Крайният резултат е предоставянето на нова услуга за корпоративните потребители на телекома. Това е платформата A1 Cyber Backup, която ще позволи интелигентно създаване и съхраняване на резервни копия, както и опазване на информацията на бизнес потребителите на оператора. Основното ѝ предимство е, че разполага с алгоритми базирани на изкуствен интелект (AI), които могат да реагират по-динамично, бързо и адаптивно от нормалните практики срещу хакерски атаки.

Технологията е от критично значение за отбиване на т.нар. Ransomware атаки, при които хакери заключват системите на дадена компания и искат откуп за тяхното връщане. Подобни криминални деяния добиха популярност покрай коронавирус пандемията и вече се разпростират към критични инфраструктурни предприятия. Какъвто беше примера с Colonial Pipeline в САЩ, който блокира доставките с гориво в Източното крайбрежие.

Платформата на Acronis

A1 Cyber Backup е базирана на платформата на Acronis Cyber Cloud за опазване на данните. Тя предоставя интелигентно съхранение и създаване на резервни копия на корпоративните системи. Чрез AI програми, тя може не само да изгради такива на определен период от време, но и да определи дали информацията е вярна и пълноценна.

Отделно системата на Acronis проверява данните в бекъпите за вируси, реагира в реално време при заразяването с нови такива, както и следи имейлите за фишинг и други хакерски опити за проникване. Използването на AI позволява да се анализира поведението на потребителите на компанията и ако има рязко отклонение да се провери случая. Ако случайно дадена корпорация попадне на хакерска атака, особено популярните ransomware такива, нейните данни ще бъдат възстановени в доста кратък срок.

„Твърдото ми убеждение е, че заедно с Acronis можем да предоставим на българския бизнес удобен и надежден начин за управление на нуждите им от киберсигурност и защита от загуба на данни“ Михаил Семерджиев, A1 България

„Твърдото ми убеждение е, че заедно с Acronis можем да предоставим на българския бизнес удобен и надежден начин за управление на нуждите им от киберсигурност и защита от загуба на данни”, коментира Михаил Семерджиев, старши мениджър в направление „Маркетинг“ за „А1 България“.

Ролята на „А1 България“

Партньорството между Acronis и „А1 България“ е значимо, но и логично. Телекомът работи в тясно сътрудничество с още редица установени вендори на корпоративни софтуерни решения, като SAP, Microsoft и др. за изграждането на своите дигитални услуги за бизнес клиенти. Операторът стана през 2020 г. златен партньор с германския разработчик за страната, например. С партньорството с Acronis, телекомът ще предоставя още добавена стойност на потребителите си.

От своя страна „А1 България“ може да предложи качествена инфраструктура – центрове за данни, с висока подсигуреност, стабилна интернет мрежа, както и развиващи се бизнес предложения. Телекомът предлага множество услуги, които доскоро бяха в сферата на системните интегратори. Те включват редица облачни решения за корпоративен софтуер. „А1 България“ не само, че ги предлагат на своите клиенти, но до голяма степен интеграцията и поддръжката се осъществява от техни екипи.

Друго предимство е достъпността, която телекома предлага. Подобно на всички корпоративни услуги на компанията, A1 Cyber Backup се продава като софтуер като услуга (SaaS) и струва определен месечен абонамент на клиента. Платформата може да се комбинира с други подобни решения на „А1 България“ и реално, една компания да разполага с пълна или почти пълна техническа обезпеченост от един доставчик.

Плановете на Acronis

Технологичната компания Acronis е основана в Малайзия, но с времето премества част от собствеността си в Швейцария, като централата ѝ е разделена в двете държави. В България, тя стъпва на пазара през 2018 г. и вече към края на 2020 г. разполага с около 450 служители. Местното звено планира да се разшири до над 1 000 души през следващите години.

Българският офис не е само търговско представителство, като той ще се заеме и с част от развойната дейност на Acronis. Според Иван Дудин, регионален директор „Продажби“ на компанията, вече има завени и първите патенти от местни експерти по киберсигурност. Той допълни, че използването на местен център за данни, трябва да помогне много и на техните клиенти.

„Това беше нещо, което нашите партньори искаха от известно време – да имат Център за данни на Acronis в България. Сега те могат да защитят клиентските си масиви от инфорамция локално, знаейки, че са подкрепени от глобален експерт по киберсигурност, който е в непрекъснат режим на готовност, за да разреши всякакви проблеми“, обяви Дудин.

С което партньорството между Acronis и „А1 България“ е доста добър пример за взаимна изгода между двете компании и ще работи в полза на техните клиенти.

The post Acronis ще осигурява дигитална сигурност за бизнес клиентите на „А1 България“ appeared first on TechTrends България.

Коронавирус пандемията оказва своето влияние, като най-вече понижи продажбите на крайни устройства, които се пердлагат от оператора. Те са компенсирани от новите сегменти, в които „А1 България“ се утвърждава все повече. Изминалата 2020 г. беляза доста постижения за телекома – бяха направени първи стъпки в изграждането на 5G мрежа в страната, компанията стана водещ системен интегратор на SAP.

Новата 2021 г. също се очертава да бъде динамична за оператора. Вече стартираха търговете за радиочестотите в 3.6GHz, които ще се ползват за разгръщане на 5G. Текат и процедурите по разпределението на допълнителните спектри за подсилване на 4G инфраструктурата. С което тенденциите в инвестициите през тази година се очаква да се увеличат.

Силен завършек на 2020 г.

През цялата 2020 г. „А1 България“ отчита ръстове с добри темпове, независимо от коронавирус пандемията. COVID-19 се очакваше в един момент да нанесе негативен резултат за телекомите, заради цялостния спад на икономиката на страната. Засега, това не се пренася в сектора или поне не при най-големия по мобилни абонати оператор.

„А1 България“ отчита минимален спад на приходите през четвъртото тримесечие от 0.6% на годишна база до 136.9 млн. евро. Периодът по традиция е много силен откъм продажби на мобилни устройства и различните промоции покрай коледните и новогодишни празници. През 2020 г., заради пандемията, постъпленията от тях са по-слаби. Телекомът ги компенсира с по-добрите си резултати при фиксираните услуги и при преподписванията при мобилните договори.

Във финансовия си отчет, Telekom Austria Group посочва, че българските потребители са увеличили търсенето на повече ТВ съдържание, добавят нови канали, особено на почит е спортното съдържание. Което е силния коз в този сегмент на „А1 България“, след като компанията предлага пет собствени канала с такава тематика и ексклузивни права.

Търсенето на високоскоростен интернет също бележи ръст, въпреки, че операторът не добавя много нови абонати, по-скоро става дума за повишаване на офертите на настоящите такива. Ситуацията е сходна и при ТВ потребителите.

Всичко това води до ръст на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) с 10.9% на годишна база през последното тримесечие на 2020 г. до 46.3 млн. евро.

Отличникът на групата

Българският оператор е лидер по растеж в рамките на цялата група Telekom Austria Group през 2020 г. За годината приходите на „A1 България“ нарастват с 5.5% спрямо 2019 г. до 513.8 млн. евро. Така за първи път от години, българският оператор надминава, макар и с много малко, годишни постъпления от 1 млрд. лева (1 003 млн. лева).

По-интересното е, че в рамките на цялата група, родната компания е едно от двете звена, които имат растеж. Другото е сръбското, което отчита минималното увеличение на приходите от 0.8%. Подобна, но доста по-близка е ситуацията и с EBITDA. Сръбското звено на Telekom Austria Group е с 5% ръст на печалбата, докато българското е със 7.3%. Останалите компании са с отрицателен резултат. „А1 България“ отчита EBITDA за цялата 2020 г. от 192.4 млн. евро.

Другите показатели през годината

Българският оператор отчита повишение по почти всички индикатори през миналата година. Абонатите на фиксиран интернет се увеличават с 3% до 478 хил., а тези на платена телевизия с 1.9% до 540.5 хил. Мобилните потребители намаляват с 1.4% до 3.752 млн., но това е тенденция от изчистването на неактивни и предплатени SIM карти, както и на дублиращи договори. Тя е факт от няколко години и трите телекома отчитат отлив на мобилни абонати.

По-високите приходи и сравнително сходния брой абонати, води до ръст в друг ключов за операторите показател – средномесечния приход от абонат или ARPU. През 2020 г. той се качва до 6 евро, спрямо 5.6 евро през предходната година. Друг важен индикатор, особено за лидера при мобилните услуги, какъвто е „А1 България“ е т.нар. churn. Това е делът на отказали се потребители. През 2020 г. той е 1.4%, което е спад от предходните години, когато беше над 2%. Тук, отново голяма роля играят предплатените карти.

Бизнес услугите

Един от факторите за добрите резултати на „А1 България“ е засилените инвестиции и предлагане на бизнес услуги. Компанията вече предлага все по-интегрирани и комплексни решения за малкия и среден бизнес. Корпоративен софтуер, системна интеграция, видеонаблюдение, съхранение и управление на данни и много други.

Портфолиото се разшири значително по време на пандемията, както и самото търсене. Причината е, че телекомът предлага все повече решения за дигитализация, което се оказва ключово за адаптирането на бизнеса в тези времена.

Изминалата година беше много показателна за развитието на тази дейност на оператора. „А1 България“ сключи стратегическо партньорство със „SAP България“, с което се превърна в единствения златен партньор на германския софтуерен разработчик. По този начин, телекомът се трансформира и в пълнокръвен системен интегратор.

Какъв е точният ефект за приходите и печалбата на компанията не може да се даде оценка. Във финансовите резултати на „А1 България“ няма разбивка по този сегмент, като най-вероятно, постъпленията са разпределени в двете основни пера – фиксирани и мобилни услуги. Най-вече в първото.

Инвестициите в 5G предстоят

Вторият голям акцент за „А1 България“ през 2020 г. беше стартът на търговска 5G мрежа. Той беше даден в края на годината и включваше изграждането на нови базови станции в няколко големи града. Инвестициите през годината обаче са понижени с 27.2% на годишна база до 57.2 млн. евро. В последното тримесечие на 2020 г. те дори спадат с 44% до едва 17.6 млн. евро.

Причините за това са няколко. Първата е, че през 2019 г., операторът навлезе в последната фаза по модернизация на своята мрежа до 4.5G стандарта. Втората е, че компанията отложи инвестициите в 5G през годината и се концентрира в поддържането на мрежата по време на пандемията. Операторите отчетоха ръст на трафика, което изправи пред потенциални проблеми, но до такива не се стигна. Третата е, че започна изграждането на новата 5G инфраструктура едва през последните месеци на 2020 г. Последната е, че част от инвестициите ще се паднат в закупуването на нови честоти. Този процес тепърва предстои да се развие през 2021 г.

Компанията ползва временно разрешително за честоти в 3.6GHz, които използва за капацитет за разгръщането на новата технология от пето поколение. „А1 България“ все още не е обявила своите обновени 5G абонаменти, което се очаква да се случи през тази година.

През януари беше даден старт за търговете в радиоспектъра в 3.6GHz, които се очаква да бъдат спечелени от трите основни телекома. С което пълното разгръщане на 5G трябва да започне. Както и първите осезаеми инвестиции в технологията.

The post „А1 България“ през 2020 г. – Пандемия, бизнес услуги и първи стъпки в 5G appeared first on TechTrends България.

Новата придобивка на Salesforce им дава силен инструмент за корпоративна комуникация, който може да бъде интегриран в тяхната онлайн платформа за дигитален маркетинг (CRM). Slack от своя страна намира идеалния начин да излезе от ситуация на силно понижение на акциите и негативни финансови резултати.

„Двойка сътворена в Рая“

Така описва сделката ръководството на Salesforce. Облачният гигант получава възможност да повиши конкурентността си спрямо Microsoft в предоставянето на още по-комплексни и завършени корпоративни решения за бизнес комуникация.

Пандемията засили дигитализацията на компаниите, както превърна дистанционната работа в обичайна практика за много фирми. Решения, като Slack, Zoom и Microsoft Teams са ключови за всичко това. Сделката дава на Salesforce възможност да навлезе в тази важна сфера за бъдещето развитие на бизнес софтуера.

„Това е двойка сътворена в Рая – Salesforce и Slack заедно ще може да изградим бъдещето на корпоративния софтуер и да трансформираме дигиталната работа, така че да е достъпна навсякъде по света“ Марк Беньоф, Salesforce

„Това е двойка сътворена в Рая – Salesforce и Slack заедно ще може да изградим бъдещето на корпоративния софтуер и да трансформираме дигиталната работа, така че да е достъпна навсякъде по света“, коментира в прессъобщение главният изпълнителен директор на Salesforce Марк Беньоф.

Съоснователят на Slack и главен изпълнителен директор Стюарт Бътърфилд допълва, че комбинацията между двете компании е „стратегическа“ и, че те „споделят визията за намаляване на сложността, повишаване на гъвкавостта на организационните процеси“ във фирмите.

Какво следва

Slack ще се интегрира в настоящата платформа на Salesforce Customer 360, която е софтуер за корпоративен маркетинг. Приложението ще се превърне в основен интерфейс за комуникация между екипите, отделите и дори клиентите на фирмите, които ползват системата.

Salesforce няма да го предлага само за своите настоящи клиенти, като ще се опита да привлече и тези на Slack. Както и нови, които се опитват да дигитализират своите процеси. Отделно, има планове да се изгради екосистема от приложения, поради отворения характер на Slack, от която да се възползват и продуктите на Salesforce.

Скъпо или точно

Сумата от 27.7 млрд. долара на пръв поглед изглежда доста висока. Подобни заключения могат да се направят от финансовите резултати на Slack. Компанията отчете нетна загуба от 147.6 млн. долара през пърото полугодие на 2020 г. при общи приходи от 417.5 млн. долара. Добрата новина е, че през предходната година за същия период приходите са били едва 279 млн. долара, а загубата е била – 391 млн. долара.

Точно поради тази причина, Slack направи първично-публично предлагане през лятото на 2019 г. Пандемията и дигитализацията на бизнеса подпомогна доста приходите на компанията, но увеличи нейните разходи. Акциите ѝ преди изтичането на информацията за сделката бяха на нивата от борсовия ѝ дебют – 29 срещу 26 долара съответно.

Така през ноември пазарната ѝ оценка е била около 16 млрд. долара или почти наполовина от парите, които дава Salesforce за нея. Покрай сделката, капитализацията на Slack вече надминава 24 млрд. долара, но това е нормална реакция на пазара.

При Salesforce логиката не е толкова в простите финансови показатели. Компанията се интересува от технологията ѝ и възможностите, които отваря тя за нейните решения. Най-вече опцията да увеличават конкурентните си допирателни с Microsoft. Slack се явява директна алтернатива на Microsoft Teams, а корпоративните решения на софтуерния гигант – на Salesforce. Така последната ще може да предлага по същия начин комплексни пакети на бизнеса.

Неуспешната игра

Историята на Slack е повече от интересна. Тя може да се проследи в далечната 2009 г. в играта за браузъри Glitch. Пуснато през 2011 г. заглавието не успява да привлече интерес и в края на следващата 2012 г. дейността ѝ е прекратена. Оттогава насам някои от най-запалените фенове се опитват да създадат своя версия под името Children of Ur, но все още не могат да достигнат до финален продукт.

Студиото Tiny Speck взима системата за комуникация между играчите в Glitch и на нейна база развива това, което днес познаваме под Slack. Разработчиците съответно се преименуват на Slack Technologies. Първата версия на новата платформа за бизнес комуникация излиза през 2014 г. Дотогава тя набира 17 млн. долара от три рискови фонда. В периода след 2014 г. до борсовия ѝ дебют, компанията привлича финансиране от малко под 1 млрд. долара. При IPO-то Slack добавя още 427 млн. долара.

Любопитното е, че Microsoft имаше апетити да придобие компанията през 2016 г. за сумата от 8 млрд. долара. Акционерите разубеждават ръководството на софтуерния гигант, като се опасяват, че ще разводни портфолиото от подобни продукти на компанията, като Skype например. От последващите усилия се ражда конкурентът на Slack – Microsoft Teams.

The post Salesforce придоби Slack в мега сделка за 27.7 млрд. долара appeared first on TechTrends България.

Пълното доказателство за това идва в обявяването на стратегическото партньорство между „A1 България“ и SAP България. С което телекомът става един от основните доставчици на услугите и продуктите на германския софтуерен гигант.

Операторът развива услугите на SAP от години, но едва сега подписва толкова широко партньорство с него. Преди подобни споразумения бяха нормална практика за големите системни интегратори в страната. Този специфичен сегмент претърпя големи промени и процес на консолидация, след свършването на програмата „Конкурентоспособност“ от фондовете на Европейския съюз.

Единствен засега

A1 България“ се превръща в единственият засега официален и пълен reseller на решенията на SAP. Това означава, че операторът има право да предлага на клиентите си лицензи за двете основни бизнес платформи на германския разработчик.

Това са ERP решенията за корпорации SAP S/4Hana и за малък и среден бизнес SAP Business One. Стратегическото партньорство означава, че „A1 България“ разполага с капацитета и компетенциите да предлага, консултира, внедрява, обучава и предоставя лицензи за тези платформи, както и за останалите услуги, които германския гигант разполага в портфолиото си.

„A1 България“ затваря цикъла по предлагането на подобни системи за дигитализиране на бизнеса, след като телекомът разви силно своите корпоративни предложения, покрай своя център за данни. По този начин, компанията може да предостави всичко под формата на софтуер като услуга (SaaS) с месечен абонамент, без да се изисква никаква инфраструктура от страна на клиента.

По пътя на дигитализацията и Интернет на нещата

Телекомът също така предоставя и всякакъв тип свързаност – мобилна, фиксирана, разполага и с мрежа за разгръщане на услуги за Интернет на нещата (IoT), която е ключова за бъдещата дигитализация на бизнеса. Темата беше в основата на коментарите на двамата изпълнителни директори.

„Щастлив съм, че с обединени усилия ще допринесем значително за ускоряване на тези процеси, които излязоха на преден план в настоящата ситуация“, коментира Александър Димитро, главен изпълнителен директор на „A1 България“. „Партньорството ни със SAP България е поредната стъпка от усилията на „А1 България“ за дигитализация на бизнеса в България“.

„Партньорството ни със SAP България е поредната стъпка от усилията на „А1 България“ за дигитализация на бизнеса в България“ Александър Димитров, A1 България

Друго ключово направление от партньорството е желанието на „А1 България“ и SAP България да подкрепят развитието на общините в стремежа им да се превърнат в „Умни градове“ чрез интелигентни, надеждни и достъпни услуги, се посочва в прессъобщението на телекома. Там се допълва, че комбинацията от аналитични платформи на SAP и експертизата на оператора в сферата на „Интернет на нещата“ могат да подобрят значително темповете, с които българските градове въвеждат интелигентни решения, спестяващи ресурси и решаващи ключови въпроси за гражданите.

Бизнес услугите към корпоративни клиенти са част от диверсификацията на приходите на „A1 България“ и са все по-видни във финансовите му резултати.

The post „A1 България“ стана класически системен интегратор appeared first on TechTrends България.

За обикновения потребител, ролята на корпоративния е енигма. Почти никога той няма пряк достъп до него. Елементи от него са достъпни за редица служители, но клиентите понякога дори не знаят, че съществува. Или какво остава за функциите, които изпълнява. Технологичният прогрес в събирането, обработването и анализирането на данните, изкуствения интелект, периферната инфраструктура (т.нар. Edge) започват да му придават все по-големи и дори ключови функции.

Корпоративният софтуер все повече ще оказва влияние колко добро е отношението на компанията към своите клиенти. Той ще помага, да разгадава не само техните потребителски навици, но в един момент ще отиде на едно по-дълбоко ниво – да разгадае емоциите им. Фразата „Какви са твоите най-съкровени желания“ от сериала на Netflix „Луцифер“ става водеща при бизнес системите. Това са само част от акцентите на конференцията SAP Now, която се проведе от едноименния германски разработчик на бизнес софтуер.

От автоматизация към интелигентни процеси

В ерата на индустриалната революция преминахме през автоматизацията на процесите, днес излизаме от тази зона. Насочваме се към интелигентните решения, които подсилват потребителското изживяване“, заяви Радомир Миланов, управляващ директор на SAP България.

Анализирането на огромния масив от информация, при това в реално време става приоритет, като все повече фокус ще пада върху емоционалните подбуди на потребителите, а не толкова на механичните им навици.

„Процесите по автоматизация вече приключиха, като се насочваме към интелигентните решения, които подсилват потребителското изживяване“ Радомир Миланов, SAP България

Въпреки, че България е сравнително малък пазар, тя е един от движещите фактори на технологичните иновации в региона. Както и за повишаването на значението на Югоизточна Европа като цяло.

„Някои от първите големи и успешни сделки за внедряване на облачни технологии се случиха именно в България, вследствие на което SAP разви това ноу-хау в целия регион“, обяви Румяна Тренчева, старши вицепрезидент на SAP за Централна и Източна Европа.

„Някои от първите големи и успешни сделки за внедряване на облачни технологии се случиха именно в България, вследствие на което SAP разви това ноу-хау в целия регион“ Румяна Тренчева, SAP

Тя допълни, че внедряването на единни корпоративни решения е една от формулите и основен признак за успешните компании. Като пример беше даден българската SumUp, чиито продукти помагат на малки и микро търговци бързо, лесно и евтино да приемат картови разплащания.

В плен на 27-те

Всеки човек е воден от някоя от 27-те емоции, които може да изпитва. Липсата на правилната връзка между компанията и клиента е обрекла не един или два бизнеса. В повечето случаи, между тях има голяма пропаст. Особено между ръководството на компанията и очакванията на потребителите.

Според Фолкер Хайн, технологичен евангелист и временен главен технически директор за Югоизточна Европа в SAP, тя може да бъде в десетократни размери. Мениджмънтът да си мисли, че покрива 80% от потребителските желания, а реално само 8% от клиентите да смятат това.

Ориентирането към истинските нужди на хората е ключов фактор за успеха на редица компании. Те са пробили и успяват да се справят с големите корпорации именно, защото са запълнили тази пропаст в очакванията. Това помогна на PayPal, Uber, Netflix и AirBNB да се изскачат на върха на технологичната и бизнес хранителна верига. Както и дълги години да останат там.

Един пропуск, изпуснат детайл или незачитане на потребителските нужди могат да превърнат гениален като концепция продукт или услуга в провал. Пример затова може да бъде електрическият крос мотор. Който е техническо съвършенство, но на потребителите им липсва нещо. Емоцията от звука, който издава неговия събрат с двигател с вътрешно горене. Компанията не се вслушва и затова никой не го купува.

Бъдещето е на т.нар. Experience Management – взимането на решения базирани на практичните и емоционални нужди на клиентите. Това е една платформа, която обединява данните от всички възможни източници – социални мрежи, като Facebook, Instagram, WeChat и др. коментари и оценки от онлайн магазини, както и от самите продажби на компанията. Всичко това се анализира и се дава обратна връзка за даден бранд или фирма.

Бъдещето е в Experience Management-а – взимането на решения базирани на практичните и емоционални нужди на клиентит

На базата на всичко това могат да се създадат изцяло нови бизнес модели, които да нямат нищо общо с традиционните. С бъдещето развитие на нано технологиите, производител на блажна боя може да предложи такава само в един основен цвят. Но след като бъде нанесена в стаите тя ще може да променя гамата си в зависимост от настроението на хората.

Друг пример, който Фолкер Хайн даде беше как роботите за почистване ще могат не само да сканират пода и да отчитат предметите по тях като препятствия. Те ще могат да съставят триизмерни модели на апартаментите в които работят и да предоставят информация на производителите на мебели, какво се харесва и предпочита от самите потребители. Като модели, форми, цветове – всичко.

Технологична компания с футболна дейност

Всеки фен на футбола знае кой е „Байерн Мюнхен“ – един от най-популярните клупове в Германия. Както и един от световните колоси с най-много фенове не само в родината си, но и по целия свят. Малко от тези привърженици предполагат, че огромна част от дейността на клуба е базирана на редица технологични иновации.

В момента „Байерн Мюнхен“ разполага с над 652 млн. последователи по целия свят, като само 131 млн. от тях са в Европа. Но най-важната част от отбора след футболистите са най-запалените привърженици. Това са около 348 хил. души,  които са активни членове разпределени в 4 400 фен клуба. Обслужването на всички тези последователи, всеки един жаден за информация, резултати, новини, артикули и много други неща.

„Събираме толкова много данни, че се наложи да изградим собствен център за съхранението им“ Михаел Фихтнер, Байерн Мюнхен

Това е огромна база от данни, която се обновява непрекъснато и трябва да може да се обработва ефективно, за да може „Байерн Мюнхен“ да поддържа добри отношения с всички привърженици.

„Решихме да създадем дигитална платформа, през която да минава всичко – от продажбата на билети и фен артикули, през предоставянето на новини и директно отношение с привържениците“, коментира Михаел Фихтнер, IT директор на „Байерн Мюнхен“. „Събираме толкова много данни, че се наложи да изградим собствен център за съхранението им“.

Досегашният модел на корпоративния софтуер изисква отделни програми за всяка дейност. „Байерн Мюнхен“ е вървял по същия път, като в един момент започва да ползва 52 самостоятелни решения.

„Достига се до абсурдната ситуация, един фен да получи 52 поздравления за рождения си ден от нас“, обяснява Фихтнер. „Което не е най-доброто клиентско обслужване“.

„Първоначално разполагахме с 52 отделни софтуерни решения, като стигнахме до абсурдната ситуация един фен да получи 52 поздравления за рождения си ден от нас“ Михаел Фихтнер, Байерн Мюнхен

Германският клуб предприема важния ход да интегрира всичко в единна платформа, базирана на SAP S/4 HANA. Това отваря много нови приложения при обслужването на клиенти, като се използва интелигентното анализиране на данните, които се събират. Така, вече „Байерн Мюнхен“ не само, че изпраща само една картичка за рождения ден на своя фен, но тя е персонализирана. Включва лично пожелание от любимия му футболист с автограф например, допълва Фихтнер. Което попада във визията на Фолкер Хайн от SAP за покриване на емоционалните желания на потребителите.

Друг ключов момент е в обслужването на привърженици от всички краища на света. Без да се съобразява с часови зони и географски региони. Което е ключово за клуб като „Байерн“, предвид факта, че феновете му живеят по цялата планета.

The post SAP: Когато софтуера разгадава емоциите на потребителите appeared first on TechTrends България.

Един от големите проблеми е, че все още трудно може да се направи оценка какви ще са мащабите и проблемите вследствие на тези трансформации. През последните седмици излязоха два доклада свързани с интеграцията на AI в бизнеса.

Първият е на Deloitte и той показва какви са очакванията на бизнеса относно налагането на решения основани на изкуствен интелект. Вторият е изготвен по поръчка на Hewlett-Packard Enterprise (HPE) и разглежда ефектите, които AI ще има върху предприятията. Двете проучвания са осъществени чрез запитвания сред големи компании и корпорации по света.

Трите оператора в момента използват временно честоти за своите 5G тестове

Ако ги разгледаме поотделно ще може да си отговорим само на част от въпросите, които изникват при автоматизацията на процесите. Като комбинираме изводите от тях се формира доста по-ясна картина за ефектите от налагането на AI в бизнеса.

Основните изводи са, че цялостната структура на компаниите ще бъде трансформиране вследствие на изкуствения интелект. Това ще доведе до създаването на милиони нови работни места. Но ще отвори и значителен дефицит на квалифицирани специалисти.

Структурни промени

Покрай дигитализирането на компаниите, особено големите корпорации вече започнаха да заменят значителна част от монотонната работа, с автоматизирани системи. Например структуриране или анализ на данни, обмен на документи и много други. До голяма степен те вече са интегрирани в различни корпоративни софтуер решения за управление (ERP, CRM и други системи). Amazon дори използва такива алгоритми, за да уволнява свои неефективни служители.

Компаниите очакват интеграцията на AI да създаде около 2.4 млн. нови работни места

Следващата стъпка, според доклада на Deloitte е тези процеси да станат интелигентни. Тъй като в момента те изискват доста допълнително внимание и ръчно настройване от служителите. Възможността софтуерът самостоятелно да осъществява все повече операции по цялата верига отваря нови хоризонти за бизнеса. Най-големият е значителното повишаване на продуктивността.

Всичко това може да елиминира необходимостта от служители, които извършват проста механична дейност. Но ще създаде много нови работни места, които имат за цел да допълват работата на AI алгоритмите. Според доклада на Deloitte, само в рамките на следващите три години, големите компании ще имат нужда от 2.4 млн. нови служители или около 27% ръст на работните места. Комбинацията между човек и машина ще става все по-ключова в големия бизнес.

Неизвестният баланс

Новосъздадените работни места ще имат своята уловка – те ще изискват кадри с доста добри познания в определени области. Бизнесът в България и в голяма част по света изпитва все повече недостиг на квалифицирани служители, особено такива, които да могат да работят с нови технологии и IT.

В доклада на Deloitte не става ясно дали и колко от нискоквалифицираните работни места ще бъдат елиминирани. Което прави невъзможно изчисляването на крайния нетен баланс.

Бизнесът не са изчислили, дали трябва да преквалифицират служители или не, за да посрещнат дефицита от квалифицирани кадри

Още по-лошото е, че самия бизнес все още не знае какво да прави с настоящите си служители, които не биха паснали в новата структура. Дали да ги преквалифицира според новите си нужди или да търси нови. Близо две трети от компаниите участвали в проучването на Deloitte не са изчислили този фактор.

Проучването на HPE допълва картината, че ако бизнеса не вземе мерки, това ще доведе до голямо разминаване между търсенето на компаниите и предлагането на трудовия пазар. Според доклада, за да може интеграцията на AI в работните процеси да бъде успешно и максимално ефективно е необходимо служителите да имат доста добри технически познания в съответните области.

В изследването на HPE директно се препоръчва компаниите да използват наличния си ресурс и да го преквалифицират навреме, за да могат да посрещнат все по-голямото търсене на специалисти.

Сред другите два проблема, които технологичния гигант очертава е наличието на прекалено много AI решения. Голямото разнообразие може в един момент да доведе до противоположния ефект, като фрагментира процесите. Също така да обърка служителите и мениджърите при взимането на адекватни решения.

Третият проблем, очертан в доклада на HPE е липсата на достатъчно развита технологична инфраструктура в голяма част от бизнеса. Това може да включва недостатъчен или неоптимизиран за AI решения хардуер или дори липсата на единни софтуерни решения, които да позволят лесната му интеграция.

Безкрайните приложения

Приложенията на AI за бизнеса са наистина необятни, както разбрахме, това може да бъде нож с две остриета. HPE очертават характерните решения в някои индустрии и потенциалните предизвикателства във всяка една от тях.

Първият сектор е финансовият, като в момента изкуственият интелект е най-ефективен при засичането на измами. Интересното е, че индустрията е доста отворена към иновации и близо две трети от запитаните компании използват или планират в краткосрочен план да използват AI.

Изкуственият интелект е много ефективен за предотвратяване на финансови измами

Другите приложения са свързани с клиентското обслужване и спазванията на различни изисквания и регулации, като например GDPR в Европа. Основните проблеми са свързани най-вече с достъпа до информация, независимо, че компаниите разполагат с големи масиви от данни, те не винаги са достатъчни.

Втората разгледана индустрия е здравеопазването. Някои от най-известните AI програми са обучавани именно в тази сфера. Причината е, че доста често има доста налична информация, която може да се анализира и да се постави диагноза на пациентите. Здравните заведения все още я слагат на заден план, като предпочитат да използват AI за следене на състоянието на пациентите и за справяне с документацията.

Липсата на квалифицирани кадри, които да работят максимално ефективно с новите алгоритми е сред основните проблеми, с които се сблъскват от здравната индустрия.

Любопитна е ситуацията в производството. Там, доста технологични напреднали компании вече автоматизират своите поточни линии или част от процесите. Но истинските приложения на AI са в друга сфера.

За производителите, това е анализът на информацията от различните индустриални машини и възможността да се предвиди кои от тях и кога имат нужда от поддръжка или замяна. Чрез алгоритмите може да се избегне времето, в което дадена поточна линия не работи, заради ремонтни дейности.

Друго приложение е в оптимизирането на дизайна на новите продукти и намаляването на техническата работа по неговото изчистване. Това подобрява и качеството на крайната продукция. Цялостното интегриране на комплексни AI системи е основното предизвикателство при производителите.

The post AI и бизнесът – нови работни места, но и недостиг на специалисти   appeared first on TechTrends България.

Визията се простираше дотам, че ще използваме нашите твърди дискове единствено за работа на операционната система. Концепцията започна да се реализира под формата на Chromebook лаптопите. Облакът трябваше да превземе всеки един елемент от ежедневието ни и да контролира всеки един наш досег с технологиите.

Подобно на доста други революционни концепции, осъществяването ѝ на практика не съвпадна на сто процента с първоначалната визия. Мощната синхронизация на услугите на Google, съдържанието във Facebook показаха, че всичко може да бъде лесно и удобно. Стрийминг услуги като YouTube, Twitch, Netflix и HBO Go показаха, че видеото е практично да се съхранява с облака. Google и Microsoft през тази година ще ни залеят с подобни платформи, но насочени към геймърите.

Но нито потребителите, нито бизнеса се отказа напълно да съхранява своята информация напълно в облака. Корпорациите предпочетоха хибридни варианти, в които ключови данни се пазят на собствени сървъри, докато оперативната дейност може да се изнесе в публична платформа, за достъп отвсякъде.

Независимо от огромните облачни услуги, потребителите също обичат да съхраняват своята информация на устройствата си. С което появата на смартфони с 1TB памет не е голяма изненада.

Парадоксът с Интернета на нещата

Облакът трябваше да владее всеки един елемент от живота ни и беше в основата на концепцията за Интернет на нещата (IoT). Свързването на милиони нови устройства, които да предават данни в глобалната мрежа отваря безброй възможности. Те трябваше да осигурят безсмъртието на облака и да положат следващата му фаза на развитие. Но те не се оказаха достатъчни за мащабите и новите проблеми, които IoT роди. Независимо, колко бързи са и ще са мрежите, за доста дейности, дори минимално забавяне може да бъде фатално.

Примери, могат да бъдат автономните коли, при които всяка милисекунда има значение. Като обмяната на информация трябва да става непрекъснато и в между все повече участници в движението. Има много други примери, при които съществува същия проблем – автоматизацията на фабрики, изграждането на умни градски решения и др. Навсякъде, където обработката на информацията трябва да става в реално време и необходимостта за мигновена реакция е задължителна, то тогава само облачните решения не са достатъчни.

Отговор на всичко това идва Edge computing-ът, който на български се превежда с не толкова секси термин – периферния изчисления/изчисления в периферията. Макар и бавно, този тип решения започват вече да се прокрадват в медийното пространство, покрай развитието на 5G мобилните мрежи и потенциала на IoT, с които те са неизменно свързани. Въпреки силно бизнес насочеността им, периферните изчисления показват кръговрата на технологиите и как комбинацията от различни идеи, позволява да се намери най-практичния и ефективен метод.

Системи на ръба

Специфичното на този тип решения е, че те съхраняват и обработват голяма част от информацията не в отдалечен центъра за данни, както е при облака, а в непосредствена близост до крайните устройства. През годините Edge технологията получава разностранни определения от общи до по-конкретни.

Според първите, всичко, което не са традиционни данни и не се съхраняват в дейта центрове, могат да се водят за периферни. По конкретните включват, че такива са решения, които съхраняват информацията максимално близо до крайния потребител. По-модерните определения от последните няколко години разграничават облачните от периферните, като първите се концентрират върху големия масив от данни и обработват всичко, докато вторите имат за цел да анализират определен тип информация, която може да се използва в реално време.

Свързахме се с три от големите световни разработчици на периферни решения, които имат и големи развойни центрове в България. Това са VMware, Hewlett Packard Enterprise и SAP. Първата компания, още от миналата година агресивно представя Edge разработки по време на Световния мобилен конгрес в Барселона, докато втората обяви за своеобразния кръговрат на технологиите и бъдещето развитие на подобни системи на пресконференция преди месец. SAP от своя страна демонстрира възможности за показване и анализиране на информация в реално време още от 2015 г.

„Дигиталната трансформация на компаниите и услугите понякога създава голям обем от данни, които в дадени случай е по-ефикасно да бъдат обработени близо до техния източник“Веселин Арнаудов, VMware

„Дигиталната трансформация на компаниите и услугите понякога създава голям обем от данни, които в дадени случай е по-ефикасно да бъдат обработени близо до техния източник“, коментира Веселин Арнаудов, директор „Развитие на иновациите“ във VMware България. Той дава за пример някои системи от ново поколение внедрявани във фабриките, които например приложат Machine Learning модели и техники в производствения процес; например, видеобработка за качествен контрол на продукцията, спрямо данни от поточната линия.

Целите на Edge computing подхода са няколко, коментира Павел Геневски, директор „Развойна дейност“ в развойния център на SAP в България. „От една страна, проблем представлява големият обем от данни, който IoT устройствата продуцират. Изпращането на тези данни в суров вид до облака не винаги е осъществимо или целесъобразно. Ролята на Edge-а в този случай е да приема данните от крайните устройства, да ги обработва, агрегира и компресира преди да бъдат изпратени до облака“, поясни Геневски.

„Проблем представлява големият обем от информация, който IoT устройствата генерират. Изпращането на тези данни в суров вид до облака не винаги е осъществимо или целесъобразно“Павел Геневски, SAP

Радослав Георгиев, технически консултант на Hewlett Packard Enterprise, управлявано от Селeктиум в България (HPE), коментира, че едно от предимствата на Edge технологията е, че тя дава възможност за първична обработка на информацията възможно най-близко до тези устройства, като по този начин решава няколко проблема.

Първият е свързан с невъзможността или нерентабилността за изпращане на цялата информация от IoT устройства към отдалечените сървъри, вторият помага за намаляване на времето за обработка на критични данни, тъй като не е нужно тези данни да пътуват и биват обработени до основните центрове за данни, което решава и проблемът със загуба на свързаност за определен период от време. Нещо, което беше загатнато и в увода на статията.

„Edge устройствата обикновено са проектирани за работа в условия като: по-голям температурен диапазон на околната среда, повишена запрашеност, вибрации и др.“Радослав Георгиев

Последното предимство според Радослав Георгиев е фактът, че някои устройства трябва да бъдат специално създадени за работа в отдалечена среда извън центровете за данни. „Те обикновено са проектирани за работа в условия като: по-голям температурен диапазон на околната среда, повишена запрашеност, вибрации и др.“, допълва Георгиев.

В подкрепа на облака

Една малко известна функция на периферните решения е, че те играят ролята на подсигуряваща система на облака. Според SAP втората важна цел на периферните изчисления е да осигурят допълнителна устойчивост на облачните системи. Винаги съществува вероятността по веригата да има проблем и затова бизнесите гледат да се подсигурят, за да разполагат със 100% надеждност на облака. Edge-а може да предостави частична автономност.

От друга страна, тя не може да замени напълно облачните системи. Причината е, че периферните решения не са създадени да съхраняват огромни масиви от информация. Затова ролята им е малко по-различна.

„Edge устройствата не са практични за съхранение на големи масиви от информация, а по-скоро те служат за буфер за временно запазване и първичен анализ на данните“Радослав Георгиев

„Обикновено Edge computing не са създадени за съхранение на големи масиви от информация. По-скоро те служат за буфер за временно запазване и първичен анализ на данните, преди да бъде отсята релевантната информация която да бъде изпратена към центровете за данни“, коментира Радослав Георгиев от HPE.

Голяма част от информацията в периферията може да се съхранява в самите крайни устройства. Въпреки, това понякога се изисква разполагането на специализирана Edge апаратура, за по-надеждно съхранение. Повечето неща трябва да се изяснят на фаза планиране – какви устройства, с какъв капацитет и надеждност разполагат, преди да се определи точната структура на цялата система.

Самото съхранение се извършва локално, пояснява Веселин Арнаудов от VMware. Данните могат да се намират в самите устройства временно преди да бъдат изпратени към облака. Но в зависимост от ситуацията и задачата, могат да бъдат подсилени от виртуална или дори физическа мрежа, както и да бъдат съхранявани в разположени наблизо сървъри, допълва Арнаудов.

„Това, което поражда нуждата от Edge решения, е по-скоро изискването за обработка и агрегиране на данните“Павел Геневски, SAP

„Всъщност съхранението може да става и в самите крайни устройства дори и при отсъствието на специализирани Edge устройства за тази цел“, коментират от SAP. Те допълват, че без връзка с облака, някои устройства могат да осигурят подобно складиране на информация в рамките дори на часове. „Това, което поражда нуждата от Edge решения, е по-скоро изискването за обработка и агрегиране на данните“, поясни Павел Геневски от SAP.

Междинната ситуация

Любопитен е един друг въпрос – кой притежава и оперира с решенията за периферни изчисления, предвид тяхното междинно разположение. Отговорът се оказа разностранен. Според Радослав Георгиев от Hewlett Packard Enterprise, ако става дума само за данните то тогава уравнението е по-лесно, поради европейските регулации (познати като GDPR). Тоест, ако са на физическо лице, то те са негови и се обработват с неговото съгласие.

Ако не са, тогава изпадаме в няколко ситуации – да са на компанията, която е създала системата, да са на фирмата, която е поръчала решението или да са на предприятието, което обработва данните, коментира Георгиев. Като това обикновено се записва при търговските отношения между различните страни.

„Собствеността на данните и на устройствата много зависи от избрания бизнес модел и споразуменията между отделните компании“Веселин Арнаудов, VMware

Веселин Арнаудов от VMware поясни, че много зависи от предназначението и бизнес модела. Обикновено, това са собствениците на устройствата, но не е задължително. Той даде за пример болниците, в които по принцип производителите на скъпото медицинско оборудване притежават данните, но лечебните заведения могат и трябва да ги ползват непрекъснато. Арнаудов от VMware допълни, че ключов момент при интеграцията на Edge решения е тяхното включване да не навреди на плавността на процесите, а дори да ги ускори. Което може да превърне софтуерни компании или телекоми в на пръв поглед нетипични доставчици на подобни системи и съответно в собственици на данните и устройствата.

Така до голяма степен много зависи от предназначението и бизнес модела на Edge решенията. Както вече ставаме свидетели, един от големите двигатели на IoT в България и по света са телекомите, които заедно с партньори предоставят разработени решения от-до, включително и периферни такива.

„Сериозен проблем е, че понякога потребителите нямат голям избор по отношение на това, кой ще обработва данните им и за какво“Павел Геневски. SAP

От SAP потвърждават тези практики, но предупреждават, че това е ключов въпрос, който трябва да се изясни при сключването на договори и всичко зависи от подизпълнителите. Последните се взимат, за да изградят готовите Edge решения от-до, като клиентът просто след това се възползва от елементите на платформата.

„На теория звучи добре, но на практика голямо значение има доверието в доставчика. Друг сериозен проблем е, че понякога потребителите нямат голям избор по отношение на това, кой ще обработва данните им и за какво“, допълва Павел Геневски от SAP.

Прохождането в България

Не е изненада, че в България тепърва започват да навлизат подобни периферния решения. Причината е, че като цяло IoT системите още не могат да се разгърнат, откъдето ще дойде и интереса към Edge.

“Такъв тип решения са само част от пътя към трансформация на съществуващи системи и в България вече има започнати такива проекти, но те са по-скоро в начална или пилотна фаза“, коментира Радослав Георгиев от Hewlett Packard Enterprise.

В такава фаза са и повечето проекти свързани с Интернет на нещата. A1 и „Виваком“ имат няколко пилотни проекта, които най-вече гравитират около техните специализирани IoT мрежи в определени населени места.

“Edge решения са само част от пътя към трансформация на съществуващи системи и в България вече има започнати такива проекти, но те са по-скоро в начална или пилотна фаза“Радослав Георгиев

Веселин Арнаудов от VMware пояснява, че в България има локално съхранение на информацията, но различното спрямо истинските Edge решения е начина на обработка на данните. Това все още е сегмент, който тепърва ще се развива. За сметка на това разработването на периферни системи има сравнително интензивно присъствие в страната.

„Развойният център на SAP в София има силен фокус върху платформата SAP Cloud Platform, която е в основата на IoT решенията на компанията“, коментира Павел Геневски от SAP. Тъй-като IoT е сравнително нова област, в която германският софтуерен гигант действа, компанията полага значителни усилия и за увеличаване на ноу-хауто в тази посока. В компанията има специализирана лаборатория за прототипиране на IoT устройства, оборудвана с богат набор от части, 3D принтер и др. С подобна лаборатория разполага и Hewlett Packard Enterprise.

„Развойният център на SAP в София има силен фокус върху платформата SAP Cloud Platform, която е в основата на IoT решенията на компанията“Павел Геневски, SAP

От SAP се похвалиха, че вече трета поредна година техни служители преподават специализиран IoT курс във Факултета по Математика и Информатика към Софийския университет.

Развойното звено на VMware в България също е с широко портфолио. Васил Арнаудов от VMware коментира, че една от задачите на българското развойно звено е да разработва частта с автоматизацията на доставянето и обновяването на софтуера към крайните IoT устройства.

По отношение на самите продукти, Hewlett Packard Enterprise предлага пълния спектър от системи – от самите периферни устройства (HPE EdgeLine), през софтуера за използването им (HPE Aruba), до цялостни възможности (HPE PointNext). VMware и SAP пък са експерти в платформите.

Първата компания има няколко продукта насочени изцяло към IoT, като IoT Pulse, който улеснява управлението на Edge инфраструктурата. Project Fractial на VMware си поставя амбициозната задача да позволи на експертите да използват периферните ресурси по сходен с облака начин.

Edge решенията на SAP са до голяма степен интегрирани в нейните настоящи платформи. В SAP Cloud Platform има възможност за лесна интеграция на IoT и периферни устройства и процеси, а специализираните бизнес системи, позволяват интуитивното управление на подобни ресурси.

Ще замести ли периферията облака?

След като години наред се обясняваше как облака ще измести всички досега познати методи за съхранение и обработването на информацията е нормално да си зададем реципрочния въпрос. Дали периферията ще замени дистанционното складиране и обработване на информацията.

Отговорът е твърдо не, като ролята на Edge-а е по-скоро да го допълни, както вече коментираха експертите от VMware, SAP и Hewlett Packard Enterprise. Но ще има определени последствия за облачните решения. Най-голямото от тях е, че ограничи бъдещия им растеж. Досега, те се радваха на непрекъснато увеличение на приходите. Ако през 2018 г. общите продажби на публични облачни решения са с ръст от 20% на годишна база, то през 2019 г. се очаква забавяне до 206 млрд. долара или 17.3% растеж, показват данните на Gartner.

В същото време пазарът за Edge решения се оценява само на 1.17 млрд. долара през 2016 г., но според прогнозите на MarketsAndMarkets се очаква да достигне 6.73 млрд. долара през 2022 г.

Според Gartner, към момента около 10% от данните произвеждани от едрия бизнес в момента се генерират и обработват извън традиционен център за данни или облак. Очакванията са към 2025 г., това число да достигне 75%, коментира Арнаудов от VMware.

„Edge инфраструктурните решения ще имат ръст, подклаждан от използването на нови техники за обработка на данните, както и увеличението на генерираните от бизнеса данни в глобален мащаб“Веселин Арнаудов, VMware

„Edge инфраструктурните решения ще имат ръст, подклаждан от използването на нови техники за обработка на данните (изкуствен интелект и Machine Learning), както и увеличението на генерираните от бизнеса данни в глобален мащаб“, допълва той.

Фактът, че основните компании, които в момента предоставят облачни услуги, се ориентират към периферни решения, показва, че бъдещият основен двигател на растежа ще е в тази посока. Но в същото време, те няма да изоставят големите центрове с данни. Двете системи ще се допълват в стремеж да свържат все повече устройства и да могат да смогнат с още по-големите масиви от информация, които да очакваме покрай предстоящата IoT революция.

The post От облака към периферията appeared first on TechTrends България.

Предизвикателство за компаниите е не само да могат да ги събират, но и да ги обработват. Това беше и една от главните теми на конференцията „Данните ви крият бизнес тайни“, организирана от българската IT компания „Парафлоу Комуникейшънс“ (Paraflow).

“Основният проблем не е в събирането на данни, а в намирането им”, коментира Михаил Тодоров, IT мениджър в Express Life Insurance по време на панела посветен на техническите решения. „Защото много рядко, да не кажем никога, те не са на едно място“.

Той допълни, че интегрирането и последващото представяне на данните са главните предизвикателства пред всяка една бизнес организация. Разнообразната информация, съхранявана на различни места, води до голяма фрагментираност, с която досегашните корпоративни софтуерни системи не винаги могат да се справят.

Клиентът на първо място…

Практическата част на конференцията включваше, как например бързия и лесен достъп до данните може да се приложи в работата на компаниите. Камелия Лулчева-Панчева от Банка ДСК даде интересен поглед върху процеса на обслужване на клиентите на финансовата институция.

„Клиентите са много взискателни, искат всичко да се решава в реално време – бързо и качествено“, отбелязва Лулчева-Панчева. И допълва, че „в този смисъл, данните трябва да са доста прецизни и да могат бързо да се анализират“.

Тя даде за пример, как ДСК използва информацията за поведението на потребителите ѝ, за да подобри системата за автоматично обслужване по телефона.

„Направихме анализ отказалите се клиенти, къде точно спират в автоматичното меню“, коментира тя. Както и подчертава, че на доста потребители са им необходими повече от едно обаждания за една дейност или справка. Целта на банката е чрез изследване на тяхното поведение да може да оптимизират целия процес и всичко да става само с едно позвъняване.

На същото мнение е Ивайло Павлов от 4Finance, който допълни, че един от ключовите показатели при клиентската поддръжка е, „когато проблемът се реши от първия разговор“.

Камелия Лулчева-Панчева от Банка ДСК заключава, че динамичните данни и обработката в реално време са основният и най-важен компонент на съвременните системи за бизнес анализ (BI). Без тях подобни действия би били немислими и именно това ги отличава от традиционните корпоративни софтуерни решения.

… или данните

Макар, клиентите винаги да са в центъра на всеки един бизнес, доста компании вече се замислят, дали информацията като цяло не е по-важна от тях. Във всички случаи тяхната обработка е ключова. В края на пресконференцията „Парафлоу Комуникейшънс“ демонстрира своята платформа Qlick.

„Данните са най-големият капитал на компаниите“, коментира Даниел Радойков, бизнес консултант в „Парафлоу Комуникейшънс“, като демонстрира еволюцията на представянето на информацията през годините. От любимите (или мразен) от всички Excel-ски таблици, към графики и данни в реално време.

Qlick предоставя именно тази възможност, като разработването ѝ като платформа позволява достъпа да се осъществява навсякъде от всякакви устройства/

Самият Радойков коментира, че се използват AI алгоритми за по-добро контекстуално представяне на информацията и тепърва ще се интегрира тази технология в системата на „Парафлоу Комуникейшънс“.

The post „Парафлоу Комуникейшънс“: Когато компаниите се загубят в собствените си данни appeared first on TechTrends България.