„Защо да го правя?“, отговорих аз.

„Защото е блокчейн, криптобанките са бъдещето“, отвърна ми той.

Кога точно се разви този разговор – не помня. Може би беше преди две години, може би и повече. Пандемията напълно обърка представата ни за време. Но е показателно, как мислеха повечето хора, които вече бяха инвестирали или най-малкото имаха досег с криптовалути. И наистина беше логично – ако вярваш в успеха на виртуалните валути, то рано или късно трябва да се появят и такива банки.

Една основана в България компания – Nexo, се впусна именно в тази пазарна ниша. Поведена на крилете на успеха на криптовалутите и техния бум през пандемията, дружеството се превърна в тих колос в родната IT индустрия. В края на миналата година, Nexo управлява активи за 10 млрд. долара. Ако през първите си дни се определяше като „криптобанка“, то през последните месеци се опитва по всякакъв начин да избяга от това определение.

Има и много силна причина – регулациите на криптопазара. За повечето ентусиасти, липсата на правила, а подчинението на блокчейн алгоритмите е именно свободата, за която те са си мечтали и се стремят. Но ако искаш масовост не можеш да заобиколиш регулаторния фактор. Със същата презумпция Uber се наложи на пазара преди близо десетилетие, но след това намесата на властите напълно убиха бизнес модела му. Сега се случва същото с Nexo и подобните платформи, тип криптобанки.

Бойно поле: Ню Йорк

Космополитният град Ню Йорк е първата арена, на която регулаторите решават да вдигнат мерника на платформите с крипто инструменти. Идеята на Nexo е да предоставя различни традиционни за банките услуги, но „пречупени“ през криптовалутите. Това може да са заеми, депозити и др. Също така има възможности за издаване на „карта“ и по традиционните, като търговия с криптовалута.

През октомври 2021 г. прокуратурата на щата Ню Йорк издават заповеди за спиране на дейността на две криптобанки, а от три други е поискала повече информация. Съобщението включва два файла – писмата до двете застрашени институции. Ню Йоркската прокуратура се опитва да скрие имената на криптобанките и съответно заличава имената. Но забравя да направи това в самите наименования на файловете. И така се разбира, че едната e Nexo, а другата – вече печално известната Celsius.

Българската компания не се е регистрирала като финансов брокер, каквото е изискването на закона. Заради, което тя трябва да прекрати операциите си на територията на щата Ню Йорк в рамките на 10 дни. Ако това не се случи, след това прокуратурата ще „предприеме всички действия предвидени в закона“.

За Celsius, властите в Ню Йорк са с една идея по-милостиви – на тях им дават срок до 1 ноември (14 дни) да предоставят по-пълна информация. Тя включва детайли за структурата си на собственост, инвестиционна стратегия и крипто портфолио.

Nexo се оправдават, че не предлагат кредитните си продукти в щата. Използват геолокационно блокиране, за да са сигурни, че потребителите в региона получават достъп само до услуги, които са законни. Допълват, че ще работят с прокуратурата за изясняването на казуса.

Ескалацията

Сътрудничеството с властите явно удрят на камък, защото почти година по-късно, в края на септември 2022 г. властите в Ню Йорк завеждат дело срещу Nexo. Обвиненията са същите – компанията не се е регистрирала като финансов брокер и от поне две години предлага инвестиционни услуги в нарушение на закона. Проблемите на българското дружество в САЩ не спират дотук. Заедно с новината за делото, седем други щата изпращат писма за спиране на дейността на Nexo. Това са Калифорния, Вашингтон, Вермънт, Оклахома, Кентъки и Южна Каролина.

Което, ако приведем примера с Ню Йорк, означава, че следващите стъпки ще са съдебни дела. Това ще бъде един от най-големите юридически спорове в САЩ свързани с криптобанки. Най-вероятно изходът от тези дела ще реши тяхната съдба в бъдеще.

Защитата на Nexo е проста – компанията отрича да е нарушавала законите, не предлага забранени услуги в съответните щати. Въпреки това, щатът Калифорния твърди, че 18 хил. нейни граждани имат сметки в платформата и инвестиции на стойност поне 174 млн. долара. При Вермънт потребителите са значително повече – 93 хил. души с над 800 млн. долара инвестиции.

Освен това, Nexo се опитва да се разграничи от своите конкуренти, като Celsius, например. Последната използваше т.нар. „стабилни монети“ (stablecoins) или криптовалути с някакво доларово обезпечение.

Сривът на най-голямата блокчейн мрежа от този тип Luna/UST доведе до банкрут на криптобанката. Все още се спекулира дали сгромолясването на стабилните монети, не е било режисирано от самото ръководство на Celsius, за да може да излезе на силна печалба преди цялостното спукване на криптобалона от тази година.

Nexo твърди, че разчита основно на активи и инструменти свързани към най-голямата и популярна класическа криптовалута – биткойн. Както и, че не предлага такива в стабилни монети. Допълва и, че е финансово обезпечена и не е заплашена от банкрут. Но дори и да има такъв банкрут, дружеството, което оперира в САЩ, е регистрирано в офшорната зона на Кайманските остров, въпреки, че ясно обявява собственика си Nexo Capital от Швейцари. С други думи – отговорността ще бъде доста относително понятие.

Регистрацията задължителна

Последното е поставено под сериозен въпрос в дългосрочен план. Основният акцент на криптобанката е да предоставя кредити, отваряне на сметки и търговия с различни крипто активи. Всички тези действия вече ще подлежат на регистрационен и по-стриктен регулационен режим. Не само в САЩ, но и в Европа. Европейският съюз прие законът MiCA, който предвижда точно това – нови правила за търгуване на криптовалути.

В един момент, Nexo и всички подобни институции ще трябва да спазват по-строги регулации. Нещо, което е против идеята на криптобанките и ентусиастите в този сектор. Затова и ситуацията доста напомня на тази на Uber. В момента в който регулаторите не започнаха съдебни дела и да забраняват дейността на компанията, нейния бизнес модел просто рухна.

„План Б“ – използвай задния вход

Има и друга прилика с Uber – заобикалянето на правилата. Технологичният гигант призна откровено, че е била незаконна при своето разширяване преди години. Въпреки това е направила всичко възможно, за да оперира. Включително и опити да промени законите. Nexo няма този ресурс, но това не ѝ пречи да се опита да намери „вратичка“.

В случая, българската компания решава да придобие напълно регистрирана американска банка. Това е Summit National Bank, като Nexo обявява, че е купила дял в нея, но без да конкретизира детайлите. Липсва информация дали е мажоритарен или миноритарен, както и срещу каква сума е придобит. По-важното е друго – по този начин, Nexo ще разполага с регистрация за търговия на редица финансови инструменти на федерално ниво в САЩ. Включително и за предоставянето на депозитни сметки и крипто кредити.

Защо вместо да се регистрира като такова дружество, Nexo решава да придобие друго? Видното обяснение е, че става по-бързо и по-лесно. Погледнато през призмата на технологичните стартъпи, това действие може да се асоциира с обратното първично-публично предлагане (SPAC). В него, вместо компанията да излезе на борсата, тя придобива друга такава, която вече е листната. Този метод се използва най-вече, за да не минава стартъпът през строгия одит на финансовия регулатор или, когато последният не ги пуснал, заради нередности. Примерите през последните години са доста, включително и някои не толкова позитивни като германския финтех Wirecard и американския „производител“ на водородни камиони Nikola. Все компании със „сенчести“ бизнес практики.

Дали Nexo прави това защото има какво да крие от щатските регулатори или просто е притисната във времето, заради делата е въпрос на който няма как да се отговори, поради липсата на достатъчно публична информация.

Ситуацията за българската компания е такава, че криптобанката вече не се опитва да се представя за такава. Използва традиционна институция, за да получи лиценз за осъществяване на дейност и най-вероятно това ще се окаже практика не само в САЩ, но и в Европа. Отделно делата в Щатите ще предопределят нейното бъдеще, както и посоката на развитие на подобните криптобанки.

The post Nexo или краят на криптобанките appeared first on TechTrends България.

Най-големият български телеком по приходи „Виваком“ в продължения на десетилетия беше заложник на големи дългове, които бяха натрупани по време на множеството си собственици. С всеки нов купувач съществуваше лъч надежда, че той ще погаси напълно кредитите на оператора. Такъв беше случаят с United Group, които финализираха сделката по придобиването на телекома през лятото на 2020 г.

Сумата, която балканската група се предполага, че плати за „Виваком“ е 1.3 млрд. евро. Самите средства бяха привлечени под формата на дългове, като още през януари 2020 г. бяха пласирани от United Group две емисии облигации за 1.22 млрд. евро и 575 млн. евро.

Нямаше ясни индикации дали новият собственик ще погаси задълженията на българския оператор. Преките такива към средата на миналата година бяха в размер от около 400 млн. евро към различни банки. Отделно, по веригата от собственост на телекома има допълнителен кредит от 240 млн. евро.  Единствено, беше ясно, че с придобиването на „Виваком“, новите собственици ще наследят и дълговете ѝ.

На United Group им беше нужно по-малко от половин година, откакто официално станаха собственик на оператора, за да преструктурират кредите му. Добрата новина е, че големите преки задължения на „Виваком“ бяха заличени (тоест – платени) през октомври 2020 г. Тези, в следващата компания по веригата на собственост бяха преструктурирани в нов, но за съжаление доста по-голям облигационен заем. Ето какво се случи и как българският телеком влиза в новата 2021 г., като проследим публичните документи от Търговския регистър.

Изплатените кредити

Юридическото име на „Виваком“ е добрата-стара „Българска телекомуникационна компания“ (БТК), като операторът по обясними причини налага своя търговски бранд. Дълговете в БТК бяха преките такива и тези с най-дълга и драматична история. Тук, буквално може да се проследи как всеки нов собственик преструктурира задълженията на предишния.

Първата кредитна линия е отпусната през далечната 2008 г. и тя е за внушителните 585 млн. евро плюс втора за 75 млн. евро за оперативни разходи. Тя е вследствие на влезлите нови собственици в лицето на AIG Investments. Сумата е отпусната от Royal Bank of Scotland и е заличена като залог през 2013 г.

Това е около година след като българския банкер Цветан Василев и руската банка VTB Capital влизат във владение. Те обаче изплащат дълга с нов такъв. През 2013 г. се пласират популярните като „ирландски облигации“ – дълг емитиран на фондовата борса в Дъблин. Той е в размер от 435 млн. евро, като книжата имат падеж от пет години за изплащане. Този срок се оказа ключов след навлизането на новия собственик в лицето на бизнесмена Спас Русев и отново – руската ВТБ. До последния момент се търси финансиране за да може да се погаси заема. Ако не стане навреме, залогът е целия телеком.

Парите са осигурени през март 2018 г. от консорциум банки водени от Citigroup. Естествено – отново под формата на кредит, при това на три. Първият е за 134.5 млн. евро, вторият е за 215.5 млн. евро и третият е револвиращ за оперативни разходи от 15 млн. евро. Няколко месеца по-късно е изтеглен нов дълг за 35 млн. евро от банката Societe Generale. Общо, задълженията на БТК към края на 2018 г. стават 399.5 млн. евро без лихвите.

Те остават такива до октомври 2020 г. или три месеца след влизане във владение на United Group. Новите собственици погасяват и двата залога, с което изчистват БТК от дългове. Така, дружеството, което стои зад марката „Виваком“ вече няма кредити, в които да е заложена цялата компания.

Дългове за смяна на собствеността

Българският телеком всъщност сменя веднъж собственика си точно заради неизплатен дълг. Става дума за мостов заем от 150 млн. евро, който е изтеглен от дружество през 2013 г. по сложната по това време, структура на собственост на „Виваком“. Фирмата за която става въпрос е V Telecom Investment, което залага като собственост друга такава, която е по-напред във веригата – InterV Investment.

Сложният казус и съдебните спорове по него сме описали подробно тук. Това което се случи е, че след като кредитът не беше обслужен и след минаването на падежа му през 2015 г., InterV Investment е продаден на търг в Лондон и купен за 330 млн. евро от Спас Русев. След сделката, заплетената структура на собственост се променя и с една идея се опростява.

Това обаче довежда и до нов дълг, с който се финансира голяма част от придобиването на „Виваком“. В новото, вече предпоследно в структурата на собственост „Вива Телеком България“ е изтеглен кредит на стойност 240 млн. евро, който идва по линия на руската ВТБ. През юли 2020 г. той е изплатен, най-вероятно при влизането във владение на United Group.

Същото дружество е използвано през 2014 г. за друга кредитна линия от 150 млн. евро, но тя е погасена четири години по-късно.

Новите задължения и равносметката

В края на 2020 г. „Виваком“ се радва на кратък период, в който нито прекия собственик, нито някое от свързаните дружества разполага с големи дългове. United Group също така опростяват структурата на собственост, след като са единствен акционер.

Следващите редове са пренаписани, като се уточнява произхода на облигациите, размера на задълженията и компанията, към която се причисляват те. Корекцията е извършена на 8 януари.

Според Търговския регистър в момента „Виваком“ се държи еднолично от „Вива Телеком България ЕАД“, което обаче е заличено. То най-вероятно ще бъде заменено от дружеството „Вива Телеком България ЕООД“, което пък е собственост на новоучреденото българско звено на United Group. Индикации за това намираме във факта, че адресът на регистрация съвпада с това на БТК, както и на централата на телекома.

На 4 януари към „Вива Телеком България ЕООД“ е записан като компания, която е заложена и добавена към към двете емисии дългови облигации и един револвиращ кредит предоставени от британския клон на „Уникредит банк“ на цялата United Group. Едната е за 295.5 млн. евро и е с падеж 2026 г., втората е за 400 млн. евро и падеж 2027 г. В описанието на първата емисия дори е записано, че сумата се предоставя за покриване на задълженията на БТК.

Равносметката е, че традицията се запазва и старите задължения, реално са платени с нови. От 2021 г. в компанията, която е в структурата на собственост на „Виваком“ има зачислени две емисии дългови облигации за общо 695.5 млн. евро и плаваща лихва с падежи през 2026 и 2027 г. Към тях добавяме револвиращата кредитна линия в размер на 250 млн. евро. Залогът е на дял от компанията, което не обвързва изцяло българския оператор с този дълг, но при непогасяването му, може банките отпуснали кредитите и гарантиращи облигациите да се превърнат в негов акционер, като влязат в собственика му.

Този вариант е доста по-добър от досегашната формула, в която всеки нов собственик емитира директно нов дълг през БТК или в някоя от компаниите в структурата на собственост, като оставя за гарант акциите на цялото предприятие. Вместо това, United Group добавят към залога на собствените си и вече пласирани дългови облигации, дялове в българско дружество което е във веригата на собственици на „Виваком“. Тоест, дори да не се платят дълговете, кредиторите ще получат само част от българския оператор, а не целия.

The post United Group преструктурира дълговете на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Последната стъпка е финализирането на самата сделка и плащането на парите. Тя се оценява на 1.2-1.3 млрд. евро, като United Group вече пласира две емисии облигации, за да може да я финансира. С приключването на трансакцията ще стане ясно, дали ще бъдат погасени всички дългове и запори на телекома.

Сливането между „Виваком“ и United Group ще създаде истински регионален оператор, който да разполага с ресурси за участие във всеки сегмент на пазара. Българската компания е доста конвергирана, като предлага мобилни, фиксирани, сателитни услуги, бизнес приложения и много други. United Group разполага със собствено медийно дружество, което предлага ТВ съдържание в редица балкански страни.

Брюксел не вижда проблем

В официалното прессъобщение на ЕК се посочва, че сделката няма да предизвика проблеми или предизвикателства в конкуренцията в сектора и в Югоизточна Европа. Причината е, че дяловете в различните сегменти и държави на двете компании ще останат непроменени. Тя няма да доведе до изменения на структурата на пазара за платена интернет телевизия (IPTV) в България, като в нашата страна продължават да функционират силни конкуренти.

ЕК допълва, че потенциалното комбиниране на дейностите и възможностите на „Виваком“ и United Group по отношение на телеком услуги и медийно съдържание няма да създаде проблеми. Затова, Брюксел дава разрешението си за сделката.

Ключовият въпрос

Остава неразрешен ключовият въпрос – дали United Group ще погаси всички дългове на „Виваком“. Отговорът ще стане ясен през следващите седмици. Сделката се очаква да се финализира нормално, предвид факта, че коронавирус пандемията не е засегнала силно телекомуникационния пазар. Ако трябваше да има забавяне, то щеше да дойде по линия на регулаторите. Решението на ЕК, дойде само с няколко дни закъснение и премахна това опасение. Най-вероятно сделката ще бъде финализирана до края на юни, но е възможно, това да се случи и доста по-рано.

„Виваком“ има няколко големи задължения. Първият е в размер от 345 млн. евро, който беше изтеглен през 2018 г. за погасяване на облигациите емитирани на Дъблинската фондова борса. Има втора кредитна линия от револвиращ 15 млн. евро заем, който се ползва за оперативни нужди.

Това не са единствените дългове, тъй като „Виваком“ има сложна структура на собственост. В следващото дружество, което притежава телекома „Вива Телеком България“ има банков кредит от 240 млн. евро към руската ВТБ, с които беше финансирана предишната продажба на оператора. Тази компания има и наложен в размер от 963 млн. лева (492 млн. евро), които са свързани покрай фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ).

За да може, „Виваком“ да се освободи от всякакво дългово бреме, трябва да бъдат платени към различни кредитори общо около 1.07 млрд. евро. Ако бъде погасена цялата сума, то тогава от 1.2-1.3 млрд. евро ще останат средства за плащане на комисионни на финансовите посредници и консултанти, както и минимален марж за настоящите собственици.

The post ЕК даде „зелена светлина“ за сделката за „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Новината е съобщена от специализираната платформа за корпоративни сделки Mergermarket и потвърдена от източници на „Капитал“. Lazard ще търси купувач на цялото предприятие и първоначални оферти ще се събират през есента. Това означава, че може да бъде избран нов собственик едва в началото на следващата година, а самото финализиране на сделката да се осъществи към средата на 2020 г.

Задължения и продажби

Информацията, че руската банка ВТБ е основният инициатор за продажбата не идва като изненада. Дори, тя потвърждава тезата, че финансовата институция има значително влияние в стратегическото управление на „Виваком“. Най-малкото, ВТБ е сред главните кредитори на последната сделка за телекома, когато Спас Русев го придоби срещу 330 млн. евро, от които 240 млн. евро дойдоха от руската банка.

Падежът на заема изтича през следващата 2020 г., което съвпада с потенциалния срок за новата продажба на оператора. Може да предположим, че основната причина за евентуалното търсене на нов собственик е липсата на друг вариант за погасяване на кредита и нежеланието на ВТБ да го револвират (тоест да предоставят нов такъв, който да погаси стария).

Отделно руската банка е сред групата финансови институции, които отпуснаха заем на „Виваком“ от 345 млн. евро, с които компанията покри падежа на облигациите пуснати при по-предходната продажба на телекома през 2013 г. Ценните книжа бяха на стойност от 400 млн. евро и се търгуваха на Ирландската фондова борса. Те бяха пуснати, с цел преструктуриране на старите дългове на телекома при продажбата преди близо шест години на дружеството. Историята на смяната на собствеността може да е объркваща, което е нормално, предвид факта, че бившият държавен телеком монополист преминава през цели пет сделки след приватизацията му.

Потенциалните купувачи – стар ентусиаст

Mergermarket посочва като потенциален купувач френският гигант Orange. Този вариант изглежда правдоподобен, тъй като през 2016 г. имаше неофициална информация, че телеком гигантът оглежда „Виваком“ за потенциално придобиване.

Подобна сделка ще вкара ударно Orange на българския пазар, както и най-накрая ще възнагради най-големия местен оператор с потенциален стратегически собственик. Във всички досегашни продажби, „Виваком“ попадаше в ръцете на финансови инвеститори, които рядко имат прекалено дългосрочни планове за развитие. Това е и основната причина, телекомът да сменя собствеността си толкова често.

Отново, по информация на Mergermarket, друг вариант за българския оператор е посочен неизвестен финансов инвеститор, който оглежда подобни активи в региона. Този сценарий ще е по-малко благоприятен за „Виваком“ в дългосрочен план, поради посочените по-горе опасения и теоритичните предимства на нов стратегически собственик.

При евентуална продажба, поне на теория купувачът със своята инвестиция ще е погасил всичките задължения на „Виваком“. Възможно е във фазата на преговори да се достигне до споразумение за разсрочване на част от дълговете, но е по-вероятно банките да търсят пълното им изплащане.

Във всички случаи, в момента компанията е още на фаза избран консултант и тепърва ще се събират първичните оферти. Тоест е прекалено рано, да се вадят заключения за бъдещето на „Виваком“.

Наградата – най-големият български телеком

Ако се абстрахираме от кредитите, част от които са натрупани при последното му придобиване от новите собственици, дружеството има стабилна оперативна дейност. „Виваком“ е лидер на българския телеком пазар по приходи с общо 697.4 млн. лева за деветмесечието на 2018 г. През този период, компанията отчита стабилен ръст от 5.3% на постъпленията спрямо януари-септември предходната година.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) също се увеличава с 6.7% до 263.5 млн. лева през деветмесечието на 2018 г. Мобилните абонати надминаха 3 млн. души. Компанията е лидер в предоставянето на фиксиран интернет, като през 2017 г. разполага с 480 хил. клиента, показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията.

Любопитен факт – след свалянето на „Виваком“ от Ирландската фондова борса, компанията продължи да съобщава своите финансови резултати на тримесечна база, въпреки, че вече не беше длъжна да го прави. Единствено, последния отчет за 2018 г., който включваше данни за периода октомври-декември и обобщени такива за цялата година беше подозрително забавен. Стартираната процедура за търсене на потенциален купувач може да е отложило и дори отменило намеренията за прозрачност във „Виваком“.

Това ще е вторият телеком, който планира или обмисля да промени собствеността си, след като кредиторите на „Булсатком“ разглеждат идеята да поемат управлението на сателитния оператор.

The post „Виваком“ си търси нов собственик appeared first on TechTrends България.