Обвиненията са, че дружествата са нарушили антимонополното законодателство на ЕС като са ограничили продажбите и активациите на определени игри в различни региони на Европа. Практиката е позната като геоблокиране и Европейската комисия (ЕК) се опитва от няколко години да вземе мерки срещу нея.

Петте издателя са глобени с общо 6 млн. евро, като първоначалните суми са били доста по-високи, но са били смекчени, защото компаниите са сътрудничили с комисията по казуса. Valve от своя страна не е съдействала при антимонополното разследван и вследствие на това понася санкция от 1.6 млн. евро.

Казусът

Valve предоставя един от най-големите онлайн магазини за игри за PC – Steam с над 35 хил. заглавия в своя каталог. Потребителите могат бързо и лесно, чрез два клика да купят желания продукт онлайн, да го инсталират и играят когато поискат чрез платформата.

Вече почти всички нови игри изискват инсталация през някоя онлайн платформа, дори закупените под формата на физически копия. Нормална практика е, последните да съдържат само активационен код, който да се ползва за добавянето на заглавието в интернет платформа и оттам да се инсталира и управлява.

Доста компании предлагат избор – геймърите могат да активират кода в собствената платформа на разпространителя/студиото или в тази на Steam. Разследването на ЕС е свързано точно с тези случаи. Според Брюксел, Valve предлага на издателите опцията да ограничат своите активационни кодове само за конкретни региони и страни. Практика, която не допада изобщо на Брюксел.

Срещу единния цифров пазар

Ако геймър е закупил физическо копие на дадена игра, то нейния код може да се активира в Steam само ако потребителят го направи на компютър, който се намира в същата държава. ЕК смята това за геоблокиране в рамките на Европа и не позволява купен продукт в една страна част от Съюза да се използва без проблеми в друга. С което се нарушава обновеното антимонополно законодателство и опитите на Брюксел да изгради единен цифров пазар.

„Повече от половината европейци се забавляват с видеоигри, гейм индустрията в Европа е за над 17 млрд. евро“, коментира зам.-председателят на ЕК Маргарет Вестагер. „Днешните глоби срещу практиките за геоблокиране на Valve и пет PC гейм издателя трябва да напомянт на компаниите, че според законодателството на ЕС не могат да забраняват трансграничните продажби“.

„Днешните глоби срещу практиките за геоблокиране трябва да напомнят на компаниите, че според законодателството на ЕС не могат да забраняват трансграничните продажби“Маргрет Вестагер, Европейска комисия

Вестагер допълни, че подобни практики пречат на европейските потребители да се възползват от единния цифров пазар и да могат да избират най-изгодната им в рамките на Съюза оферта.

По принцип разпространителите предоставят на платформата Steam лицензи за своите игри с право на продажба в целия ЕС. Разследването установява, че са сключени допълнителни двустранни споразумения за кодовете във физическите копия. Чрез тях Valve и издателите са се разбрали да не се активират продукти закупени в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Словакия, Естония, Литва и Латвия извън тях. Което обхваща около 100 заглавия, показва разследването на ЕК.

Всеки от разпространителите е глобен с различни суми. Най-голяма е санкцията за Focus Home – 2.88 млн. евро, следвана от ZeniMax (Bethesda Studio) с 1.66 млн. евро. Koch Media трябва да заплати 977 хил. евро, а Bandai Namco и Capcom под 400 хил. евро.

Геоблокирането и Европа

Европейският съюз се опитва от години да ограничи геоблокирането на дигитални продукти и услуги в рамките на Стария континент. Практиката се използва много често за да не може потребители от една държава да придобият по-евтини продукти, като ги закупят от друга. Много често компаниите пускат цени в една част от Европа, които са по-високи или по-ниски спрямо друга.

Геоблокирането е силен инструмент за ограничаване на потребителите, като не им дава достъп на базата на тяхното местоположение. По подобен начин работят и стрийминг услугите, които са налични в САЩ, но не и в Европа. Този метод може да се заобиколи с използването на VPN услуги, но качествените такива са платени и ако бъдат хванати клиентите с такива, могат да загубят акаунтите си.

Усилията на ЕС за борбата с геоблокирането датират от 2013-2014 г., когато бяха обявени първите по-сериозни стъпки в изграждането на единен цифров пазар, водени от еврокомисаря Андрус Ансип. По-сериозните действия бяха предприети след 2015 г., когато започнаха законодателните инициативи в тази посока. Глобата на Valve и гейм дистрибуторите е първата по-сериозна в това направление и ще бъде любопитно дали ще последват още такива.

The post ЕС с първи големи санкции срещу онлайн геоблокирането appeared first on TechTrends България.

Двете са част от амбициозните планове за реформа на ЕК в областта на цифровите платформи. Първият закон е свързан с дигиталните услуги и засяга повече съдържанието, което се разпространява по онлайн платформите. Вторият обхваща дигиталните пазари и има повече антимонополно значение.

Последният може да доведе до много сериозни последици – от космически глоби между 6 и 10% от годишния глобален оборот, до дори разцепването на корпорациите, за да се прекрати злоупотреба с монополно положение. Мерките идват само седмици след като в САЩ започнаха серия от дела срещу Google и Facebook, като се очаква скоро да има такива и за Amazon и Apple. ЕК също започна разследване срещу Amazon за злоупотреба с монопол.

Някои политици във Вашингтон също призовават от почти две години, за разцепване на технологичните гиганти, което загатва, че натискът срещу тях може да се засилва през следващите години.

Законът за дигиталните пазари

Както отбелязахме вторият законопроект на ЕК е по-важен и затова го разглеждаме с приоритет. Той има за цел да „отговори на негативните последици от определеното поведение на ключови платформи“ в рамките на единния пазар в ЕС. Брюксел не ги изброява поименно, но от описанието им може да направим конкретни изводи.

ЕК ги описва като платформи със значително влияние върху вътрешния пазар и играят ролята на „пазители“ на дигиталния свят. Те са средството на бизнеса да достигне потребителите и се възползват от това, за да утвърдят своето доминиращо положение или вече са го постигнали. ЕК също така смята, че може да налагат правилата на целия пазар, който контролират, заради ключовата им посредническа позиция.

Брюксел коментира, че в някои случаи те контролират цели екосистеми от платформи. Когато подобни компании злоупотребяват със своите положение, те забавят прогреса и не позволяват на конкурентите си да достигнат изобщо до потребителите, смятат от ЕК. Дори без да ги назовава, лесно може да заключим, че първи в мерника на Брюксел ще попаднат гиганти, като Apple, Amazon, Google, Facebook и Microsoft. Някои от тях вече имат по няколко солени глоби наложени от ЕС.

„Трябва да изградим правила, които да въведат ред в хаоса“Маргрет Вестагер, Европейска комисия

„Трябва да изградим правила, които да въведат ред в хаоса“, коментира Маргарет Вестагер, зам.-председателят на Европейската комисия.

ЕК ще дефинира съответни прагове, които да определят влиянието на компаниите. Ще бъдат забранени редица практики, като за пример е дадена невъзможността да се изтриват преинсталирани приложения. При нея са заплашени основно Apple и Google с техните изисквания за смартфон платформите iOS и Android съответно. С лошо око ще се гледа и на насочени действия по ограничение на външни компании да използват екосистемите им, на база, на това, че предлагат конкурентни услуги.

Мерките са повече от строги, някои дори крайни. Предвиждат се глоби до 10% от световния оборот на съответните нарушители. Радикална е възможността да се наказват системните нарушители с „преструктурирането“ им и дори разделянето на техните бизнеси. Това означава, че ако гигантите не се съобразят с правилата в Европа те са заплашени от разцепване, ако искат да продължат да предлагат услугите си на Стария континент. Мярка, която предлагат и някои американски политици.

Законът за дигитални услуги на ЕС

Проектът за дигитални услуги е доста по-скромен като мерки, спрямо този за пазарите. Неговият обхват покрива нелегалните стоки, продукти, услуги и съдържание, което се предлага онлайн. ЕК планира да въведе защитни механизми за неправомерно изтрити данни от платформите. Както и да задължи компаниите, които ги администрират да вземат мерки срещу ползването на техните системи за злоупотреба.

Брюксел ще се опита да въведе по-голяма прозрачност при ползването на онлайн реклами и алгоритмите, които препоръчват съдържание на потребителите. Тук ще бъдат засегнати силно Google, Amazon и Facebook. ЕК може и да задължи, корпорациите да предоставят част от данните си за изследователски цели.

Към всичко това, всички платформи, които се ползват от над 10% от населението на ЕС ще се считат за системни и не само ще са обект на горните регулации, но и ще бъдат поставени под допълнителен мониторинг. ЕК не споменава, каква ще е институцията, която ще го осъществява, но такава ще има.

Перфектният коктейл

Брюксел се опитва да създаде регулаторна рамка, която да формира единен цифров пазар в Европа от повече от десетилетие. Досега, мерките бяха насочени основно към телекомите, а редица от по-амбициозните предложения бяха отхвърлени или смекчени. Този път ЕК действа комплексно и двата проектозакона са перфектния коктейл, който ще постави под стриктен контрол технологичните гиганти.

Последствията може да са фундаментални за компании, като Амазон, Apple, Google и Facebook. Почти всяка една от тях фигурира в поне един от примерите дадени от комисията. Което, комбинирано с очакваните регулации в САЩ, може напълно да трансформира технологичният свят след няколко години.

Временната утеха е, че това са само проектозакони. Те тепърва трябва да бъдат обсъдени и приети в Европейския парламент (ЕП), както ида бъдат одобрени от страните-членки на ЕС. Този процес може да отнеме между една и две години. Допълнително, Брюксел много често дава някакъв срок за да може бизнесът да се адаптира, който също може да бъде от порядъка на две години.

Така ефектът от тези регулации ще се усети най-рано след три до четири години. Ако се запазят всичките предложения на ЕК до крайния вариант. Настоящата формулировка на двата проектозакона обаче е доста плашеща за изброените технологични гиганта и е повод за сериозно притеснение.

The post Европейският съюз подготвя нови правила за технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.