В случай на отчаяние някоя страна притежаваща подобни оръжия може все пак да реши да ги използва. Било то с цел „след мен и потоп“ или просто за отчаян опит за постигане на пирова победа в загубена битка. При телеком средите в България имаме ситуация в която „червеното“ копче е натиснато и първите атомни заряди озаряват далечината. На 13 март тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отменя решението за разпределението на честотите в 3.6GHz на база на което е осъществен и последващия търг.

Така се подновя сагата „Игра на търгове“, като спектърът е основен в развитието на 5G мобилните мрежи. Казусът беше възприет за приключен с връчването на лицензите за трите основни телекома през пролетта на 2021 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Оказа се, че през последните вече почти две години се е водила съдебна битка за обстоятелствата предшестващи организирането на търга.

Решението на ВАС кара КРС да се върне назад и да преразгледа мотивите си за това. Ударът идва от малките оператори или това което е останало от тях. За последните две години телеком пазарът се измени значително, като конкуренцията до голяма степен беше елиминирана за сметка на трите големи оператора. Което кулминира в настоящата война между „Виваком“ и „Йеттел“ за разпределението на инфраструктурата на „Булсатком“ (и потенциално на самата компания).

Докато телекомите подновиха битката помежду си за остатъците на пазара, решението на ВАС идва внезапно, като един истински ядрен удар. Той може да се определи по-скоро за тактически, отколкото за стратегически (тоест е с по-малка сила), но съдържа достатъчно шокови резултати. Както е и последният шанс за развитието на виртуален мобилен оператор (MVNO) в България, което може да е окаже и единствената надежда за оцеляване на малките компании на пазара. Но не и за възраждането на идеята за четвърти физически такъв.

ВАС срещу регулатора

ВАС налага на КРС да преразгледа своето решение за разпределението на спектъра в 3.6GHz. По-точно от регулатора се изисква да се произнесе по становищата на представителите на малките оператори дадени в хода на общественото обсъждане. КРС трябваше да разпредели спектъра с общ капацитет от 370MHz TDD. Комисията реши, че най-удачният вариант е да се раздели на три ленти по 100MHz и една по 70MHz.

Малките оператори в лицето на организациите Мобилни алтернативни комуникации (МАК), Сдружение „Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори“ (БАБТО) и компанията „Ти.Ком“ се противопоставиха на тази идея. Те се аргументираха, че така се облагодетелстват само трите големи телекома, защото късата лента от 70MHz не е достатъчна за пълно разгръщане на 5G, а е необходимо такава от поне 80MHz.

Съответно, те излязоха с две предложения – едното е да се раздели спектъра на четири равнопоставени ленти по 90MHz и така да се организира търга. Второто е, ако все пак КРС реши да запази формата за три ленти по 100MHz и една по 70MHz, то тогава „Ти.Ком“ ще се оттегли от участие в потенциалното наддаване, но само ако регулаторът задължи трите телекома да предложат достъп до 5G мрежите си „при недискриминационни цени на едро“. Или с други думи да накара големите на пазара да отворят инфраструктурата си за виртуални оператори.

Тогава КРС буквално отрязва представителите на малките компании, че решението за отпускане на ленти по 100MHz е вследствие на предходни обществени консултации (водени най-вече от големите телекоми). Както и, че в становището няма изразено намерение за придобиване на спектър, какъвто е обекта на тогавашното публично разглеждане.

Аргументите на съда

ВАС потвърждава предходно решение на Административния съд София (АСС), в което връщат това на КРС за разпределението на спектъра за 5G в 3.6GHz. Двете инстанции повтарят едни и същи аргументи, като тези на второ ниво са написано доста по-подробно и по-лесно разбираемо. Процесът отнема две години – една за произнасяне на АСС и втора за ВАС.

Двата съда поставят под въпрос решението на КРС да проведе търг с издаване на три разрешителни по 100MHz ще насърчи конкуренцията или обратното. Становищата на малките оператори дават предпоставки за оборването на тази теза, а липсата на мотиви на регулатора срещу тях правят действията на втория незаконосъобразни.

ВАС дават интересен ъгъл за тайминга на случващото се. Общественото обсъждане, решението и донякъде самия търг се провеждат от КРС в рамките на тримесечна дупка, в която България не е транспонирала напълно Европейския кодекс за електронни съобщения. Срокът за това е изтекъл на 21 декември 2020 г., но промените в Закона за електронни съобщения (ЗЕС) са обнародвани и влизат в сила едва през 13 март 2021 г. През февруари Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България заради забавянето. Общественото обсъждане на КРС започва на 23 декември 2020 г., а оспорваното решение е от 28 януари 2021 г.

Самият Кодекс е ключов за развитията на виртуални мобилни оператори (MVNO), като дава допълнителни механизми за насърчаване на конкуренцията. В транспонираната му версия в България тези инструменти са оставени в доста пожелателна форма и зависят до голяма степен от преценката на КРС. Сред тях са и потенциалната опция за споделяне на разпределения спектър. Идеята на малките оператори тогава е да накарат КРС да натисне телекомите да отворят мрежите си и ако не стане – да обжалват в съда. Което и се случва в последствие.

Дългата Игра на търгове

Общественото обсъждане е само един малък епизод от сагата, наречена от TechTrends „Игра на търгове“. Самият търг се провежда два пъти. Първият е насрочен за 15 март (два дни след транспонирането на Кодекса в ЗЕС – бел. ред.), но тогава регулаторът се отказва от такъв и разпределя служебно честотите от наличието на три кандидата за три ленти. Причината – възможността да се предостави желан ресурс на всички заявили такъв.

„Виваком“ обаче не харесва разпределението и решава да подаде съдебен иск, като се позовава на административни пропуски. Това заплашва цялата процедура от блокаж и дълъг процес на обжалвания, което кара КРС да се предаде и да насрочи нов търг с тайно наддаване в първите дни на април. Месец по-късно се разпределят и честотите в 3.6GHz, като видимо трите телекома са доволни, след като оскъпяването при наддаването не е толкова значително. В началото на 2021 г. трите телекома си разпределят и останалата част от спектъра, като всеки взима допълнителни по 20MHz.

Последствията от решението на ВАС поставя КРС пред избор от три варианта. Първият е да се мотивира по-обстойно и законосъобразно в отказа си на двете предлжения на малките оператори. Вторият и третият е да приеме някое от двете техни идеи. Едната включва разпределението на спектъра в 3.6GHz на четири ленти по 90MHz, което означава нов търг и поставяне в конфузна ситуация на ползването на настоящите лицензи от трите оператора. Другата е регулаторът да накара трите телекома да отворят мрежите си за виртуални оператори при недискриминативни търговски условия.

Зомби мрежи

Най-лошият сценарий е за ново разпределение на спектъра и нулиране на търга. От което, поне на теория, ще станем свидетели на четири разрешителни в спектъра и съответно – на четири 5G оператора. Телеком пазарът обаче се промени значително за последните две години и този вариант е почти невъзможен.

Причината е проста – България се оказа много малка за изграждането на четири отделни мобилни мрежи. Теза, споделяна от големите телекоми през последните повече от 15 години. Двата малки конкурента вече не са в играта. Компанията, която води общественото обсъждане с КРС е „Ти.Ком“, която е наследник на мрежата и честотите на „Макс телеком“. От края на 2021 г. тя вече не е мобилен оператор, като лицензът ѝ в 1 800MHz изтече и не беше подновен. Съдбата на 4G мрежата ѝ не е публично известна – най-вероятно е разпродадена на големите играчи.

Другият алтернативен мобилен оператор беше „Булсатком“. Компанията привидно се опита да удължи лиценза си в 1 800MHz до 2023 г., което даваше хипотетична възможност за запазване на услугите. Продажбата на компанията на бизнесмена Спас Русев доведе до прехвърлянето на цялата мобилна и фиксирана инфраструктура на „Виваком“. Това беше осъществено, като българският предприемач финансира сделката чрез заем от собственика на телекома – United Group. Действие, заради което в момента трите основни компании на пазара – „Виваком“, „Йеттел“ и „А1 България“ влязоха в люта борба. Изходът от нея ще реши почти сигурно и съдбата на „Булсатком“, който е и последният сравнително голям играч на пазара за фиксирани услуги.

По-интересното е, че Петър Ризов, който беше едно от „остриетата“ на МАК явно е преминал от другата страна. Той стана главен изпълнителен директор на „Булсатком“ след сделката със Спас Русев и в момента брани решението за продажбата на цялата инфраструктура на сателитния оператор на „Виваком“. По време на обществените обсъждания, Ризов беше ръководител на „Нет 1“ и част от МАК. Компанията беше един от малкото останали значими софийски интернет оператори, който беше придобит от „Виваком“ в началото на 2021 г.

(ОБНОВЕНА 17 Март 2023 г. в 13:00 ч.) Петър Ризов в интервю за вестник „Капитал“ споделя идеята „Булсатком“ да се трансформира във виртуален оператор. Той допълва, че вече има индикация за споделяне на мрежата на „Йеттел“ заедно с „Цетин“, но ще поискат оферти и от другите два оператора. Решението на ВАС, в комбинация с едно споразумение за MVNO между „Булсатком“ и „Йеттел“ може да реализира най-накрая идеята за виртуален телеком в България. На хартия звучи добре, но първо трябва да се види дали всичко със сделките на компанията ще бъде наред и ще минат регулаторно одобрение.

MVNO на (почти) всяка цена

Липсата на физически оператори не означава, че решението на ВАС няма шанс да промени пазара. Тук идва идеята за MVNO, описана малко по-горе. В становището си „Ти.Ком“, МАК и БАБТО дават и втора опция – да се запази конфигурацията от три ленти по 100MHz. Но само при условие, че трите телекома отворят мрежите си за виртуални оператори „при недискриминационни цени на едро“. В противен случай, според тях няма да се запази конкурентната среда в страната. Това е вариантът, в който търгът на КРС може да запази своята законност, като същото важи и за лицензите, които трите компании ползват вече почти две години.

Но това е и сценарият, който малките оператори искаха да развият – да накарат регулатора да задължи телекомите да отворят своите мобилни мрежи за тях. Сценарий, който последните избягват доста умело през последните близо 10 години. Националният роуминг беше една от причините зад колапса на „Макс телеком“ и последващото прехвърляне на активите му на „Ти.Ком“. Той така и не се осъществи въпреки подписаното първоначално споразумение между алтернативния мобилен доставчик и „Мобилтел“ (сега „А1 България“).

Задължаването на КРС да направи това, беше една от първоначалните идеи на малките оператори при пренаписването на ЗЕС, с което да се транспонира европейския Кодекс. Тя срещна лют отпор от регулатора и телекомите. Макар, по закон сега да не е наложен, съдът донякъде поставя КРС в подобна позиция. Остава да видим, как комисията ще реагира и с какви мотиви ще отговори на малките оператори.

КРС е изправен пред избор. Да намери максимално издържани мотиви за отказ на предложенията на малките оператори, което почти сигурно ще повтори съдебната битка или да задължи операторите да споделят мрежите си „при недискриминационни цени на едро“. В случай, че КРС не удовлетвори решението на ВАС, то тогава търгът и лицензите на които в момента се базира 5G мрежите на телекомите, може да се окажат незаконни.

Ситуация, в която никой не иска да попада, с което се показва, че в опит да спасят и малкото останало конкуренция, оцелелите оператори в момента активират атака, която може да се определи и като тактически ядрена на пазара, но с потенциални стратегически ефекти. От друга гледна точка, малките оператори нямат избор. Предвид намаляващата конкуренция на пазара това им е последният шанс за някакво оцеляване, което дори не е гарантирано с успех.

The post Игра на търгове 5: Ядреният удар на малките оператори за 5G честотите appeared first on TechTrends България.

Крайният резултат не беше предварително очаквания, като дори България се забави с пускането на 4G. Това беше заради недостиг на честоти за всичките компании, проточени във времето съдебни битки и дългоочаквано преразпределение на ресурса.

В последните дни на януари 2021 г. КРС прави нов опит за предоставянето на честоти за разгръщане на следващото поколение мобилни мрежи – този път 5G. Търгове ще има, но с тях се влиза в спорове между установените телекоми, потенциалните им конкуренти и регулатора.

Крайното решение на последния реално ще начертае бъдещето развитие на мобилните комуникации в страната. Защото, първо ще даде начало на истинското развитие на 5G мрежите в България. Второ – ще даде тласък за освобождаването на още честоти за операторите. Трето – ще очертае дали трите основни телекома ще имат конкуренция или не в дългосрочен план.

Вълната на прогреса

Спектърът, който е обект за разпределение е 3.6 GHz и е в основата на развитие на 5G мрежите в страната. Той беше ползван преди повече от десетилетие от „Макс телеком“ в неуспешния им опит за развитие на WiMax технология. През 2019 г. 3.6GHz бяха в центъра на 5G тестовете на трите основни телекома. В края на миналата година „A1 България“ пусна своята търговска мрежа от пето поколение, като ползваше временен лиценз. 5G услугата на „Виваком“ от своя страна разчита на наличните за компанията 4G честоти.

КРС планира да разпредели общо 370 MHz, които да се ползват в двоен дуплексов режим (TDD). Това означава, че операторите ще използват една лента, вместо, както до момента, по две. Досега, те ползват по една за ъплоуд и една за даунлоуд на информацията.

Регулаторът обяви намерението си да раздели свободния капацитет в четири разрешителни. Три по 100 MHz и едно по 70 MHz. Реално може да се каже, че първите са предназначени за установените телекоми, а последното – за потенциални конкуренти.

Търгове с предизвестен край

Заключението се потвърждава и от обявения търг за трите ленти по 100 MHz ленти. На 28 януари, КРС потвърждава своето намерение през решение №36, като процедурата трябва да приключи през март. Това става въпреки протеста на конкурентите на трите основни телекома. Регулаторът поставя изключително строги и почти недостижими за по-малки компании изисквания за участие.

Те включват множество условия. Например, вече наличен лиценз за мобилни мрежи и инвестиции в такива (било то 2G, 3G и/или 4G). Както и висока норма на рентабилност от 25% за последните пет години и 10% за последните десет, базирана на печалба преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Отделно има изисквания, да няма задължения към държавни институции или компании с отнети подобни разрешителни.

Дори само няколко от тези условия изключва някой различен от установените три телекома. Което реално прави търговете фиктивни. Те се правят, защото подадените заявления за лицензи в 3.6GHz е по-голям от наличните разрешителни.

Ясна позиция, че ще купят честоти са обявили „A1 България“, „Теленор“ и „Виваком“. Намерение за интерес, но без конкретна оферта са подали „Ти.ком“, „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК) и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). КРС предлага четири разрешителни, а желание са проявили шест компании или организации.

Първи сред равни

За да сглобим по-пълна картина за случващото се и зад решенията на регулатора, трябва да разгледаме обществените обсъждания по темата. В тях, единственият критик на идеята на КРС за издаване на четирите разрешителни в този формат е „Ти.ком“.

Компанията контрира, че няма равноправие, ако се предоставят три лиценза по 100MHz и един по 70MHz. Като алтернативен вариант, „Ти.Ком“ предлага спектърът да се раздели на четири ленти по 90MHz. Аргументите са, че с настоящето си решение, КРС облагодетелства само големите телекоми и не насърчава конкуренцията. По-ключово е твърдението, че за ефективното разгръщане на 5G е необходим ресурс от поне 80MHz.

Проблемите са два. Всеки един от трите телекома настояват да получат лента по 100MHz в 3.6GHz от поне две години в различни обществени обсъждания. Вторият момент е, че те са готови да ги платят веднага, за разлика от малките доставчици. „Ти.ком“ е изразил интерес, но не и конкретно намерение за придобиване на честотите. Това е и основния аргумент на КРС в отговорите.

Любопитно е, че трите телекома по принцип спазват много изкъсо идеята за равноправно разпределение на радио спектъра. Поради тази причина и недостига на достатъчно честоти в 700MHz и 800MHz, те още не са разпределени между операторите. Но тяхното желение за равноправие спира само между трите компании.

Параметрите на лицензите

Търгът за трите лиценза в 3.6GHz включват няколко публично известни параметъра. Те трябва да ползват новите тарифи, които са с над 50% по-ниски от доскорошните. Това беше осъществено след двугодишни преговори между операторите, КРС и Министерски съвет. Началната тръжна цела за 1 блок от 100MHz е в размер на 4 млн. лева. Стъпката за наддаване е 100 хил. лева, но шансът да се стигне до такова, предвид ограничителните условия, е минимален. Общо държавата ще получи минимум 12 млн. лева само от първоначалните лицензи. Отделно, всяка година се плаща такса за тяхната поддръжка, която не е малка като сума, дори след намаляването на тарифите.

По-интересният момент е, че разрешителните се издават за период от 20 години. Това беше друго ключово условие, което поставиха операторите на регулатора, за да закупят честотите. В рамките на преговорите, КРС дълго време поддържаше позиция за запазване на досегашната 10-годишна давност, но явно е отстъпила и по този показател.

В първите дни на януари, трите телекома вече получиха допълнителни 2x5MHz всеки в 2GHz спектър, като така всеки разполага с по 2x20MHz, който да ползват за подсилване на наличните си услуги. Очаква се след обявяването на търговете в 3.6GHz, да последват такива реални или проформа в 2.6GHz. Трите оператора също така може да получат още ленти в ключовия спектър от 700MHz, която е друга важна честота за 5G, ако бъде решен проблемът с недостига на ресурс при нея.

Горчивият опит на регулатора

Позицията на КРС донякъде може да се обясни с нейния горчив опит от предходния търг. Когато през 2011 г. бяха разпределени честотите в 1 800MHz, реално спектърът беше раздробен между шест компании. „A1 България“ (тогава „Мобилтел“), „Теленор“ (тогава „Глобул“), „Виваком“ и вече фалиралия „Макс телеком“ разполагаха с 2x10MHz. Апокрифната компания „4 Джи Ком“ притежавше 2x8MHz, а сателитният оператор „Булсатком“ – 2x5MHz.

Този ресурс не е достатъчен, за да се изгради пълноценна 4G мрежа. Необходими бяха ленти от поне 2x15MHz, а за бъдещото разгръщане на 4.5G – дори 2x20MHz, ако не се ползват други честоти. „Тапата“ беше „4 Джи Ком“, която просто държеше ресурса без да имаше каквото и да е намерение да го ползва. Целта беше потенциална препродажба на дружеството или предоставяне на ресурса на някой от операторите с цел извличане на лесна печалба.

След пропуснати такси, КРС започна процедура по отнемането на лиценза на „4 Джи Ком“, няколко години след края на търга. Решението на съда обаче беше, че компанията трябва да не плати две цели годишни вноски, за да може това да се случи. С което процесът по връщането на честотите в държавата се проточи до началото на 2016 г. Тогава КРС направи преразпределение на спектъра, което имаме и в момента. Едва тогава бяха напълно разгърнати 4G мрежите в България, което беше направено с известно закъснение спрямо редица европейски държави.

Конкуренция под натиск?

Историята сега седи като „обеца“ на ухото на регулатора. За да не се бави процедурата по изграждане на 5G, в момента явно той предпочита да даде нужния спектър на трите големи телекома. По-малка лента в 3.6GHz най-вероятно остава за външни играчи. Как ще бъде разпределено останалото разрешително от 70MHz явно ще разберем в следващите месеци.

Ако твърдението на „Ти.ком“ е вярно и, че тази лента няма да е достатъчна за пълно разгръщане на 5G, то това наистина може да навреди на конкуренцията. Обратната страна на медала е, ако на телекомите наистина им трябват оптимални 100MHz, но КРС беше разделила разрешителните на 90MHz. Тогава, по-малкото дружество, което вземе четвъртия лиценз ще може да го ползва като инструмент за преговори с големите телекоми за предоставяне на мрежови роуминг, без реално да развива физическа мрежа.

Амбицията на дребните играчи е по-скоро създаване на виртуален мобилен оператор (т.нар. MVNO), отколкото на четвърти пълнокръвен телеком. Това зависи силно и от потенциалните промени в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които бяха силно обсъждани и дискутирани в края на 2020 г. Те трябваше да бъдат скоростно приети до декември, но явно са замразени в Народното събрание.

От трета страна, конкуренцията наистина започва да издъхва или направо липсва. КРС признава в своите доклади, че въпреки, че има издадени пет разрешителни за мобилни мрежи, едва три от тях се използват с пълните си възможности. Основните телекоми са единствените, които предлагат пренос на глас. При мобилния интернет „Булсатком“ и „Ти.ком“ (в който бяха прехвърлени активите на фалиралия „Макс телеком“ – бел. ред.) имат нищожен пазарен дял с малко под 6 хил. абоната общо в края на 2019 г.

Първият оператор е в потенциално затруднено положение и неофициалната информация сочи, че си търси нов собственик. „Ти.ком“ по принцип има големи задължения към банки, което също поставя дългосрочната му стратегия под въпрос. Отделно, разрешителните в 1 800MHz изтичат през декември тази година. Тук остава и висящ въпроса, дори КРС да разпредели четвъртия лиценз в 3.6GHz, дали предприятието, което го вземе, ще може да развие услуга с него или ще изпаднем в ситуацията от преди 10 години.

The post КРС даде старт на 5G търговете в България appeared first on TechTrends България.