Така може да обобщим годишните финансови резултати на телекома, които бяха обявени пред инвеститорите на компанията-майка United Group. Българското звено продължава да е „перлата в короната“ на балканската група, като формира около 29% от всичките ѝ приходи. Амбициите на международният конгломерат се увеличават, като само през 2021 г. са завършени 12 придобивания на различни пазари и области.

От тях половината са в България, като съответно 3 се падат на „Виваком“. Още две бяха обявени и се чака окончателно одобрение от регулатори и съд. При реализирането на всички сделки, българският оператор има шанса да засили резултатите си и евентуално да си върне лидерската позиция от „А1 България“. Освен ако този подход не бъде възприет и от техния конкурент. Причината е, че органичния ръст на абонатите между двата телекома е почти невъзможен без изкупуване на някой конкурент.

Увеличение по всички показатели

Изминалата 2021 г. бележи увеличение на всички ключови показатели на „Виваком“. Приходите нарастват с 6% на годишна база до 552 млн. евро, според презентацията за края на последното тримесечие и 549 млн. евро според годишния доклад. Няма яснота, откъде идва разликата от 3 млн. евро, но приемаме по-високата стойност. „А1 България“ обаче отчете 574 млн. евро през изминалата година и така най-накрая взима титлата за най-голям телеком в страната.

„Виваком“ запазва по-високите нива на печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA). За периода тя 231 млн. евро или се увеличава с 12% спрямо 2020 г., докато тази на „А1 България“ е 218 млн. евро. „Виваком“ също така формира 33% от годишната EBITDA на цялата United Group, което допълнително подчертава ефективността на дружеството.

Сложното сравнение с абонатите

Сравнението между двата телекома става малко по-сложно при абонатите. Причината е, че „А1 България“ и нейната компания-майка Telekom Austria Group спряха да съобщават тези за платена телевизия. Доста данни отпаднаха от тримесечните отчети на групата, но тези за ТВ вече са спестени и в годишните. Липсва и точна разбивка при тези за фиксиран интернет, като за 2021 г. бяха дадени само информация за общите линии.

„Виваком“ отчита впечатляващия ръст на потребителите на кабелна телевизия (традиционна и интернет) от 39% до 435 хил. В комбинация с минималния ръст от 1% при тези на спътникова ТВ те стават 692 хил. абоната. Дали, операторът надминава „Булсатком“ в този сегмент ще разберем, когато излязат годишните данни на Комисията за регулиране на съобщенията през лятото.

Потребителите на интернет също бележат силен ръст от 24% до 588 хил. Големият скок на абонатите на фиксирани услуги е очакван и той е плод основно на придобиванията, които „Виваком“ предприе през 2021 г. По-малка роля има и новата ТВ платформа EON представена през март миналата година. Мобилните абонати отчитат минимален ръст от 4% до малко над 3 млн. Тази тенденция е повлияна от въвеждането на новите неограничени планове през февруари.

Другите данни

Един от най-ключовите показатели в телеком индустрията – средномесечния приход на абонат (ARPU) също бележи увеличение през изминалата година. То е от 5.8% и достига до 9.8 евро. Трябва да отбележим, че става дума за комбинирания индекс между мобилни и фиксирани услуги (т.нар. Blended ARPU).

Инвестициите в инфраструктура на пръв поглед скачат с впечатляващите 131% до 95 млн. евро и някои бързо биха заключили, че това се дължи на ударна модернизация към 5G. Проблемът е, че United Group отчитат вложенията в мрежи за 2020 г. само за периода в който са влезли във владение. Тоест от август месец. Реалният ръст на „Виваком“ в капиталовите инвестиции е около 16%.

Смяна на караула в мобилните и фиксирани услуги

Изминалата 2021 г. беше крайъгълен камък за двата основни стълба на телекома – фиксираните и мобилни услуги. За първите, „Виваком“ обяви през март своята нова телевизионна платформа EON, като компанията инвестира в доста силна рекламна кампания. Това е един от факторите, който е повлиял върху бурния ръст на абонатите на платена ТВ. Основоопределящият обаче е придобиването на няколко кабелни оператора, за което ще се спрем след малко.

При мобилните услуги, „Виваком“ направи микро революция, като представи първите абонаментни планове с (почти) напълно неограничен пренос на данни. Плановете Vivacom Unlimited бяха представени няколко седмици преди EON – през февруари. Те предизвикаха кратка война на цените между трите оператора, която приключи през април. Крайният резултат е, че вече и трите оператора имат неограничен достъп до мобилен интернет в горния сегмент на абонаментните планове. От двата телекома, които обявиха своите годишни резултати, само „Виваком“ отчита ръст при мобилните абонати до 3 млн. Въпреки това, тя продължава да е трети по този показател, но е скъсила значително разликата с останалите два.

На вълната на консолидацията

Споменахме, че United Group е финализирала 12 сделки за придобивания през 2021 г. и още две от началото на настоящата. Някои от тях са ключови, като например купуването на кабелния оператор Nova и телекома Wind в Гърция. Тези двете осигуриха силно присъствие на групата в южната ни съседка.

В България най-важното придобиване беше на „Нова телевизия“ и групата около нея. Медийните активи се разшириха и с вестникарската група „Телеграф“. „Виваком“ от своя страна придоби три по-малки фиксирани оператори – софийските „Нет1“ и „КомНет София“, както и пловдивския N3. Окончателно одобрение чакат още няколко сделки – русенската NetWorks България, „Телнет“ и TVN. Във финансовите резултати на United Group не се посочват сумите, които българският оператор е платил за тях.

Годишният отчет на United Group разкрива интересни подробности около сделките. „Теленор“ (вече „Йетел“) е обжалвал пред Висшия административен съд (ВАС) одобрението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за покупките на „Виваком“. Магистратите са върнали решението на регулатора на първа инстанция по отношение на трансакцията за „Цифрова кабелна телевизия“ (N3 е търговското ѝ име – бел.ред.). От компанията-майка твърдят, че част от сделките вече са приключени и операторите – интегрирани, като в най-лошия сценарий КЗК ще трябва да ги преразгледа.

На първите три придобивания се дължи основно големия скок на абонатите на телевизия и фиксиран интернет. Ако останалите също преминат одобрение и бъдат финализиране, може да предположим, че ръст с високи темпове ще има и през 2022 г., макар и с една идея по-малък.

Продължаващите спорове за собствеността

Друг интересен момент в годишния отчет на United Group е потвърждението, че голяма част от съдебните спорове за собствеността на „Виваком“ са приключени. По-голямата част от тях бяха затворени още през 2018 г. и 2019 г. Но остава едно ключово дело в Люксембург, докато тези във Великобритания са отсъдели в полза на настоящото ръководство. Основните спорове на Осторва за сделката за българския телеком са приключени, като единственото активно в момента е спор за недопускането на бивши акционери до търга за компанията през 2016 г. (не, последната, а по-предишна процедура – бел. ред.).

По-важно е делото в Люксембург, което подобно на тези във Великобритания също разглежда законността на търга отпреди 6 години. От United Group очакват магистратите да отсъдят по сходен начин с техните колеги от Острова. Но подчертават, че противното би оказало силно негативен ефект върху български оператор и цялата група. Във всички случаи очакванията са, делото да се проточи поне до края на 2022 г. Повече подробности за споровете за собствеността на „Виваком“ можете да разберете тук.

The post „Виваком“ през 2021 г.: Ръст, придобивания, но отстъпване на лидерството appeared first on TechTrends България.

Отговорът на Стария континент е донякъде предсказуем – Брюксел подготвя редица регулации и нормативни рамки, които да регламентират и евентуално популяризират AI системите сред бизнеса. Дали ЕС ще успее да спечели доверието на компаниите и потребителите е големият проблем, който европейските депутати правилно идентифицират.

Потенциалната пречка е, че бюрократичната машина на Брюксел исторически действа доста бавно и първите резултати може да дойдат с доста голямо закъснение. Особено, спрямо бързото развитие на САЩ и Китай в областта. Към AI ключови са и мерките, които ЕС ще вземе относно използването, събирането на големи масиви от данни и дали ще се реализира идеята за европейски облак.

Първи по учени, последни по инвестиции

Твърдението, че Европа разполага с много силна развойна дейност се потвърждава поне в част от данните от изследването на ЕП. Старият континент води безапелационно по брой учени в областта на AI – над 43 хил. САЩ имат 28 хил., докато Китай – 18 хил. Ако приравним данните спрямо населението и на всеки милион работници ЕС и Щатите са почти с паритет – 172.9 и 173.1 съответно.

Любопитно е, какво става с научните трудове, които тези AI учени създават. ЕС са създали малко под 15 хил. такива изследвания, докато Китай води с малко над 15 хил. САЩ имат само около 10 хил., но техните са много по-качествени и популярни, защото получават повече цитирания, което е ключов показател в тези среди.

Ситуацията започва да става доста неприятна, когато се пренесем от научната в бизнес сферата. Компаниите, които създават и изграждат AI решения на Стария континент са едва 5 120, срещу 6 400 в Китай и цели 9 000 в САЩ. Ситуацията при стартъпите е още по-мрачна, като щатските такива са малко под 1 400, европейските са близо двойно по-малко – 726.

Утехата е, че стартиращите компании в Китай са наполовина на тези на Стария континент. Засега, защото при съотношението на рисковите инвестиции ЕС изостава с много. САЩ са осигурили малко под 17 млрд. долара капитал за AI компаниите. Китай не са далеч, като обема финансиране е 13.5 млрд. долара. Европа обаче привлича едва 2.8 млрд. долара.

В дългосрочен план, двойната преднина на Стария континент при стартъпите може да изчезне спрямо Китай, които осигуряват доста повече рисков капитал. Пекин поставя AI системите сред приоритетите за развитие и се очаква да разпределят още средства (включително държавно финансиране) за това. Друга тревожна тенденция е, че в доста случаи европейски компании свързани с AI са придобивани от дружества, които не са базирани на Стария континент.

Доверие в технологиите

ЕС правилно идентифицира един от проблемите – липсата на доверие на хората и компаниите в AI, но и в технологиите като цяло. Според българската евродепутатка Ева Майдел това може да стане с развитието на предпазни системи, стандарти и етичен кодекс, който да гарантира безопасното им внедряване и ползване.

„Трябва да имаме много надеждни системи за изкуствен интелект, защото гражданите не могат да видят пълния потенциал на една технология, ако ѝ нямат доверие“ Ева Майдел, евродепутат

„Трябва да имаме много надеждни системи за изкуствен интелект, защото гражданите не могат да видят пълния потенциал на една технология, ако ѝ нямат доверие“, коментира Майдел, по време на онлайн конференция на ЕП посветена на AI системите.

Дали липсата на доверие е основна причина, в доклада на ЕП не се споменава, но данните за интеграцията на AI сред фирмите показват, че Европа изостава спрямо САЩ и Китай. Около 22% от щатските дружества са интегрирали подобни системи, а 29% са започнали пилотни проекти свързани с AI. В ЕС дяловете са 18% и 26% съответно. За сметка на това китайските фирми възприемат новата технология много по-бързо – 32% внедрени и 53% с пилотни проекти. Това може да се обясни и донякъде с по-малкото количество дружества в азиатската държава.

По пътя на регулациите

ЕС отговаря на тези тенденции с познатия за Брюксел начин – с регулации. През последните две години бяха изградени някои насоки и бели книги за AI, но по-важните стъпки ще бъдат предприети през 2021 г. Тогава се очаква да излезе първия пакет от нова нормативна рамка свързана с AI. Тя в момента се изготвя активно от ЕП. До края на октомври ЕП прие три доклада, които изследват възможностите и посоките, които регулациите могат да поемат.

В тя се описва, че освен конкретни регулации за системите за изкуствен интелект, действията на Брюксел трябва да обхванат още няколко аспекта – етиката на AI, както и авторските права свързани с технологията.

Според пресаташето на ЕП Ясмина Янкова, трябва да има специални правила, които да обхващат интелектуални трудове създадени с помощта на новата технология, както и само от хора. Ако бъде изготвена правилно, регулацията може да реши потенциалния проблем в научните среди за споделянето на AI данните, в които вече назрява конфликт между учени и бизнеса. Включително и за потенциалните вреди и кой носи отговорност за щети причинени вследствие на решения взети от изкуствен интелект.

Ключът е в данните

Друг ключов момент, който ЕС правилно идентифицира е важността на данните. Колкото повече информация един AI обработва и има достъп до, толкова по-ефективен той може да бъде. Това е един от факторите за бързия успех на китайските компании за изкуствен интелект, които могат да имат достъп до страшно много информация.

ЕС защитава доста силно потребителските и корпоративни данни, което в един момент може да попречи в развитието на AI системите. Точно, затова Брюксел започна да разширява своите регулации в тази насока. Идеята на Европейската комисия е да създаде единен пазар за данни в рамките на Стария континент. Първата стъпка в тази посока вече е предприета, като на 25 ноември беше публикуван нов закон за управлението на данните.

Той има за цел да регулира начина по който се обработва информацията от големите компании, корпорациите и технологичните платформи. Моделът, който се търси е неутралност на данните – тоест, дружествата, които я обработват няма да могат да я ползват, за препродажба или разработката на собствени продукти. Подобни компании ще се наричат посредници и трябва да използват максимална прозрачност в своята технология.

Това ще важи за обработката на индустриални данни, а не на потребителски. За вторите, ЕС използва вече наложената главна директива за опазване на личните данни (GDPR). Идеята на новата рамка е да улесни и да наложи прозрачни механизми за споделяне на информация между големи компании, публични институции и др.

В рамките на закона за управление на данните се предвижда и създаването на европейски облак, който ще обхване девет стратегически сектора – здравеопазване, екология, енергетика, земеделие, мобилност, финанси, производство, публична администрация и умения. Те ще са изградени съвместно от държавни агенции и частни компании, както и ще включват подсигурена технологична инфраструктура и механизми за управление. Новите европейски пространства за данни (както ги нарича Брюксел) ще бъдат в основата за създаването на нови продукти, базирани на ползването на големи масиви от информация.

The post Европа иска да остане в AI надпреварата appeared first on TechTrends България.

Други две родни компании – EnduroSat и Notolytix са сред „изгряващите звезди“. В тази категория попадат фирми с голям потенциал, но все още не толкова установени на пазара.

Deloitte показват доста силно представяне на целия регион като цяло. Средният темп на ръст е 1 460% на година, като най-много влезли в класацията компании са софтуерните разработчици, следвани от медийните, хардуерните и финтех ориентираните.

Полска и чешка доминация

Дотук с добрите новини за българските предприемачи. Класацията на Deloitte е доминирана от чешки и полски компании. От първите сред Топ 50 има 21, а представители на вторите са 15. В Топ 15, фирмите от двете държави са общо 10. Лидер са поляците от Packhelp с впечатляващият ръст на приходите от над 9 000% в периода 2016-2019 г. Компанията предоставя онлайн платформа за изграждане на опаковки по поръчка, които се използват от над 30 хил. търговци от целия свят.

Второто и трето място са заети от чехи – логистичната система DoDo и онлайн каталога за наеми UlovDomov. Те са с ръст на приходите за последните четири години от над 8 400% и 5 500% съответно.

Българските представители

Най-напред в класацията от родните компании е Coursedot. Дружеството отчита ръст на приходите от 1 336% за периода 2016-2019 г., което я поставя на 13-о място в Централна и Източна Европа. Тя предоставя платформа за технологични и IT обучения, като има партньорства за това с над 400 водещи компании по света.

Coursedot предлага курсове по най-актуалните, водещи и нишови технологии. В тях са включени и обучения за платформите на Microsoft (Azure и др.), AWS, Google, IBM, Cisco, VMware, Citrix, Juniper и др. Един от най-важните продукти на компанията е Instructor Hub, в който участват над 3 200 сертифицирани инструктори на свободна практика. По думите на Coursedot, това е най-голямата такава мрежа в Европа.

„Изключително сме щастливи и горди от това постижение. Беше труден път, но мотивацията ни е силна да продължим нашия растеж“ Теодор Панайотов, Coursedot

„Изключително сме щастливи и горди от това постижение. Беше труден път, но мотивацията ни е силна да продължим нашия растеж“, коментира Теодор Панайотов, главен изпълнителен директор на Coursedot.

Другите два български представителя са далеч по-назад в класацията. StorPool е на 46 позиция с ръст от 541%, а CloudCart е на 50 с 494%. Първата компания предоставя софтуерни дефинирани системи за съхранение, които са ключови при изграждането на частни облачни решения за телекоми, корпорации и др. CloudCart също е фокусирана в облачните технологии, но повече към създаването на такива за онлайн търговия.

Изгряващите звезди

Deloitte създават специална категория за „изгряващи звезди“. В нея критериите са леко занижени, като изискванията са фирмите да разполагат с приходи от над 30 хил. евро във всяка една от трите години в периода 2017-2019 г. Лидерите отново са чешки дружества – FTMO на първо място и GreyCortex на второ. Общо за централноевропейската страна има 10 представителя, а от полската са 9.

Тук, българските представители са само два – EnduroSat и Notolytix, които са съответно на 11 и 19 позиция. Първата компания е сред интересните в българската екосистема. Тя се опитва да развие идеята за микросателити, която преследва и технологичният милиардер Илон Мъск със своя Starlink. Българското дружество привлече ново финансиране през май тази година на стойност 650 хил. лева. Втората компания изгражда платформата за финансова дигитална сигурност Noto.

The post Българската Coursedot е в Топ 15 на най-бързорастящите IT компании в Централна и Източна Европа appeared first on TechTrends България.

Дълго време авторите на криптовирусите разчитаха на обема заразени, тоест колкото повече жертви платят откуп от 100-200 долара, толкова повече приходи. Всъщност обаче повечето хора не плащат. Те са склонни да загубят данните си, но не и да плащат, особено след като няма гаранция, че вирусът няма отново да криптира всичко след няколко дни или часа и отново да поиска пари.

Големият удар

Затова напоследък хакерите насочват криптовирусите към бизнеса. Това им позволява да изградят по-специфична атака, която да насочат към конкретна цел – например голяма компания с много компютри. Веднъж пробита, мрежата на мишената става идеална за разпространение на вируса в нея и едновременно заключване и блокиране на голям брой машини в нея. След това хакерите изискват откуп с размерите на пет- и дори шестцифрена сума, за да върнат достъпа до компютрите.

Компанията за киберсигурност Symantec съобщава, че в момента има нова вълна от атаки с криптовируси към корпорации. Тя е засегнала поне 31 големи компании, включително осем от Fortune 500. Атаката е от хакерската група Evil Group е била прекъсната от експерти за киберсигуност. В противен случай тя е щяла да наруши дистрибуторски вериги и да нанесе щети за милиони долари докато всичко се възстанови.

Атаката WastedLocker е нова, като за пръв път се е появила през май 2020 г. Evil Group е имала по-различен подход от другите подобни групи. Тя не е заплашвала компаниите да публикува корпоративни данни в интернет или да ги предаде на конкуренти. Анализаторите на NCC Group смятат, че това е направено с цел да не привлича нежелано внимание към хакерите от страна на полицията.

Дори и това да е наистина така, разследванията на подобни атаки и без това са много трудни. Нужни са профилирани специалисти, специална техника и много бързо сътрудничество в международен план. Много често атакуващите са в далечна страна и дори и да бъдат локализирани през множеството им прикрития, ангажирането на международни институции и след това на местните сили за сигурност, отнема време, което дава допълнителна възможност на хакерите да се покрият.

Ако през цялото това време компанията-жертва трябва да чака, то тя ще понесе много сериозни загуби. Затова повечето жертви предпочитат или да платят, или възможно най-бързо да възстановят резервните копия и да си върнат системите.

Неприятното неизбежно бъдеще

В същото време хакерите стават все по-добри в атаките си. Те вече не се насочват само към фирмени компютри, но и към други устройства от Интернета на нещата (IOT), сензори, файлови сървъри дори виртуални машини и облачни системи. Всичко това означава много вектори на атака, които компаниите трябва да съобразяват и да защитават.

Друг риск е, че криптовирусите могат да се превърнат и в оръжие. Те могат да бъдат направени така, че да не позволяват декриптиране и да няма начин за „отключването“ им. Резултатът от такива атаки ще е с неприятни последици за жертвите, които може да останат без никакви данни. Затова създаването на резервни копия и тяхната защита от криптовируси ще бъде от критично значение.

Възможностите пред хакерите и криптовирусите действително са много големи. А компаниите отново са в догонващата роля, което означава, че ако не действат бързо и не възпремат този тип атаки като реална опасност, може да се окажат доста неприятно изненадани. Това обаче ще е сложно предизвикателство за тях, защото ще изисква още инвестиции както в технологии, така и в създаването на достатъчно специалисти. Последните все още са в сериозен недостиг за индустрията и това няма да се промени скоро.

The post Криптовирусите се превръщат във все по-голям риск за сигурността appeared first on TechTrends България.

Проблемът стана особено явен по време на протестите против полицейското насилие през последните седмици. Социалните мрежи се превърнаха в място на множество дискусии и призиви, включително прикрити расистки групи, които под предтекст, че искат равнопоставеност, всъщност разпространяват обратни послания.

И докато други социални мрежи, например Twitter, взеха по-открита и твърда позиция против подобно поведение, Facebook видимо не направи нищо ново. Компанията сякаш не обръща внимание и казва, че продължава да работи по темата, но отнема време. Липсата на видими промени обаче създаде нов проблем за интернет гиганта.

Това не е първият случай, в който Facebook попада в негатвната светлина на прожекторите и се проваля в идеята да предприеме действия спрямо критиките. Последният скандал с подобни размери беше след президентските избори в САЩ през 2016 г., когато маркетинг фирмата Cambridge Analytica извличаше лични данни на милиони потребители с цел насочени послания в полза на кандидата и настоящ държавен глава Доналнд Тръмп.

Неочаквана подкрепа за расизма

Заради големия ръст на речта на омразата и все по-хитрите методи за нейното прикриване, алгоритмите на Facebook показват реклами и в групи и в публикации и клипове, които са именно с подобен характер. Потребители започнаха да съобщават за такива случаи и очаквано критикуват брандовете, чийто реклами са редом до подобни послания.

Самите брандове обаче не са виновни. Съвсем логично те не искат имената им да се свързват с подобни послания, но алгоритмите на Facebook все още не съобразяват това и допускат грешки. Според рекламодателите обаче социалната мрежа не прави достатъчно промени и те не се случват с бързо. А това води до вреди за техния имидж. Резултатът – оформи се своеобразна коалиция от американски компании, които обявиха бойкот на рекламирането във Facebook.

Казусът набира сила през тази седмица, като Facebook е провела конферентен разговор с около 200 рекламодатели, съобщи Financial Times. Вестникът обяви, че разполага и със запис от разговора, в който Нийл Потс, един от директорите на Facebook, казва на участниците, че „има дефицит на доверието“ и компанята иска да промени това.

Отпорът на компаниите

В бойкота ще участват доста брандове, включително The North Face, Ben & Jerry’s, Patagonia, Viber и др. Всички те смятат да спрат рекламите си във Facebook през юли т.г., като символ на недоволството си от случващото се в социалната мрежа. Бойкотът е организиран от групата “Спрете омразата за печалба“, която започна работа след смъртта на Джордж Флойд, съобщава британският вестник Guardian. Тя е на път да направи най-големия отлив на рекламодателите от социалната мрежа досега. Особено след като през миналата седмица организациите с подобен призив станаха шест.

Проблемът набра още инерция в четвъртък, след като и мобилният оператор Verizon обяви, че спира рекламите си във Facebook и Instagram за неограничено време, съобщи CNBC. Говорител на Verizon казва, че това ще е така, докато Facebook „не създаде приемливо решение, с което се чувстваме комфортно“.

Позицията на Verizon е следствие на сигнал от една организациите, че е открила реклами на телекома до видео на групата QAnon, в което имало реч на омразата. „Имаме строги правила за съдържанието и нулева толерантност, когато те са нарушени. Временно спираме рекламите си докато Facebook не създаде решение, с което че чувстваме комфортно и е в тон с това, което сме направили с YouTube и други партньори“, казва главният медиен директор на Verizon Джон Нити.

Какво прави Facebook

Въпреки все по-големия натиск, компанията запазва привидно спокойствие. В официална позиция за Fortune, Facebook казва, че уважава решенията на брандовете и ще продължи работата си да премахва речта на омразата. Според източници на в. The Wall Street Journal, компанията е казала на рекламодатели, че няма да променя политиката си заради финансов натиск, но ще инвестира повече в технологии, които да улеснят откриването на речта на омразата.

Анализаторът Брент Тил на Jefferies коментира пред Fortune, че не очаква бойкотът да повлияе на приходите на Facebook. „Те имат 8 млн. рекламодатели. Ако част от тях си отидат, това ще създаде временен въздушен балон, но той ще е малък“, смята Тил. Целта на компаниите е да изпратят символично послание

На същата позиция е и Колин Себастиан от Baird. Той смята, че трябва дори хиляди рекламодатели да бойкотиат социалната мрежа, за да повлияе това на приходите ѝ трайно. „Бойкотът е предимно символичен“, казва и той.

За Facebook остава трудната позиция да се справи с пореден скандал. Те станаха почти постоянно явление за социалната мрежа. Очакванията са те да продължат и през следващите месеци с наближаването на изборите за президент в САЩ. За сега компанията и Зукърбърг успяват да запазят твърдостта на позицията си, но натискът изглежда ще става все по-сериозен.

The post Големият бойкот на рекламодателите срещу Facebook appeared first on TechTrends България.

Доскоро, беше немислимо достигането на някое дружество от пазарна оценка от един трилион долара. Това е хиляда пъти повече от богатството на един милиардер. В рамките на две години няколко компании официално преминаха тази граница, а някои дори успяха да се задържат над нея. Общото е, че това са щатските технологични гиганти.

Apple беше първата от тях, която през август 2018 г. преминаха макар и за няколко седмици оценката от 1 трлн. долара. Тя веднага беше последвана от Amazon, която също не успя да задържи дългосрочно заветната пазарна капитализация в рамките на 13-цифрено число.

През 2019 г. към този клуб се присъедини и Microsoft, а през януари тази година, софтуерният гигант беше последван от Alphabet – холдинговата компания-майка на Google. Така, от четирите най-големи технологични компании в света, единствената, чиято пазарна капитализация още не е надминала 1 трлн. долара е Facebook.

Другите първенци

Ще си кажете, че е нормално IT секторът да е сред най-успешните бизнеси в момента, особено предвид технологичната трансформация, през която минава световната индустрия. Обективно погледнато, първата компания, която преминава границата от 1 трлн. долара е петролната компания PetroChina и до голяма степен е под контрола на Пекин. В края на 2007 г. тя дебютира на световните финансови пазари, като акциите ѝ се търгуваха едновременно на Шанхайската, Ню Йоркската и Хонконгската фондови борси.

За много кратко време, оценката на PetroChina преминава заветната граница, най-вече заради надута пазарна оценка и висок интерес от китайски инвеститори. При започване на търговията в Ню Йорк, обаче акциите ѝ рязко поевтиняват и реално компанията се окичва с тази титла само в рамките на часове.

Има и друга причина, поради която, много анализатори пренебрегват постижението на PetroChina. Петролният гигант пуска на пазара едва 14% от всичките си акции, като останалите 86% остават в ръцете на компанията-майка, зад която седи здравия контрол на китайското правителство. Това е породено от факта, че Пекин има стриктна политика да държи в своя орбита ключови предприятия. Затова, Западния свят разглеждат повече PetroChina като държавен монополист, а не като частна компания.

В сходна ситуация преминава първично-публичното предлагане (IPO) и на саудитския петролен гигант Saudi Aramco. През декември, компанията дебютира на Саудитската фондова борса Tadawul в Рияд и през първия ден достига оценка от 1.88 трлн. долара. В рамките на още няколко дни търговия, дори се докосва до титлата на първата компания с пазарна капитализация от 2 трлн. долара. След което се връща на нива от 1.8 трлн. долара.

Saudi Aramco е дружество, основано от Кралското семейство на Саудитска Арабия и реално е държавно предприятие. Пуснатите акции на борсата Tadawul представляват едва 1.5% от всичките книжа, като целият контрол продължава да е в ръцете на Рияд. След, дебюта на фондовите пазари, Saudi Aramco привлича над 26 млрд. долара.

Голяма част от новопривлечените средства обаче не остават в компанията. Те се използват, за да се захрани публичният фонд PIF на Саудитска Арабия, който финансира различни индустриални и отбранителни проекти на петролната държава. С други думи, парите от IPO-то ще отидат до голяма степен за ново въоръжение и финансиране на прокси конфликтите на Рияд в региона на Персийския залив.

Причината за големия инвеститорски интерес, е, че Saudi Aramco е най-големият износител на петрол в света. Факт, който не може да бъде пренебрегван от пазарите. Затова интересът към надутите откъм оценка акции и минималния дял, който беше пуснат на борсата, за повечето брокери е оправдан.

Включване на инфлацията в действие

Ако се питате как компании достигат тези размери, които в рамките на две години преминаха първо границата от 1 трилион, а после и от 2 трилиона долара, а преди това не е имало, има доста просто обяснение. То се нарича инфлация – основният инструмент, който движи растежа на съвременната икономика. С други думи, ако изравним пазарните оценки на компании от близкото и по-далечно минало, може да извадим примери, които достигат и дори надхвърлят тези на технологичните компании в момента. Има и друг проблем – финансовите пазари не са съществували по същия начин, по който те фигурират днес.

Поради тази причина, следващите няколко примера имат за цел по-скоро да илюстрират, че и в миналото са съществували големи компании, които биха съответствали на днешните корпоративни гиганти. Като някои от тях са с доста интересна история около дейността им или достигането на тези мащаби.

Ако погледнем в най-близкото минало, има компании, които в края на 90-те години, след корекция за инфлация, са много малко под заветната оценка от 1 трлн. долара.

Такъв е General Electric, който достига пазарна капитализация от 600 млрд. долара през 2000 г., което се равнява на около 911 млрд. долара днешни пари. Година по-рано един от обещаващите технологични гиганти също е на „една ръка“ разстояние от трилионния клуб.

В апогея на персоналните компютри, Microsoft е най-голямата компания в света, по време на т.нар. „дотком“ балон, акциите на гиганта се изстрелват с висока скорост до 613 млрд. долара през 1999 г. Което изравнено с инфлацията означава около 930 млрд. долара съвременни пари или много малко под заветната линия от 1 трлн. долара.

Следващият голям пример и първи, който достига заветния праг в преизчислени пари е от началото на XX век и отново ще стане въпрос за петролен гигант. Това е щатския Standard Oil, който преди да бъде разцепен от правителството на САЩ разполага с активи за около 1 трлн. долара. Компанията се разраства като мощен частен монопол и в стремеж да се насърчи конкуренцията е разделена на части през 1911 г.

Най-голямата компания в историята си остава Dutch East India Company, определяна и като първата международна такава. Нейните кораби държат дълго време пълен монопол на морската търговия между Европа и Далечна Азия. Тя е рожба на идеята на отделните превозвачи, че обединени, ще имат повече сила и възможности за постигане на целите. Пазарната ѝ капитализация в най-добрите ѝ години варира около 8 трлн. долара.

Първият икономически балон

Другите рекордьори по пазарна капитализация, ако приравним оценките им към днешни пари са доста дружества достигнали пика си по време на първия финансов балон в историята. Това е т.нар. „мания по лалетата“ през 1637 г. в Холандия. Историята на периода е сама по себе си доста интересна, като в центъра ѝ е абсолютно фалшивата компания и първа финансова пирамида – Mississippi Company. Накратко – тя обещава на инвеститорите, че разполага с големи плантации по поречието на река Мисисипи в Северна Америка и кораби с които да превозва огромни запаси от лалета. Активи, с които реално не разполага. В пика на холандската борса, оценката ѝ достига съвременния еквивалент на 6.5 трлн. долара.

Сходна е историята на друга голяма компания от същото време – South Sea Company. Основана във Великобритания, тя получава монопол за търговията между Острова и Южна Америка. Оценката ѝ достига 4.3 трлн. долара, преди да се разбере, че реално не осъществява никаква дейност.

The post Компаниите за трилион долара appeared first on TechTrends България.

Основното предизвикателство пред всички е в намирането на специализирани кадри, които да се справят успешно с новата технология. CIO Survey 2019 запитва над три хиляди главни директори по информацията (CIO) в над 89 държави, разпределени в основните индустрии. Общо компаниите за които отговарят генерират 15 трлн. долара годишно, като формират 284 млн. долара разходи за информационни технологии.

„Преди четири години, въвеждането на AI беше рядко явление, като само 10% от запитаните специалисти бяха обявили, че са въвели подобна система или планират такова действие“, коментира Крис Хауърд, вицепрезидент на Gartner, цитиран в прессъобщението на компанията към медиите. „През 2019 г. този брой достига 37%, което представлява ръст от 270%“, допълва той.

Ограничени възможности

За сравнение, резултатът от запитването през изминалата година е показал само 25% от CIO в отделните компании са готови за имплементация на системи с изкуствен интелект. Има и някои ограничения. Първото е, че самата AI технология е сравнително млада и все още не може да извършва сложни задачи.

„Далеч сме от времето, в което AI ще извършва сложни задачи, но навлизаме в ерата, в която изкуствения интелект ще допълва работата на експертите и ще помага за взимането на решения“, допълва Хауърд.

Тези иновации стават все по-неизменна част от повечето бизнеси. Според изследването на Gartner телекомите са доста активни в това начинание. Близо 52% от запитаните специалисти от такива компании, са обявили, че интегрират чатботове за по-добро обслужване на потребителите. Близо 38% от здравните институции използват помощта на AI за по-добро диагностициране на пациенти.  Други приложения на изкуствения интелект са анализиране на риска и опасностите от различни типове измама.

Класическото предизвикателство – недостигът на кадри

Популярността на новата технология изкарва по нов начин вечния проблем с кадрите в IT сектора. Сферата е сравнително нова и добри специалисти в нея се намират изключително трудно. Затова не е изненада, че изследването на Gartner показва 54% от CIO директорите посочват недостига на кадри, като основно предизвикателство.

„Ако няма AI специалисти, задачата на ръководството е да инвестира в обучителни програми“, коментира Хауърд, като допълни, че много често се прибягва до партньорства в тази сфера между различни компании.

The post Gartner: Близо 37% от компаниите по света са въвели AI под някаква форма appeared first on TechTrends България.