Остава отворен въпросът, защо точно един от операторите поиска да се проведе наддаване, след като първоначално Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) разпредели лентите без такова. Което винаги е било стремежа на телекомите. След редица спорове, жалби и преговори, регулаторът проведе търга на 6 април. Той приключи в рамките на малко повече от два часа и половина и получихме окончателното разпределение на лентите между трите оператора и цените, за които всеки един от тях плати. До седмици, те ще бъдат предоставени на компаниите и разгръщането на 5G мрежите и услугите ще бъде изцяло в техните ръце.

Седемте кръга на търга

Процедурата премина при следните условия. Началната цена е 4 млн. лева за една непрекъсната лента от 100MHz в режим на двупосочен дуплексов режим (TDD). Предлагат се три такива – първата започва в 3.5GHz, втората от 3.6GHz, а последната е в 3.7GHz. Стъпката за наддаване е 100 хил. лева, като подаването на офертите е тайно, в затворен плик. Класираният победител избира първи лентата, този след него – втори, а последната остава за участника, който се е отказал най-рано. Разрешителните са за период от 20 години.

В ролята на последния влиза „Теленор България“. От компанията избират стратегията да се откажат сравнително рано, което става веднага след първия кръг на подадени предложения. За него ще остане тази лента, която другите двама участника не изберат, като ще плати 4.1 млн. лева. Представителите на „Теленор България“ бяха единствените в търга, в които участваше главния изпълнителен директор – Джейсън Кинг. Другите два телекома предпочетоха да изпратят ръководителите на юридическите си звена, които отговарят за регулациите.

„А1 България“ и „Виваком“ продължават с наддаването още няколко кръга. Едва при седмата стъпка, втората компания се отказва. Така, „А1 България“ получава правото да избира своята лента. Очаквано, тя се спря на средната – тази в 3.6GHz. Тези честоти ѝ бяха разпределени първоначално от КРС и по информация на TechTrends, компанията настойчиво е искала именно нея. Причината, за да бъде между другите два телекома и да не им позволи потенциално споделяне на мрежите. След търга, за това свое желание, „А1 България“ плаща 700 хил. лева отгоре – общо 4.7 млн. лева.

„Виваком“ си откупува правото да избира лента срещу 600 хил. лева отгоре на първоначалната цена. След търга, най-големият по приходи телеком в страната избира третата лента в 3.7GHz. Което, оставя за „Теленор“ тази в 3.5GHz.

Неясната причина за „Играта на търгове“

Въпросът, защо се стигна до тръжната процедура остава неизяснен. „А1 България“ още при първоначалното разпределение на лентите получи тази, която желаеше – средната в 3.6GHz. Сега, компанията плати просто 700 хил. лева отгоре, за този свой каприз.

Източници на TechTrends твърдят, че обяснението на „Виваком“ за обжалването и тяхното неистово желание за тръжна процедура се крие в първата лента от 3.5GHz. Телекомът беше подал документи и за трите спектъра, но тъй като в нея нямаше други желаещи, КРС им я разпредели служебно. След търга „Виваком“ взимат крайната лента в 3.7GHz, което им струва 600 хил. лева отгоре.

Източниците допълват, че 3.5GHz е най-неблагоприятната лента, защото са възможни смущения. Въпреки това, според информация на TechTrends, това няма да повлияе осезаемо на качеството на 5G мрежа, изградена върху нея. Това се потвърждава косвено, от липсата на желание на „Теленор“ да наддава. Предвид нагласите и позициите на телекомите, беше кристално ясно, че първият, който се откаже, ще получи лентата в 3.5GHz. Бързото развяване на бялото знаме на „Теленор“ намеква, че този проблем е може би преекспониран и няма да си оправдае допълнителните пари.

Един от аргументите, който беше използван за обжалване на първата процедура, беше, че липсата на наддаване ще коства на държавата пари за бюджета. В чужбина може да е така, но реално това в България не се случи. За лицензите за новите честоти, трите телекома щяха да платят общо 12 млн. лева при разпределението им без търг. След наддаването, ще влязат в държавния бюджет 13.4 млн. лева или 11% повече. Това е цената само за разрешителните, отделно всеки един от телекомите трябва да плаща годишна такса.

За сравнение – приключилият търг за 3.5GHz в Швеция през януари, четирите оператора са дали 50% над първоначалната сума. В Германия, Италия и Австрия, сумите за честоти са колосални, но там има и много по-големи и продължителни наддавания. Отделно, самите български оператори няма да желаят да се стигне до подобни сценарии, защото в един момент няма да им е икономически рентабилно да развиват мрежи в България. Което поставя под въпрос и този аргумент.

Какво следва

Следващата стъпка за окончателното разпределение на честотите в страната е КРС да публикува своето решение за резултатите от търга. Самото то трябва да бъде отпечатано в Държавен вестник в петдневен срок след това. После ще бъдат издадени разрешителните в десетдневен срок и спектъра ще бъде раздаден. Ако всичко мине гладко – в рамките на месец април, трите телекома ще получат новия си честотен ресурс.

Което означава, че след месец, поне един от телекомите ще започне ударно разгръщане на своята 5G мрежа. „А1 България“ вече изгражда базови станции от ново поколение и честотите са една от основните пречки да не обяви услугата от ново поколение за масова. Това означава по-агресивното промотиране на 5G мрежата, което може да даде леко предимство на оператора.

„Виваком“ пуснаха такава услуга, но без да изграждат нови базови станции, посредством технологията DSS. „Теленор“ засега няма подобна. Ограничението на двата телекома не е само до наличието на честоти, но и до оборудването, което ползват. Радиорелейното и при двете компании е на Huawei, като китайският вендор все още е с неясно бъдеще в Европа. Собственикът на „Виваком“ – United Group, намекна, че може да осъществи скоро замяна на доставчика. При „Теленор“, засега няма информация, какви са плановете.

The post Игра на търгове 4: Последно наддаване за 5G appeared first on TechTrends България.

Крайният резултат не беше предварително очаквания, като дори България се забави с пускането на 4G. Това беше заради недостиг на честоти за всичките компании, проточени във времето съдебни битки и дългоочаквано преразпределение на ресурса.

В последните дни на януари 2021 г. КРС прави нов опит за предоставянето на честоти за разгръщане на следващото поколение мобилни мрежи – този път 5G. Търгове ще има, но с тях се влиза в спорове между установените телекоми, потенциалните им конкуренти и регулатора.

Крайното решение на последния реално ще начертае бъдещето развитие на мобилните комуникации в страната. Защото, първо ще даде начало на истинското развитие на 5G мрежите в България. Второ – ще даде тласък за освобождаването на още честоти за операторите. Трето – ще очертае дали трите основни телекома ще имат конкуренция или не в дългосрочен план.

Вълната на прогреса

Спектърът, който е обект за разпределение е 3.6 GHz и е в основата на развитие на 5G мрежите в страната. Той беше ползван преди повече от десетилетие от „Макс телеком“ в неуспешния им опит за развитие на WiMax технология. През 2019 г. 3.6GHz бяха в центъра на 5G тестовете на трите основни телекома. В края на миналата година „A1 България“ пусна своята търговска мрежа от пето поколение, като ползваше временен лиценз. 5G услугата на „Виваком“ от своя страна разчита на наличните за компанията 4G честоти.

КРС планира да разпредели общо 370 MHz, които да се ползват в двоен дуплексов режим (TDD). Това означава, че операторите ще използват една лента, вместо, както до момента, по две. Досега, те ползват по една за ъплоуд и една за даунлоуд на информацията.

Регулаторът обяви намерението си да раздели свободния капацитет в четири разрешителни. Три по 100 MHz и едно по 70 MHz. Реално може да се каже, че първите са предназначени за установените телекоми, а последното – за потенциални конкуренти.

Търгове с предизвестен край

Заключението се потвърждава и от обявения търг за трите ленти по 100 MHz ленти. На 28 януари, КРС потвърждава своето намерение през решение №36, като процедурата трябва да приключи през март. Това става въпреки протеста на конкурентите на трите основни телекома. Регулаторът поставя изключително строги и почти недостижими за по-малки компании изисквания за участие.

Те включват множество условия. Например, вече наличен лиценз за мобилни мрежи и инвестиции в такива (било то 2G, 3G и/или 4G). Както и висока норма на рентабилност от 25% за последните пет години и 10% за последните десет, базирана на печалба преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Отделно има изисквания, да няма задължения към държавни институции или компании с отнети подобни разрешителни.

Дори само няколко от тези условия изключва някой различен от установените три телекома. Което реално прави търговете фиктивни. Те се правят, защото подадените заявления за лицензи в 3.6GHz е по-голям от наличните разрешителни.

Ясна позиция, че ще купят честоти са обявили „A1 България“, „Теленор“ и „Виваком“. Намерение за интерес, но без конкретна оферта са подали „Ти.ком“, „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК) и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). КРС предлага четири разрешителни, а желание са проявили шест компании или организации.

Първи сред равни

За да сглобим по-пълна картина за случващото се и зад решенията на регулатора, трябва да разгледаме обществените обсъждания по темата. В тях, единственият критик на идеята на КРС за издаване на четирите разрешителни в този формат е „Ти.ком“.

Компанията контрира, че няма равноправие, ако се предоставят три лиценза по 100MHz и един по 70MHz. Като алтернативен вариант, „Ти.Ком“ предлага спектърът да се раздели на четири ленти по 90MHz. Аргументите са, че с настоящето си решение, КРС облагодетелства само големите телекоми и не насърчава конкуренцията. По-ключово е твърдението, че за ефективното разгръщане на 5G е необходим ресурс от поне 80MHz.

Проблемите са два. Всеки един от трите телекома настояват да получат лента по 100MHz в 3.6GHz от поне две години в различни обществени обсъждания. Вторият момент е, че те са готови да ги платят веднага, за разлика от малките доставчици. „Ти.ком“ е изразил интерес, но не и конкретно намерение за придобиване на честотите. Това е и основния аргумент на КРС в отговорите.

Любопитно е, че трите телекома по принцип спазват много изкъсо идеята за равноправно разпределение на радио спектъра. Поради тази причина и недостига на достатъчно честоти в 700MHz и 800MHz, те още не са разпределени между операторите. Но тяхното желение за равноправие спира само между трите компании.

Параметрите на лицензите

Търгът за трите лиценза в 3.6GHz включват няколко публично известни параметъра. Те трябва да ползват новите тарифи, които са с над 50% по-ниски от доскорошните. Това беше осъществено след двугодишни преговори между операторите, КРС и Министерски съвет. Началната тръжна цела за 1 блок от 100MHz е в размер на 4 млн. лева. Стъпката за наддаване е 100 хил. лева, но шансът да се стигне до такова, предвид ограничителните условия, е минимален. Общо държавата ще получи минимум 12 млн. лева само от първоначалните лицензи. Отделно, всяка година се плаща такса за тяхната поддръжка, която не е малка като сума, дори след намаляването на тарифите.

По-интересният момент е, че разрешителните се издават за период от 20 години. Това беше друго ключово условие, което поставиха операторите на регулатора, за да закупят честотите. В рамките на преговорите, КРС дълго време поддържаше позиция за запазване на досегашната 10-годишна давност, но явно е отстъпила и по този показател.

В първите дни на януари, трите телекома вече получиха допълнителни 2x5MHz всеки в 2GHz спектър, като така всеки разполага с по 2x20MHz, който да ползват за подсилване на наличните си услуги. Очаква се след обявяването на търговете в 3.6GHz, да последват такива реални или проформа в 2.6GHz. Трите оператора също така може да получат още ленти в ключовия спектър от 700MHz, която е друга важна честота за 5G, ако бъде решен проблемът с недостига на ресурс при нея.

Горчивият опит на регулатора

Позицията на КРС донякъде може да се обясни с нейния горчив опит от предходния търг. Когато през 2011 г. бяха разпределени честотите в 1 800MHz, реално спектърът беше раздробен между шест компании. „A1 България“ (тогава „Мобилтел“), „Теленор“ (тогава „Глобул“), „Виваком“ и вече фалиралия „Макс телеком“ разполагаха с 2x10MHz. Апокрифната компания „4 Джи Ком“ притежавше 2x8MHz, а сателитният оператор „Булсатком“ – 2x5MHz.

Този ресурс не е достатъчен, за да се изгради пълноценна 4G мрежа. Необходими бяха ленти от поне 2x15MHz, а за бъдещото разгръщане на 4.5G – дори 2x20MHz, ако не се ползват други честоти. „Тапата“ беше „4 Джи Ком“, която просто държеше ресурса без да имаше каквото и да е намерение да го ползва. Целта беше потенциална препродажба на дружеството или предоставяне на ресурса на някой от операторите с цел извличане на лесна печалба.

След пропуснати такси, КРС започна процедура по отнемането на лиценза на „4 Джи Ком“, няколко години след края на търга. Решението на съда обаче беше, че компанията трябва да не плати две цели годишни вноски, за да може това да се случи. С което процесът по връщането на честотите в държавата се проточи до началото на 2016 г. Тогава КРС направи преразпределение на спектъра, което имаме и в момента. Едва тогава бяха напълно разгърнати 4G мрежите в България, което беше направено с известно закъснение спрямо редица европейски държави.

Конкуренция под натиск?

Историята сега седи като „обеца“ на ухото на регулатора. За да не се бави процедурата по изграждане на 5G, в момента явно той предпочита да даде нужния спектър на трите големи телекома. По-малка лента в 3.6GHz най-вероятно остава за външни играчи. Как ще бъде разпределено останалото разрешително от 70MHz явно ще разберем в следващите месеци.

Ако твърдението на „Ти.ком“ е вярно и, че тази лента няма да е достатъчна за пълно разгръщане на 5G, то това наистина може да навреди на конкуренцията. Обратната страна на медала е, ако на телекомите наистина им трябват оптимални 100MHz, но КРС беше разделила разрешителните на 90MHz. Тогава, по-малкото дружество, което вземе четвъртия лиценз ще може да го ползва като инструмент за преговори с големите телекоми за предоставяне на мрежови роуминг, без реално да развива физическа мрежа.

Амбицията на дребните играчи е по-скоро създаване на виртуален мобилен оператор (т.нар. MVNO), отколкото на четвърти пълнокръвен телеком. Това зависи силно и от потенциалните промени в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които бяха силно обсъждани и дискутирани в края на 2020 г. Те трябваше да бъдат скоростно приети до декември, но явно са замразени в Народното събрание.

От трета страна, конкуренцията наистина започва да издъхва или направо липсва. КРС признава в своите доклади, че въпреки, че има издадени пет разрешителни за мобилни мрежи, едва три от тях се използват с пълните си възможности. Основните телекоми са единствените, които предлагат пренос на глас. При мобилния интернет „Булсатком“ и „Ти.ком“ (в който бяха прехвърлени активите на фалиралия „Макс телеком“ – бел. ред.) имат нищожен пазарен дял с малко под 6 хил. абоната общо в края на 2019 г.

Първият оператор е в потенциално затруднено положение и неофициалната информация сочи, че си търси нов собственик. „Ти.ком“ по принцип има големи задължения към банки, което също поставя дългосрочната му стратегия под въпрос. Отделно, разрешителните в 1 800MHz изтичат през декември тази година. Тук остава и висящ въпроса, дори КРС да разпредели четвъртия лиценз в 3.6GHz, дали предприятието, което го вземе, ще може да развие услуга с него или ще изпаднем в ситуацията от преди 10 години.

The post КРС даде старт на 5G търговете в България appeared first on TechTrends България.