Заплашеният от дуопол фиксиран пазар започва да се пропуква, макар и с много, много бавни темпове. Както при платената телевизия, така и при домашният интернет, „Йеттел България“ удвоява своя дял за сметка на доминиращите два телекома. Макар и далеч от това да бъде силна конкуренция, третият оператор има шансовете да се наложи като равностоен съперник. Темповете все още са прекалено малки, за да достигнем до този извод, но засега това е позитивна тенденция.

Другият интересен момент може, който може и да се пропусне от четящите диагонално доклада, е появата на две нови компании в мобилния сектор. Ситуацията на пръв поглед там е „заключена“, след като трите основни телекома са си разпределили напълно радиочестотния спектър. Но наличието на нови предприятия с подобна дейност може да е индикация за потенциални промени. Хипотезите са две и ще ги разгледаме в по-долните редове. Също така, това е последният доклад на КРС, в който се ползва лева като основна валута.

Бавното охлаждане на пазара

Като цяло телеком секторът в България бележи леко охлаждане на растежа през 2025 г. Ако след ковид пандемията приходите се увеличаваха с над 5% на годишна база, то през изминалата тази бариера за първи път не се достига. Общият обем на пазара е 4.220 млрд. лева, което е ръст от 4.9% на годишна база. Забавеният растеж повлиява върху ролята на телеком сектора спрямо цялата българска икономика. Неговият дял в Брутния вътрешен продукт (БВП) е 1.9%, като спада спрямо 2024 г., когато е бил точно 2%.

Запазва се тенденцията, основната част от тези постъпления да се генерират от големите компании. Малко под 20 млн. лева са формирани от 435 фирми с приходи под 100 хил. лева от общо 799 регистрирани предприятия. КРС не предоставя точна статистика, какъв е общият дял на трите големи телекома спрямо всички постъпления, но предвид доминацията им в най-големите сегменти, то той ще е значителен. Мобилният, фиксираният интернет и платената телевизия съставляват 90% от приходите на всички.

Пакетните услуги продължават да доминират спрямо самостоятелните. Те са най-популярни при мобилните абонаменти, но там е логично, предвид факта, че КРС разделя гласовата от интернет и обвързването им в един договор се прави почти като задължително от операторите. Най-популярни като самостоятелни услуги е доставката на фиксиран интернет, където само една трета от абонаментите (34.3%) са в пакет с нещо друго.

Невидимата заплаха в мобилния сектор

Мобилният пазар се смяташе за разпределен между тримата големи. Позициите са почти напълно изравнени, а промените вече опират повече до това, каква е цифрата след десетичния знак при дяловете, отколкото някаква по-кардинална промяна. „А1 България“ продължава да доминира при абонатите на мобилна гласова услуга с 36.5%, докато „Виваком“ е с подобен дял при мобилния пренос на данни.

Двете компании си оспорват лидерските места, докато „Йеттел България“ продължава да е първи при приходите. Компанията изгуби втората позиция при абонатите през 2023 г. от „Виваком“ и оттогава насам двата оператора вървят почти паралелно като дялове. „А1 България“ намалява с малко, но запазва водещото място. При приходите е интересна динамиката, като освен, че „Йеттел България“ продължава да е лидер, „А1 България“ изостава на трето място, задминат от „Виваком“ през 2024 г.

Изводите от тези действия косвено показват различните политики на компаниите. „А1 България“ все повече търси по-малко приходи от своите абонати, за да може да ги задържи, докато „Йеттел“ разчита на лоялността на своите клиенти и ги тарифира по-скъпо. Ситуацията при „Виваком“ е интересна, защото компанията расте и по двата показателя, което може да означава, че прави по-добри и скъпи пакети.

Важните неща в докладите на КРС много често са заровени в едно, максимум две изречения сред 132 страници. В документа за 2025 г. е споменато в първите две такива в „Участници на пазара за мобилна услуга за гласови съобщения“. През изминалата година се появяват две нови компании, които получават разрешителни за подобна дейност – „Водафон ентърпрайс България“ и Twilio Ireland Limited. Първото е българско дъщерно дружество на британския телеком гигант Vodafone. Второто е бивш (вече порастнал – бел. ред.) американски стартъп за облачни гласови разговори.

От КРС подчертават, че въпреки наличието на пет регистрирани дружества за осъществяване на мобилни услуги, само три от тях имат лицензи за радиочестоти и предоставени кодове (номера) за достъп до мобилни мрежи. Първото е разпределено между основните телекоми, като радиоспектърът вече е раздаден напълно и са останали само няколко ленти в спомагателни честоти. Наличието на номера ще е интересно да се следи, дали новите дружества ще вземат такива. Това ще определи до голяма степен и техните намерения.

Хипотезите за появата им са няколко. Vodafone може да се подготвя за придобиване на мобилните операции на „Виваком“, след като се появиха поредните слухове, че компанията-майка на българския телеком – United Group, се готви да продава „на парче“ своите активи в региона.

Вторият вариант е британският оператор да се опита да навлезе на местния пазар като виртуален такъв (т.нар. MVNO). Vodafone поддържа от десетилетия близки отношения с „А1 България“ по отношение на споделяне на мрежата в роуминг, което дава добри предпоставки да се сключи подобен договор, но вече и под формата на частичен конкурент на българския пазар.

Дъщерното дружество на британския гигант има немалък капитал от над 3 млн. евро, което подхранва и двете теории, въпреки, че ако се реализира първата, то тогава средствата ще дойдат от британската централа по сделката.

Второто дружество е по-мистериозно за намеренията си. Twilio е технологична компания, която извършва гласови услуги през облака. Няма логика, средства и ноу-хау да вземе мобилните дейности на установен телеком. Компанията може да влезе като виртуален оператор, но и там няма история в подобна сфера. Остава вариантът, Twilio да се опита да навлезе като напълно дигитален оператор, като предоставя легални гласови услуги изцяло през облака. Защо си издава лиценз, при положение, че може да прави това и без него (както едно време Skype, а сега Viber и WhatsApp – бел. ред.), освен ако не поиска и номера. Издаването на последното ще даде яснота за посоката на развитие на тези „невидими заплахи“ в мобилния сектор.

Пълзящото настъпление на „Йеттел България“ на фиксирания пазар

При фиксирания пазар няма изненадващи размествания. След големите придобивания „Виваком“ владее и двата подсегмента – на домашния интернет и платената телевизия. При първата лидерството на компанията е по-крехко, като „А1 България“ изостава с малко над 5 процентни пункта – 37.4% срещу 31.7%. При платената ТВ, доминацията на „Виваком“ остава съществена с 57.8% дял срещу 26.2% на конкурента си.

Интересната тенденция, макар и все още в начален стадий е развитието на „Йеттел България“. Компанията пусна собствена ТВ услуга през 2023 г., но първите резултати дойдоха година по-късно, когато тя излезе на трето място по пазарни дялове. Това стана и благодарение на придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“ и елиминирането на последния голям независим играч в този сегмент и като цяло в телеком сектора.

През 2025 г. „Йеттел“ удвоява своя пазарен дял, както при фиксирания интернет, така и при ТВ доставката. При първия подсегмент той вече е 5%, докато при втория – 3.3%. Тенденцията е, че компанията прави това за сметка на намаляване на дяловете на водещите два телекома, докато графата „Други“ остава почти непроменена. Проблемът е, че все още влиянието на „Йеттел“ е прекалено малко, за да се отрази генерално на двата подсегмента.

Ако се запази тенденцията за удвояване на пазарния дял, на оператора ще са му необходими поне три години, докато застраши втория при платената ТВ и две години и половина при фиксирания интернет. Въпросът е, че в един момент този темп на растеж ще се забави значително и това ще се случи далеч преди „Йеттел“ да започне да спори за втората позиция.

По-дребните, но и очаквани тенденции са намаляването на абонатите на сателитна ТВ, чийто висок дял преди се дължеше на абонатите на „Булсатком“. След като компанията стана част от „Виваком“, не малка част от клиентите са се прехвърлили постепенно на IPTV договори. Развитието на оптичните и 5G мрежи допринасят също за постепенното изоставяне на технологията.

По отношение на стрийминг услугите, данните на платформата JustWatch за първото тримесечие на 2026 г. показват някои интересни динамики. Netflix продължава да е лидер с 21% пазарен дял, но към март отчита отлив на абонати.

Тенденцията е същата за Amazon Prime Video, като българите се ориентират малко повече към Apple TV+, Disney+ и Sky Showtime. HBO Max поддържа малко по-стабилни нива, но не е застрахован от размествания и Disney+ го изравнява през март. За тримесечието, втори остава Amazon Prime Video, но Apple TV+ е скъсил преднината – двете са с дялове от 18% и 17% съответно.

За каналната мрежа, ПВУ и телеком пазара

В доклада на КРС спорът за каналната мрежа между „Виваком“ и останалите играчи само е споменат, че съществува, без никакви повече детайли. Той се влачи вече повече от три години, а казусът се заплита и от факта, че пасивната инфраструктура вече е отделена от телекома в дружеството „Юнайтед Файбър“, под шапката на United Group.

Всъщност бъдещето на българския телеком пазар до голяма степен ще зависи от решенията, които телеком групата ще вземе за българските си активи. Причината е, че „Виваком“ е сред двата най-големи оператора във всеки един сегмент. Ако има продажба „на парче“ то тогава ще е важно, как ще се разпределят отделните сегменти. Ако влезе нов играч тогава картината няма да се промени много, а само името и/или логото. Винаги стои на дневен ред и варианта, че „Виваком“ ще си остане с настоящата собственост.

Последният голям фактор през 2026 г. ще са проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Основният предвижда свързване на труднодостъпните населени места в страната с високоскоростна оптична мрежа. Това ще позволи на трите телекома, които участват в изграждането ѝ, да достигнат до нови потребители. Проектите към момента се движат добре, като „А1 България“ обяви на 25 юни, че са изпълнили около 92% от техните две задания.

The post Дойде ли период на скука – българският телеком пазар през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Почти всички основни конкуренти на телекома скачат в твърдения, че компанията все още държи господстващо положение на този пазар и съответно регулаторът трябва да се намеси. Ресорната Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) излиза със становище, че цените трябва да бъдат върнати към предишните им стойности и индексацията не се приема. Спорът отиде и в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която разглежда дали „Виваком“ държи монополно положение в този нишов сегмент.

Целият процес обаче беше блокиран, защото телекомът обжалва в съда решението на КРС и това доведе до спиране на производството на КЗК. Три години отнема на магистратите да стигнат до окончателно решение на най-висша инстанция, за да може да бъде възобновено производството обратно в антимонополния регулатор. Това се случва в последния ден на април 2026 г., когато КЗК възобновява целия процес.

Казусът

През 2023 г. „Виваком“ внася искане да повиши таксите средно с около 25% за ползване на каналната си мрежа. Почти всичките ѝ основни конкуренти се жалват пред КРС, че компанията нарушава приетите през предходната година общи условия за това. Телекомът се аргументира, че промяната е наложена, поради липсата на корекция на цената през цялата пандемия и възстановителния период след това, докато в същия момент, инфлацията в страната достига почти галопиращи стойности.

„Виваком“ изнася и още един аргумент и той е, че за разлика от минали периоди, самата КРС още през 2019 г. е констатирала, че телекомът вече не притежава доминираща роля на този пазар. Съответно, подобно стриктно регулиране и одобрение на всяка промяна на цените не е необходимо. Последният аргумент е, че и самото увеличение не нарушава антимонополните правила, защото то е направено за всички компании при равни условия.

Жалбите на конкуренцията се фокусират върху няколко аспекта. Първият е, начина по който „Виваком“ е направила самото увеличение. Според конкурентните предприятия, цените са средно увеличени с около 25%, а не с 16.9%, колкото е заложеният в Общите условия Индекс на потребителските цени (ИПЦ) или официалната инфлация за периода. Допълнителен довод е поставен, че „Виваком“ няма увеличени разходи и инвестиции в каналната си мрежа за периода и затова подобна висока корекция е некоректна.

Интересното е, че жалбата на конкурентите включва почти целия спектър от компании – от основните „А1 България“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено, което обслужва „Йеттел България“ – бел. ред.) до малките оператори обединени в „Клуб 2000“ и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО).

От своя страна, „Виваком“ обвинява, че част от големите играчи се опитват да се поставят в по-добра пазарна позиция чрез тази жалба, защото са и основните конкуренти. Малките се жалват допълнително, че телекомът поставя кабелите на няколко по-дребни оператора в една тръба, но ги таксува всеки по отделно за цената на такава.

Решението на КРС

Още през 2023 г. КРС решава, че индексацията на „Виваком“ е неправомерна, защото е направена механично и то не за една, а за две години назад. Нещо, което противоречи на Общите условия. Регулаторът също така обяви, че не приема увеличението да става с дата от началото на 2023 г., а от почти средата на годината. Което означава, че „Виваком“ трябва да върне надвзетите вече индексирани такси.

В същия момент е открито и производство на КЗК за разглеждане на залоупотреба с монополно положение на телекома в същия сегмент. То е стопирано, защото „Виваком“ обжалва решението на КРС в съда. Едва в края на април 2026 г. магистратите окончателно отхвърлят жалбата на телекома и така дават ход на действията на КЗК.

50 нюанса подземен кабел

Казусът с пазара на каналните мрежи се заплете през последните години, докато трае „вечния спор“. През 2019 г. КРС излиза със становище, че този сегмент вече не се доминира от „Виваком“, който исторически контролираше, като наследник на държавното БТК. Телекомът обаче осъществи редица сделки с фиксирани оператори в страната, като софийските „Нет 1“ и „КомНет София“, пловдивския N3, „Нетуъркс-България“, „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктура“. Перлата в короната на придобиванията е „Булсатком“, макар и тази сделка оказа по-голямо влияние върху фиксирания пазар на дребно, а не толкова на едро.

Почти всички те бяха оспорвани в съда и списъкът с жалбоподатели до голяма степен съвпада с този на каналната мрежа. При разглеждания на част от тях от страна на КЗК, КРС изразява опасения, че може да се постигне потенциална пазарна концентрация от страна на „Виваком“. Проблемът е, че в годипните доклади на ресорния регулатор, каналната мрежа попада в перото „Други“ и не се публикуват пазарните дялове на водещите компании. Тези данни са заличени в публикуваното становище на КРС при запитването от КЗК.

Казусът се заплита допълнително, защото през 2024 г. „Виваком“ прехвърля каналната си мрежа на „Юнайтед Файбър България“. Това е дъщерно дружество на компанията-майка United Group и трансакцията цели изграждането на единно предлагане на капацитет и пренос на данни на едро в целия регион. Отделянето на каналната мрежа от „Виваком“ може да смекчи оценката на КЗК, защото в телекома остават само продажбите на дребно, където и бяха по-големите опасения на КРС след консолидацията на пазара. Във всички случаи производството срещу телекома ще е интересно и най-вероятно по-нюансирано отколкото очакваме.

The post Вечният спор за каналната мрежа – епизод втори appeared first on TechTrends България.

След редица битки, се създаде впечатлението, че този казус беше решен с компромис между операторите и регулаторите, но Народното събрание (НС) и Министерски съвет го подновиха от края на юни месец 2025 г. Тогава бяха внесени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които се опитват да транспонират новият Закон за цифровите услуги (DSA) на Европейския съюз (ЕС). Сред въведените изменения се предвижда приравняването на едностранната индексация на телекомите като едностранна промяна на цените.

Това означава, че автоматично договорите се трансформират в безсрочни и могат да бъдат прекратени в двумесечен срок от абонатите без да дължат неустойки. Което заличава предходното споразумение между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и операторите, в което беше поставено изискване за индексация при определени параметри на годишната инфлация. От друга страна, телекомите в началото на 2025 г. еднократно се опитаха да осъществят скрита индексация, която срещна отпор на КЗП. В конфликта дори се стигна до заплахи за отнемане на мобилните лицензи на трите оператора.

Новият епизод от битката между държавата и телекомите обаче преминава на ниво НС и правителство, след като два проекта за изменения на ЗЕС бяха обединени в един (този на парламента и на Министерски съвет) и гласувани на второ четене в зала. Това поставя операторите пред свършен факт, тъй като пред влизането на промените в сила остава единствено одобрението на Президента.

Предложенията на депутатите

Става дума за два проекта за изменение на ЗЕС. Първият е внесен от МС и включва по-бюрократичното транспониране на DSA. Вторият е по-ключов, той е внесен основно от депутатите от ППДБ – Божидар Божанов и Мартин Димитров в НС. През юни двата проекта преминават през съответните комисии на първо четене и после в зала. На 23 октомври те са обединени в един и минават през транспортна комисия, без много съпротива от ресорното министерство и регулатор. На 6 ноември след това са гласувани в зала, като любопитното е, че се прави това параграф по параграф.

Промените внесени от ППДБ създават възможност на потребителите да прекратят своите договори, ако операторите едностранно индексират цените им. Като първите няма да държат неустойки на вторите, освен за взети на изплащане устройства.

Коварна е формулировката, която следва изричното посочване за „едностранно“ увеличение на цените „… и по други причини“, която може да бъде тълкувана доста широко. Въпреки всичко, тя остава след приемането ѝ в комисия и в зала след първо гласуване.

Съпротивата на телекомите

Логично, телекомите се противопоставят на това действие. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), в която влизат и трите оператора, оспорва повечето промени, като за част от тях е посочено, че не се транспонира коректно европейското законодателство.

АТИ е на мнение, че механизъм за прекратяване на срочните договори, заради, индексация вече е предвидено в ЗЕС в следващия член. Така се получава излишно дублиране, което може да внесе „несигурност и непредвидимост“. Депутатите искат да направят това чрез автоматичното преобразуване на срочните в безсрочни договори при едностранна промяна на цените, заради индексацията.

Браншовата организация на телекомите подчертава, че според законите на ЕС индексацията и едностранното повишение на цените не попадат под общ знаменател. Съответно, не трябва да бъдат приравнявани и в българската нормативна уредба.

АТИ припомня и за споразумението между тях и КЗП, в което бяха изменени договорните клаузи на телекомите, за да може да има допълнителни критерии за индексацията. Това включва минимален праг на годишната, при който да се изисква такава, както и опция за намаляване на цените при наличие на дефлация.

Прецизиране от ресорното министерство и регулатора

В становищата след първото гласуване ресорното Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) и регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) се опитват да прецизират текстовете. Проблемите съвпадат донякъде с изразените от телекомите опасения. Първото е с формулировката за „едностранно увеличение“. Причината е, че клаузата за индексацията е включена в договорите и по този начин не може вдигане на цените по нея да се смята за „едностранно“.

Вторият проблем е свързан с включването на израза „други причини“, което отваря прекалено големи врати за тълкуване. Докато КРС само обръщат внимание на тези два казуса, от МТС директно предлагат прецизиране на текстовете, като премахват „едностранно“-то увеличение и „други причини“.

КРС също изразява мнение, че някои от останалите промени не отговарят напълно на хармонизирането на законодателството с европейското. Това включва измененията за прекратяване на договора при индексация на клиентите на M2M (машина към машина или касови апарати, банкомати и др.).

Последното опасение на ресорния регулатор е за преноса на номера. КРС иска да се задължат операторите при прекратяване на договора да предоставят номера на потребителите на другия оператор. Предварителният проект за второ гласуване в парламентарната комисия, обаче не отразява тази потенциална промяна.

Приетите промени

Транспортната комисия в НС изготвя доклад след второто четене на вече обединения законопроект за изменение на ЗЕС. В него са направени редица промени, които включват повече прецизиране на текстовете, като са взети предвид най-вече опасенията на МТС и КРС.

Текстът вече е пререфразиран така че да се отнася само и единствено за индексацията на база годишна инфлация. Премахнати са формулировките „едностранно увеличение“ и „други причини“. По този начин беше приет на второ гласуване от депутатите на 6 ноември. Промените вече не обхващат потенциалните скрити индексации, както и не отварят възможност за по-широко тълкуване. Мартин Димитров от ППДБ обяви, че е доволен от приетите поправки на ЗЕС, въпреки, че обхващат само индексацията, не и потенциално други случаи.

(Почти) няма скрито-покрито

Последствията внасят интересна динамика за самите телекоми. За 2025 г. те направиха реално две индексации. Първата е на база инфлацията от едва 2.2% за предходната година, което натежи договорите с под 1 лев на месец. Два от операторите предприеха второ увеличение на цените, като увеличи месечните такси с между 1 и 3 лева с аргумента, че са добавени нови дигитални услуги, без съгласието на потребителите. Те се възползват от противоречие между два закона – ЗЕС и Законът за защита на потребителите (ЗЗП).

Решението беше посрещнато на нож от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която дори заплаши с отнемане на лицензите на мобилните оператори. Регулаторът забрани практиката, но интересното е, че Апелативният съд в София (АСС) отмени това решение. Върховният административен съд (ВАС) обаче обяви предварителното изпълнение на КЗП за законно. Магистратите тепърва ще трябва да определят дали самата практика е легална или не.

Докато АСС и ВАС не обявяват окончателно законността на скритата индексация, тя остава като потенциална опция за ползване и през 2026 г. В същия момент, с приетите промени в ЗЕС, де факто приравняват индексацията на база инфлация, която е залегнала в клаузите на договорите със скритата индексация. Тоест, потребителите ако не са съгласни ще могат да разтрогнат договорите си без да дължат неустойки.

Въпросът, който ще разберем през следващите два месеца е дали телекомите ще продължат да разчитат на инфлационната индексация. Те могат да я предприемат, но така рискуват да предизвикат прехвърляне на абонати между тях. Другата опция за скритата индексация стои като възможност, освен ако съдът не я забрани окончателно. За нея телекомите почти сигурно ще изчакат решението на магистратите.

The post Парламентът слага край на телеком индексацията appeared first on TechTrends България.

Резултатите бяха до голяма степен очаквани, като утвърденият телеком вече доминира пазарът за ТВ доставка с близо 60% пазарен дял през 2024 г. Това показват данните за изминалата година в доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Другият голям печеливш от ситуацията е „А1 България“. Двете компании започват да налагат двуполюсен модел в повечето подсегменти на фиксирания пазар.

При мобилния ситуацията на пръв поглед изглежда патова между трите основни оператора. В перспектива тя може да се окаже неблагоприятна за „Йеттел България“, които още през 2023 г. загубиха ключовото второ място по абонати. Оттогава насам са и усилията на основно мобилния оператор да се наложи и като такъв на фиксиран интернет и телевизия. Засега резултатите са плахи стъпки напред, но започват да стават и все по-видими.

Това се случва при сравнително положително развитие на целия пазар. Ръст на общите приходи, стагнация при абонатите, но и потенциал за увеличение на инвестициите в инфраструктура. Последното идва по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), чиито проекти най-накрая бяха стартирани през 2025 г. Европейските програми се оказват ключов компонент в разширяването на възможностите на големите телекоми. Докато по-малките ще трябва да разчитат на нишови подсегменти.

Интернет доминация

Телеком секторът продължава да нараства и през 2024 г., като той надминава, макар и с малко 4 млрд. лева. Това е увеличение с 5.7% на годишна база и с 19% спрямо 2022 г. Той обаче не кореспондира с ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, тъй като дял от него намалява от 2.1% през 2023 г. на 2% през изминалата година. Преносът на данни продължава да доминира сектора с над 54% дял, докато този на гласовите услуги се понижава на 25.8%. Същото важи и за разпространението на телевизия, което се свива от 14.2% на 13.5%.

Трябва да се отбележи, че данните на КРС обединяват мобилната и фиксирана интернет доставка. Основният растеж е при първата, която операторите предлагат в повечето случаи в пакет с гласова услуга. По този начин, мобилният сегмент продължава да разчита на монетизацията на 5G връзката и добавянето на допълнителни възможности при абонаментните планове.

Графата „Други услуги“ е големият печеливш през 2024 г. В нея попадат приходите за съвместно ползване на инфраструктура. Приходите се увеличават с 8% до все още минималните 235 млн. лева, спрямо 217 млн. и 141 млн. лева през 2023 г. и 2022 г. съответно. Динамиката на този подсегмент ясно илюстрира ефектът от аутсорсването на поддръжката на различни инфраструктурни компоненти, което предприеха основните телекоми у нас. Те са ситуирани в перо „Колокиране“, за което КРС единствено споменава, че нараства като приходи с 16.5% на годишна база.

Броят на операторите също следва интересна динамика. Мобилните остават трима, тези за фиксиран интернет намаляват от 656 на 621 покрай консолидацията последните няколко години. Но тези за ТВ доставка се увеличават минимално от 244 през 2023 г. на 251 през изминалата.

Мобилният триумвират

След окончателното установяване на само трима играчи в мобилния сегмент, динамиката е забавена. Ръст има на приходите, но най-вече при мобилния интернет. При абонатите също има минимално увеличение, като общо потребителите на гласови услуги се увеличават от 7.96 млн. на 7.98 млн. и за първи път от години доближават прага от 8 млн.

В сегментът вече се формира една нова и може би леко притеснителна тенденция. Тя е, че „Йеттел България“ губи леко позиции и при потребителите заема твърдо третото място. Пазарният му дял при абонатите се свива минимално от 31.4% на 30.7%. Потребителите на мобилен интернет също намаляват с малко по-висок темп – от 31% на 29.9% на годишна база.

Това поставя компанията на трето място по тези показатели, въпреки че от основаването на „Глобул“ е твърдо втори. Добрата новина засега е, че разликата между трите оператора се запазва сравнително малка. „А1 България“ е лидер при мобилния глас с 36.5%, следвана от „Виваком“ с 32.8%. Докато при мобилния пренос на данни, „Виваком“ е на първа позиция с 36.7% дял, докато „А1 България“ е с 33.4%.

Проблемът на „Йеттел България“ е тенденцията за спад втора година поред в тези показатели, докато другите два увеличават своите позиции, макар и минимално. Компанията държи позициите при приходите от мобилни гласови услуги, където остава лидер с 40.9% дял.

При мобилния интернет, който е по-перспективен обаче изостава. Там лидер е „А1 България“ с 42.1%, докато „Йеттел“ изостава до 29.7% дял, но и „Виваком“ спада от 29.4% на 28.2%. Дистанцията между вторите в този подсегмент обаче е минимална и може да има размествания през настоящата 2025 г. Освен, ако „А1 България“ не продължи по-добре да монетизира 5G връзката си.

За „Йеттел България“ мобилният сегмент е ключов, тъй като той формира основната част от приходите на компанията. Операторът се опитва да се трансформира в конвергентен, но за да постигне добри и по-балансирани позиции във фиксираните услуги ще му трябва време.

Телевизията – новото царство на „Виваком“

Изминалата 2024 г. беше маркирана най-вече от окончателното заличаване на „Булсатком“ и с данните от КРС, може да проследим ефектите от придобиването на сателитния оператор от „Виваком“. Очаквано, потребителите на доскоро независимия доставчик се преляха към телекома.

„Виваком“ доминира с 59.6% дял или близо две трети от пазара на база абонати. Това е с точно един процентен пункт повече спрямо сумарната позиция на телекома и „Булсатком“ през 2023 г. от 58.5%. Което показва, че компанията продължава да увеличава и органично своята абонатна база.

В същия момент, сегментът на платената телевизия остава почти непроменен като потребители и с минимално увеличение като приходи. Последните нарастват от 541 млн. на 544 млн. лева, докато първите са приблизително 2 млн. С други думи, „Виваком“ расте в един сравнително стабилен като параметри пазар. „А1 България“ отчита слаб спад от 27.3% до 26.5% дял на абонатите. КРС вече поставя на картата като трети „Йеттел България“, които обаче успяват да вземат едва 1.5% дял в целия сегмент.

Ситуацията показва, че поне на пазара за платена ТВ доминират две компании – „Виваком“ и „А1 България“, които държат 86.1% от всички потребители. Третият е далеч с 1.5%, а 12.4% от всички клиенти са разпределени между всички останали 248 ТВ оператора. Тук идва и голямата мистерия – защо се увеличава броя на доставчиците, макар и с малко, предвид факта, че пазарът не предлага възможности за растеж и развитие.

Малката мистерия със стрийминга

КРС не дава данни за състоянието на стрийминг платформите в България, но приложението JustWatch предоставя такива на регулярна база. Според него, Netflix продължава да е доминиращата услуга за началото на 2025 г. с 29% дял. Следвано от Amazon Prime Video с 18% дял и HBO Max (ребрандиран многократно – бел. ред.) с 14%.

Усилията на някои телекоми да наложат Disney+ обаче не се увенчават с успех. Платформата на популярният медиен гигант стагнира с 11% дял, като вече е застигнат от Apple TV+, който го изравнява по потенциални абонати. Същото важи и за Sky Showtime, чиито дял се понижава до 6%.

Други данни за ситуацията около стрийминг пазара в страната трудно могат да се намерят. Последните са на база изчисления от консултантската фирма Ernst&Young (EY) събрани през 2022 г. и според тях българските потребители са 560 хил. Те затвърждават лидерството на Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Тези данни обаче са вече значително остарели във времето, както и са събрани от различни източници. Затова детайлите за пазара на стрийминг в България продължава да е оскъден.

Пълзящото трио и във фиксирания интернет

Докато усилията на „Йеттел България“ при платената телевизия все още могат да се определят като бебешки стъпки, при фиксирания интернет има надежди, че компанията може по-лесно да се наложи като трети основен играч. Това е сегментът в който все още малките оператори заемат една четвърт от пазара – 26.6%. Тоест, телекомът ще може да мащабира своята дейност, както органично, така и чрез малки придобивания.

Другата добра новина за „Йеттел България“ е, че усилията му за момента са малко по-видими от тези при телевизията. Компанията заема третото място с 4.1% дял. В същият момент, доминацията на „Виваком“ не е толкова голяма, като телекомът е лидер с 39.4%, а вторият „А1 България“ е с 29.9%. Ръстът на първия е подтикван почти основно от придобиването на „Булсатком“, като техния сумарен дял от 2023 г. беше 37.6%. Което означава, че останалите 1.8% са от органичен растеж.

Другият момент е, че самият сегмент расте от 2.5 млн. на 2.6 млн. потребители. Като приходи също има увеличение от 427 млн. лева на 471 млн. лева. С други думи – това е перспективен подсектор, който все още позволява някакъв естествен растеж. След заличаването на „Булсатком“ прогнозата е, че бавно и славно „Йеттел България“ ще се опита да се установи като трети голям играч, който да грабне поне 10-15% от пазара. Компанията вече е постигнала около една трета от това, но има още път да извърви.

Нишови и инфраструктурни възможности

Наетите линии се оказват интересна ниша, която предоставя възможности за развитие, както на големите, така и на по-малките независими оператори. Добър пример за това е „Нетера“, която е ключов играч в този сегмент, както на едро, така и на дребно. При последният, компанията понижава минимално своите позиции до 10.4% на база линии и 8.4% на база клиенти, но като цяло промени няма и при двамата лидери – „Виваком“ и „А1 България“.

Отличните резултати на „Нетера“ си проличават в наетите линии на едро, където компанията се фокусира да предоставя международни такива. Компанията понижава дела си по бройка линии до 25%, но запазва второто си място. Приходите от това перо обаче се изстрелват от 25.9% дял на 33.7% дял. По двата показателя, „Нетера“ става лидер в сегмента, въпреки, че в таблицата на КРС е сложена „по навик“ втора. Зад нея е „Новател“, а трети е „Виваком“.

Другата тенденция, която ще движи пазара през 2025 г. и ще се усети още по-значително през 2026 г. са големите инфраструктурни проекти, съфинансирани по европейски програми. Трите телекома обявиха своето участие в изграждането на т.нар. 5G магистрали или връзка от пето поколение по основни пътни възли в страната. „А1 България“ ще прави подобна инфраструктура и на международното летище „Васил Левски“ в София.

Проектите по НПВУ също стартираха през пролетта на настоящата година и трябва да приключат през лятото на 2026 г. Трите телекома участват в тях и всички тези задания ще се отразят на целия сектор у нас. Точно как, ще разберем чак в докладите на КРС през следващите две-три години. Но във всички случаи ще имат значителен ефект върху динамиката на пазара.

The post Свят за двама или трима – българският телеком пазар през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

При третия Кръстоносен поход, те завзимат Константинопол – действие, което допълнително отслабва Византийската империя и за някои историци е един от факторите за налагането на Османската империя няколко века по-късно на Балканския полуостров.

Изключителната динамика от последните дни на 2024 г. и първите такива на 2025 г. между телекоми и регулатори, показва доста сходна картинка. Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова излиза на своеобразен „кръстоносен поход“ срещу мобилните оператори и някои противоречиви техни практики. Това се случва само месеци след като оглавява поста през май миналата година. След различни битки между нея, КЗП, другият ключов регулатор, операторите и съда, всичко това кулминира в идеята на Филипова да отнеме честотните лицензи на трите основни телекома. Усилията ѝ, а може би и мотивите ѝ, доста наподобяват тези на кръстоносните походи от европейската история, като сравнението става още по-силно, като добавим резултатите от различните схватки.

Първият поход – неустойките по договорите

В края на май 2024 г. правителството на Димитър Главчев изненадващо смени ръководството на КЗП и назначи за председател Мария Филипова. Тя стана известна преди това с отказа си на Васил Божков за подкупи и потенциално други услуги, докато е начело на Държавната комисия по хазарта. Четири месеца след поемането на поста в КЗП, Филипова предприе първия си своеобразен „кръстоносен поход“ като взе на мушка допълнителните неустойки при предсрочно прекратяване на абонаментите с телекомите.

Действията са аргументирани покрай постъпилите множество жалби свързани с подобни казуси. Тогава, регулаторът забрани практиката операторите да натрупват неустойки, като заплащат освен трите месечни такси, така и разликата в промоционалните цени, както за тарифите, така и за закупените устройства. Докато при първите, решението е лесно, то при смартфон субсидиите, нещата стояха малко по по-различен начин,

Два месеца по-късно, телекомите и КЗП достигнаха до компромис, в който максималната сума по неустойките да не надвишава три месечни такси. Останаха някои въпросителни по това решение за точната калкулация, но те трябва да се видят при подписване на нови договори, в които тези условия ще бъдат добавени. Компромисът беше голямо постижение за КЗП, защото дойде в момент, в който забраната на регулатора падна в съда.

Вторият поход – скритата индексация

Не отне много време и самите телекоми дадоха повод на Мария Филипова отново да предприеме „кръстоносен поход“ срещу тях. Този път на прицел попада т.нар. „скрита индексация“, която два от операторите („Йеттел“ и „Виваком“) решиха да обявяват в последните дни на 2024 г. поскъпване на месечните такси на съществуващите договори с между 1 и 3 лева. Те правят това, защото очакванията за инфлацията за изминалата година е да е около 2% и дори да се коригират с толкова цените, ще става дума за между 40 и 80 стотинки в най-масовите тарифи.

Очаквано, КЗП скочи срещу тази практика, която може да позволи на операторите да индексират цените всяка година, с колкото си поискат, независимо от инфлацията. Председателят на регулатора Мария Филипова обяви, че това е нелоялна търговска практика, която трябва да се забрани. Тя също така наложи санкции до 50 хил. лева за всяка една от тях. Не става напълно ясно дали е за трите точки нарушения по 50 хил. лева, за абонат или само еднократно се прилага тази сума.

Ситуацията беше малко хаотична, защото първоначално КЗП прехвърли проблема към ресорната за телекомите – Комисия за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото аргументите за промените на тарифите на двата оператора бяха заложени точки в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). КРС не намира проблем след анализ на проблема, а „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Така телеком регулаторът върна топката обратно при подателят ѝ.

В крайна сметка от КЗП издадоха заповед за забрана на скритата индексация, като се позовават на текстове от Закон за защита на потребителите (ЗЗП). Действие, което операторите обжалват в съда.

Законовата схизма

Казусът се оказва доста интересен, защото кой е прав – телекомите или КЗП, зависи изцяло от това кой закон се чете. В ЗЕС е предвидено, операторите да могат да променят общите си условия и тарифите, като уведомят за това потребителите с поне един месец предизвестие. Клиентите също така имат правото да прекратят веднага договорите си, без да дължат неустойки, ако не са удовлетворени от промените. Двете условия са спазени от телекомите.

В ЗЗП обаче е записано, че промяна на цените, продуктите и/или услугите в договорите не може да стане без изричното съгласие на потребителите. В случая с телекомите имаме мълчаливо такова или изрично несъгласие чрез прекратяване на контракта. Така се получава своеобразна законова „схизма“, според която операторите са прави, тъй като четат ЗЕС, но и КЗП, който гледа ЗЗП.

Подобни проблеми се решават в съда и зависят от аргументацията на различните страни. На 22 януари Административен съд – София (АСС) излиза решение по част от казуса, като не уважава предварителното изпълнение на забраната за индексирането на цените. В мотивите си, магистратите поставят под въпрос голяма част от основните аргументи на КЗП за цялостната заповед. Те са прекалено общи, непрецизни и дори преувеличени. КЗП може да обжалва решението пред Върховния административен съд (ВАС). Тепърва АСС ще гледа самата законосъобразност на заповедта за забрана на практиките и глобите, но предвид негативните отзиви към аргументите на КЗП най-вероятно и те могат да паднат. Засега това е поредната загуба пред съда от страна на регулатора.

Третият поход – отнемане на лицензите

Два дни преди АСС да излезе с решение, КЗП вдигна още повече мизата и дори взриви сектора с радикалната идея да отнеме лицензите на операторите. Има подобна възможност предвидена в ЗЗП, в която регулаторът може да предложи такова действие на съответния орган, издал разрешителните. Това се прилага, когато има влязла в сила наказателно постановление и точно този член от закона се цитира от председателя Мария Филипова.

В случая с телекомите, тя най-вероятно визира забраните за индексацията на цените, но този казус както виждаме в момента „виси“ в съда. Самият регулатор използва в аргументите си „системни нарушения“ на операторите и липсата на възпиращ ефект на глобите, които за компаниите са просто „оперативен разход“.

Крайният резултат е, че КЗП дава аргументирано предложение към КРС за изземването на лицензите за мобилните честоти на операторите. Телеком регулаторът обаче отказва да го разгледа като, че то… противоречи на ЗЕС и на европейската правна рамка. КРС също така смята, че мярката е непропорционална и, че подобни проблеми могат да се разрешат с възпиращи санкции (финансови глоби – бел. ред.).

Регулаторът също така цитират европейска директива 2018/1972, според която разрешителният режим за честотите трябва да „гарантира правна сигурност, да насърчи регулаторна предвидимост, с цел установяване на инвестиции, по-специално за нови безжични широколентови съобщения“.

В същия дух, коментира случая и Виктория Боклаг, главният изпълнителен директор на United Group и собственик на „Виваком“.

„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“ Виктория Боклаг, главен изпълнителен директор на United Group

„Регулаторите трябва да работят в предвидените законови рамки, това което иска да направи КЗП е невъзможно“, заяви Боклаг на събитие на United Group, на което беше обявена инвестиция на телеком групата в размер от 120 млн. лева за изграждането на четири електроцентрали за възобновяема енергия в страната.

Официално чрез Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), телекомите обвиниха действията на КЗП като „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Браншовата организация смята, че няма „системни нарушения“, защото жалбите към КРС през 2023 г. намаляват с 10% на годишна база и повечето от тях са решени в полза на потребителите. Неофициално от телекомите дори ползват по-остър език спрямо Филипова и нейните амбициозни действия. Във всички случаи, става дума за прекомерна ескалация.

Добър или лош кръстоносец

КЗП обаче не се отказва, като този път регулаторът опонира силно на КРС. Според първия регулатор, в цитираната директива има още изброени цели, като „осигуряване на прозрачност на цените“, „защита на интереса на гражданите и крайните ползватели“ и др. От КЗП обвиняват, че КРС не защитава гражданите, а операторите. Така се завърта наново колелото и отново съдът ще трябва да реши кой е крив и прав в тълкуванията си.

Кръстоносните походи имат своите противоречиви нюанси в историята и тяхната роля в разгръщането ѝ в по-късното Средновековие. Подобна е ситуацията и с настоящите телеком казуси и регуалтора. Трябва да отбележим, че действията на КЗП до един момент бяха в правилната посока. Идеята на телекомите да могат да индексират всяка година абонаментите независимо от инфлацията с колкото поискат е опасен прецедент. Беше нормално и очаквано от обществото КЗП да се намеси в опит да спре тази скрита индексация.

Проблемът беше начинът по който се направи. КЗП и по-скоро лично Мария Филипова влязоха доста по-остро от необходимото и, когато започнаха да губят битката тръгнаха на по-голяма ескалация. Отнемането на мобилните лицензи на компаниите означава пълно замразяване на безжичните комуникации (различни от WiFi мрежи) в страната. Отделно, предвид аргументите, които са ползвани в съда за забраната на индексацията показват, че те най-вероятно няма да издържат на всички инстанции и ще паднат. Така, действията на КЗП до момента бяха шумни, но засега – неефективни. Дали ще останат такива – ще видим от следващите съдебни решения.

The post Кръстоносният поход на КЗП срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) обяви, че ще изиска от телеком регулатора да изземе честотните лицензи на мобилните оператори. По този начин държавната институция излиза „вабанк“ срещу комуникационните компании. Това е пореден залп между КЗП и телекомите за последните няколко месеца. Регулаторът първо атакува допълнителните неустойки при абонаментните договори, а след това се прицели в опитите на два от операторите да извършат „скрита индексация“ на месечните такси.

За първия казус двете страни се споразумяха набързо в рамките на три месеца. При втория нещата се прехвърлиха от институция в институция и накрая КЗП издаде постановление напълно да забрани практиката. Решение, което операторите най-вероятно ще оспорват в съда. Третият телеком („А1 България“) се въздържа от подобно действие и дори изпрати SMS съобщения до абонатите си да се похвали.

КЗП сега ескалира допълнително конфликта по оста „потребителски регулатор – мобилни оператори“. Председателят на институцията – Мария Филипова обяви, че има правото да изиска отнемането на лиценза на телекомите за упражняване на дейност, когато има влязло в сила наказателно постановление. Подобна крайна мярка не е била предлагана от държавна институция за големите три оператора. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) насилствено отне лиценза само на една компания през последните 15 години – „4 Джи ком“ и то след дълга съдебна битка. Колко реалистично е това действие на КЗП е под голям въпрос, но и показва, че след смяната на председателя, новият такъв взима доста насериозно казусите с телекомите.

Аргументите за изземване

Мария Филипова се позовава на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който е основно поле на действие на регулатора и по-точно предвидените мерки в чл. 232. Според тях, КЗП може да предложи отнемане на лиценза и/или разрешителното за дейност, когато има влязло в сила наказателно постановление.

Ползвайки него, Филипова обявява, че „този механизъм представлява крайна мярка“ за „гарантиране на спазването на правата на гражданите“, покрай „системните нарушения на мобилните оператори“. Според нея, това е единственият ефективен отговор на поведението и действията на телекомите. Тя обясни, че прекомерният фокус на КЗП към комуникационните компании е породен от факта, че огромен дял от постъпващите в институцията жалби са свързани с пазара за електронни услуги.

Филипова допълни, че през последните пет години, телекомите са обект на непрекъснати финансови санкции от страна на КЗП. Тя подчертава, че компаниите вместо да се респектират от наложените глоби ги приемат за оперативен разход. Което позволява на операторите да продължават с нелоялните практики и показват неспособността на текущите мерки да осигурят спазването на закона.

Лесно ли се отнема лиценз

Според закона, КЗП трябва да се обърне към институцията издала разрешенията или лицензите с предложение за тяхното отнемане. Мария Филипова обяви, че вече е изпратила мотивирано писмо към КРС за предприемане на тези действия. Почти всичко е в ръцете на телеком регулатора, който трябва да се произнесе с мотивирано решение дали ще отнеме или не лицензите на мобилните оператори. Но дори КРС да застане на страната на КЗП, процедурата след това може да продължи в съда.

Телеком регулаторът е отнел само веднъж за последните 15 години принудително разрешение за мобилни честоти. Това се случва през 2014 г., когато КРС отнема лиценза на „4 Джи ком“. Компанията е един от трите нови мобилни оператори, които получават честотни ленти в 1 800MHz през 2011 г. Тя държи ресурса само с идеята да продава капацитет на останалите, без да развива собствена мобилна мрежа. Нещо, което другите ѝ отказват.

Също така, „4 Джи ком“ не си плаща лицензните такси от самото връчване на разрешителното, което кара КРС да действа в посока неговото отнемане. Съдът обаче постановява, че компанията не трябва да си плаща в рамките на две години, за да може да бъде принудително иззето. Затова едва през 2014 г. КРС успява да отнеме лиценза и да направи ново преразпределение на честотите в 1 800MHz.

Съдът като последен арбитър

Настоящата ситуация е малко по-различна. КЗП изпраща мотивирани аргументи за изземването на разрешителните на мобилните оператори. КРС ги разглежда и съответно решава дали да го направи или не. Съответно като върне писмо към първата институция със своите аргументи. Ако КРС каже „Да“, почти сигурно е, че операторите ще обжалват в съда. Същото важи и ако каже „Не“, тогава решението ще бъде обжалвано от КЗП.

За момента, опитите на последния регулатор за война с телекомите не среща силната подкрепа на магистратите. Това показва опитът от предходните казуси, в които КЗП е губила дела. Въпреки по-слабата позиция в предишните случаи в съда, институцията е успявала да достигне до компромисно решение с операторите. Тази атака обаче е доста по-заплашителна и отпорът на телекомите ще бъде реципрочен, което оставя малко място за преговори и компромиси.

(Обновена) Браншовата организация на телекомите осъди действията на КЗП, като ги обяви за „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) коментира, че изявлението на регулатора е лишено от обективност и правна обосновка, както и, че изпраща тревожен сигнал към чуждестранните инвеститори. Последното е породено от факта, че трите големи оператора са местни звена на международни компании и фондове. От АТИ се аргументират, че тезата за „системни нарушения“ не е състоятелна, защото по данни на КРС през 2023 г. жалбите срещу телекомите са намалели с 10%, а значителна част от случаите са разрешени в полза на потребителите. Браншовата организация още обвинява КЗП в „популистки действия“, които „поставят под риск цифровата свързаност, икономиката и националната сигурност“.

The post КЗП излиза „вабанк“ срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

Това се случва дори още докато „Булсатком“ се води независим играч. Финансовата и имиджова нестабилност на сателитния оператор доведе до неговото бавно обезкръвяване. Още през 2022 г. той загуби лидерската си позиция в сегмента на платената телевизия, а през изминалата се срива на трето място. Но това не са единствените размествания, които се случват. През 2023 г. „Йеттел“ също губи дългогодишното си второ място по брой мобилни абонати. Което подчертава още една индикация за задаващ се двуполюсен модел, доминиран от „А1 България“ и „Виваком“.

Общите тенденции за целия телеком пазар се запазват положителни. Приходите от телекомуникационни услуги през 2023 г. се увеличават със стабилни темпове, въпреки, че е достигнат до тавана от абонати в повечето сегменти. Всеки растеж вече е за сметка на конкурент и битката за клиенти само ще се ожесточи.

Много на хартия, малко на пазара

Тенденцията за увеличение на обема на пазара се запазват през 2023 г. През изминалата година има общ приходите на приходите с 12.6% до 3.803 млрд. лева. След по-умереното му увеличение през 2022 г. от 7.2%, постъпленията на телекомите се завръщат на зелени стойности от над 10%. Секторът запазва позицията си спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от миналата година – неговият дял в българската икономика се увеличава минимално до 2.1%.

Фиксираните услуги са основният двигател на растежа на телеком пазара.  Приходите от доставка на интернет на дребно се увеличават с близо 25% и вече са 427 млн. лева. Тези на платена телевизия също нарастват с малко под 14% до 502 млн. лева. Ако се запазят тези темпове, скоро фиксираният сегмент на дребно ще достигне 1 млрд. лева годишни постъпления.

При мобилните услуги, преносът на глас е с почти константни показатели. Увеличението на приходите е при мобилния интернет, което е нормално, предвид факта, че телекомите продължават да монетизират 5G скоростите. Ръстът през 2023 г. е от около 15% до 1.194 млрд. лева.

По-любопитна е ситуацията с компаниите, които оперират на телеком пазара. Мобилните оператори са редуцирани до тримата големи, но при фиксирания сегмент броят на доставчиците остава сравнително висок. Компаниите, които се занимават да предоставя интернет са 656. Предвид голямата консолидация през последните години, броят им остава висок, през 2009 г. например са били 724. Ситуацията е по-различна при доставчиците на платена телевизия. Те вече са 250 или по-малко от половината спрямо 2009 г. В разбивките по сегменти ще видим, че макар малките оператори да са много, все повече приходи отиват при няколкото големи играча.

Докладът на КРС вече обръща леко внимание на аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Все още сегмент „Колокиране“ влиза в перо „Други“, но вече имаме някакви ориентировъчни данни за него. Според КРС през 2023 г. приходите от съвместно ползване, колокиране, предоставяне на физическа инфраструктура и други са се увеличили с 64% на годишна база.

Нестабилната мобилна троица

След като мобилният сегмент се изчисти от „призрачните“ играчи – оператори, които бяха такива само на хартия, се очакваше, че няма да има големи движения. Както и, че този тип услуги ще се стабилизират. През 2023 г. обаче сме свидетели на първото голямо разместване от 15 години насам. „Йеттел“ загуби второто си място по брой абонати, което вече се заема от „Виваком“.

Наследникът на „Теленор“ и „Глобул“ е с дял от 31.4% или отчита минимален спад от 0.7 процентни пункта на годишна база. „Виваком“ подобрява своята позиция от 31.2% на 32.4% и излиза на второто място. Лидер продължава да е „А1 България“ с 36.2%, но компанията отчита лек спад от 0.5 процентни пункта на годишна база. Това се случва при почти непроменен по обем потребители пазар. За последните пет години, мобилните абонати варират в рамките на 8 милиона.

Настигането и задминаването на „Йеттел“ от „Виваком“ е лесно проследимо през последните три години. Преди това двете компании успяха да постигнат частичен паритет и да се поддържа сходна дистанция. „Виваком“ постигна лек ръст, докато „Йеттел“ сходен спад и така през 2023 г. си размениха позициите. Много лекото понижаване на абонатната база на „А1 България“ създава предпоставки, че в един момент лидерът може да се окаже в позиция на изравнени показатели с новия подгласник.

Тази тенденция трябва да е и леко притеснителна за „Йеттел“. През 2013 г., когато Telenor купи компанията, амбициите бяха да се борят за лидерската позиция. Не успяха да го постигнат на база абонати, но това се случи при приходите. От тази гледна точка „Йеттел“ продължава да е номер едно при постъпленията. През 2023 г. компанията привлича 40.7% от мобилните приходи. По този показател „А1 България“ и „Виваком“ са почти равни – 29.9% срещу 29.4%. Което означава, че „Йеттел“ успява да монетизира по-добре своите клиенти, докато другите два телекома се опитват да постигнат повече маса и субсидиране на фиксираните услуги.

Телевизията – последното потъване на „Булсатком“

През 2022 г. „Виваком“ детронира дългогодишното царуване на „Булсатком“ при платената телевизия. През изминалата сателитния оператор продължи да потъва и вече е на трета позиция, като беше задминат от „А1 България“. В подадените към КРС данни е записано, че абонатите на дългогодишният лидер са паднали под 445 хил. или 22.2%.

Настоящият властелин на платената телевизия запазва първата позиция. „Виваком“ е със 728 хил. потребителя. Което прави дял от 36.3% или над една трета от целия пазар. Следва „А1 България“ с 548 хил. потребители и дял от 27.3%. Всички останали играчи имат общо 14.2%, който се разпределя между 247 компании общо. Казано по друг начин – отвъд трите основни ТВ доставчика, влиянието и пазарът на останалите е редуциран до под една шеста от всички потребители.

Третият мобилен оператор навлезе в този сегмент, но за 2023 г. подадените данни в регулатора са за скромните 5 775 клиента. В тези от самия финансов отчет от компанията-майка PPF Group има огромно разминаване. За 2023 г. според годишният доклад на доскорошния чешки холдинг са посочени малко под 35 хил. абоната на ТВ за българското звено на „Йеттел“. Разликата идва най-вероятно, затова, че се броят и само потребителите на приложението за телевизия, докато тези на КРС – преките инсталации към телевизори през кабел.

КРС подчертава, че „Виваком“ бележи ръст от 3.4% пункта на абонатите на годишна база. От регулаторът подчертават, че то се дължи и на придобиванията на малки оператори през 2023 г. Но без да се уточни каква част е вследствие на консолидацията и каква на „обезкръвяването на „Булсатком““. „А1 България“ бележи ръст от 0.9%, които идват органично – тоест са привлечени като изцяло нови клиенти или такива от конкуренцията. Предвид ситуацията, логично е основният да е „Булсатком“.

Създаденият прецедент

Свиващият се брой потребители на сателитния оператор е на законовия ръб дали придобиването му от „Виваком“ ще създаде господстващо положение. При данните от 2022 г. сборът от абонати на двете компании минава с много малко прага от 60% дял – 61.1%. Актуалните за 2023 г. показатели го поставят под това ниво, като сега той е 58.5%.

Ако United Group, компанията-майка на „Виваком“, беше изчакала с обявяването на сделката, можеше тя да се защити без да се изкривява статистиката. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри придобиването, като прие мотивите на балканския телеком.

Но това създава опасен прецедент, тъй като в тях се приема, че данните които събира и анализира КРС не са достатъчни. Използват се и външни такива, като се включват и абонатите на стрийминг услуги и тези от „сивия сектор“. Първите понякога са част от т.нар. дигитални позиции на големите телекоми и реално могат да бъдат и техни клиенти. Разминаването между данните на КРС и тези на „Йеттел“ за 2023 г. при ТВ абонатите, също повдига въпроса дали не трябва да се правят промени.

При добавянето им сумарния пазарен дял на „Виваком“ и „Булсатком“ беше свит до 40.1%. Това размиване на пазара, позволи на United Group да получи одобрение от КЗК, но създава прецедент и поставя под въпрос бъдещи тълкования на пазара. Както и събирането на данните от ресорния регулатор и самата законова рамка.

Оскъдният стрийминг

Разминаването на данните на „Йеттел“ обаче загатва, че сегментът на стрийминга и на отделните платформи само за онлайн ТВ не е за пренебрегване. Проблемът е с достоверността на данните. Тези предоставени от United Group са събрани от консултантската фирма Ernst&Young (EY) и са за 2022 г. Според тях 560 хил. са абонатите на стрийминг платформи у нас за посочения период.

Водеща платформа е и световният лидер Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max (ребрандиран само на MAX) със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Всички тези данни обаче не идват от самите платформи, а от външен консултант. Затова и КРС няма как да ги вземе предвид, поради съмнения в тяхната прецизност.

TechTrends получи данни за второто тримесечие на 2024 г. от онлайн платформата JustWatch. Тя предоставя възможността да се гледат няколко стрийминг услуги на едно място и в България разполага с около 30 хил. потребителя. На базата на тази извадка, информацията за лидера е идентична с данните предоставени от EY. Това е Netflix с 35% пазарен дял. Но след това започват големите размествания. Max е втори с 18%, което е далеч от 26% отчетени от EY. Трети са Amazon Prime със 17%, пети и шести са Disney Plus и Apple TV+ с изравнение позиции от по 8%.

Разминаването може да идва по няколко направления. Говорим за различни периоди – проучването на EY е за към края на 2022 г., докато това на JustWatch е сравнително актуално за средата на 2024 г. Отделно информацията на втората се базира на извадка от 30 хил. потребителя, което ако приемем данните на първата за достоверни, прави само 5% от целия пазар.

Всичко това показва, че без получаване на точния брой абонати от самите стрийминг услуги, този сегмент няма как да се отчете акуратно. Дори и тогава, част от плащанията ще минават през т.нар. „дигитални позиции“ на трите основни телекома. Което допълнително ще изкриви представата ни за пазара.

Крепостта „Фиксиран интернет“

Домашният интернет е все още единственият сегмент, в който малките играчи имат значителен дял. Макар и той прогресивно да намалява през годините. Приходите се увеличават до 1.68 млрд. лева, което е ръст с над 18% на годишна база. Лидерът „Виваком“ добавя 0.9 процентни пункта към дела си, който вече е 32.2%. „А1 България“ не остава по-назад, като увеличава своите позиции с 0.6 процентни пункта до 28.4%.

„Булсатком“ е трети, но много далеч с 5.4% пазарен дял и около 136 хил. абоната, коото най-вероятно ще се влеят във „Виваком“ след като придобиването е финализирано. Малките интернет доставчици съставляват 33.9% от пазара на база абонати и 44% на база приходи. Това влияние обаче е разпределено между 653 компании (без да броим водещите три). „Йеттел“ разполага с 69 хил. интернет потребителя през 2023 г., което го поставя с около 2.6-2.7% дял. В следващия доклад на КРС той ще е най-вероятния трети играч.

При наетите линии на дребно има интересни размествания. „Виваком“ властва в наличната инфраструктура до краен клиент с дял от 71.5%, но само 47% от приходите. Усилията на „Нетера“ на този пазар ѝ печелят второто място на база линии с 10.5%. Но на база приходи, „А1 България“ е пред нея с 18.6% срещу 8.8%. Ситуацията при този пазар на едро винаги е бил по-различен, като тук лидерите се запазват и това са „Новател“ и „Нетера“. „Виваком“ обаче подобрява значително позициите си, покрай придобиването на „Телнет“.

По пътя към двуполюсния модел

С приключените сделки за консолидация на пазара, в досегашните ни анализи говорихме за триумвират – пазар, доминиран от трите големи оператора. Започват да се появяват индикации, че в средно и дългосрочен план може да говорим за двуполюсен модел. В него двата напълно конвергирани телекома си поделят лъвския пай, а другите – каквото остане.

Причината за смяната на прогнозата е в заслабващата позиция на „Йеттел“. Компанията тръгна да изгражда конвергирана услуга от нулата и да разчита на нея основно на мобилната си инфраструктура. Елиминирането на основните независими играчи във фиксирания сегмент засилва позициите на другите два големи телекома.

„Йеттел“ все още е слаб във фикса, като ще влезе в Топ 3 при интернета, само заради елиминацията на „Булсатком“. Под или около 3% е нищожно нисък резултат, като ще трябва да се конкурира с фрагментирани потребители по малките оператори или с вече установените двама лидери. При платената телевизия тепърва ще видим дали „Йеттел“ дори ще успее да се пребори за третото място. Дори и да успее, преднината на „Виваком“ и „А1 България“ е огромна. Шансовете да се доближи бързо през следващите години са минимални, но може да събере достатъчно дял, че да диверсифицира поне частично приходите си.

Бъдещето на пазара няма да зависи от „Йеттел“, а по-скоро от продажбата на United Group. Собственикът на „Виваком“ в момента приема необвързващи оферти, а намеренията са да се намери купувач ако не на цялата група, то на някои пазари, тя може да продава и на други желаещи. Един от потенциалните кандидати е новият мажоритарен собственик на „Йеттел“ – арабският Etisalat. Ако той вземе United Group на ниво група, то за звената в България и Сърбия ще е по-сигурно да се намери отделен купувач, заради потенциалната концентрация в мобилния сегмент. Неслучайно, от индустрията коментират, че в телеком сектора никога не се скучае.

The post За последно с „Булсатком“ – българският телеком пазар през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Новината до голяма степен е очаквана, но както винаги се очертава да има своите нюанси. От МС обвързват предоставянето на честотите с отпускането на стотици милиони евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), въпреки че почти няма проекти, които да ги ползват. Самите телекоми имат някои резерви относно санитарните зони около военните обекти и възможността за разгръщане на национално покритие.

Изоставането по ПВУ наложи форсиране на разпределението им към операторите, което показва директното издаване на лицензи. Последното е, че телекомите получиха компенсация, за отпадналите от Плана проекти със значително намалени лицензионни такси за честотите.

Във всички случаи процедурата вече е задействана. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) вече директно обяви отпускането на разрешителни за по три ленти по 2x10MHz в двата спектъра – 700MHz и 800MHz. Компаниите, които могат да ги заявят са ограничени органично само до трите действащи мобилни оператора.

Заветният спектър

Първоначално, КРС се опита да предостави само част от спектъра на операторите, без да налага освобождаването му от военните. Наличният ресурс е крайно недостатъчен. Трите оператора щяха да получат много къси ленти от по 2x5MHz, които не са подходящи за разгръщане на 5G и 4G сигнал. Или трябваше само един или два от трите телекома да разполага с пълен такъв. Компаниите бяха твърдо против и за двата варианта.

По време на обществените обсъждания в първата половина на годината се включва и телеком вендорът Ericsson, който потвърждава тезата, че единственият начин за ефективно изграждане на 4G и 5G мрежи е да се предоставят ленти 2x10MHz. Така стигаме до тестовете от началото на 2023 г. проведени заедно с МО. Военните определят доста големи санитарни зони и в документите на КРС е записано, че те ще възпрепятстват осигуряването на национално покритие. За да бъде постигнато такова, операторите ще трябва да използват друг спектър, за да се избегнат смущенията в комуникационното и радиолокационно оборудване на армията.

Според източници на TechTrends, това се оказва вододел в преговорите между МО и телекомите. Точно тези честоти трябва да осигурят национално покритие, заради техническите си възможности за далечно разпръскване. Тезата на операторите е, че санитарните зони трябва да се редуцират. Информация дали, как и какъв консенсус е постигнат за момента няма. Факт е, че първо МС обявява, че МО и телекомите са подписали окончателно споразумение, второ, че КРС започва процедура по предоставяне на три ленти по 2x10MHz в 700MHz и в 800MHz. Това означава, че военните са се съгласили да освободят честотите.

Резервираност и промоции

Обявлението на МС се оказва публикувано прибързано, за да може да се премахнат всички пречки за усвояването на парите по ПВУ. Бързането на правителството за предоставянето на честотите също създава дискомфорт сред операторите, според източници от индустрията.

Последният аспект са намалените цени на еднократните разрешителни, които телекомите получиха. Те също бяха заложени като изискване в ПВУ, но влязоха в сила в началото на годината. Промоцията е с 40% намаление за MHz и според новите тарифи България ще получи 172.8 млн. лева. Ежегодните лицензионни такси остават непроменени и постъпленията в държавния бюджет при тях се очаква да бъде около 7.8 млн. лева. Новите разрешителни са за срок от ползване от 20 години, за което време от годишните тарифи ще се акумулират общо около 156 млн. лева.

В общественото обсъждане от пролетта, телекомите дори настояват за допълнителна отстъпка, която да ги компенсира за санитарните зони. Въпросът е формулиран от самата КРС, което предполага, че регулаторът се опитва по всякакъв начин да угоди на всички страни. Не се посочва конкретната отстъпка, може да се предположи, че сигурно ще става въпрос на база на това колко територия заемат санитарните зони спрямо националното покритие.

Всичко е (почти) по план

В съобщението на МС се обвързва освобождаването на честотите със средства за усвояване от ПВУ в размер на 748.8 млн. евро. Кабинетът не дава конкретика за точните проекти. Предвидените такива за изграждане на 5G магистрали отпаднаха, както и още няколко по-малки. Парите по перо „Дигитална свързаност“ в размер на 630 млн. лева в момента са разпределени само между два проекта – единият за „селски интернет“ и втори за модернизация на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ).

Въпреки, че проектите, които трябваше да се възползват от тези честоти отпаднаха, се оказва, че освобождаването им е част от мерките заложени в самия ПВУ. Поне това е записано в официалния документ предаден през 2022 г., който механично е прехвърлил доста от нещата от преходната версия от година по-рано. Така, телекомите ще получат 700MHz и 800MHz на по-ниски цени, както е предвидено в Плана, но не и проектите, които бяха определени и правени за тях.

Предвид голямото забавяне на ПВУ от страна на България, властите сега бързат с освобождаването на спектъра. Целта е преди края на 2023 г. честотите да бъдат окончателно разпределени на операторите. Бързите действия на регулатора подкрепят тази теза. Самите телекоми също обявяваха нееднократно в официални документи (финансови отчети), че очакват до края на годината да получат допълнителните честоти. Което поставя под въпрос тезата, че операторите не са доволни от това бързане, предвид факта, че разпределението е очаквано и потенциално планирано като разходи.

С търг или без

Въпросът дали ще има търг или не е свързан с успеха на директното издаване на лицензите. В документите за ПВУ е изрично записано, че трябва да се организира пълна процедура по наддаване, за да бъде разпределен радиоресурса. Както и честотите да обхващат три ленти по 2x10MHz и в двата спектъра и те да бъдат предоставени на настоящите три мобилни оператора.

Исторически КРС предпочита практиката за директно предоставяне на телекомите. При разпределението на 3.6GHz един от операторите обжали тази идея и заяви готовност за търг. След кратка драма, се получи наддаване, в което бяха разменени местата на компаниите в спектъра.

Дали сега ще се повтори тази ситуация зависи най-вече от един технически фактор. Ако операторите видят потенциални смущения в някоя от лентите, то тогава тя ще бъде по-малко предпочитана. Яснота по този въпрос ще имаме след приключване на общественото обсъждане и заявения от операторите интерес към конкретни ленти. Трябва да се вземе предвид, фактът, че спектърът е малък, лентите също, като санитарните такива ще бъдат премахнати. Двойното използване с военните също може да породи някои технически презастраховки. Но ако няма борба за конкретни ленти, то тогава радиоресурсът ще може да бъде разпределен директно без търг.

КРС подкрепя тезата, че честотите трябва да се предоставят на трите оператора, което предполага да се изключат потенциални външни участници. Регулаторът се аргументира с историческите проблеми на алтернативните мобилни доставчици, както и, че за да има пълноценно разгръщане на 5G, честотите в 700MHz и 800MHz трябва да се комбинират с такива в спектрите 3.6GHz и 26GHz. Те вече са поделени между трите телекома.

С което слагаме началото на края на дългогодишната драма с освобождаването и усвояването на този ключов за мобилните технологии ресурс. Телекомите и МО заровиха томахавката и си стиснаха ръцете, а КРС стартира процедурата по тяхното разпределение, в което само трите настоящи оператора ще могат да участват. Веднъж предоставени, това ще нареди напълно пъзела в радиоефира на мобилните оператори, а те за първи път в историята ще имат такова изобилие от честотен ресурс.

The post Дългоочакваният край на драмата с честотите в 700MHz и 800MHz appeared first on TechTrends България.

На годишна база може да се направи анализ за „Виваком“, но със закъснение от почти година и то използвайки данни от няколко публични източника. Нещо такова ще се опитаме да формираме в настоящия обзорен материал. Приходите и печалбата на „Виваком“ са взети от публикувания в края на септември консолидиран финансов отчет в Търговския регистър. Данните за абонатите са взети от последния доклад на компанията-майка United Group, който покрива деветмесечието на изминалата година.

Като цяло, „Виваком“ отчита добър растеж през 2022 г., който е проследим и при другите два телекома. Специално при абонатите, компанията има значителен ръст, генериран най-вече от приключените едно след друго поредица от придобивания за последните две години. Телекомът купи няколко малки, но важни регионални кабелни и интернет оператора. За някои от сделките продължават съдебни спорове, но засега „Виваком“ надделява и при тях.

В крак със сектора

Резултатите на „Виваком“ за 2022 г. следват наложените тенденции за растеж на целия сектор, вече обявени от техните два основни конкурента. Приходите нарастват със 7.8% на годишна база до 596 млн. евро. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се увеличава с 11% до 278 млн. евро. В консолидирания отчет се предоставя нетната печалба и тя от своя страна нараства с 25% до 126 млн. евро. Прави впечатление увеличаването на повечето оперативни разходи, най-вероятно заради силната инфлация през 2022 г.

За сметка на това „Виваком“ намалява перото за персонала, като сумите за заплати се понижават с минималното 3 млн. лева, което предполага намаляването на броя на служителите през 2022 г. В отчета към Търговския регистър е записано и точно с колко от 5 054 на 4 548 души.

В публично достъпния документ имаме и доста подробна разбивка на капиталовите разходи. Тези за изграждане на мрежата са за 36 млн. лева за 2022 г., от които са изпълнени 14 млн. до края на миналата година. Още 6.8 млн. лева са за доставка на мрежово оборудване, от които е доставена една трета. Последното перо е за хардуер и софтуер, който през 2022 г. е на стойност 7.3 млн. лева. Общо, компанията е сключила договори за инвестиции на стойност 50 млн. лева (25.7 млн. евро), но повечето от тях ще бъдат доставени и изпълнени през следващи периоди.

Ефектите на вливанията и отделянията

Ситуацията с капиталовите разходи ще търпи известна промяна през настоящата 2023 г. Още през октомври 2022 г., „Виваком“ отделя мобилните си кули в дъщерно дружество „Юнайтед Тауърс България“. То, заедно с останалите подобни мобилни активи на United Group бяха продадени в края на изминалата година на саудитската TAWAL. В последния финансов отчет за шестмесечието (който ще разгледаме в последващ материал) е записано, че сделката е преминала регулаторно одобрение през август и вече е финализирана. Това ще премахне инвестициите в крайната мобилна инфраструктура.

По-голям ефект обаче имат вливанията на придобитите през последните две години по-малки кабелни и интернет оператори. През 2022 г. към структурата на „Виваком“ ефективно са добавени „Нет 1“, „КомНет София“ и „Цифрова Кабелна Телевизия“ (N3). Съдебната и регулаторна битка продължава за „Нетуъркс“, както и за придобиването на фиксираната мрежа на „Булсатком“, която беше прехвърлена в края на изминалата година.

Резултатът от тези придобивания обаче е доста явно видим при абонатите на „Виваком“. Във вече разглеждания от нас отчет на United Group за деветте месеца на 2022 г. компанията надминава бройката от 3 млн. потребителя на мобилни услуги – 3.197 млн. Големите скокове са при фиксираните абонати. Тези на платена телевизия се увеличават до 726 хил. и превръщат „Виваком“ в лидер в сегмента, изпреварвайки дългогодишния властелин „Булсатком“, което беше потвърдено в годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията. Потребителите на домашен интернет достигат 602 хил. и така се бетонира също лидерската позиция на компанията, като досега тя беше оспорвана между телекома и „А1 България“.

Загуба на ключова позиция

При сравняването на трите телекома през 2022 г. излизат някои интересни тенденции. Всички отчитат ръст на приходите и EBITDA. Изминалата година обаче формира още едно голямо разместване, за което имаше само косвени индикации, но вече те са потвърдени на годишна база. „Виваком“ вече не е лидер по по общи приходи в телеком сектора.

Той е изместен от „А1 България“, който отчита значителен ръст на постъпленията от над 11% за миналата година. Телекомът става лидер с приходи от 640 млн. евро, срещу 596 млн. евро спрямо своя пряк конкурент. Това се случва, въпреки, че „Виваком“ има възходяща траектория при абонатите на всички сегменти. В мобилния, компанията продължава да скъсява разликата, особено спрямо втория по клиенти „Йеттел“. Вече споменахме, че „Виваком“ е лидер при ТВ и интернет доставката. Компанията също така се изравнява с „Йеттел“ по средногодишен приход от абонат (ARPU) където и двете отчитат по 10.5 евро по този ключов показател.

Обяснението е просто – „А1 България“ придобива системния интегратор „Стемо“ през 2022 г., който засили постъпленията на компанията. Което превърна телекомът в лидер в тази нетипична за сектора ниша и показа една засега успешна стратегия за диверсификация на бизнеса. Както ще се уверим, тези тенденции продължават и през първата половина на 2023 г.

The post „Виваком“ през 2022 г.: На крилете на растежа от придобивания appeared first on TechTrends България.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина за всички покупки на „Виваком“. При това, въпреки опасенията изразени от ресорния регулатор – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за потенциална концентрация на пазара на едро за доставка на интернет. В края на 2022 г. на две инстанции съдът връща за преразглеждане част от сделките обратно на КЗК. Този път, магистратите възлагат на регулатора да извърши подробен пазарен анализ, за да се види дали има опасения за концентрация.

В последните дни на юни, КЗК излиза с ново решение, което е като старото – разрешава сделките на „Виваком“. Този път то е аргументирано в малко над 100 страници с изготвен пазарен анализ, базиран основно на данни от КРС за 2021 г. За разлика от предишното решение, ресорният регулатор не заема толкова категорична позиция, а само предоставя информацията, като тълкуването го прави най-вече КЗК.

Няколко дни след публикуването на решението на антимонополния регулатор, двата основни конкурента на „Виваком“ изразиха своята разтревоженост относно пазарната ситуация. Собственикът на оператора „Йеттел“ и инфраструктурното дружество „ЦЕТИН“ – PPF Group обяви, че тези сделки ще подкопаят конкуренцията, особено при доставката на интернет. С подобен, почти идентичен тон и аргументация излиза „А1 България“ в писмо до медиите. Което означава, че станем свидетели на нов кръг от обжалвания пред съда. И така ще продължим играта на пинг-понг между компании, магистрати и регулатори.

Новите-стари опасения

Върховният административен съд (ВАС) спира одобрението на придобиването на „Нетуъркс-България“ (Networks Bulgaria), „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктури“от страна на „Виваком“. Плюс частични дялове в още три свързани дружества с вече изброените. Магистратите връщат на регулатора решението за преразглеждане, което трябва да включва не само пазарен анализ, но и да се вземат предвид вече одобрените от КЗК и съда сделки. Телекомът преди това купи „Нет1“, „КомНет София“ и N3.

Опасенията са няколко. Придобиването на толкова оператори ще доведе до акумулиране на доминиращо или значително пазарно влияние на „Виваком“ в няколко сегмента, както на национално ниво, така и в конкретни региони. „Телнет“ е силен в региона на Велико Търново, докато „Нетуъркс-България“ в Северна България. Тези оператори имат и доста изградена инфраструктура, която може да навреди пазара на едро за доставка на интернет.

Ябълката на раздора – пазарът на едро

КЗК и КРС навлизат в доста технически детайли относно различните сегменти. За съжаление доста от самите данни са заличени, защото се водят за търговска тайна. Други дялове са представени ориентировъчно в диапазон от 10 процентни пункта. С което по-трудно може да се направи пълен прочит на анализа на регулатора, но поне дава някакъв ориентир за ситуацията.

Така например при пазара за резервиран капацитет на едро, „Виваком“ заема лидерска позиция с дял от между 10% и 20% на база приходи и 20% и 30% на база потребители. Като се добавят и компаниите от сделките под въпрос, позицията и диапазона на телекома се запазват. Проблеми тук има на регионално ниво. В Габрово и Велико Търново, „Виваком“ реално си купува лидерската позиция, тъй като „Телнет“ е водещ с 40%-50% в двата града по приходи и потребители. Присъствието на телекома е до или под 5%.

В сегментът линии под наем на едро и MAN достъп (достъп до големите градове) кумулативните пазарни дялове на „Виваком“ не се променят значително, така че да надхвърлят 10-те процентни пункта, в които са представени данните. При първият сегмент, телекомът не надвишава предела от 20% дял, а при втория – 40%. В някои градове, обаче компанията може да се каже, че концентрира доста пазар. Във Велико Търново след сделката „Виваком“ поема между 70% и 80% дял, а в Габрово – 50%-60%,

Каналната мрежа – другата наболяла тема

Преди седмици телекомите спореха по друга тема – за цените на каналната мрежа на „Виваком“. Компанията направи индексация на наемите на шахтите на база на високата инфлация, но не за една, а за две години. КРС оспори решението и задължи телекомът да спазва вече утвърдените цени. Въпросът за каналната мрежа на „Виваком“ излиза също в пазарния анализ на регулаторите. Конкурентите изтъкват, че подземната инфраструктура на компанията е най-добре развита и се ползва най-много. Те дори подчертават, че тя няма алтернатива.

КЗК обаче не вижда нещата по този начин. Регулаторът е на мнение, че каналната мрежа е поставена в законова рамка (Законът за електронните съобщителни мрежи и пасивна инфраструктура), както и, че КРС може да се намеси при промяна на цената за достъп ако тя не отговаря на изискванията. КЗК смята, че има и други предприятия, както и операторите могат да ползват инфраструктурата на комуналните дружества – водо, топло и енергоснабдяване. Комисията дава за пример и последния спор за цената и как той е разрешен, с което слага край на въпроса.

Пазарите с повишена концентрация

Анализът на регулаторите все пак показва доминацията на „Виваком“ на няколко сегмента, особено като се добавят придобитите доставчици. За разлика от предишните становища на КРС, изнесените приблизителни данни показват такава не на пазара на едро, а на дребно. При линии под наем до краен клиент, телекомът разполага с между 70% и 80% на база линии. С добавените компании делът не надвишава 80%.

Ситуацията е интересна и при доставката на интернет за крайни потребители. Докато на целия пазар, делът на „Виваком“ е между 30% и 40%, то в някои конкретни градове, компанията има значително присъствие. Русе е такъв пример, като „Нетуъркс-България“ има дял от 50-60%, а телекомът преди сделката е бил под 10%. Съответно след придобиването, „Виваком“ става доминиращ играч с между 60% и 70%.

Нов сервиз и следващи двубои

Конкурентите на „Виваком“ вече изразиха своя протест от решението на КЗК да разреши сделките. Това почти сигурно означава, че топчето ще бъде върнато в полето на съда. КЗК изпълни изискването за осъществяване на пазарен анализ, въпреки, че той е изготвен на база информацията за 2021 г. След да видим как магистратите ще тълкуват мотивите на регулатора.

Аргументите на „А1 България“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ са, че се нарушават европейските норми за концентрация, това загатва, че може да пренесат битката и на ниво Европейски съюз. „Виваком“ контрират, че на някои пазари на Стария континент има играчи с дялове от 50%-60% на целия фиксиран сегмент в някои страни. Във всички случаи, играта на пинг-понг между компаниите, регулаторите и съдилищата ще продължи още дълго време.

Битката за инфраструктурата и фиксирания телеком пазар не опира само до тези сделки. Към нея добавяме и прехвърлянето на цялата оптична мрежа на „Булсатком“ на собственика на „Виваком“ – United Group. Трансакцията е част от начина по който Спас Русев си осигури финансиране за придобиването на сателитния оператор. Страните по сделката по прехвърляне на фиксираната мрежа на „Булсатком“ решиха първоначално да не я пускат за разглеждане в КЗК, но впоследствие, тя ще трябва да мине през комисията. Конкурентите на „Виваком“ са разтревожени, че тя също ще бъде одобрена, поради начина по който тълкува анализите регулатора.

The post Регулаторният и съдебен пинг-понг със сделките на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.