Така, през 2021 г. „Виваком“ поднови замразените от известно време консолидационни процеси на пазара за фиксирани услуги. Чрез подобни покупки, компанията се опитва да разшири своя пазарен дял при доставката на интернет и ТВ. Както и да придобие оптична инфраструктура в ключови и по-отдалечени региони. Всички сделки до момента преминаха успешно през одобрение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Новата покупка

След като, „Виваком“ се сдоби с няколко силни местни оператора в София, Пловдив, Русе и Видин, компанията се ориентира към Централна северна  България. Основната дейност на „Телнет“ е концентрирана във Велико Търново, Габрово и отново Русе. По информация от телекома, малкият оператор покрива 110 населени места в тези райони.

Според регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), „телнет“ разполага с около 16.4 хил. абоната на фиксиран интернет. Тези на телевизионни услуги са четири пъти по-скромни – 3.9 хил. потребителя към края на 2020 г. Данните за 2021 г. ще излязат към средата на следващата година.

В съобщението на „Виваком“ се посочва, че „Телнет“ разполага с добра изградена инфраструктура, хостинг и колокационни услуги. Операторът разполага с добра регионална репутация, като обслужва едновременно крайни и бизнес клиенти. Сделката тепърва ще трябва да премине през одобрението на КЗК, за да бъде финализирана. От „Виваком“ допълват, че това трябва да се случи през идната 2022 г.

Ефектите на консолидацията

Агресивните придобивания през първата половина на 2021 г. дадоха своите първи резултати още в рамките на пролетта. Тогава беше отчетен ударен ръст на абонатите на фиксирани услуги, особено тези на домашен интернет и ТВ. Именно в тези подсегменти оперират основно придобитите доставчици. През лятото беше финализирана втората вълна от сделки, което би трябвало да се отрази на финансовите резултати на „Виваком“ през третото тримесечие. Тях ще ги разгледаме през следващите дни.

Малкият размер на „Телнет“ няма да измени прекалено рязко фиксираните абонати през следващите периоди, но определени ще допринесе за ръст в тази насока. Както обаче гласи поговорката „капка по капка – вир“, на същия принцип трябва да разглеждаме ефекта на придобиванията през последната година в дългосрочен план.

Друго показателно нещо е, че „Виваком“ с тези покупки се сдобива и с развита кабелна инфраструктура в различни области, някои от които може да не са покрити достатъчно ефективно от нея. Оттук ще следват доста въпроси за следващата 2022 г., на които тепърва ще търсим отговори.

Като например, дали „А1 България“ ще последват примера на „Виваком“ и ще купят някои малки оператори. Как ще се впише „Теленор“ и техните засега плахи опити в рамките на фиксираните услуги. На последно, но не и по значение, място ще е и бъдещето развитие на „Булсатком“. Компанията е единственият оцелял независим доставчик на фиксирани услуги, който запазва по-значителни мащаби.

The post „Виваком“ придобива поредния локален доставчик – „Телнет“ appeared first on TechTrends България.

Най-христоматийният пример за последното е Star Wars: BattleFront 2 на Electronic Arts, който дори предизвика дискусия дали практиката им за „виртуални кутии с предмети“ е хазарт или не е. От вчера изплува друг случай, в който Bethesda е правил фалшиви обещания на феновете на Fallout 4, които малко след пускането на играта е променила. Поне това се твърди в колективен иск на геймъри срещу компанията.

Ситуацията е повече от интересна, защото показва стремежът на някои разработчици да монетизират допълнително и на всяка цена своите заглавия. Също така, това се случва в момента, в който Microsoft се опитва да приключи сделката по придобиване на Bethesda за 7.5 млрд. долара. Любопитен ироничен факт е, че основателят на компанията-майка ZeniMax Studio е адвокат, който се слави със своите съдебни искове срещу бивши служители.

Призраци от миналото

Казусът е за играта Fallout 4, която излиза през 2015 г. Тя се превръща в стабилен хит, като продава около 13.5 млн. копия и генерира около 810 млн. долара при нормална единична цена от 60 долара. Два месеца, преди премиерата ѝ, Bethesda обявява, че ще предлага т.нар. сезонен пропуск (Season Pass). Всеки, който го закупи ще има достъп до бъдещите добавки и съдържание към играта (т.нар. DLC) и струва 30 долара.

Този бизнес модел беше доста популярен по това време. Хитовете на DICE и EA – Battlefield 3 и 4 го наложиха доста успешно, като първата игра го приложи още през 2011 г. Когато излиза Fallout 4, разработчиците започнаха да мислят, как да го надградят. В същата 2015 г. Ubisoft с техния Rainbow Six: Siege решиха да пускат подобни Season Pass с едногодишна давност, но с обещание за съдържание на всеки три месеца.

Bethesda решава да заобиколи своето обещание за Fallout 4. Първоначално, през март 2016 г. вдига цената на Season Pass-а до 50 долара. Година по-късно, компанията представи Creation Club, което реално е онлайн магазин за съдържание за Fallout 4. Идеята на Bethesda е в него да се продават нови възможности за играта, които се предоставят едновременно от феновете и разработчика.

Всички добавки от Creation Club-а не са включени в рамките на Season Pass-а, а се таксуват отделно. Bethesda се оправдава, че има доста фенско съдържание, но реално тя го използва, за да предлага основно свои добавки към играта и да получи допълнителни пари за тях.

Бомба със закъснител

Няма информация колко точно са платили 30 или 50 долара за Season Pass преди да се обяви Creation Club-а. Проблемите обаче продължават и след неговото обявяване през 2017 г. Причината е, че Bethesda продължава да го продава и рекламира, че чрез него се получава достъп до цялото допълнително съдържание за Fallout 4. Много от него обаче е пренесено в новия магазин и така се отрязва, част от възможностите и трябва да се плати допълнително.

Заблудените играчи се обръщат към адвокати и постепенно се образува колективен иск. Някои от геймърите са закупили Season Pass-а през 2019 г. или две години след като се разбира, че той не отключва цялото вече излязло съдържание. Bethesda просто променя в движение бизнес модела от единичен пропуск, на множествен, които са ограничени във времето. Така, компанията следва новите тенденции в индустрията, но и реално лъже потребителите, заради първоначалните си обещания.

„Казано по-просто, Bethesda продава Season pass с който обещава да предостави цялото последващо съдържание за Fallout 4“, коментира адвокат Филипо Марчино, който ръководи колективния иск, цитиран от VentureBeat. „Пускат определено количество DLC-та, но след това правят втора вълна от ново съдържание, която я прикриват с Creation Club“.

Марчино след това става доста по-директен – „Взеха парите на играчите, излъгаха ги и след това направиха още пари“.

Защитата на разработчика и неговият голям пропуск

Обвиненията срещу Bethesda са, че са нарушили договора с геймърите и общите условия, с което са привлекли допълнителни приходи, че са извършили измама, заблудили са потребителите и др. Гейм разработчикът от своя страна ги отрече и твърди, че съдържанието в Creation Club-а се различава от традиционните DLC-та и няма как да минат под общ знаменател.

Bethesda обаче допуска огромен пропуск, което може да ѝ коства много в случая. От десетилетия към всяка игра вървят неразделно „Правилата за нейното ползване“ (т.нар. End User License Agreement). Това е дългия текстов файл, с който трябва да се съгласите при инсталирането на всяко заглавие и както много хора се шегуват – никой не чете. При Fallout 4 обаче такъв липсва.

В него трябва да се определи точно ролята и обхвата на Season Pass-а, както и тази на Creation Club-а. Това ще е в основата на спора в съдебната зала. Според адвокатите на играчите, във всички платформи за разпространение, като Steam например Creation Club-а се продава, като допълнително съдържание. По същия начин, по който се предлага и Season Pass-а.

Делото може да се окаже доста важно, защото при доказване на вина на Bethesda, това ще ѝ коства милиони, ако не и милиарди долари в обезщетения за засегнатите играчи. Което от своя страна ще удари Microsoft, ако в този момент финализират сделката с тях.

The post Лъжливият бизнес модел на Fallout 4 appeared first on TechTrends България.

Коронавирус пандемията най-вероятно ще намали драстично сделките, през следващите месеци. Особено тези, водени от независими фондове за рискови инвестиции и бизнес ангели. Те най-вероятно ще бъдат компенсирани с вече изброените инвеститори, които ще разполагат със средствата от Фонда на фондовете, за разпределяне на ресурса от Европейския съюз. Именно тези пари са и в основата на мерките на българската държава за подпомагане на малките и средни предприятия, в условията на пандемията.

Размразяването на заделените средства от Фонда на фондовете ще създаде нова вълна от финансиране на стартъпи и технологични компании с потенциал за растеж, през следващите няколко години. Изминалата 2019 г., сделките бяха кът, заради приключване на програмния период на предходните фондове и на инвестираните средства.

Общите данни

Официално оповестена информация има за общо 17 сделки. Стойността им е за 72.46 млн. евро, като две от тях свързани с купувания на компании не е обявена точната сума. Разделили сме сделките в четири категории – придобивания, големи, средни и последната включва малки инвестиции, както и награди от предприемачески състезания.

Важно е да уточним няколко неща. Първо, определението големи и средни е изцяло на базата на контекста на настоящите трансакции и на българската икономическа действителност. Второ, към тях сме прибавили излизането на фондовата борса на Eleven Capital, тъй като средствата оттам ще се прехвърлят към 34-те компании, които влизат в тяхното портфолио. Едноименният втори фонд е доста активен в сделките с рискови инвестиции от началото на годината. Трето, списъкът не претендира да е 100% изчерпателен, възможно е да има сделки, които не са обявени публично или такива, които сме пропуснали.

Ако знаете за такава – можете да ни пишете на служебния мейл и след проверка ще го обновим. Засега той е актуален към 24 април 2020 г.

Придобивания

SMSBump

Най-голямата сделка от началото на годината е на SMSBump, която беше придобита от американската Yotpo за 37 млн. долара или около 34 млн. евро. Важен елемент в нея е, че тя бележи едно от най-големите излизания на български фонд за рискови инвестиции. Eleven е сред инвеститорите в SMSBump. Самата компания е основана едва преди две години и разработва платформа за реклами през мобилни текстови съобщения (SMS). Системата е изградена по образец на големите софтуери за подобни кампании в онлайн пространството.

Beam

Годината започва и с придобиване между две български компании. Технологичната Bulpros купи системния интегратор Beam. Точната цена на сделката не е обявена. Тя ще подсили екипа за SAP решения на Bulpros и е поредната стъпка в разширяването на основната в България компания, със силни пазарни позиции в Германия и Западна Европа.

Prospecto Group

Третата сделка отново е с чуждестранен купувач. Германската Offerista Group обяви, че е придобила българската Prospecto Group. Компанията стои зад платформата Broshura.bg, като освен в страната има операции и в Унгария и Румъния. Сумата на сделката не е оповестена публично.

Големи инвестиции

Leanplum

Leanplum привлича най-голямата рискова инвестиция без това да води до придобиване. Тя е на стойност от 27 млн. долара, като се води от Norwest Venture Partners, Shasta Ventures и други. Доста от предходните инвеститори, сред които е и българския фонд Launchub се присъединяват към новия рунд. Компанията е привлякла общо 127 млн. долара през последните години. Тя разработва и поддържа софтуер за онлайн маркетинг. Голямото финансиране идва и със съответната цена – смяна на ключови фигури от ръководството, включително и на главния изпълнителен директор.

Paynetics (Phyre и Phos)

Тази сделка е малко по-сложна, не защото включва доста инвеститори, а защото средствата от общо 5.2 млн. евро се разпределят между три дружества, които доскоро бяха под една шапка. Paynetics е наследник на основната преди 15 години „Кредибул“, като се занимава с платежни решения. Покрай нея се развиха две услуги – Phos и Phyre, които са и в отделени компании. Трите дружества са свързани помежду си, но с новото финансиране е доста вероятно да започнат постепенно да поемат по различни пътища.

Paynetics получава 2.45 млн. евро, като по 1 млн. евро се падат на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) и фонда New Vision 3. Останалите средства са от бизнес ангели и неназована компания за разплащания.

Phyre получава 1.55 млн. евро, като сумата е почти поравно разпределена отново между БАКБ, New Vision 3 и бизнес ангели. Компанията стои зад създаването на платформа за мобилни портфейли, която е в основата на тези услуги предоставяни от „A1 България“ и „Виваком“.

Phos получава финансова инжекция от 1.2 млн. евро, от които 1 млн. евро са от New Vision 3, а останалите 200 хил. евро се осигуряват от бизнес ангели. Компанията има платформа, която позволява на търговците да ползват умни устройства като POS терминали.

Payhawk

За разлика от изброените дотук рискови инвестиции, Payhawk не разчита на български фондове и институции, а привлича вниманието на международните. По-конкретно, компанията си осигурява 3 млн. евро основно от германския Earlybird Venture Capital. Като миноритарни инвеститори се присъединяват досегашните в Payhawk – Eleven и бизнес ангелите Васил Терзиев и Светозар Георгиев (основателите на „Телерик“). Зад дружеството седят други бивши служители на „Телерик“ и предоставя платформа за разплащания и следене на касови бележки, фактури и др.

Colibra

Colibra e вторият български стартъп, който привлича сравнително голяма чуждестранна инвестиция. Тя е в размер на 2 млн. евро и е осигурена от американската фирма Asterion Capital. Досегашният инвеститор е фонда Eleven, който влага 250 хил. евро в края на 2018 г. Colibra е разработила мобилна услуга, която помага на потребителите да получат обезщетения при забавени полети.

Eleven Capital

Вторият фонд Eleven създаде ново такъв – Eleven Capital, чиято цел беше да събере средства, да изкупи портфолиото от дялове в инвестирани стартъпи на едноименния първи такъв. След което, реши да набере допълнително финансиране през Българската фондова борса (БФБ). Eleven Capital удари символично камбаната на БФБ в сряда, като осигури 2.1 млн. лева при първичната продажба. Причината тази сделка да влиза в този списък е, че основната част от тази сума ще бъде инвестирана в 34-те оцелели стартъпа със сравнително стабилни показатели от първия фонд.

Средни инвестиции

A4E

При рисковите инвестиции под милион евро, най-голямата за 2020 г. досега е за A4E. Тя привлича 660 хил. евро, като се включват два от досегашните инвеститори в компанията. Това са рисковите фондове Impetus Capital и Eleven Capital. Преди това, те са инвестирали около 425 хил. евро, като в сумата е включен и конвертируем кредит (гаранцията е дял в дружеството – бел. ред.) от 270 хил. евро. Новото финансиране се използва освен за разширяване на дейността, така и за покриване на този дълг.

ElJoy

Компанията за разработване на собствени електрически велосипеди ElJoy привлече финансиране от 630 хил. евро. То е водено от Владимир Дачев (основателят на BgMenu.bg), втория фонд на Eleven, както и от бизнес ангелите Светозар Георгиев (бивш съосновател на „Телерик“) и Тодор Брешков (съосновател на Launchub). Средствата ще се използват за стимулиране на производството на е-колела, които компанията вече изнася за различни държави в Европа.

EnduroSat (нова – 4 май 2020 г.)

Разработване и производство на собствени наносателити и дигитална платформа за тях привлече финансиране от 332 хил. евро. То идва изцяло от досегашният инвеститор в компанията – Neo Ventures, наследникът на фонда NEVEQ. Средствата ще се използват за подготовката за изстрелване на втори наносателит и развитието на бизнес модела на компанията.

IndigoVerge

Още една инвестиция на фонда Eleven от 300 хил. евро, като тя е самостоятелна, а компанията, която получава средствата е софтуерната IndigoVerge. Допълнителното финансиране ще се използва за развитието на автоматизираното решение за управление на напоителни системи Ondo. То е един от продуктите на компанията.

Dev.bg

Платформата за търсене на технологични кадри онлайн Dev.bg, под чиято шапка влиза и инициативата HireHeroes успя да привлече първото си външно финансиране от 200 хил. евро. За разлика от останалите сделки, в случая не е намесен фонд или бизнес ангел, а компанията за хостинг и свързани решения SiteGround. Срещу сумата, българското IT дружество получава 10% дял.

Lam’on

Последната сделка за над 100 хил. евро вече е дело на инвестиция само от бизнес ангели. Саша Безуханова (Move.bg и бивш главен изпълнителен директор на Hewlett-Packard за България) и Светозар Георгиев (съосновател на „Телерик“) влагат общо 150 хил. евро в Lam’on. Компанията създава биоразградимо фолио, което може да се използва за печатане на снимки и книги.

Малки инвестиции и предприемачески награди

Assetify и KingFootball

Акселераторът Aeternity, който е фокусиран върху блокчейн решения, избра две български компании и две чуждестранни, в които да инвестира общо 400 хил. долара. Максималната сума за едно дружество е 100 хил. долара, с което горната граница на финансирането на двете родни дружества е 200 хил. долара. Assetify е платформа за крипто заеми, като е предназначена за бизнес клиенти. KingFootball е основана от българи, но базирана в Швейцария, която позволява да се проследяват футболни фенски артикули и до колко те са автентични.

Enova

Победителят в състезанието на Chivas Venture е стартъпът Enova. Компанията получава 40 хил. долара награда, а решението ѝ е базирано на биоелектрохимични сензори, които следят качеството на водата в различни водни басейни.

ProsFit

Българският стартъп, който разработва специални протези печели предприемаческата награда в състезанието на Toyota. Тя е в размер от 25 хил. евро.

The post Технологичните сделки в България от началото на 2020 г. appeared first on TechTrends България.