Йеттел“ запазва тази позиция при това със сравнително комфортна преднина.

В презентацията на PPF Group е показано, че компанията е лидер с 37% пазарен дял за първите девет месеца на 2022 г. „А1 България“ е втора с 32%, докато „Виваком“ е с 31%. Мобилните приходи за цялата година са 320 млн. евро, което е ръст с близо 9% на годишна база. Както отбелязахме, ситуацията е различна при абонатите и това се задържа през 2022 г. Към края ѝ „Йеттел“ е втори с 3.5 млн. потребителя на мобилни услуги, докато „А1 България“ продължава да е лидер с 3.77 млн.

Цялостно приходите на компанията растат през изминалата година. Те се увеличават с малко над 7% на годишна база до 456 млн. евро. С което и средномесечния приход от абонат (ARPU) не се увеличава значително и в момента е на 10.1 евро. Ситуацията дори е с една идеа по-зле при капиталовите инвестиции – те се свиват от 41 на 31 млн. евро през 2022 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) нараства със 17% до 157 млн. евро. „Йеттел“ подчертава тенденцията при българските телекоми да имат по-слаб ръст на приходите, но да разчитат на по-голям темп на увеличение на печалбата.

Фиксираните мечти

За разлика от предишни години, все повече фиксираният сегмент ще бъде ключов за следене при компанията. „Йеттел“ пусна първо услугата за домашен интернет през 5G мобилна мрежа през 2011 г. Изминалата 2022 г. е първата пълна такава, в която този продукт е на пазара. На пръв поглед нещата са повече от добри – компанията отчита удвояване на фиксираните потребители до 42 хил.

Реалността е, че фиксираните амбиции на „Йеттел“ все още са в сферата на мечтите. Поне от гледна точка на приходите. Според финансовият отчет, те са едва 1 млн. евро или 0.002% от общите. Прекалено незначителен дял, но този ход е задължителен за компанията ако тя иска да запази потенциала си за растеж.

Нейните два основни конкурента от няколко години не разчитат на мобилния сегмент като източник на растеж. Вместо това, те залагат на фиксирания за такъв. Липсващото парче от пъзела се нарича платена телевизия. „Йеттел“ вече си го осигури, като пусна интерактивна такава в пакет с 5G домашния интернет. Ефектите от това действие ще ги наблюдаваме тепърва през настоящата и дори през следващата година.

„Цетин“ в търсене на бизнес модел

Изминалата година е интересна и от друга гледна точка – това е вторият пълен календарен период с финансови резултати за „Цетин“. Компанията е инфраструктурното звено на PPF Group, което оперира успешно и сравнително печелившо в Чехия. В България (и другите региони с Yettel бранда) ситуацията все още е противоречива.

„Цетин“ отчита успешна 2022 г. с минимален ръст на основните финансови показатели. Приходите нарастват с малко под 10% до 124 млн. евро, докато EBITDA се увеличава с 6% до 84 млн. евро. „Йеттел“ все още изкарва 3.6 пъти повече пари от инфраструктурното звено и малко под два пъти печалба. Съотношенито в Чехия например е съвсем различно. Там, О2 има само малко под два пъти по-голям приходен поток срещу местния CETIN, а EBITDA-та е доста близка до паритет – 458 срещу 375 млн. евро.

Ситуацията е същата и в останалите региони, в които брандът Yettel оперира. Това се дължи на две неща. Първо, чешкият телеком бизнес на PPF Group разполага със силна фиксиран бизнес и инфраструктура. Доста по-голяма от основно фокусираната върху мобилна такава в България, Сърбия и Унгария. Второ, все още CETIN в последните държави търси външни клиенти, на които да продава.

В България не липсват потенциални такива. „Булсатком“ обяви, че се интересува от подобна услуга, след като предаде своята мобилна мрежа на „Виваком“. При подписване на такова споразумение и по-важното – неговото реализиране, това ще превърне сателитния оператор в първия истински виртуален мобилен такъв (познат като MVNO). На българския пазар до момента търговска дейност развиваше само един – Bob. Той обаче беше вътрешногрупов бизнес в рамките на Telekom Austria Group, който е собственик на „А1 България“. Освен това, Bob просъществува сравнително кратко време – няколко години, като през 2016 г. беше напълно закрит.

Натискът за развиване на MVNO в България обаче се засилва, като малките оператори в момента се опитват да убедят регулатора да накара телекомите да отворят мрежите си по-лесно за тях. От една страна, отделянето на инфраструктурата от търговските дружества е голяма крачка в тази посока. „А1 България“ трябва да завърши през 2022 г. процесът по изнасяне на мобилната мрежа (кулите с базовите станции най-вече) в отделна компания. От друга страна, за да има MVNO освен мрежата, трябва да се сподели и лиценза за честотите, които тя ползва. В случая с „Цетин“ последните се държат от „Йеттел“, което може да затрудни преговорите за включването ан MVNO към инфраструктурата.

The post „Йеттел България“ през 2022 г.: Мобилен лидер с фиксирани амбиции appeared first on TechTrends България.

Новата 2023 г. ще бъде и силно трансформираща за „А1 България“. Причината е, че се планира през настоящия период да бъде отделена мобилната мрежа (кулите най-вече) в дъщерна компания на ниво група. Решението е взето от Telekom Austria Group, което включва и малко структурни промени в борда на директорите. То беше обявено накратко седмица преди публикуването на финансовите резултати.

Към това добавяме поредната индексация, която трите оператора предприеха в България, заради инфлацията. Позитивните новини са, че засега прогнозите са повишаването на цените и разходите на телекомите да отслабне през 2023 г. Има развитие и по т.нар. 5G магистрали, като „А1 България“ заедно с няколко гръцки телекома ще изграждат връзка от пето поколение по АМ „Струма“ от София до Атина в т.нар. българо-гръцка връзка 5G SEAGUL.

Стабилните резултати

Приходите на „А1 България“ се увеличават с 11.5% на годишна база за цялата 2022 г. Те вече достигат 640.4 млн. евро. От компанията-майка коментират, че това се дължи най-вече на наложените нови 5G тарифи, индексацията и добавянето на нови услуги към вече съществуващите. В същия момент печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) расте също стабилно – с 16.5% до 254.4 млн. евро.

„А1 България“ придоби през изминалата година системния интегратор „СТЕМО“, с което реално се превърна в един от най-големите играчи на този пазар. Ефектът от сделката даде резултати още в рамките на 2022 г. Тя допринася за 7.6% от ръста на приходите на телекома за периода.

Прави впечатление, че последното тримесечие на „А1 България“ е доста по-силно от останалите. Приходите нарастват с 23% до 186.8 млн. евро, докато EBITDA скача с впечатляващите 26.5% на годишна база до 63.8 млн. евро. Всичко това идва на фона на покачващи се оперативни разходи. За пример са дадени тези за ел. енергия, които през 2022 г. се покачват с 41%.

Годишните резултати дават и по-плътна представа за абонатите на различните услуги по сегменти. Въпреки, че в таблицата на Telekom Austria Group по неизвестни причини са заличени точно кои числа за кое са, на база на предходните отчети може да свържем стойностите.

Мобилните абонати се увеличават до 3.770 млн. през 2022 г., като година преди това са били 3.745 млн. Ситуацията е доста положителна и при фиксирания сегмент. Потребителите на платена телевизия се увеличават с 6.5% до 604 хил., а тези на фиксиран интернет с 3.8% до 518 хил. Средномесечният приход от абонат (ARPU) за цялата година се увеличава минимално спрямо средата ѝ от 6.9 на 7 евро. Отписването на абонати също расте, макар и незначително до 1.8%. В годините преди пандемията този показател беше над 2%.

Плодовете на 5G мрежата

А1 България“ инвестира значително в модернизация на своята мобилна мрежа към пето поколение (т.нар. 5G). Затова, капиталовите инвестиции (CAPEX) се запазват сравнително с минимално увеличение от 102.9 млн. евро на 108 млн. евро на годишна база. Трябва да се отбележи, че през 2021 г. те скачат двойно спрямо пандемичната 2020 г., когато са били 57 млн. евро.

Още от пускането на своята 5G мрежа, операторът разчита на физическата подмяна на оборудването. Докато останалите два телекома – „Виваком“ и „Йеттел“ заложиха първоначално на софтуерна модернизация чрез DSS технологията. След това приложиха комбиниран подход, който включва постепенна подмяна и софтуерния ъпгрейд. Това оказва влияние върху качеството на връзката и според изследването на Opensignal, „А1 България“ предоставя най-бързите скорости в мобилните мрежи в страната. Това се постига и до голяма степен с модернизацията и на опорната инфраструктура, което позволява пускането на самостоятелна 5G услуга (т.нар. 5G SA). Процесът беше завършен миналата есен.

През изминалата 2022 г. беше изменен Плана за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз (ЕС). От него беше изваден проекта за изграждане на 5G връзка по магистралната мрежа на България, известен в сектора под жаргонното определение „5G магистрали“. Това предизвика известен разлом между трите телекома и тогавашното правителство на Кирил Петков.

„А1 България“ все пак ще развиват подобно решение, но чрез друг финансов инструмент на ЕС. Преди дни, телекомът обяви, че ще изгражда българската част на инфраструктурата по коридора 5G SEAGUL, който свързва Атина и София. Проектът е на стойност от 22.48 млн. лева, като „А1 България“ ще осигури половината средства, а останалите ще дойдат по Механизма за свързване на Европа. Преди да отпадната 5G магистралите се очакваха тези пари да покрият само пограничните региони, а не целия маршрут. Сега, Брюксел ще осигури финансирането за 5G свързаност на половината АМ „Струма“.

Отделяне на кулите

Друга ключова промяна, която ще засегне „А1 България“ идва на групово ниво. Telekom Austria планира до края на 2023 г. да отдели всичките си мобилни мрежи в отделно звено. То ще се казва TowerCo и подобно на настоящата група ще бъде листнато на Австрийската фондова борса. Всички настоящи акционери в Telekom Austria Group ще получат кореспондиращите им дялове в новата компания. За момента се говори основно за кулите и клетките, без да се споменава опорната мрежа.

Българският телеком е с втората по големина инфраструктура в групата. „А1 България“ разполага с 1 750 обекта в урбанизирани зони и 700 кули извън населените места. Това формира около 20% от цялото подобно оборудване в групата. Австрия е лидер с 45% дял, а най-малко мобилни станции има в Северна Македония – едва 500.

Отделянето на кулите беше очакван ход, като в българския телеком сектор се говори от поне няколко години. У нас, собственикът на „Йеттел“ PPF Group, вече отдели цялата си мрежа от оператора в отделно дружество – „ЦЕТИН България“. Подобна тенденция се забелязва все по-силно в Европа, като телекомите се опитват да монетизират допълнително инфраструктурата си. Предвид нарастващите инвестиции в 5G, това се явява като почти задължителен ход.

Честотните лицензи обаче останаха в „Йеттел“, като това най-вероятно ще бъде и ситуацията с „А1 България“. По отношение на спектъра през 2023 г. се очаква да бъдат разпределени лентите в 700MHz и 800MHz.

The post „А1 България“ през 2022 г. – ръст, модернизация и отделяне на мобилната мрежа appeared first on TechTrends България.

Основното предимство на мобилната мрежа на „А1 България“ според Opensignal е скоростта на свързаност. Анализаторската компания дава и висока оценка за качеството на 5G връзката на оператора. Данните са за периода 1 септември–29 ноември 2022 г., като резултатите на българския телеком отбелязват значително подобрение спрямо предходното изследване на анализаторите, проведено между 1 март и 29 май миналата година.

Тогава докладите на Opensignal показваха доста по-близък паритет между трите основни играча на мобилния пазар в България, което се случва в период, в който местните телекоми инвестират значителни суми в модернизацията на своите мрежи към 5G стандарт. „А1 България“ от самото начало стартира този процес с подмяна на физическата инфраструктура, а не със софтуерен ъпгрейд, което беше първоначалният подход на конкуренцията. С това резултатите може би излизат наяве.

Силните страни

Петте категории, в които телекомът има превъзходство в изследването на Opensignal, са – средните скорости на сваляне и качване при пренос на данни, същите показатели, но и за 5G, както и видео през петото поколение свързаност. „А1 България“ е съвместен победител в почти всички останали. Това означава, че два или трите оператора са с прекалено близки показатели, за да може да се определи конкретен лидер.

Такива категории със съвместно лидерство са общото качество на гледането на видео, гейминга и ползването на гласови услуги през приложения. „А1 България“ има подобно отличие и в останалите две категории, свързани с 5G – за игри и онлайн пренос на глас. Трите телекома са с изравнени позиции в наличието на мобилна мрежа.

Анализаторите от Opensignal посочват и някои други развития за последната година. „А1 България“ е единственият оператор, който отчита значителен ръст в скоростите на пренос на данни за този период. Според изследователската компания, в цялостната мрежа на телекома те се повишават с 38%. За качване, скоростта за абонатите на „А1 България“ се увеличава с 14.5%. А1 също така отчита и най-високата 5G свързаност в страната от 478.5 Mbps.

Модернизация към 5G

При скоростите Opensignal са категорични, че „А1 България“ е лидер в страната като показатели. Това се дължи до голяма степен на метода, избран от телекома за модернизация на своята мрежа. Операторът заложи на физическа подмяна на базовите станции при преминаването си към пето поколение. Тя обхвана и опорната инфраструктура, чиято интеграция към новата технология приключи през октомври 2022 г.

По този начин „А1 България“ вече разполага с напълно самостоятелна 5G мобилна мрежа (SA). Тя позволява да се вдигне значително качеството на предоставяните скорости и на връзката от пето поколение като цяло. На този факт най-вероятно се дължи и доброто представяне на телекома. Останалите два оператора разчитат повече на софтуерна интеграция на новата технология (чрез т.нар. DSS) и по-бавна подмяна на физическото оборудване. Това им осигурява по-голямо покритие на 5G услугите, но срещу по-ниско качество на връзката.

От „А1 България“ коментират, че през 2022 г. са инвестирали над 91,5 млн. лева само в модернизацията на мобилната си мрежа. Операторът беше пояснил през октомври миналата година, че средствата заделени само за 5G са 52 млн. лева. Все още се очакват годишния финансов отчет на компанията-майка Telekom Austria Group, в който ще станат ясни пълните капиталови инвестиции за 2022 г.

Методологията

Opensignal използва данни от реални потребители в различните мобилни мрежи, за да анализира тяхното качество. Ключовото е, че те използват не само собствено приложение, но и работят със самите телекоми. По този начин се сверяват постъпилите данни и се елиминират различни променливи.

Подходът се смята за по-прецизен, защото позволява да се вземат предвид качеството на услугите, освен на ниво потребител, но и на ниво мрежа. Единствено липсва приблизителният брой устройства и потребители, с които Opensignal тестват мрежите в България.

The post Opensignal – „А1 България“ е с най-добрата мобилна мрежа в страната appeared first on TechTrends България.

От финансовия отчет на United Group за деветмесечието излиза интересен детайл, който разкрива какъв е бил плана. Оказва се, че цялата група отпуска заем на Спас Русев, с който да придобие „Булсатком“. Условията на кредита са, след това сателитният оператор да предаде цялата си инфраструктура на „Виваком“. След което основната част от нея да бъде давана на лизинг за ползване. Финансовият отчет на United Group е достъпен само за инвеститори, като новината за съдържанието му беше съобщена от вестник „Капитал“ през собствени източници.

По този начин „Булсатком“ се превръща на практика във „виртуален оператор“ на фиксирани услуги. Като цялата инфраструктура, която ще ползва ще е чужда и предоставена под наем. Ако за сателитните операции това е нещо нормално, то е доста рядко срещано при кабелния интернет и телевизия.

Това поставя няколко ключови въпроса – най-малкото дали ще е икономически изгодно за „Булсатком“. По-ключовият е, че по този начин два от трите най-големи играча на фиксирания пазар в България са поставени в зависимост. Или по-точно „Булсатком“ е поставен „на колене“ спрямо „Виваком“.

Дяволският кредит

United Group се съгласява да отпусне кредит от 126.5 млн. евро на люксембургското дружество Viva Corporate на Спас Русев. Същото придобива „Булсатком“ през септември 2022 г., което се предполага, че е същата сума от 126.5 млн. евро. Заемът е за една година с 5% лихва на година, с което стойността му става 132.8 млн. евро. Още по-интересното е, че падежът на кредита е септември 2022 г. или точно периода в който сделката между Русев и „Булсатком“ беше финализирана. С други думи – прехвърлянето на инфраструктурата на сателитния оператор също вече е трябвало да приключи.

От заема 90 млн. евро ще бъдат под формата на продажба на инфраструктурата на „Булсатком“ към „Виваком“. Общо 148 мобилни базови станции са оценени на 3 млн. евро, а оптичната мрежа е за 87 млн. евро, пише още „Капитал“. В самия отчет конкретната разбивка не е предоставена. Останалите средства ще бъдат погасени от Спас Русев чрез кредит от други финансови институции.

United Group коментират за „Капитал“, че прехвърлянето на мобилните базови станции вече е завършено и не подлежи на регулаторно одобрение. 4G мрежата на „Булсатком“ беше актив, който в един момент се превърна в пасив за компанията. След преструктурирането и няколко спора за собствеността на оператора, новият главен изпълнителен директор Станислав Георгиев коментира пред TechTrends миналата година, че може да я монетизира, като я отдава под наем. Спас Русев направи само първата част и то чрез кредит.

За оптичната инфраструктура ситуацията ще бъде по-сложна. Там „Булсатком“ има по-силно пазарно присъствие, особено в София. Въпреки това, телеком групата планира да поиска официално становище от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Все още Спас Русев не е подал такова за одобрението на сделката с „Булсатком“. С излизането си от борда на директорите на „Виваком“, може такова да не е необходимо, ако следваме предишни тълкувания на закона. Но продажбата на инфраструктурата срещу пари, за да бъде придобит сателитния оператор, може да наклони везните в друга посока.

Конкуренция под въпрос

Шансовете от чисто легална гледна точка всичко да е изрядно все пак са големи. Отдалеч изглежда, че взаимоотношенията между „Виваком“ и „Булсатком“ могат да се определят като „чисто търговски“. Проблемът е, че с предоставянето и даването на лизинг на оптичната мрежа може да се използва като лост за влияние от по-големия оператор към по-малкия. Което поставя в скрита зависимост „Булсатком“ спрямо „Виваком“ и под въпрос доколко лоялни конкуренти ще са.

Това е ключово, защото двете компании са сред лидерите на фиксирани услуги в страната. Третият играч е „А1 България“. Данните за 2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) показват, че „Булсатком“ е лидер при платената телевизия с 648 хил. абоната и 31.3% дял. Следван плътно от „Виваком“ с 626 хил. потребителя и 30.2% дял и „А1 България“ с 525 хил. и 25.3% съответно. При домашния интернет ситуацията е малко по-различна – там лидер е „Виваком“ с 31.4% пазарен дял, следван от „А1 България“ с 26.9% и след това е „Булсатком“ с едва 7.6%.

Проблемите са при платената телевизия, защото двете компании формират малко над 60% от целия пазар. Добрата новина е, че „Булсатком“ е основно сателитен оператор и връзката му от орбита не зависи от благоразположението на „Виваком“. Лошата е, че останалата му инфраструктура вече е в чужди ръце.

Двата основни конкурента на „Виваком“ – „Йетел“ и „А1 България“ обявяват публично пред „Капитал“, че ще реагират и сезират регулаторите. Според първата компания, изповядана по този начин сделката между Спас Русев и „Булсатком“ може да окаже влияние на пазара. От „А1 България“ също коментират в тази насока, че „при потенциална концентрация между двете компании ще има негативно отношение спрямо конкуренцията“.

Крайните ефекти

От реакцията на двата конкурентни телекома може да заключим, че те разглеждат сделката по-скоро като „скрито“ придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“. На практика това не е точно така и ще видим дали КЗК ще прецени същото. Шансовете са по-скоро регулаторът да не види проблем или пряка заплаха за конкуренцията. Но в правомощията на КЗК са също така да постави и условия при които предоставената инфраструктура да се използва.

В по-малко вероятния сценарий е регулаторът да се сезира и да разгледа сделката между Спас Русев и „Булсатком“. Като към нея да се добави контекстът с предоставения заем от United Group. За момента, регулаторът е благоразположен към „Виваком“ след като одобри повечето сделки на телекома с по-малки регионални оператори.

Във всички случаи, хипотезата, че Спас Русев ще бъде „троянски кон“ на един от най-големите телекоми в „Булсатком“ се потвърди. Както и, че сателитният оператор ще бъде разделен постепенно от основните си конкуренти.

The post Троянският кон в „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.