Решението накрая ще се окаже добрия, стар сателит. Спътниковата връзка обаче е доста скъпа, заради големите спътници на геостационарна орбита и ограничения капацитет. Техните нови микросъбратя обаче променят бизнес модела. Въпреки, че крайната услуга на Starlink струва по 100 долара на месец и още около 1 000 долара за оборудване, тя може да се окаже отговорът на телекомите за предоставяне на връзка на такива по-безлюдни и отдалечени места.

Първият договор в тази посока вече е сключен с третия по големина американски оператор – T-Mobile. Телекомът ще предлага мобилна връзка в най-непристъпните региони, в които такава в момента дори не съществува. От своя страна Starlink ще изпрати нови микросателити, които ще са съвместими с част от националните честоти на оператора. Месец по-рано, Telefonica обяви партньорство със Sateliot, които ще развиват група от наносателити в ниска орбита. Ако тези пилотни проекти дадат добри резултати, най-вероятно ще станем свидетели на много подобни споразумения в телеком индустрията.

Бракът с T-Mobile

Партньорството между T-Mobile и SpaceX цели да се използват Starlink за предоставяне мобилна свързаност на места в САЩ, в които нито един телеком няма покритие. Според оператора става дума за близо половин милион кв. мили, както и доста от териториалните води на щатите в двата най-големи океана. Инициативата се казва Coverage Above and Beyond. Чрез нея T-Mobile ще осигури пълно покритие на континентален САЩ, части от Аляска, Хавайските острови и Пуерто Рико.

Стартът ѝ ще бъде до края на годината, но известно време ще бъде в тестов период. Последният най-вероятно ще бъде безплатен, а после операторът планира да го интегрира към съществуващите абонаментни планове. Отделно от телекомът коментират, че повечето налични смартфони в мрежата ѝ ще могат да се възползват от услугата, което премахва необходимостта от отделен приемник.

Технически, сателитите на Starlink ще осигуряват мобилна връзка в определени зони с общ капацитет между 2 и 4 Mbps. Те са специално подбрани, отдалечени и без изградена наземна мрежа. Предвид факта, че това са изключително слабо населени региони, абонатите, които ги ползват тези услуги ще са сравнително малко. Скоростта не е съпоставима с 5G и дори с 4G, но е достатъчна за базова комуникация – разговори и текстови съобщения, работа с по-леки приложения, чатове и др. Според Мъск, ако няма хора, ще можете да постигнете и гледане на видео.

Технологичният милиардер допълни, че новата мобилна услуга на T-Mobile ще гарантира свързаността и интернет функциите на електромобилите Tesla. Това е интересно, поради факта, че в гъстонаселените региони, компанията на Мъск разчита на партньорство с друг телеком – AT&T. Чрез нейната мрежа се осигурява онлайн работата на различни софтуерни елементи, като визуализации на картите и трафика, навигация и стрийминг.

Друг елемент е факта, че от следващата година Starlink ще използва радиочестотите на T-Mobile. Това ще се случи догодина, когато бъдат пуснати второто поколение микросателити на компанията, а по думите на Илон Мъск те са „с много по-големи антени“. Ползването на честотите има и друг проблем, защото T-Mobile има само национален лиценз за тях – тоест услугата ще може да се предоставя само на територията на САЩ. Ако Starlink искат да предлагат в други региони, те трябва да сключат подобно споразумение с телекоми, които имат разрешение за тези ленти.

Предимствата

Споразумението между SpaceX и T-Mobile не е единственото обявено такова, но най-вероятно ще е първото, което ще бъде пуснато на пазара в по-голям мащаб. Telefonica например има партньорство със Sateliot, но втората компания тепърва ще изгражда своето „съзвездие“ от наносателити в ниска орбита. Миналата година беше изстрелян първият такъв. Плодовете на това сътрудничество няма да бъдат тествани поне още няколко години.

Именно затова SpaceX и T-Mobile ще имат възможността да покажат дали този подход за покриване на непристъпните и отдалечени региони е икономически и технически изгоден. Което ще даде и голямо предимство на Starlink в привличането на други телекоми за клиенти. Привличането на корпоративния сектор в ползване на услугата е потенциална формула за успех на компанията. Цените за крайните клиенти са доста високи, но за бизнеса – са евтини.

Предимствата са ясни – нано и микросателитите са по-евтини, по-лесни за разработване и изстрелване. Те летят на ниска орбита и съответно могат да предоставят по-добър сигнал от спътниците на геостационарна. Това създава отлична комбинация между качество на услугата и крайна цена. Особено спрямо някои по-налудничави идеи, каквито имаха някои други технологични гиганти.

„Лудите“ конкуренти

Google и Facebook сложиха край на своите амбиции да предоставят интернет връзка в най-отдалечените места на планетата. Първият гигант разчиташе на стратосферни балони в проекта Loon. Той беше оценен като потенциален през 2018 г., след повече от пет години тестване и отделено в ново дружество. Но през януари 2021 г. Google слага край на тази инициатива. Facebook се опита да разработи големи стратосферни дронове, но през 2018 г. прекрати проекта.

Двата подхода се оказаха не толкова практични, колкото микро и нано сателитите. Напредъкът на Starlink се смята и за основната причина, Google да „убие“ Project Loon. Войната в Украйна потвърди, че решението на SpaceX може да бъде доста практично и ефективно. Сега предстои и първото партньорство с голям телеком.

The post Телекоми и микросателити или поредния опит за интернет навсякъде appeared first on TechTrends България.

Основната част от тях са заделени за създаване на производствени мощности за чипове. Което е нормално действие предвид недостига на чипове в световен мащаб и зависимостта от няколко държави за доставки на подобни компоненти. Европа ще се опита да подсигури собствен развоен и производствен капацитет, след като подобни действия правят САЩ и Китай.

По-интересното е заделянето на 6 млрд. евро в изграждането на микросателитна система, подобна на Starlink на Илон Мъск. Тя трябва да диверсифицира неуспешните за момента опити за изграждане на високоскоростна и плътна интернет мрежа на Стария континент. В същия момент, основните европейски телекоми поискаха повече средства и настояха технологичните гиганти да инвестират в мрежите от следващо поколение.

Силициева независимост

В началото на февруари, ЕС разкри т.нар. Закон за европейските чипове. Идеята е така, Съюза да получи дигитална независимост, която може да допълним, като „силициева“. Крайната цел е ЕС да удвои пазарния си дял при чиповете до 20% през 2030 г. Това е мащабен план, който трябва да разпредели 43 млрд. евро в няколко направления. Основната част от средствата ще са заделени в специален Европейски фонд за полупроводници.

Първото е в изграждането на единна европейска стратегия за развойна дейност в областта на полупроводниците и микрочиповете. Тя трябва да стъпи на вече силните центрове за R&D в Европа, като IMEC в Белгия, LETI и CEA във Франция, Fraunhofer в Германия. Идеята е този капацитет да се засили, като се позволи още по-високотехнологични разработки, по-лесни възможности за изграждане на прототипни архитектури и др. Брюксел ще предостави 11 млрд. евро по това перо.

Второто направление е засилване на производствения капацитет. Това е може би най-важният стълб в новата политика и закон на ЕС. Недостигът на чипове от последните две години покрай пандемията демонстрира слабостта на региона и почти липсата на най-високотехнологични изработки в рамките на Стария континент. ЕС вижда тези дефицити на регионалните възможности. Амбицията на Брюксел е да бъде създаден специален финансов механизъм, който да насърчи инвестициите в изграждането на подобен производствен капацитет. ЕС иска да разполага с мега фабрики, които да могат да създават в големи обеми най-високотехнологичните процесори с архитектура от 2nm и надолу.

Третото направление е по-скоро в търсене на международни партньорства, с които да се гарантират доставките на чипове и компоненти, които не се произвеждат на Стария континент. ЕС признава, че няма да може да постигне пълна силициева независимост и някои неща ще се произвеждат и доставят отвън.

Любопитното е, че Брюксел е развила доста успешен пазарен продукт в областта на микропроцесорите в миналото. През 80-те години на XX век, ARM е финансиране по европейски програми, като две десетилетия по-късно, ще се превърне във водещ световен фактор. За съжаление, в момента британския разработчик е извън ЕС и съдбата му ще се решава през следващите месеци, след пропадането на продажбата му на Nvidia.

Европейският Starlink

Друга инициатива, която беше разкрита в средата на февруари, са намеренията на ЕС да изгради система от микросателити на ниска орбита. Тяхната задача ще е да предоставят високоскоростна интернет връзка и реално ще са аналог на Starlink на Илон Мъск. За разлика от процесорната инициатива, тази ще изисква повече усилия и средства от бизнеса на Стария континент.

Проектът се оценява на 6 млрд. евро, но от тях само 2.4 млрд. ще се предоставят от бюджета на ЕС. Останалите ще бъдат инвестиции от заинтересованите технологични компании или от страните-членки, които биха осигурили подобна сателитна свързаност.

Реално, инициативата се явява като поредния опит на Брюксел да осигури интернет връзка в отдалечените региони. Първата идея варира още отпреди повече от десетилетие, позната и като „селски интернет“, трябваше чрез пари от ЕС да се изградят магистрални кабели до най-отдалечените места и после да се изберат оператори, които да предоставят до крайните потребители. Технологията трябваше да бъде или по-кабел и/или безжичен WiFi.

Инициативата така и не успя да се реализира в мащабите, които ЕС се надяваше. Затова, тя се трансформира в 5G такава, като надеждата е, че новата технология ще позволи по-евтино изграждане и по-лесен бизнес модел. Използването на сателити обаче показва, че Брюксел май ще смени за пореден път подхода.

Недоволството на операторите

Телеком индустрията в Европа за пореден път изрази своето недоволство от трудностите, които срещат при инфраструктурните инвестиции. Операторите от Стария континент продължават да защитават тезата, че регулациите ги поставят в по-неизгодна позиция спрямо конкурентите от другите региони. Крайният резултат според тях е, че Европа е заплашена да изостане технологично.

Едно от решенията, които те предлагат беше да се заделят доста пари в изграждането на 5G мрежи и следващо поколение оптична връзка. Друго е, да се поиска от технологичните гиганти, като Google, Amazon, Meta и др. да инвестират средства в подобна инфраструктура.

Аргументите за последното са, че трафикът покрай пандемията на Стария континент е скочил с близо 50%. С което нараства и интереса към услугите на големите технологични компании, следователно и техните приходи. Нещо, което наистина се случва. Така, IT гигантите се възползват от инфраструктурата, увеличават печалбите си, но не инвестират нищо в мрежите, които реално доставят услугите.

Телекомите заявяват индиректно, че очакват нови регулации, които да обхванат технологичните компании. Те или трябва да привлекат средства, които да се инвестират в инфраструктура или да се задължат дружествата да го направят директно. За момента ЕС работи повече в посока на регулации за технологичните гиганти за опазване на личните данни на европейците. Като цяло Брюксел, а и Вашингтон се оглеждат за нови правила, които да поставят в ред технологичния сектор.

The post ЕС заделя над 50 млрд. евро за силициева независимост и сателитна свързаност appeared first on TechTrends България.

Други две родни компании – EnduroSat и Notolytix са сред „изгряващите звезди“. В тази категория попадат фирми с голям потенциал, но все още не толкова установени на пазара.

Deloitte показват доста силно представяне на целия регион като цяло. Средният темп на ръст е 1 460% на година, като най-много влезли в класацията компании са софтуерните разработчици, следвани от медийните, хардуерните и финтех ориентираните.

Полска и чешка доминация

Дотук с добрите новини за българските предприемачи. Класацията на Deloitte е доминирана от чешки и полски компании. От първите сред Топ 50 има 21, а представители на вторите са 15. В Топ 15, фирмите от двете държави са общо 10. Лидер са поляците от Packhelp с впечатляващият ръст на приходите от над 9 000% в периода 2016-2019 г. Компанията предоставя онлайн платформа за изграждане на опаковки по поръчка, които се използват от над 30 хил. търговци от целия свят.

Второто и трето място са заети от чехи – логистичната система DoDo и онлайн каталога за наеми UlovDomov. Те са с ръст на приходите за последните четири години от над 8 400% и 5 500% съответно.

Българските представители

Най-напред в класацията от родните компании е Coursedot. Дружеството отчита ръст на приходите от 1 336% за периода 2016-2019 г., което я поставя на 13-о място в Централна и Източна Европа. Тя предоставя платформа за технологични и IT обучения, като има партньорства за това с над 400 водещи компании по света.

Coursedot предлага курсове по най-актуалните, водещи и нишови технологии. В тях са включени и обучения за платформите на Microsoft (Azure и др.), AWS, Google, IBM, Cisco, VMware, Citrix, Juniper и др. Един от най-важните продукти на компанията е Instructor Hub, в който участват над 3 200 сертифицирани инструктори на свободна практика. По думите на Coursedot, това е най-голямата такава мрежа в Европа.

„Изключително сме щастливи и горди от това постижение. Беше труден път, но мотивацията ни е силна да продължим нашия растеж“ Теодор Панайотов, Coursedot

„Изключително сме щастливи и горди от това постижение. Беше труден път, но мотивацията ни е силна да продължим нашия растеж“, коментира Теодор Панайотов, главен изпълнителен директор на Coursedot.

Другите два български представителя са далеч по-назад в класацията. StorPool е на 46 позиция с ръст от 541%, а CloudCart е на 50 с 494%. Първата компания предоставя софтуерни дефинирани системи за съхранение, които са ключови при изграждането на частни облачни решения за телекоми, корпорации и др. CloudCart също е фокусирана в облачните технологии, но повече към създаването на такива за онлайн търговия.

Изгряващите звезди

Deloitte създават специална категория за „изгряващи звезди“. В нея критериите са леко занижени, като изискванията са фирмите да разполагат с приходи от над 30 хил. евро във всяка една от трите години в периода 2017-2019 г. Лидерите отново са чешки дружества – FTMO на първо място и GreyCortex на второ. Общо за централноевропейската страна има 10 представителя, а от полската са 9.

Тук, българските представители са само два – EnduroSat и Notolytix, които са съответно на 11 и 19 позиция. Първата компания е сред интересните в българската екосистема. Тя се опитва да развие идеята за микросателити, която преследва и технологичният милиардер Илон Мъск със своя Starlink. Българското дружество привлече ново финансиране през май тази година на стойност 650 хил. лева. Втората компания изгражда платформата за финансова дигитална сигурност Noto.

The post Българската Coursedot е в Топ 15 на най-бързорастящите IT компании в Централна и Източна Европа appeared first on TechTrends България.

От няколко години SpaceX работи активно и по космически проект, който обаче е с изцяло земна насоченост – изграждане на система от хиляди сателити за осигуряване на широколентов интернет достъп в целия свят.

Това е проектът Starlink, като е от ключово значение за бъдещето на SpaceX като цяло. Идеята на Мъск е да осигури глобална мрежа за интернет достъп, която да е на достъпни цени, за да може да се използва масово. Ако има няколко десетки милиона клиенти, то Starlink ще може да е източник на финансиране и на далеч по-футуристичните проекти на SpaceX.

Следящите технологичните тенденции от последното десетилетие ще изброят поне десетина такива проекта за достъпен интернет, всеки подет от някой от IT гигантите или сателитна компания със стремеж да диверсифицира портфолиото си. Facebook с техните стратосферни дронове, Google с балони и почти всеки сателитен оператор.

Реализацията обаче е доста сложна, независимо за кой от вариантите по-горе говорим. Конкретно за SpaceX, на тях им отне много време докато получат необходимите лицензи, за да може да започнат първоначалното изграждане на мрежата. В типичния си стил, Мъск направи някои много големи обещания за Starlink. Част от тях обаче вече срещат критики и то от държавни институции.

„Сериозно съмнение“

Това са думите, които наскоро американската Федерална комисия по комуникации (FCC) използва по адрес на част от обещанията на проекти, като този на SpaceX. Миналата седмица комисията е публикувала доклад, в който описва и изискванията за търг за държавна помощ за доставянето на широколентов интернет достъп до отдалечените части на страната. Този търг ще бъде през октовмри т.г.

Едно от важните изисквания за допускане до него е осигуряване на латентност под 100ms. FCC обаче казва, че има „сериозни съмнения“ доколко сателити в ниска орбита биха могли да постигнат това. А ако не могат, то няма да бъдат допуснати до търга.

„За момента няма сателитна мрежа в ниска орбита, която да предложи ниска латентност на връзката. Следователно имаме сериозни съменения, че която и да е от тези системи ще изпълни изискванията за одобрение“ Федерална комисия по комуникации на САЩ

В доклада си FCC пише, че за момента не знае да има каквато и да е мрежа за интернет достъп в ниска орбита, която да осигурява услуга за масовия пазар за крайни клиенти и да постигне ниска латентност. „Следователно имаме сериозни съменения, че която и да е от тези мрежи ще изпълни изискванията за одобрение“, допълва институцията.

SpaceX обаче смята, че ще се справи. Компанията е изпратила в самия край на месец май  т.г. писмо до FCC, в което казва, че нейната система „лесно покрива изискването за латентност под 100ms, дори и когато се смята „времето за обработка“ по време на нереалистични най-лоши сценарии“. За момента обаче няма конкретни технически данни от компанията, които да потвърдят твърдението.

Starlink напредва

В края на миналата седмица SpaceX изведе в орбита още 58 сателита за Starlink. Така те вече са около 500 в ниска орбита. Това звучи като сериозен брой, но всъщност са малка капка в спрямо крайната цел – поне 12 000 сателита, които да покрият цялата планета. Сегашните 500 не са достатъчни дори за покриването на цялята територия на САЩ. https://www.cnet.com/news/fcc-has-serious-doubts-about-spacexs-broadband-service/

Все пак те са от голямо значение, като полагат основните на Starlink и дават възможност на SpaceX да усъвършенства технологията и самите сателити. Първите версии предизвикаха недоволството на астрономите, защото отразяваха слънчевата светлина твърде много и с увеличаването на броя им, можеше да се наруши прецизността на телескопите. Затова компанията преработи сателитите, за да не отразяват светлината.

SpaceX има лиценз за проекта си от 2018 г. насам. Целта на компанията е през 2021 г. да пусне услугата за САЩ, а след това да продължи все по-активното изграждане и пускане на Starlink и в други райони по света. Накрая трябва да има практически пълно покритие по целия свят.

Специфика на малките сателити

Компанията разчита на малки и много на брой сателити, които са в ниска орбита – около 550 км. над Земята докато останалите сателити могат да са и над 10 000 км. разстояние. Близкото разстояние ще има голяма роля в намаляването на латентността. Освен това ще улесни и поддържането на гигантската мрежа.

Друг проблем, който подобни микросателити на ниска орбита създават е, че огромната им необходима бройка рано или късно ще увеличи количеството космически боклук, който се върти около Земята. Той и в момента вече започва да създава притеснения на учените.

 SpaceX използва една от спецификите на сателитите в ниска орбита, за да го реши. Компанията предвижда различен период на живот на спътниците, като те ще имат и собствена система за задвижване. Тя ще им позволи да поддържат орбитата си, но и да се насочат към земната атмосфера, когато приключи жизненият им цикъл. Така сателитите ще изгарят в атмосферата и няма да задръстват пространството около Земята. Дори и системата да не работи, орбитата е такава, че те ще изгорят в атмосферата в рамките на една до пет години.

Един сателит тежи около 260 кг., което е доста по-малко от останалите. Те са с дизайн с плоски панели и могат да се изстрелват по около 60 с една ракета Falcon 9. Като застанат в орбита, постепенно разгъват четирите си антени. Разполагат и с по един слънчев панел, за да се захранват. Задвижващата им система е с йонни агрегати, като имат и няоклко сензора, за да поддържат позицията си с висока степен на прецизност. Всеки сателит разполага и със система за автономно заобикаляне на други апарати и отломки, за които се знае и са съобщени в обща база данни на американския Департамент по защита.

Изграждането на цялата мрежа ще отнеме години, като все още точният брой сателити ще се уточнява. Може да се наложи да са и повече. Цените също все още не са известни. Мъск иска те да са „народни“, но дори и това ще има доста различно разбиране в дадените държави. Очакванията са абонаментът да е под 100 долара на месец, но не много под тази сума.

The post Starlink – сателитният интернет на SpaceX appeared first on TechTrends България.

Това е поредната финансова инженцкия в EnduroSat, като Neo Ventures първоначално вложи 1 млн. евро в българския космически стартъп през 2017 г. Две години преди това, гейм разработчикът Imperia Online също инвестира в компанията, както и финтех фирмата Trading 212. EnduroSat печели и финансиране по линия на Европейската комисия чрез Инструмента за малки и средни предприятия по оперативна програма „Хоризонт 2020“. Това наля свежи над 1.2 млн. евро в компанията.

EnduroSat влиза в полезрението на Neo Ventures още през 2015 г., когато фондът се офоря. Той е наследник на един от първите такива в България за рискови инвестиции – NEVEQ, зад който седи Павел Езекиев. Проектът за новия фонд първоначално носеше името на стария, но впоследствие беше преименуван на Neo Ventures.

Финансиране по време на пандемия

Новата инвестиция идва в момент, в който повечето технологични сделки в страната и в чужбина са ефективно замразени, покрай коронавирус пандемията. EnduroSat обаче е в сравнително добра позиция. Компанията осигурява достъпна сателитна връзка, която може да се използва за най-различни бизнес и комуникационни приложения. Технологичната необходимост на допълнителен капацитет или на оптимизация на разходите в времето на пандемия и предстояща несигурна икономическа обстановка прави проектът на българските предприемачи атрактивен за нови клиенти.

Поради тази причина, EnduroSat се подготвя в изстрелването на втори нано-сатели, който да осигури повече бизнес възможности за компанията. Поради тази причина, инвестицията на Neo Ventures изглежда доста логично. Идеята е сателитите на българския стартъп да осигуряват връзка с различни свързани устройства на всякакви места – населени или труднодостъпни. С други думи, да могат да осигурят свързаността на различни Интернет на нещата наземни системи.

С последните 650 хил. лева инвестиции, обявеното финансиране на EnduroSat от основаването им през 2015 г. досега задминава 2.5 млн. евро. При това без в тях да се включват средствата предоставени от Imperia Online и Trading 212.

Малки срещу нано-сателити

EnduroSat изстреля своя първи наноспътник през 2018 г., който в момента излъчва сигнал на 437 MHz. Основната му цел е по-скоро тестова – да се качват телеметрични данни и аудио, тъй като е в режим маяк. Неговата мисия е по-скоро да популяризира радиолюбителската дейност в България, отколкото да извършва бизнес такава.

Той разполага с по-важна роля – да бъде технологичен демонстратор за бъдещите сателити на компанията, които вече да монетизират тези възможности. Тук идва вече и втория спътник, който EnduroSat планират да изстрелят, който вече ще бъде оптимизиран за предоставянето на различни данни и сигнал за комуникация между свързани наземни устройства. Подобна идея, развива и друга българска спътникова компания – „България Сат“, като нейният основател и главен изпълнителен директор обяви в интервю за TechTrends, че орбиталните ресурси могат да се ползват за допълнителен капацитет за 5G мобилните мрежи.

Има няколко съществени разлики. Спътникът на „България Сат“ е голям, традиционен такъв разположен на геостационарна орбита. Сателитите на EnduroSat са в категорията „нано“. Тоест, са с малки размери, които летят на ниска височина. Най-известната асоциация, която може да направим е с проекта Starlink на SpaceX, но и там сравнението не е правилно. Причината е, че станалите популярни клъстър от спътници на Илон Мъск са в категорията „малки“. Те са над 100 кг, докато орбиталните устройства на EnduroSat са до 10 кг.

Факт е, че и двете български компании, поставят страната ни на звездната карта. Както в областта на традиционните, така и при наносателитите.

The post EnduroSat осигури ново финансиране от 650 хил. лева appeared first on TechTrends България.