Така очертават главните тенденции в автомобилната индустрия от Melexis България. Белгийската компания е основен разработчик на чипове за сензори и контролери с различно предназначение. Нейните решения се използват главно в автомобилната индустрия, но не единствено. Компанията разполага с голямо развойно звено в София, където се намира 40% от глобалния ѝ персонал. Така, България се превръща в най-ключовата инженерна дестинация на Melexis.

Нестихващо търсене

Продажбите на Melexis се увеличават с 30% през 2022 г. на годишна база. Това се случва въпреки позитивните развития на целия пазар за полупроводници от последните 12-18 месеца. Причината е, че трансформацията в автомобилния бранш продължава да повишава търсенето на нови чипове. Решенията на Melexis са фокусирано основно в тази индустрия, макар и да правят други за дома, потребителска електроника и пр.

„Въпреки продължаващите сътресения по веригата за доставки, Melexis отчита 30% ръст в продажбите си спрямо 2021 г., като това се дължи на електрификацията на автомобилите“ Марк Бирон, изпълнителен директор на Melexis

„Въпреки продължаващите сътресения по веригата за доставки, Melexis отчита 30% ръст в продажбите си спрямо 2021 г.“, коментира Марк Бирон, изпълнителен директор на Melexis на среща на медиите в началото на юни. „Това се дължи на електрификацията на автомобилите, както и на значителното увеличение на приложенията в купето, шасито и тези за безопасност при автомобилите.“

Това са основните тенденции в сектора според компанията – преминаването към електромобили, интеграцията им като дигитални платформи и развитието на ако не пълна, то поне частична автономност. Всяка една от тях добавя още чипове, било то контролери, сензори или по-сложни микропроцесори. От Melexis коментират, че средно се увеличават с по поне 18 полупроводника за всеки нов модел, особено при електрическите или хибридните.

Електрическо бъдеще

Потенциалът на електромобилите също дава индикации, че търсенето на автомобилни чипове ще продължи да се покачва. Melexis представиха данни на доклада S&P Global Mobility, според които броят на произведените електрически модели ще се увеличи с 28% през следващите пет години до 2027 г. Тези с двигатели с вътрешно горене ще се понижат с 11%.

Цялостните тенденции са, че електромобилите ще съставляват около 40% от всички новопроизведени бройки през 2029 г. Същевременно, от почти пълни доминанти ДВГ автомобилите ще се свият до около една трета. Това означава, че ако през последните няколко години, електромобилите се произвеждаха по изключение, в следващите те ще се превърнат в основния пазарен играч. Докато ролята на традиционните автомобили ще се свие значително.

Независимо, че електромобилите имат по-малко движещи се механични части, те разчитат много повече на електроника. Традиционните коли в момента ползват между 100 и 400 чипа спрямо различните класове. Докато при електромобилите необходимостта от полупроводници значително нараства. Те ползват между 350 и 650 в зависимост между различните класове.

Българската следа

Melexis поставя България на световната карта на разработка на чипове, като в нейното звено в София се намира 40% от целия ѝ персонал. Белгийският разработчик оперира в общо 15 дестинации, като има общо 1 900 служители, от които 800 са позиционирани у нас. Фактът, че две пети от експертите ѝ се намират в страната показва значението на местния център.

От компанията обявиха, че от доставени 1.9 млрд. чипа през 2022 г., като от тях 1.1 млрд. идват от България. През изминалата година са разработени и 16 нови продукти четири от които са дело на екипа на София. Melexis продължава да има планове за разрастването на българския си инженерен и развоен капацитет. През миналата година беше завършена новата сграда, разположена до вече съществуващата такава в Горубляне. Тя не е изцяло изпълнена в момента, което предлага възможност за бъдещо разширяване, както с машини и инженери, така и с R&D екипи.

В портфолиото на софийския екип стоят някои интересни разработки. Сред тях например е сензорът за измерване на телесната температура в последния модел умен часовник на Samsung Galaxy Watch5. Друг сензор, който определя натиска и посоката на движение в някои гейм джойстици, също е дело на софийския екип. От Melexis дадоха още доста подобни примери, като сензори в прозорците, чип управляващ автоматичното отваряне на багажника на автомобилите и др.

The post Melexis България: Всеки нов електромобил добавя поне 18 допълнителни чипа appeared first on TechTrends България.

Основната част от тях са заделени за създаване на производствени мощности за чипове. Което е нормално действие предвид недостига на чипове в световен мащаб и зависимостта от няколко държави за доставки на подобни компоненти. Европа ще се опита да подсигури собствен развоен и производствен капацитет, след като подобни действия правят САЩ и Китай.

По-интересното е заделянето на 6 млрд. евро в изграждането на микросателитна система, подобна на Starlink на Илон Мъск. Тя трябва да диверсифицира неуспешните за момента опити за изграждане на високоскоростна и плътна интернет мрежа на Стария континент. В същия момент, основните европейски телекоми поискаха повече средства и настояха технологичните гиганти да инвестират в мрежите от следващо поколение.

Силициева независимост

В началото на февруари, ЕС разкри т.нар. Закон за европейските чипове. Идеята е така, Съюза да получи дигитална независимост, която може да допълним, като „силициева“. Крайната цел е ЕС да удвои пазарния си дял при чиповете до 20% през 2030 г. Това е мащабен план, който трябва да разпредели 43 млрд. евро в няколко направления. Основната част от средствата ще са заделени в специален Европейски фонд за полупроводници.

Първото е в изграждането на единна европейска стратегия за развойна дейност в областта на полупроводниците и микрочиповете. Тя трябва да стъпи на вече силните центрове за R&D в Европа, като IMEC в Белгия, LETI и CEA във Франция, Fraunhofer в Германия. Идеята е този капацитет да се засили, като се позволи още по-високотехнологични разработки, по-лесни възможности за изграждане на прототипни архитектури и др. Брюксел ще предостави 11 млрд. евро по това перо.

Второто направление е засилване на производствения капацитет. Това е може би най-важният стълб в новата политика и закон на ЕС. Недостигът на чипове от последните две години покрай пандемията демонстрира слабостта на региона и почти липсата на най-високотехнологични изработки в рамките на Стария континент. ЕС вижда тези дефицити на регионалните възможности. Амбицията на Брюксел е да бъде създаден специален финансов механизъм, който да насърчи инвестициите в изграждането на подобен производствен капацитет. ЕС иска да разполага с мега фабрики, които да могат да създават в големи обеми най-високотехнологичните процесори с архитектура от 2nm и надолу.

Третото направление е по-скоро в търсене на международни партньорства, с които да се гарантират доставките на чипове и компоненти, които не се произвеждат на Стария континент. ЕС признава, че няма да може да постигне пълна силициева независимост и някои неща ще се произвеждат и доставят отвън.

Любопитното е, че Брюксел е развила доста успешен пазарен продукт в областта на микропроцесорите в миналото. През 80-те години на XX век, ARM е финансиране по европейски програми, като две десетилетия по-късно, ще се превърне във водещ световен фактор. За съжаление, в момента британския разработчик е извън ЕС и съдбата му ще се решава през следващите месеци, след пропадането на продажбата му на Nvidia.

Европейският Starlink

Друга инициатива, която беше разкрита в средата на февруари, са намеренията на ЕС да изгради система от микросателити на ниска орбита. Тяхната задача ще е да предоставят високоскоростна интернет връзка и реално ще са аналог на Starlink на Илон Мъск. За разлика от процесорната инициатива, тази ще изисква повече усилия и средства от бизнеса на Стария континент.

Проектът се оценява на 6 млрд. евро, но от тях само 2.4 млрд. ще се предоставят от бюджета на ЕС. Останалите ще бъдат инвестиции от заинтересованите технологични компании или от страните-членки, които биха осигурили подобна сателитна свързаност.

Реално, инициативата се явява като поредния опит на Брюксел да осигури интернет връзка в отдалечените региони. Първата идея варира още отпреди повече от десетилетие, позната и като „селски интернет“, трябваше чрез пари от ЕС да се изградят магистрални кабели до най-отдалечените места и после да се изберат оператори, които да предоставят до крайните потребители. Технологията трябваше да бъде или по-кабел и/или безжичен WiFi.

Инициативата така и не успя да се реализира в мащабите, които ЕС се надяваше. Затова, тя се трансформира в 5G такава, като надеждата е, че новата технология ще позволи по-евтино изграждане и по-лесен бизнес модел. Използването на сателити обаче показва, че Брюксел май ще смени за пореден път подхода.

Недоволството на операторите

Телеком индустрията в Европа за пореден път изрази своето недоволство от трудностите, които срещат при инфраструктурните инвестиции. Операторите от Стария континент продължават да защитават тезата, че регулациите ги поставят в по-неизгодна позиция спрямо конкурентите от другите региони. Крайният резултат според тях е, че Европа е заплашена да изостане технологично.

Едно от решенията, които те предлагат беше да се заделят доста пари в изграждането на 5G мрежи и следващо поколение оптична връзка. Друго е, да се поиска от технологичните гиганти, като Google, Amazon, Meta и др. да инвестират средства в подобна инфраструктура.

Аргументите за последното са, че трафикът покрай пандемията на Стария континент е скочил с близо 50%. С което нараства и интереса към услугите на големите технологични компании, следователно и техните приходи. Нещо, което наистина се случва. Така, IT гигантите се възползват от инфраструктурата, увеличават печалбите си, но не инвестират нищо в мрежите, които реално доставят услугите.

Телекомите заявяват индиректно, че очакват нови регулации, които да обхванат технологичните компании. Те или трябва да привлекат средства, които да се инвестират в инфраструктура или да се задължат дружествата да го направят директно. За момента ЕС работи повече в посока на регулации за технологичните гиганти за опазване на личните данни на европейците. Като цяло Брюксел, а и Вашингтон се оглеждат за нови правила, които да поставят в ред технологичния сектор.

The post ЕС заделя над 50 млрд. евро за силициева независимост и сателитна свързаност appeared first on TechTrends България.

Intel се опитва да убеди европейските лидери на ниво държава и Европейски съюз, за разполагането на подобни производствени мощности на континента. Според Financial Times вече има няколко проведени срещи на високо равнище. Отделно, компанията се опитва да получи потенциална финансова помощ за своята инвестиция. ЕС вече обяви, че иска да бъде фактор в геополитическата игра, която се разиграва в момента и, че трябва да развива подобни високи технологии и иновации.

Екосистема за 20 млрд. долара

Intel планира да разположи няколко фабрики или центрове в Европа. Те ще са разгърнати в няколко държави, за да по-добра диверсификация. Както и за да се спечели по-широка подкрепа за компанията в Брюксел. Идеята е в една държава да има производство, в друга да е опаковъчен център и тн.

Целта на Intel е да създадат „екосистема“ от различни обекти, които да затворят по-голямата част от веригата на производство. Щатският гигант е единственият от големите имена, които предлагат пълния цикъл от разработването, дизайна и доставката на високотехнологични процесори.

„Ние сме в добра позиция да изградим проект с мащабите на екосистема, а не няколко изолирани завода в една държава-членка“, коментира Грег Слейтър, вицепрезидент „Международни регулации“ за Intel, пред Financial Times. Той допълва, че компанията няма да се ограничи само с производство, но и с развойна дейност в Европа.

Потенциалните общи инвестиции се оценяват на около 20 млрд. долара за 10 години и ще включват първоначално две леярни за чипове. Предвид факта, че подобна инфраструктура се ползва в доста дългосрочен план, сумата може да набъбне и до 100 млрд. долара.

Подкрепа от големите

Разглежданите държави от Intel са реално водещите в Западна Европа. Те включват Германия, Нидерландия, Франция и Белгия. Страните не са избрани случайно – това са едни от най-влиятелните членове на ЕС. Щатският гигант се опитва да си осигури стабилни субсидии за своите мащабни намерения. Желаната държавна помощ включва поне 1 000 акра развита индустриална земя, на която да се разположат осем завода с т.нар. леярни за чипове. Както и достатъчно подготвени кадри, които да работят в тях.

Intel вече е влязла в преговори с Франция. От тях излизат и някои интересни детайли. Например, че американският гигант иска да пренесе производство на 10nm процесори в страната. Това е сравнително висока технология, но не е на върха на световните иновации. Тайванският TSMC подготвя 3nm леярни през тази година. От друга страна, Intel изостава много в развитието на 7 и 5nm архитектури и 10nm за тях са сравнително висока топка.

Френските власти и потенциално европейските обаче ще са по-склонни да разположат производствен и развоен капацитет за по-иновативни технологии. Intel парират с два аргумента – че са готови да инвестират огромни суми, както и, че цената на квалифицираните кадри в Европа е доста скъпа спрямо азиатските им колеги.

Политиците в Брюксел обаче са много по-взискателни. Еврокомисарят Тиери Бретон отговорен за единния пазар беше обяви, че Стария континент ще се стреми да произвежда най-модерните и перспективни 2nm процесори. Те са все още в процес на разработка от големите играчи на пазара. Intel обаче няма да има капацитет скоро да ги произвежда.

Новата стратегия на Intel

Американският гигант преминава в момента през трансформационен период. След като през зимата не успя да предложи портфолио от 7nm процесори, последва промяна в ръководството. Позицията на главен изпълнителен директор на Intel се поема от Пат Гелсингър, който е дългогодишен президент на компанията за виртуализационни решения VMware. Преди това е бил сред водещите инженери и директори в Intel през 90-те години на миналия век.

Гелсингър има тежката задача да преструктурира операциите на компанията и да ѝ върне славата на иновационен лидер в областта на микропроцесорите. През март, той обяви новата стратегия на Intel и тя включва засилване на инвестициите в производство, но по-интересни са намеренията да се отвори бизнес модела на манифактурата. Тепърва ще видим как ще се развие тази идея.

Инвестициите в Европа обаче са повече политически насочени и имат за цел да спечелят на Intel по-големи държавни субсидии и дори финансиране на ниво ЕС. Затова България няма да има големи шансове да се възползва да привлече американския гигант на собствена територия. Страната ни не е непозната за Пат Гелсингър, който е идвал няколко пъти покрай местното развойно звено на VMware.

The post Intel планира да разкрие производство на чипове в Европа appeared first on TechTrends България.

Спиране на комуникацията

Бившата британска фирма и понастоящем част от японския телеком мастодонт Softbank предоставя лиценза за архитектурата на процесорите Kirin на китайския производител. Според вътрешна кореспонденция, получена от BBC, ARM е инструктирала своите служители да преустановят работа по проекти, свързани с Huawei. Причината е, че част от технологиите на британското дружество са с произход от САЩ.

Загубата на лиценза на ARM ще бъде огромен проблем за Huawei. Така те ще изгубят правото да произвеждат легално собствени процесори и чипсети за своите мобилни устройства. BBC не уточнява дали става дума за дългосрочна мярка или за временно преустановяване на работата с китайската компания, докато се изясни ситуацията. Този ход ще засегне и бизнеса с мрежово оборудване и облачни услуги на Huawei, тъй като и при двата сегмента се ползват чипове и платки, базирани на технологията на британската фирма.

Спирането на комуникацията обхваща Huawei и всичките ѝ свързани филиали, като производителя на процесори HiSilicon. Новият чип Kirin 985, който се очаква да навлезе по-късно тази година няма да бъде засегнат от решението, но всички последващи разработки ще бъдат замразени.

Индиректната връзка със САЩ

Самият казус е повече от интересен. ARM не е американска компания и не попада под санкциите обявени от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп. Британското дружество и част от японския конгломерат се явява посредник на потенциални щатски технологии, залегнали в тяхната архитектура за микропроцесори. Най-вероятно става дума за конкретни патенти, които се ползват за отделни елементи в чиповете на ARM.

Поради неизяснената зона в която попада британската компания, официалната позиция на Huawei е, че „ценят близките отношения с партньорите си, но и виждат, че някои от тях са подложени на силен натиск, който е политически мотивиран“.

ARM има фундаментална роля сред производителите на процесори за смартфони. Нейната архитектура позволява да се проектират ядрата на чиповете, така че да са максимално енергоефективни. Това е голямото ѝ предимство пред решенията на компании, като Intel например. Технологията се използва от Samsung и нейните Exynos, Apple в A11 или в сериите Snapdragon на Qualcomm. Huawei също разчита на нея за процесорите си Kirin.

Запълване на дупките

След обявяването на забраната за търговия със САЩ, китайският гигант се опитва да намери локални или независими от Щатите заместители на различни технологии, хардуер и софтуер. Новината, че компанията ще загуби лиценза за Android от август, стана ясна в понеделник, а в сряда вече имаше информация, че тя работи върху собствена операционна система и услуги, които да заменят тези на Google.

Голяма част от компонентите, особено високотехнологични разработки, като процесори, мобилни модеми и др., Huawei сама произвежда. Ударът по лиценз на ARM поставя това предимство и самодостатъчност под въпрос. Именно възможността да се набавят почти всички необходими компоненти за направата на устройствата е разликата между Huawei и ZTE. Втората компания също беше попаднала в списъка със забранени за търговия дружества и нейния смартфон бизнес беше изправен пред фалит, заради мярката.

The post Huawei може да загуби възможността да прави процесори appeared first on TechTrends България.