Очаквано, телекомът получава зелена светлина за да финализира придобиванията. По същия начин стоят нещата и с мотивите за решението – КЗК не смята, че ще има каквито и да било проблеми за пазара и конкуренцията в страната ако сделките бъдат завършени. Регулаторът ги разрешава без да налага никакви условия или мерки, с които да се намалят потенциални негативни ефекти при предлагането на фиксирани услуги.

По-интересна е дискусията, която се развива при взимането на решенията на КЗК. В нея участват основните конкуренти на „Виваком“, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и избрани малки регионални играчи на пазара за интернет и ТВ доставка. Тя показва няколко неща. От една страна, че единствено големите телекоми са готови да се противопоставят на подновената консолидация в сектора. От друга, че малките вече са напълно негласна буква при взимането на решения. Третата е, че КЗК поне засега не е склонна да приеме опасенията на бизнеса и на прекия телеком регулатор.

Опасенията на КРС

Логично, КРС вижда потенциално намаляване на конкуренцията в София, след като „Виваком“ придобие „Нет 1“. Второто дружество беше сред водещите доставчици в столицата и заради добрия си пазарен дял там, влиза и в класациите на национално ниво. От телеком регулатора смятат, че след сделката, „Виваком“ ще разполага с 99% покритие на софийските абонати, което ще бетонира конкуренцията в града само до тях „А1 България“ и „Булсатком“.

КРС разглежда по сходен начин придобиването на N3 от страна на „Виваком“, само че за град Пловдив. След сделката, телекомът ще стане доминиращ доставчик на интернет във второто по големина населено място в страната и ще изпревари досегашния лидер там – „А1 България“. При предоставянето на телевизия ситуацията според КРС е идентична, само че в надпреварата се включва и „Булсатком“. След финализиране на сделката пазарния дял на първите три ще скочи от 91% на 96%, което означава, ефективно ликвидиране на конкуренцията в града под тепетата.

Любопитно е становището на КРС, че поради голямата мрежа и влияние на най-големия по приходи оператор в страната и „Нет 1“, N3 и „КомНет София“ сделката между тях може да окаже въздействие върху предоставянето на интернет на едро. Регулаторът не ползва конкретни данни, за да се аргументира, но дава интересна тема за размисъл.

Съгласието на „А1 България“

Независимо от пазарните дялове, основен конкурент на „Виваком“ на пазара за интернет и телевизия е „А1 България“. Най-големият по мобилни абонати оператор обаче не вижда проблеми със сделките. Според него, придобиванията на „Нет 1“, „КомНет София“ и N3 ще доведе до нетно увеличение на потребителите и покритието на фиксираната мрежа на техния конкурент, но не дава предпоставки за намаляване на конкуренцията или за ръст на цените.

„А1 България“ има своите резерви при предоставянето на съдържание, поради факта, че собственикът на „Виваком“ придоби най-голямата медийна група в страната – тази на „Нова телевизия“. Телекомът смята, че това може да окаже индиректно влияние при избора на потребителите за доставчик, ако компанията например получи права за излъчване под обичайните за пазара.

Позицията лесно може да се обясни. „А1 България“ върви по същия път на конвергенция между мобилни и фиксирани услуги, както и интеграцията на съдържание, по който е поел и „Виваком“. Телекомът не иска да създава прецедент, с който да си затвори вратата за потенциални бъдещи сливания или да се преразглежда сделката с Blizoo от 2015 г., която нареди доскорошния мобилен оператор в ключов играч на фиксирания пазар.

Отпорът на „Теленор България“

От трите водещи оператора в страната, единствено „Теленор“ не е участник при доставката на фиксирани услуги. Затова на пръв поглед е малко учудващо, защо именно той ще заяви в прав текст, че сделките ще засегнат конкуренцията в страната. Мобилният оператор е на мнение, че „Виваком“ ще стане прекалено голям при предоставянето на интернет и телевизия на едро.

Телекомът ще се върне в положението отпреди повече от десетилетие, когато контролираше основната канална мрежа в градовете. Според „Теленор“, това може да се използва като основно оръжие за натиск върху малките оператори, вдигане на техните цени на услугата, чрез по-скъпи такси за пренос. Което може да доведе до „евентуални последващи каскадни придобивания“ или процесът по консолидацията на фиксирания пазар да продължи.

Оттам, телекомът продължава тезата, че това ще рефлектира както върху пазара на едро, така и на дребно при интернет и ТВ доставката. „Теленор“ единствена предлага КЗК да започне задълбочено разследване за концентрация. След което се предлагат два варианта – да се забранят сделките или да се разрешат, но под конкретни ограничителни условия. Последните да включват гаранции за достъп до инфраструктурата и цените на които ще се предлага той.

Мълчанието на „агнетата“

КЗК изисква становище от „Булсатком“, който е лидер при предоставянето на ТВ услуги и трети при интернет в страната. Регулаторът освен това избира за всяка една от сделките няколко регионални оператора, които също да изкажат мнение.

Сателитният оператор „Булсатком“ не вижда проблеми за конкуренцията на нито един от засегнатите сегменти в двете сделки. Според компанията, съществени изменения в дяловете няма да има, както и ефекти за пазара като цяло. Трите малки доставчика – пловдивските „Ланстар“ и „Кулбокс“, както и софийския „Би Консулт“ – изразяват тезата, че са „прекалено малки“, за да дават „аргументирано становище“. Така, потенциално най-засегнатите от сделката дружества запазват пълно мълчание.

Поведението им може да се обясни лесно. Малките оператори от години са под голям натиск на големите, било то чрез пакетни предложения или права за съдържание. Техния брой бавно, но непрекъснато намалява. Въпрос на време е независимите доставчици да изчезнат в страната. Публична тайна е, че когато започне процес по консолидация, това е шанс за техните собственици да успеят да „кешират“ своя бизнес, като се продадат на големите.

Пасивността на „Булсатком“ също може да се обясни лесно. Компанията е в затруднено финансово състояние и в момента не може да си позволи да се изправи срещу водещите телекоми. Особено, когато собствениците на два от тях – на „Виваком“ и „Теленор“ – държат двете най-големи медийни групи в страната. Сателитният доставчик вече веднъж „водеше война“ с доставчиците на съдържание и се стигна до компромисно решение. Повторение на този сценарий, може да доведе до копалса на компанията.

Индиректни признаци за състоянието на „Булсатком“ имаше през 2020 г., когато се появиха слухове, че дружеството си търси купувач. През април тази година, има малко по-явен сигнал – служители на свързаната телевизия „ТВ+“ обявиха, че операторът не им е плащал от месеци и затова преустановяват продукцията на нови предавания.

Бъдещето на пазара

КЗК не взима предвид опасенията и предложенията на „Теленор“ и дава зелена светлина за сделката. За съжаление, по-голямата част от данните, с които регулаторът се аргументира са заличени, въпреки, че повечето от тях са публично достъпни, чрез регистрите на КРС. Информацията засега е за 2019 г., като тази за 2020 г. ще трябва да бъде публикувана през юни месец.

„Нет 1“ е най-големият от трите. Той разполага с 47.8 хил. абоната на интернет и 39 хил. на платена ТВ. „КомНет София“ е бившето софийско звено на едноименния бургаски оператор и разполага само с 1 221 интернет потребителя. То беше прехвърлено на „Нет 1“, като двете столични дружества имат значителни задължения към Първа инвестиционна банка. N3 разполага с около 25 хил. абоната на домашен интернет и само 4 хил. на платена телевизия.

В същия момент през 2019 г. интернет потребителите на „Виваком“ са 459 хил, а тези на ТВ – 490 хил. Ако автоматично насложим тези на трите компании върху съществуващите за телекома ще получим около 543 хил. интернет потребителя и 533 хил. на платена ТВ.

Сравнението дори така ще е трудно, защото тези данни са 2019 г. и говорим за автоматично прехвърляне. „А1 България“ през 2020 г. отчита 478 хил. интернет потребителя и 540 хил. на платена ТВ. За „Булсатком“ няма актуални данни, като тези от КРС за 2019 г. са за 168 хил. на интернет и 736 хил. на ТВ. За последните се спекулира, че през 2020 г. са паднали към 650 хил.

The post КЗК за сделките на „Виваком“ и пазара за фиксирани услуги appeared first on TechTrends България.