Това се случва дори още докато „Булсатком“ се води независим играч. Финансовата и имиджова нестабилност на сателитния оператор доведе до неговото бавно обезкръвяване. Още през 2022 г. той загуби лидерската си позиция в сегмента на платената телевизия, а през изминалата се срива на трето място. Но това не са единствените размествания, които се случват. През 2023 г. „Йеттел“ също губи дългогодишното си второ място по брой мобилни абонати. Което подчертава още една индикация за задаващ се двуполюсен модел, доминиран от „А1 България“ и „Виваком“.

Общите тенденции за целия телеком пазар се запазват положителни. Приходите от телекомуникационни услуги през 2023 г. се увеличават със стабилни темпове, въпреки, че е достигнат до тавана от абонати в повечето сегменти. Всеки растеж вече е за сметка на конкурент и битката за клиенти само ще се ожесточи.

Много на хартия, малко на пазара

Тенденцията за увеличение на обема на пазара се запазват през 2023 г. През изминалата година има общ приходите на приходите с 12.6% до 3.803 млрд. лева. След по-умереното му увеличение през 2022 г. от 7.2%, постъпленията на телекомите се завръщат на зелени стойности от над 10%. Секторът запазва позицията си спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от миналата година – неговият дял в българската икономика се увеличава минимално до 2.1%.

Фиксираните услуги са основният двигател на растежа на телеком пазара.  Приходите от доставка на интернет на дребно се увеличават с близо 25% и вече са 427 млн. лева. Тези на платена телевизия също нарастват с малко под 14% до 502 млн. лева. Ако се запазят тези темпове, скоро фиксираният сегмент на дребно ще достигне 1 млрд. лева годишни постъпления.

При мобилните услуги, преносът на глас е с почти константни показатели. Увеличението на приходите е при мобилния интернет, което е нормално, предвид факта, че телекомите продължават да монетизират 5G скоростите. Ръстът през 2023 г. е от около 15% до 1.194 млрд. лева.

По-любопитна е ситуацията с компаниите, които оперират на телеком пазара. Мобилните оператори са редуцирани до тримата големи, но при фиксирания сегмент броят на доставчиците остава сравнително висок. Компаниите, които се занимават да предоставя интернет са 656. Предвид голямата консолидация през последните години, броят им остава висок, през 2009 г. например са били 724. Ситуацията е по-различна при доставчиците на платена телевизия. Те вече са 250 или по-малко от половината спрямо 2009 г. В разбивките по сегменти ще видим, че макар малките оператори да са много, все повече приходи отиват при няколкото големи играча.

Докладът на КРС вече обръща леко внимание на аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Все още сегмент „Колокиране“ влиза в перо „Други“, но вече имаме някакви ориентировъчни данни за него. Според КРС през 2023 г. приходите от съвместно ползване, колокиране, предоставяне на физическа инфраструктура и други са се увеличили с 64% на годишна база.

Нестабилната мобилна троица

След като мобилният сегмент се изчисти от „призрачните“ играчи – оператори, които бяха такива само на хартия, се очакваше, че няма да има големи движения. Както и, че този тип услуги ще се стабилизират. През 2023 г. обаче сме свидетели на първото голямо разместване от 15 години насам. „Йеттел“ загуби второто си място по брой абонати, което вече се заема от „Виваком“.

Наследникът на „Теленор“ и „Глобул“ е с дял от 31.4% или отчита минимален спад от 0.7 процентни пункта на годишна база. „Виваком“ подобрява своята позиция от 31.2% на 32.4% и излиза на второто място. Лидер продължава да е „А1 България“ с 36.2%, но компанията отчита лек спад от 0.5 процентни пункта на годишна база. Това се случва при почти непроменен по обем потребители пазар. За последните пет години, мобилните абонати варират в рамките на 8 милиона.

Настигането и задминаването на „Йеттел“ от „Виваком“ е лесно проследимо през последните три години. Преди това двете компании успяха да постигнат частичен паритет и да се поддържа сходна дистанция. „Виваком“ постигна лек ръст, докато „Йеттел“ сходен спад и така през 2023 г. си размениха позициите. Много лекото понижаване на абонатната база на „А1 България“ създава предпоставки, че в един момент лидерът може да се окаже в позиция на изравнени показатели с новия подгласник.

Тази тенденция трябва да е и леко притеснителна за „Йеттел“. През 2013 г., когато Telenor купи компанията, амбициите бяха да се борят за лидерската позиция. Не успяха да го постигнат на база абонати, но това се случи при приходите. От тази гледна точка „Йеттел“ продължава да е номер едно при постъпленията. През 2023 г. компанията привлича 40.7% от мобилните приходи. По този показател „А1 България“ и „Виваком“ са почти равни – 29.9% срещу 29.4%. Което означава, че „Йеттел“ успява да монетизира по-добре своите клиенти, докато другите два телекома се опитват да постигнат повече маса и субсидиране на фиксираните услуги.

Телевизията – последното потъване на „Булсатком“

През 2022 г. „Виваком“ детронира дългогодишното царуване на „Булсатком“ при платената телевизия. През изминалата сателитния оператор продължи да потъва и вече е на трета позиция, като беше задминат от „А1 България“. В подадените към КРС данни е записано, че абонатите на дългогодишният лидер са паднали под 445 хил. или 22.2%.

Настоящият властелин на платената телевизия запазва първата позиция. „Виваком“ е със 728 хил. потребителя. Което прави дял от 36.3% или над една трета от целия пазар. Следва „А1 България“ с 548 хил. потребители и дял от 27.3%. Всички останали играчи имат общо 14.2%, който се разпределя между 247 компании общо. Казано по друг начин – отвъд трите основни ТВ доставчика, влиянието и пазарът на останалите е редуциран до под една шеста от всички потребители.

Третият мобилен оператор навлезе в този сегмент, но за 2023 г. подадените данни в регулатора са за скромните 5 775 клиента. В тези от самия финансов отчет от компанията-майка PPF Group има огромно разминаване. За 2023 г. според годишният доклад на доскорошния чешки холдинг са посочени малко под 35 хил. абоната на ТВ за българското звено на „Йеттел“. Разликата идва най-вероятно, затова, че се броят и само потребителите на приложението за телевизия, докато тези на КРС – преките инсталации към телевизори през кабел.

КРС подчертава, че „Виваком“ бележи ръст от 3.4% пункта на абонатите на годишна база. От регулаторът подчертават, че то се дължи и на придобиванията на малки оператори през 2023 г. Но без да се уточни каква част е вследствие на консолидацията и каква на „обезкръвяването на „Булсатком““. „А1 България“ бележи ръст от 0.9%, които идват органично – тоест са привлечени като изцяло нови клиенти или такива от конкуренцията. Предвид ситуацията, логично е основният да е „Булсатком“.

Създаденият прецедент

Свиващият се брой потребители на сателитния оператор е на законовия ръб дали придобиването му от „Виваком“ ще създаде господстващо положение. При данните от 2022 г. сборът от абонати на двете компании минава с много малко прага от 60% дял – 61.1%. Актуалните за 2023 г. показатели го поставят под това ниво, като сега той е 58.5%.

Ако United Group, компанията-майка на „Виваком“, беше изчакала с обявяването на сделката, можеше тя да се защити без да се изкривява статистиката. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри придобиването, като прие мотивите на балканския телеком.

Но това създава опасен прецедент, тъй като в тях се приема, че данните които събира и анализира КРС не са достатъчни. Използват се и външни такива, като се включват и абонатите на стрийминг услуги и тези от „сивия сектор“. Първите понякога са част от т.нар. дигитални позиции на големите телекоми и реално могат да бъдат и техни клиенти. Разминаването между данните на КРС и тези на „Йеттел“ за 2023 г. при ТВ абонатите, също повдига въпроса дали не трябва да се правят промени.

При добавянето им сумарния пазарен дял на „Виваком“ и „Булсатком“ беше свит до 40.1%. Това размиване на пазара, позволи на United Group да получи одобрение от КЗК, но създава прецедент и поставя под въпрос бъдещи тълкования на пазара. Както и събирането на данните от ресорния регулатор и самата законова рамка.

Оскъдният стрийминг

Разминаването на данните на „Йеттел“ обаче загатва, че сегментът на стрийминга и на отделните платформи само за онлайн ТВ не е за пренебрегване. Проблемът е с достоверността на данните. Тези предоставени от United Group са събрани от консултантската фирма Ernst&Young (EY) и са за 2022 г. Според тях 560 хил. са абонатите на стрийминг платформи у нас за посочения период.

Водеща платформа е и световният лидер Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max (ребрандиран само на MAX) със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Всички тези данни обаче не идват от самите платформи, а от външен консултант. Затова и КРС няма как да ги вземе предвид, поради съмнения в тяхната прецизност.

TechTrends получи данни за второто тримесечие на 2024 г. от онлайн платформата JustWatch. Тя предоставя възможността да се гледат няколко стрийминг услуги на едно място и в България разполага с около 30 хил. потребителя. На базата на тази извадка, информацията за лидера е идентична с данните предоставени от EY. Това е Netflix с 35% пазарен дял. Но след това започват големите размествания. Max е втори с 18%, което е далеч от 26% отчетени от EY. Трети са Amazon Prime със 17%, пети и шести са Disney Plus и Apple TV+ с изравнение позиции от по 8%.

Разминаването може да идва по няколко направления. Говорим за различни периоди – проучването на EY е за към края на 2022 г., докато това на JustWatch е сравнително актуално за средата на 2024 г. Отделно информацията на втората се базира на извадка от 30 хил. потребителя, което ако приемем данните на първата за достоверни, прави само 5% от целия пазар.

Всичко това показва, че без получаване на точния брой абонати от самите стрийминг услуги, този сегмент няма как да се отчете акуратно. Дори и тогава, част от плащанията ще минават през т.нар. „дигитални позиции“ на трите основни телекома. Което допълнително ще изкриви представата ни за пазара.

Крепостта „Фиксиран интернет“

Домашният интернет е все още единственият сегмент, в който малките играчи имат значителен дял. Макар и той прогресивно да намалява през годините. Приходите се увеличават до 1.68 млрд. лева, което е ръст с над 18% на годишна база. Лидерът „Виваком“ добавя 0.9 процентни пункта към дела си, който вече е 32.2%. „А1 България“ не остава по-назад, като увеличава своите позиции с 0.6 процентни пункта до 28.4%.

„Булсатком“ е трети, но много далеч с 5.4% пазарен дял и около 136 хил. абоната, коото най-вероятно ще се влеят във „Виваком“ след като придобиването е финализирано. Малките интернет доставчици съставляват 33.9% от пазара на база абонати и 44% на база приходи. Това влияние обаче е разпределено между 653 компании (без да броим водещите три). „Йеттел“ разполага с 69 хил. интернет потребителя през 2023 г., което го поставя с около 2.6-2.7% дял. В следващия доклад на КРС той ще е най-вероятния трети играч.

При наетите линии на дребно има интересни размествания. „Виваком“ властва в наличната инфраструктура до краен клиент с дял от 71.5%, но само 47% от приходите. Усилията на „Нетера“ на този пазар ѝ печелят второто място на база линии с 10.5%. Но на база приходи, „А1 България“ е пред нея с 18.6% срещу 8.8%. Ситуацията при този пазар на едро винаги е бил по-различен, като тук лидерите се запазват и това са „Новател“ и „Нетера“. „Виваком“ обаче подобрява значително позициите си, покрай придобиването на „Телнет“.

По пътя към двуполюсния модел

С приключените сделки за консолидация на пазара, в досегашните ни анализи говорихме за триумвират – пазар, доминиран от трите големи оператора. Започват да се появяват индикации, че в средно и дългосрочен план може да говорим за двуполюсен модел. В него двата напълно конвергирани телекома си поделят лъвския пай, а другите – каквото остане.

Причината за смяната на прогнозата е в заслабващата позиция на „Йеттел“. Компанията тръгна да изгражда конвергирана услуга от нулата и да разчита на нея основно на мобилната си инфраструктура. Елиминирането на основните независими играчи във фиксирания сегмент засилва позициите на другите два големи телекома.

„Йеттел“ все още е слаб във фикса, като ще влезе в Топ 3 при интернета, само заради елиминацията на „Булсатком“. Под или около 3% е нищожно нисък резултат, като ще трябва да се конкурира с фрагментирани потребители по малките оператори или с вече установените двама лидери. При платената телевизия тепърва ще видим дали „Йеттел“ дори ще успее да се пребори за третото място. Дори и да успее, преднината на „Виваком“ и „А1 България“ е огромна. Шансовете да се доближи бързо през следващите години са минимални, но може да събере достатъчно дял, че да диверсифицира поне частично приходите си.

Бъдещето на пазара няма да зависи от „Йеттел“, а по-скоро от продажбата на United Group. Собственикът на „Виваком“ в момента приема необвързващи оферти, а намеренията са да се намери купувач ако не на цялата група, то на някои пазари, тя може да продава и на други желаещи. Един от потенциалните кандидати е новият мажоритарен собственик на „Йеттел“ – арабският Etisalat. Ако той вземе United Group на ниво група, то за звената в България и Сърбия ще е по-сигурно да се намери отделен купувач, заради потенциалната концентрация в мобилния сегмент. Неслучайно, от индустрията коментират, че в телеком сектора никога не се скучае.

The post За последно с „Булсатком“ – българският телеком пазар през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ отчита стабилни ръстове по всички показатели, като във вече упоменатите фиксирани сегменти – те са най-значителни. Приходите се увеличават най-вече заради поредната година на индексация на плановете. Тази тенденция се следва и от основния конкурент на компанията – „А1 България“, докато при „Йеттел“ръстът на постъпленията е по-скромен. Печалбата също нараства, но с по-плавни темпове.

В рамките на United Group, „Виваком“ продължава да е лидер по генериране на печалба, като отговаря за 30% от нея в рамките на целия балкански конгломерат. Българският телеком е втори в тежестта на приходите, след гръцкото звено Nova. Двете заедно доминират финансовите резултати на United Group с кумулативни 52% от всички приходи и 57% от печалбата на групата.

Пълният отличник

През 2023 г. „Виваком“ отчита ръст по всеки от важните показатели за индустрията. Приходите се увеличават до 646 млн. евро или с 9% на годишна база. Като основна причина във финансовия доклад на United Group е посочена индексацията на плановете през последните две години. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) се увеличава с малко под 6% до 294 млн. евро.

Абонатите също се увеличават стабилно. Мобилните такива се увеличават за поредна година. През 2023 г. ръстът е с 4%, което е внушително предвид високото проникване на този тип услуги и силната конкуренция между трите телекома. Мобилните потребители на „Виваком“ вече са 3.354 млн. и изпреварват „Йеттел“ за първи път откакто компанията стартира като трети GSM оператор през 2009 г.

Както отбелязахме, придобиванията засилиха доста клиентите на фиксирани услуги – платена телевизия и домашен интернет. Първите се увеличават с 26% до 607 хил., а вторите с 18% до 721 хил. клиента. Към ТВ абонатите прибавяме и тези, които ползват DTH услуга (сателитна телевизия), които също нарастват с 8% до 282 хил. Точно те ще са основния източник на нови потребители след придобиването на „Булсатком“. То беше финализирано през февруари 2024 г. и затова не влизат в отчета за 2023 г.

Средномесечният приход от абонат (ARPU) също се качва с 11% от 10.6 евро на 11.8 евро. Така, по този показател, „Виваком“ излиза начело, след дългата доминация на „Йеттел“. Телекомът отчита и леко увеличение на капиталовите инвестиции с 8% до 114 млн. евро. Това се дължи на отпуснатите в края на 2023 г. нови честоти в спектрите 700MHz и 800MHz, след над десетилетие преговори с институциите.

Българският пазар на тримата големи

С осветляването на финансовия отчет на „Виваком“ вече разполагаме с данните за 2023 г. на трите основни телекома в страната. „А1 България“ продължава да е лидер по приходи със 750 млн. евро. „Виваком“ обаче увеличава преднината пред третия „Йеттел“. Последният телеком все още страда от факта, че тепърва започна да развива фиксирани услуги (предлагане на платена ТВ и домашен интернет). Те са в основата на ръста на приходите на телекомите през последните няколко години. Както и те имат допълнителна тежест при индексацията.

Това оказва влияние и на EBITDA. Двата водещи и отдавна конвергирани телекоми са рамо до рамо с 304 млн. и 294 млн. евро съответно за „А1 България“ и „Виваком“. Докато „Йеттел“ е само наполовина със 151 млн. евро EBITDA. Дори като съотношение с приходите (т.нар. марж) доскорошният основно мобилен оператор е само с 30% срещу 40% и 45% съответно за „А1 България“ и „Виваком“.

„А1 България“ продължава да е стабилен лидер на мобилния пазар с 3.77 млн. абонати. Промяната през 2023 г. бе рокадата на втория и третия, за която вече споменахме. „Виваком“ изпревари „Йеттел“ по мобилни клиенти, след като последните години отчита стабилно увеличение на потребителската си база. „Йеттел“ е на приливи и отливи, като последната година се сви с минималното 1.9% до 3.23 млн.

На фиксирания пазар, доминацията на „Виваком“ започва да се усеща. Компанията има 889 хил. клиенти на платена телевизия. За съжаление „А1 България“ спря да публикува данни по този показател и ще чакаме през лятото обновяването на публичния регистър на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за да ги попълним. Но през 2022 г. телекомът разполага с 536 хил. При интернет абонатите „Виваком“ е лидер със 721 хил. клиента срещу 526 хил. за „А1 България“. „Йеттел“ тепърва прохожда в тези сегменти, като разполага с 69 хил. интернет клиента и 35 хил. на платена ТВ.

The post „Виваком“ през 2023 г.: Фиксирана доминация и мобилен напредък appeared first on TechTrends България.

Така скрито зад актуалната геополитическа обстановка, Вашингтон за пореден път се опитва да атакува китайската платформа. Това е и вторият закон, който Долната камара на Конгреса приема в рамките на малко повече от месец. Предходният законопроект обаче буксува в горната – Сената и без неговото одобрение няма да може да достигне до парафиране от страна на президента и съответно да влезе в сила.

Този път, конгресмените са направили промени, които да го направят по-лесен за преминаване на следващото законодателно ниво. Но и гласуването му заедно с останалите за военните помощи, ще накара Сената да не се мотае и да го гласува анблок или казано иначе – вкупом. Ако този път премине, то ByteDance – компанията зад социалната мрежа ще трябва да продаде дела си в американското звено на местна компания или платформата ще бъде забранена в САЩ.

Продажба или забрана

В двата проектозакона е предвидено горе-долу едно и също нещо. Конгресмените дават ултиматум на ByteDance, че трябва да продаде американските си операции на местна компания или е заплашена от пълна забрана на нейната социална мрежа. Разликата е повече в техническите детайли.

Във втория законопроект, срокът за изпълнението на потенциална продажба е вдигнат от шест на девет месеца с опция за удължаване с още три месеца. Така, се дава двойно повече време на китайската компания да намери купувач и да осъществи трансакцията. Конгресмените смятат, че това ще е по-приемлив и реалистичен за изпълнение вариант. В Камарата на представителите и двете предложения бяха приети доста положително от републиканците и демократите.

Опаковането му заедно със „санкциите срещу Русия, Иран и Китай“ се налага, за да може да се избегне забуксуването му в Сената. Както се случва с предходния законопроект. Горната камара на Конгреса трябва да гласува всичките приети от Долната камара документи в бърз порядък, ако искат да се предоставят военните и финансови помощи на Украйна, Израел и Тайван. Ако законът за TikTok беше самостоятелен, то тогава сенаторите можеха да го оставят за по-натам. Което означава ново протакване във времето, заради планирани отпуски на редица сенатори и работни ангажименти на други.

Иновации извън контрол

Предложението за забрана или продажба на TikTok се поставя за пореден път на масата. Идеята циркулира още от втората половина на 2020 г., когато все още администрацията на президента Доналд Тръмп беше вдигнал мерника на социалната мрежа. Ексцентричният републиканец вече попари със санкции технологичния гигант от Китай Huawei, най-вече в сферата на смартфоните и донякъде в развитието на 5G мобилните мрежи.

TikTok набра голяма скорост, особено сред младите и подрастващите. Тайната зад неговия успех се крие в супер лесното за създаване и консумиране видеосъдържание, както и в доста успешните алгоритми за препоръчвания. Социалната мрежа продължи с бурното си развитие и след опитите от 2020 г. за нейната забрана. Към края на миналата 2023 г., TikTok разполага с над 1.7 млрд. потребители в целия свят, от които 107 млн. са в САЩ.

По-важното е, че според различни изследвания от 2021 г. и 2022 г. над 65% или две трети от младите американци ползват китайската социална мрежа. Опасенията на Вашингтон са, че платформата представлява опасност за сигурността на страната. Зад тези общи думи всъщност се крие страхът, че социална мрежа от Китай ще се превърне в лидер в свободното споделяне на информация в САЩ.

Останалите опасения са свързани с личните данни на американските граждани. ByteDance направи доста мерки последните години, в това как съхранява и обработва информацията събирана в САЩ. Въпреки уверенията на компанията, политиците не вярват, че няма възможност данните да изтекат в Китай по един или друг начин.

Справяне с конкуренцията

Още през 2020 г. беше поставен сходен ултиматум, макар и тогава не подкрепен със закон. Кандидатите за купувач бяха Microsoft и Oracle, но постепенно пропаднаха преговорите. Ябълката на раздора бяха алгоритмите за препоръчвания.

Американските гиганти и донякъде правителството настояваха те да бъдат предадени на местните компании. ByteDance искаше да опази и само да предостави на щатските дружества да оперират платформата и личните данни на потребителите.

Така, всъщност идеята за продажбата на компанията е доста проста – взимане на алгоритмите за препоръчвания. TikTok е един от малкото крайни потребителски примери, в които китайски разработчик успя да изгради софтуер, който превъзхожда американските аналози. И който се възприема изключително добре от западната аудитория.

Политическата палачинка

Смяната на властта в Белия дом през 2021 г. отложи във времето казуса с TikTok. Нарастването на напрежението между САЩ, Русия и отново Китай обаче върна темата отново на дневен ред. Този път бившият президент и настоящ кандидат за такъв на републиканците Доналд Тръмп заема напълно противоположна позиция. Сега той е против забраната на TikTok.

Аргументацията му е изцяло политически мотивирана. След изборите през 2020 г. предаването на властта между Тръмп и Джо Байдън премина доста турболентно, което доведе до цензурирането на все още действащия президент в редица социални мрежи като Twitter и Facebook. След това, милиардерът поведе „кръстоносен поход“ за опазване на свободата на словото.

С което позицията на Тръмп спрямо TikTok се обърна на 180 градуса. Сега, той смята, че забраната на китайската социална мрежа ще обслужи само и единствено Meta и ще навреди на конкуренцията в сектора. Както и ще понижи свободата на изразяване онлайн. В същия момент, настоящият президент Джо Байдън е готов да подпише указа за закона за забрана на TikTok, ако Сенатът приеме законопроекта. С други думи, в момента всичко е в ръцете на Горната камара на Конгреса и ще се разбере напълно през идните седмици. Ако той бъде приет, ще видим и реакцията на ByteDance относно потенциалната продажба на американския си бизнес.

The post Поредният опит за забрана на TikTok в САЩ appeared first on TechTrends България.

Придобиването за момента е само обявено и тепърва ще преминава през регулаторно одобрение. Останалите два телекома няма да позволят толкова лесно подобна концентрация на пазарен дял и инфраструктурен ресурс. Те скочиха „на нож“ при предходната новина, че „Виваком“ ще получи фиксираната мрежа на „Булсатком“ след поредица от противоречиви трансакции.

Пълното придобиване на сателитния оператор ще отвори доста въпроси относно конкуренцията, особено в сегмента на платена телевизия. „Булсатком“ беше последният независим играч на българския пазар, който да не е част от основното трио оператори. Компанията обаче изпадна във финансов колапс преди няколко години. След редица трансформации и борба за власт, сагата с „Булсатком“ е на път да приключи. Нея сме я описали в поредицата озаглавена „Войната на розите“.

Очакван неочакван развой

Обявяването на сделката може да идва малко неочаквано, заради очакваната съпротива от другите два конкурента и потенциалните регулаторни главоболия. В същия момент, тя идва логично предвид начина по който се разви ситуацията около „Булсатком“ през последните няколко години.

След като Спас Русев спечели търга за сателитния оператор, се оказа, че парите за сделката са осигурени чрез заем от United Group – компанията-майка на „Виваком“. Той беше погасен с мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Мобилната беше комбинирана с тази на българския оператор, отделена и продадена на саудитския TAWAL. Фиксираната директно беше влята в тази на „Виваком“, като за нея все още се чака становище на КЗК.

Още с победата на Спас Русев за контрола над „Булсатком“ се повдигнаха съмнения, че българският бизнесмен ще влезе в ролята на „Троянски кон“ в компанията. Дни преди сделката да бъде обявена, той беше член на Управителния съвет на „Виваком“, а преди придобиването на компанията от United Group и основен акционер.

С неговото пристигане в „Булсатком“ се формираха две потенциални тези. Първата е, че сателитния оператор ще бъде постепенно „обезкървен“ от абонати, които ще се прелеят органично и с времето в основните телекоми. Втората е, че ще бъде продаден „на части“ на „Виваком“. С изсветляването на сделката за финансирането на придобиването с дълга през United Group се потвърди налагането на първата теза. Явно тя не е сработила напълно и сега се преминава към напълно краен подход – купуване на цялата компания.

Регулаторна защита

Така, въпреки неочакваното обявяване, заради очаквания регулаторен натиск, директното придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“ идва като логичен завършек на цялата история. Дали Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще позволи приключване на сделката е един много добър въпрос, на който тепърва ще търсим отговора.

Косвени индикации за стратегията на телекома може да открием в начина на осъществяване на купуването. „Виваком“ не придобива пряко „Булсатком“, а това става чрез компанията-майка United Group. Потенциална идея е балканската група да се опита да убеди регулаторите, че ще оперира сателитния доставчик отделно от своя основен телеком в страната. Така, ще се запази конкуренцията, но само на хартия.

Все пак, структурата на собственост на „Виваком“ беше изчистена и United Group седи прозрачно в края на веригата. С което дори двете компании да оперират независимо на българския пазар те ще се водят в някаква степен като свързани юридически лица.

Има и друг момент, United Group вече допуснаха прецедента, като получиха фиксираната инфраструктура от „Булсатком“ те я прехвърлиха веднага на „Виваком“. С което шансът да се повтори такава трансакция след финализирането е огромен. Независимо, че самата сделка е сключен от групата. Самите параметри, като точна сума и други условия все още не са известни, но може да излязат при регулаторното разглеждане и при изтичане на финансовите отчети на United Group.

Краят на ТВ конкуренцията

Финализирането на сделката ще означава почти сигурно край на конкуренцията при ТВ сегмента. „Булсатком“ разполага с пазарен дял от 26.7% през 2022 г. като абонати, по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). „Виваком“ измести сателитния оператор през изминалата година от лидерската позиция и сега разполага с дял от 32.9%. „А1 България“ е трети с 26.4%. Допреди 2017 г. „Булсатком“ разполагаше с близо милион абонати, а сега са се сринали до 542 хил. по данни на КРС.

При комбинация на двете компании, те ще разполагат с общ пазарен дял от 59.6% или малко под две трети от целия сегмент. „А1 България“ ще остане далече с една четвърт. Всички останали независими доставчици ще бъдат ограничени с 13% пазарен дял. Потенциалната доминация на ТВ пазара на компаниите на United Group ще бъде основния проблем в КЗК за разрешаването на сделката.

При домашния интернет ситуацията няма да изглежда толкова зле. „Виваком“ (или компаниите на United Group ако останат отделени) заедно ще контролират 37.8%, от които само 6.2% ще идват от „Булсатком“. „А1 България“ разполага през 2022 г. с 27.8% от пазара, а всички останали малки оператори – 34.6%.

„Булсатком“ излезе ефективно от мобилния пазар през миналата година, като продаде инфраструктурата си на United Group. Както и се отказа от лиценза си за честоти в 1 800MHz. Затова в този сегмент не се очакват дебати.

Изпуснатата възможност

Настоящият развой показва нова пропусната възможност за постигане поне на троен олигополен паритет. Ако собственикът на „Йеттел“ PPF Group беше успя да придобие „Булсатком“ щеше да получи добри позиции при платената ТВ и фиксирания интернет. Така щеше да има шанс за постигане на пълна конвергенция и да създаде трети голям конкурент на пазара.

Придобиването на „Виваком“ накланя везните напълно в полза на United Group. Затвърждаването на дуопола във фиксирания сегмент ще създаде проблеми на дългосрочно развитие на „Йеттел“. Мобилният оператор в момента играе като „виртуален“ доставчик на фиксирани услуги. Той не разполага с достатъчно инфраструктура до крайния клиент, а само с опорна за своята клетъчна мрежа.

Тъжната съдба на малките оператори вече беше предопределена след като не се постигна консенсус между държавата и различните играчи за развитието на виртуалните мобилни оператори (MVNO). Затворени само в рамките на ограничен кръг от абонати, често локализирани, те не могат да предоставят конвергентните и пакетни услуги на телекомите. Придобиването на „Булсатком“ просто ще елиминира последния независим от голямото трио играч на пазара. Сделката няма да започне процесите по елиминирането на малките, а само ще я приключи.

The post United Group придобива „Булсатком“ и става новия телеком лидер appeared first on TechTrends България.

На годишна база може да се направи анализ за „Виваком“, но със закъснение от почти година и то използвайки данни от няколко публични източника. Нещо такова ще се опитаме да формираме в настоящия обзорен материал. Приходите и печалбата на „Виваком“ са взети от публикувания в края на септември консолидиран финансов отчет в Търговския регистър. Данните за абонатите са взети от последния доклад на компанията-майка United Group, който покрива деветмесечието на изминалата година.

Като цяло, „Виваком“ отчита добър растеж през 2022 г., който е проследим и при другите два телекома. Специално при абонатите, компанията има значителен ръст, генериран най-вече от приключените едно след друго поредица от придобивания за последните две години. Телекомът купи няколко малки, но важни регионални кабелни и интернет оператора. За някои от сделките продължават съдебни спорове, но засега „Виваком“ надделява и при тях.

В крак със сектора

Резултатите на „Виваком“ за 2022 г. следват наложените тенденции за растеж на целия сектор, вече обявени от техните два основни конкурента. Приходите нарастват със 7.8% на годишна база до 596 млн. евро. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се увеличава с 11% до 278 млн. евро. В консолидирания отчет се предоставя нетната печалба и тя от своя страна нараства с 25% до 126 млн. евро. Прави впечатление увеличаването на повечето оперативни разходи, най-вероятно заради силната инфлация през 2022 г.

За сметка на това „Виваком“ намалява перото за персонала, като сумите за заплати се понижават с минималното 3 млн. лева, което предполага намаляването на броя на служителите през 2022 г. В отчета към Търговския регистър е записано и точно с колко от 5 054 на 4 548 души.

В публично достъпния документ имаме и доста подробна разбивка на капиталовите разходи. Тези за изграждане на мрежата са за 36 млн. лева за 2022 г., от които са изпълнени 14 млн. до края на миналата година. Още 6.8 млн. лева са за доставка на мрежово оборудване, от които е доставена една трета. Последното перо е за хардуер и софтуер, който през 2022 г. е на стойност 7.3 млн. лева. Общо, компанията е сключила договори за инвестиции на стойност 50 млн. лева (25.7 млн. евро), но повечето от тях ще бъдат доставени и изпълнени през следващи периоди.

Ефектите на вливанията и отделянията

Ситуацията с капиталовите разходи ще търпи известна промяна през настоящата 2023 г. Още през октомври 2022 г., „Виваком“ отделя мобилните си кули в дъщерно дружество „Юнайтед Тауърс България“. То, заедно с останалите подобни мобилни активи на United Group бяха продадени в края на изминалата година на саудитската TAWAL. В последния финансов отчет за шестмесечието (който ще разгледаме в последващ материал) е записано, че сделката е преминала регулаторно одобрение през август и вече е финализирана. Това ще премахне инвестициите в крайната мобилна инфраструктура.

По-голям ефект обаче имат вливанията на придобитите през последните две години по-малки кабелни и интернет оператори. През 2022 г. към структурата на „Виваком“ ефективно са добавени „Нет 1“, „КомНет София“ и „Цифрова Кабелна Телевизия“ (N3). Съдебната и регулаторна битка продължава за „Нетуъркс“, както и за придобиването на фиксираната мрежа на „Булсатком“, която беше прехвърлена в края на изминалата година.

Резултатът от тези придобивания обаче е доста явно видим при абонатите на „Виваком“. Във вече разглеждания от нас отчет на United Group за деветте месеца на 2022 г. компанията надминава бройката от 3 млн. потребителя на мобилни услуги – 3.197 млн. Големите скокове са при фиксираните абонати. Тези на платена телевизия се увеличават до 726 хил. и превръщат „Виваком“ в лидер в сегмента, изпреварвайки дългогодишния властелин „Булсатком“, което беше потвърдено в годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията. Потребителите на домашен интернет достигат 602 хил. и така се бетонира също лидерската позиция на компанията, като досега тя беше оспорвана между телекома и „А1 България“.

Загуба на ключова позиция

При сравняването на трите телекома през 2022 г. излизат някои интересни тенденции. Всички отчитат ръст на приходите и EBITDA. Изминалата година обаче формира още едно голямо разместване, за което имаше само косвени индикации, но вече те са потвърдени на годишна база. „Виваком“ вече не е лидер по по общи приходи в телеком сектора.

Той е изместен от „А1 България“, който отчита значителен ръст на постъпленията от над 11% за миналата година. Телекомът става лидер с приходи от 640 млн. евро, срещу 596 млн. евро спрямо своя пряк конкурент. Това се случва, въпреки, че „Виваком“ има възходяща траектория при абонатите на всички сегменти. В мобилния, компанията продължава да скъсява разликата, особено спрямо втория по клиенти „Йеттел“. Вече споменахме, че „Виваком“ е лидер при ТВ и интернет доставката. Компанията също така се изравнява с „Йеттел“ по средногодишен приход от абонат (ARPU) където и двете отчитат по 10.5 евро по този ключов показател.

Обяснението е просто – „А1 България“ придобива системния интегратор „Стемо“ през 2022 г., който засили постъпленията на компанията. Което превърна телекомът в лидер в тази нетипична за сектора ниша и показа една засега успешна стратегия за диверсификация на бизнеса. Както ще се уверим, тези тенденции продължават и през първата половина на 2023 г.

The post „Виваком“ през 2022 г.: На крилете на растежа от придобивания appeared first on TechTrends България.

От друга страна, разделянето на операциите на търговски и инфраструктурни при телекомите в България, Сърбия и Унгария, за PPF Group все още не дават съответните значими резултати. Новосъздадените дружества „Цетин“ засега обслужват само „Йетел“ операторите в посочените държави, без да са привлекли голямо количество външни клиенти.

Конкретно за българския мобилен оператор, той може да се похвали с доста неща през 2022 г. Стабилен ръст на печалба и приходи, лидер по последните в мобилния сегмент и удвояване на абонатите във фиксирания. Последната част на изречението е вярна – „Йеттел“ вече е значим играч в доставката на домашен интернет. От няколко дни, компанията вече предлага и интерактивна телевизия във фиксиран пакет и така вече е пълноценен участник на този пазар.

Мобилният първенец

Основната цел на норвежкият Telenor за „Глобул“, когато го придоби през 2013 г. беше да превърне операторът в лидер на мобилния пазар. Телеком групата постигна това няколко години по-късно, макар и само при приходите, но не и по абонати. Ребрандираният сега „Йеттел“ запазва тази позиция при това със сравнително комфортна преднина.

В презентацията на PPF Group е показано, че компанията е лидер с 37% пазарен дял за първите девет месеца на 2022 г. „А1 България“ е втора с 32%, докато „Виваком“ е с 31%. Мобилните приходи за цялата година са 320 млн. евро, което е ръст с близо 9% на годишна база. Както отбелязахме, ситуацията е различна при абонатите и това се задържа през 2022 г. Към края ѝ „Йеттел“ е втори с 3.5 млн. потребителя на мобилни услуги, докато „А1 България“ продължава да е лидер с 3.77 млн.

Цялостно приходите на компанията растат през изминалата година. Те се увеличават с малко над 7% на годишна база до 456 млн. евро. С което и средномесечния приход от абонат (ARPU) не се увеличава значително и в момента е на 10.1 евро. Ситуацията дори е с една идеа по-зле при капиталовите инвестиции – те се свиват от 41 на 31 млн. евро през 2022 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) нараства със 17% до 157 млн. евро. „Йеттел“ подчертава тенденцията при българските телекоми да имат по-слаб ръст на приходите, но да разчитат на по-голям темп на увеличение на печалбата.

Фиксираните мечти

За разлика от предишни години, все повече фиксираният сегмент ще бъде ключов за следене при компанията. „Йеттел“ пусна първо услугата за домашен интернет през 5G мобилна мрежа през 2011 г. Изминалата 2022 г. е първата пълна такава, в която този продукт е на пазара. На пръв поглед нещата са повече от добри – компанията отчита удвояване на фиксираните потребители до 42 хил.

Реалността е, че фиксираните амбиции на „Йеттел“ все още са в сферата на мечтите. Поне от гледна точка на приходите. Според финансовият отчет, те са едва 1 млн. евро или 0.002% от общите. Прекалено незначителен дял, но този ход е задължителен за компанията ако тя иска да запази потенциала си за растеж.

Нейните два основни конкурента от няколко години не разчитат на мобилния сегмент като източник на растеж. Вместо това, те залагат на фиксирания за такъв. Липсващото парче от пъзела се нарича платена телевизия. „Йеттел“ вече си го осигури, като пусна интерактивна такава в пакет с 5G домашния интернет. Ефектите от това действие ще ги наблюдаваме тепърва през настоящата и дори през следващата година.

„Цетин“ в търсене на бизнес модел

Изминалата година е интересна и от друга гледна точка – това е вторият пълен календарен период с финансови резултати за „Цетин“. Компанията е инфраструктурното звено на PPF Group, което оперира успешно и сравнително печелившо в Чехия. В България (и другите региони с Yettel бранда) ситуацията все още е противоречива.

„Цетин“ отчита успешна 2022 г. с минимален ръст на основните финансови показатели. Приходите нарастват с малко под 10% до 124 млн. евро, докато EBITDA се увеличава с 6% до 84 млн. евро. „Йеттел“ все още изкарва 3.6 пъти повече пари от инфраструктурното звено и малко под два пъти печалба. Съотношенито в Чехия например е съвсем различно. Там, О2 има само малко под два пъти по-голям приходен поток срещу местния CETIN, а EBITDA-та е доста близка до паритет – 458 срещу 375 млн. евро.

Ситуацията е същата и в останалите региони, в които брандът Yettel оперира. Това се дължи на две неща. Първо, чешкият телеком бизнес на PPF Group разполага със силна фиксиран бизнес и инфраструктура. Доста по-голяма от основно фокусираната върху мобилна такава в България, Сърбия и Унгария. Второ, все още CETIN в последните държави търси външни клиенти, на които да продава.

В България не липсват потенциални такива. „Булсатком“ обяви, че се интересува от подобна услуга, след като предаде своята мобилна мрежа на „Виваком“. При подписване на такова споразумение и по-важното – неговото реализиране, това ще превърне сателитния оператор в първия истински виртуален мобилен такъв (познат като MVNO). На българския пазар до момента търговска дейност развиваше само един – Bob. Той обаче беше вътрешногрупов бизнес в рамките на Telekom Austria Group, който е собственик на „А1 България“. Освен това, Bob просъществува сравнително кратко време – няколко години, като през 2016 г. беше напълно закрит.

Натискът за развиване на MVNO в България обаче се засилва, като малките оператори в момента се опитват да убедят регулатора да накара телекомите да отворят мрежите си по-лесно за тях. От една страна, отделянето на инфраструктурата от търговските дружества е голяма крачка в тази посока. „А1 България“ трябва да завърши през 2022 г. процесът по изнасяне на мобилната мрежа (кулите с базовите станции най-вече) в отделна компания. От друга страна, за да има MVNO освен мрежата, трябва да се сподели и лиценза за честотите, които тя ползва. В случая с „Цетин“ последните се държат от „Йеттел“, което може да затрудни преговорите за включването ан MVNO към инфраструктурата.

The post „Йеттел България“ през 2022 г.: Мобилен лидер с фиксирани амбиции appeared first on TechTrends България.

Таблетите може да се каже, че се отърваха леко в сравнение с хромбуците. Данните на IDC за двата типа устройства показват, че последните са почти в състояние на свободно падане. През 2022 г. те отбелязват спад от 48% на годишна база и вече се превръщат в изключително нишов сегмент. На техния фон, таблетите продължават да са сравнително голям елемент от потребителската електроника.

Новата икономическа, политическа и глобална обстановка ще наложи пълното преосмисляне на портфолиото на производителите. Те ще бъдат доста предпазливи и най-вероятно ще намалят и дори може да излязат от определени сегменти. Таблетите за момента изглежда, че ще продължат да са ключов елемент, но ситуацията с хромбуците може да не се окаже същата.

Все още важни

Таблетите отчитат продажби от 162.8 млн. бройки през 2022 г. Това е спад от 3.3% на годишна база. Все пак, понижението е доста по-приемливо от 11.3% при доставките на смартфони и 16.5% при PC-та. Също така, таблетите отчитат минимален ръст от 0.3% през празничния сезон или последното тримесечие, докато посочените два по-големи сегмента отбелязват спадове.

От IDC отбелязват няколко тенденции. Едната е, че водещите компании успяват да се справят с пускането на нови модели и с ограниченията във веригата от доставки на компоненти. Другата е, че някои от големите смартфон производители навлизат по-активно в този сегмент. Такива са дебютите на таблети на Xiaomi и Oppo.

От гледна точка на водещите компании, разместванията са очаквани. Apple запазва лидерската си позиция при таблетите със 7% ръст на доставките и 38% пазарен дял. Технологичният гигант, традиционно доминира този пазар, като останалите повече разчитат на хибридните решения. Apple също така стъпва на по-слабите представяния на останалите компании. Samsung остава втори с 0.8% спад на доставките до 30.3 млн. бройки и 18.6% дял.

Amazon измества Lenovo от третата позиция, но двете компании почти всяка година се „ротират“ за него. През 2022 г. обаче онлайн гигантът увеличава преднината си до 11.6 млн. бройки срещу 11.6 млн. от страна на китайския производител. Lenovo е големия губещ с 34.6% спад на продажбите. След огромното свиване на продажбите на Huawei, компанията се стабилизира при нива от 9.1 млн. бройки и пазарен дял от 5.6%.

Динамиката на доставките в края на 2022 г. са изключително интересни. Четвъртото тримесечие показва, че Apple просто доминира продажбите с ръст от 28.8% на годишна база или 22.5 млн. бройки, както и заема 49.2% пазарен дял. Отличното представяне се дължи най-вече на пуснатия в края на октомври нов модел iPad. Samsung успява да отчете ръст от само 7.1% до 7.7 млн. бройки или малко под 17% дял. Всички останали са в рамките на червеното – Lenovo е с най-голямо свиване от 49.9%, а Amazon отчита понижение от 31.1%. Реално Apple и Samsung и най-вече първата, компенсират всичко това и допринасят за общия ръст от 0.3% на годишна база.

Сривът при хромбуците

Оптимизмът напълно отсъства, като се погледнат данните за хромбуците. Целият сектор отчита срив на продажбите от 48% на годишна база през 2022 г. Пазарът се свива от малко под 37 млн. бройки до едва 19.2 млн. устройства. От IDC коментират, че част от големия спад са натрупаните складовите наличности в пика на пандемията и търсенето.

Анализаторите остават умерени оптимисти за бъдещите тенденции. Изчистването на складовете ще доведе до известен бъдещ ръст. Проблемът е, че те подчертават, че хромбуците ще останат доста нишови устройства, които ще се търсят най-вече от образователни институции. Нещо, което беше факт и преди пандемията.

The post Пазарът за таблети започна пътя си надолу през 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Традиционно в настоящата класация място намират едни от най-добрите модели, които успяха да си прокарат пътя до крайните потребители в България. Оптимизацията на портфолиото на производителите продължи и през изминалата година, като тя засегна най-вече по-ниските сегменти от гледна точка на предлагани продукти. При премиум моделите вече се забелязва стабилна конкуренция, както и такава се очаква да се засили през новата 2023 г. при сгъваемите устройства.

Преди да се впуснем към нашата селекция за най-добрите смартфони за 2022 г., да си припомним критериите и категориите в нашата класация. Те остават непроменени спрямо предходното издание и затова, тези от вас които я следят ще се чувстват „в свои води“. Забавянето на класацията не оказа влияние върху крайните победители.

Традиционно, разделяме всяка една категория на три сегмента – лидер, два подгласника и Топ 5 или Топ 6 модели. Отново, изключение са сгъваемите смартфони, като този път имаме четири представителя – по два от двата типа „на сгъване“ и формат.

Преди да започнем със самата класация ще очертаем няколко от най-важните тенденции, които ни направиха впечатление през изминалата година.

Тенденциите на пазара

Открояват се няколко основни направления на развитие през последната година. Оптимизацията на портфолиата на големите производители беше направена в две посоки. Първата е засилване на по-високите класове модели. Затова конкуренцията в устройствата над 1 000 лева беше доста голяма през 2022 г. Което е добра новина за по-платежоспособните потребители, тъй като има доста интересни устройства вследствие на по-голямото предлагане. Тя ще се пренесе и през настоящата като вече ще обхване и сгъваемите смартфони.

Втората посока е в съкращаване на усилията в по-ниските класове. Новите устройства при тях през годината предлагаха сходни, ако не и идентични характеристики спрямо предходната. А доста производители дори намалиха техния брой.

Друга ключова тенденция са определени размествания при производителите на локалния пазар. Xiaomi зае до голяма степен мястото на Huawei, но последната успя да се завърне по-стабилно през 2022 г. Тя обнови значителна част от портфолиото си и като изключим задължителните, заради санкциите, предизвикателства, моделите са доста добри. Тръгналите с голяма кошница и надежди OnePlus и Honor от своя страна не се представиха на ниво, най-вече заради промяна на регионалната стратегия на двете компании.

Технологично, нещата вървят все повече в посока на софтуерна оптимизация. Хардуерът с няколко изключения вече е стандартизиран и вече не е толкова ключов фактор при избиране на модел. Затова и „собствениците“ на двете екосистеми – Apple и Google са лидери в премиум сегмента, въпреки, че на ниво характеристики, не са толкова впечатляващи. Появата на 200MP камера е друго значимо събитие, но и то вече повече надгражда, отколкото да допринася за революция.

Разочарованието на годината

Споменахме OnePlus – марката тръгна много силно през 2021 г., но през изминалата разочарова в няколко направления. Първото е в премиум модела OnePlus 10 Pro – той се оказа със структурна уязвимост, която може буквално да прекърши смартфона на две при определени натоварвания около гнездото за задните камери.

Второто разочарование на китайския бранд дойде по отношение на софтуера. Моделите получиха ъпдейт, който буквално започна да харчи повече от батерията, както и други не толкова видни проблеми. Към втората половина на 2022 г. дойде обновление, което поправи тази грешка, но това показа няколко неща. Едното е, че OnePlus все още е уязвим на подобни проблеми, а другото е, че смартфоните като цяло разчитат все повече на софтуера, отколкото на хардуера.

1. Сгъваеми смартфони

Сгъваемите смартфони вече са наложен играч на пазара. Те са предпочитани от най-платежоспособните клиенти, сравнително търсени са, а и носят най-добрите маржове на печалба за компаниите. С което е повече от очаквано конкуренцията тук да започне да се повишава. Изминалата 2022 г. положи първите крачки с обявяването на редица модели от компании като Xiaomi, Oppo и др. Но в България повишената конкуренция ще я усетим през настоящата година.

С което 2022 г. се отличи повече с надпревара между познатите лица в страната в този сегмент. Samsung традиционно пусна четвъртото поколение, като нейния Samsung Galaxy Z Fold 4 е може би най-добрият сгъваем хибрид с Google услуги и лицензиран Android.

Това се дължи на факта, че конкуренцията тази година е единствено в лицето на Huawei Mate XS 2. Китайският модел идва с по-добра изработка и дизайн, но без споменатите софтуерни възможности, както и без 5G връзка. С претегляне на везните, Samsung Galaxy Fold 4 запазва лидерската позиция и тази година тук, но през 2023 г., конкуренцията се очаква да се ожесточи.

При компактните сгъваеми смартфони ситуацията отново е позната. Основните претенденти са Samsung Galaxy Z Flip 4 и Motorola RAZR 2022. Двата са доста идентични като параметри и възможности. Бихме дали много лек превес на втория модел ако трябва да избираме между двата. Причината е с една идея по-добри камери и по-ниска цена.

2. Премиум смартфони

Тази година при премиум моделите има истинска навалица. Ултимативният смартфон този път носи отхапана ябълка на гърба си. Apple и техния iPhone 14 Pro Max може да се каже, че е най-добрият в сегмента (и най-скъпият). Причината са в редицата подобрения, които компанията направи за своя най-скъп смартфон. Както и в безупречната по отношение на интеграция софтуер-хардуер.

Именно, заради този показател слагаме като втори Google Pixel 7 Pro. Моделите на интернет гиганта вече могат да се намерят по-масово сред някои големи магазини, но все още на висока цена. Pixel 7 Pro щеше да доминира флагманския клас, ако идваше на цена от 1 600 лева, но за съжаление стойността му у нас в момента е малко над 2 000 лева без договор.

Другата причина е в по-колебливото представяне на големите играчи в Android сектора. Те заложиха на сигурно или се концентрираха към определени нишови клиенти. Към първите може да оприличим Samsung Galaxy S22 Ultra. Той идва със стилус, което може да мине за голямо предимство сред някои потребители, но и с Exynos процесор, който продължава да е малко зад Snapdragon-ите като възможности. Друг подобен модел е Xiaomi 12 Pro, чиито дизайн ще го виждаме в почти всички модели на компанията.

Специализираните модели са Asus ROG Phone 6 Pro и Xperia 1 IV. Двата модела правят някои компромиси с цел да угодят повече на конкретна аудитория. Asus ROG Phone 6 Pro е насочен основно към геймърите, докато Xperia 1 IV – към феновете на снимането на видео. Първият е истинско „чудовище“ като характеристики, но по-масовият потребител няма да го оцени, заради по-посредствените камери, например.

3. Флагмани

Флагманите се превръщат в най-привлекателния сегмент. Те комбинират възможностите на премиум продуктите, на по-достъпна цена, но и при доста по-силна конкуренция. Именно последната правят този клас най-интересен и непредсказуем.

Тази година лидер според TechTrends е Motorola Edge 30 Ultra. Задвижвана от обновения модел процесор Snapdragon 8+ Gen 1, с OLED екран със 144Hz опресняване, 125W бързо зареждане и първият смартфон в България с 200MP камера. Това е комбинирано със сравнително изчистена версия на Android 12 и стискаме палци бързо да дойде ъпдейта до 13-ка. Той е и на ръба с цена от малко под 1 600 лева, но определено покрива почти всички критерии.

На втора позиция е и вторият модел с новата 200MP камера – Xiaomi 12T Pro. По показатели, двата смартфона са изключително близки, като най-голямото предимство, което накланя везните в полза на Motorola-та е наличието на телефото сензор и доста по-мощната 50MP широкоъгълен такъв. Xiaomi 12T Pro разполага само с макро такъв в това направление, а широкоъгълната е стандартната 8MP. Но пък вторият модел идва с близо 100 лева по-ниска цена.

Samsung Galaxy S22 е третият, като при него компромис е по-скоро Exynos процесора. Феновете на марката обаче ще получат сравнително добър модел, като компанията е свалила цената на базовия S22 през 2022 г. Трети е най-скъпият представител, но и най-малкият като размери. Това е компактният Asus Zenfone 9. С цена от 1 599 лева и екран под 6 инча (5.9) той е част от една изчезваща порода – тази на компактните флагмани. При теста обаче бяхме доста очаровани от него.

Последен, макар и леко изненадващо идва Poco F4 GT. Този бранд на Xiaomi досега не влизаше в толкова висок клас, но конкретния модел го прави с цена от 1 299 лева. Технически той е доста силна конкуренция – Snapdragon 8 Gen 1 процесор, AMOLED екран със 120Hz опресняване и нелош набор от камери. Ако цената беше свалена със 100 лева, щеше да оглави следващата категория.

4. Достъпни флагмани

Подобно разнообразие и оспорвана борба има и при достъпните флагмани. Отново Motorola изненадва със силен представител – лидер е Edge 30 Fusion. Той взима доста от своя по-голям „батко“ Ultra-та, като например разполага със същия екран. 50MP основна камера, леко по-малката батерия и намаленото бързо зареждане до 68W са компромиси, които обаче идват с близо два пъти по-ниска цена от 999 лева. Процесорът е моделът от 2021 г. Snapdragon 888+, но ще видим, че конкуренцията не предлага нещо повече от него.

Втори е Xiaomi 12T, който ако се загледате с 12T Pro или с базовия 12 Pro, външно няма да откриете големи разлики. Dimensity чипсетът и 108MP камера допълват пейзажа, а също така е запазено бързото зареждане от 120W. Той идва обаче и със 100 лева по-скъп от Motorola Edge 30 Fusion и затова последния получава лавровия венец тук.

Третата позиция е най-изненадваща, защото тази година Huawei представи няколко силни модела. Един от тях е Huawei Nova 10, който не отстъпва по нищо на изброените досега представителя при достъпните флагмани. Големите недостатъци вследствие на санкциите не му позволяват да вземе по-горна позиция. Това са липсата на Google услуги, лицензиран Android и 5G връзка.

Втората итерация на Realme 2GT отново намира място в нашата класация. Премиум хардуер, но от година по-рано в лицето на базовия Snapdragon 888, добри камери и батерия. Добри възможности и като цяло е с една от най-ниските цени – 829 лева. Дебютът на Vivo в България идва с X80 Lite, който намира също място в Топ 5 при достъпните флагмани. Той изглежда като цяло една идея по-достъпна версия на Xiaomi 12T и конкурира Vivo-то с цена от 829 лева.

5. Среден клас смартфони

Всеки читател, който следи класацията на TechTrends помни най-вероятно, че този клас беше доминиран от Samsung. Тази година, южнокорейския гигант срещна още по-ожесточена конкуренция. Xiaomi отново влизат ударно със своя подбранд Poco X4 Pro. Snapdragon 695 процесор по 6nm архитектура, 5 000 mAh батерия с 67W бързо зареждане и 108MP камера той взима първата позиция.

Много близо до него е Realme 9 Pro+, който идва с леко по-малка батерия и 90Hz опресняване, вместо 120Hz. Но е с 20 лева по-ниска цена. Samsung тази година е едва на трета позиция с техния Galaxy A53. 64MP основна камера е компенсирана с 32MP селфи такава, но Exynos процесора коства титлата на модела. Както и идва с 20 лева по-скъпа на Poco X4 Pro-то.

OnePlus успя да вкара само един представител тази година в класацията, като това е Nord CE2 версията. Отново голямата разлика е най-вече в процесора – Mediatek Dimensity 900 срещу Snapdragon при лидерите. Засега, този модел държи при софтуера, като няма големи оплаквания по тази линия. Надяваме се, през новата 2023 г. да видим повече модели от компанията.

Другите подгласници са Motorola Edge 30 Neo и Nokia G60. Първият смартфон го дава „по-леко“ спрямо своите събратя в другите класове и затова не влиза на по-предни позиции. Nokia се фокусира все повече към индийския пазар и предлага повече достъпни модели, отколкото такива с добри възможности. Такъв е G60, който влиза до голяма степен заради процесора и камерите, но е единствения представител в класацията с LCD екран.

6. Достъпни смартфони

Тази година ситуацията при достъпните смартфони е меко казано шокираща. Някои производители разчитат на версии от 2021 г., а новите премиери почти или напълно не предлагат някакви подобрения. Дори сме подбрали повече 4G модели, нещо, което също ни изненада. Компромисите в този клас явно през 2022 г. са били повече от необходимото.

Лидер е представеният в самото начало на годината – Xiaomi Redmi Note 11. Силен процесор, AMOLED екран с 90Hz опресняване и в ревюто ни достигнахме до заключението, че е един от най-добрите в съотношение между качество и цена. Голямата липса – няма 5G връзка, но идва на цена от 399 лева. Сходен е подгласникът – Motorola G32. Китайският бранд на Lenovo определено разби тази година с добро представяне в нашата класация, като единствено LCD панела му костваше възможността да бъде лидер.

Следващите модели са със сравнителен паритет помежду си. Poco M5S е единственият от тях с AMOLED екран, но идва с процесор изпълнен по старата 12nm архитектура. Huawei Nova Y90 вече знаете за липсата на Google услуги и лицензирания Android, иначе щеше да бетонира третото място. Relame C5 е най-достъпният модел, който сме подбрали при цена от 349 лева, но е и с най-слабия процесор – Unisoc Tiger по 12nm архитектура.

Vivo Y35 завършва нашата класация, като идва с висока цена (за класа си) от 409 лева и LCD екран. Иначе със сравнително добър хардуер. Като цяло достъпните смартфони продължават тенденцията да са с минимални разлики помежду си и все повече опира до личните предпочитания на потребителя.

The post Най-добрите смартфони за 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Internet Explorer дълги години беше основния инструмент за сърфиране в глобалната мрежа и послужи до известна степен за нейното популяризиране. Освен с дългото си пазарно лидерство, браузърът стана печално известен с усилията на Microsoft да го наложи агресивно и да задуши конкуренцията. Заради което, срещу технологичния гигант в САЩ и Европа се проведоха антимонополни дела.

Самият Бил Гейтс споделя години след това, че съдебните спорове са част от причината, Microsoft да не успее да пренесе Windows в мобилното пространство. Те също така убеждават Гейтс постепенно да се изтегли от управлението на компанията. Антимонополните дела обаче дават резултат, като детронират Internet Explorer, но предоставят доминиращото място на друг – Chrome на Google. Дотолкова, че наследникът на браузъра на Microsoft – Edge използва технологията на настоящия лидер.

Началната „Мозайка“

Internet Explorer не е 100% продукт на технологичния гигант. Той е вариация на браузъра Mosaic на Spyglass, като Microsoft в началото е партньор и получава технологията чрез лиценз. След леки модификации той е пуснат официално като Internet Explorer през август 1995 г. Браузърът е част от допълнителния Microsoft Plus пакет за новата по това време операционна система Windows 95.

Малко след това се появява и във версията Windows NT. Година след това излиза Internet Explorer 2.0, който добавя по-стария Windows 3.1 и компютрите Macintosh. Последва период, известен като „браузърните войни“, в които различните решения се борят за надмощие. По това време се налагат и нови технологии. В рамките на няколко версии се добавени стандарти като CDF, P3P, поддръжка на Dynamic HTML и други.

До 2000 г. Internet Explorer достига впечатляващи пазарен дял от 80%. Единственият адекватен конкурент по това време е Netscape Navigator, който разполага с около 15%. В рамките на година-две след това браузърът на Microsoft доминира с около 94% сегмента. Успехът на Internet Explorer до голяма степен се дължи на факта, че софтуерният гигант го обвързва със своята операционна система Windows. Резултатите кореспондират – през 2003 г. тя разполага с пазарен дял от 92% (сумарно за всички версии).

Делото срещу Microsoft

Тенденцията не остава незабелязана от регулаторите. През 2001 г. започва дело срещу Microsoft в САЩ по обвинение за злоупотреба с монополно влияние. По-голямата част от обвиненията са свързани с Internet Explorer и обвързването му с Windows. Софтуерната компания смята браузърът като интегрална част от операционната си система и нейна функционалност и не я разглежда като отделен продукт.

Microsoft също така е е обвинена, че умишлено изменя своите програмни интерфейси, за да може Internet Explorer да има по-добро представяне спрямо останалите браузъри инсталирани под Windows. Софтуерната компания е уличена, че е водила целенасочена политика в опит да „задуши“ основния си конкурент в началото – Netscape Navigator.

Делото има фундаментално значение за Microsoft, защото в най-лошия случай можеше да активира процеси по разцепването на компанията. Като се отдели браузърния бизнес от този свързан с операционната система. Крайният резултат е постигане на споразумение в което Microsoft предоставя достъп до API на трети разработчици, за да могат да оптимизират своите решение.

Нарицателно в киберсигурността

След делото, софтуерният гигант продължи да интегрира Internet Explorer в Windows. Това поддържаше инерцията му като пазарен лидер още дълги години. Но се появиха по-добри, стабилни и сигурни алтернативи. В един момент, браузърът на Microsoft започна да изостава технологично. Internet Explorer от години е смятан за рисково решение от гледна точка на киберсигурността.

Браузърът попада в серия от сериозни дупки в сигурността през 2008 г. Една от тях позволява на злонамерени потребители да поемат контрол на чужд компютър и да получат достъп до паролите. В друг случай, през 2010 г. изследователят Крис Еванс открива проблем в Internet Explorer, който е активен в рамките на почти две години. Microsoft знаят за него, но го отчитат като такъв с нисък приоритет, защото изисква изграждането на много тясно специализиран сайт.

Това не помага на Internet Explorer да получи славата си на браузър с ниска степен на киберсигурност. През същата 2010 г. е осъществена масова хакерска атака към редица технологични компании, като Adobe, Google, Akamai, Yahoo, Symantec, Northrop Grumman и др. Тя става възможна чрез вратичка в браузъра. Атаката носи името Project Aurora и е дадено от вицепрезидента на McAfee – антивирусната компания, която я открива. Вследствие на нея, германското, австралийското и френското правителства издават предупреждение за използването на Internet Explorer от компании с национално значение.

Освен за нарицателно в киберсигурността, браузърът на Microsoft получава и печалната слава на бавно приложение. Популярна интернет шега е, когато някой реагира с изключително забавяне, да се определя, че „работи/действа като Internet Explorer“.

Chrome – новият крал

Всички тези недостатъци постепенно ерозираха бетонната позиция на браузъра като пазарен лидер. Първият по-сериозен претендент беше независимият Firefox на Mozilla. Той обаче не успя да надмине 20-25% през годините.

Истинският конкурент дойде от друг технологичен гигант – Google. Пуснат през 2008 г. той се отличава с лек и бърз режим на работа и постепенно в себе си интегрира облачните услуги на интернет компанията. Развитието на браузъра наподобява доста това на Internet Explorer. Google го интегрира като незаменима част в лицензираната версия на операционната система Android през 2012 г.

Покрай това и предимствата си за настолни компютри, той започва да печели сърцата на потребителите. Достига най-големия си пазарен дял от 73% през 2018 г., но после се стабилизира на около 68%. По-важното е, че технологията на която е базиран – Chromium, става ключова за световния интернет.

Тя е толкова успешна, че дори Microsoft я използва в изграждането на Edge – наследника на Internet Explorer. Mozilla дори обявиха, че двата технологични гиганта са на път да монополизират за пореден път сърфирането в глобалната мрежа, заради този факт.

Добър или лош, Internet Explorer оставя своя отпечатък в историята на технологиите. Той постига висини, които дори Chrome не можа да постигне за момента, спечели си печална слава и по-скоро ще бъде запомнен с шегите, отколкото с позитивните неща. Както и, че покрай него, Microsoft беше заплашен от разцепване преди около 20 години.

The post Залезът на Internet Explorer appeared first on TechTrends България.

Инфлацията в световен мащаб, войната в Украйна и блокирането на ключови китайски градове, заради COVID-19 попариха растежа на продажбите от началото на годината. Сред тях са мегаполиси като Шанхай и Къншан, където се намират доста от крайните производствени линии за лаптопи.

Без размествания

Според изследователската фирма, през първото тримесечие на 2022 г. са доставени 78.7 млн. компютри. Това е спад от 4.3% на годишна база. Counterpoint Research очакват за цялата година PC продажбите да са сходни с тези от мината 2021 г. Сред производителите няма големи промени или сътресения в класацията.

Водещите две компании отчитат понижения на продажбите. Лидер продължава да е Lenovo с 18.2 млн. бройки доставки през януари-март. Обемът обаче намалява с 10% на годишна база. Положението е с една идея по-затруднено за втория HP. Американският гигант отчита 16% спад на доставките на компютри до 15.9 млн. бройки. Основната причина – пониженият интерес към хромбуците през периода.

Това позволява на третия в класирането – Dell да скъси дистанцията. Компанията има минималния 1% ръст на PC продажбите до 13.8 млн. бройки. Dell постига този резултат благодарение на преструктурирането на стратегията си за премиум лаптопи и продукти.

Apple отчита най-силен ръст от водещите компании от 8% на годишна база. „Ябълковата“ компания се възползва от новото си портфолио компютри и лаптопи, задвижвани от собствените им процесори от сериите M1. При подобни промени се отваря нов цикъл на подмяна на устройства сред потребителите на Apple. Корпорацията от Купертино обаче предупредждава за проблеми с доставките на компоненти, което може да забави позитивната тенденция при тях.

Отхлабване на примката на дефицита

Въпреки слабия старт на годината, анализаторите от Counterpoint Research очакват състоянието на доставките да се подобри до края на 2022 г. Основният фактор е, че дефицитът на компоненти трябва да бъде постепенно преодолян. Поне на повечето. Ако през 2021 г. недостигът на повечето PC части бяха между 20% и 30%.

Като изключим видеокартите, чийто дефицит е още от преди това, покрай копаенето на криптовалути, най-засегнати през първата половина на миналата година са били дисплеите. Следвани плътно от различни контролери – аудио, модеми и др., а след това и от процесорите. Недостиг на оперативната памет (RAM) е имало само в рамките на 10% през втората половина на 2021 г., както и на контролери за SSD дискове.

През 2022 г. се очаква само частичен дефицит и то на някои компоненти. Те ще бъдат в рамките на 10%, което ще може да стабилизира и пазара като цяло. От Counterpoint Research коментират, че производителите вече започват да нормализират доставките на компоненти и да запълват складовете.

The post Продажбите на компютри спадат от началото на 2022 г. appeared first on TechTrends България.