По този начин Apple промотира своите възможности за опазване на личните данни. Компанията се опитва да изгради имидж, който да е отличава от останалите технологични гиганти, чиито бизнес модели се крепят на продажбата на персоналната информация на техните потребители с цел реклама. И в повечето случаи това наистина се случва чрез дигитални аукциони, затова макар и хиперболизирано, сравнението в рекламата е доста достоверно.

Зад завесите на Apple обаче може да се случва нещо съвсем различно. Компанията може постепенно да завие към прегръщане на рекламния бизнес модел. Което в един момент да превърне рекламите с търга на данни в реалност и за техните потребители. Години наред, технологичният гигант се въздържаше от подобен ход, но перспективите за стагнация на финансовите ѝ резултати може да променят постепенно тази политика. Вече имаме и първите, макар и доста неофициални индикации за тази трансформация.

Бизнес с перспектива

Усилията на Apple за опазване на личните данни води до ситуация в която онлайн рекламите през нейните устройства са доста рядка гледка. Те са подбрани на специални места и са включени в някои основни приложения на самата „ябълкова“ компания. В момента такива може да се видят в Apple News и Apple Stocks – новинарската програма и тази за следене на акции и облигации. Както и в самия онлайн магазин за приложения App Store.

При компанията рекламите имат съвсем различно предназначение, за разлика от технологичните гиганти при които е основния им бизнес модел. Промоциите са строго ограничени и фокусирани към определена дейност. Например в App Store те се простират само до представяне на приложения. В наскоро включената рекламна възможност в премиум стрийминг услугата Apple TV+ тя е конкретно само и единствено за бейзболни срещи. Apple ограничава рекламите на места, където е нормално да ги виждаш – в новинарско приложение, в магазин за програми и „дигиталната телевизия“.

Технологичният гигант обаче започва да гледа на тях като на все по-важен източник на приходи. Рекламният отдел в Apple постепенно придобива по-голяма независимост, но и с увеличена отговорност. Той е подчинен пряко на „Услуги“ – направлението в което всички дигитални продукти на компанията са обединени. Според информация на Bloomberg, звеното вече постига 4 млрд. долара годишни приходи и има амбицията да го увеличи поне тройно.

Разширяване на обхвата

Предположенията на агенцията са, че Apple ще започне да интегрира рекламите все повече в своите услуги. Постепенно ще ги видим в Apple Maps, Apple Books и Apple Podcasts. Концепцията засега се запазва непроменена – търси се органичен и естествен начин за вкарването на промоциите, като не се дразнят потребителите с прекалено натрапчиви такива. Също така се свежда злоупотребата с личните данни до минимум.

Последното ще се постига като просто не се предоставят рекламни възможности извън приложенията на Apple. Тоест външните програми ще трябва да разчитат на вътрешния плащания, купуване на премиум абонаменти и др., но не и на реклами. Apple въведе специална програма – App Tracking Transparency, която позволява на потребителите да изключат проследяването на данните от външните разработчици. Именно тази инициатива е в центъра на споменатата реклама с търга на данни от увода.

Тенденцията обаче, Apple да се отваря постепенно за подобни промоции загатва, че може би рано или късно, компанията може да промени напълно политиката си. И да отвори напълно рекламните пространство във всички аспекти на своята екосистема. Да не забравяме, че Google преди две десетилетия се промотираше по същия начин – „като проста търсачка, в която няма нито един рекламен банер“. Да, все още няма банери, но в резултатите ѝ намираме понякога повече промоции отколкото релевантна информация.

Причината за завоя

Apple не прави това случайно. Отварянето за реклами в основните приложения е в следствие на стратегията ѝ за диверсифициране на приходите. Те продължават да са заложник на успеха на бизнеса ѝ със смартфони и макар да намаляват дела от 60% на под 50%, iPhone постъпленията продължават да доминират финансовите резултати на компанията.

Основната надежда на Apple е услугите да поемат ако не по-голяма, то поне равна тежест спрямо тези от смартфоните. За първото полугодие на 2022 г. iPhone отговаря за 53% от приходите или 162 млрд. долара. Услугите вече са второто по големина перо на постъпленията, но доста по-назад – с 58.9 млрд. долара или 19% дял.

На база на тези числа, 4 млрд. долара годишни от реклама са джобни пари. Дори утрояването им до 12 млрд. долара пак ще са капка в морето на машината на Apple. Технологичният гигант започва да изстисква максимума от услугите си и ръстът се забавя. Което ще ги накара в дългосрочен план да разчитат на допълнителна монетизация. Тя се постига чрез – реклами. С което рано или късно, Apple ще заобича онлайн рекламите и дори няма да се изненадаме след няколко години да ги видим и при външните приложения.

The post Как Apple (ще) заобича онлайн рекламите appeared first on TechTrends България.

Моделите на иновативния автоконцерн на Илон Мъск са едни от най-предпочитаните електромобили. С различни сравнително иновативни технологии, като изцяло автономен режим, скоростно зареждане и ъпдейти по WiFi. Понякога последният писък на технологиите създава главоболия. Особено когато става дума за автомобил, който разполага с пълно видео покритие на 360 градуса. Като камерите могат да снимат и дори, когато няма шофьор в колата.

Няколко примера от последните месеци повдигат редица въпроси относно възможностите на тези модели, както и потенциално на автономните автомобили по принцип. Или поне на тези, които са свързани непрекъснато с глобалната мрежа. Причината е, че Tesla не действа като традиционните автомобилни концерни, а подходът ѝ наподобява този на технологичните гиганти. С което потребителите и данните, които устройствата генерират стават по-ценни от злато.

Непрекъснатото видео

От началото на юли, китайският курорт Бейдейхъ забрани достъпа на електромобилите Tesla. Тя е издадена за целия месец, като това не е първият град на азиатската държава, която предприема подобен ход. През юни, същата забрана предприе и Ченгду. И двете мерки се правят в името на националната сигурност, въпреки, че това не е обявено официално на глас.

Причината е в непрекъснатата свързаност на моделите Tesla и факта, че те са пълни с камери и сензори. В някои режими те снимат непрекъснато и информацията се пренася в облака или по-точно – в отдалечени сървъри. Това важи в пълна степен при използването на някоя от автономните възможности на Tesla. Тогава сензорите и камерите работят непрекъснато, както и обменът на информация.

Решението на китайските власти, макар и неаргументиран повдига някои въпроси. Особено, когато става дума за Ченгду – това е първият и най-добре свързан град в Китай, в който 5G мрежите са развърнати почти изцяло. Ситуацията е такава, че дори местната власт насърчава гражданите да стриймват своето ежедневие в социалните мрежи. Тогава какъв проблем създава Tesla, която също снима непрекъснато?

По пътя на данните

За да разберем отговора, трябва да проследим пътя на данните. В случая с Tesla, те се качват на местен китайски сървър. Проблемът е след това – компанията е американска и може да копира информацията. Моделите Tesla разчитат на непрекъсната свързаност, за да може да се ъпдейтва софтуера. Затова връзката между централните и локалните сървъри е ако не задължителна, то поне препоръчителна.

Което поставя под въпрос ситуацията с националната сигурност на Китай. Общото между двата града със забрани са посещения на най-високо ниво политици при тях. Морският курорт Бейдейхъ е любима дестинация на комунистическите лидери за затворени конференции. През юни китайският президент Си Дзипин беше на посещение в Ченгду. Отделно самите населени места разполагат с редица секретни военни обекти.

От своя страна, Tesla е най-популярният електромобил в Китай с над половин милион продажби в страната. Тези факти, в комбинация с временните забрани дават индикация за мотивите на местните власти.

Панорамна камера на колела

Американските експерти също се замислят над тези факти. Защото китайските автомобилни производители започват да настигат американските в електромобилите и в атономните системи. За да могат да функционират автопилотите те трябва да поддържат непрекъснат поглед на ситуацията около тях. Това се постига с редица камери с 360-градусово покритие. Техния обхват варира от 50 метра до внушителните 250 метра, като последните са предните такива. Към тях добавяме и лазерен радар (LIDAR), който дава подробна пространствена информация.

С тяхна помощ, колата знае какво се случва, какъв е трафикът и може да „вижда“ всички участници на пътя. Информацията помага на алгоритмите да взимат решенията при автономния контрол. Камерите и LIDAR-ът могат да се използват и в полу-автономните режими – при круиз контрол или други. Както и да служат като крайна система за безопасност и за предотвратяване на произшествия.

Неволният шпионин

Както споменахме – проблемите идват с пренасянето на записа в облака. С което всеки автономен автомобил може да се превърне в шпионски. Дори и неговия шофьор да не иска или още по-малкото – да знае за това. Защото след това записите могат да се анализират от някоя служба. Те съдържат както видео, така и LIDAR картини – които дават по-добра пространствена представа и се използват в шпионските сателити. Посоката е потенциално двустранна – както Tesla може да застрашат националната сигурност на Китай, така и китайските производители – тази на САЩ.

Американската марка има и някои други функции, които се правят с цел потребителско удобство, но отново могат да нарушат личната неприкосновеност на останалите. Което Tesla може да го прави дори паркирана. Системата за сигурност Sentry Mode снима всеки пешеходец, който се приближава прекалено много. Идеята е, ако той се окаже крадец, да има снимков материал. Проблемите са, че докато нацели такъв, колата може да е снимала още 100 или 1 000 невинни други.

Този режим предизвика редица дебати в Германия, като местната полиция се опитва да го забрани. Най-гласовита е тази в столицата Берлин. В Германия има доста стриктни правила за снимане на публични места, поради това, Google Street View почти няма покритие. Популярната услуга има снимани само някои основни магистрали и общи панорамни снимки. Или присъства ограничено само в някои по-големи германски градове.

Цялата сага около Tesla в Китай обаче повдига този въпрос – дали прекомерната свързаност, свръхизползването на видео и сензори няма да се окаже мощен инструмент за проследяване, шпионаж и др. Както и докъде се простират правото за личната неприкосновеност.

The post Tesla – новият агент 007 appeared first on TechTrends България.

От няколко години, интернет гигантите са в полезрението на управляващите във Вашингтон. Един от главните проблеми, който те са повдигали е именно изграждането на системи със затворен цикъл – тоест, компаниите контролират почти всички техни елементи. Интернет рекламата е сфера, в която са силни Google и Facebook. Онлайн търговията е сегмента на Amazon, Apple в рамките на своята софтуерно-хардуерна екосистема, а Microsoft започва да проявява по-силни апетити в гейминга. Последните създават това едва в последната година, но предвид тенденциите, може след време да са обект на подобни регулации.

Мащабите, до които достигнаха Facebook, Google, Amazon, Apple и Microsoft в определени сфери на нашия дигитален живот създават поводи за безпокойство. Сред другите, са и практиката да се купуват компании, единствено с цел да се елиминира пряката конкуренция. Новият проектозакон взима назаем идеи от регулациите, които Европейския съюз подготви през последната година за изграждането на единен дигитален пазар. Което може да позволи последваща хармонизация на регулационната рамка между двете страни на Атлантическия океан.

Очакваният проектозакон

Проектозаконът беше очакван от известно време, след като Конгресът на САЩ изслушваше на няколко пъти изпълнителните директори на технологичните гиганти. Регулаторите започнаха няколко разследвания и пазарни анализи. Любопитното е, че неговото внасяне идва от републиканската партия и техния представител от Юта Майк Лий. По принцип, от редиците на демократите се чуха първите призиви за разцепване на бизнеса на технологичните гиганти.

Новият проект за Закон за конкуренцията и прозрачността на дигиталната реклама (CTDAA) предвижда забраната на компании с оборот от повече от 20 млрд. долара в областта на онлайн реклама да не могат да предлагат повече от един елемент от дигитална екосистема свързана с нея. Документът е подкрепен от трима конгресмени – един републиканец и двама демократи. Това означава, че двете основни американски партии може да бъдат въвлечени в новата регулация.

Вносителят Майк Лий коментира пред Wall Street Journal, че това означава потенциално разделяне на някои от гигантите. Според него, „те разполагат с масивен бизнес“, като само Google генерира приходи от 31.7 млрд. долара през 2021 г. Технологичният гигант контролира всичко – купуването, продаването и предлагането на дигитална реклама.

„Когато една компания носи всички тези шапки едновременно, тя може да започне практики, които да навредят на всички“, допълва Лий. Ако бъде приет, този закон ще е първата голяма поправка на антимонополното законодателство в САЩ от 1914 г. насам.

На прицел – Google и не само

Фокусът на щатските политици е Google, което предвид техния бизнес модел е нормално. Компанията разполага с масивна екосистема – интернет търсачка, видеоплатформата YouTube, операционните системи Android и Chrome OS, услугите за продуктивност Gmail и Google Workspace и много други. Основният бизнес на гиганта е купуването, продаването и разпространението на реклама. Това се осъществява чрез мощна платформа базирана на придобитата през 2008 г. компания DoubleClick.

Има още фактори, заради които Google е в центъра на вниманието и се предоставя този закон. През последните две години текат редица антимонополни дела в САЩ срещу интернет гиганта. Едно от тях от 2020 г. се обвинява, че компанията от години манипулира търговията с онлайн реклама в своите платформи, като за някои купувачи увеличава цената, а за някои продавачи намалява техните продажби.

Google е основният фокус на закона, както самия вносител Майк Лий признава. Той може да засегне значително и бизнеса на Meta – холдингът, който държи Facebook, Instagram и др. Социалната мрежа е зависима изцяло от онлайн реклама и контролира целия процес в своите платформи. От десетте най-сваляни приложения за смартфони и таблети през 2021 г., Meta притежава 4 – Facebook, Instagram, Snapchat и Messenger.

Двете компании, заедно с Amazon, контролират 74% от целия пазар за онлайн реклама в САЩ през 2021 г., показват данните на Ebiquity. Както и над 50% от цялата реклама – включително и традиционните канали. Без Amazon, стойностите са малко над 67% или две трети. Ситуацията е сходна ако не и по-задълбочена и в останалите страни от Западния свят, където двете компании имат силно и доминиращо присъствие.

Последствията

Добрата новина за технологичните гиганти е, че това все още е проект. Google реагира остро на новината, като обяви, че „това е грешен закон, в грешно време“. Ще отнеме до една година да бъде приет и одобрен от президента на САЩ Джо Байдън. След това, компаниите ще имат една година гратисен срок, да се нагодят към него.

Лошата е, че ако бъде приет и наложен в сегашния си вид, това може да означава, че Google най-вероятно ще трябва да раздели бизнеса си на две. Едната част да отговаря за платформите за разпространение – като YouTube, Google Search и др., а друга да бъде системата за рекламиране Google Ads. При това да го постигне в рамките на две години.

На думи подобно преструктуриране не звучи толкова сложно. На практика това ще промени фундаментално бизнес модела на Google. В момента всички изброени по-горе услуги за крайните потребители са до голяма степен безплатни. Монетизацията им се осъществява основно чрез реклами, които се търгуват основно от платформата Google Ads. Обособяването им в две отделни компании, може да оскъпи процедурата или да наложи цялостна промяна на модела.

От другата страна на Атлантическия океан

Google и Meta са подложени на атака не само в САЩ, но и от страна на Европейския съюз (ЕС). Правят се последни крачки в приемането на Закона за цифровите пазари (DMA), в който технологичните гиганти с пазарна капитализация от над 75 млрд. евро ще се обозначава за „пазител на информацията“ и ще бъде подлаган на допълнително регулиране.

Те ще трябва да предоставят обратна съвместимост на своите конкуренти, възможност за свободен избор на браузър. Най-трудното за Google и Meta ще е препродажбата на данните на техните потребители на трети страни. По този начин, регулаторите в САЩ удрят самата търговия на реклама, докато ЕС – повече се концентрира върху обработката на личната информация. Брюксел оставя вратичка, ако бъде финализирана сделката за споразумение за обмен на данни между тях и Вашингтон.

Тенденцията се затвърждава, като и от двете страни на Атлантическия океан започнаха активни действия по регулиране на технологичните гиганти. Новите правила определено ще трансформират сектора. Като предстои да разберем дали ще е за добро или за лошо.

The post САЩ се подготвят да разцепят бизнесите на Google и Facebook appeared first on TechTrends България.

Група от европейски, американски и британски учени изследват последствията на новата рамка върху приложенията за мобилната платформа Android. Според тях, GDPR е отговорен за увеличаване на разходите на разработчиците, намаляването на броя на наличния софтуер и потенциално – за „убиване на иновациите“. Последното може и да е малко пресилено с цел да се привлече внимание.

Резултатите от изследването

Заключенията на изследването са, че приложенията в Google Play Store са намалели с около 31-32% в периода между 2017 г. и 2018 г., когато е въведена регулацията. След което екипът разглежда тенденциите в публикуваните 4.1 млн. приложения от 2016 г. до 2019 г.

Приходите усвоени от двете основни платформи Google Play Store и Apple App Store са се удвоили през същия период от 43.6 млрд. долара на 83.6 млрд. долара. Втората привлича две трети от приходите – тенденция характерна за пазара, още преди въвеждането на GDPR. Тук, не става дума за общи постъпления, а само за комисионните, които Apple и Google взимат от разработчиците. И на двете места тя е обикновено около 30%.

Мобилните приходи се формират от няколко пера. Закупуване на самите приложения, реклама и дигитални покупки в самите програми. Само тези за реклама се увеличават от 80.7 млрд. долара през 2016 г. до 189.2 млрд. долара през 2019 г.

Според GDPR, разработчиците трябва да приемат специални правила за извличането на лична информация, по-прозрачно да я обработват, да изискват разрешение от потребителите. Както и най-важното – ограничени са по отношението за предоставянето ѝ на трети лица. Това води до няколко ефекта – намалява възможностите за по-агресивно монетизиране на приложенията, както и увеличава разходите за тяхната изработка.

Изследването стига до извода, че Android приложенията се свиват с около една трета на активните приложения след приемането на GDPR. При новите такива спадът е дори по-голям – 47.2%. Потреблението на останалите пък се ограничава с 45.3%. Не всичко е негативно, приложенията, които остават активни увеличават средно своите абонати с около 25%. Това показва, че хората се ориентират към по-качествено съдържание. Ефектът не е предизвикан изцяло от GDPR, а е по-стара тенденция, която просто набира скорост.

Корелация под въпрос

Данните и тенденциите споменати в доклада могат да събудят интерес. Изследователите не предоставят достатъчно доказателства за пряка зависимост или достатъчно добра аргументация, че GDPR е оказал напълно описаните ефекти. Не са взети предвид и различни други фактори, които могат да обяснят част от изнесените данни.

През същия период, а и след това, Google и Apple предприеха няколко „чистки“ на своите магазини за приложения. Целта е да се елиминират програми без добавени стойност, призрачни такива (без потребители), измамни или директно такива със зловредна функция. Интегрирането на бутон за фенерче в самия Android превърна в ненужни стотици приложения, които вършат същото.

Тенденцията за преориентиране към по-качествено съдържание не е за пренебрегване. За да бъде по-пълно изследването трябва да се види дали отпадналите приложения не са били именно, заради тяхното значение за потребителите и добавена стойност. Ако редица качествени такива са спрели работа, тогава може да се направи по-лесна връзка с въвеждането на GDPR.

За и против GDPR

Самата регулация беше и продължава да е разкритикувана, както от технологичните гиганти, като Google и Facebook, така и от доста медийни и рекламни компании. Според тях, бизнесът се натоварва излишно, както и се поставя техническа бариера за осъществяването на бизнес моделите им, които са основани на онлайн реклама.

Например, почти всички интернет и новинарски сайтове са задължени, при използването на проследяващи алгоритми (т.нар. бисквитки) да дават възможност на посетителите им да ги изключват. Бяха изградени такива механизми, че доста от страниците по-лесно е да ги приемеш, отколкото да ги премахнеш. По този начин, компаниите заобикалят ефектите на GDPR за своите бази с данни.

ЕС ще затвори тази вратичка с втората вълна от регулации. Тя ще затегне правилата, особено за технологичните гиганти, като последните ги подведе под по-силна отговорност. Google, Facebook и Amazon са доста против подобни рестрикции.

За разлика от тях Apple харесва GDPR. Технологичният гигант не разчита толкова силно на онлайн реклама в своя бизнес модел и държи своята екосистема максимално затворена. При изслушванията на основните главни изпълнителни директори, относно потенциално въвеждане на технологични регулации в САЩ, Apple нееднократно е призовавал за въвеждането на правила подобни на GDPR в Европа.

The post Европейската регулация GDPR е свила броя на приложенията в Android appeared first on TechTrends България.

В края на март Европейският парламент и Съвета на Европейския Съюз достигнаха до финална версия на Закона за цифровите пазари (DMA), предложен миналата година от Европейската комисия. Дискусиите между трите основни институции бяха над 8 часа и сега остава неговото окончателно гласуване. След което той ще влезе в сила в рамките на шест месеца.

Паралелно, ЕС работи и по изграждането на вратички за технологичните данни и техния обмен със САЩ. Брюксел и Вашингтон са постигнали до предварително споразумение за обмена на информация. Сделката поставя на изпитание предходната регулация в Европа – Главната директива за опазване на личните данни (GDPR) и решението на съда на ЕС за предходното подобно споразумение за нелегитимно. Това отваря потенциални вратички, за заобокалянето на регулациите на Стария континент.

Новият проектозакон

Първо да разгледаме с няколко думи какво представлява новия проектозакон DMA.  Чрез него, технологичните гиганти и основни платформи ще бъдат обозначени като „пазачи на информацията“ (gatekeepers). По този начин те ще бъдат разграничени като компании със значително, ако не и монополно влияние, в съответните сегменти и ще носят по-голяма отговорност за действията си. Така се развръзват ръцете на ЕК по-бързо и лесно да започва разследвания срещу тях и да може по-лесно и по-строго да ги санкционира.

За подобен „пазач“ ще се смята всяка компания от технологичния сектор, която разполага с пазарна капитализация от поне 75 млрд. евро и/или годишен оборот от 7.5 млрд. евро. Те трябва да предоставят „основни платформи за услуги“ и продукти, като социални мрежи, чат приложения, браузъри и др. с поне 45 млн. месечни крайни и 10 хил. годишни бизнес потребители в Европа.

Под ударите на DMA ще попаднат основните световни IT гиганти и те ще бъдат подложени на по-стриктни регулации, сред които предоставяне на технически съвместимости с по-малки конкуренти, по-лесна интеграция помежду си и др. например, възможността за свободен избор на бразуеър, интернет търсачка или гласов асистент. Сред другите примери дадени от ЕК са предоставяне на лесна възможност за обмяна на съобщения, файлове и видео между различни малки и големи чат платформи. Обратната съвместимост е ключова за постигането на това, включително и между различните социални мрежи. Последното ще бъде разработено на по-късен етап, уточняват от Брюксел.

Бързо прилагане

Основен фокус ще бъде и опазването на личните данни. Това ще става, като например вече няма да може лесно да се извлича информация от трети страни без изричното съгласие на „пазачите“ за предоставянето на насочена реклама.

Последните също така, ще носят и съответната отговорност за това и за нещата, които се случват на техните платформи. DMA ще позволи на ЕК да налага санкции до 10% от глобалните приходи за предходната финансова година и 20% при повторни нарушения. В случай на систематично неизпълнение, Брюксел може да    им забрани да придобиват други компании за определен период от време.

Докладчикът по DMA за ЕП Андреас Шваб от Европейската народна партия (ЕНП) коментира, че целта на новия проектозакон е да позволи бързата реакция и действия в случай на нарушаване на антимонополните рамки в ЕС.

„От сега нататък, големите IT компании ще трябва да прилагат правилото за справедлива конкуренция в интернет“, коментира евродепутатът Шваб. „Освен това, законът няма да засегне малките компании, които да иновират“.

Новата вратичка

Само преди месец, медиите и потребителите в интернет заляха с информацията, че Meta ще спре дейността на Facebook и Instagram в Европа. Като причината беше, че компанията няма да може свободно да трансферира данните на европейските потребители в САЩ и те трябва да останат в рамките на Стария континент. Така е описано в GDPR и вече европейските съдилища осъждат практиката на Meta за подобен обмен на данните, защото противоречи на директивата.

През февруари, технологичният гигант използва тази „закана“, като институционален натиск върху регулаторите от двете страни на Атлантическия океан, за да може да позволят заобикалят настоящите регулации. Именно това се готви в предварителното споразумение между САЩ и ЕС. Сделката беше обявена миналата седмица между щатския президент Джо Байдън и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

За момента споразумението носи името Транс-атлантическа рамка за опазване на личните данни (TADPF). Тя има за цел да реши проблемът създаден от налагането на GDPR и решенията на европейските съдилища за отмяна на досегашния договор за обмен на информация. Идеята е да се постигне компромис и САЩ да започнат да налагат някаква частична регулация по опазване на личните данни, които да са близки до тези на европейските. За начало, Вашингтон ще трябва да създаде специализиран съд по тези въпроси. Основната пречка е дали това трябва да бъде изрично записано в щатското федерално законодателство или не.

ЕС се опитва да изтъргува обмена на данни срещу вдигането на митата за продажба на стомана и алуминий, породени от спора между авиогигантите Airbus и Boeing. До голяма степен TADPF има потенциал да създаде вратичка за технологичните гиганти да заобикалят GDPR, дори и това да е частично. За момента е обявена само рамка и няма влязло в сила окончателно споразумение. Но показва, че Брюксел работи в тази посока, което е породено от натиск на IT компаниите над администрацията във Вашингтон.

The post Европа затяга технологичните регулации, но и подготвя вратички appeared first on TechTrends България.

Ситуацията около потенциалното напускане на най-ползваните социални мрежи в Европа има сходен спекулативен характер. Новината беше извадена от американските медии от годишния доклад на Meta, който компанията подава към федералната Комисия по ценни книжа на САЩ (SEC).

Документът следва конкретен шаблон за всички дружества, които се предлагат публично на борсата. Има секция, в която ръководството трябва да обясни в детайли всички потенциални рискове за оперативната дейност. Именно, от тези параграфи беше извадена идеята, че „Facebook и Instagram може да напуснат Европа“. Реалността е доста по-различна, но формулировката, която Meta избира в опит да окаже някакъв институционален натиск ѝ изиграва лоша шега.

Макс Шремс срещу технологичните голиати

През 2013 г. австрийският адвокат Макс Шремс започва своята неравностойна битка срещу технологичните гиганти Facebook и Google. Идеята му е да се спре масовото наблюдение на европейски граждани от страна на службите на САЩ по програмата PRISM. За нейното съществуване и някои от порочните практики се разбра повече от разкритията на Майкъл Сноудън по това време.

Делото срещу Facebook е заведено спрямо ирландското ѝ звено. Островната държава е европейската централа на социалната мрежа, като там се намират и сървърите, в които се съхраняват данните на гражданите от Стария континент.

Първите опити на Шремс удрят на камък, като през 2015 г. неговите жалби не са удовлетворени. Включително и делото в родната му Австрия не успява да доведе до някакъв пробив.

Бойно поле Ирландия

Европейският съюз реши да регулира по-стриктно опазването на чувствителната информация на своите граждани. Това доведе до създаването на Главната директива за опазване на личните данни, позната повече със съкращението си GDPR. Тя влезе в сила на 25 май 2018 г. и предизвика известно объркване на повечето дигитални бизнеси, както в рамките на ЕС, така и извън него.

Малко след влизането в сила на GDPR Макс Шлемс подава нови жалби в Ирландия. Под мерника на Шремс попадат освен Facebook, още Amazon, Apple, DAZN, Netflix, SoundCloud, Spotify и YouTube на Google.

Основното е срещу социалната мрежа Facebook. Между 2018 и 2020 г. щатските технологични компании могат да прехвърлят данните от Европа в САЩ по силата на международното споразумение Privacy Shield. То обаче е обявено за невалидно от Съда на Европейския съюз през юли 2020 г., защото влиза в конфликт с GDPR.

По същото време, ирландският регулатор по опазване на личните данни провежда разследване на практиките на Facebook да пренася персоналната информация на европейските граждани в САЩ. Първоначалните изводи са публикувани през август 2020 г. в които се казва, че социалната мрежа нарушава GDPR правилата и трябва да спре практиката. В документите подадени към SEC, Meta уточнява, че окончателното решение на ирландския регулатор се очаква да излезе през първата половина на 2022 г.

Опит за натиск от Meta

Технологичният гигант настоява да се постигне ново споразумение между САЩ и ЕС за свободен трансфер на данните. Защото настоящата ситуация е, че най-вероятно първо Дъблин, а след това и Брюксел ще забрани изнасянето на информацията на европейските граждани отвъд Океана. Meta формулират по такъв начин позицията си до SEC, че звучи като ултиматум.

„Ако не бъде постигната рамка за споделяне на данните или други алтернативни методи за трансфер между САЩ и Европа, то най-вероятно това ще доведе до невъзможност да предлагаме някои от нашите най-големи продукти, като Facebook и Instagram в Европа“, пише компанията в годишния си отчет към регулатора.

Важно е да се отбележи, че в предходния доклад към SEC за 2020 г. има сходно предупреждение по същия казус, но в по-мека формулировка. В случая, Meta се надява да окаже институционален натиск, за да може да се приеме подобно споразумение, което да ѝ позволи да продава данните на европейците на трети страни.

Насрещният пожар

Формулировката в документите на SEC обаче довеждат до напълно обратен ефект. Вместо натиск за ново споразумение, обществения интерес извъртя, че спирането на Facebook и Instagram е едва ли не неизбежно в Европа. Това дойде само дни след, като преди това технологичният гигант беше подложен на инвеститорски огън, заради първия, макар и минимален спад на абонатите на най-голямата социална мрежа.

Новината, донякъде изопачена на много места се развихри като пожар. Докато, зависимите хора от социалните мрежи, като инфлуенсърите, бяха в тиха паника, други злорадстваха за потенциалното оттегляне на Facebook и Instagram от Стария континент.

Някои европейски депутати от своя страна вместо опити за преговори, директно заявиха, че Meta не може да ги изнудва, за да може ЕС да промени своите регулации за опазване на личните данни. Сред тях беше и Аксел Вос – един от авторите на GDPR.

Инвеститорите също се повлияха от паниката и опасенията за изгубване на голям и ключов за Meta пазар като европейския не бяха приети леко. Технологичният гигант изгуби още около 100 млрд. долара пазарна оценка. Така в рамките на седмица тя пада от над 900 млрд. долара до 620 млрд. долара.

Отстъплението на Meta

Негативната реакция на пазарите и паниката на потребителите налага на Meta да действа. Технологичният гигант заявява, че не заплашва, че ще напусне Европа. Уточнява, че просто е предупреждавала за рисковете пред дейността ѝ – нещо, което се изисква от SEC в годишните доклади за всяка една публична компания.

Все пак допълва, че американският бизнес се нуждае от ясни правила, поради факта, че в момента регулациите за опазване на данните в САЩ и ЕС си противоречат. Това налага невъзможността за техния трансфер от сървири от едната страна към другата страна на Атлантическия океан.

Проблемът е, че Meta използва по-леките регулации за опазване на данните в САЩ, за да може да ги продава на трети лица. При прехвърлянето им от сървърите в Ирландия към Щатите се заобикаля GDPR. ЕС затвори тази вратичка, с обявяването на Privacy Shield-а за невалиден.

Опитът на Meta да окаже влияние върху американските институции за някакво решение, засега постигна обратния ефект. Европа втвърди позицията си, а от своя страна в САЩ се обсъждат идеи как да се пренесе GDPR рамката. Нещо, което ще накара Meta да пренареди бизнес модела си. Това ще се наложи да направят Amazon и Google ако стигнем до там. Ще видим какъв път ще изберат американските политици.

The post Как Ирландия „изгони“ Facebook от Европа appeared first on TechTrends България.

Ще разполага не с три, а с цели четири модула за обработка на изображенията. Тоест, те ще се използват изцяло от камерите, като се увеличава значително изчислителните способности на процесора в това отношение. Стигаме и до черешката на тортата – новият модул е отделен от останалите и е винаги включен.

Той позволява на предната камера да работи непрекъснато и активно да търси за вашето лица, за да знае дали да отключи смартфона. Казано с други думи и официално – умният телефон ще има нон-стоп активиран сензор. Това ще става хардуерно и отваря множество въпроси относно личната неприкосновеност и киберсигурността.

Добрите намерения

Qualcomm представят тази възможност, като високотехнологично улеснение. Когато предната камера засече лицето на притежателя си тя ще отключи смартфона. Показани са примери как докато готвите можете да проверявате рецептата на устройството си, само като го погледнете, без да се налага да го активирате ако сте с нацапани ръце. В същия момент, когато не гледате към него, екранът се изключва, за да пести батерия.

Иронично, Qualcomm представя възможността за непрекъснато активна камера като защита на вашата лична сигурност. Така например, настоящите смартфони остават отключени, като ги оставите. При активно проследяване на лицето ви с новите процесори, това ще става автоматично, когато сензорът престане да го засича. При друг пример, ако смартфонът отчете, че не само вие гледате екрана, в зависимост от настройките и показаната информация, може да се изключи или да скрие по-лични данни.

На много пръв и повърхностен прочит, новата функционалност на Snapdragon 8 Gen 1 изглежда практична. Доста хора предпочитат лицево разпознаване за отключване на устройствата, защото е бързо и не изисква от тях специални действия. Добавянето на възможност за активно проследяване ще забърза допълнително този процес.

Въпросът за „Големия брат“

Също има доста хора, които се страхуват от факта, че техните лични устройства разполагат с камери, които могат да ги следят непрекъснато. До голяма степен по този начин може да се реализира антиутопията от книгата „1984“ на Джордж Оруел, в която всеки е следен по всяко време. Доста хора, включително някои експерти по киберсигурност препоръчват дори да се залепят лепенки на уеб камерите на лаптопите. Като предпазна мярка, ако някой е проникнал в компютъра и е решил да ви наблюдава.

Всъщност ние вече сме жертвали частично своята лична неприкосновеност, като микрофоните на смартфоните са винаги включени. Това е факт, откакто има гласови асистенти и поне по дизайн, те следят за конкретна ключова фраза, за да се активират. Това, както и прекалено насочените реклами, които някои потребители получават, засилва опасенията, че все пак може да сканират и за други думи и фрази, които да се ползват за рекламна цел. Засега, това остава в рамките на градските технологични легенди, но показва възможностите ако някой проникне в устройството ви, то той може да го използва като подслушвателно такова.

Добавянето на камера към микрофона ще разшири неговите шпионски възможности. Опасността от това присъства и сега, но пак зависи, дали хакерите ще успеят да активират тези компоненти. Което може да се проследи като се видят кои приложения до достъп на кои функции имат в смартфона ви.

Уверенията на Qualcomm

Qualcomm се опитва да разсея тези опасения още с началото на презентацията си за новия модул в Snapdragon 8 Gen 1. В него изрично се споменава, че той е отделен от останалите в специална и по-сигурна част на процесора. Така се създава не само по-лесна софтуерна, но и хардуерна защита при атаки. Освен това, функционалността за непрекъснато включена предна камера ще може да се включва и изключва от потребителите.

Има и трети елемент, който Qualcomm не споменават – това е как производителите ще решат да се възползват от нея и по какъв начин. Някои ще предпочетат да я избегнат напълно, докато други – евентуално да засилят нейните функции. Като например да я включат по подразбиране или пък да я „закачат“ към някои от своите приложения.

Именно заради всичко това, идеята на Qualcomm е повече от странна и дори може да отвори вратата за сигурността в нашите смартфони. Защото може да е създадена тази функция с добри намерения, но да позволи реализацията на доста по-лоши и опасни такива. Отделно част от възможностите, които са показани при презентацията повдигат въпроси, дали всички от тях ще са практични.

The post Всевиждащото око на Qualcomm appeared first on TechTrends България.

Логично, компаниите, които чиито модели бяха замесени отрекоха всички обвинения. Както ще видим, част от обвиненията покриват технически изисквания, с които китайските производители са принудени да се съобразяват, когато продават на родна почва. Просто тези функционалности не са активни в регионите извън Китай.

Литовското разследване

Националният център по киберсигурност на Литва взима три 5G модела – Huawei P40, Xiaomi Mi 10T и OnePlus 8T. След което започват да преглеждат техните функции за надежден обмен на данни или други пропуски, които могат да доведат до изтичане на такива.

От трите, смартфонът на Xiaomi е с най-много въпросителни относно сигурността на данните, следван от опасения при Huawei. OnePlus не привлича интереса на литовските експерти, като според тях, при него няма потенциални проблеми със сигурността на данните.

Xiaomi създава притеснения покрай своя браузър по подразбиране Mi Browser, който се оказва, че има функционалност за филтриране на съдържанието и облачните услуги Xiaomi Cloud. При Huawei, очаквано това е отделният магазин за приложения AppGallery, който беше създаден, за да компенсира липсата на Google Play при устройствата на китайския гигант.

Браузър с екстра възможности

Mi Browser е най-интересното разкритие на литовските експерти. Той има вградена функционалност да филтрира определен тип съдържание и то за определен тип потребители. Според разследващите, това дава предпоставка за налагане на цензура и ограничаване на свободата на словото. Например, да се блокира съдържание, което включва определени ключови думи, като „Свободен Тибет“, „Тайван“ и др. чувствителни за китайските власти теми. Това е задължително изискване за производителите, ако искат техния софтуер да се предлага в Китай.

Литовските експерти признават, че функцията е деактивирана за устройствата на Стария континент, но изразяват опасения, че тя може да се активира дистанционно. В случая, конфигурационните файлове за нея са заложени в сървъри на Tencent в Сингапур, които Xiaomi ползва активно. Китайският гигант потвърди, че тази функционалност не е активна на други пазари извън местния. Любопитно е, че след регистрация в програмата Xiaomi User Experience – данните от Mi браузъра се препращат на две места. Едното е в европейските сървъри, другото са тези в Сингапур.

Обичайният заподозрян Huawei

Изненадващо в разследването на Литва Huawei заема второ място по опасения за киберсигурност. Китайският гигант е традиционният обект на подобни атаки от страна на САЩ и някои от най-верните им съюзници. „Прегрешението“ сега е AppGallery и фактът, че целия софтуер на P40 минава през този магазин. Още при появата му, някои специалисти по киберсигурност предупреждаваха, че всичко извън лицензирания Android и Google Play може да крие опасности.

Основната причина за това е процесът по одобрение от страна на американския гигант, което дава поне някакви гаранции, че приложенията не са вируси. Литовските специалисти сега предупреждават, че ако някоя програма не бъде намерена в AppGallery, магазинът препраща към друг, откъдето то да бъде свалено. Това увеличава рискът от потенциален пробив през компрометирани приложения. От друга страна е начин на Huawei да компенсира липсата на някои от популярните такива в своя магазин.

Лесно преодоляване

Изводите от доклада са едновременно интересни, но не са повод за паника. Както споменахме, за рисковете при AppGallery се знаеше от самото пускане на магазина. Опасенията многократно са опровергавани от Huawei, а и досега не са твърдо потвърждавани от киберспециалистите.

За проследяващите алгоритми в различните китайски софтуери – също. Последните обикновено са деактивирани извън Китай. Има изключения, но те са редки случаи. Например, партида смартфони Nokia, които при включване директно изискват регистрация в Китай. Причината, е че тези модели са били предназначени за този пазар и са били доставени по грешка в Европа.

Xiaomi лесно може да се преодолее проблема – просто се инсталира алтернативен браузър. За китайските производители като цяло може да се избегне регистрацията към облачните им услуги. Това не винаги може да бъде решение, като например за фитнес гривните такава стъпка е задължителна. При Huawei имаме по-сериозен проблем, тъй като моделите им от последните две години нямат много алтернативи, които не са под контрола на китайския гигант.

Трябва да се отбележи и факта, че Google и Apple също изнасят данните си в свои центрове за данни. Европейските регулации намалиха теча на информация отвъд Стария континент, но това не пречи на някои компании да се опитват да ги заобикалят частично.

The post Опасни ли са за киберсигурността смартфоните на Xiaomi и Huawei appeared first on TechTrends България.

„Ябълковият“ гигант продължава тази традиция и „в името на потребителите“ наложи няколко нови ограничения чрез последната версия на мобилната платформа. Най-големите от тях включваха, възможността на собствениците на iPhone да отказват възможността тяхното поведение да бъде следено от разработчиците и от други фирми с маркетингова цел. Това са основите върху които се крепи съвременната дигитална реклама.

Резултатите вече са видни около три месеца, след като промените в iOS влязоха в сила. Едва една трета от потребителите на iPhone и iPad са позволили на разработчиците да предоставят поведенчески данни. Това кара рекламодателите да се отдръпнат от платформата и да се фокусират основно към Android. Екосистемата на Google буквално се изхранва основно от реклама и подобни драконови мерки няма да бъдат предприети, освен ако интернет гигантът не бъде накаран от регулаторите.

Вятърът на промяната

По последни данни на рекламната платформа Branch Mrakets, цитирани от Wall Street Journal, по-малко от 33% от потребителите на iOS са дали разрешение да им бъдат следени данните. Погледнато по друг начин – повече от две трети от ползвателите на платформата не са се съгласили и реално в момента са недостъпни или трудно достъпни за рекламодателите.

В резултат на което, цените за реклама в iOS спадат драстично, заради невъзможността да се осъществяват насочени промоции. От друга страна, тези за Android се качват, защото стават основна и достъпна аудитория за рекламодателите. Липсата на достатъчно информация за публиката, намалява ефективността на рекламните кампании и прави подобни подходи по-малко атрактивни за компаниите.

Любопитното е, че тази тенденция не се забеляза веднага, след като Apple направи промените и пусна версията iOS 14.5 през април. Причината е тривиална – беше необходимо време за потребителите да ъпдейтнат устройствата си до нея. Въпреки, че Apple е доста последователна в това кои смартфони и таблети могат да ъпгрейднат операционната си система, това не се случва в рамките на няколко дни. В добрия случай отнема няколко месеца. Към края на юни например, над 70% от iOS устройствата в момента работят на версия, която включва промените свързани с поверителността на данните.

Дребните детайли

Трябва да се отбележат няколко детайла. Първият е, че както споменахме в началото, Apple не обичат по принцип рекламата. Затова те я допускат само до определени места в техния App Store и iOS. Ограничаването ѝ има ефект по-скоро за приложения, които традиционно събират много информация и я продават. Най-големият пример за това е Facebook и механизмът по който работят спонсорираните постове. Което обяснява, защо социалната мрежа води истинска война с Apple относно промените в iOS.

Негативен ефект може да има върху други приложения – като игрите например, където следенето на потребителското поведение е ключово за самото им функциониране. Ако играчите не позволят на гейм студиата да събират необходимата им информация, това може да повлияе върху клиентското обслужване и оптимизирането на заглавията.

Приходи и регулации

Apple доминира при формирането на приходите от техния мобилен магазин и екосистема. Те обаче се формират от постъпления от директни продажби или такива осъществени в самите приложения, а не от реклами. Затова при първите, технологичният гигант събира по 30% комисионна на всяка трансакция, докато при вторите такава няма.

С тази политика, компанията от Купертино не само, че удря за пореден път рекламодателите, но и се опитва да прокара своята политика за регулации. САЩ и Европа взимат все по-крути мерки за контролирането на технологичните гиганти и техните потенциално монополни практики. Apple е на мнение, че регулациите трябва да са в посока на защита на персоналната информация на потребителите. Което е в противовес на бизнес модела на Facebook и Google.

Проблемът е, че „ябълковият“ гигант попада под прицела на регулаторите именно, заради затвореността на своята екосистема, правилата които налага. Което тя използва след това, за да засили своите услуги, за сметка на конкурентни в App Store-а. Ако регулаторите наложат на Apple да отвори своята екосистема, това може да намали защитата на поверителността на потребителите. Изобщо може да стигнем до ситуация на омагьосан кръг.

The post Apple срещу рекламодателите – рунд пореден appeared first on TechTrends България.

Натрупаното през вековете напрежение на Балканите избухва по наистина жесток и скоростен начин, който създава и други прякори на региона. „Буре с барут“ е друго популярно наименование, което продължава да напомня за избухливия характер на нашия регион.

В края на 2020 г. ставаме свидетели не на местна, но на потенциална „балканизация“ – тази на технологиите и интернет. Процесите са задействани, първите крачки са направени, въпросът е дали ще се извърви пътя докрай или това фрагментиране ще остане само частично. Глобалната мрежа вече не е запазена марка само за САЩ, но нейното трансформиране от световна, може да стане в регионална.

Регулаторите по света вече открито говорят за регионален интернет и облачни платформи. Започна битка за съхранението на личните данни, а за малко да има разкъсване дори на технологичните стандарти. Част от тези процеси в някои държави са започнати преди години и приключени, но обхващането им на по-голямата част от Земното кълбо е тенденция, която ще има послествия за всички.

Apple в плен на дракона

Последният пример е с Apple, за която се разбра, че е изградила два центъра за данни в Китай, които да обслужват изцяло местни потребители. Това е едно от условията на компанията да може да оперира в най-големята по население в света страна. Този компромис ѝ коства всички защити на личните данни, както се разбира от пространна статия на New York Times от 17 май.

Основната цел на това упражнение е информацията, която китайските потребители ще генерират да не напуска страната. Рестрикциите на Пекин обаче не спират дотук. Те настояват за стриктен контрол и достъп до данните. Това включва премахването на пълното кодиране на информацията, за да може властите лесно да я разчетат. Първоначалното споразумение между китайското правителство и Apple е било друго – но осем месеца след това, компанията е предала ключовете за дешифриране.

По-ключово е друго драконово изискване – сървърите да се оперират от китайска държавна компания. В случая, това е Guizhou-Cloud Big Data (GCBD). Експертите на Apple упражняват само дистанционен мониторинг от САЩ, а на място са служителите на GCBD. Ако има молба от властите за предаване на информация за някой китайски потребител, те се обръщат към местната компания, а не към щатския гигант.

В поведението на Пекин няма нищо странно или изненадващо. Китай от години се слави, че е издигнала „онлайн стена“, като контролира до голяма част интернет трафика в страната. Повечето големи имена от бранша са забранени да оперират на нейна територия, защото не искат да отговорят на изискванията на властите. Такива са Google, Facebook, Discord и много други. Неслучайно, техните местни алтернативи са толкова популярни в страната.

Облачни региони

Китай не е единствена в това дигитално затваряне. Това е първият компонент на „балканизацията“ на технологиите, като все повече ставаме свидетели на регионализирането на интернета и потока на данни. Още по-краен пример за това е Северна Корея, в която глобалната мрежа е само локална, като целият трафик и съдържание е строго контролирано.

Русия налага подобни правила като Китай. Двете държави изградиха паралелна инфраструктура по начин, че да могат „да изключват“ трафика потребителите да продължат да получават базова свързаност и достъп до основните услуги. Всичко трябва да се базира на местни сървъри.

Точно затова, ключов фактор за постигането на подобна независимост е съхранението на генерираните данни в регионални центрове. Apple в Китай прави точно това, Русия има подобно изискване, а след регулациите на Европейския съюз (ЕС) от последните години в лицето на легендарната директива GDPR ефективно прави същото.

Има една съществена разлика в подхода между Русия и Китай спрямо този на ЕС. Това е, че Брюксел се опитва да предпази данните на своите граждани, като изисква те да се съхраняват на територията на Съюза. Регулаторите на Стария континент слагат стриктни правила за сигурността и обработването им. Русия и Китай го правят повече с цел да могат властите по-лесно да имат достъп до тях.

Във всички случаи, ако някоя компания иска да доставя наистина глобални интернет услуги, тя трябва да има има сървъри в десетина ключови региона. Вече не работи концепцията, че онлайн бизнес може да се базира само в една държава и да обслужва целия свят. Освен от чисто технически причини, по-близките сървъри, водят до по-високо качество, вече имаме и стриктно регулаторни такива.

По-бързи услуги

Регионализирането на интернет услугите и сървърите има своите предимства и недостатъци. Google успя да се наложи като изключително надеждна облачна платформа с разполагането на стратегически сървъри по целия свят. За много хора, отварянето на търсачката е най-лесния начин да проверят в какво състояние им е връзката.

Изграждането на още по-комплексни облачни платформи, като стрийминг услуги, облачен гейминг и др. превръща използването на регионализирани центрове за данни в ключов компонент. Още по-голямо значение придобиват подобни системи, когато заговорим за концепции, които искат минимално забавяне – като например автономни автомобили. Те отиват по-надалеч, като вкарват в уравнението и периферните изчисления (edge), които допълват изградените регионални центрове за данни. Затова Microsoft, Amazon и Facebook се опитват да навлязат в тези сфери по един или друг начин.

Цената на дигиталната суверенност

Недостатъците са няколко. Примерите на Китай и Русия ги очертават ясно. Първият е, че тази регионализация и изграждане на национален интернет позволява на властите да имат лесен достъп до информацията, която се обменя в дадена страна. Това повдига редица морални въпроси.

Вторият и по-голям проблем е, че в един момент глобалната мрежа може да се превърне в регионална. Тоест, вместо всички да имат достъп до всичко, връзката и информацията да бъде разпределена в отделни „балони“.

Северна Корея е най-яркия пример в тази насока, въпреки, че трудно може да се каже, че страната е включена реално към интернет. Освен определени бройки компютри, които са на висшите партийни членове или на специализирани подразделения. Китай е по-умерен пример, но и неговата „велика интернет стена“ става все по-висока. Местните потребители са силно ограничени до локално съдържание и услуги, като международното такова е силно филтрирано.

Създаването на балони в САЩ и ЕС засега е малко вероятно, поне не и на толкова плътни. Брюксел засилва своите технологични регулации, особено в сферата на облачните и интернет платформи. Вдигането на мерника на онлайн гигантите, като Google, Apple, Amazon и Facebook, може да ги накара да променят типа съдържание, което предлагат на европейските си потребители или дори да напуснат региона. Някои щатски новинарски сайтове директно режат по геолокация читатели от Стария континент, защото не им се занимава с регулациите по GDPR, например.

Процесите по „балканизация“ на интернет вече са задвижени, въпросът е дали ще бъдат докарани до крайност. Ако това се случи то тогава интернетът ще трябва да се преименува на интранет (вътрешна мрежа – бел. ред.).

The post „Балканизацията“ на глобалната мрежа appeared first on TechTrends България.