Доста централно място заема изкуствения интелект (AI) и редица решения базирани на него. Технологията може да събира и обработва огромни количества неструктурирана информация, която се публикува онлайн всеки ден. Или да се преровят архивите за съвпадения и детайли, които биха помогнали по някакъв начин. AI също така може да помогне да се предвиди, къде и как ще се развива темпът на заболелите, да се предскажат потенциалните критични случаи, което да ориентира много по-бързо властите какви мерки да вземат и каква инфраструктура и организация ще е необходима, за справянето със ситуацията.

Базираните на изкуствен интелект решения и алгоритми, също може да помогнат, макар и не директно, в намирането на лекарство и/или ваксина за новия коронавирус. Това става с обработването на огромно количество информация за настоящето заболяване, различните елементи и създаване на модели за потенциални ефективни препарати.

Изкуственият интелект също така може да бъде от полза в борбата с фалшивата и заблуждаваща информация свързана с COVID-19, която все повече изпълва интернет. Последното се подсилва доста от факта, че много от потребителите в засегнатите страни в момента си седят вкъщи и работят дистанционно, което подсилва активността в социалните мрежи и онлайн като цяло.

Модели на разпространение

Най-видимата част от ползването на базови AI функции са интерактивните карти и информацията за заболелите в реално време, която може да се намери онлайн в момента. Световната здравна организация (СЗО) използва подобни алгоритми, за да може да получава максимално актуална картина за обстановката по света.

По-сложните системи имат много по-важна роля – да се опитат да предскажат потенциални огнища на пандемията, да изградят модели на разпространението на вируса, броя на заразените, изпадналите в критично състояние и др. Информация от всяка една от горните точки може да бъде безценна ако бъде предоставена навреме на съответните власти и институции. Ако държавите разполагат с подобни прецизни предположения, те ще могат много по-бързо да реагират и да подготвят организацията за предстоящите седмици. Особено, ако моделите показват увеличение на броя на заболели.

Затова не е изненада, че по-малко след седмица към Кризисния щаб в България беше привлечен екип на Българската академия на науките (БАН), който да подготви подобни прогнози. Страната ни разполага с изчислителни ресурси, за да изгражда подобни модели. Имаме един модерен суперкомпютър в София Тех Парк – NESTUM Cluster. Второто устройство, наречено Blue Gene и разположено в Националния център за суперкомпютърни изчисления в сграда на БАН в столичния квартал „Слатина“, също може да помогне с подобни модели, но то вече се води като остаряло. Най-модерната машина от този тип, за съжаление се очаква да пристигне в страната през есента на 2020 г.

Кристалната топка на стартъпите

Стартиращи компании също могат да допринесат в борбата с коронавируса. Любопитното е, че девет дни преди СЗО да предупреди за заплахата от новата болест, канадския стартъп BlueDot засича за опасността от COVID-19. Компанията извлича информация от стотици хиляди източници и алгоритмите ѝ показват, че има назряваща епидемия в Ухан, Китай. Оптимизацията на софтуера е от решаващо значение, тъй като се оказва, че един от съоснователите на BlueDot има опит с лечение на пациенти заразени със SARS вируса.

Друг, стартъп – HealthMap, използва подобна технология и засича инфекциозната болест в Китай още през декември, преди тя да обхване толкова сериозно провинцията Хубей. Graphen изследва как генома на COVID-19 се изменя през последните дни, дали и как мутира. Това може да се окаже ключова информация в борбата с коронавируса.

Четвърти стартъп пък се фокусира по-скоро на света след края на пандемията. Китайската компания WeBank използва AI да разработи най-подходящите модели за развитие на икономиката на страната след, като бъде напълно преборен COVID-19 вируса. Блокирането на производството, търговията и потреблението се очаква да доведе до потенциална криза, която може да се превърне в световна рецесия. Взимането на най-правилните решения може да смекчи удара за икономиката след, като премине опасността от пандемията.

Европейската комисия припознава потенциала на стартиращите компании и обяви, че тези с потенциал и полезност в борбата с коронавируса могат да кандидатстват за финансиране в общ размер от 164 млн. евро. Според Българската стартъп асоциация (BESCO) поне шест български дружества са подали документи по тази линия. От нея не коментираха кои точно са кандидатствалите компании.

В търсене на лек и ваксина

Може би най-важната роля на изкуствения интелект в момента в борбата с коронавируса е търсенето и/или разработването на потенциално лекарство и ваксина срещу него. Към 19 март, все още няма потвърдени и доказани препарати, които да са напълно ефикасни срещу COVID-19 и да не лекуват само симптомите. Работата по подобни фармацевтични продукти обикновено отнема десетки месеци, като предвид скоростта на развитие на пандемията, времето не е на наша страна.

AI може да помогне, като обработи океана от информация, която всеки ден се публикува относно новия коронавирус. Например, от началото на пандемията във Вухан, Китай в края на декември до средата на март са публикувани над две хиляди научни труда, които разглеждат всички аспекти на COVID-19. Но това е само капка в морето от специализирана информация, която трябва да се обработи, за да се намери решение на болестта.

Затова, редица компании, специализирани в AI започват да събират големи масиви от данни и да ги зареждат в самообучаващи се системи. Microsoft, Националната библиотека по медицина на САЩ и Allen Institute for AI (AI2) използват над 29 хил. научни труда, свързани със семейството на коронавирусите. От тях 13 хил. са специално структурирани, за да могат алгоритмите да ги свържат и след това да могат ефективно да обработят останалите. Целта е да се извлече максимална информация за естеството на COVID-19, неговите особености и потенциални препарати, които могат да повлияят. Също така, се създава подробна база от данни, която да може да се ползва и от други AI решения.

Един от най-известните AI проекти в света – DeepMind на Google, изследва протеините, които изграждат новия коронавирус. Технологичният гигант публикува първите резултати в началото на март, което се състои от потенциални шест протеинови структури. Използвана е базата данни UniProt на Националния институт по здравеопазването на и Националната научна фондация на САЩ. Тя се ползва за основа, като алгоритъмът наречен AlphaFold се обучава специално да търси нови молекулни структури.

Българският стартъп „Мицар 21“ също твърди, че е разработил модел на молекула, който да работи с основните протеини на семейството коронавируси. Според компанията, тя същи използва AI алгоритми, за определяне на дигитален модел, на който в последствие да бъде базирано потенциално лекарство. „Мицар 21“ в момента търси финансиране за патентоване на проекта, както чака и окончателните резултати от независимите лаборатории за откритието си.

Друга американска компания BeneloventAI, разчита на изкуствен интелект, за да помогне да се намери най-ефективните съществуващи медикаменти за борба с COVID-19. В рамките на няколко седмици, тя вече е дала препоръки, кои от сегашните лекарства, могат да са от полза.

Китай и асоциациите с Оруел

Китай беше първата страна, в която избухна пандемията от новия коронавирус и след няколко седмици неуспешна борба, правителството взе крути мерки. Пълната блокада на засегнатите населени места, беше подсилена и с масовото използване на алгоритми и технологии за следене на гражданите. Дали спазват карантината, както и да могат да проследят, заразените къде са ходили и с кои хора потенциално са били изложени на контакт.

Това става благодарение на милионите охранителни камери инсталирани по градовете и пътищата, както и разработените алгоритми за следене. Китай е водещ в използването на AI технологиите за тази цел, независимо от моралните въпроси, които това приложение повдигат. Много от местните компании лесно могат да предоставят данни за потребителите в страната, което също помага в определени случаи. Например, през януари, човек с положителна проба за COVID-19 е нарушил карантината в Нанджин и властите са проследили целия му маршрут. След което, правителството е започнало да тества масово всички, потенциални контакти по пътя му.

Всичко това е постижимо основно с големия масив от данни и алгоритми, които могат да проследят съответната информация или човек.

Китай не използват AI само за антиутопични действия, извадени като от книгата на Джордж Оруел „1984“, но и за доста полезни практики. Показателен е примерът на TechnologyReview, в който програмата на Baidu за автономни автомобили Apollo, заедно с местния стартъп Neolix използват роботозираните превозни средства за безопасна доставка на храна и медикаменти в болницата Хайдан в Пекин.

Борбата с фалшивите новини

Покрай опасността от пандемията на коронавируса технологичните гиганти започнаха да затварят своите офиси и да налагат работа от дистанция. Оказа се, че задачата по опазване на онлайн пространството от разпространение на фалшиви новини е изложена на риск. Причината е, че хилядите служители на Facebook и Google, които оценяват постове в социалните мрежи, YouTube и мрежата като цяло, се оказва, че повечето от тях не могат да работят дистанционно. Това се дължи на факта, че те са подизпълнители и компаниите не са направили подобни процедури за тях.

Двата технологични гиганта се обръщат към своите AI алгоритми за оценка на значителна част от съдържанието онлайн. Резултатите се оказаха повече от противоречиви. Причината е, че заради бъг в програмите, платформите на Facebook и YouTube масово са трили качествено или поне не заблуждаващо съдържание свързано с коронавируса. В същият момент, процъфтяват фалшивите новини, че 5G мобилните мрежи са причина за пандемията, нещо, което е оборено от редица учени, експерти и организации, като СЗО.

Социалната мрежа призна за проблема и веднага задвижи идеята модераторите подизпълнители да могат да работят дистанционно и вече постовете се преглеждат ръчно. Малко по-късно Google прави същото, след което е последвана от Microsoft (и платформата LinkedIn), Reddit и Twitter.

Човешките ресурси все пак не са напълно достатъчни. Facebook исторически изпитва проблеми с модерацията на постове и фалшиви новини. Сега, като все повече хора си стоят вкъщи и работят дистанционно, много от тях разполагат с допълнително време за ползване и споделяне в социалните мрежи. Сигурно, всеки е забелязал повишената активност на своите приятели във Facebook – това е причината. Този факт идва и със своите предизвикателства, защото сега много по-лесно и бързо могат да се разпространя дезинформации.

Затова, технологичните гиганти засилиха работата на своите AI системи за модерация. Ходът е рискован, защото, както усетихме, те могат да не са толкова прецизни, особено когато става дума за контекст на съдържанието. Поради тази причина, се разчита и на човешки фактор. Идеята сега е, да могат алгоритмите да се обучават по-бързо и така да станат по-добри. Ще видим дали в извънредна ситуация, ще може да станем свидетели на много по-прецизни алгоритми. Или ще станем свидетели на неволна масова цензура.

The post AI срещу коронавируса appeared first on TechTrends България.

Твърдението

В свое прессъобщение „Мицар 21“ разкри, че е намерила нова молекула, която да може да действа като антагонист едновременно на двата протеина CCR5 и CCR7. Последните са ключови в структурата на редица вируси – от СПИН, повечето видове коронавирус, метастази на различни видове рак и имунни заболявания. Българската компания твърди, че е първата, която действа ефективно срещу двата типа протеина едновременно. В момента по света, разработените лекарства и антитела се прицелват основно само в единия протеин – CCR5.

„Мицар 21“ смята, че ако тяхната молекула, която да се използва в потенциален фармацевтичен препарат противодейства едновременно на двата протеина ще бъде много по-ефективна и ще може да се използва като пробив в създаването на лек срещу COVID-19. Една от причините за страха към новия коронавирус е, че реално няма лекарство срещу него, като се разчита на имунната система на заразените сами да се справят с болестта.

Българската фирма работи по проекта от самото си основаване през 2016 г. или около четири години. Как може да се разработи лек срещу вирус, който е едва на няколко месеца? Отговорът е сравнително прост – компанията изследва молекула, която да противодейства на цялото семейство коронавируси, от които COVID-19 е последния известен представител. Атаката срещу двата протеина засилва възможността да се изработи лек срещу него.

Теоретични изчисления

Има едно важно уточнение, което някои български медии пропускат е, че разработката на „Мицар 21“ е теоретична. Компанията се занимава с анализа на данни и е разработила платформа с алгоритми с изкуствен интелект, които помагат да се създават дигитални модели за потенциални молекулярни структури. Последните служат за основата на евентуални лекарства, препарати или други много тясно специализирани фармацевтични продукти.

Бизнес моделът на „Мицар 21“ е разделен на две части – първата е да създава теоретични дигитални структури на молекули, които да патентова и впоследствие ако се окажат ефикасни, да получава дял от приходите на препаратите базирани на тях. Втората е вече споменатата технологична платформа, която може да се наема от специализирани в сферата фирми за проверка или разработване на нови модели.

Откритието на „Мицар 21“ е изпратено към две реномирани европейски лаборатории ThermoFisher и Eurofins. Първоначалните резултати, по думите на българската компания са „изключително обнадеждаващи“, което означава, че имат потенциал, но не дават 100% гаранция, че работят по начина, по който е заявен.

За да се създаде лек, оттук насетне трябва физически да се направи молекулата и препаратите базирани на нея, след което да започнат клинични тестове. Което може да отнеме поне година време.

Перфектен тайминг

Родната компания избира много добър момент в който да разпространи публично новината, че е открила молекула, която да помогне с борабата с новото заболяване, познато и под името COVID-19. Това е направено на 9 март в понеделник – ден след като е обявен първия случай на открит заразен в България и няколко дни след като Европейския съюз обяви, че ще задели специално финансиране за подобни проекти.

В самото прессъобщение на „Мицар 21“ дори се посочва, че ще е необходима инвестиция от допълнителни до 3 млн. евро, за да се развие откритието им, в ефективен лек. Основателят на компанията Димитър Димитров, обяви пред българската секция на австрийския сайт TrendingTopics, че вече се търси такова допълнително финансиране. По негови думи, то ще се използва за патентоване на потенциалното откритие и стартиране на необходимите тестове след това. Второто действие може да включва партньорство с някоя от големите фармацевтични компании по света.

Този перфектен тайминг може да засили скептицизма на по-критично мислещите хора. Особено поради факта, че в такива моменти има доста голям обем от фалшиви новини, спекуланти и др.

Реалните намерения и откъде идва объркването

Мицар 21“ реално работи по този проект от четири години и като всяка стартираща компания, тя търси допълнително финансиране. Което е ключово особено в доста специфични ниши като биотехнологичния сектор. По стечение на обстоятелствата, разработката на българското дружество съвпада с потенциалния профил за лек към новия коронавирус. С което, „Мицар 21“ се опитва да привлече вниманието към себе си и евентуално да отвори вратите към така необходимото финансиране.

Ако наистина, компанията е първата, която е направила теоретичен модел на молекула, която да се справя с протеина CCR7 и го патентова, това ще е златна мина за нея. Запазването на интелектуалния труд в тази сфера са доста скъпи и е нормално да се търси финансиране. След наличието на патент вратите към потенциални партньорства за развитие на препарат ще се отворят широко. Което може наистина да постави България на световната карта на големите биотехнологични компании.

Проблемите свързани с цялото това обявление са няколко. На първо място е изключително объркващото прессъобщение и последваща комуникация, която прави „Мицар 21“. В стремеж да покажат, че твърденията им са подкрепени с научни доказателства и тежат на мястото си, те ги правят доста объркващи за повечето медии. Което създава поле за различни интерпретации.

Всъщност, дори името на фирмата в прессъобщението е изписано грешно – „Микар 21“. В по-стари новини на корпоративния сайт тя е „Мицар 21“. Ако трябва да бъдем най-прецизни, в Търговския регистър са вписани две компании – „Мицар 21“ и „Мицар Иновейшън“. Просто, двете основни дейности от бизнес модела са отделени в собствено дружество.

The post По следите на българския лек за коронавируса appeared first on TechTrends България.