В тяхната видеоплатформа YouTube рекламите са всичко на което тя се крепи. С навлизането на абонаментните планове в онлайн екосистемите, компанията се опитва да увеличи монетизацията на платформата като добави подобна премиум възможност. Срещу определена сума на месец или на година, потребителите могат да премахнат рекламите и да получат достъп до по-качествени видеа и до определено затворено съдържание.

Докато YouTube се опитва да извлича повече пари, фокусът на платформата се насочи и към един сравнително нишов сегмент, който потенциално ѝ пречи да прави това. На мерника ѝ попаднаха адблокърите – програми или разширения в браузърите, които блокират всякакви реклами и нежелано от потребителите съдържание. Агресивните мерки включваха спиране на видеото ако бъде засечен такъв софтуер с приканване за неговото изключване или за абониране към YouTube Premium. В браузъра на Google – Chrome, самите разширения бяха напълно изтривани.

На пръв поглед всичко изглеждаше, че интернет гигантът ще наложи силово своята воля. Отговорът на потребителите, Европейската комисия и дори потребителите обаче се оказа не толкова благосклонни. Технологичните инструменти за борба с адблокърите също показаха недостатъци. За някои експерти, YouTube губи тази битка, но за други е все още рано да се каже. Във всички случаи, компанията няма да се откаже толкова лесно.

Когато (почти) всички обичаха рекламите

Ако върнем лентата няколко години назад, хората, които използваха адблокъри бяха изключително малко. Рекламите не бяха много, не пречеха на цялостното използване на YouTube, можеха да бъдат пропускани. Доста потребители дори ги гледаха изцяло, в стремеж да допринесат на създателите на съдържание. Казано накратко – цареше истинска онлайн утопия.

Постепенно YouTube започна да увеличава времето, в което рекламите не можеха да се пропускат. После, създаде опция за интеграцията на такива, които изобщо не могат да бъдат прекъсвани. Заедно с това се увеличи броя на рекламите в едно видео, както в началото, така и слагането им в различни моменти на клипа. Самите рекламодатели не помагат на ситуацията, като по стара традиция мастерират звука да е много по-силен на техните промоции, отколкото на самото органично съдържание.

Създателите на видео от своя страна печелят доста малко от рекламите на Google и разчитат на отделни промоции. Техните реклами са неизменна част от видеото и могат да бъдат пропускани единствено с превъртане напред. Натрупването на толкова много промоционално съдържание в един момент започва да натежава за потребителите. С което те започват да търсят варианти как да подобрят изживяването си в YouTube.

Потребителите имат два варианта. Единият е да платят за абонамента YouTube Premium, който на теория премахва рекламите. На практика в един момент може отново да има промоции, както виждаме се случва с видеострийминг платформите като Disney+ и Netflix. Адблокърите са втората опция и се оказват доста по-чисто, а и безплатно решение. Така стигаме до днешната ситуация в която трима на всеки петима интернет потребители използва подобен софтуер в браузъра си.

Залпът на YouTube

През есента на 2023 г. YouTube започна да интегрира алгоритми, които да засичат дали потребителите използват адблокър или не. Паралелно с тях, компанията си осигурява и възможност да не пуска избраното видео и вместо това да призовава юзърите да изключат софтуерните добавки против реклами или да минат на абонаментния план Premium.

През октомври това беше тествано сред подбран кръг от потребители. Резултатите бяха обнадеждаващи за компанията. Системата работеше при всички адблокъри, които са инсталирани като разширения в браузърите. Както и имаше нелоша успеваемост сред отделените специализирани програми.

През октомври е отчетен рекорден брой на изтриване на адблокъри в браузърите базирани на Chromium технологията (Chrome и Edge основно). Осъществените анкети показват, че основната причина за деинсталациите са действията на YouTube. Макар да няма данни за Firefox на Mozilla – този браузър също е засегнат от мерките на компанията.

Успешният тест предполага, че платформата ще се подготви да разгърне тези филтриращи алгоритми за всички потребители. Но това няма да спре само с YouTube, като Google се готви да ограничи и изчисти адблокърите от своя браузър Chrome. Промените може да се пренесат и при Edge на Microsoft, тъй като той е базиран на Chromium, който е технология на интернет гиганта.

Отпорът на адблокърите и ЕС

Масовите деинсталации не сломяват адблокърите, които започват трескаво да подобряват своите решения, така че да заобиколят новите рестрикции. Някои от обновените разширения се справят със задачата, а други все още работят в тази насока. Тези, които са по-бързи съответно веднага генерират нови инсталации. С което първоначалният отлив е последван от нов ръст на сваляния на адблокъри.

Появяват се и доста по-радикални решения – като цели отделни приложения, които стриймват съдържанието от YouTube, но в процеса премахват рекламите. Така, дори платформата да излезе победител в технологичната надпревара с адблокърите, може да се появят пълни алтернативи, които да ползват нейното съдържание.

Изненадващо или не, YouTube може да се изправи срещу европейските регулации покрай усилията си за филтриране на филтриращите системи. Вече е подадена жалба до ирландския регулатор, през който минават повечето решения свързани с Главната директива за опазване на личните данни (GDPR).

В мотивите се посочва, че алгоритмите на YouTube отговарят на описанието за шпионски софтуер. Което според регулациите на Европейския съюз компанията не може да ги използва без изричното съгласие на потребителите. Технологичните гиганти вече си патят значително от затегнатите дигитални правила на Стария континент. Това означава, че има голям шанс усилията на Google и YouTube за спиране на адблокърите да бъдат неутрализирани, поне в Европа. Подобно решение ще е ключово не само за видеоплатформата, но и потенциално за браузъра Chrome.

Диспропорционална атака

Освен противоречивите ефекти постигнати за един месец, се повдига и един друг въпрос – дали Google не се опитва да бори муха с пистолет. Тоест, реакцията на технологичния гигант да е силно диспропорционална. Вече споменахме, че всеки трима от петима интернет потребители използват адблокъри. Но тази статистика важи основно за хората, които разчитат на браузъри или най-вече на PC юзъри.

По данни на Similarweb две трети от световния трафик или 64% минава през мобилни устройства. Потребителите на смартфони и таблети разчитат почти напълно на приложения за достъп до глобалната мрежа. Тоест, използват YouTube през неговия ап, а не през браузъра и така се нулират ефектите на повечето адблокъри. Като използваме тези данни, може да кажем, че ако трима от петима интернет потребителя ползват такива разширения, то това ще засегне едва 21% от интернет юзърите и в частност тези на YouTube. С което статистиката вече пада един на петима, а това е доста по-приемлив дял.

Месец и половина след експеримента на YouTube се потвърдиха и едни други опасения. Мерките на компанията да спре адблокърите дават своите негативни ефекти върху самата платформа. YouTube потвърди, че има забавяне в зареждането на видеата, а и на самия сайт от няколко секунди. Също така беше отречено, че подобно действие е умишлено и насочено към браузъра Firefox на Mozilla.

Всичко това поставя под въпрос дали усилията на Google и YouTube оправдават средствата. Те обхващат потенциално под 21% от потребителите, забавят работата на платформата и поставят интернет гиганта отново във фокуса на регулаторите. Отделно, за момента ефектите може да се окажат доста краткосрочни, предвид бързата реакция на самите адблокъри.

The post Неравната борба на YouTube с адблокърите appeared first on TechTrends България.

Покрай войната в Украйна и санкциите, Русия е на път да се превърне в своеобразна модерна версия на Тортуга. Която пак дава убежище на пиратите, но дигиталните такива. Москва обмисля да вземе сериозни мерки в облекчаване на ефекта на санкциите, рестрикциите и другите мерки, които западните държави и основно САЩ предприеха. Особено предвид факта, че десетки технологични компании обявиха спиране на бизнес дейността си в Русия като списъкът е наистина внушителен. Като включва всички по-масови и известни IT гиганти – от Apple, Microsoft, IBM, през Netflix, Phyton и др.

Едно от ответните действия на Кремъл е свързана с авторското право и лицензионните права за софтуер, IT продукти и услуги. Идеята на руснаците е да наложат задължително лицензиране на патентовани продукти, софтуер и хардуерни дизайни. Както и премахването на наказателните действия срещу софтуерното пиратство. Това ще важи само за продукти и услуги, които идват от страни, които са подкрепили санкциите срещу Русия. Намеренията на Москва са да си осигури достъп до ключови технологии, системи и софтуер, дори в условията на строги санкции. При това на всяка цена.

Да узакониш пиратите

Руските управляващи предприеха редица мерки, за да тушират ефекта на икономическата блокада, която Запада в момента организира. В технологичната сфера първите бяха за значителни данъчни облекчения (включително и т.нар. „данъчна ваканция“) за местните софтуерни разработчици. Москва обаче мисли да отиде доста по-далеч.

Сопред източници на вестник „Комерсант“, на 2 март, управляващите са подготвили проектозакон, с който да задължат лицензирането на патентовани продукти, като софтуер, бази с данни, микропроцесорни дизайни и др. Това означава, че настоящите легални продукти, в страната се освобождават от съответните такси към техните собственици. Тоест, ако руска компания разполага с 50 копия на Windows 10 и плаща временен лиценз, то той отпада, а фирмата продължава да го ползва дългосрочно.

Всичко това е възможно и е предвидено в Гражданския кодекс на Руската федерация. Според Член 1 360, правителството „има право, в случай на извънредна ситуация свързана със защитата и сигурността на страната, предпазването на живота и здравето на гражданите, да разреши използването на изобретение, полезен модел или индустриален дизайн без одобрението на притежателя на патента, като го уведоми и му осигури необходимите компенсации“.

Но, по-опасният ход е в премахването на наказателната и административна отговорност за нарушения на авторското право в областта на софтуера. С други думи, ако създадеш и/или ползваш нелегално копие на определена програма, игра или друг дигитален актив, руската държава няма да те преследва. Това важи за продукти и услуги, които са с произход от страни, които подкрепят санкциите. Тоест, за такива от „приятелския“ кръг на Русия, както и за вътрешни разработчици, авторското право важи с пълна сила.

Очевидните подводни камъни

За момента това е само проект, който не е ясно дали ще бъде одобрен от властите в Москва. В самата статия на „Комерсант“ се посочва, че ефектите от подобни мерки са противоречиви. Най-вече заради силното използване на облачни платформи и системи. Все повече разработчици предпочитат да предоставят абонаментни предложения, които предлагат дадена услуга или продукт срещу месечна или годишна такса, вместо срещу еднократен лиценз.

Ползването на тази мярка като превантивна, за да не може редица руски компании да се окажат с нелицензиран софтуер също е временно решение. Причината е в ъпдейтите, без които всеки голям IT продукт не може да издържи дълго време. Те идват от разработчика и ако не се прилагат, могат да намалят значително възможностите на софтуера в дългосрочен план.

В геймингът проблемите са също със сървърите и платформите. Почти всяка игра вече се оперира от облака, включително прогреса на играча, сървърите за мултиплейър и др. Това ще създаде определени неудобства на руските геймъри, но ще е въпрос на време да се появят клонирани такива поне за най-популярните заглавия. Така беше в миналото, няма да е проблем да се случи и в настоящата ситуация.

Потенциално решение

Мярката на руските управляващи определено ще отвори „кутията на Пандора“ в технологичния свят, по същия начин, по който вече го направиха с войната в Украйна и сигурността в Европа. Но тя ще реши някои потенциални проблема, с които ще се сблъскат, както IT бизнеса в страната, така и обикновените потребители. Осигуряването на достъп до продукти на Apple, Microsoft, Cisco, IBM и др. е ключово за редица, ако не и за всички индустрии в Русия.

Москва може да получава ъпдейтите за продуктите през друга страна. Тъй като лицензът за продуктите вече е активен, на базата на новия (все още проекто) закон. Потребителите ще разполагат с огромно пиратско съдържание на игри, филми и музика. Липсата на наказателно и административно преследване означава рай за пиратите, като те ще създават по-смело работещи и по-лесни (и безопасни) за монетизиране онлайн платформи.

Някои от най-успешните дигитални платформи в страната са руски, но в момента са поделена собственост и разпределение на капитала. Тази мярка ще осигури безпроблемната им операция в Русия, ако се наложи тези компании да бъдат разцепени или да има спорове за това кое звено има авторски права над продуктите и кое не. Такъв е случаят с интернет търсачката и онлайн платформа Yandex, която сме разгледали преди няколко дни.

Проблемът с някои от най-големите облачни платформи, като Microsoft Azure, Google Drive и други остава. За него, надеждата на Русия е да се ползват местни аналози. Особено ако страната не се разбере с компаниите за сървърите, които се намират на нейна територия.

Новият-стар пиратски рай

От чисто потребителска гледна точка промените може да са неприятни на първо четене, но реално, Русия винаги е била доминирана от пиратско съдържание. През 2000 г. изследване на Университета по право в Дюк, показва, че ползването на нелегален софтуер, музика и филми е 91% спрямо общото за страната. До 2004 г. трендът е за намаляване до 87%, според изследване на Business Software Alliance, а през 2016 г. спада до завидните за региона 65%.

Пиратският пазар носи добри приходи, като в Русия през 2020 г. се оценява на 59 млн. долара, когато става дума за видеосъдържание. Той обаче се е свивал през последните години. През 2018 г. е отчетен спад от 27%, а през 2019 г. – от 7%. През пандемичната 2020 г. обаче се забелязва силен интерес към легалните стрийминг платформи в страната, като данните от TMT Consulting показват ръст от 17% до 63 млн. потребителя. Приходите в същата година скачат с 66% до 365.7 млн., долара.

Санкциите доведоха до спиране на нови продажби и на редица услуги, като Netflix, Apple TV+ и др. Ако те се задържат, най-вероятно тази позитивна тенденция ще бъде обърната и то за доста кратко време. Липсата на наказателна отговорност ще превърне Русия в убежище за дори повече пиратски сървъри и групи. Основните места, на които подобно съдържание се съхранява в момента са три – Русия, Литва и Нидерландия. Легализирането ще затвърди статуса на страната като истинска дигитална Тортуга.

The post Русия може да се превърне в дигитална Тортуга appeared first on TechTrends България.

Това се случва в момент на засилена конкуренция, след като през последните две години навлязоха ключови медийни конгломерати в надпреварата за стрийминга. Имена като Walt Disney, Warner Bros, Apple и Amazon натискат за пазарен дял. Което при други обстоятелства щеше да постави под изпитание бурното развитие на лидера Netflix.

Коронавирус пандемията обаче създаде огромно търсене, което не само, че позволи новите платформи да процъфтяват и бързо да се развиват, но подобен ръст да има и утвърдения играч на пазара. Финансовите резултати на Netflix за четвъртото тримесечие на 2020 г. потвърждават тази теза. Компанията отчита силни ръстове на потребители и приходи, обмисля обратно изкупуване на акции и има положителен паричен поток през годината.

Наплив от потребители

Пандемията много ясно изстрелва интереса към Netflix и стрийминга. До средата на март 2020 г. компанията следва нормалните темпове на увеличение на своята абонатна база в рамките през последните четири години. Налагането на извънредните положения в цяла Европа, САЩ и други развити държави, довежда до рязко изстрелване на новите потребители на платформата.

От края на март и началото на април има рязък скок до 25 млн. нови потребителя от началото на 2020 г. Обичайните нива по това време през предходните години се движат около 10 млн. нови абоната. След което растежът стагнира и се връща до нормални темпове в края на годината. Крайният резултат е, че Netflix добавя нови около 37 млн. потребителя, срещу 28 млн. през 2019 г., което е увеличение с 31%.

Повечето от тях идват от Европа – целият регион на Стария континент, Близкия изток и Африка отговарят за 41% от новите абонати на компанията през 2020 г.

Финансовите показатели

Финансово това също се отразява положително на компанията. Приходите се увеличават с 24% до малко под 25 млрд. долара за цялата 2020 г., а нетната печалба с близо 48% до 2.76 млрд. долара. Има и друг важен показател при Netflix – паричния поток. За цялата 2020 г. той е положителен в размер от 1.93 млрд. долара. Година по-рано той е в размер на минус 3.27 млрд. долара.

Паричният поток е ключов индикатор, защото исторически Netflix гори средства през последните години и има задължения в размер на над 10 млрд. долара. Дълговете се ползват като свеж капитал за инвестиции в съдържание, които са задължителни за оцеляването на компанията в средно и дългосрочен план.

Положителният паричен поток на Netflix е вследствие на три фактора – ръстът на потребителите, корекцията на цената на стрийминг абонамента и замразените продукции през пролетта и лятото на 2020 г., заради пандемията. Възстановяването на последните доведе до нов отлив на средства през четвъртото тримесечие на годината.

Твърдо приземяване

В прогнозата на компанията за новата 2021 г. обаче се забелязва потенциално охлаждане на ентусиазма и дава предпоставки за твърдо приземяване. През първите три месеца на годината, Netflix очаква ръст на потребителите, който ще е не само по-малък от този през изминалата година, но и ще съпоставим с най-ниските нива достигнати през периода през последните четири години.

Компанията прогнозира едва 6 млн. нови абоната през януари-март 2021 г., срещу 15.8 млн. през същото тримесечие на миналата 2020 г. Отслабването на ефектите на пандемията и разширяването на наличността на основните конкурентни платформи Disney+ и HBO Max ще са ключови фактори за развитието на Netflix през цялата година.

Предвид, факта, че нивата за нови потребители се очаква да паднат под тези от 2018 г. и 2019 г., дава индикации, че забавянето може да продължи не само през първото тримесечие, а през цялата календарна година. Което е лоша новина за Netflix. Компанията ще трябва да засили още каталога си със собствени продукции. От своя страна Disney и Warner Bros все повече ще разчитат на стрийминг платформите за приходи и инвестиции в съдържание, а те разполагат с повече ресурси при подобна надпревара.

The post Netflix и големия растеж през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Към тях изненадващо се е присъединила Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (НМСП) към Министерство на икономиката. Ситуацията е странна предвид някои от предложенията, които се посочват в доклада за държавна помощ, но за тях след малко.

Очакваните последствия

Организациите правят сондиране на мнението сред 100 стартъпа. Така в доклада се заключава, че над 42% от тях са заплашени от фалит през следващите три месеца, ако не се вземат мерки или не се подобри икономическата обстановка. При по-продължителна изолация и замразяване на дейностите, 75% от компаниите смятат, че могат да фалират, ако ситуацията се запази в следващите шест месеца.

Най-голямото препятствие, пред което те са изправени е загубата на местни клиенти – 65%. Близо половината (54%) поставят като основен проблем загубата на международни такива, а след това е сложена липсата на ликвидност (налични пари за оперативни разходи – бел. ред.) с 53%.

Две трети от тях или 66% очакват спад на месечните си приходи от над 40%. Около 20% прогнозират такъв в размерите между 20-40% понижение на продажбите, а 14% не очакват то да надмине 20%. Реакцията на стартъпите в тези условия ще е директно съкращение на персонала, като близо две трети от запитаните (63%) очакват да направят това с над 25% от служителите си.

Ситуацията ще е тежка в 17% от запитаните дружества, които планират масово разпускане на екипите си и раздяла със 75% от наетите от тях лица. При тези сценарии най-застрашени ще са специалистите в продажбите, маркетинга и администратвините дейности. Стартъпите ще се опитат да съхранят инженерните и креативни позиции, а най-малко застрашени ще са ръководните длъжности.

Предложените мерки

Браншовите организации предлагат общо четири мерки, с които смятат, че правителството ще може да подпомогне на стартъпите да преодолеят тежката икономическа ситуация покрай COVID-19 пандемията. Първоначалната идея за облекчаване на инвестиционния ресурс на Фонда на фондовете е развит, но към него са добавени и няколко нови. Те включват повече решаването на дългогодишни проблеми в отношенията между институциите и стартъпите, отколкото да предоставят пряка подкрепа за фирмите.

1. Държавата да стане клиент – браншовите организации настояват за промяна в законодателството, за да може стартъпите да участват в обществените поръчки за общински и държавни администрации. Настоящата нормативна рамка предотвратява самостоятелното им участие. Идеята за включването на стартъпите в обществените поръчки е дългогодишна и засега е отхвърляна от институциите.
2. Приоритизиране на рисковите инвестиции през Фонда на фондовете – желанието на браншовите организации е да се забързат процедурите по предоставяне или по-скоро по одобрение на инвестициите за стартъпи по европейските структурни програми.
3. Достъп до заеми от Фонда на фондовете към стартъпите – предложената идея предвижда кредити при облекчени режими до 5 млн. евро на стартъпи, изправени пред фалит. От браншвоите организации подчертават, че тези средства трябва да се ползват като спасителни, а не като такива за растеж на фирмите, които ги получат.
4. Създаване на Договорно акционерно дружество (ДАР) – подобно на първата и тази мярка е дългогодишна болежка на стартъпите. Идеята е да се създаде нова форма на познатото ни АД, в което да има облекчена процедура за предоставяне на дялови опции на служителите си като допълнителни стимули. Практиката е често срещана в стартъп екосистемите в някои държави, като за пример от браншовите организации посочват Франция.

Действията на държавата

След близо месец на извънредно положение, правителството излезе с доста голям списък от икономически мерки за подпомагане на бизнеса. Те са описани подробно и систематизирано в новия държавен информационен портал за коронавируса. Някои от тях са насочени пряко или индиректно към стартиращите компании. Най-обсъжданата е т.нар. 60/40, при която държавата поема 60% от брутната заплата и осигуровките на заплатите на служители във фирми с над 20% спад на приходите. Според стартъпите само около 21% от тях биха се възползвали от нея.

Цели три мерки са предвидени от Фонда на фондовете за подпомагане на бизнеса. Те включват кредитни линии за общо над 400 млн. лева с облекчени условия за най-засегнатите бизнеси от коронавирус пандемията и самонаетите лица. Под въпрос е дали стартъпите ще могат да се възползват от тях. Като трета мярка Фондът подчертава, че работи за облекчаване на процедурите по вече съществуващите инструменти за стартиращи и иновативни компании, което ефективно е второто и частично трето предложение на браншовите организации. Максималните суми естествено са доста по-малки от исканите до 5 млн. лева, но пак могат да предоставя ликвидност на пазара.

Обратно в реалността

Както отбелязахме, останалите две от мерките не са кризисни, а се опитват да се наложи политиката на стартъпите в отношенията им с държавата или премахването на неоперативни административни пречки.

Първата е реално да се намери гарантиран пазар за стартъпите в лицето на обществените поръчки. Браншовите организации все пак допълват, че искат стартиращите компании да могат да кандидатстват за по-малки такива, а не в тези за милиони левове.

Колкото и странно да звучи, практиката показва, че идеята може да не е толкова добра. Избирането на стартъп за доставка на продукт или услуга е рисково начинание. От една страна, решенията може да не са довършени или достатъчно добре тествани, но по-големият проблем е, че самата компания може да не съществува след няколко години. Дългосрочната доставка и последваща поддръжка са ключови при обществените поръчки, особено когато става дума за IT системи.

Много добър пример в тази посока е мобилното приложение Lima на Агенция „Пътна инфраструктура“. Обществената поръчка на стойност 750 хил. лева беше спечелена от IT компанията „Декарт“ през 2015 г. Реалното решение беше на стартъпа „Нованор“,  които влязоха в проекта, като „консултанти“. Преди спечелената поръчка, стартиращата фирма е рекламирала и търсила клиенти за Lima GIS – идентично мобилно приложение, което АПИ приема след това с информация подавана от агенцията. Реално, „Декарт“ осигуряват само допълнителния хардуер, необходим за съхранението на данните и името си, за да може да се кандидатства по ЗОП.

Пет години по-късно ситуацията с Lima е следната – мобилното приложение вече не функционира качествено, след изтичането на поддръжката „Декарт“ поисква тройна сума за продължаването ѝ. „Нованор“ се ориентира към друг тип дейност, но компанията вече фигурира като негов разработчик в Google Play. Дружеството се намесва и в нов скандал с обществени поръчки, този път за тол системата. Там участва в консорциум с „Виваком“ и „Иком“, но са отстранени при отварянето на офертите.

Друг стартъп, който вече тихомълком работи за държавни институции, е LogSentinel. Формата на участие явно е индиректна, защото компанията не е печелила обществени поръчки. В същото време, сред рекламираните ѝ клиенти са Държавната агенция за електронно управление и Държавната агенция за метрологичен и технически наздор.

Спецификата на стартъпите

Стартиращите компании имат някои специфики, които поставят под въпрос, до колко данните, които са предоставили представя реалната картина. Според профила на проучването, половината от компаниите вече се намират във фаза на растеж. Докато останалите, 31% са пред пускане на продукт или услуга, а 19% тепърва ги разработват. Което поставя въпроса, защо всички запитани дружества очакват спад на приходите, като половината реално не генерират такива?

Отговорите са потенциално три. Първият и най-логичен е възможен отлив от инвеститори, които да вложат свежи средства за работа на стартъпите без приходи. Втората е, че компаниите отчитат като такива намаляващите им капиталови резерви от вече набраните рискови средства. Третата възможност е, някои от стартъпите да са подготвяли пускането на продукт или услуга през следващите месеци, но заради блокирането на икономиката по света, да се налага отлагането им. Показателен е факта, че 53% от дружествата очакват ликвидни проблеми. Сред тях най-вероятно са тези с намалели продажби и клиенти, но и може да са такива с изчерпващи се инвестиционни ресурси.

Има и един друг елемент. Естеството на стартиращите компании е много от тях да фалират, дори без пандемия от коронавирус. Рисковите инвеститори обикновено дават като положителни прогнози, че от 100 фирми, 20 да продължат и да са успешни в дългосрочен план е голямо постижение. Доста е вероятно, не малка част от запитаните стартъпи да са в затруднено положение и заплашени от фалит и без пандемията.

Най-добрият пример е разбивката на портфолиото на първия фонд Eleven. След като то беше откупено и организацията излезе на Българската фондова борса, в подадените документи беше подробно описано състоянието на инвестициите във всичките 116 компании.  От тях в сравнително здраво състояние към края на февруари се намираха 34 дружества или само 29%. Всички останали са или закрити или със затихващи функции. Или както е примера с „Нованор“ с изцяло префокусирана дейност и излизане на Eleven от инвестицията си там. Което кореспондира доста добре с дела компании, които ще са сравнително стабилни при три месеца на извънредно положение.

Изводите са, че от четирите предложени мерки от браншовите организации, държавата е откликнала на тези, които имат пряка зависимост към пандемията. Изследването сред стартъпите пък показва, доста аномалии, които до голяма степен могат да бъдат обяснени с традиционната цикличност в тяхната екосистема. Просто процесите ще се забързат и вместо да има изчистване на две трети от компаниите за период от две до три години, това да се случи в рамките на една. Естествено, при удължаване на извънредното положение до и над шест месеца ще има много по-фатални измерения, не само за стартъп системата.

The post Стартъпите в условията на COVID-19 криза appeared first on TechTrends България.

Технологичният сектор също е доста зависим от азиатската държава. Не само, защото доста технологични продукти се произвеждат там, но и защото вече има не малко компании, които създават иновации и движат определени аспекти на световната търговия. Последиците от блокирането на икономиката на Китай може да ударят доставките на компоненти и IT стоки през следващите месеци, както и да замразят един от най-големите и перспективни пазари в света в редица сектори.

Една от най-големите икономически жертви на коронавируса се оказва именно в сферата на технологиите и комуникациите. Това е отлагането на Световния мобилен конгрес (MWC) в Барселона, който трябваше да се проведе през последните дни на февруари. Защо се стигна до това решение, както и кои ще са последиците за технологичния свят, вследствие на коронавируса ще се опитаме да разгледаме в следващите редове.

Когато FIRA затвори

Осем огромни бели халета, разположени в сърцето на индустриалната зона около пристанището на Барселона. Всяка година в края на февруари в тях се помества почти цялата мобилна индустрия, за да представи последните иновации в сектора или визията си за бъдещто му развитие. Тази година, изложбеният център FIRA Gran Via ще остане празен. Причината е, че едно от най-големите световни технологични шоута обяви, че няма да се състои, заради ситуацията с короновируса.

Световният мобилен конгрес (MWC) приема средногодишно по около 100 хил. души. В него участват почти всички големи и малки играчи от света на мобилните иновации и телекомуникациите. От оператори, през доставчици на оборудване, производители на смартфони, таблети и друга техника, до умен дом, софтуерни решения за потребителите и бизнеса. Основателят на Facebook Марк Зукърбърг е редовен гост-лектор на изложението през последните години.

Една от причините е, че една значителна част от посетителите и участниците са китайци. Дългогодишният основен партньор на MWC е китайският гигант Huawei – най-големият вендор на телеком оборудване и втори на пазара за смартфони през 2019 г. Към него добавяме ZTE, Xiaomi, Oppo, Vivo, Nubia, China Telecom и много други. По много груби сметки, може да се каже, че поне 10% от посетителите на конгреса са китайци.

Предвид ситуацията в азиатската държава и развитието на коронавируса, много компании се опасяват от пренасяне на заболяването и бързото му разпространение. Въпреки, че халетата във FIRA Gran Via са наистина огромни, както и дистанциите между тях, човекопотокът е също толкова масивен и много често близкият контакт с непознати е почти неизбежен.

Поради това, доста компании започнаха да се изтеглят от изложението. Amazon, Sony, Nvidia поведоха листа, но по-тежките удари за MWC дойдоха от Ericsson и LG. Последните две компании са ключови партньори с доста силно присъствие. Китайските дружества ZTE и Xiaomi също обявиха, че няма да участват. Последни на влака се качиха HMD Global, които стоят зад смартфон бранда Nokia. Първоначално от MWC взеха мярка да не допускат посетители или участници, които през последните 14 дни преди изложението не са показали симптоми на заразата или са били в близост до огнището ѝ – китайската провинция Хубей.

Изтеглянето на ключови партньори и доста по-малки, в крайна сметка доведоха до отмяната на цялото събитие. Това идва с доста сериозни последици и загуби за компаниите от мобилната индустрия. От една страна, те няма да могат да си върнат част от инвестираните пари за продукция, материали и подготвени маркетинг средства и бюджети, предвидени за дните около MWC. Както и не всички средства вложени в нощувки и транспорт също. Откъдето местната икономика ще пострада, както и самото изложение ще бъде изправено пред потенциални изпитания в бъдеще.

От друга страна, най-големият негативен ефект се крие по-скоро в пропуснатите ползи за компаниите. MWC в Барселона е основно място на което се представят последните модели смартфони и устройства, които маркират развитието на мобилните технологии през 2020 г. Сега трябва да се подготвят алтернативни и по-малки събития, което е свързано с нови разходи. Също така, MWC е любимо място за провеждането на бизнес срещи и основите на доста потенциални сделки се полагат или направо се сключват в специално обособените бизнес кътове в изложбения център. Точният размер на всички тези загуби трудно може да бъде изчислен и най-вероятно никога няма да имаме конкретни стойности.

Фабриката на света

Избухването на коронавируса дойде буквално дни след Китайската нова година. Ако производството в страната беше минимализирано, заради най-големия местен празник, то болестта и опасността от нея директно я парализира за по-дълъг период от време. Едни от най-големите фабрики в държавата – Foxconn и Pegatron обявиха, че оставят повечето си работници в засегнатите райони по домовете си. Първата компания дори е получила изрична забрана от китайското правителство да не възобновява производството си в Женгжоу. Към средата на февруари, Foxconn е рестартирал едва 10% от капацитета си.

За технологичния сектор ударът не е малък, защото подобно блокиране на фабриките, означава забавяне на доставките на важни компоненти и устройства. Една от най-засегнатите компании е Apple, която разчита доста силно на китайските си подизпълнители, сред които е и вече споменатата Foxconn. Те са гръбнакът на сглобяването и произвеждането на компоненти за смартфоните iPhone. Редица други компании за потребителска електроника също разчитат на Китай, но в повечето случаи за създаването на определени компоненти. Например, почти половината производство на LCD екрани за телевизори, лаптопи и монитори е ситуирано в страната. Дори пет от фабриките за тях се намират в епицентъра на коронавируса около град Ухан.

Блокирането на производството се очаква да продължи поне до средата на февруари и постепенно да бъде възобновено. Загубеното време трудно ще се навакса. Между другото, ако заразата с коронавируса беше избухнала преди няколко години, последствията щяха да са много по-големи за технологичния сектор. Причината е, че все повече от компаниите започнаха да диверсифицират производството си, за да не са напълно зависими от капацитетите в Китай. Sony, LG, Samsung, Nokia и много други пренасочиха част от обемите си към Индия, Виетнам и др.

Има и друг елемент – блокирането на полетите. Дори вече произведените компоненти може да се забавят, поради факта, че основните авиокомпании, спряха да летят по време на пика на коронавируса.

Директните последствия за момента са редица устройства, чиито пазарен дебют ще бъде забавен. Сред тях са очилата за виртуална реалност Oculus Quest на Facebook, ROG Phone II на Asus, на конзолата Nintendo Switch и ще повлияе върху доставките на исторически проблемното производство на масовия електромобил Tesla Model 3. Най-вероятно, коронавирусът ще попари плановете на Apple за пускането на достъпен iPhone през март, каквито бяха слуховете преди избухването на заразата.

Замразяването на местния пазар

Последното голямо последствие за технологичния и не само сектор е замразяването на търговията в Китай. Вътрешният пазар е един от най-големите в световен мащаб и дори е водещ в редица категории. При потребителската електроника, Китай е най-големият за смартфони. Коронавирусът накара редица технологични компании да затворят магазините си в Китай и дори в съседен Тайван.

Сред тях са Apple, Google, Samsung, Microsoft, Tesla, и други. Към тях добавяме и потенциалните затваряния на местните вериги и цялостния спад на търговията в страната ще се отрази на показателите и продажбите в редица сектори и сегменти. Последствията от тях ще бъдат видими най-вероятно след няколко месеца, когато излязат различните данни за първото тримесечие.

Тук не вкарваме в уравнението различните индиректни ефекти за цялата световна търговия, като понижено търсене на петрол, продажби на коли, производство на играчки и много други индустрии.

Ефектът може да се усети дори в работата на някои технологични компании, които имат големи офиси за поддръжка, развойна дейност, търговия или други в Китай. Ограниченията за пътуване и цялостното временно затваряне на подобни звена може да разстрои и дори да ограничи работата на някои международни корпорации. Сред тях е и Amazon, която има офиси в страната.

Ефектите от коронавируса върху технологичния свят бяха сред първите, които се усетиха от световната икономика. Те надали ще са последните и през следващите месеци тепърва ще разбираме истинския мащаб на последствията. Освен кратко и средносрочните ефекти за търговия, производство, продажби и събития, развитието на вируса в Китай може да засили една друга, дългосрочна тенденция. Тя е свързана с намаляване на зависимостта на технологичния сектор (и не само – бел. ред.) от доставките и капацитета на фабриките в страната. Нещо, което покрай търговската война между САЩ и Китай започна да се осъществява.

The post Технологичните жертви на коронавируса appeared first on TechTrends България.