Сред медиите цареше по-скоро въодушевление, с някои изключения, разбира се. Реномираното британско издание Financial Times успя да обобщи темата по най-добрия начин, като излезе със заглавие „Брансън, Безос и безсмислената космическа надпревара“. Настоящият материал няма да е превод на текста на колегите от Острова. Без заглавието, което ще заемем, защото наистина уцелва в десетката.

Инициативите на Джеф Безос, Ричард Брансън и до малка степен на Илон Мъск имат за основна цел да подсилят егото или мечтите на своите патрони. Като вторичен ефект се опитват да създадат пазар за космически туризъм. Частично изключение от правилото тук е Мъск. Причината е, че Space X успя да изгради технология и процеси за максимално ефективно използване на ресурсите за космически полети, които доведоха до истинска революция в сектора.

Почти космическия полет на Брансън

Financial Times се концентрира основно върху личността на Ричард Брансън и неговата дълга история с обещания, които не е изпълнил. По отношение на конкуренцията, той изпреварва Джеф Безос с четири дни. Детайлът е, че полетът на неговия кораб VSS Unity не е точно космически. Той е осъществен на височина от 86-89 км, което е малко под линията на Карман, която се намира на 100 км височина и разграничава Космоса от пределите на Земята. По планове VSS Unity трябва да постига 110 км височна, но засега е ограничен до 89 км, поради технически съображения.

С което Ричард Брансън реално не осъществява първия туристически полет в Космоса, а го прави на 11 км под разграничителната линия между него и Земята. Не може да отречем, обаче, че VSS Unity има по-добра визия за космически кораб. Неговата разработка започва преди 9 години – през 2012 г. Три след това започват първите наземни тестове, а малко след това стартират и полетите.

Компанията на Брансън, която стои зад космическата му инициатива е Virgin Galactic и тя е основана през далечната 2004 г. Като VSS Unity е вторият кораб, която тя разработва – първият е VSS Enterprise. Плановете на милиардера са още през 2010 г. да започнат космическите полети. Подобно на множеството начинания на Брансън (а и на Мъск – бел. ред.) това се оказва само добро пожелание. През 2010 г. се осъществява първия тестов полет на VSS Enterprise. Изпитанията продължават до октомври 2014 г., когато корабът се разбива, взимайки живота на единия пилот, а другият оживява, но е тежко наранен. Това е първият инцидент в космическата индустрия, при който има едновременно загинал и оцелял член на екипажа, въпреки, че не говорим за орбитален полет.

Във всички случаи, катастрофата на VSS Enterprise забавя амбициите на Брансън с няколко години и едва през юли 2021 г. той осъществява своята мечта – да излезе в (суб)орбита.

За разлика от останалите два милиардера, техническия подход на Брансън е малко по-различен. Вместо ракета или ракета носител, се ползва самолет-носител, който издига кораба до стратосферата. След отделянето му, се включва двигателя, който вече го извежда до височина близка до границата между Земята и Космоса.

Blue Origin на Джеф Безос

Космическите усилия на най-богатия човек на планетата в момента Джеф Безос датират от по-отдавна. Той основава Blue Origin през далечната 2000 г. или само шест години, след като поставя началото на Amazon. Амбицията на компанията са идентични с тези на Space X на Илон Мъск – да се направят космическите полети по-евтини и достъпни, чрез ракети за многократно ползване.

Технологичните решения на Blue Origin също са сходни с тези на по-именития си конкурент в сектора. Използва се ракета, която се изстрелва по традиционен начин, но се приземява след това, с помощта на обратна тяга. Разликата със Space X е в бизнес модела. Компанията на Мъск започва да извежда различни товари в околоземна орбита, както и такива до Международната космическа станция (МКС). Blue Origin още от самото начало се ориентира към пътническите полети.

Дизайнът на ракетата е по-традиционен спрямо подхода на Брансън, с едно изключение – пътническата капсула. Тя е с формата на неправилна полусфера, което придава на цялата конструкция… специфичен силует. Който става повод за подигравки и неприлични сравнения.

Изпитанията на капсулата започват успешно през 2012 г. Едва три години по-късно ракетата New Shepard прави първото си истинско изстрелване. Той е частично успешно. Пътническият модул се приземява без проблеми, но самата ракета се разбива при опита ѝ за връщане на Земята. Полетът на втората New Shepard 2 през 2015 г. е успешен по всички показатели.

През следващата година ракетата е използвана повторно за ново изстрелване, като отново всичко преминава без проблеми. До април 2021 г. са направени общо 15 полета с четири ракети New Shepard. С изключение на вече споменато разбиване на първата при приземяване, останалите завършват успешно по всички показатели.

С полет номер 16 на Blue Origin, Джеф Безос решава, че е време да изпробва своята „играчка“. Така 21 години след основаването на компанията, най-богатият човек на Земята се издига на 107 км височина и технически излиза в Космоса, макар и за кратко.

Космическия туризъм в миналото…

Нито Брансън, Безос или Мъск обаче поставят началото на космическия туризъм. Това правят руснаците през далечната 2001 г., когато частната корпорация „Мир“, която отговаря за едноименната орбитална станция търси алтернативни начини за финансиране. Първият ентусиаст е американският бизнесмен Денис Тито.

Сделката е сключена с руснаците, но в същия момент станция „Мир“ започва да се извежда от експлоатация. Тито, заедно с руската компания, прехвърлят пътешествието до новоизградената МКС, като вече посредник е американската Space Adventures. Използва се руския модул „Съюз“ за извеждане до станцията, а цената е 30 млн. долара.

По този начин още седем космически туристи посещават МКС в периода до 2009 г. През 2008 г. цената за удоволствието става 30 млн. долара, а последният ентусиаст плаща 35 млн. долара. Което е добре, предвид факта, че те остават на МКС между 8 и 14 дни. За сравнение, космическият полет на Blue Origin трае едва 10 минути.

На тези инициативи се слага край, след като започва захлаждане в отношенията между САЩ и Русия. След изтеглянето на космическите совалки през 2011 г. модулите „Съюз“ стават основно средство за достъп до МКС. Опитите за възобновяване на партньорството (руски модул с американска агенция) са прекратени през 2015 г., когато британската певица Сара Брайтмън обявява, че се отказва от намерението си. Причината най-вероятно е геополитическа, вследствие на анексирането на Крим от страна на Русия година по-рано.

… и в бъдеще

Надеждите за космически туризъм са възобновяват с инициативите на Брансън, Безос и донякъде Мъск. Последният, планира част от дейността на SpaceX да бъде ориентирана и към тази ниша, а не само към извеждането на товари в орбита и държавни поръчки към МКС. Настоящите инициативи на Blue Origin и Virgin Galactic за съжаление дават само частично изживяване за космически туризъм. То включва полет от няколко минути на границата между Земята и Космоса.

Истинският потенциал се крие в евентуалните полети около Луната. Илон Мъск има такава идея, да използва Starship на SpaceX с тази цел. Дори през 2017 г. обяви, че е получил депозит от двама неназовани богаташи за подобно пътешествие.

Blue Origin и Virgin Galactic са много далеч от осъществяването на такива полети и съответно услуги. Независимо, че първата има подобни амбиции и поглежда активно към Луната. Затова и надпреварата между двете компании е по-скоро такава между егото на техните създатели – милиардерите Ричард Брансън и Джеф Безос. Третият ентусиаст за космическия туризъм Илон Мъск определено подхожда по-прагматично от цялата ситуация към момента. Когато безопасните полети до Луната станат ежедневие, тогава космическият туризъм ще има истински потенциал.

The post Безсмислената космическа надпревара appeared first on TechTrends България.

SpaceX вече успя да изгради имидж на надеждна платформа за изстрелване на полезен товар в ниска околоземна орбита, като комуникационни спътници. Компанията на Мъск, тепърва тества своя модул, с който да може да изкарва хора в Космоса. Но това са само част от малките крачки към ултимативната награда – стъпване на човешки крак на Марс.

Илон Мъск е все по-близо да реализирането на заветната цел, като той представи през уикенда, новата совалка Starship. Тя съдържа в себе си доста иновации и макар да е предназначена за експедиции до Червената планета, тя може да разполага и с редица други полезни функции, дори при полети на по-близки дистанции.

Стоманеният „Космически кораб“

Starship на SpaceX включва в себе си комбинация от редица иновации, както и утвърдени технологии. Тя ще използва новата тежка ракета-носител Falcon Heavy за извеждане в Космоса, която след това ще може да се върне и приземи за повторно използване. SpaceX успя да усъвършенства този метод и вече постига сравнително успешни опити за връщане на носителя. Това оказва влияние върху цената за извеждането на товари в орбита и прави подобни начинания по-евтини и по-достъпни.

В момента SpaceX използва ракетата Falcon 9, която разполага с девет двигателя с течно гориво Merlin. Тежката ѝ версия, която ще използва Starship разполага с 39 от по-новите и мощни двигатели Raptor. По-необичайната концепция на Starship е той да бъде едновременно ракета-носител втора степен и совалка. Затова, самият космически кораб ще разполага с още шест двигателя Raptor. Три от тях са за атмосферен полет и три за придвижване във вакуум.

Цялата система от совалката и първата степен ще бъде с височина над 100 метра. Falcon Heavy ще заема около половината пространство, а останалото от Starship-а. Двете тела са сравнително симетрични и като дължина, и като ширина. По последният показател ще са девет метра.

Двете тела ще са изработени от неръждаема стомана, която е предпочетена пред конструкция от въглеродни ниши – най-вече заради сложността и цената на изработката.

Друга иновация, която Spaceship ще се опита да интегрира в космическите полети е презареждането в космоса. Совалката ще има нужда от допълнително гориво, за да достигне по-отдалечени дистанции, като Луната или Марс. Тогава, тя ще може да бъде презаредена от друг Spaceship. Това ще става, като двете совалки се скачат откъм страната на двигателите и едната прехвърли гориво на другата.

Широка употреба

Мисията до Марс може да е ултимативната цел на Илон Мъск (и на целия SpaceX, като цяло – бел. ред.), но Starship ще се използва доста по-активно около Земята. Тя е доста по-ефективна от всички досегашни методи, поради две причини.

Първата е, че ще може цялата конструкция (включително и първата степен на ракетата-носител) да се използва многократно, а втората е, че полезния ѝ товар се очаква да надмине 100 тона. За сравнение, извадените от употреба космическите совалки на САЩ имаха само около 20 тона полезен товар и само част от цялата система можеше да се използва повече от веднъж.

Визията е, че Falcon Heavy и Starship ще заменят всички досегашни ракети и модули на SpaceX в извеждането на каквато и да е техника или персонал в орбита. Колкото повече се осъществи с едно изстрелване, толкова повече ще паднат разходите по космическите и сателитни програми. Освен това, големият обем полезен товар ще позволи за изграждането или развиването на орбитални станции, по-големи телескопи и много други.

Сред останалите приложения са продължителни полети в пространството между Земята и Луната. Полетите до естествени ни спътник също могат да бъдат осъществени с по-малко ресурси и същевременно с повече полезен товар. Самият Илон Мъск в презентацията си повдигна хипотезата за изследователска база на Луната, която да наподобява тези на Антарктика.

Версия на Starship ще се използва като космически танкер за зареждане на други совалки, възможно е да има и пътническа версия за космически туристи.

Най-важното приложение, поне според представата на Илон Мъск, остава колонизацията на Марс и междупланетните полети. За момента полетите дотам са само роботизирани и то с доста ограничени възможности. Това е предвид малкото полезен товар, който може да се закара там.

Технологията, с която разполага Starship, предполага, че подобен полет до Червената планета ще бъде еднопосочен. Поне до момента, в който установените хора на Марс, не започнат сами да добиват необходимото им гориво за зареждане на совалката и производство на Falcon Heavy на място. Самият Мъск, нееднократно е заявявал подобни тези.

Предстоящите изпитания

Първият прототип на совалката Starship трябва да започне своите първи изпитания до месец-два. Това обяви, Мъск по време на представянето ѝ през уикенда. Те ще включва суборбитален космически полет на височина до 20 км и връщане обратно на земята. При него не се достига първа космическа скорост, за разполагане в орбита.

Тест на Starhooper:

Очаква се през следващата година те да продължат и в един момент да се изведе совалката в околоземна орбита.

Доста от другите изпитания вече са завършени. SpaceX построява скъсена версия на Starship, която наричат Starhooper. Нейната задача е да се изпипат различни системи, като например вертикалното приземяване, което е толкова характерно за последните първи степени на ракетите на компанията.

Цялата презентация на Илон Мъск и SpaceX:

The post SpaceX Starship – универсалната космическа совалка, която поглежда към Марс appeared first on TechTrends България.