Това е на път да се промени, като след броени часове NASA ще изстреля за първи път своята чисто нова тежка ракета Space Launch System (SLS), която ще тества както нея, така и космическия кораб Orion. Двете са насочени към Луната, като за първи път нашият естествен спътник ще бъде във фокуса на прожекторите от 1972 г. насам. Плановете на САЩ са до една година след това да бъдат възобновени полетите с астронавти до нея, а след седем да започне изграждането на първата постоянна база на Луната.

Новият проект носи името Artemis и е един от многото, които се подготвят по посока на естествения ни спътник. Само през тази година, Русия планира да възобнови старата съветска програма „Луна“ с изстрелване на сонда, която да се приземи на естествения ни спътник. Япония ще тества своя сонда, само че с ракета Falcon-9 на частната американска компания на SpaceX. Общо до края на 2022 г. са планирани 9 мисии до Луната, а още 8 през следващата 2023 г. Освен САЩ, Русия и Япония, поглед към нея отправят Великобритания, ОАЕ, Мексико, Индия, Нидерландия и много други. С други думи – новата космическа надпревара за Луната ще започне с изстрелването на мисията Artemis-I.

Богинята на лова и природата

Новата американска програма Artemis носи името на древногръцката богиня на лова и природата – Артемида. Началото ѝ е поставено през 2017 г. от администрацията на президента Доналд Тръмп. Въпреки, това голяма част от компонентите ѝ се разработват от години по-рано – космическият модул Orion е наследство от предходната инициатива Constellation, която е прекратена през 2010 г. Работата по ракетата SLS започва през 2011 г. и едва 11 години по-късно ще станем свидетели на първото ѝ изстрелване.

Самата програма си слага амбициозната дългосрочна цел да се изгради база на Луната. Тя трябва да се използва като преден пост в бъдещите и потенциални човешки мисии към Марс. Затова и компонентите са доста. Освен ракетата SLS и космическата капсула Orion, в нея са включени идеята за перманентна орбитална станция Gateway, втората свръхтежка ракета Starship и приземяващия се модул Human Landing System (HLS) на SpaceX и други подкрепящи компоненти, като лунния роувър Viper и пр.

Програмата има изключително амбициозен график – като още втората мисия се планира да бъде с хора на борда. Четирима астронавти ще излетят през май 2024 г. и ще направят прелитане покрай Луната. Третата мисия е планирана за 2025 г. и тогава освен влизане в орбита покрай естествени ни спътник се предвижда и кацане на повърхността от двама от астронавтите.

При четвъртата мисия заедно с приземяването на повърхността ще бъде изведен в лунна орбита и първия модул на станцията Gateway. Следващото изстрелване включва нова изследователска дейност, този път с лунния роувър LTV и доставка на втория модул за станцията, а трети е предвиден за шестата мисия. Последната трябва да бъде осъществена през 2028 г.

Мисиите след това реално поставят нова фаза на Artemis, като тогава NASA планира да започне изграждането на постоянната база на Луната. Първият модул за постоянно пребиваване е планиран за 2029 г., а следващите са фокусирани в неговата поддръжка и разширяване.

SLS – новият работен космически кон на САЩ

SLS е първата супер-тежка космическа ракета на САЩ от Saturn-V, с която Вашингтон приземиха човек на Луната. Тя ще има общо три версии – две по-леки (Block 1 и 1B), които ще носят по-малко полезен товар и една по-тежка (Block 2), която ще бъде основният работен кон в бъдещите мисии до изкуствения ни спътник. SLS разполага с два ускорителя, всеки с по пет двигателя с твърдо гориво. Block 1 и Block 1B използват такива останали от Space Shuttle програмата, която беше прекратена през 2004 г. Затова изстрелванията на SLS в тези конфигурации ще бъде ограничени до общо осем.

За третия и по-тежък Block 2 ще бъдат изготвени сравнително нови ускорители. Те ще са модифицирана вариация на друг прекратен проект – OmegA. Това са ракети, които трябваше да изстрелват най-секретните спътници на САЩ, но ѝ беше сложен край през 2020 г. С новите ускорители, SLS Block 2 ще увеличи  с близо 30% полезния товар. За ниска околоземна орбита (LEO) той се увеличава от 95-105 тона (Block 1 и Block 1B) на 130 тона.

Основната ракета-носител също стъпва на добре отъпканата пътека на Space Shuttle програмата. В нея ще бъдат съхранявани значителна част от горивото за ускорителите, а след тяхното отделяне ще се включат четири от големите RS-25 двигатели. Те са наследство от совалките по Space Shuttle и първите четири полета ще изразходят всички складови наличности от 16 бройки от RS-25D версията. Следващите изстрелвания ще разчитат на обновения и подобрен вариант RS-25E.

Космическият кораб на Илон Мъск

Любопитното е, че за разлика от Apollo, САЩ този път активно ангажират два типа ракети, както и че втората е разработвана изцяло от частна инициатива. Става дума за свръхтежката ракета Starship на SpaceX, а другите модели на компанията – Falcon 9 и Falcon Heavy ще се използват за спомагателни мисии.

Компанията на Илон Мъск не само, че осигурява значителна част от поддържащите мисии, но и ще трябва да осигури капсулата за приземяване на Луната през 2024 г. Това е Humal Landing System (HLS) и е буквално версия на Starship специално създадена за този проект. През 2024 г. са планирани две демонстрационни изстрелвания – първото без екипаж, а второто с астронавти на борда. Starship HLS включва тежкия ускорител Booster 7 и големия космически модул. Въпросът е дали ще бъде готов и достатъчно надежден, след като новата голяма ракета на SpaceX имаше няколко неуспешни тестове и изстрелвания.

SpaceX също така ще подкрепи част от другите държави, които се включват в новата космическа надпревара. До края на 2022 г. са планирани три изстрелвания на Falcon 9, като едното подкрепя японската мисия към Луната, второто това на ОАЕ и отново на японците. Третото е част от усилията на NASA да изпрати роботизирани роувъри преди мисиите с хората.

Новата-стара руска „Луна“

Русия също заяви своите амбиции за достигане на Луната. Страната дава втори живот на старата съветска програма „Луна“, като дори запазва номерацията. Новата мисия носи името „Луна-25“, като последната по времто на СССР носеше номер 24. Тя е планирана за септември 2022 г., като ще се използва отново от съветско време ракета-носител „Союз“. Мисията ще включва изпращането на автоматична сонда, която да изследва повърхността на Луната. Засега другите изстрелвания са планирани за 2024 г. и 2025 г. и отново ще се използват ракетите „Союз“.

Москва също има амбицията да изгради постоянна база на Луната, но за разлика от Вашингтон, тя трябва да бъде роботизирана. СССР може да изгуби космическата надпревара за кацане на естествения ни спътник през Студената война, но разви много силно космическо ракетостроене. Русия изгуби част от инерцията и сега ѝ липсват свръхтежки ракети, които да извършват такива сложни мисии до Луната. Възможностите ѝ за самостоятелни разработки бяха поставени под въпрос след редица провали на модернизираната „Протон-М“.

Сега, Москва ще се опита да навакса с обявената наскоро „Енисей“. Нейното разработване започна през 2017 г., с първи стъпки по отношение на двигателите. Първите тестове и изстрелвания обаче се планират за след 2028 г. С което руснаците този път са с поне няколко стъпки назад спрямо руснаците. Другата голяма суперсила – Китай ще се включи в космическата надпревара за Луната през 2024 г.

Днешното изстрелване на мисията Artemis-I ще покаже позициите на САЩ в това ново състезание. То е както техническо и научно, толкова и геополитическо. Както добре е показала историята от Студената война. При успех, ще видим дали амбициозната програма на NASA ще продължи без пречка и дали руснаците или някой друг ще успее да навакса след това.https://www.youtube.com/watch?v=peV2lgH6jJQ

The post Новата космическа надпревара за Луната appeared first on TechTrends България.

Сред медиите цареше по-скоро въодушевление, с някои изключения, разбира се. Реномираното британско издание Financial Times успя да обобщи темата по най-добрия начин, като излезе със заглавие „Брансън, Безос и безсмислената космическа надпревара“. Настоящият материал няма да е превод на текста на колегите от Острова. Без заглавието, което ще заемем, защото наистина уцелва в десетката.

Инициативите на Джеф Безос, Ричард Брансън и до малка степен на Илон Мъск имат за основна цел да подсилят егото или мечтите на своите патрони. Като вторичен ефект се опитват да създадат пазар за космически туризъм. Частично изключение от правилото тук е Мъск. Причината е, че Space X успя да изгради технология и процеси за максимално ефективно използване на ресурсите за космически полети, които доведоха до истинска революция в сектора.

Почти космическия полет на Брансън

Financial Times се концентрира основно върху личността на Ричард Брансън и неговата дълга история с обещания, които не е изпълнил. По отношение на конкуренцията, той изпреварва Джеф Безос с четири дни. Детайлът е, че полетът на неговия кораб VSS Unity не е точно космически. Той е осъществен на височина от 86-89 км, което е малко под линията на Карман, която се намира на 100 км височина и разграничава Космоса от пределите на Земята. По планове VSS Unity трябва да постига 110 км височна, но засега е ограничен до 89 км, поради технически съображения.

С което Ричард Брансън реално не осъществява първия туристически полет в Космоса, а го прави на 11 км под разграничителната линия между него и Земята. Не може да отречем, обаче, че VSS Unity има по-добра визия за космически кораб. Неговата разработка започва преди 9 години – през 2012 г. Три след това започват първите наземни тестове, а малко след това стартират и полетите.

Компанията на Брансън, която стои зад космическата му инициатива е Virgin Galactic и тя е основана през далечната 2004 г. Като VSS Unity е вторият кораб, която тя разработва – първият е VSS Enterprise. Плановете на милиардера са още през 2010 г. да започнат космическите полети. Подобно на множеството начинания на Брансън (а и на Мъск – бел. ред.) това се оказва само добро пожелание. През 2010 г. се осъществява първия тестов полет на VSS Enterprise. Изпитанията продължават до октомври 2014 г., когато корабът се разбива, взимайки живота на единия пилот, а другият оживява, но е тежко наранен. Това е първият инцидент в космическата индустрия, при който има едновременно загинал и оцелял член на екипажа, въпреки, че не говорим за орбитален полет.

Във всички случаи, катастрофата на VSS Enterprise забавя амбициите на Брансън с няколко години и едва през юли 2021 г. той осъществява своята мечта – да излезе в (суб)орбита.

За разлика от останалите два милиардера, техническия подход на Брансън е малко по-различен. Вместо ракета или ракета носител, се ползва самолет-носител, който издига кораба до стратосферата. След отделянето му, се включва двигателя, който вече го извежда до височина близка до границата между Земята и Космоса.

Blue Origin на Джеф Безос

Космическите усилия на най-богатия човек на планетата в момента Джеф Безос датират от по-отдавна. Той основава Blue Origin през далечната 2000 г. или само шест години, след като поставя началото на Amazon. Амбицията на компанията са идентични с тези на Space X на Илон Мъск – да се направят космическите полети по-евтини и достъпни, чрез ракети за многократно ползване.

Технологичните решения на Blue Origin също са сходни с тези на по-именития си конкурент в сектора. Използва се ракета, която се изстрелва по традиционен начин, но се приземява след това, с помощта на обратна тяга. Разликата със Space X е в бизнес модела. Компанията на Мъск започва да извежда различни товари в околоземна орбита, както и такива до Международната космическа станция (МКС). Blue Origin още от самото начало се ориентира към пътническите полети.

Дизайнът на ракетата е по-традиционен спрямо подхода на Брансън, с едно изключение – пътническата капсула. Тя е с формата на неправилна полусфера, което придава на цялата конструкция… специфичен силует. Който става повод за подигравки и неприлични сравнения.

Изпитанията на капсулата започват успешно през 2012 г. Едва три години по-късно ракетата New Shepard прави първото си истинско изстрелване. Той е частично успешно. Пътническият модул се приземява без проблеми, но самата ракета се разбива при опита ѝ за връщане на Земята. Полетът на втората New Shepard 2 през 2015 г. е успешен по всички показатели.

През следващата година ракетата е използвана повторно за ново изстрелване, като отново всичко преминава без проблеми. До април 2021 г. са направени общо 15 полета с четири ракети New Shepard. С изключение на вече споменато разбиване на първата при приземяване, останалите завършват успешно по всички показатели.

С полет номер 16 на Blue Origin, Джеф Безос решава, че е време да изпробва своята „играчка“. Така 21 години след основаването на компанията, най-богатият човек на Земята се издига на 107 км височина и технически излиза в Космоса, макар и за кратко.

Космическия туризъм в миналото…

Нито Брансън, Безос или Мъск обаче поставят началото на космическия туризъм. Това правят руснаците през далечната 2001 г., когато частната корпорация „Мир“, която отговаря за едноименната орбитална станция търси алтернативни начини за финансиране. Първият ентусиаст е американският бизнесмен Денис Тито.

Сделката е сключена с руснаците, но в същия момент станция „Мир“ започва да се извежда от експлоатация. Тито, заедно с руската компания, прехвърлят пътешествието до новоизградената МКС, като вече посредник е американската Space Adventures. Използва се руския модул „Съюз“ за извеждане до станцията, а цената е 30 млн. долара.

По този начин още седем космически туристи посещават МКС в периода до 2009 г. През 2008 г. цената за удоволствието става 30 млн. долара, а последният ентусиаст плаща 35 млн. долара. Което е добре, предвид факта, че те остават на МКС между 8 и 14 дни. За сравнение, космическият полет на Blue Origin трае едва 10 минути.

На тези инициативи се слага край, след като започва захлаждане в отношенията между САЩ и Русия. След изтеглянето на космическите совалки през 2011 г. модулите „Съюз“ стават основно средство за достъп до МКС. Опитите за възобновяване на партньорството (руски модул с американска агенция) са прекратени през 2015 г., когато британската певица Сара Брайтмън обявява, че се отказва от намерението си. Причината най-вероятно е геополитическа, вследствие на анексирането на Крим от страна на Русия година по-рано.

… и в бъдеще

Надеждите за космически туризъм са възобновяват с инициативите на Брансън, Безос и донякъде Мъск. Последният, планира част от дейността на SpaceX да бъде ориентирана и към тази ниша, а не само към извеждането на товари в орбита и държавни поръчки към МКС. Настоящите инициативи на Blue Origin и Virgin Galactic за съжаление дават само частично изживяване за космически туризъм. То включва полет от няколко минути на границата между Земята и Космоса.

Истинският потенциал се крие в евентуалните полети около Луната. Илон Мъск има такава идея, да използва Starship на SpaceX с тази цел. Дори през 2017 г. обяви, че е получил депозит от двама неназовани богаташи за подобно пътешествие.

Blue Origin и Virgin Galactic са много далеч от осъществяването на такива полети и съответно услуги. Независимо, че първата има подобни амбиции и поглежда активно към Луната. Затова и надпреварата между двете компании е по-скоро такава между егото на техните създатели – милиардерите Ричард Брансън и Джеф Безос. Третият ентусиаст за космическия туризъм Илон Мъск определено подхожда по-прагматично от цялата ситуация към момента. Когато безопасните полети до Луната станат ежедневие, тогава космическият туризъм ще има истински потенциал.

The post Безсмислената космическа надпревара appeared first on TechTrends България.