Визията се простираше дотам, че ще използваме нашите твърди дискове единствено за работа на операционната система. Концепцията започна да се реализира под формата на Chromebook лаптопите. Облакът трябваше да превземе всеки един елемент от ежедневието ни и да контролира всеки един наш досег с технологиите.

Подобно на доста други революционни концепции, осъществяването ѝ на практика не съвпадна на сто процента с първоначалната визия. Мощната синхронизация на услугите на Google, съдържанието във Facebook показаха, че всичко може да бъде лесно и удобно. Стрийминг услуги като YouTube, Twitch, Netflix и HBO Go показаха, че видеото е практично да се съхранява с облака. Google и Microsoft през тази година ще ни залеят с подобни платформи, но насочени към геймърите.

Но нито потребителите, нито бизнеса се отказа напълно да съхранява своята информация напълно в облака. Корпорациите предпочетоха хибридни варианти, в които ключови данни се пазят на собствени сървъри, докато оперативната дейност може да се изнесе в публична платформа, за достъп отвсякъде.

Независимо от огромните облачни услуги, потребителите също обичат да съхраняват своята информация на устройствата си. С което появата на смартфони с 1TB памет не е голяма изненада.

Парадоксът с Интернета на нещата

Облакът трябваше да владее всеки един елемент от живота ни и беше в основата на концепцията за Интернет на нещата (IoT). Свързването на милиони нови устройства, които да предават данни в глобалната мрежа отваря безброй възможности. Те трябваше да осигурят безсмъртието на облака и да положат следващата му фаза на развитие. Но те не се оказаха достатъчни за мащабите и новите проблеми, които IoT роди. Независимо, колко бързи са и ще са мрежите, за доста дейности, дори минимално забавяне може да бъде фатално.

Примери, могат да бъдат автономните коли, при които всяка милисекунда има значение. Като обмяната на информация трябва да става непрекъснато и в между все повече участници в движението. Има много други примери, при които съществува същия проблем – автоматизацията на фабрики, изграждането на умни градски решения и др. Навсякъде, където обработката на информацията трябва да става в реално време и необходимостта за мигновена реакция е задължителна, то тогава само облачните решения не са достатъчни.

Отговор на всичко това идва Edge computing-ът, който на български се превежда с не толкова секси термин – периферния изчисления/изчисления в периферията. Макар и бавно, този тип решения започват вече да се прокрадват в медийното пространство, покрай развитието на 5G мобилните мрежи и потенциала на IoT, с които те са неизменно свързани. Въпреки силно бизнес насочеността им, периферните изчисления показват кръговрата на технологиите и как комбинацията от различни идеи, позволява да се намери най-практичния и ефективен метод.

Системи на ръба

Специфичното на този тип решения е, че те съхраняват и обработват голяма част от информацията не в отдалечен центъра за данни, както е при облака, а в непосредствена близост до крайните устройства. През годините Edge технологията получава разностранни определения от общи до по-конкретни.

Според първите, всичко, което не са традиционни данни и не се съхраняват в дейта центрове, могат да се водят за периферни. По конкретните включват, че такива са решения, които съхраняват информацията максимално близо до крайния потребител. По-модерните определения от последните няколко години разграничават облачните от периферните, като първите се концентрират върху големия масив от данни и обработват всичко, докато вторите имат за цел да анализират определен тип информация, която може да се използва в реално време.

Свързахме се с три от големите световни разработчици на периферни решения, които имат и големи развойни центрове в България. Това са VMware, Hewlett Packard Enterprise и SAP. Първата компания, още от миналата година агресивно представя Edge разработки по време на Световния мобилен конгрес в Барселона, докато втората обяви за своеобразния кръговрат на технологиите и бъдещето развитие на подобни системи на пресконференция преди месец. SAP от своя страна демонстрира възможности за показване и анализиране на информация в реално време още от 2015 г.

„Дигиталната трансформация на компаниите и услугите понякога създава голям обем от данни, които в дадени случай е по-ефикасно да бъдат обработени близо до техния източник“Веселин Арнаудов, VMware

„Дигиталната трансформация на компаниите и услугите понякога създава голям обем от данни, които в дадени случай е по-ефикасно да бъдат обработени близо до техния източник“, коментира Веселин Арнаудов, директор „Развитие на иновациите“ във VMware България. Той дава за пример някои системи от ново поколение внедрявани във фабриките, които например приложат Machine Learning модели и техники в производствения процес; например, видеобработка за качествен контрол на продукцията, спрямо данни от поточната линия.

Целите на Edge computing подхода са няколко, коментира Павел Геневски, директор „Развойна дейност“ в развойния център на SAP в България. „От една страна, проблем представлява големият обем от данни, който IoT устройствата продуцират. Изпращането на тези данни в суров вид до облака не винаги е осъществимо или целесъобразно. Ролята на Edge-а в този случай е да приема данните от крайните устройства, да ги обработва, агрегира и компресира преди да бъдат изпратени до облака“, поясни Геневски.

„Проблем представлява големият обем от информация, който IoT устройствата генерират. Изпращането на тези данни в суров вид до облака не винаги е осъществимо или целесъобразно“Павел Геневски, SAP

Радослав Георгиев, технически консултант на Hewlett Packard Enterprise, управлявано от Селeктиум в България (HPE), коментира, че едно от предимствата на Edge технологията е, че тя дава възможност за първична обработка на информацията възможно най-близко до тези устройства, като по този начин решава няколко проблема.

Първият е свързан с невъзможността или нерентабилността за изпращане на цялата информация от IoT устройства към отдалечените сървъри, вторият помага за намаляване на времето за обработка на критични данни, тъй като не е нужно тези данни да пътуват и биват обработени до основните центрове за данни, което решава и проблемът със загуба на свързаност за определен период от време. Нещо, което беше загатнато и в увода на статията.

„Edge устройствата обикновено са проектирани за работа в условия като: по-голям температурен диапазон на околната среда, повишена запрашеност, вибрации и др.“Радослав Георгиев

Последното предимство според Радослав Георгиев е фактът, че някои устройства трябва да бъдат специално създадени за работа в отдалечена среда извън центровете за данни. „Те обикновено са проектирани за работа в условия като: по-голям температурен диапазон на околната среда, повишена запрашеност, вибрации и др.“, допълва Георгиев.

В подкрепа на облака

Една малко известна функция на периферните решения е, че те играят ролята на подсигуряваща система на облака. Според SAP втората важна цел на периферните изчисления е да осигурят допълнителна устойчивост на облачните системи. Винаги съществува вероятността по веригата да има проблем и затова бизнесите гледат да се подсигурят, за да разполагат със 100% надеждност на облака. Edge-а може да предостави частична автономност.

От друга страна, тя не може да замени напълно облачните системи. Причината е, че периферните решения не са създадени да съхраняват огромни масиви от информация. Затова ролята им е малко по-различна.

„Edge устройствата не са практични за съхранение на големи масиви от информация, а по-скоро те служат за буфер за временно запазване и първичен анализ на данните“Радослав Георгиев

„Обикновено Edge computing не са създадени за съхранение на големи масиви от информация. По-скоро те служат за буфер за временно запазване и първичен анализ на данните, преди да бъде отсята релевантната информация която да бъде изпратена към центровете за данни“, коментира Радослав Георгиев от HPE.

Голяма част от информацията в периферията може да се съхранява в самите крайни устройства. Въпреки, това понякога се изисква разполагането на специализирана Edge апаратура, за по-надеждно съхранение. Повечето неща трябва да се изяснят на фаза планиране – какви устройства, с какъв капацитет и надеждност разполагат, преди да се определи точната структура на цялата система.

Самото съхранение се извършва локално, пояснява Веселин Арнаудов от VMware. Данните могат да се намират в самите устройства временно преди да бъдат изпратени към облака. Но в зависимост от ситуацията и задачата, могат да бъдат подсилени от виртуална или дори физическа мрежа, както и да бъдат съхранявани в разположени наблизо сървъри, допълва Арнаудов.

„Това, което поражда нуждата от Edge решения, е по-скоро изискването за обработка и агрегиране на данните“Павел Геневски, SAP

„Всъщност съхранението може да става и в самите крайни устройства дори и при отсъствието на специализирани Edge устройства за тази цел“, коментират от SAP. Те допълват, че без връзка с облака, някои устройства могат да осигурят подобно складиране на информация в рамките дори на часове. „Това, което поражда нуждата от Edge решения, е по-скоро изискването за обработка и агрегиране на данните“, поясни Павел Геневски от SAP.

Междинната ситуация

Любопитен е един друг въпрос – кой притежава и оперира с решенията за периферни изчисления, предвид тяхното междинно разположение. Отговорът се оказа разностранен. Според Радослав Георгиев от Hewlett Packard Enterprise, ако става дума само за данните то тогава уравнението е по-лесно, поради европейските регулации (познати като GDPR). Тоест, ако са на физическо лице, то те са негови и се обработват с неговото съгласие.

Ако не са, тогава изпадаме в няколко ситуации – да са на компанията, която е създала системата, да са на фирмата, която е поръчала решението или да са на предприятието, което обработва данните, коментира Георгиев. Като това обикновено се записва при търговските отношения между различните страни.

„Собствеността на данните и на устройствата много зависи от избрания бизнес модел и споразуменията между отделните компании“Веселин Арнаудов, VMware

Веселин Арнаудов от VMware поясни, че много зависи от предназначението и бизнес модела. Обикновено, това са собствениците на устройствата, но не е задължително. Той даде за пример болниците, в които по принцип производителите на скъпото медицинско оборудване притежават данните, но лечебните заведения могат и трябва да ги ползват непрекъснато. Арнаудов от VMware допълни, че ключов момент при интеграцията на Edge решения е тяхното включване да не навреди на плавността на процесите, а дори да ги ускори. Което може да превърне софтуерни компании или телекоми в на пръв поглед нетипични доставчици на подобни системи и съответно в собственици на данните и устройствата.

Така до голяма степен много зависи от предназначението и бизнес модела на Edge решенията. Както вече ставаме свидетели, един от големите двигатели на IoT в България и по света са телекомите, които заедно с партньори предоставят разработени решения от-до, включително и периферни такива.

„Сериозен проблем е, че понякога потребителите нямат голям избор по отношение на това, кой ще обработва данните им и за какво“Павел Геневски. SAP

От SAP потвърждават тези практики, но предупреждават, че това е ключов въпрос, който трябва да се изясни при сключването на договори и всичко зависи от подизпълнителите. Последните се взимат, за да изградят готовите Edge решения от-до, като клиентът просто след това се възползва от елементите на платформата.

„На теория звучи добре, но на практика голямо значение има доверието в доставчика. Друг сериозен проблем е, че понякога потребителите нямат голям избор по отношение на това, кой ще обработва данните им и за какво“, допълва Павел Геневски от SAP.

Прохождането в България

Не е изненада, че в България тепърва започват да навлизат подобни периферния решения. Причината е, че като цяло IoT системите още не могат да се разгърнат, откъдето ще дойде и интереса към Edge.

“Такъв тип решения са само част от пътя към трансформация на съществуващи системи и в България вече има започнати такива проекти, но те са по-скоро в начална или пилотна фаза“, коментира Радослав Георгиев от Hewlett Packard Enterprise.

В такава фаза са и повечето проекти свързани с Интернет на нещата. A1 и „Виваком“ имат няколко пилотни проекта, които най-вече гравитират около техните специализирани IoT мрежи в определени населени места.

“Edge решения са само част от пътя към трансформация на съществуващи системи и в България вече има започнати такива проекти, но те са по-скоро в начална или пилотна фаза“Радослав Георгиев

Веселин Арнаудов от VMware пояснява, че в България има локално съхранение на информацията, но различното спрямо истинските Edge решения е начина на обработка на данните. Това все още е сегмент, който тепърва ще се развива. За сметка на това разработването на периферни системи има сравнително интензивно присъствие в страната.

„Развойният център на SAP в София има силен фокус върху платформата SAP Cloud Platform, която е в основата на IoT решенията на компанията“, коментира Павел Геневски от SAP. Тъй-като IoT е сравнително нова област, в която германският софтуерен гигант действа, компанията полага значителни усилия и за увеличаване на ноу-хауто в тази посока. В компанията има специализирана лаборатория за прототипиране на IoT устройства, оборудвана с богат набор от части, 3D принтер и др. С подобна лаборатория разполага и Hewlett Packard Enterprise.

„Развойният център на SAP в София има силен фокус върху платформата SAP Cloud Platform, която е в основата на IoT решенията на компанията“Павел Геневски, SAP

От SAP се похвалиха, че вече трета поредна година техни служители преподават специализиран IoT курс във Факултета по Математика и Информатика към Софийския университет.

Развойното звено на VMware в България също е с широко портфолио. Васил Арнаудов от VMware коментира, че една от задачите на българското развойно звено е да разработва частта с автоматизацията на доставянето и обновяването на софтуера към крайните IoT устройства.

По отношение на самите продукти, Hewlett Packard Enterprise предлага пълния спектър от системи – от самите периферни устройства (HPE EdgeLine), през софтуера за използването им (HPE Aruba), до цялостни възможности (HPE PointNext). VMware и SAP пък са експерти в платформите.

Първата компания има няколко продукта насочени изцяло към IoT, като IoT Pulse, който улеснява управлението на Edge инфраструктурата. Project Fractial на VMware си поставя амбициозната задача да позволи на експертите да използват периферните ресурси по сходен с облака начин.

Edge решенията на SAP са до голяма степен интегрирани в нейните настоящи платформи. В SAP Cloud Platform има възможност за лесна интеграция на IoT и периферни устройства и процеси, а специализираните бизнес системи, позволяват интуитивното управление на подобни ресурси.

Ще замести ли периферията облака?

След като години наред се обясняваше как облака ще измести всички досега познати методи за съхранение и обработването на информацията е нормално да си зададем реципрочния въпрос. Дали периферията ще замени дистанционното складиране и обработване на информацията.

Отговорът е твърдо не, като ролята на Edge-а е по-скоро да го допълни, както вече коментираха експертите от VMware, SAP и Hewlett Packard Enterprise. Но ще има определени последствия за облачните решения. Най-голямото от тях е, че ограничи бъдещия им растеж. Досега, те се радваха на непрекъснато увеличение на приходите. Ако през 2018 г. общите продажби на публични облачни решения са с ръст от 20% на годишна база, то през 2019 г. се очаква забавяне до 206 млрд. долара или 17.3% растеж, показват данните на Gartner.

В същото време пазарът за Edge решения се оценява само на 1.17 млрд. долара през 2016 г., но според прогнозите на MarketsAndMarkets се очаква да достигне 6.73 млрд. долара през 2022 г.

Според Gartner, към момента около 10% от данните произвеждани от едрия бизнес в момента се генерират и обработват извън традиционен център за данни или облак. Очакванията са към 2025 г., това число да достигне 75%, коментира Арнаудов от VMware.

„Edge инфраструктурните решения ще имат ръст, подклаждан от използването на нови техники за обработка на данните, както и увеличението на генерираните от бизнеса данни в глобален мащаб“Веселин Арнаудов, VMware

„Edge инфраструктурните решения ще имат ръст, подклаждан от използването на нови техники за обработка на данните (изкуствен интелект и Machine Learning), както и увеличението на генерираните от бизнеса данни в глобален мащаб“, допълва той.

Фактът, че основните компании, които в момента предоставят облачни услуги, се ориентират към периферни решения, показва, че бъдещият основен двигател на растежа ще е в тази посока. Но в същото време, те няма да изоставят големите центрове с данни. Двете системи ще се допълват в стремеж да свържат все повече устройства и да могат да смогнат с още по-големите масиви от информация, които да очакваме покрай предстоящата IoT революция.

The post От облака към периферията appeared first on TechTrends България.

Новите AR очила разширяват функционалностите, като в комбинация с мощната облачна платформа Azure на Microsoft, се създава истинска екосистема. В която достъпът до виртуалните обекти, вече не е само ограничен до тясно специализирания хардуер.

Пълно потапяне

Основната цел на HoloLens 2 е да успее да потопи потребителите напълно във виртуалната среда. Доста усилия са положени в тази насока. Една от отличителните възможности е, че е разширено зрителното поле на екраните за добавена реалност. Запазена е високата разделителна способност от 47 пиксела за всеки градус. Това е важен аспект, защото достъпните решения за AR в момента използват екраните на смартфони, които се интегрират в очилата. С което броят на пикселите е близо два пъти по-малко – около 24 за всеки градус.

HoloLens 2 комбинира още доста технологии за прецизно отчитане на движение на тялото, ръцете и дори погледа. Очилата знаят много добре накъде и какво гледате в момента. По този начин софтуерът отчита и приоритизира тези елементи, към които сте се фокусирали погледа. По-важното е, че HoloLens 2 разпознава кой потребител ги използва. Вградената система за разпознаване по ириса, предоставя и високо ниво на сигурност, което е доста важно за високотехнологичните корпоративни решения.

Друг ключов елемент е във възможността на очилата да разпознават и следят ръцете на потребителя. Това е много важно, за да може да има максимално прецизно взаимодействие с виртуалните предмети. Тук не говорим само за големи компоненти, но и за дребни елементи, които са част от сложна машина например.

Към всичко това добавяме и факта, че са включени и широк спектър от гласови команди. Можете да задавате на някой компонент от интерфейса да „ви следва“. По време на демонстрацията в Барселона, тази функционалност беше показана с браузъра, но може да се направи с всеки отделен елемент. Добавена е възможността да се пише чрез глас.

Дигиталната конферентна стая

Чрез виртуалната технология, можете да създадете истински работен офис във виртуалното пространство. Навсякъде със себе си. Буквално, според Microsoft, можете да превърнете всяка стая в пълноценен офис – с отделни елементи, прототипи, табла с информация и др.

Възможностите не се ограничават дотук. HoloLens 2 може да пресъздаде дигитална конферентна стая, в която да комбинирате физически с дистанционни срещи. В предишната версия на AR, Microsoft показаха визия за създаване на подобни интерактивни разговори. Това става чрез създаването на холограмни аватари на хората, които участват дистанционно.

Microsoft, не само демонстрира подобни функционалности, но и добавя редица допълнителни екстри. По време на демонстрацията, в среща бяха трима души – двама на живо, а последния беше дистанционно. Те създадоха собствена виртуална зала за срещи, с табло и дори виртуални прототипи на играчки. Всеки един от тях с помощта на HoloLens може да си взаимодейства с тези дигитални елементи. Да създава бележки, които да залепя на играчката примерно или на таблото.

Готиното е, че всеки от участниците в срещата може да прави онлайн търсене чрез гласова команда. Резултатите се появяват пред него под формата на картинки или балони с информация. Той може да избира някой или няколко от тях, да ги уголемява, групира и дори закача на таблото. Най-яката част – всеки един от присъстващите с HoloLens 2 може да ги вижда и дори да предлага свои варианти.

Интернет на холограмите

Дотук говорихме само за това, което може да се ползва само със специалните очила на Microsoft. Компанията вече не ограничава софтуерната технология само до HoloLens 2. Чрез корпоративната облачна платформа Azure, достъп до тази виртуална среда ще има всеки с умно устройство с камера и съответното приложение.

Microsoft демонстрира тези възможности, като показа среща на човек с HoloLens 2 и на такъв с таблет. Жената с умното устройство може да вижда всичко, което се случва във виртуалната среда. Но само този, който носи HoloLens 2 може да взаимодейства с него. Това е ключовата разлика. Предимството е, че хора, които трябва да видят определени концепции, планове или продукти, без да е необходимо да ги „пипат“.

Технологичният гигант описва концепцията като Интернет на холограмите.

Все по-отворени

HoloLens 2 има безкрайни приложения, като Microsoft демонстрира някои, които вече се осъществяват с някои от редицата им корпоративни партньори. Очилата за добавена реалност могат да се прилагат не само за проектиране, срещи, но и за служители, които трябва да ремонтират или сглобяват сложни машини.

По-интересният елемент е в прегръщане на все по-отворения подход към разработчиците. Microsoft обяви, че ще позволи на компаниите да създават собствени онлайн магазини за приложения, тоест те няма да са ограничени само с Microsoft Store. Вторият компонент е, че софтуерният гигант има партньорство с Mozilla за предоставяне на браузъри с отворени възможности в HoloLens. Това е огромна промяна, защото допреди няколко години, Microsoft правеше всичко възможно да обвърже потребителите със своите версии на Internet Explorer и Edge.

Последното действие на компанията в отваряне е към цялата платформа, тя ще даде много по-голяма свобода при разработване на приложения за HoloLens 2. Всичко това е доста голяма промяна в корпоративната култура на Microsoft. Макар и за момента тя да се ограничава само до очилата и решенията за добавена реалност.

Цената на самостоятелния комплект на HoloLens 2 е 3 500 долара. Да, може да изглежда много, но на фона, че вече имаме смартфони на цена от 2 500 долара, разликата не е толкова голяма. Особено, че става въпрос за съвсем различна и иновативна технология.

Във всички случаи, HoloLens е една от големите новини на MWC, независимо от това, че водещите заглавия ще доминират главно около гъвкавите смартфони. Определено тези ходове на Microsoft ще бъдат интересни и имат шанс да са водещи при развитието на технологиите през следващите години.

Пълната презентация на Microsoft от Барселона, можете да видите тук:

The post Microsoft показа очилата за добавена реалност HoloLens 2 appeared first on TechTrends България.